Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 745
31.10.2019г.
гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Хасково в открито съдебно заседание на втори октомври две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Председател: Хайгухи
Бодикян
Членове: Пенка Костова
Росица Чиркалева
при секретаря Диана Динков и в
присъствието на прокурор Николай Гугушев при Окръжна прокуратура, гр.Хасково,
като разгледа докладваното от съдия Бодикян АНД (К) № 864 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
дванадесета от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба от Р.А.Т., подадена чрез пълномощник, против Решение
№165/15.05.2019г., постановено по АНД №300 по описа на Районен съд - Хасково за
2019г.
Касационният
жалбоподател счита, решението за неправилно, поради нарушение на материалния
закон, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и
необоснованост. Неправилно бил тълкуван и приложен закона. Не били обсъдени направените
пред съда от настоящия касатор възражения и представените доказателства, като
неправилно била установена и фактическата обстановка по случая. Необосновано от
събраните по делото доказателства бил изведен извод, че от страна на
административнонаказващия орган бил доказан факта на извършване на описаното в
АУАН нарушение. Сочи, че от една страна, от събраните по делото писмени и
гласни доказателства, се установило, че не управлявал процесния мотоциклет, а
само го изпробвал дали върви и е в изправност, тъй като го ремонтирал наблизо,
в къщата в която живеел. Освен това не го управлявал в централната градска
част, а в покрайнините на града, по пътища които не били част от
републиканската пътна мрежа, където можел да се управлява дори и без да бил
регистриран. От друга страна, от доказателствата по делото се установило, че
при извършената към момента на проверката справка в сектор „Пътна полиция“ било
видно, че касаторът бил правоспособен за съответната категория водач, но същата
тази категория не била нанесена в СУПМС, т.е. не бил подновил същото с
отбелязване в него на придобитата категория. Счита се, че неподновяването на
СУМПС, с добавяне на допълнителна категория в него, превръщала същото в
нередовен документ по смисъла на §1, т.2, б. „ж“ от ДР на ЗБЛД, но нямало за
последица загуба на придобитата от лицето правоспособност да управлява МПС.
Предвид последното се смята, че неправилно касаторът бил санкциониран на
основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП. С оглед всичко изложено се твърди, че
районният съд не събрал и коментирал относимите към случая доказателства,
необходими за изясняването му от фактическа и правна страна, и не обсъдил
всички факти от значение за спорното право, извел неправилни изводи при
постановяване на решението си. Иска се отмяна на съдебното решение и на
потвърденото с него наказателно постановление.
Ответникът
– ОДМВР Хасково, сектор „Пътна полиция“, не изразява становище по касационната
жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково пледира за оставяне в сила на оспореното съдебно
решение.
Административен
съд - Хасково, след проверка на контролираното решение във връзка с изложените
в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С
обжалваното решение Районен съд – Хасково потвърдил обжалваното пред него
Наказателно постановление №18-1253-000605 от 07.08.2018г., издадено от Началник
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково, с което на Р.А.Т. ***, за нарушение
на чл.150а, ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание
чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП било наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 100 лева.
За да
постанови този резултат, районният съд констатирал, че при съставяне на АУАН и
издаване на НП не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Спазени
били сроковете по чл.34, ал.3 от ЗАНН, а НП отговаряло на чл.57 от ЗАНН.
Отбелязал, че въпреки изложените пред него твърдения за положен изпит от
наказаното лице за придобиване на категория А, същият не притежавал СУМПС за
тази категория. Констатирал, че наказващия орган правилно определил правната
квалификация на извършеното деяние по чл.177, ал.1, т.2 във вр. с чл.150а от ЗДвП.
Решението
е правилно.
Не се
установи при постановяване на оспорения съдебен акт да са допуснати нарушения
на материалния и на процесуалния закон, като правилно съдът е достигнал до
крайния извод за потвърждаване на наказателното постановление. Решението е
постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са
възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по
изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна
преценка и анализ на събраните по делото доказателства.
Правилни
са изводите на районният съд, че НП отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН.
Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи, в кръга на възложените
им правомощия.
От
фактическите изводи, направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по
делото доказателства, съдът правилно е достигнал до извода, че лицето Р.А.Т. е
осъществил нарушението чл.150а, ал.1 от ЗДвП. Както в АУАН, така и в НП е
направено достатъчно подробно и ясно описание на деянието и фактическите
обстоятелства, при които е било извършено, поради което липсва съмнение относно
вмененото на лицето противоправно деяние, съответно не е нарушено по никакъв
начин правото му да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Налице е и
пълно съответствие между описанието на нарушението, от фактическа страна, и
нарушената законова разпоредба, а приложената от наказващия орган санкционна
норма съответства на установеното деяние.
Съгласно
разпоредбата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, за да управлява моторно превозно
средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на
валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на
чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй
като е изгубено, откраднато или повредено. Следователно за да управлява МПС,
водачът трябва да притежава СУМПС, което се издава от органите на МВР при
наличието на предвидените в закона условия и удостоверява правоспособността на
водача, т. е. да удостоверява, че посоченото в него лице има право да управлява
МПС от съответната категория. След като в случая по безспорен начин се
установява, че А. е управлявал МПС, без да притежава съответното свидетелство
за управление, то несъмнено следва да се приеме, че същият е осъществил
фактическия състав на нарушението по чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
Не се
споделя оплакването, изразено от касационния жалбоподател, че не управлявал
процесния мотоциклет, а само го изпробвал дали върви и е в изправност.
Управлението на МПС по смисъла на ЗДвП представлява упражняването на контрол
върху него. Следователно дори при така нареченото „изпробване“ на МПС, без
водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията,
към която спада управляваното от него моторно превозно средство, води до
осъществяване на фактическия състав на нарушението по чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
Не се
споделя и становището, че при извършената към момента на проверката справка от
сектор „Пътна полиция“ било видно, че касаторът бил правоспособен за
съответната категория водач, но същата тази категория не била нанесена в СУПМС.
Действително, в санкционния акт е посочено, че лицето е положило изпит за
категория А, но след като категорията не е била отразена в притежаваното от водача
СУМПС, то основателно е прието, че е налице нарушение на ЗДвП. Това е така,
защото неотразяването в СУМПС на придобитата категория води автоматично до
липса на удостоверяване на този факт с официален документ, какъвто е СУМПС.
Последното се издава от органите на МВР при наличието на предвидените в закона
условия (чл. 151 и чл. 152 от ЗДвП) и удостоверява правоспособността на водача
за посочения в него срок на валидност, т. е., че посоченото в СУМПС лице има
право да управлява МПС от съответната категория за този срок. Съгласно чл.14,
ал.1 от Наредба I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на
свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и
тяхната дисциплина, при придобиване на нова категория, възстановяване на
правоспособност поради отнемане на контролните точки или за допълнително
вписване на код по чл. 7, ал. 3 на водача се издава ново свидетелство за
управление на МПС въз основа на служебно изпратен от областния отдел на
дирекция "Автомобилна инспекция" оригинален протокол за успешно
положен изпит, като лицето представя и документите по чл. 13, ал. 1, т. 1,
3, 4, 6 и 7, както и старото свидетелство за управление на МПС.
Следователно, в случая освен служебната информация необходима за издаване на
ново СУМПС е необходимо и извършване на фактически действия от лицето по
предоставяне на документи. Последното в случая не е сторено, поради което
правилно е била ангажираната административнонаказателната отговорност на
касатора за извършеното от него нарушение.
По аргумент
от разпоредбите на чл.3, ал.3 и чл.50, ал.1 и ал.2 от Закона за българските
лични документи (ЗБЛД), СУМПС има две удостоверителни функции. От една страна е
индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на МПС и
същевременно с това е и идентификационен документ за самоличност на българските
граждани на територията на Република България. С оглед на легалната дефиниция
на горните разпоредби на ЗБЛД, СУМПС е официален свидетелстващ документ, който
с обвързваща материална доказателствена сила установява и удостоверява
релевантния факт – правоспособността на лицето, на което е издадено СУМПС да
управлява МПС от съответната категория. С нормата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП е
въведено изискването към водачите на МПС да притежават валидно свидетелство за
управление за категорията, към която спада управляваното от тях превозно
средство, а чл.150а, ал.2 регламентира видовете категории. В случая безспорно
се установява, че към 29.03.2018г. (датата на проверката) касаторът не е имал
СУМПС, в което да е удостоверена правоспособността му за категория А.
Предвид
гореизложеното настоящата инстанция приема проверяваното решение за валидно и
допустимо, както и постановено изцяло в съответствие с приложимия закон,
поради, което следва да бъде оставено в сила.
Водим от
изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №165/15.05.2019г., постановено по АНД №300 по описа на Районен съд
- Хасково за 2019 година.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.