Решение по дело №1333/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1650
Дата: 26 ноември 2020 г.
Съдия: Веселин Валентинов Енчев
Дело: 20207040701333
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                             

  1650            /  26 .11.2020 година, град Бургас

 

Административен съд - Бургас, на дванадесети ноември две хиляди и двадесета година, в открито заседание, в състав:

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева  

ЧЛЕНОВЕ:       Веселин Енчев

Димитър Гальов

секретар С. Х.

прокурор Дарин Христов

разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХ дело № 1333/2020 година

 

Производството по чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.

Образувано е по касационна жалба от „Бългериън уйт шелс” ООДПловдив с ЕИК ********* и адрес - град Пловдив, ул. „Сливница“ № 6а, представлявано от адвокат Н.Т. ***, против решение № 420/08.04.2020 година по НАХД № 366/2020 година на Районен съд – Бургас (РС), с което е потвърдено наказателно постановление № 02 - 0002767/14.01.2020 година на директора на дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас (НП).

С НП на касационния жалбоподател, на основание чл. 416 ал. 5, във връзка с чл. 414 ал. 1 от Кодекса на труда КТ), е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.

В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно. Според касатора, съдът не е отчел съществено процесуално нарушение, допуснато в административнонаказателното производство – посочване на две дати на установяване на нарушението и непосочване на дата и място на извършването му. Отделно се заявява, че решението не е обосновано, тъй като съдът не е обсъдил фактите, сочещи, че липсват данни как е възникнало трудовото правоотношение и как е уреден начина на плащане на трудовото възнаграждение на работника, за да се приеме, че е извършено нарушение. Твърди се, че трудовото възнаграждение е търсимо, а не носимо и наказващият орган не е доказал изричен отказ от страна на работодателя да изплати възнаграждение, от което да бъде направен извод за извършване на нарушението. Изтъква се, че с налагането на осем санкции с осем отделни наказателни постановления за същото нарушение е накърнен принципа „не два пъти за едно“ и е налице злоупотреба от страна на наказващия орган, неотчетена от РС..

Иска се решението на РС да бъде отменено като бъде отменено и самото НП.

Отвeтникът, чрез процесуален представител, изразява становище са неоснователност на жалбата.

Прокурорът счита, че жалбата е неоснователна.

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Търговецът е санкциониран за това, че при извършена проверка  за спазване на трудовото законодателство от дружеството, като работодател, на 22.11.2019 година е установено, че е начислил, но не е изплатил в срок до 01.10.2019 година трудовото възнаграждение за месец август 2019 година на А.А.с ЕГН **********, назначена като „работник риболов“ в обект – цех за преработка на миди в град Черноморец, стопанисван от дружеството – жалбоподател. Установено е, че дължимото възнаграждение е следвало да бъде изплатено до 30.09.2019 година. Нарушението е установено по документи.

РС е изследвал обстоятелствата по констатиране на нарушението и налагането на наказанието, и е приел, че наказващият орган е доказал извършването на нарушението.

Решението е правилно.

То е мотивирано. В производството пред РС не са допуснати процесуални нарушения, а фактическата обстановка, установена от съда, напълно съответства на доказателствата, съдържащи се в административнонаказателната преписка и събрани при съдебното оспорване на НП.

Не са налице нарушенията в административнонаказателното производство, изтъкнати в касационната жалба като неотчетени от РС при произнасянето по съществото на спора.

Нарушението при проверката е констатирано по документи, предоставени от самото дружество, от които се констатира, че в нарушение на установеното задължение на работника не е изплатено дължимото възнаграждение в срока до 30.09.2019 година.

Неоснователно е възражението, че в административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение, предвид посочване на две дати на установяване на деянието и непосочване на дата и място на извършването му. Деянието е установено с АУАН на 29.11.2019 година, а за проверките, довели до съставянето на акта, наказващият орган е посочил две дати, на които от страна на дружеството са били представяни документи. Нарушението е установено именно по представените документи и установяването е извършено в сградата на дирекция ИТ – Бургас на 29.11.2019 година, съгласно съдържанието на НП (лист 20 от НАХД № 366/2020 година).

Неоснователно е и второто основно възражение на касатора – че РС не е взел предвид факта, че липсват данни как е възникнало трудовото правоотношение и как е уреден начина на плащане на трудовото възнаграждение на работника, за да се приеме, че е извършено нарушение. По делото няма спор, че дружеството е било в трудово правоотношение с работника, описан в НП. Не се спорило и относно момента на изискуемост на трудовото възнаграждение, съобразно вътрешните правила, одобрени от търговеца, представени при проверката. Затова, при липсата на други твърдения от санкционирания, РС обосновано е приел, че тези обстоятелства не се нуждаят от допълнителна проверка, като е съсредоточил върху спорните факти. Не е налице заявеното нарушение в процеса.

Не е налице и нарушение на принципа „не два пъти за едно“ с налагането на имуществената санкция, както поддържа касатора, защото не са представени никакви доказателства за идентичност между настоящия случай и други случаи, по които дружеството е било санкционирано.

По изложените съображения, съдът приема, че касационната жалба е изцяло неоснователна и следва да се отхвърли. Затова, на основание чл. 220 във връзка с чл.221 ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63 ал. 1 изр. 2 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И

           

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 420/08.04.2020 година по НАХД № 366/2020 година на Районен съд – Бургас.

            Решението е окончателно.

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: