Р Е Ш Е Н И Е
№ 260259/23.2.2021г.
гр.в., 23.02.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд – тридесет и втори наказателен състав - в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА СЛАВОВА
при секретаря НЕЗАЕТ ИСАЕВА, като разгледа докладваното от председателя АНД
№
3951 по описа за 2020 год.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба
предявена от А.К.Ч. против НП № 20-0436-000206/17.09.2020 г. на Началника
на сектор при
Второ РУ към ОД на МВР-в., с
което на основание чл.
638 ал.3 от Кодекса за застраховането му е
наложено административно
наказание "глоба"
в размер на 400 /четиристотин/ лева.
В депозираната
пред съда жалба се излага твърдение, че издаденото НП е незаконосъобразно,
необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила.
Оспорва се изцяло фактическата обстановка. Иска се НП да бъде отменено.
В
съдебно заседание въззивникът редовно призован,
не се явява, представлява се от адв. Б. при ВАК, който поддържа
жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира НП да
бъде отменено.Сочи, че видно от приложената по делото справка от Г.
фонд , полицата за задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ е прекратена поради това, че превозното
средство е снето от отчет , като по делото няма данни, че собственикът е бил
уведомен за прекратяването на полицата. Излага се становище, че по делото
липсва информация, че водачът е
съзнавал, че управлява превозното средство без действаща полица на застраховка
„Гражданска отговорност“.
Въззиваемата
страна, редовно призована не изпраща представител. Постъпили са писмени бележки от юк л., в които се излага становище, че
обжалваното НП е правилно и законосъобразно , в хода на
административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, нарушението не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност обосноваваща
приложение на чл. 28 от ЗАНН. Иска се на основание чл. 63 ал.3 от ЗАНН съдът да
присъди юрисконсултско възнаграждение и алтернативно да уважи искането за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение в минимален размер от 100 лева, предвиден в чл. 7
ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 07.09.2004
г., в редакцията от 15.05.2020 г.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с
оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
и правна страна следното:
На 06.08.2020 г., около 17.00 ч. в гр. в.
по ул. Н.В. в посока бул. К.въззивникът управлявал мотопед
„Я.“ , модел „СА 14“ с рама № ** и поставена регистрационна табела с ДК№ В0328Р г. с регистриран собственик
Б.С.С. и предстоящ собственик Н.К. Б.. До № * на посочената улица същият бил спрян за проверка от дежурен автопатрул при
Второ РУ – ОД на МВР-в., част от екипа на който бил св. П.Т.. В хода на
извършена проверка на документите на водача, била установена самоличността на
въззивника. След като последният не представил документи за наличие на сключена
и валидна полица на застраховка „Гражданска отговорност“, св. Т. извършил
справка, от която се установило, че такава не е действаща към момента на датата
на проверката. Впоследствие св. Л.П. на длъжност „младши инспектор“ при ОД на
МВР-в. съставил на въззивника АУАН за извършено административно нарушение на
чл. 638 ал.3 от КЗ, въз основа на който е издадено обжалваното НП, с което за
посоченото нарушение е ангажирана административно-наказателната отговорност на
водача, като му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 400
/четиристотин/ лева.
В хода на
съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителя Л.П.
и свидетеля по акта П.Т.. Приобщени са към материалите по делото материалите по
АНП, както и постъпила справка от Гаранционния фонд с изх. № 10-00-1057/23.11.2020 г.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на
наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок
за обжалване и е приета от съда за
разглеждане.
Наказателното
постановление №
20-0436-000206/17.09.2020 г.. е издадено от компетентен орган,
видно от приложеното и приобщено към делото заверено копие на Заповед № 365з-271/21.01.2016
г. на Директора на ОД
на МВР-в. и с оглед разпоредбата на чл. 647 ал.2 от КЗ. АУАН е съставен от
надлежно овластено длъжностно лице съгласно т. 23 от приложеното по делото
копие на заповед № 365з-4338/01.11.2017 г. на Директора на ОД на МВР-в..
В
хода на административонаказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава.Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за
нарушенията са индивидуализирани.
Съдът въз основа на събрания по делото
доказателствен материал и като разгледа делото по същество, установи от правна
страна следното:
Съдът
счита, че от събраните в хода на съдебното производство доказателства,
безспорно се установява, че на посочената в НП дата и час жалбоподателят е
управлявал МПС без да има валидно сключен и действащ договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, по отношение на превозното
средство, което е
управлявал и чийто собственик е различно лице.
Посоченото обстоятелство безспорно се установява, както от показанията на
актосъставителя, така и от постъпилата справка
в интернет сайта на „Г. фонд”, видно от която към
датата и часа , в който е установено нарушението съотв. в които е извършено
управление от жалбоподателя на процесното МПС, валиден и действащ договор за
застраховка „Гражданска отговорност” не е бил сключен. Релевантните по делото факти се установяват
еднопосочно и от всички други приобщени писмени доказателства чрез АНП.
Съдът намира за неоснователни доводите на процесуалния представител на
въззивника за субективна несъставомерност на осъщественото нарушение. Видно от
служебно изисканата справка от Гаранционния фонд, последната действаща застрахователна полица по отношение
на процесния мотопед преди датата на процесното деяние, е сключена на 03.07.2017 г. със ЗД Бул Инс
АД, с начало на действие 03.07.2017 г. и дата на прекратяване – 18.10.2017 г. В съдържанието на цитираната справка като
причина на прекратяване на полицата не е визирано снемането на автомобила от
отчет, което видно от същата справка е осъществено на 05.09.2019 г. , а „други
причини“, неустановени по делото, които са с ирелевантен характер за настоящия
предмет.
При така установените факти, съдът намира, че липсата на предаване от
собственика на водача на стикер, талон и
др. документи, удостоверяващи наличие на данни за актуална застраховка
„Гражданска отговорност“ , съотв.
валиден договор осигуряващ застрахователно покритие в тази връзка, отнесен към
годината на реализираното управление респ. предходната такава, е обстоятелство
обосноваващо извода, че въззивникът е имал възможност да предвиди, че е
възможно за превозното средство да няма такъв договор. Като не е направил необходимото,
да се снабди от правоимащото лице с документи, удостоверяващи наличието на
валидно сключен и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по
отношение на процесното МПС с оглед изпълнение на друго свое задължение по ЗДвП
в качеството си на водач съотв. да се информира от сайта на Гаранционния фонд, който
има общодостъпен характер относно посочения факт, същият сам се е поставил в
положение възпрепятстващо го да узнае обективните факти, свързани с
осъщественото нарушение, поради което незнанието на тези факти, не сочи за
липсата на вина на същия. Това е така, доколкото същият дори да не е бил
информиран за липсата на валиден и действащ договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ по отношение на процесния мотопед е бил длъжен и е могъл да узнае
посочения факт, поради което е осъществил нарушението виновно при форма на
вината небрежност.
Доколкото нормата на чл. 638 ал.3 от КЗ предвижда като субект на нарушението лице, което не
е собственик на превозното средство и визира като изпълнителното деяние управлението
на същото без наличие на сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, съдът намира, че правилно е
ангажирана отговорността на въззивника въз основа на посочената санкционна
разпоредба, доколкото установените по делото факти се обхващат именно от
хипотезата на цитираната норма.
Същевременно
доколкото се касае за формално нарушение, осъществяването на което всякога
застрашава обществените отношения, които е призвана да гарантира нормата на чл.
638 ал. 3 от Кодекса за застраховането, както и доколкото не се установяват
други обстоятелства, които сочат за липса или незначителност на обществената
опасност на деянието , съдът намира, че не са налице предпоставките за
прилагане нормата на чл. 28 от ЗАНН.
Поради
изложеното, съдът намира, че правилно АНО е санкционирал въззивника на
основание чл. 638 ал.3 от КЗ, доколкото същият с поведението си е реализирал
нарушение, визирано в хипотезата на посочената норма.
Като
взе предвид, че санкцията е определена в твърд размер, съдът счете че не е
необходимо да се произнася по отношение на индивидуализацията на наказанието.
По отношение на искането за присъждане
на разноски по делото:
Съгласно
разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на
издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по
реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63 ал.4 от ЗАНН
предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ.
Съгласно
чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е
приключило в едно съдебно заседание, съотв. същото не представлява фактическа и
правна сложност и процесуалният представител не се е явил в съдебно заседание
намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение в
минималния размер, предвиден в нормата
на чл.27е от Наредбата, а именно за сумата от 80 /осемдесет/ лева.
Съгласно
т.6 от ДР на АПК "Поемане на
разноски“ от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в
структурата на което е административният орган. В случая въззиваемата
страна Второ РУ при
ОД на МВР - в. не е самостоятелно юридическо лице, с оглед
на което, че разноските следва да бъдат възложени на юридическото лице, от структурата на което е наказващия орган, а именно ОД на МВР-в..
Предвид
гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът Воден от горното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
20-0436-000206/17.09.2020 г. на Началника сектор при Второ РУ към ОД на МВР-в., с което на А.К.Ч.
на основание чл. 638 ал.3 от Кодекса за
застраховането му е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 400 /четиристотин/ лева.
ОСЪЖДА А.К.Ч. ДА ЗАПЛАТИ по сметка
на ОД на МВР-в. сумата от 80
/осемдесет/лева юрисконсултско
възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му пред Административен съд- в..
След
влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по
компетентност.
СЪДИЯ
при РС- в.: