Р Е Ш Е Н И Е
№ ………
гр. Русе, 23.12.2020
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски
районен съд в публично заседание на двадесет и
четвърти ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря
Борянка Г., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1131 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно съединени искове с правно
основание чл. 439 от ГПК от П.Л.Ш. и А.Д.П. против ЕОС МАТРИКС ЕООД. Ищците
твърдят, че по ч.гр.д. № 2660/2009 год. по описа на РС- Русе бил издаден
изпълнителен лист в полза на АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ АД за следните суми: 727.57
лева- просрочена главница, законната лихва върху главницата, считано от 27.05.2009
г. до плащането; 1.79 лв. - лихва върху редовната главница от 02.04.2009 г. до
26.05.2009 г. вкл.; 4.70 лв. - лихва върху просрочена главница от 25.12.2008 г.
до 26.05.2009 г. вкл.; 0.11 лв. - неустойка от 02.04.2009 г. до 26.05.2009 г.;
75.00 лв. - разноски. Въз основа на този изпълнителен титул било образувано
изп.д. № 496/2009 г. по описа на ЧСИ с рег. № 760 на КЧСИ и район на действие
ОС - Русе с взискател Алианц Банк България АД.
По отношение на всеки от двамата длъжници били
извършвани действия за принудително събиране на вземането, като последните
такива са:
-спрямо А.П. на 20.01.2011 г. било
изпратено запорно съобщение до работодателя за налагане на запор върху трудово
възнаграждение, което съобщение е получено от третото лице на 01.03.2011 г. На 02.03.2011 г. П.Ш.
депозирала пред ЧСИ молба за вдигане на запора на трудово възнаграждение,
наложен на поръчителя А.П.. На 11.03.2011 г., след получено писмено съгласие от
взискателя, съдебният изпълнител със съобщение с изх. № 4005/с.д. вдига
наложения запор и уведомява работодателя. Съобщението е получено от последния
на 12.03.2011 г. На 21.11.2012 г., взискателят депозирал молба до съдебния
изпълнител да направи справка в ТД на НАП за сключени трудови договори за длъжниците,
но според ищеца това не е действие по принудително изпълнение.
-спрямо П.Ш. с изх. № 12948/20.07.2012 г. е изпратено запорно съобщение до
работодателя за налагане на запор върху трудовото й възнаграждение, което е
получено на 25.07.2012 г., но по този запор няма получено съобщение по чл. 508
от ГПК и няма преведени суми. На 21.11.2012 г., взискателят депозирал молба до
съдебния изпълнител да направи справка в ТД на НАП за сключени трудови договори
за длъжниците, но според ищеца това не е действие по принудително изпълнение.
На 25.05.2016 г. било изпратено, чрез Български пощи
запорно съобщение до работодателя за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на П.Ш.. Съобщението е получено от работодателя на 31.05.2016 г.
, като на 06.06.2016 г. ЧСИ Цветанка Г. е получила уведомление по чл. 508 от ГПК от работодателя.
Ищците заявяват, че на 17.08.2018 г. с постановление
на ЧСИ, производството по изп. д. № 496/2009 г. е прекратено на основание по
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като съдебният изпълнител е приел, че последното
действие за принудително изпълнение е извършено на 31.05.2016 г. На 03.10.2018
г. изпълнителният лист е върнат в оригинал на взискателя Алианц Банк България
АД.
Впоследствие е образувано изп.д. № 1475/2019 год. по
описа на ЧСИ Милкана Македонска, рег. № 831 на КЧСИ за вземания по два
изпълнителни листа- по ч.гр.д. № 2659/2009 и 2660/20089 по описа на РРС, по
които първият ответник е солидарен длъжник с различни лица. При направена
справка в кантората на ЧСИ се установило, че делото е образувано от ответника
на 14.11.2019 год., като същият се легитимирал
като кредитор на вземането. Ищците заявяват, че не са уведомени за
извършената цесия.
На 31.01.2020 год. работодателят на П.Ш. получил
запорно съобщение по това изп.д. на 14.02.2020 год. вторият ищец получиле
съобщение за образуваното дело при ЧСИ Македонска с взискател ответника за
вземания по два изпълнителни листа, като било приложено копие на изп.лист по
ч.гр.д. № 2660/2009 год., а в съобщението били упоменати като дължими следните
суми: главница- 709.39 лв.; законна лихва- 2.76 лв. за периода от 17.12.2019 г.
до 17.12.2019 г.; 551.88 лв.- неолихвяеми вземания; 148.00 лв.- разноски по
изпълнителен лист; 430.46 лв.- допълнителни разноски и такси по тарифата към
ЗЧСИ, изчислени към 17.12.2019 г. или общо 1842.49 лева.
Ищците считат, че от извършването на последното
действие за принудително събиране на вземането спрямо длъжника А.П. на 20.01.2011 г., когато е изпратено
запорното съобщение до третото лице – работодател до образуването на изп.д. №
1475/2019 год. са изтекли повече от 5 години и вземането е погасено по давност,
като такава е настъпила още в рамките на изп.д. № 496/2009. От налагането на
запора по отношение на възнаграждението на П.Ш. с изпращането на запорно
съобщение на 20.07.2012 год. до извършването на следващото изпълнително
действие на 25.05.2016 год. са минали повече от две години и е настъпила
законова перемпция по отношение на него, поради което действието на ЧСИ е било
незаконосъобразно. Поради това ищците считат, че и по отношение на П.Ш. е
изтекла погасителната давност преди образуването на изп.д. № 1475/2019 год.
Ищците молят да бъде признато за установено по
отношение на ответника, че не му дължат солидарно сумата в общ размер 1842.49
лв., от които: главница- 709.39 лв.; законна лихва- 2.76 лв. за периода от
17.12.2019 г. до 17.12.2019 г.; 551.88 лв.- неолихвяеми вземания; 148.00 лв.-
разноски по изпълнителен лист, както и 430.46 лв.- допълнителни разноски и
такси по тарифата към ЗЧСИ по изпълнително дело № 1475/2019 г. по описа на ЧСИ
с рег. № 831 на КЧСИ и район на действие ОС- Русе в частта, в която е
образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 2660/2009 г.
по описа на РРС, поради погасяване на вземанията по давност и като такива,
неподлежащи на принудително изпълнение.
Спазена е процедурата по чл. 131 от ГПК. В
законовоопределения срок ответникът е подал писмен отговор. Излага становище по
допустимостта и основателността на претенцията. Счита иска недопустим над
сумата 709.39 лва, тъй като с погасяването на задължението за главница се
погасявали и акцесорните задължения. Счита, че не може да бъдат предмет на иска
направените в изпълнителното производство разноски. Ответникът заявява, че
ответникът А.П. е била уведомена за извършената цесия, а по отношение на другия
ищец следва да се приеме, че уведомяването е извършено с подаване на отговора
на исковата молба, към която прилага уведомление.
Ответникът възразява, че образуването на изпълнително
дело № 1475/2019 г. е извършено преди изтичането на 5- годишния давностен срок.
Позовава се на ППВС № 3/18.11.1980 год., според което при образуване на
изпълнително производство давността спира да тече. Счита неприложимо ТР № 2/2013
год. от 26.06.2015 год., с което е отменено действието на посоченото ППВС, тъй
като извършената отмяна поражда действие от датата на обявяване на ТР. Ищецът
заявява, че изпълнителното производство е образувано при действието на ППВС
3/1980 г. Давността е прекъсната с образуването на изпълнително дело № 496/2009
г. По силата на ППВС 3/1980 г. в същия момент давността е била и спряна, като
спирането на давността следва да се
счита преустановено от момента на обявяване на ТР № 2/26.06.2015г.
поради това счита, че изпълняемото
право и правото на принудително
изпълнение не са погасени.
Ответникът се позовава на чл. 125 от ЗЗД, според който
прекъсването или спирането на давността спрямо един от солидарните длъжници
няма отношение към останалите. Намира, че преклузивният срок по чл. 433, ал. 1,
т. 8 от ГПК не тече самостоятелно за всеки солидарен длъжник, а общо за
солидарните длъжници и не следва да се прави аналогия с материолноправната
разпоредба на чл. 125 от ЗЗД.
Съдът, след като
прецени събраните в процеса писмени
доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно
убеждение, прие за установено от фактическа
страна следното:
Изпълнителният лист по ч.гр.д. № 2660/2009 год. по
описа на РРС въз основа на заповед за изпълнение на парично заддължение е
издаден на 01.06.2009 год. в полза на АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ АД за вземанията по
договор за потребителки банков кредит № 20077/27.11.2006 год., сключен с ищците
П.Ш.- кредитополучател и А.П.- поръчител. Въз основа на него е образувано изпълнително
дело № 496/2009 год. по описа на ЧСИ с рег. № 760 на КЧСИ Цветанка Г..
По отношение на всеки от двамата длъжници са
извършвани действия за принудително събиране на вземането, като последните
такива са:
-спрямо А.П. на 20.01.2011 г. Е изпратено
запорно съобщение до работодателя за налагане на запор върху трудово
възнаграждение, което съобщение е получено от третото лице на 01.03.2011 г.
На 21.11.2012 г., взискателят е депозирал
молба до съдебния изпълнител да направи справка в ТД на НАП за сключени трудови
договори за длъжниците, но според т.
10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС
по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК това не е действие по принудително изпълнение.
-спрямо П.Ш. с изх. № 12948/20.07.2012 г. е изпратено запорно съобщение до
работодателя за налагане на запор върху трудовото й възнаграждение, което е
получено на 25.07.2012 г., но по този запор няма получено съобщение по чл. 508
от ГПК и няма преведени суми. На 21.11.2012 г., взискателят е депозирал
молба до съдебния изпълнител да направи справка в ТД на НАП за сключени трудови
договори за длъжниците, но на
посоченото по- горе основание това не е
действие по принудително изпълнение.
Законовата перемпция е настъпила на 20.07.2014 год.
На 25.05.2016 г. е изпратено чрез Български пощи запорно съобщение до работодателя за
налагане на запор върху трудовото възнаграждение на П.Ш.. Съобщението е
получено от работодателя на 31.05.2016 г. , като на 06.06.2016 г. ЧСИ Цветанка Г.
е получила уведомление по чл. 508 от ГПК от работодателя.
На 17.08.2018 г. с постановление на ЧСИ Г. производството по изп. д. № 496/2009 г. е прекратено
на основание по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като съдебният изпълнител е приел,
че последното действие за принудително изпълнение е извършено на 31.05.2016 г.
На 03.10.2018 г. изпълнителният лист е върнат в оригинал на взискателя Алианц
Банк България АД.
Впоследствие е образувано изп.д. № 1475/2019 год. по
описа на ЧСИ Милкана Македонска, рег. № 831 на КЧСИ за вземания по два
изпълнителни листа- по ч.гр.д. № 2659/2009 и 2660/20089 по описа на РРС, по
които първият ответник е солидарен длъжник с различни лица. Делото е
образувано от ответника на 14.11.2019 год., като същият се легитимирал като кредитор на вземането. Ищците заявяват,
че не са уведомени за извършената цесия.
На 31.01.2020 год. работодателят на П.Ш. е получил
запорно съобщение по това изп.д.,
а на 14.02.2020 год. вторият ищец А.П. е
получила съобщение за образуваното дело при ЧСИ Македонска с взискател ответника
за вземания по два изпълнителни листа, като било приложено копие на изп. лист по ч.гр.д. № 2660/2009 год., а в съобщението били упоменати като
дължими следните суми: главница- 709.39 лв.; законна лихва- 2.76 лв. за периода
от 17.12.2019 г. до 17.12.2019 г.; 551.88 лв.- неолихвяеми вземания; 148.00
лв.- разноски по изпълнителен лист; 430.46 лв.- допълнителни разноски и такси
по тарифата към ЗЧСИ, изчислени към 17.12.2019 г. или общо 1842.49 лева.
Съдът, след преценка на доводите на страните и
събраните в производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от правна
страна следното:
В настоящия казус е налице претенция по отношение на съдебно признато вземане, което се погасява с изтичането на петгодишен давностен срок на основание чл. 117, ал. 2 от ЗЗД.
Според Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г.
на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, когато съдебното решение влезе в сила
почва да тече нова давност. Нова давност започва да тече и с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не
спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови
изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да
не иска нови изпълнителни способи). Предвид изложеното Постановление на Пленума
на Върховния съд № 3/1980 г. следва да се счита изгубило сила.
Когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се
прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Без правно значение е дали
съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното
производство става по право, като новата давност е започнала да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно
чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
В конкретния случай ответникът не е ангажирал
доказателства, че е извършвал изпълнителни действия, които да водят до
прекъсване на давността в хода на изп.д. № 496/2009 год. извън посочените от
ищците- на 20.01.2011 год. спрямо А.П. и на 20.07.2012 год. спрямо П.Ш..
Следователно по отношение на А.П. т. нар. "перемпция" по силата на закона е настъпила на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 20.01.2013 год.
Петгодишният давностен срок по чл. 117 ал. 2 от ЗЗД е изтекъл на 20.01.2016
год. според т. 10 от ТР № 2/2015 год.- прекратяването на изпълнителното производство става по право, като
новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време
валидно изпълнително действие.
Фактът, че изпълнителното дело е прекратено на 17.08.2018 год. с постановление
на ЧСИ, както и съображенията за това кое е последното изпълнително действие и
дали то е извършено, въпреки законовата перемпция, са ирелевантни. Изп.д. №
1475/2019 год. по описа на ЧСИ Милкана Македонска, рег. № 831 на КЧСИ е
образувано след изтичане на погасителната давност по отношение на А.П..
По отношение на П.Ш. последното изпълнително
действие, което води до прекъсване на давността е извършено на 20.07.2012 год.,
когато е изпратено запорно съобщение до работодателя за
налагане на запор върху трудовото й възнаграждение, което е получено на
25.07.2012 г.,
като без значение е дали е
получено съобщение по чл. 508 от ГПК и дали са
преведени суми.
Следователно по отношение на П.Ш. перемпция по силата на закона е
настъпила
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 20.07.2014 год. Петгодишният давностен срок по
чл. 117 ал. 2 от ЗЗД е изтекъл на 20.07.2017 год. Изпълнителното дело е
прекратено на 17.08.2018 год. с постановление на ЧСИ въпреки законовата
перемпция. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това според т. 10 от ТР № 2/2015
год.
В настоящия случай изп.д. № 1475/2019 год. по
описа на ЧСИ Милкана Македонска, рег. № 831 на КЧСИ е образувано след изтичане
на погасителната давност, както по отношение на А.П., така и по отношение на П.Ш..
Следователно приложение намира Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС
по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК.
Съдът не приема възражението на ответника, че преклузивният
срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК не тече самостоятелно за всеки солидарен
длъжник, а общо за солидарните длъжници, поради което не трябва да се прави
аналогия с материалноправната разпоредба на чл. 125 от ЗЗД, според която
прекъсването и спирането на давността срещу един солидарен длъжник не
произвежда действие спрямо останалите съдлъжници. Аргумент в подкрепа на
становището на настоящия съдебен състав, че преклузивните срокове текат
самостоятелно спрямо солидарните длъжници се съдържа и в нормата на чл. 148 от ЗЗД, чл. 146, ал. 3 от ЗЗД и чл. 147 от ЗЗД, които уреждат различното правно
положение на поръчителя спрямо кредитора.
Изложените съображения налагат извод за основателност
на предявените искове, поради което в тежест на ответника са направените от ищците
разноски за държавна такса в размер на 200.00 лева. Ответникът следва да
заплати на процесуалния представител на ищците адвокат Н.В. *** възнаграждение
в размер на по 359.00 лева за всяка от тях или общо 718.00 лева на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ЕОС
МАТРИКС ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, район
Витоша, кв. Малинова долина, ул. Рачо Петков- Казанджията № 6, сграда Матрикс
Тауър, етаж 4- 6, представлявано от Райна Иванова Миткова- Тодорова- управител,
че П.Л.Ш., ЕГН ********** и А.Д. Павлова, ЕГН **********, двете със съдебен
адрес: ***, чрез адвокат Н.В. не дължат солидарно
сумата в общ размер 1842.49 лева, от които: главница- 709.39 лева; законна лихва- 2.76 лева за периода от 17.12.2019 г. до 17.12.2019 г.; 551.88 лева-
неолихвяеми вземания; 148.00 лева- разноски по изпълнителен лист, както и 430.46 лева-
допълнителни разноски и такси по тарифата към ЗЧСИ по изпълнително дело №
1475/2019 г. по описа на ЧСИ с рег. № 831 на КЧСИ и район на действие ОС- Русе
в частта, в която е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по
ч.гр.д. № 2660/2009 г. по описа на РРС, поради погасяване на вземанията по
давност и като такива, неподлежащи на принудително изпълнение.
ОСЪЖДА ЕОС МАТРИКС ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, кв.
Малинова долина, ул. Рачо Петков- Казанджията № 6, сграда Матрикс Тауър, етаж
4- 6, представлявано от Райна Иванова Миткова- Тодорова- управител да заплати
на П.Л.Ш., ЕГН ********** и А.Д. Павлова, ЕГН **********, двете със съдебен
адрес: ***, чрез адвокат Н.В. сумата 200.00 лева, представляваща разноски по
делото.
ОСЪЖДА ЕОС МАТРИКС ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, кв.
Малинова долина, ул. Рачо Петков- Казанджията № 6, сграда Матрикс Тауър, етаж
4- 6, представлявано от Райна Иванова Миткова- Тодорова- управител да заплати
на адвокат Н.В. *** сумата 718.00 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за двете ищци на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване
пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: