№ 1920
гр. София, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20221110150350 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1,
предл.1 и предл.3 ЗЗД, вр.чл.143 ЗПК и чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.
Производството е образувано по предявен от П. П. М. срещу {********] искове,
както следва: 1/ за прогласяване нищожност на клаузата за „такса бързо разглеждане“,
предвидена в сключен между страните договор за кредит № **********/17.06.2020 г.,
поради противоречие на закона, поради накърняване на добрите нрави и като
неравноправни по смисъла на чл.143, ал.1 ЗПК и 2/ за осъждане на ответника да
заплати на ищцата сумата от 247,57 лева, представляваща недължимо платена като
„такса бързо разглеждане“ съгласно сключен между страните договор за кредит №
**********/17.06.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 15.09.2022 г. до окончателното изплащане.
В исковата молба ищцата твърди, че сключила с ответното дружество договор за
кредит № **********/17.06.2020 г., по силата на който й била предоставена сумата от
1200,00 лева, за срок от 30 дни, при ГПР 49,70 %, ГЛП 40,99 %. Поддържа, че съгласно
цитирания договор, следвало да заплати и такса за бързо разглеждане на документи в
размер на 247,57 лева. Твърди, че към настоящия момент изцяло е погасила всички
дължими суми по договора, но излага доводи за нищожност на таксата за бързо
разглеждане, поради нарушение на ЗПК и ЗЗП. Навежда и доводи за нищожност
поради накърняване на добрите нрави, тъй като е нарушен принципа на
добросъвестност и справедливост, като се стига до значителна не еквивалентност на
насрещните престации. Поддържа още, че съгласно чл.10а, ал.2 ЗПК не се допуска
1
кредиторът за изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита, а горепосочената такса по своята същност
представлявала такса за усвояване и управление на кредита. Излага подробни
съображения относно заобикаляне на изискванията на ЗПК и неравноправност на
клаузите съгласно Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. По изложените в
исковата молба доводи и съображения ищцата обуславя правния си интерес от
предявените искове. Претендира разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор от ответното дружество се
изразява становище за неоснователност на предявените искове. Не се спори, че между
страните е бил сключен договор за кредит № **********/17.06.2020 г. с посочените от
ищцата параметри, по който на 17.07.2020 г. последната е погасила задълженията си.
Оспорват се останалите изложени от ищцата доводи за нищожност на таксата за
експресно разглеждане на документи с доводи, че таксата се начислява за услуга, която
е пожелателна, допълнителна и незадължителна, и се предоставя по изрично искане на
кредитополучателя. Поддържа се, че таксата не е свързана по никакъв начин с
усвояването и управлението на кредита. Сочи се, че ОУ на дружеството, включително
и регламентираната в тях незадължителна услуга, са предварително изпратени и
съгласувани с КЗП, поради което и не е налице нищожност поради противоречие със
ЗПК. Оспорват се твърденията на ищцата за нищожност съгласно ЗЗД с доводи, че
таксата е заплатена във връзка с експресно разглеждане, а възнаграждението е
дължимо за реално извършена услуга. Сочи се още, че ищцата многократно се е
възползвала от възможностите за допълнителни незадължителни услуги, които
дружеството представя, тъй като след процесния е изтеглила и погасила задължения по
още три договора. По изложените в писмения отговор съображения, се изразява
становище за неоснователност на предявените искове. Претендират се разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото, приет без възражения от страните, съдът на основание
чл.146, ал.1, т.4 ГПК е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване в
производството следните обстоятелства: че страните са сключили договор за кредит №
**********/17.06.2020 г., по който ищцата е погасила всички дължими суми,
включително таксата за експресно разглеждане.
По делото е представен сключен между страните от разстояние договор за
кредит № **********/17.06.2020 г., по силата на който ответникът е предоставил
потребителски кредит на ищцата в размер на 1200,00 лева, със срок на издължаване 30
дни /падеж 17.07.2020 г./ при посочен в договора размер на годишния лихвен процент
/ГЛП/ 40,99 % и размер на годишния процент на разходите /ГПР/ 49,7 % ГПР. Видно
2
още от договора е, че кредит съдържа уговорка, че кредитополучателят дължи и сумата
от 247,57 лева – такса за експресно разглеждане на кредита. Като доказателства по
делото са представени и Общите условия към договора за кредит. Съгласно същите
таксата за експресно разглеждане е за предоставяне на допълнителна, незадължителна
услуга по искане на кредитополучателя за експресното разглеждане от кредитора на
искането за отпускане на кредит, което гарантира експресна обработка на
кандидатурата на кредитополучателя за отпускане на кредит при срокове и условия,
посочени в ОУ. В клаузата на чл.2.2, раздел „Одобряване на кредита“, кредиторът дава
право на кредитополучателя изрично да заяви получаването на допълнителна
незадължителна услуга за експресно разглеждане на кандидатурата, която гарантира
експресна обработка на документите и получаване на отговор по искането за отпускане
на кредит до 15 минути от изпращането му. В противен случай чл.2.1 от ОУ
предвижда, че кредиторът следва да даде своя отговор по искането за отпускане на
кредит в срок от 7 календарни дни от получаването му, а ако седмият ден е неработен
ден – в първия следващ работен ден. Таксата за експресно разглеждане се определя
спрямо сумата и периода на кредита /чл.2.4/ и се дължи само ако кредитът бъде
одобрен /чл. 2.5/. В чл. 3 „Сключване на договора за кредит“ е описана процедурата по
сключване на договора от разстояние, в т.ч. и се съдържа договореност, че страните се
съгласяват съобщенията по ел.поща, потвърждаващи приемането на договора за
кредит, да имат значението на саморъчни ел.подписи по см. на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП.
След сключването на договора за кредит, кредиторът превежда сумата по кредита на
кредитополуателя. Съгласно чл.4 от ОУ „Изчисление на ГПР“ същият представлява
процент, отразяващ общите разходи по кредита /настоящи и бъдещи/, като напр. лихва,
комисионни, преки и косвени разходи. Според тази клауза от ОУ ГПР не включва
разходите, възникнали в резултат от неизпълнение на договорни задължения, както и
разходите за допълнителни незадължителни услуги, предоставени на
кредитополучателя по негово искане.
Видно от приложената по делото справка е, че ищцата е заплатила на ответника
сумата от общо 1488,00 лева.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По исковете с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 и предл.3 ЗЗД, вр.чл.143
ЗПК за прогласяване на нищожност на клаузата за „такса бързо разглеждане“,
уговорена в сключен между страните договор за кредит № **********/17.06.2020 г.:
В тежест на ищеца по предявения иск за прогласяване нищожността на отделна
клауза от договора е да докаже пълно и главно, че таксата за експресно разглеждане
съгласно процесния договор, противоречи на закона и накърнява добрите нрави.
Настоящият съд приема, че уговорената клауза за дължима такса за експресно
3
разглеждане в сключения между страните договор, е нищожна поради противоречие
със ЗЗП и е неравноправна.
На първо място следва да се посочи, че систематичното тълкуване на чл. 10а, ал.
1 и ал. 2 ЗПК кредит разкрива целта на законодателя да разграничи таксите, дължими
за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, и таксите,
предвиждани за действия по усвояване и управление на кредита, като разрешава
първите и забранява вторите. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът следва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. Съгласно
чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. В аспекта на горното следва да се посочи, че таксата
за експресно разглеждане на документи при кандидатстване на потребителя за
отпускане на кредит е свързано с отпускането /усвояването/ на кредита, поради което
такса не се дължи. Включването на същата като задължение за потребителя по
договора за кредит чрез клаузите от ОУ, регламентиращи същата /дадената дефиниция,
чл. 2, ал. 2 – ал. 5/, се явява в пряко противоречие с нормата на чл. 10а ЗПК, с оглед
което и е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Освен това, посочената клауза
се явява и неравноправна, доколкото възлага допълнителна финансова тежест за
потребителя, оскъпява „цената на кредита“ и по съществото си представлява
реализирана за кредитора печалба.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявения установителен иск
следва да бъде уважен, като процесната клауза следва да бъде призната за нищожна.
По иска с правно основание чл.55, ал.1, предл.3-то ЗЗД:
В тежест на ищеца по така предявения иск бе да докаже при условията на пълно
и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно, че е предоставил, а ответникът е получил процесната сума в
размер на 247,57 лева, представляваща „такса бързо разглеждане“, без да е имало
основание за извършване на престацията /поради недействителност на уговорената
между страните клауза/.
С оглед гореизложените изводи за нищожност на клауза, предвиждаща
заплащане на такса „бързо разглеждане“ и доколкото страните не спорят и съдът е
отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищецът е
заплатил сумата от 247,57 лева, се налага извод, че сумата е платена при начална липса
на основание за това, поради което ответникът дължи нейното връщане. Ето защо,
предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.09.2022 г. до
4
окончателното изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има
ищецът. В случая ищцата не е направила разноски, тъй като е освободена от заплащане
на дължимата по производството държавна такса, а видно от приложения по делото
договор за правна защита и съдействие е, че адвокатското възнаграждение е безплатно
– при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗА.
Ето защо и на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски районен съд
сумата от 100,00 лева, представляваща общодължимата по обективно съединените
искове държавна такса, от чието заплащане ищцата е била освободена.
По отношение размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ищцата, следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата чл.38,
ал.2 ЗА, изр.2-ро ЗА съдът е този, който определя размера на възнаграждението. Ето
защо, посоченото в списъка по чл.80 ГПК и претендирано възнаграждение, не обвързва
съда. С оглед предходното и при съобразяване разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба
№ 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в която е
предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански
дела, възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за
всеки един от тях поотделно, както и разпоредбата на чл.7, ал.1, т.1 от Наредбата, съдът
определя адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищцата в общ
размер на 800,00 лева /по 400,00 лева за всеки от двата обективно съединени иска/.
Това е така, тъй като установителния иск също е оценяем, тъй като размера на
отречената такса също е определен /247,57 лева/. С оглед предходното, ответното
дружество следва да заплати на адв.М. сумата от общо 800,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от П. П. М., ЕГН **********
срещу {********], ЕИК {********], със седалище и адрес на управление: {********],
че клаузата за „такса бързо разглеждане“ от договор за кредит №
**********/17.06.2020 г., е нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.1 и предл.3 ЗЗД,
вр.чл.143 ЗЗП, поради противоречие на закона и като неравноправна.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД {********], ЕИК {********],
със седалище и адрес на управление: {********] да заплати на П. П. М., ЕГН
********** сумата от 247,57 лева, представляваща недължимо платена като „такса
бързо разглеждане“ съгласно договор за кредит № **********/17.06.2020 г., ведно със
5
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.09.2022
г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА {********], ЕИК {********], със седалище и адрес на управление:
{********] да заплати на адвокат Д. В. М., член на Адвокатска колегия – гр.
{********], с адрес на кантора: гр.{********], {********], на основание чл.38, ал.2,
вр.ал.1, т.2 ЗА, сумата от общо 800,00 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на ищцата по
производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 ГПК {********], ЕИК {********], със
седалище и адрес на управление: {********] да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Софийски районен съд сумата в размер на 100,00 лева,
представляваща държавна такса, от чието заплащане ищцата е била освободена.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6