№ 4443
гр. София, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Г.
като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело №
20251100500985 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К. Р. Х., с която се обжалва изцяло
решението от 08.11.2024 г. по гр.д. № 11838 по описа за 2024 г. на СРС, ГО,
86 състав, като неправилно.
Въззивникът моли да се отмени обжалваното решение и да се
постанови друго, с което да се уважи молбата й за защита по ЗЗДН с
произтичащите от това последици.
В жалбата са релевирани оплаквания за извършено от
първоинстанционния съд процесуално нарушение - недопускане на свидетел –
очевидец , довело до лишаване на молителя от възможността да докаже
твърденията си и неправилна преценка на събраните по делото
доказателства, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по
делото.
Въззиваемата страна Х. Л. С. излага становище за неоснователност на
1
въззивната жалба и моли за оставянето без уважение.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от
ЗЗДН от молителя в първоинстанционното производство, имащ правен
интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по
силата на чл. 258 ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.
Делото пред първата инстанция е образувано по молба на К. Р. Х. за
защита от домашно насилие, което се твърди да е извършено от бившият й
съпруг Х. Л. С. на 02.02.2024 г., на 03.02.2024 г., на 07.02.2024 г. и на
01.03.2024 г., описано в молбата от 05.03.2024 г. и уточнено с молба от
14.03.2024 г. Изложени са твърдения за това, че страните са бивши съпрузи,
като след развода ответникът не спирал да я тормози. Поддържа се, че на
02.02.2024 г. молителят Х. намерила срязани двете десни гуми на колата си,
което не се случвало за първи път, поради което и доколкото нямала врагове,
подозирала за стореното ответника. На 03.02.2024 г. около 13.15 ч.,
ответникът отишъл на адреса по местоживеене на молителя, но Х. не била в
дома си, започнал да рита по входната врата и да крещи, че ще я разбие, а
точните му думи били - „Отваряй вратата, защото ще я разбия, боклук“. Х.
смята, че тези думи за били адресирани към нея, тъй като така я наричал пред
децата. За датата 07.02.2024 г. се твърди, че страните, както и синът им С. се
намирала в сградата на СРС, находяща се на бул.“Цар Борис ІІІ“ № 54. Чакали
пред една от съдебните зали за да бъде разгледано гр.д.№ 64060/2021 г. по
описа на СРС, ГО, 80 състав с предмет – иска за увеличение размера на
присъдена издръжка, дължаща се от родител на ненавършилите му
пълнолетие деца. Ответникът С., във видимо нетрезво състояние обиждал
бившата си съпруга, наричайки я „*********“, казвал, че се „чукала“ с
адвоката си, нарушавал личното й пространство, приближавайки се в
непосредствена близост до нея, цитирал подигравателно нейна
кореспонденция с трети лица, гледал я заплашително, заявил й, че „няма да
види нищо хубаво“, което въпреки молбите на последната ответникът не
преустановявал. По същото време и място нарекъл сина си С. „прошляк“,
казвал му, че не прилича на нищо, заплашвал и адвоката на молителя с
физическа саморазправа. По късно, вечерта, ответникът изпратил sms на
молителя, със следното съдържание - „Нищо хубаво няма да видиш, дано се
избегнат проблеми с децата“ и „очаквай си заслуженото“. На 01.04.2024 г., в
22:54 часа Х. получила съобщение от мобилен номер *********, който
2
използвал ответника със следното съдържание – „Ебеш ли се , курво“. от
проведения предходния ден разговор с ответника му съобщила, че няма да
ходи с него на море, при което последният започнал да крещи, като нарекъл
дъщеря си „мръсен парцал“, а майка й „тъпа *********“, а след като бил
блокиран от детето, започнал да звъни на майката, заплашвайки я че ще я
вкара в гробищата при майка й. За датата 28.07.2024 г. се твърди, че около
18:00 часа, докато Б. била на почивка с майка си, ответникът отишъл с
полицай на адреса им по местоживеене, като звънял на вратата. Това се
повторило и следващите дни и според молителите представлява форма на
психическо насилие. Поддържано е, че по принцип при посещение при
ответника, последният втълпявал на Б., че майка й е „тъпа, ялово теле, не я
възпитава добре“, както се случвало ответникът да упражнява физическо
насилие над баща си в присъствието на дъщеря си. Описано е и поведение на
ответника, което според пълнолетната молителка е станало причина за развода
им, като в заключение е посочено, че тя й дъщеря й не желаят да имат контакт
с ответника, присъствено и по телефон.
Ответникът е оспорил твърденията в подадената молба за извършено от
него насилие, на която и да е от посочените в молбата за защита дати, но е
признал за подигравателно отношение към нея.
С решение № 20243/08.11.2024 г., постановено по гр.д. № 11838/2024 г.,
СРС, ГО, 86 състав, е отказал да издаде заповед за защита от домашно насилие
срещу Х. Л. С. по молбата на К. Р. Х. и е осъдил молителя да заплати
държавна такса в размер на 40 лева по сметка на СРС.
За да постанови атакуваното решение първоинстанционният съд е
приел, че по делото не са събрани доказателства установяващи извършени от
ответника актове на домашно насилие спрямо молителя на процесните дати,
като е акцентирано върху това, че в посочения времеви период страните са се
срещали, като дори да е имало конфликт между тях, то той е бил част от
споровете им за родителските грижи и възпитанието на децата.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по
делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство,
прие за установено следното:
Молбата за защита от домашно насилие е подадена в срока по чл.10,
ал.1 ЗЗДН, поради което е налице валидно сезиране на СРС от процесуално
3
легитимирана страна. Ответникът попада в кръга на лицата по чл.3 ЗЗДН,
срещу които молителя може да търси защита по реда на ЗЗДН. Безспорно е,
че К. Х. е бивша съпруга на Х. С., като на съдът е служебно известно, че към
момента не е разрешен спора им за родителски права и е предмет на в.гр.д.№ .
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че
фактическата обстановка не се установява така както е изложена от
първоинстанционния съд.
Основателни са доводите за допуснати процесуални нарушения от
първоинстанционният съд, тъй като не е събрал своевременно поисканите от
молителя гласни доказателства по делото - допускане на свидетел очевидец
(синът на страните) при режим на довеждане. В настоящия случай
необосновано първоинстанционният съд не е допуснал в качеството на
свидетел непълнолетния син на страните. В българското законодателство няма
установена минимална възраст за свидетел. Това означава, че свидетел може
да бъде всяко лице, което е способно да възприема и възпроизвежда факти,
релевантни за делото, независимо от възрастта му, като показанията на лица
под четиринадесет годишна възраст, следва да бъдат оценявани с по-голяма
предпазливост от съда. Доколкото, допуснатото от районния съд
процесуално нарушение е изтъкнато от молителя с въззивната й жалба и
отново е поискано изслушване на непълнолетния свидетел въззивният съд, е
допуснал събирането му във въззивното производство при условията на чл.
266, ал. 3 от ГПК и е назначил съдебно –психологическа експертиза за
установяване на свидетелска годност.
От показанията на разпитания във въззивното производство свидетел С.
С., се установяват изложените в съзиращата молба твърдения за събитията от
07.02.2024 г. в сградата на СРС, находяща се на бул.“*********, т.е установява
се, че на публично място въззиваемият е обиждал бившата си съпруга,
наричайки я нееднократно „*********“, нарушавал е личното й
пространство, навирайки се заплашително в лицето й, размахвайки нейна
лична електронна кореспонденция. От показанията на св.С. се установява
също така, че това поведение на въззиваемия спрямо въззивника не е
инцидентен случай, а по скоро е системно (повтарящо се през няколко
месеца), като лично е възприел и изпратено от въззиваемия на въззивника
4
електронно съобщение със съдържание „Ебеш ли се, курво“. По нататък от
показаниеята на непълнолетния С. се установяват съдържащите се в молбата
за защита обстоятелства и за срязани гуми на колата на майка му, както и за
събитията, свързани с посещение на адреса по местоживеене на въззвника от
въззиваемия, при което последния блъскал по вратата, викал, че ще разбие
вратата, крещял „Отваряй вратата, боклук“, но по това време в дома бил само
свидетелят.
От неоспореното заключение на вещото лице по допусната от въззивния
съд съдебно –психологична експертиза се установява, че непълнолетния
свидетел С. С. е способен правилно да възприема фактите от обективната
действителност и да дава достоверни сведения за тях.
Показанията на св.С., съдът кредитира, като обективни и
последователни, преценявайки ги и по реда на чл. 172 ГПК с оглед близката
му родствена връзка със страните по делото, съобразявайки, че последните не
разкриват вътрешни противоречия, последователни са и кореспондират, както
с приетата от районния съд декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН за извършеното
от Х. С. спрямо К. Х. домашно насилие на 07.02.2024 г. и на 01.03.2024 г.
(съдържаща всички индивидуализиращи белези на насилническите актове и
представляваща годно доказателствено средство за правнорелевантните
факти), като изцяло кореспондират със събраните в първата инстанция
писмени доказателства, в т.ч. и с показанията на св.В.Х.И. (майка на
въззиваемия и бивша свекърва на въззивника), която макар и да не е имала
преки впечатления за събитията от 07.02.2024 г. и от 01.03.2024 г. е разбрала за
тях от внуците си, в частност от св.С. и ги е пресъздала, наред с личните си
впечатления за системно извършвана от въззиваемия, неин син, вербална
агресия към К. Х., към децата си, в частност към сина си С. С., а и към самата
свидетелка. Така от събраните пред двете инстанции доказателства по
безспорен начин се установява, че на две от процесните дати 07.02.2024 г. и
01.03.2024 г. въззиваемият Х. С. е упражнил вербална агресия спрямо
въззивника К. Х., изразяваща се в отправяне на обиди – на първата дата, на
публично място, в присъствието на други лица, а на втората дата чрез
електронно съобщение. Наред с това се установява, че установеното
поведение на въззиваемия не е инцидентен случай, а продължава с години (от
показанията на С. С. и В.И.). Само за яснота на стадните следва да се
отбележи, че св.Н. (съсед на въззивника), разпитан в първата инстанция, няма
5
никакви впечатления за събитията от 07.02.2024 г. и от 01.03.2024 г. и в
разпита си не пресъздава факти и обстоятелства за тях, и въз основа на
неговите показания съдът не гради изводите си. При разпита си последния
пресъздава факти и обстоятелства, свързани с посещение на въззиваемия до
дома на въззивника, на неустановена дата, с цел да вземе децата си в режима
на лични, при което не е успял да осъществи контакт с децата си и свидетелят
го посъветвал да позвъни на спешен телефон 112, както и за инцидент,
свързан с увреждане на автомобили, паркирани пред блока, в който живее,
между които и автомобила на свидетеля, при което извършителят бил
задържан на местопроизшествието. Дори и да се приеме, че показанията на
св.Н. касаят посещението до дома на въззивника на 03.02.2024 г., то съдът не
намира за необходима да излага съображения дали кредитира или не
показанията му в тази съответна част и защо, тъй като по делото по безспорен
начин се установява, че по време на процесното посещение Х. не е била в
дома си, а и сама тя не твърди обратното, респ. не е пострадала от действията
на ответника.
Що се отнася за събитията от 02.02.2024 г., то по делото по безспорен
начин се установя, че две от гумите на автомобила на въззивика са били
срязани, но липсват каквито и да е доказателства за автора на това деяние.
Установеното неправомерно поведение на Х. С. спрямо К. Х. на
07.02.2024 г. и на 01.03.2024 г., покрива признаците на домашно психическо
насилие по смисъла на чл.2, ал.1 ЗЗДН, поради което и с оглед системността в
действията му оправдава налагането на мерки по чл.5, ал.1 ЗЗДН. Приемайки
обратното, без дори да анализира събраните в първоинстанционното
производство доказателства, районният съд е процедирал неправилно.
С оглед на гореизложеното, обжалваното решение, като неправилно,
следва да се отмени, като бъде постановено друго, с което да бъде ангажирана
отговорността на С. по ЗЗДН.
Спрямо последния, като извършител на домашно насилие, въззивният
съд счита, че подходящи мерки са освен задължение на извършителя да се
въздържа от извършване на домашно насилие – чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН,
мярката по чл.5, ал.1, т.4 от ЗЗДН – забрана на извършителя да осъществява
контакт с пострадалото лице под каквато и да е форма, включително по
телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви
6
други средства и системи за комуникация , и мярката по чл.5, ал.1, т.6 от
ЗЗДН - задължение на извършителя да посещава специализирана програма за
извършители на насилие, чрез която ще се даде защита на пострадалото лице.
В случая, при определяне на мерките за защита, съдът освен тежестта и
естеството на домашното насилие и системността в действията на
извършителя, отчита и обстоятелствата, при които е извършено насилието,
както и, че извършителят и пострадалата не обитават едно и също жилище.
За гарантиране в достатъчна степен интересите на пострадалата, че няма
да бъде обект на бъдещо насилие от страна на въззиваемия, и предвид
естеството на извършеното насилие, съдът счита, че мярката за защита по чл.
5, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН трябва да бъде наложена за срок от шест месеца, считано
от издаването на заповедта за защита, а неизпълнението на последната, наред
с неизпълнението на мярката по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН ще доведе до прилагането
на предвидените в чл. 21, ал. 4 от ЗЗДН последици.
С оглед изхода на делото, съдът следва да осъди въззиваемия да заплати
по сметка на СГС държавна такса в размер на 25 лева за молбата за защита от
домашно насилие, както и държавна такса в размер на 12.50 лева за въззивната
жалба.
С оглед изхода на делото, въззиваемият няма право на разноски, нито за
първоинстанционното, нито за въззивното производство, но същият следва да
бъде осъден да заплати на въззивника Х. сумата в размер на 400 лева –
разноски за възнаграждение на вещо лице по назначената от въззивния съд
СПЕ, а на пълномощника на въззивника Х. – адв.Р. Д. Д. от АК-Пловдив, с
личен номер *********, сумата от общо 1200 лева – адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство от адвокат на основание чл.
38, ал. 2 ЗА, във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА (по 600 лева, съгласно чл.22 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа за всяка
една от инстанциите).
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20243/ 08.11.2024 г. по гр.д.№ 11838/2024 г. на
7
Софийския районен съд, 86 състав, и вместо него ПОСТАНОВИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД, на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН, срещу Х. Л. Д.,
ЕГН **********, с известни по делото адреси в гр. София, ул. „*********, и
настоящ адрес в гр.София, ул.“********* партер, като:
ЗАДЪЛЖАВА Х. Л. Д., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1
от ЗЗДН, да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на
К. Р. Х., ЕГН **********, с адрес в гр.София, ж.к. „*********.
ЗАБРАНЯВА на Х. Л. Д., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 1, т. 4
от ЗЗДН, да осъществява контакт с К. Р. Х., ЕГН **********, под каквато и да
е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и
факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, срок
от шест месеца, считано от 08.07.2025 г.
ЗАДЪЛЖАВА Х. Л. Д., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 1, т. 6
от ЗЗДН, да посещава специализирана програма за лица, извършители на
домашно насилие, финансирана от Министерство на правосъдието,
предоставена от „Център за индивидуални и фамилни психологически
консултации“ гр. София, кв.Хиподрума, ул.*********, е-mail:
******@*******.**.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Х. Л. Д., ЕГН **********, че при неизпълнение
на настоящата заповед в частта относно наложените мерки по чл.5, ал.1, т.1 и
т.4 от ЗЗДН, на основание чл. 21, ал. 4 от ЗЗДН полицейският орган е длъжен
да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата, а при
неизпълнение на мярката по чл.5, ал.1, т.6 от ЗЗДН доставчикът на програмата
е длъжен незабавно да уведоми прокуратурата.
ОСЪЖДА Х. Л. Д., ЕГН **********, да заплати по сметка на
Софийския градски съд държавни такси в размер на 37.50 (тридесет и седем
лева и петдесет стотинки) лева, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Х. Л. Д., ЕГН **********, да заплати на К. Р. Х., ЕГН
**********, сумата в размер на 400 лева – разноски за вещо лице.
ОСЪЖДА Х. Л. Д., ЕГН **********, да заплати на адв.Р. Д. Д. от АК-
Пловдив, с личен номер *********, сумата от общо 1200 лева – адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство от адвокат на основание чл.
38, ал. 2 ЗА, във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, за двете съдебни инстанции.
8
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
На основание чл.17, ал.5, пр. последно ЗЗДН да се издаде заповед за
защита.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните и да се изпрати
на районното управление на МВР по адресите на страните, както и на „Център
за индивидуални и фамилни психологически консултации“ гр. София,
кв.Хиподрума, ул.*********
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9