Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1650 / 26 .11.2020 година, град Бургас
Административен съд - Бургас,
на дванадесети ноември две хиляди и двадесета година, в открито заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Драгнева
ЧЛЕНОВЕ:
Веселин Енчев
Димитър Гальов
секретар С. Х.
прокурор Дарин Христов
разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХ дело №
1333/2020 година
Производството по чл.63 ал.1
от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.
Образувано е по касационна жалба от „Бългериън уйт шелс” ООД – Пловдив с ЕИК ********* и
адрес - град Пловдив, ул. „Сливница“ № 6а, представлявано от адвокат Н.Т. ***,
против решение № 420/08.04.2020 година по НАХД № 366/2020 година на Районен съд
– Бургас (РС), с което е потвърдено наказателно постановление № 02 - 0002767/14.01.2020
година на директора на дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас (НП).
С НП на касационния жалбоподател, на основание чл. 416
ал. 5, във връзка с чл. 414 ал. 1 от Кодекса на труда КТ), е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 лева.
В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно. Според касатора,
съдът не е отчел съществено процесуално нарушение, допуснато в
административнонаказателното производство – посочване на две дати на установяване
на нарушението и непосочване на дата и място на извършването му. Отделно се
заявява, че решението не е обосновано, тъй като съдът не е обсъдил фактите,
сочещи, че липсват данни как е възникнало трудовото правоотношение и как е
уреден начина на плащане на трудовото възнаграждение на работника, за да се
приеме, че е извършено нарушение. Твърди се, че трудовото възнаграждение е
търсимо, а не носимо и наказващият орган не е доказал изричен отказ от страна
на работодателя да изплати възнаграждение, от което да бъде направен извод за
извършване на нарушението. Изтъква се, че с налагането на осем санкции с осем
отделни наказателни постановления за същото нарушение е накърнен принципа „не
два пъти за едно“ и е налице злоупотреба от страна на наказващия орган, неотчетена
от РС..
Иска се решението на РС да бъде отменено като бъде отменено и самото НП.
Отвeтникът,
чрез процесуален представител, изразява становище са неоснователност на
жалбата.
Прокурорът счита, че жалбата е неоснователна.
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Търговецът е санкциониран за това, че при извършена проверка за спазване на трудовото законодателство от
дружеството, като работодател, на 22.11.2019 година е установено, че е
начислил, но не е изплатил в срок до 01.10.2019 година трудовото възнаграждение
за месец август 2019 година на А.А.с ЕГН **********, назначена като „работник
риболов“ в обект – цех за преработка на миди в град Черноморец, стопанисван от
дружеството – жалбоподател. Установено е, че дължимото възнаграждение е следвало
да бъде изплатено до 30.09.2019 година. Нарушението е установено по документи.
РС е изследвал обстоятелствата по констатиране на нарушението и налагането
на наказанието, и е приел, че наказващият орган е доказал извършването на
нарушението.
Решението е правилно.
То е мотивирано. В производството пред РС не са допуснати процесуални
нарушения, а фактическата обстановка, установена от съда, напълно съответства
на доказателствата, съдържащи се в административнонаказателната преписка и
събрани при съдебното оспорване на НП.
Не са налице нарушенията в административнонаказателното производство,
изтъкнати в касационната жалба като неотчетени от РС при произнасянето по
съществото на спора.
Нарушението при проверката е констатирано по документи, предоставени от
самото дружество, от които се констатира, че в нарушение на установеното
задължение на работника не е изплатено дължимото възнаграждение в срока до 30.09.2019
година.
Неоснователно е възражението, че в административнонаказателното
производство е допуснато съществено нарушение, предвид посочване на две дати на
установяване на деянието и непосочване на дата и място на извършването му.
Деянието е установено с АУАН на 29.11.2019 година, а за проверките, довели до
съставянето на акта, наказващият орган е посочил две дати, на които от страна
на дружеството са били представяни документи. Нарушението е установено именно
по представените документи и установяването е извършено в сградата на дирекция
ИТ – Бургас на 29.11.2019 година, съгласно съдържанието на НП (лист 20 от НАХД
№ 366/2020 година).
Неоснователно е и второто основно възражение на касатора – че РС не е взел
предвид факта, че липсват данни как е възникнало трудовото правоотношение и как
е уреден начина на плащане на трудовото възнаграждение на работника, за да се
приеме, че е извършено нарушение. По делото няма спор, че дружеството е било в
трудово правоотношение с работника, описан в НП. Не се спорило и относно
момента на изискуемост на трудовото възнаграждение, съобразно вътрешните
правила, одобрени от търговеца, представени при проверката. Затова, при липсата
на други твърдения от санкционирания, РС обосновано е приел, че тези обстоятелства
не се нуждаят от допълнителна проверка, като е съсредоточил върху спорните
факти. Не е налице заявеното нарушение в процеса.
Не е налице и нарушение на принципа „не два пъти за едно“ с налагането на
имуществената санкция, както поддържа касатора, защото не са представени
никакви доказателства за идентичност
между настоящия случай и други случаи, по които дружеството е било
санкционирано.
По изложените съображения, съдът приема, че касационната жалба е изцяло
неоснователна и следва да се отхвърли. Затова, на основание чл. 220 във връзка
с чл.221 ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63 ал. 1 изр. 2 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 420/08.04.2020 година по НАХД № 366/2020 година на
Районен съд – Бургас.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: