МОТИВИ:
Делото
е образувано по обвинителен акт срещу
подс. Г.И.Г. ЕГН********** ***, обвинен
в престъпление по чл.249, ал.1 във вр.чл.26, ал.1 НК.
Подсъдимият Г.И.Г. се обвинява в това,
че в периода от 11.07.2018 г. до 12.07.2018 г. на неустановено място, при
условията на продължавано престъпление, е използвал данни от платежни
инструменти – дебитна карта № .........., издадена от банка „Onepay“, без
съгласието на титуляря Д.П.Т. *** и дебитна карта № .........., издадена от
банка „Onepay“, без съгласието на титуляря П.Г.П. *** като е извършил плащания
към „В.Г.“ ООД гр. Ямбол и към **** на обща стойност 597,48 лв. и всяко едно от
деянията на продължаваната дейност не съставлява по-тежко престъпление, по
деяния както следва:
-На 11.07.2018
г. в 15:41 часа е използвал данни от платежен инструмент – дебитна карта № ..........,
издадена от банка „****“, без съгласието на титуляря Д.П.Т. ***, като е
извършил плащане към „В.Г.“ ООД гр. Ямбол на стойност 348 лв.
-На 11.07.2018
г. в 01:54 часа е използвал данни от платежен инструмент – дебитна карта № ..........,
издадена от банка „****“, без съгласието на титуляря П.Г.П. ***, като е
извършил плащане към **** на стойност 124,65 лв.
-На
12.07.2018 г. в 13:46 часа е използвал данни от платежен инструмент – дебитна
карта № .........., издадена от банка „*****“, без съгласието на титуляря П.Г.П.
***, като е извършил плащане към ****** на стойност 124,83 лв. – престъпление
по чл.- 249 ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК.
Подсъдимият
Г.И.Г. не се явява в съд.заседание. Същият е напуснал пределите на РБългария на
02.09.2019г. и няма данни за завръщането му.
Съдът
постанови делото да се разгледа в негово отсъствие, с оглед разпоредбата на
269, ал.3, т.4,б.“а“ НПК и обстоятелството,
че адресът му в чужбина е неизвестен. На основание чл.94, т.8 НПК бе назначен сл.защитник на подс.Г., адв.С.,
определен от ПАК.
В
хода на проведеното разпоредително заседание прокурорът и сл.защитник по делото изразиха становища по всички
въпроси посочени в чл. 248 НПК.
Страните изразиха становища, че в досъдебното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения довели до ограничаване правата на страните в
процеса, като не изложиха възражения по нито един от въпросите посочени в чл. 248 НПК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа
обвинението против подс. Г.. Излага доводи, че от събраните по делото гласни и
писмени доказателства, се установява по несъмнен начин, че подс. Г. е извършил инкриминираното деяние. Сочи, че сумата е възстановена на пострадалите. Прави искане
за определяне на наказанието на подсъдимия- лишаване от свобода при смекчаващи
отговорността обстоятелства, като определеното наказание лишаване от свобода
бъде отложено на основание чл.66 НК. Предлага да се наложи в справедлив размер второто кумулативно предвидено наказание глоба.
Сл.защитник на подс. Г. , адв. С. не
оспорва обвинението против подзащитният му. Прави искане за определяне на
наказание като се отчетат многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства-
чисто съдебно минало на подсъдимаия, обстоятелството ,че е възстановила причинената
щета на пострадалите, както и че деянието е инцидентна проява в живота му, още
повече,ч е една от пострадалите му е
била близка и му е давала картата си с пин кода към нея.
Съдът, като обсъди и съобрази в тяхната цялост
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както
и доводите, и възраженията
на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл. 301 от НПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
През месец април
2018 г. пострадалите свидетелки П.П. и Д.Т., заедно с подс. Г.Г. и неговия брат
С. Г. заминали да работят в Англия – бране на аспержи. Били настанени в
каравана, като в едната стая съжителствали подс.Г. и св. П., а в другата С. Г.
и св. Т..
Около десет дни
след пристигането, С. Г. се върнал в България. На работа останали двете
свидетелки и подс.Г.Г.. Работодателят предоставил на всички работници дебитни
карти от банка „******“, по които се извършвало заплащането на труда им.
Кодовете на картите и самите карти се намирали в плик. Двете свидетелки
тръгвали сутрин много рано, около 04:00 часа на работа, а подс. Г. след тях.
Картите задно с кодовете оставали в караваната, в която живеели тримата.
Св. П. имала
задължение по кредит от 300 лв. в България и получила съобщение да се преведе
първата вноска. По този повод тя дала картата си за известно време на подс.Г.,
той да преведе парите. По-късно получила картата си от него.
През м. юни 2018
г. подс. Г. се прибрал в България, а няколко дни след това, на 29.06.2018 г. си
тръгнали и двете свидетелки. Момичетата очаквали по картите да им бъдат
преведени парични суми от неизползвана отпуска, но такива не постъпили. Обадили
се на ръководителя си – мениджъра, за да разберат защо е възникнал такъв
проблем. Било им отговорено, че парите са преведени и да се свържат за
подробности с банката.
След проведен
разговор със служител на банката се оказало, че от двете карти – тази на св. П.
с № ******* и от тази на св. Т. с № ******** е извършвано онлайн банкиране. На
11.07.2018 г. в 01:54 часа като са използвани данните от дебитната карта на св.
П. с извършено без нейно съгласие плащане към ***** на стойност 124,65 лева. На
12.07.2018 г. в 13:46 часа отново по същия начин е извършено плащане към *******
на стойност 124,83 лв.
На 11.07.2018 г.
в 15:41 часа подс. Г. е използвал данни и от дебитната карта на св. Т., като е
извършено без нейното съгласие плащане към „В.Г.“ ООД гр. Ямбол на стойност –
348 лв. за извършена клиентска поръчка от подс.Г.Г. и с адрес за доставка на спален
комплект „****“ – дъб, бял гланц. Няколко дни след тази поръчка и при разговор
с майката на подс.Г., св. Т. разбрала, че той си е обзавел стаята със
споменатата мебел.
По делото е
приложен и протокол за предупреждение към подс. Г., да не се заканва и да не
отправя заплахи към двете свидетелки, както и да не използва чужди платежни
инструменти.
В последствие
брата на подс.Г. – С. Г. заплатил инкриминираните суми на двете пострадали
свидетелки- П. и Т., като им се извинил за стореното от брат му.
Посочената
фактическа обстановка съдът прие за
установена , след като обсъди по отделно
и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства - гласните, писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства
По
доказателствата:
Съдът прецени доказателства и
доказателствени средства поотделно и в тяхната съвкупност.
Обяснения
на подс. Г.Г.:
Бяха прочетени обясненията на подс.Г.
депозирани в ДП, на чл.279, ал.1, т.2 НПК.В обясненията си подс.Г. не се признава за виновен.
Свидетелски
показания наП. Г.П. и Д.П.Т.
Съдът намира, че
показанията на посочените свидетели са точни, коректни, правдоподобни и
допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото.
Писмени доказателства:
Всички писмени
доказателства приложени по делото бяха прочетени и включени в доказателствения
материал по делото на основание чл.283 НПК.
При анализа на цялостният
доказателствен материал съдът прие, че той е непротиворечив и взаимно допълващ
се, както и че обосновава изцяло установените по безспорен начин в процеса
факти и обстоятелства по обвинението, с
оглед на което беше изцяло кредитиран.
Правни
изводи:
Съдът прие, че
подс.Г. от обективна и субективна страна, е осъществил признаците на престъпния
състав на чл. 249 ал. 1, предл. 2-ро вр. с чл. 26 ал. 1 от НК, като общата
стойност на извършените плащания възлиза на 597,48 лева.
Обект
на престъплението са обществените отношения, които осигуряват правилното
функциониране на паричното обръщение и законния ред в паричната система на РБ;
От обективна страна, една от формите на
изпълнителното деяние на престъплението по чл. 249, ал.1 НК се изразява в
ползване на данни от платежни инструменти, без съгласието на титуляря –
картодържател. Това е така защото, държателят на банкова карта е длъжен да ползва същата
само лично, в съответствие с условията за нейното издаване и ползване.
Установи се, че
подс.Г. е използвал при условията на
продължавано престъпление данни от дебитни карти, издадени от банка „******“,
без съгласието на титулярите на сметките – П.П. и Д.Т.. Подсъдимият е използвал
данните от дебитните карти и е извършвал плащания към ******* и „В.Г.“ ООД, без
съгласието на титулярите. Установи се,че титулярите на сметките – двете
пострадали П. и Т. не са давали съгласие за използване на данните от дебитните
им карти. Те лично не са осъществявали, нито пък участвали през инкриминирания
период в операции по използване на данните от дебитните си карти или по какъвто
и да е друг начин.
Деянията са
осъществени при пряк умисъл, тъй като подс. Г. е съзнавал обществената опасност
на деянията и противоправността на всички предприети действия. Получил е достъп
до платежните инструменти, с чиито данни се предоставя възможност да се
извършват плащания, като е постигнал целта си да се облагодетелства по
недопустим от закона начин. Подсъдимиятг
е имал представа за всички обективни елементи от състава на извършеното
от нея престъпление, съзнавал е обществено опасния характер на деянието си,
предвиждал е общественоопасните последици от него и е искал настъпването им. Причинените
от него имуществени вреди възлизат общо
на 597,48лв., като цялата сума е възстановена на двете пострадали свидетелки. Подсъдимият е нарушила разпоредбата на чл. 25, ал. 3 от Наредба № 3 на МФ от 16 юли 2009 г. за условията и реда
за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти, според която „Платежната карта се използва
само лично от оправомощения ползвател на платежни услуги”.
По
наказанието:
Съдът отчете
обществената опасност на престъплението, която е висока. Престъпленията против
паричната и кредитната система са очертани в
Глава шеста, Раздел ІV от Особената част на НК и представляват умишлени и противоправни
посегателства върху нормалното функциониране на паричното обръщение и на кредитирането
у нас. За извършеното престъпление против паричната и кредитна система по
чл.249 ал.1 НК се предвижда наказание от две до осем години лишаване от свобода
и глоба до двойния размер на получената сума. Съдът прецени и обществената
опасност на деянието, която е висока. Престъплението е тежко по смисъла на
чл.93 т. НК.
Съдът прецени и
обществената опасност на личността на подсъдимия, която е ниска. Подс. Г.Г. не
е осъждан, положително охарактеризиран, възстановил причинените имуществени
щети на пострадалите.Съдът отчете,че и пострадалите са допринесли за
настъпването на вредоносния резултат,като св.П. му е предоставяла картата си за
известно време да извършва операции по нея,а св.Т. не е направила нищо за да
скрие своята карта и пин от него.
Съдът прие, че
на подсъдимия следва да се определи наказание при многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства и с оглед разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 НК се
определи наказание под минимума предвиден в закона за извършеното престъпление..
Съдът прие, че
на подсъдимия Г. следва да се определи наказание лишаване от свобода в размер на 6
месеца,както и да се наложи кумулативно предвиденото наказание глоба в размер
на 600 лв.
Съдът прие, че
наложеното наказание лишаване от свобода подс.Г. не
следва да изтърпява реално.
Подсъдимият не е осъждан и не съществува
законова пречка за условно осъждане. Съдът като съобрази възрастта на
подсъдимия, обстоятелството, че е възстановил
причинената щета на пострадалите прие, че неговото поправяне и превъзпитание може да се постигне
и с условно осъждан
На основание
чл.66 НК съдът отложи изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода
на подсъдимата за изпитателен срок от три години.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
Окръжен съдия: