Решение по дело №404/2019 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 270
Дата: 8 август 2019 г. (в сила от 17 септември 2019 г.)
Съдия: Рената Георгиева Мишонова-Хальова
Дело: 20191400500404
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е 270

 

гр. ВРАЦА, 08.08.2019  г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд  ,гражданско  отделение ,в  публично                   заседание на  седми август две хиляди и деветнадесета година,                в състав:

 

Председател:Рената Г.Мишонова- Хальова

    Членове:Мария  Аджемова

                                Иван Никифорски-мл.с.

   

при участие на секретар Виолета Вълкова

като разгледа докладваното  от  съдия  Мишонова- Хальова             

въз. гр. дело N`404 по описа за 2019  год.,за да се произнесе взе предвид:

     Проц. представител на И.И. ***- адв. К.Т. от ВрАК, е подала въззивна жалба против решение № 403/13.05.2019 г по гр.д.№785/19 г по описа на ВРСъд, с което е отхвърлен предявения от И. против П.П.К. от с.с. иск за изменение род. права, местоживеенето , режима на лични  контакти и издръжката за малолетните  деца А. род. *** г и С. род. *** г., а е уважен насрещния иск на П.К. като е изменена издръжката ,която да заплаща И.  за децата си и е променен и  адреса на  местоживеенето на децата  при бащата в с.***, обл.Враца.

      В жалбата се навеждат доводи, че решението на ВРСъд е неправилно ,незаконосъобразно и постановено в противоречие със събраните доказателствата по делото,довело до  неправилното им тълкуване.

Освен това съдът не се бил съобразил трайно установената съд. практика по такива дела  оставайки род. права над двете малки деца на бащата, при положение ,че те не се отглеждали от него , а от тяхната баба по бащина линия.

От друга страна от раждането на децата те единствено били отглеждани от майката, която и сега желаела да  се грижи  и за двете деца като упражнява род. права над тях.

 Моли се решението на ВРСъд да бъде отменено и постановено друго,с  което на  жалбоподателката се предостави упражняването на род. права над двете деца , да се определи местоживеене на децата при нея , а  ответника бъде осъден да заплаща издръжка за децата и му се определи режим за виждане с тях.

     С жалбата са направени нови доказателствени  искания: да се допусне до разпит  социалния работник  изготвил соц. доклад пред първоинстанционния съд  и допускане до разпит двама свидетели за факта ,че ответникът бил в близки отношение със служителите от дирекция "Закрила на детето "Враца.

     В срока за отговор на въззивната жалба проц. представител на  ответника  П.К. поддържа ,че жалбата е процесуално допустима , но неоснователна. Твърди се , че ВРСъд е обсъдил пълно и всестранно събраните доказателства включително и гласните  доказателства от разпитаните по делото свидетели. Не се правят нови доказателствени искания, но се моли за уточняване имената на поисканите до разпит свидетели от страна на жалбоподателката за факта ,че ответника бил в изключително извън нормалното отношения  с Дирекция "Закрила на детето"-Враца.

     Въззиният съд с доклада   си по делото се е произнесъл по искането за допълнителни  доказателства пред въззивната инстанция като  не е допуснал такива, съгласно забраната на  чл. 266 ал.1 от ГПК.

Пред въззивния съд е изготвен  актуализиран социален доклад от Д"Закрила на детето "-Враца както и на осн.чл. 59 ал.6  от СК е постановено личното явяване на  страните по делото и изслушването им от въззивната инстанция  по  повод претенцията на майката да  упражнява род. права над двете им деца.

     Съд. състав приема ,че въззивната жалба е процесуално допустима , тъй като е подадена в законния срок  от страна с право  на обжалване ,срещу  акт от категорията на обжалваемите. Разгледана по същество същата е  н е о с н о в а т е л н а.

     Пред ВРСъд  И.И. *** е предявила против П.К. *** за  изменение на постановени с решение № 719/07.11.2017 г. по гр.д. № 3810/2017 г. Районен съд - Враца по чл.127, ал.2 от СК мерки, относно упражняването на родителските права върху малолетни деца А./6 г./ и С./4г/, местоживеенето им, личните отношения и издръжката им с правно основание чл. 59, ал.9 и чл. 143 от Семейния кодекс.

     В исковата молба ищцата И.Р.И. *** твърди, че с ответника П.П.К. *** живели на семейни начала, като от съвместното им съжителство имат две родени деца — А.П.П., роден на *** г. и С.П.П., родена на *** г. Поддържа, че по предявен от ответника иск с решение № 719/07.11.2017 г. по гр.д. № 3810/2017 г. Районен съд - Враца е предоставил упражняването на родителските права върху малолетните деца на него, тъй като в този момент е била безработна и без възможност да ангажира адвокат.

И.И. твърди, че е налице промяна в обстоятелствата и налична възможност за нея да упражнява родителските права върху децата, тъй като  майка била по- пригодна да отглежда децата си,бащата не бил човека, с оглед на възрастта и пола на децата и с оглед на морала му, който следва да полага необходимата грижа за правилното им  възпитание и отглеждане . Изтъква, че промяната в обстоятелствата, които налагат изменението на мерките, се изразява в това, че в кратките моменти, в които тя все пак успява да види децата си, установява силен спад в развитието им, липса на каквато и да било грижа от бащата към децата, включително насаждане от негова страна на негативно отношение на децата към нея, а външния вид на децата и тяхното здравословно състояние в никакъв случай не могат да наложат за нея извода, че грижата на бащата към тях е правилна и адекватна.

 Твърди също, че е започнала работа по постоянен трудов договор, което й дава възможност действително да се грижи за децата си. Поддържа, че след постановяване на решението, бащата е преустановил контактите й с децата, въпреки че през цялото време се е опитвала да спазва и осъществява предписаният режим на виждане. Посочва, че живее понастоящем в село ***, община Враца, ул. ***, като на този адрес желае да отглежда двете си деца занапред. Счита, че има възможност и необходимите битови и финансови условия за отглеждането на децата, като разчита на помощта на нейната майка, която е работоспособна и здрава. Моли съда, като установи наличието на твърдените от нея обстоятелства, да постанови решение, с което да предостави на нея упражняването на родителските права върху малолетните деца А. и С., да определи местоживеене ***, да осъди ответника да заплаща на децата месечна издръжка в размер по 150.00 лева, начиная от датата на предявяване на иска до настъпването на обстоятелства за изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на възникване на задължението до погашението му, както и да определи режим на виждане на бащата с децата всяка първа и трета събота и неделя от 9.00 часа на съботния ден до 18.00 часа на неделния ден, един месец през лятото-юли или август, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, и да осъди ответника да й заплати направените по делото разноски.

     Ответникът П.П.К. ***, в писмения отговор по чл. 131 от ГПК и в съдебно заседание, оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Счита, че не е налице нито едно от обстоятелствата, обосноваващи необходимост от промяна на мерките относно упражняването на родителските права спрямо непълнолетните му деца. Твърди, че наличието на постоянен трудов договор на ищцата е благоприятно за децата с, оглед редовното изплащане на дължимите от нея издръжки, но съвсем недостатъчно, за да доведе до извод, че доходът от 560 лв. месечно ще доведе до по-добро положение за децата от съществуващото към момента. Поддържа, че реализира месечен доход около 800 лв., че от месец юни 2018г. ищцата пътува  от местоработата в гр.Мездра не до с. ***, а до гр. Роман, където съжителства с друг мъж, а в къщата в с. *** на адрес ул. ***, където иска да отглежда децата, не живее никой, че майка й живее в гр. София, където отскоро е омъжена и има малко дете, баща й работи в Италия, а брат й и сестра й са в Германия, при което няма как да се приеме, че ищцата има подкрепяща среда в лицето на своите близки и конкретно от майка си, на която да разчита в случай на неотложна нужда.

Ответникът оспорва твърдението на ищцата, че той  препятства личните й отношенията с децата или ограничава вижданията им само до установените в съдебното решение, като твърди, че ищцата не проявява инициативност и желание за изграждане и поддържане на емоционална връзка и близост с тях - от месец юни до месец ноември 2018г. е вземала при себе си само дъщеря им С., без преспиване, за по няколко часа и изобщо не иска да погледне сина им А., а от месец ноември 2018г. изобщо не е идвала да взема децата и не е осъществявала контакт с тях - нито по празниците, нито в другите дни. Оспорва и твърдението на ищцата, че положението на децата се е влошило, като твърди, че лично ги води на редовни профилактични медицински прегледи, че към момента са им извършени всички задължителни имунизации и нито едно от децата не е хоспитализирано по повод заболяване от момента, в който упражнява родителските права. Наред с това твърди, че ходи на родителските срещи, организирани от детската градина, която посещават вече и двете деца и че редовно участва в организираните там мероприятия. Поддържа, че жилищно-битовите им условия също са се подобрили в резултат от предприети от него ремонтни дейности, които да осигурят комфорта им, че през месец юни 2018г. е закупил недвижим имот - къща с двор в същото село - с. ***, находяща се на ул.***, която разполага с по-добри санитарно-хигиенни условия, по-добри условия за отопляване през зимата, повече пространство и възможност за самостоятелни детски стаи, в сравнение с условията в къщата на родителите му, където е настоящото им местожителство. Желанието му е занапред да обитават с децата новият им дом.

 Посочва още, че няма промяна и в социалната им среда - децата поддържат социални контакти с връстници в детската градина, която посещават и имат кръг от приятели — деца на съседи, с които играят. Изтъква, че не съжителства с друга жена и подкрепа в отглеждането на децата получава от своите родители, че има постоянен доход от трудово правоотношение, което позволява да се грижи за домакинството им и да задоволява потребностите на децата.

     Ответникът твърди ,че  той е родителят, който и занапред трябва да упражнява родителските права върху двете деца, че има и желание и възможност, поради което моли, след като докаже твърденията си, съдът да постанови решение, с което да отхвърли като неоснователен предявеният от ищцата иск.

     С отговора на исковата молба ответникът предявява и насрещен иск срещу ищцата за увеличение на присъдена издръжка и за промяна в местоживеенето на децата. В насрещната искова молба твърди, че с влязло в сила решение № 719/07.11.2017г. на РС Враца по гр. дело № 3810/2017г., ищцата по настоящото дело е осъдена да заплаща, чрез него месечна издръжка на децата им А.П.П. и С.П.П. в размер по 115 лв. за всяко. Поддържа, че от тогава е изминало време, през което са се променили социално-икономическите условия в страната, че стандартът на живот е поскъпнал, водейки до значително нарастване на разходите, свързани с отглеждането на децата. Посочва, че е била увеличена и минималната работна заплата, служеща за основа при определяне размера на издръжката. От друга страна изтъква, че нуждите на децата са се увеличили и поради интензивния им растеж, характерен за възрастта, нараснала е нуждата им от дрехи, обувки и храна, и двете деца посещават детска градина, което налага заплащане на месечни такси, разходи за учебни пособия и материали. Твърди, че ответницата понастоящем работи и реализира трудови доходи, което му дава увереност, че увеличението на издръжката в размер от 115 лв. на 140 лв. няма да се яви съществено затруднение за нея и е в интерес на децата.

 Моли съдът, на основание чл.211 ГПК да допусне за съвместно разглеждане насрещен иск срещу И.Р.И., ищец по гр. дело № 785/2019г. и надлежен ответник по насрещния иск и да постанови решение, с което да допусне увеличение на присъдената с Решение № 719/07.11.2017г. на РС Враца по гр. дело № 3810/2017г. месечна издръжка по отношение на А.П.П. и С.П.П. от 115 лева да бъде увеличена на 140 лв. за всяко, която да бъде заплащана чрез него, като техен баща и законен представител, считано от датата на настоящият иск, заедно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване.

Моли също съда да допусне промяна в местоживеенето на децата при него-бащата на адрес с. ***, общ. Враца, обл. Враца, ул. ***както и да му бъдат присъдени направените разноски.

     Ответницата по насрещния иск И.Р.И. в писмен отговор по чл.131 от ГПК, оспорва иска изцяло по основание и размер, като неоснователен и недоказан и моли съда да го отхвърли, като и присъди разноските в производството. Твърди, че не е налице промяна в обстоятелствата, за да бъде увеличен размера на присъдената издръжка. Поддържа, че децата получават достатъчно средства и взети заедно с осигуряваните от двамата родители в тези им размери, то едно увеличение би довело до лукс, което е в разрез и със закона и с практиката на ВКС. Счита, че макар и да работи и да получава доходи, увеличение на месечния размер на издръжката би я затруднило изключително много.

     Първоинстанционният съд е събрал писмени и гласни доказателства и  въз основа на тях е  отхвърлил  иска на И.И. за  промяна  на род. права над родените  от съжителството й с ответника деца- А. и С. , като е приел ,че няма промяна в обстоятелствата ,които да налагат предоставянето род. права над децата на майката, определяне  издръжка  за децата,която бащата да заплаща и  режим за виждане с него.

     ВРСъд е уважил насрещния иск на ответника П.К.  и е  изменил  размера на присъдената издръжка за децата с решение на ВРС от 2017 г,която майката следва да им заплаща като я  е  увеличил от 115 на 140 лв за всяко дете. Освен това  първоинстанционният съд е  променил  адреса на местоживеенето на децата  в с.***  от ул.***на ул.***, където е новото жилище на бащата П.К..

     Въззивният съд след като обсъди  доводите на жалбоподателката и тези на ответника и взе предвид всички доказателства събрани по делото от фактическа страна приема следното:

     По делото са представени удостоверения за раждане  на С.П.П., родена на *** г. в гр.Враца и А.П.П., роден на *** г. в гр.Враца, в които  страните по делото са вписани за техни родители.

     Приложено е решение № 719 от 07.11.2017г. по гр.д. № 3810/2017г. на РС-Враца, постановено по иск с правно основание чл.127, ал.2 СК, вр. с чл.59 и чл.143 от СК, с което решение ВРС е предоставил упражняването на родителските права над непълнолетните деца А.П.П. и С.П.П. на техния баща П.П.К., постановил е децата да живеят при техния баща на адрес: с.***, общ.Враца, обл.Враца, ул. ***, определил е режим на лични отношения на майката И.Р.И. с децата, и е осъдил майката да заплаща на непълнолетните деца, чрез техния баща и законен представител П.П.К., месечна издръжка в размер на по 115,00 лева за всяко от тях.

От  депозираната  служебна бележка изх. № 50/11.02.2019 г., издадена от директора на ДГ „Единство Творчество Красота“, гр.Враца се установява, че децата А.  и С. посещават филиал на детската градина в с.*** и не дължат такси.

     По делото са представени два броя медицински направления от 17.01.2019г., издадени от д-р Н.Н.– общопрактикуващ лекар, в които е отразено, че децата на страните по делото са клинично здрави и че редовно се придружават на медицински прегледи от бащата П.К.. Със служебни бележки от 17.01.2019г., същият лекар е удостоверил, че на двете деца са извършени всички задължителни имунизации и е проведен задължителния профилактичен преглед.

     Ищцата е представила трудов договор , от който се установява, че от 12.02.2018 г. е назначена на работа при пълно работно време, със срок за изпитване, уговорен в полза на работодателя, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 551,67 лева.

От представените по делото удостоверения за доходите на двете страни, издадени от техния общ работодател, се установи, че за предходния 12 месечен период ищцата е получила нетен доход 7313, 21 лв. (или по 609, 43 лв. средно месечно), а ответникът е получил брутен доход 10218, 41 лв. (или по 851,53 лв. средно месечно).

Установи се също, че с нотариален акт № 112, том ІІ, рег. № 2220, нот. дело № 186/07.06.2018г. ищецът е закупил недвижим имот в с. *** на ул. ***, представляващ дворно място от 1460 кв.м. с построена в него жилищна сграда и други подобрения.

     По делото е приложен соц. доклад от Д"Закрила на детето" и актуализиран такъв пред въззивната инстанция. Във втория доклад от 05.08.2019 г е променен адреса на  местоживеене на децата с бащата и това е  ул.***в същото с.***. Това е друга къща ,която бащата П.К. е закупил видно от представения по делото нот. акт. В соц. доклад се споменава ,че  майката съжителствува с друг човек, по данни на  жалбоподателката живее с друг мъж в с.*** на адреса  ул.***.

     Пред първоинстанционния съд са разпитани  свидетели нероднини както и майката на жалбоподателката- исца- св.М.К. и сестрата -св. В.И..

Св. М.Г. без родство  живущ *** ,установява, че децата се отглеждат от бащата П.К., с помощта на неговата майка. Според него външния вид на децата е нормален ,а в дома на исцата било чисто с възможтости за отглеждането им от майката.

     Св.В.Б.,без родство ,съсед твърди ,че майката И. живее в гр.Роман , а не в с.***, където съжителства с друг мъж и от 8 месеца не я е виждала в селото,била ходила в дома й в себлото, нямало тоалетна ,баня, обзавеждане, а родителите й били в чужбина.

     Св. А.П., без родство от с.с работи и с двете страни по делото в завода в гр.Мездра, но не пътувала сутрин от с.***. Според  П.  бащата  много добре се справял с отглеждането и възпитанието на децата, били възпитани и изглеждали щастливи.

     Св.М.К.- майка на  жалбоподателката И. заявява ,че  работи в чужбина, оттам изпращала пари и поддържала финансово на дъщеря си.същата твърди ,че в къщата има условия за отглеждане на децата, тъй като фактически ги отглеждала баба им, били не добре облечени  и боледували.

     Св.В.И.- сестра на  жалбоподателката И. твърди ,че  децата  били мръсни,зле облечени, а тя живеела заедно с И. в една къща, имало по три стаи на етаж ,с баня и тоалетна и майка им помагала .

     С оглед гореизложената факт. обстановка се налагат следните правни  изводи:

     1.Съгласно чл. 59 ал.9 от СК ако има изменение на обстоятелствата ,съдът по молба на единия  от родителите / или ДСП или служебно/ може да измени постановените по-рано мерки относно родителските права ,местоживеене , лични отношения и издръжка на ненавършилите пълнолетие деца.

Такива мерки вече са били постановени  спрямо децата А. и С. ,с оглед решение № 719 от 07.11.2017г. по гр.д. № 3810/2017г. на РС-Враца, постановено по иск с прав. основание чл.127, ал.2 СК, вр. с чл.59 и чл.143 от СК, което не се ползва със сила на пресъдено нещо, защото решените с него въпроси могат да се пререшават при изменение на обстоятелствата.

     2.От събраните доказателства не се установи да са налице нови обстоятелства ,които да влошават грижите за децата при бащата и да налагат род. права да се предоставят на майката. Законосъобразно на база свидетелските показания решаващият съдия е приел за недоказани твърденията в ИМ ,че бащата не полага необходимите грижи за отглеждането и възпитанието на децата и насажда негативно отношение на децата към майката, че е налице силен спад в развитието на децата, че имат лош външен вид и здравословно състояние. Напротив, от  социалния доклад на ДСП-Враца, издадените от личния лекар на децата документи и свидетелските показания, се установи, че бащата П.К. има необходимия родителски капацитет и условия да отглежда двете деца. Същият е подсигурил необходимата семейна среда за децата и в пълна степен е задоволил техните потребности, осъществява необходимия родителски надзор, грижи се за възпитанието им и им оказва нужното внимание, а грижата му за здравето на децата е адекватна и постоянна.Няма влошаване на грижите за децата при бащата, на който са предоставени родителските права над тях.

Освен това пред въззивния съд в соц. доклад има данни ,че  ответникът е закупил къща в с.*** ,където да живее отделно с децата, има три самостоятелни стаи  и майка му указва необходимата помощ за децата в случай на нужда.

     3. По отношение желанието на майката- жалбоподателка на нея да се предоставят род. права над децата съдът намира ,че на този етап няма промяна на обстоятелствата ,които да налагат това. Майката живее в къща, от която се обитава само първия етаж, с външна тоалетна и отделна кухня. В къщата живее сестрата на майката ,а самата И. съжителства с друг мъж, с който е живяла в гр.***.По данни на И. пред ВОС  той се отнасял добре с децата й, но не са събирани доказателства в тази насока от разританите пред ВРС свидетели.

     От друга страна  жалбоподателката твърди в ИМ  ,че тя била по- пригодната страна и в пъти по-добрия родител да  се грижи за децата, тъй като на практика бащата ги бил изоставил. В същност с настоящия спор съдът не следва да преценява кой има по- добър род. капацитет, условия и възможности  за отглеждане на двете деца А. и С., а  се изследва дали са налице изменение на обстоятелствата и настъпване на нови такива, които да налагат промяна на постановените вече род. права над децата на бащата П.К..

     4. По делото не се събраха доказателства, които да установяват някаква окончателна промяна в полаганите грижи и умение за възпитание на  децата  от майката, в моралните качества на същата и в отношенията й към децата. Факта ,че живее с друг мъж без брак в момента в с.*** не е укорим, но ще усложни взаимоотношенията  на майката с децата и чуждия човек, за който не са събрани никакви доказателства пред ВРСъд каква личност е ?. Единственото ново обстоятелство    е, че майката работи на постоянен тр. договор  и това ще и позволи да заплаща редовно издръжката за двете си деца.

     Законосъобразно ВРСъд е приел ,че изменението на обстоятелствата, в сравнение с положението към момента на постановяване на решението по чл.127, ал.2 от ГПК, не налага изменение на същото в частта му относно упражняването на родителските права. По делото не се установява нито влошаване на положението на децата при бащата, който упражнява родителските права съгласно решението, нито се установяват обстоятелства, предвид които би се подобрило положението на децата, ако упражняването на родителските права бъде предоставено на майката. Поради това съдът намира, че в изключителен интерес на децата е те да останат под непосредствените грижи на бащата и да живеят при него - в условията на създадената и осигурена семейна среда, където за тях са осигурени постоянни и непосредствени грижи от бащата.

     5. По насрещните искове за изменение размера на присъдената издръжка с правно основание чл. 150 СК и за промяна местоживеенето на децата, законосъобразно решаващият съдия ги е уважил.Изминали са 2 години от постановената издръжка за децата, а сега майката вече има постоянен трудов доход. Децата растат , а с тях и техните нужди от облекло, храна , грижи, поради което  ВРС е увеличил издръжката за всяко дете от 115 на 140 лв. В открито с. з. пред въззивния съд майката И. е заявила ,че може да заплаща по 150 лв за всяко от децата си т. е. издръжка от 140 лв за всяко дете няма да я затрудни финансово.

     С оглед новото жилище за  ответника и децата на ,ул.*** в с.***, законосъобразно  ВРСъд е определил и ново местопребиваване на  децата А. и С..

      При гореизложеното въззивният съд приема ,че към момента не се събраха доказателства,че са налице изменения на обстоятелствата ,които да налагат промяна на постановените вече мерки за децата на страните С. и А. по силата на решение на ВРС 07.11.2017г. по гр.д. № 3810/2017г. на РС-Враца,за да бъдат отново променени .

      Поради съвпадение изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния , решението на ВРС следва да бъде потвърдено.

     При този изход на делото жалбоподателката дължи на ответника направените от него разноски пред въззивната инстанция в размер на 350 лв- адв. хонорар.

     При гореизложеното съд. състав

 

 

Р Е Ш И:

 

 

     ПОТВЪРЖДАВА  решение №403/13.05.2019 г по гр.д.№785/19 г по описа на Врачанския районен съд.

 

     ОСЪЖДА И.Р.И. *** да заплати на П.П.К. от с.с. сумата от 350/триста и петдесет / лева разноски/ адв. хонорар/  пред въззивната инстанция.

 

     РЕШЕНИЕТО  на осн.чл.280 ал.3 т.2 от ГПК  подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от връчването на страните.

 

 

                      Председател:

 

                      Членове:1/                   2/