Р Е Ш Е Н И Е
№1738
гр.
Пловдив, 14 октомври 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ касационен състав, в публично
съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА и
участието на прокурора ЙОРДАНКА ТИЛОВА , като разгледа КАНД № 1213 по описа
на съда за 2020г., докладвано от съдия Й.
Русев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, предл. второ от Закона за административните нарушения и
наказания(ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс(АПК).
Образувано е по касационна жалба от А.С.Т.,
ЕГН ********** срещу Решение №
643/13.04.2020 г., постановено по АНД № 7855/2019 г. по описа на Районен съд-
гр. Пловдив, с което е потвърдено Наказателно постановление № 19-1030-009032/25.03.2019
г. на началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на касатора на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение
на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 8
контролни точки. В жалбата се твърди, че въззивният
съд не е приложил правилно материалния закон, понеже от събраните по делото
доказателства не се установявало безспорно, че касаторът
е осъществил нарушението, за което е санкциониран. С оглед на тези съображения
се иска настоящата инстанция да постанови решение, с което да отмени
обжалваното решение, както и да отмени потвърденото с него наказателно
постановление.
Ответникът по касация- ОД на МВР- Пловдив,
редовно призован, не изпраща процесуален представител и не изразява становище.
Представителят на Окръжна прокуратура-Пловдив
намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за
неоснователна. Смята, че решението на районния съд е правилно и
законосъобразно, поради което предлага то да бъде оставено в сила.
Настоящата съдебна инстанция, след като
прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка
на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК,
намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо
право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал.
1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по
същество, същата се явява неоснователна. Съображенията за това са следните:
С обжалваното решение е потвърдено Наказателно
постановление № № 19-1030-009032 от 11.10.2019 г. на Началник група, сектор
"Пътна полиция" към ОД на МВР- гр. Пловдив, с което на касатора е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 100 /сто/ лева на основание чл. 183, ал. 5, т. 1
от ЗДвП за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Въззивният съд е приел за установено от фактическа
страна, че на 13.09.2019 г. около 09:15 ч. Т. управлявал личния си лек
автомобил „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“ с рег. № РВ***КС в гр. Пловдив на бул. „Пещерско
шосе“. Преминал през кръстовището с ул. „Елин Пелин“, в който момент сигналът
на светофарната уредба бил неразрешаващ (червен), а уредбата работела в
нормален режим. За установеното нарушение бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение серия АА № 324660 от 13.09.2019 г., в който като
нарушена била посочена разпоредбата на
чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя и
бил подписан с възражение. Впоследствие било депозирано писмено възражение в
срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт било издадено
и обжалваното наказателно постановление.
Въззивният съд е установил, че при съставянето на акта
за установяване на административно нарушение и издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на
нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Наказателното постановление е издадено
от компетентен орган- Началник група, сектор "Пътна полиция" към ОД
МВР-Пловдив, съгласно Заповед Рег. № 8121з-515/14.08.2018 г. на Министъра на
вътрешните работи. В акта за установяване на административно нарушение, а в
последствие и в наказателното постановление, нарушението е било описано пълно и
ясно, като са били посочени всички елементи от обективната страна на състава
му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, е
била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво
конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната
му отговорност и да организира пълноценно защитата си. Съдът е преценил
правилно, че не са налице условия за приложението на чл. 28 от ЗАНН, понеже процесното неизпълнение на административно задължение не се
отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид.
Настоящият съдебен състав споделя както
установената от съда фактическа обстановка, така и направените въз основа на
нея правни изводи, които не следва да повтаря и на осн.
чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния
съд.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП,
участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка. Съгласно чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП, наказва се с глоба 100 лв.
водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването.
Видно от констатациите в акта за установяване на административно нарушение,
които се подкрепят от разпита на свидетеля, възприел непосредствено
нарушението, касаторът е навлязъл и преминал през кръстовището
при забранителен сигнал/червено/ на светофара.
Не се споделят от касационна инстанция
изложените възражения в жалбата, че е нарушено правото на защита на наказаното
лице. Районният съд е положил усилия за събиране на всички относими
доказателства по спора и ги е обсъдил съвкупно и след изясняване на
фактическата обстановка. Уважени са били и всички доказателствени искания на
настоящия касатор.
Ограничен в пределите на касационната проверка
до релевираните с жалбата пороци на решението,
настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната
проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не установи основания за нищожност,
недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С
оглед изложеното, съда намира
касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд- гр. Пловдив за
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора, не следва да се
присъждат претендираните от касатора
деловодни разноски.
Мотивиран така и
на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от
АПК,
административен съд-Пловдив, ХХ к.състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 643/13.04.2020 г.,
постановено по АНД № 7855/2019 г. по описа на Районен съд- гр. Пловдив.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: