Р Е Ш Е Н И Е
№ 470
гр. П.***, 29.10.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – П.***, касационен състав, в публично съдебно заседание на седми октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО И.
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Н. С.и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – П.***, прокурор Р. Р., като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 588 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Г.Д.И.,***, чрез пълномощника му адвокат М.П.,***, срещу решение № 292 от 23.07.2020г. на Районен съд – П.***, постановено по АНД № 686 по описа на съда за 2020г.
С атакувания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление (НП) № 008158 от 21.04.2020г., издадено от началник отдел „Контрол и правоприлагане“ (ОКП) в Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), с което на Г.Д.И., за извършено административно нарушение по § 21б, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) към Закона за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата (ЗИДЗДвП) (ред. ДВ, бр. 60/2019 г., в сила от 16.08.2019 г.) във вр. с чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева.
В жалбата се твърди, че
решението на районния съд е постановено в нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила. По същество се излагат доводи за несъответни на
установените по делото факти изводи, довели и до неправилно приложение на
материалния закон. От касационния съд се иска да отмени решението на първата
съдебна инстанция и да реши делото по същество, като отмени процесното
наказателно постановление.
Ответникът по жалбата, Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно уведомен за касационната жалба, в срока по чл. 213а, ал. 1 от АПК, депозира отговор по касационната жалба. Счита същата за неоснователна по подробно изложени съображения.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява. Представлява се от адвокат П. Г., от АК – София, преупълномощен от адвокат М.П. – пълномощник на жалбоподателя, който поддържа жалбата. Прави искане същата да се уважи и делото да се реши, като се отмети съдебното решение и наказателното постановление.
В съдебно заседание ответникът по жалбата – Агенция „Пътна инфраструктура, за представител изпраща юк. Д.Р.. Оспорва жалбата. Пледира касационната жалба да се отхвърли, а съдебният акт да се остави в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура–П.***, дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Административен съд – П.***, след като извърши проверка на обжалваното решение, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на първоинстанционния съдебен акт с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:
Решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.
Разгледана по същество касационната жалба е основателна.
Съображенията за това са следните:
С НП № 008158 от 21.04.2020 г. началник отдел ОКП в НТУ към АПИ, е наложил на Г.Д.И. административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева, за това, че на 11.11.2019г., около 11:35 часа, на път А3 – АМ „Струма“, км. 14+500, дясно, в посока П.***, за ползването на който се събира такса за ползване на пътната инфраструктура–винетна такса, съгласно приложение № 2 към т. 2 на решение № 959 на МС от 31.12.2018г. за утвърждаване на списък на републиканските пътища, е управлявал ППС с рег. № ***, вид: влекач, марка: ***, модел: ***, с обща техническа допустима максимална маса: 18 тона, без за посоченото ППС да е заплатена винетна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата (ЗП), и без по сметката на АПИ да е постъпвала компенсаторна такса в 14-дневен срок от връчването на съставения акт за установяване на административно нарушение (АУАН), с което е извършил административно нарушение по § 21б, ал. 1 от ПЗР към ЗИДЗДвП (ред. ДВ, бр. 60/2019г., в сила от 16.08.2019г.) във вр. с чл. 139, ал. 6 от ЗДвП.
Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд–П.***. Спорът е разгледан в производството по АНД № 686 по описа на съда за 2020г., като наказателното постановление е потвърдено с решение № 292/23.07.2020г., предмет на настоящия съдебен контрол.
За да постанови този съдебен акт решаващият първоинстанционен съдебен състав, след събиране и анализ на приобщените по делото доказателства, е приел от фактическа страна, че на 11.11.2019 г., около 11: 35 часа, в района на км 14+500 на АМ „Струма“, намиращ се на територията на общ. П.***, контролни органи на АПИ спрели за проверка на ППС – влекач, марка "***", модел "***", с рег. № *** и обща техническа допустима максимална маса 18 тона, управлявано от жалбоподателя. При извършена проверка в електронната система на АПИ било установено, че за автомобила няма платена пътна такса, която да му позволява да се движи по републиканската пътна мрежа. На водача било предложено да заплати компенсаторна такса, което същият отказал. Съставен му е АУАН с № 008158 от 11.11.2019г., при връчването на който нарушителят не вписал възражения. При съставянето на акта, препис от който е връчен лично на жалбоподателя, на последния била разяснена възможността по чл. 189е, ал. 6 от ЗДвП да заплати в 14-дневен срок компенсаторна такса от 175.00 лв., което ще доведе до неговото освобождаване от административнонаказателна отговорност за конкретното нарушение. Прието от районния съд е, че във връзка със съставения АУАН, компенсаторна такса не била платена по сметка на АПИ в указания срок, тъй като представената по преписката и делото разписка с № 0200009968103894 от 17.11.2019г. за извършен паричен превод на стойност 175.00 лв. не доказвала факта, че жалбоподателят се е възползвал от разпоредбата на 189е, ал. 6 от ЗДвП, тъй като компенсаторната такса не била заплатена при условията на чл. 189е, ал. 4 от ЗДвП, конкретно–не е посочен в платежното нареждане на номера на АУАН. Непосочването в платежното нареждане на номера на съставения за нарушението акт според районния съд препятствало административнонаказващия орган да извърши разследване, че представената разписка е релевантна именно към АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното НП, тъй като съгласно чл. 179, ал. 5 от ЗДвП собственикът, вписаният ползвател и водачът се освобождават от административнонаказателна отговорност при заплащане на компенсаторна такса не само във връзка с конкретното ППС, което безспорно е вписано в процесния документ, но и за конкретен случай на движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който се удостоверява именно с посочване на съответния номер на съставения АУАН.
Въз основа на така установените факти и изводи районния съд приел, че правилно е приложен от административнонаказващия орган материален закон и отговорността на касатора е правилно ангажирана на основание § 21б, ал. 1 от ПЗР към ЗИДЗДвП (ред. ДВ, бр. 60/2019 г., в сила от 16.08.2019 г.) във вр. с чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, при липса на предпоставки за приложение на чл. 189е, ал. 6 от ЗДвП и при липса на предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН поради маловажност на нарушението.
Решението е неправилно.
Касационният състав счита, че при правилно установена фактическа обстановка, районният съд е извел неправилни изводи относно приложимия материален закон.
По делото не е бил спорен фактът на управление от страна на касатора на ППС с обща техническа допустима максимална маса от 18 тона на посочената в акта дата и на път, за ползването на който се събира такса за ползване на пътната инфраструктура–винетна такса, за което е съставен и АУАН, връчен на водача, в който акт изрично било указано на водача, че може да се възползва от възможността по чл. 189е, ал. 3 от ЗДвП – да заплати в 14-дневен срок от връчването на акта компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП, като в платежното нареждане задължително да посочи номера на АУАН.
Страните не са спорили и относно факта на извършено на 17.11.2019г. плащане по сметката на АПИ на сумата от 175.00 лв., за което е представена разписка с № 0200009968103894. Безспорни са били и фактът на посочване в разписката на основанието за плащане – „компенсаторна такса за № ***,“ коректното посочване на банковата сметка на АПИ и името на наредителя – нарушител по съставения акт, както и непосочването в разписката на номер на АУАН. Видно е и от представеното по делото писмо на л. 55, на 18.11.2019 година по сметката на АПИ е постъпила сума в размер на 175 лв., внесена от Г.Д.И., с посочено основание за плащане „компенсаторна такса за № ***“, за което е приложено и електронно банково извлечение.
Спорен по делото е бил въпросът дали неизпълнението на предвиждането на
чл. 189е, ал. 4 от ЗДвП в частта, изискваща посочване в платежното нареждане на
номер на АУАН, е съществен порок на плащането. Порок, който да доведе до
издаване на НП, въпреки плащането на сумата от 175 лв. – същата, посочена и в
процесния АУАН, съставляваща компенсаторна такса във връзка именно с процесното
нарушение. Във връзка с доказателствата за извършено и получено плащане на сумата
от 175 лв. районният съд не е извел извод за неосъществено плащане по сметката
на АПИ. Приел е обаче за невъзможно това плащане да се отнесе към конкретното
ППС – безспорно вписано в процесния документ, както и да се отнесе към
конкретния случай на движение по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа. С оглед конкретиката на казуса, този извод не се споделя от касационния
състав.
Няма съмнение, че разпоредбата на чл. 189е, ал. 4 от ЗДвП във вр. с § 21б, ал. 3 от ЗИДЗДвП (ред. ДВ, бр. 60/2019г., в сила от 16.08.2019г.) изрично указва, че при извършване на плащане на компенсаторната такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП, след връчване на съставен АУАН следва в платежното нареждане да се посочи номерът на АУАН. Това е изискването и за приложението на чл. 189е, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП – заплащане на таксата в срока и при условията на ал. 3 и ал. 4.
Във връзка с горното се споделят изводите в решението, че посочването на номера на АУАН улеснява установяването на изпълнението на изискването на чл. 189е, ал. 3 и ал. 4 от ЗДвП, съответно способства установяването на наличието или не, на предпоставките по чл. 189е, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП.
Видно е от доказателствата по делото обаче (електронно банково извлечение на л. 56 от АНД) на 18.11.2019г. по сметката на АПИ, е постъпила сума от 175 лв. с посочено основание – компенсаторна такса, относимо към ППС с рег. № ***, а плащането е извършено от Г.Д.И. на 17.11.2019г., без в платежното нареждане да е посочен АУАН № 008158/11.11.2019г. Сумата е постъпила по сметката на АПИ, без същата да отказана или възстановена, като получена без основание, каквато теза се застъпва административния орган, сочещ че не може да обвърже това плащане с електронната система на АПИ.
Наказващият орган отказва (но едва във фазата на съдебно обжалване на НП, като до този момент прави извод за липса на плащане, единствено обвързано с процесния АУАН и със системата на АПИ) да приеме сумата за относима към данните в системата по чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП поради липсата на достатъчно данни за основанието за получаването й. Данни за плащане по отношение на ППС с процесния регистрационен номер е имало в банковата сметка на АПИ. Този факт към датата на издаване на наказателното постановление, не е проверяван, съответно установен, нито обсъждан. От друга страна наредителят не е уведомяван за това, че плащането му е „невалидно“, че не може да се регистрира в системата на АПИ, съответно не му е предоставена възможност да повтори изправно плащането. Вместо това директно и формално е пристъпено към издаване на НП. Но фактът на приемане на плащането (сумата е постъпила по сметката на АПИ, каквото изисква на последно място хипотезата на чл. 189е, ал. 5 от ЗДвП), е следвало да бъде известен на наказващия орган. Този факт е установим при извършване на проверката по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, която се дължи от наказващия орган във всички случаи преди издаване на наказателно постановление вкл. с оглед разпоредбата на чл. 189е, ал. 5 от ЗДвП. Ако това беше сторено, съответна неяснота относно АУАН, във връзка с който е извършено процесното плащане на безспорно компенсаторна такса, е била отстранима при разследване на спорните обстоятелства. В тази връзка не се споделя изводът на решаващия първоинстанционен състав, че АНО не е можел да извърши разследване, че представената разписка е релевантна именно към АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното НП.
Така в процесния случай, в условието на пълно и главно доказване на административнонаказателното обвинение в производството пред съда, както и във връзка с дължимата проверка по реда на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, наказващият орган не е установил в достатъчна степен обстоятелства, които да обосноват безспорен извод, че компенсаторната такса за движението на ППС с рег. № *** на 11.11.2019г. не е заплатена, съответно са налице предпоставки за издаване на наказателно постановление.
Касационният състав счита, въз основа на фактите по делото, установени пред районния съд, че в процесния случай не са били налице предпоставки за издаване на наказателно постановление. Това е така, защото:
Първо-съставен е АУАН с № 008158/11.11.2019г. на лицето Г.Д.И., в качеството му на водач на ППС с рег. № ***. В акта е посочена възможността за заплащане на компенсаторна такса. Актът му е връчен на 11.11.2019г. Срокът за плащане на тази такса е 14-дневен, или до 25.11.2019г.
Второ-извършено е плащане по банковата сметка на АПИ на 17.11.2019г. В разписката като наредител е посочено лицето Г.Д.И., а като основание за плащането – компенсаторна такса на за номер № ***. Сумата от 175 лв. е постъпила в банковата сметка на АПИ на 18.11.2019г., с посочени основание за плащане и наредител. Няма данни да е извършен отказ от приемане на плащането, нито за уведомяване на наредителя, че поради нередовности в платежното нареждане, плащането не може да се регистрира относимо в системата на АПИ. Няма обаче и данни и за връщане на сумата, като получена без основание.
Трето-няма никакви твърдения, нито доказателства за съставен повече от един АУАН за нарушение от вида на процесното, извършено на дата 11.11.2019г. с процесното ППС с рег. № ***.
Четвърто-няма доказателства и за съставен акт за друго такова нарушение със същото ППС, на друга дата, към която дата валидно да може да се отнесе (във връзка с 14-дневния срок за плащане от връчване на акта) извършеното на дата 17.11.2019г. компенсаторно плащане, получено по сметката на АПИ на 18.11.2019 г.
При това положение неправилен е изводът, че извършеното плащане на 17.11.2019г. не може да се обвърже безспорно с процесния съставен АУАН. При факт на извършено плащане на компенсаторна такса, представляващо сумата от 175.00 лв., за ППС с № ***, която сума е постъпила по сметката на АПИ безусловно, неправилно е да се приеме, че плащането в настоящия случай по подразбиране и без преценка на всички относими обстоятелства, не може да се обвърже с процесния АУАН. Прави впечатление също, че сумата, въпреки че не се приема от административния орган за относима към съставения за процесното нарушение акт, не се третира като недължимо получена. Съставът счита, че не във всички случаи липсата на посочване на номер на АУАН е достатъчна, самостоятелна отрицателна предпоставка за издаване на наказателно постановление и за реализирането на административнонаказателна отговорност в процесната хипотеза. Наказващият орган е основал изводите си за липса на плащане единствено в извършване на справка в системата по чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП, в която съгласно чл. 189е, ал. 10 от ЗДвП се извършва отбелязване за съставените АУАН, като е установил липса на отбелязване в същата за събрана такса по чл. 10, ал. 2 по отношение на процесния АУАН. Видно е обаче от установените едва по делото обстоятелствата, извършването само на такава проверка не е било достатъчно.
Във връзка с горното и при преглед на относимите нормативни разпоредби остава отворен и въпросът каква форма на индивидуализация на плащането се използва в случай на заплащане на компенсаторна такса в хипотезата на чл. 189е, ал. 2 във вр. с ал. 3, предл. второ на ЗДвП, когато е възможно плащане при извършване на проверката и преди съставяне на АУАН.
Предвид изложеното, районният съд, потвърдил процесното наказателно постановление, е приложил неправилно материалния закон. Налице е касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 218, ал. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Съдебният акт следва да се отмени.
Делото е изяснено от фактическа страна, а в производството пред районния съд не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да съставляват основание за връщане на делото за ново разглеждане, поради което касационният съд ще се произнесе по съществото на спора.
Наказателното постановление е материално незаконосъобразно. От доказателствата по делото се приема, че на 17.11.2019г. е наредено плащане по банковата сметка на АПИ на сумата от 175.00 лв. посочена в съставения АУАН. Сумата е постъпила по сметката на АПИ на 18.11.2019г.. Плащането не е „отказано“ да бъде прието, като получено без основание, а наредителят не е уведомяван за невъзможност платената сума да се отнесе към данни в системата на АПИ. В платежното нареждане са посочени име на наредител: Г.Д.И., както и основание за плащане „компенсаторна такса за № ***“. В платежното нареждане не е посочен номер на АУАН. От доказателствата по делото не е установено по отношение на лицето Г.Д.И. и по отношение на движение на ППС с рег. ***, да е съставян друг АУАН, освен процесния с № 008158/11.11.2019г., който е за управление на 11.11.2019г. на ППС с рег. № ***, без заплатена винетна такса. Не е установено да е съставян АУАН и за друго такова нарушение, със същото МПС, на друга дата, относим към плащането на 17.11.2019г.. Въз основа на това не са били налице материалноправните предпоставки за приложението на § 21б, ал. 1 от ПЗР към ЗИДЗДвП (ред. ДВ, бр. 60/2019 г., в сила от 16.08.2019 г.) във вр. с чл. 139, ал. 6 от ЗДвП. Без основание в тази връзка е и приложението на чл. 189е, ал. 7 от ЗДвП във вр. с § 25 от ПЗР на ЗИД на ЗП във вр. с чл. 10а, ал. 2 от ЗП.
Предвид горното издаденото наказателно постановление ще се отмени, като материално незаконосъобразно.
Касаторът има право на разноски. Разноски не се претендират, поради което и не се присъждат.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 2 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – П.***
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 292 от 23.07.2020г. на Районен съд–П.***, постановено по АНД № 686 по описа на съда за 2020 г., КАТО ВМЕСТО НЕГО:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 008158 от 21.04.2020г., издадено от началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на Г.Д.И., за извършено административно нарушение по § 21б, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата (ред. ДВ, бр. 60/2019 г., в сила от 16.08.2019 г.) във вр. с чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ: 1./П/
2./П/