Определение по дело №73/2019 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 135
Дата: 1 април 2019 г.
Съдия: Силвия Минкова Сандева-Иванова
Дело: 20197100700073
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 28 януари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ

 

гр.Добрич, 01.04.2019 г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ДОБРИЧ, в публично съдебно заседание на първи април, две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СИЛВИЯ САНДЕВА

 

при участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА, сложи на разглеждане докладваното от председателя административно дело 73 по описа за 2019 година.

 

На именното повикване в 14:00  часа се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: „ТРАНСПОРТНА КОМПАНИЯ“ АД, редовно уведомен, представлява от АДВОКАТ Б.К., редовно упълномощена отпреди.

ОТВЕТНИКЪТ: ИНСПЕКТОР В ОТДЕЛ „ИНСПЕКЦИЯ НА КАЧЕСТВОТО НА ТЕЧНИТЕ ГОРИВА“ към ГД „ККТГ“ на ДАМТН, с месторабота Варна - Ж.Х.П., редовно уведомена, явява се лично и със СТ. ЕКСПЕРТ И.Т. – юрисконсулт към ДАМТН, редовно упълномощен отпреди.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

ЮРИСК. Т.: Да се даде ход на делото. Аз изпратих от ДАМТН документите, които съдът изиска в предишно съдебно заседание. Мисля, че те са достатъчни, за да покажат кога жалбата първоначално е постъпила в ЦУ на ДАМТН и как се е движила.

АДВ. К.: Аз считам, че това, което е представено не установява момента, в който жалбата срещу задължителното предписание за изтегляне е постъпила пред по-горестоящия орган.

Установява се, че тя е получена от административния орган - инспектор Ж.П.на 16.11.18г. Има движение, което показва, че е получена същия ден и от главния директор на ГД на „ККТГ“, след което е насочена вероятно към правен отдел. Считам, че няма данни кога е получена от председателя на ДАМТН.

Ние сме направили грешно адресиране на жалбата до гл. директор на ГД „ККТГ“. В самото задължително предписание е записано, че обжалването е пред председателя на агенцията. Считаме, че това е изисквало, при получаване на жалбата от административния орган, да приложи чл.88 от АПК и да я изпрати на компетентния по-горестоящ орган, който да я разгледа. Към момента няма данни това да е сторено.

Поради факта, че е получена от юриста на ДАМТН, който е отчел изпълнение на 18.01.19г., считаме, че нашият срок е спазен, т.к. очевидно на 18.01.19г. тя е получена при председателя на ДАМТН.

Също така не сме уведомявани изрично кога е получена. За пример ще посоча писмото, което ни беше изпратено, когато подадохме втората жалба срещу предписанието до Административен съд – Варна. Тогава изрично бяхме уведомени кога е получена преписката, но не сме получавали такова писмо за първата жалба, която беше адресирана до по-горестоящия орган.

На второ място бих казала, ако приемете, че двуседмичният срок не е спазен, аз лично не мога да установя от кой момент да се брои този срок, искам да се позова на още един текст - на чл.140 от АПК, който позволява удължаването на срока за подаване на жалба да стане до два месеца, в случай че в административния акт не е указано пред кой орган и в какъв срок следва да се обжалва. Да, в задължителното предписание за изтегляне е посочено, че може да се обжалва пред председателя на агенцията, но не е уточнено, че може да се направи директно обжалване и пред съд. В този смисъл се позовавам на практиката на ВАС, която приема,че се изисква да се посочи на лицето и тази възможност и тъй като тя не е използвана, считам, че следва да се приложи и това правило за удължаване на срока. В този случай ние нямаме просрочване на жалбата. Позовавам се и на т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 30.06.15г. на ВАС.

ЮРИСК. Т.: Не съм съгласен с така изложените твърдения. Считам, че процесуалният представител на дружеството неправилно тълкува приложената от мен справка. Като процесуален представител на агенцията аз получавам задачата накрая и дали ще отчета нейното изпълнение през месец март или януари зависи от мен, но това не означава, че ако я отчета в края на април, защото аз все още не съм изпълнил процесуалното си представителство, че тогава председателят научава за първата жалба. Считам, че председателят научава за първата жалба от датата на постъпване в централното деловодство на ДАМТН, а тя е постъпила там на същата дата, на която е постъпила и във Варна. Просто инспектор Ж.Х.П. я препраща по системата Акстър в София. Това става за минути, не става за дни.

ИНСПЕКТОР  ПЕТРОВА: Точно така става. По принцип ние жалби във Варна не получаваме. Има си адрес на бланките. Затова е посочен и не е логично, след като жалбата е до главен директор, да я изпращат до мен - инспектора. Но ако все пак се получи така, че се получи при мен, сканират се документите, слагат се входящи номера и се пренасочват към органа, към който са в действителност. Аз не мога да дам отговор на жалба, защото не съм главен директор. А относно този 14-дневен срок, той се отнася за обжалването пред председателя. Не може пред никой друг това предписание да се обжалва. Ние като получихме жалбата, веднага я препратихме по деловодната система към главен директор, към когото е подадена.

След проверка всичко си отива в София, там са досиетата от всички проверки. Всичко от деня на проверката, през системата отива в София. Там е дирекцията, отделите, които движат преписките, лабораторните изпитвания. Всичко е в София от деня на проверката и в случая е необходимо само да се препрати жалбата. Принципно жалбите не достигат до нас. Ние ги виждаме в деловодната система, че съществуват вече, но в този случай фирмата-жалбоподател ги изпращаше към мен, а аз ги препращах към София.

АДВ. К.: Ще допълня, че те са изпратени до вас не само защото редът е такъв, а защото имате възможност по АПК да направите преразглеждане на вашия акт в 7-дневен срок,  в случай че прецените, че можете да го оттеглите, затова ви се изпраща жалбата. В случая минутата, в която е получена, според данните в системата, тя е препратена веднага, т.е не е правен никакъв опит да се преразгледа.

ИНСПЕКТОР ПЕТРОВА: Няма как опит за преразглеждане да бъде направен, при положение че това са предварителни мерки, издадени на база на официални документи. Няма как аз да отменя собственото си предписание, защото то е на база официални документи.

ЮРИСК. Т.: Затова инспекторът препраща жалбата до по-горестоящия орган.

АДВ. К.: Имам още една добавка. Аз си направих труда да видя в сайта на ДАМТН структурата на агенцията. ДАМТН е със структура, която включва ръководство - председател, зам. председател, главен секретар, финансови контрольори и обща администрация. Дирекция „Финансово административна“ на практика представлява общата администрация и в нея се намира тази дирекция  „Правно обслужване“. От това излиза, че получаването на жалбата, както е посочено в тази система „Акстър офис“, не е достигнало до ръководството, достигнало е до общата администрация, достигнало е до Дирекция „Финансово административна“, до правния отдел, но не и до ръководството, до председателя. В този смисъл аз лично смятам, че няма доказателства за това кога е получена жалбата от председателя на ДАМТН.

ЮРИСК. Т.: Аз считам, че абсолютното доказателство за това кога председателят на ДАМТН е уведомен за жалбата, е номерът, поставен от деловодството върху самата жалба. Там се вижда датата, когато председателят е получил жалбата, и входящия номер с печат.    

ИНСПЕКТОР  ПЕТРОВА: Когато трябва да взема входящ номер, аз се обаждам в София, защото само оттам се дават номера. Относно това коя е специализирана и коя обща администрация, вие трябва да се запознаете с вътрешния правилник на агенцията, за да правите някакви констатации.

АДВ. К.: Аз се запознах, има го и на сайта ви.

ЮРИСК. Т.: Ние не изпращаме писма, че е постъпила жалба. В текста от закона, на основание на който изпращаме жалбата в съда пише, че административният орган трябва да уведоми и подателя на жалбата, освен че трябва да изпрати пълната преписка в съда. Затова съм уведомил ответната страна с писмо и то на моя отговорност, но ако председателят уведомява за всеки мълчалив отказ, то няма да е мълчалив отказ, а явен отказ, ако получат уведомление, че няма да им бъде отговорено.

АДВ. К.: Не става дума за уведомление, а за друго, че е получена преписката.

ЮРИСК. Т.: Ние никого не уведомяваме, че се е получила преписката. В нито една държавна администрация няма такава практика. 

АДВ. К.: Тогава как да прецени обжалващият от кой момент започва да тече срокът за произнасяне?

ЮРИСК. Т.: По входящия номер.

АДВ. К. Но той е във Варна входящият номер.

ЮРИСК. Т.:***.

АД. К.: Откъде да знае жалбоподателят това. Той го изпраща на адрес във Варна. Ние имаме обратна разписка, тя носи дата 16.11., подадена и получена във Варна. Оттук нататък ние смятаме, че може да се преразгледа в 7-дневен срок по закон, това е административен акт, след което да се изпрати до по-горестоящия орган. Ние не можем да знаем, че системата им позволява в същия ден, в същата минута да се изпрати електронно жалбата.

ЮРИСК. Т.: Точно затова е тази централизирана система Акстър офис, независимо дали във Варна, дали в Пловдив изпращате жалбата, тя отива в ЦУ на ДАМТН.

АДВ. К.: Тогава срокът трябва да се отчита от момента, в който получим обратната разписка, че сме подали жалбата. Защо са тогава всички тези разпоредби, те стават безсмислени.

ЮРИСК. Т.: Затова казвам, че неправилно тълкувате както справката, така и закона според мен.

ИНСПЕКТОР  ПЕТРОВА: Жалбата, която е получена при мен във Варна се входира с номер, даден от централната система в София.

Номерът, под който е постъпила и входирана направо към централната система, е № 84-00-217-2 от 16.11.18г. Това е номерът, който следва номера на преписката, за да може след това жалбата направо да се изпрати към преписката. Става дума за така нареченото тип дърво в системата, при което всички последващи документи съдържат един и същи номер, който е свързан с  номера на преписката. В случая това е номер 217, който е номерът на преписката.

ЮРИСК. Т.: Този номер на писмото, което е изпратено от гл. директор на  ГД „ККТГ“ до началника на отдел „Правни дейности и обществени поръчки“, а именно вх. № 21-19-570 от 16.11.19г., е свързан с вътрешната деловодна система, която показва движението и резолюциите на различните началници, за да може накрая тази преписка да стигне и до мен. Тъй като първоначалната жалба е била адресирана до гл. директор на  ГД „ККТГ“, т.к. той не е юрист, той я отпраща към началника на правния отдел П.М.. Тя преценява дали на тази жалба трябва да се отговори или не и го докладва устно на председателя. Така той е запознат. На една такава агенция председателят не може да прочете всички жалби днес. Това са язовири, горива, надзор на пазара, играчки, съоръжения с повишена опасност, отвсякъде валят жалби. Естествено е, че началникът на правния отдел преценява на кои следва да се отговори и на кои не и затова датата, на която началникът на правния отдел е получил жалбата, аз твърдя, че е датата, на която е узнал и председателят.

Съдът след справка с книжата по делото, включително и с допълнително представените с писмо вх. № 937 от 21.03.19г.  писмени доказателства, намира, че така подадената жалба е просрочена.

От представените разпечатки от интегрираната система за деловодство и документооборот, използвана от ДАМТН, се установява, че жалбата на „Транспортна компания“ АД по административен ред е постъпила в деловодството на ДАМТН и е регистрирана на 16.11.18г. с рег. № 84-00-217-2 от 16.11.18г. От този момент за по-горестоящия орган е започнал да тече срокът за произнасяне по чл.97, ал. 1 от АПК и това е така, независимо от факта, че жалбата е била адресирана до главния директора на ГД „ККТГ“ при ДАМТН, а не до председателя на ДАМНТ, дотолкова, доколкото и двата органа са в една обща административна структура, ползваща една единна интегрирана система за деловодство и документооборот. Считано от тази дата, а именно 16.11.18г., срокът за произнасяне на по–горестоящия административен орган е изтекъл на 30.11.18г. /петък, работен ден/. Следователно срокът за обжалване по отношение на „Транспортна компания“ АД е започнал да тече, считано от следващия ден - 01.12.18г. и е изтекъл на 14.12.18г. /петък, работен ден/ на основание чл.149, ал.3 във вр. с ал.1 от АПК.

В случая обаче жалбата до съда е подадена на 20.12.18г., видно от приложения към нея пощенски плик, което е извън указания срок по чл. 149, ал. 3 от АПК.

Този извод не се променя от изложените в днешното съдебно заседание възражения, че жалбоподателят не е могъл да узнае коя е датата на постъпване на преписката пред по-горестоящия административен орган, защото той сам в жалбата си до съда е посочил, че жалбата му по административен ред е изпратена на 13.11.18г. по пощата и е получена в ДАМТН на 16.11.18г., т.е. той сам е приел, че двуседмичният срок за произнасяне на органа от получаване на преписката е започнал да тече именно от тази дата и фактът, че погрешно е счел, че срокът за подаване на жалбата до съда след изтичане на срока за произнасяне по чл.97, ал.1 от АПК е едномесечен, а не 14- дневен, позовавайки се неправилно на чл.149, ал. 2 от АПК, вместо на чл.149, ал. 1 във вр. с ал.3, не означава, че срокът за обжалване е започнал да тече от друг момент.

Без правно значение са и обстоятелствата по какъв начин е била придвижена жалбата в самата ДАМТН, защото това би довело до безкрайно и неопределено във времето удължаване на срока за произнасяне на по-горестоящия административен орган по реда на чл.97, ал. 1 от АПК. Изрично в този член е  записано, че срокът за произнасяне, когато органът е едноличен, е двуседмичен от получаване на преписката. В случая, видно от писмените доказателства, както и от обясненията на ответника, дадени в днешно съдебно заседание, от които се установява, че цялата преписка по принцип се съхранява в самата ДАМТН, а не по места в отделните структури, срокът за произнасяне е започнал да тече именно от 16.11.18г., когато жалбата, която е постъпила в местната структура във Варна, е изпратена по единната деловодна система на ДАМТН в централното деловодство на агенцията в София, респ. е изтекъл на 30.11.2018г., а оттам и срокът за подаване на жалбата до съда е изтекъл на 14.12.2018г.

Предвид на гореизложеното съдът счита, че като просрочена подадената жалба е процесуално недопустима и не подлежи на разглеждане по същество.

По тези съображения и на основание чл. 159, т.5 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Транспортна компания“ АД, гр.Добрич срещу задължително предписание за изтегляне №В-005 от 31.10.18г., издадено от Ж.Х.П. - инспектор в ГД „ККТГ“ отдел „Инспекция и качество“, гр.Варна.

ПРЕКРАТЯВА производството по АД № 73/2019г. по описа на Административен съд – Добрич.

Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от днес и за двете страни пред ВАС на РБ.

Делото приключи в 15:04 часа.

Протоколът е изготвен на 02.04.2019 година.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                               СЕКРЕТАР: