№ 113
гр. Бургас, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на деветнадесети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Христина З. Марева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Христина З. Марева Въззивно гражданско
дело № 20222000500154 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на К. Г. К. чрез
пълномощника й - адв. П. Д. Д. срещу решение № 371 от 13 декември 2021
година, постановено по гр. д. № 2501 от 2020 година по описа на Бургаски
окръжен съд, в частта с която предявените от въззивницата искове на
основание чл. 432 КЗ са отхвърлени над размера на присъдената главница от
20 000 лв., заедно с дължимата законна лихва за забавата върху този размер.
Поддържа се, че преценката на първоинстанционния съд относно
размера на присъденото обезщетение е неправилна във връзка с нормата на
чл. 52 ЗЗД. При правилно установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, съдът необосновано е присъдил занижен размер на
обезщетението. Подчертава се вида и характера на причинените травми -
счупване на 9 и 12 гръдни и първи лумбален прешлен, което е затруднило
трайно движенията на снагата на въззивницата за период от една година. Със
силни болки и дискомфорт било свързано и проведеното лечение в периода
от 28 септември 2018 до 5 октомври 2018г. и от 6 ноември 2018 до 9 ноември
2018 година в отделение по неврология на УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД град
София, където е извършена оперативна интервенция и инжектиран костен
1
цимент в гръбначния стълб. Въпреки изминалият период от време на
оздравителния процес въззивницата продължава да изпитва болки и
страдания. Направено е подробно изложение на свидетелските показания
относно претърпените страдания и съпътстващи грижи, както и последвалата
след инцидента психическа травма, свързана с повишен страх и настъпилите
промени в социалния й живот, както и страх да шофира собствения си
автомобил. Твърди се, че посочените в исковата молба и допълнителната
искова молба болки и страдания са доказани по делото, като съдът макар и
позовавайки се на ППВС № 4 от 1968 г. е определил обезщетение в занижен
размер, което според ищцата е несправедливо.
При определянето му съдът не съобразил конкретните икономически
условия и нормативно определените лимити на застрахователните компании
по застраховките Гражданска отговорност към момента на увреждането на
пострадалата, в която връзка е цитирана практика на ВКС по чл. 290 ГПК.
Обстоятелствата били съобразени от първоинстанционния съд само формално
и не са намерили отражение в решаващия мотив при определяне размера на
дължимото обезщетение от 20 000 лв. след заплащането в хода на процеса на
сумата от 10 000 лв. като част от общо дължимото според
първоинстанционния съд обезщетение в размер на 30 000 лв.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от
ответното ЗАД „О. - З.“ АД, в който въззивната жалба се преценява като
бланкетна и се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че по делото не е
доказана невъзможността на въззивницата за придвижване вследствие на
претърпените травми, като според събраните и цитирани в отговора гласни
доказателства същата към настоящия момент нямала здравословни проблеми.
Акцентира се върху родствената връзка между въззивницата и разпитаните
свидетели. Оспорва се твърдението относно претърпените болки и страдания
като некореспондиращи със събраните по делото доказателства, а
присъденото обезщетение се коментира като съобразено с реалните
неимуществени вреди и принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Поддържа
се становище, че претенцията от 60 000 лв. е завишена спрямо съдебната
практика при аналогични случаи. Иска се решението на първоинстанционния
съд в обжалваната част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендират се деловодни разноски.
2
В с. з. за въззивницата се явява пълномощника – адв. Д., който
поддържа жалбата по изложените в нея доводи и съображения. Претендира
деловодни разноски.
За въззиваемия - ЗАД „О. - З.“ АД, не се явява представител.
Бургаски апелативен съд с определение № 177 от 21-ви април 2022 г.
прецени, че въззивната жалба е допустима и внесе същата за разглеждане в с.
з. като по основателността й съобразява следното:
Във въззивната жалба не са наведени доводи за нищожност и
недопустимост на обжалваното решение, като при извършената съобразно
правомощията на въззивния съд проверка в такава насока, не се установяват
пороци, представляващи основание за постановяване на решение по чл. 270,
ал. 1 или ал. 3 ГПК.
По поставените от страните въпроси във въззивното производство по
правилността на решението, Бургаски апелативен съд намира следното:
Предмет на делото са предявените от въззивницата К. Г. К. против ЗАД
„О. - З.“ АД иск за заплащане на сумата 60 000лв., като обезщетение за
претърпени от нея неимуществени вреди – болки и страдания, причинени в
ПТП на 10.08.2018 год. възникнало по вина на водача на моторно превозно
средство – т. а. «Мерцедес», с рег. № *******, за което е имало сключена
застраховка «Гражданска отговорност» по издадена от въззиваемото
дружество полица. Претендирана ехи законна лихва от датата на
увреждането, до окончателното изплащане, както и сумата от 417.40лв. –
обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат от същото ПТП.
Поддържаните от застрахователя възражения, инвоикирани и пред
настоящата инстанция, са за завишен размер на претенцията според
установените в ППВС № 4/1968 г. критерии относно принципа за
справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, предвид реално претърпените болки и
страдания в следствие на ПТП и здравословното състояние на пострадалата
след инцидента и проведеното лечение, за което принос имала и
пострадалата.
По спорните пред настоящата инстанция въпроси, отнасящи се изцяло и
само до правилното определяне на дължимия размер на обезщетението, БАС
приема следното:
3
Обжалваното решение № 371 от 13 декември 2021 година, постановено
по гр. д. № 2501 от 2020 година по описа на Бургаски окръжен съд е влязло в
сила относно задължението на застрахователя да заплати на К. Г. К.
обезщетение в размер на 20 000 лв. по предявения иск на основание чл. 432,
ал. 1 КЗ за претърпени о нея неимуществени вред в ПТП, причинено от
водача на «Мерцедес», с рег. № ******* – застрахован при въззиваемото
дружество, като няма спор и е видно от представените по делото
доказателства, че след предявяване на исковата молба, застрахователят е
изплатил сумата от 10 417.40 лв., от която 10 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди и 417.40 лв. – имуществени вреди.
От анализа на относимите доказателства към твърденията за
причинените травми и претърпените от въззивницата болки и страдания се
установява следното:
В ПТП на 10 август 2018 г., в следствие на блъсък отзад от «Мерцедес»,
с рег. № ******* на автомобила, в който пострадалата К. Г. К. се е возила
като пътник на предна дясна седалка, същата е получила фрактура на гръдни
и един лумбален прешлени от притискането на гръдната част в предпазния
колан, като от удара тялото й е било изхвърлено напред. Непосредствено след
инцидента пострадалата изпитвала болки в гръдния кош, но е потърсила
медицинска помощ след като болката се е засилила и е започнала да усеща
болки и в гръбначния стълб, които се разпространявали към левия крак. При
проведения преглед при невролог освен тези болки били установени като
съпътстващи хипертонична болест и остеопороза. Проведена е консултация с
кардиолог на 16.08.2018 г. и след необходимото образно изследване са били
установени счупвания на 9-ти и 12-ти гръдни и 1-ви лумбален прешлен, на
фона на дегенеративни и остеопоротични промени на прешлените. След
прием в УМБАЛСМ “Пирогов” на 03.10.2018 г. на въззивницата е било
проведено опреративно лечение под обща анастезиия - вертебопластика
(въвеждане с троакарни игли) с костен цимент на 9-ти и 12-ти гръдни
прешлени, с установена дегенеративно ставна и дискова болест, най-изразена
в 4-5 лумбални прешлени. На 16.11.2018 г. е извършено ново оперативно
лечение – вертебопластика с костен цимент на 1-ви поясен прешлен.
Хоспитализацията е осъществена на два етапа – съответно по 7 и 3 дни, като
след изписването въззивницата е претърпяла дълъг период на възстановяване,
с трайно – за срок от една година, затруднено движение на снагата. Експертът
4
– д-р Т., е пояснил в обясненията си, че уврежданията са способствани и от
протичащите порадии възрастта дегенеративни изменения.
От показанията на показанията на разпитаните по делото двама
свидетели – Б. К. - съпруг и М. П. - дъщерята на пострадалата,
безпротиворечиво помежду им и допълващо се с данните от приложената по
делото медицинска документация и заключението на вещото лице – д-р Св. Т.
по назначената СМЕ се установява, че болките от причинените травми са
били с нарастващ интензитет, което е наложило консултирането на по-късен
етап с различни специалисти. Едва след провеждане на образна диагностика
със скенер са установени фрактурите на двата гръдни и на кръстния
прешлени, изискващи оперативно лечение. Въззивницата е изпитвала за
продължителен период силни болки. Не е можела да върви и около година е
използвала проходилка, като грижи за нея са полагали и дъщерите й. Поради
невъзможността да се изправи се налагало да бъде почиствана чрез обтриване
с мокри кърпи. Травматичните преживявания са довели до емоционален срив,
проявен чрез силен страх и несигурност при пътуване и излизане навън,
което, наред с търпените болки, значително е намалило нейната физическа
активност и социално общуване. Пътуванията за лечение до гр. София са
били съпроводени с много стрес и болки, като придвижването й до
различните кабинети в „Пирогов“ е било възможно само с количка. Всичко
това причинило отслабване на пострадалата, пролежаване и невъзможност да
се обслужва сама. На по-късен етап се изправяла се много трудно. Не
настъпило облекчаване и от поставения колан, като след втората операция не
е имала сили да се изправи. Около месец след втората операция семейството
ангажирали рехабилитатор и с предписаните упражнения успяла да се
изправя сама след около 4-5 месеца. През цялото време приемала
обезболяващи медикаменти. Била лесно уморяема и макар да е настъпило
физическо оздравяване и подобрение, травматичните преживявания
променили личността на въззивницата, която станала затворена,
преустановила поддържаните до инцидента контакти с приятелки и
пътувания на плаж, на луга и разходки.
Възражението на въззиваемия, че твърденията на въззивницата относно
търпените болки и страдания не се доказват от показанията на свидетелите, е
неоснователно. Предвид родството им с К. Г. К. показанията им подлежат на
5
преценка за достоверност в аспекта на изискванията по чл. 172 ГПК, която
обаче налага да бъдат кредитирани. На първо място следва да се посочи, че
понесените болки и свързаните с тях страдания и дискомфорт, както и
положените грижи са от такова естество, че възприемането им обичайно е
възможно от кръга на най – близките. На следващо място – данните в
показанията съответстват и допълват тези в представената по делото и
неоспорена медицинска документация. Съществен в тази насока е и
извършения анализ и в заключението на вещото лице по назначената СМЕ, от
което се потвърждава етиологията на причинените травми, естеството на
проведеното лечение, периода на възстановяване и съпътстващата го
рехабилитация.
Установено е по делото, че въззивницата отправила искане до
застрахователя по чл. 380 КЗ на 22.04.2020 г., който от своя страна изискал
допълнителни доказателства - представени на 31.07.2020г. Въз основа на тях,
въззивницата е била уведомена от застрахователя на 19.08.2020 г. за
определеното от него обезщетение в размер на 10 000 лв.
Въз основа на така установеното настоящият състав на Бургаски
апелативен съд намира, че въззивната жалба е основателна частично – за
размера на претендираното от възиззивницата обезщетение от допълнително
20 000 лв., която сума представлява разликата над присъденото с обжалваното
решение обезщетение в размер на 20 000 лв., наред с изплатената от
застрахователя сума на обезщетението от 10 000 лв. за неимуществени вреди.
С оглед силата на присъдено нещо по въпроса относно наличието на
основанието по чл. 432, ал. 1 КЗ за въззиваемия да заплати като застраховател
обезщетение на К. Г. К. за претърпените от нея болки и страдания в следствие
причинените в ПТП на 10 август 2018 г. травми, по вина на водача на МПС
«Мерцедес», с рег. № *******, съдът следва да се произнесе само по
възраженията свързани със съобразяването на критериите по ППВС № 4/1968
г. по приложението на чл. 52 ЗЗД.
В тази връзка, като съобразява установените факти и обстоятелства,
Бургаски апелативен съд намира, че размерът на обезщетението, което К. Г.
К. е справедливо да получи, е общо 50 000 лв., съобразно което и предвид
изплатената от ЗАД “О. – З.“ АД след подаване на исковата молба сума от
10 000 лв., предявеният иск е основателен до размера от 40 000 лв.
6
При определяне размера на обезщетението съдът съобразява това, че
събраните по делото доказателства – както от показанията на свидетелите,
така и от заключението на д-р Т. по назначената СМЕ, установяват
значителен интензитет да търпените болки. Касае се травмирането на
прешлени в област на тялото, в която чувствителността на болка е висока,
поради засягането на двигателни неврони, имащи значение за движенията на
пострадалата. Установено е, че за продължителен период от време не просто е
търпяла болки, но поради тях е било прекъснато нормалното протичане на
ежедневието и осъществяването на социални контакти. Лечението е било
свързано с претърпяването на две оперативни интервенции под обща
анестезия, което също е било свързано с дискомфорт и болки. В продължение
на 4 – 5 месеца не е могла да се изправя самостоятелно, като едва след
провеждането на рехабилитация, е възстановила способността да се изправя.
Тази й способност и нормалната енергичност не са били възстановени
напълно. Наред с това следва да се отчете и негативното отражение на
травматичното преживяване върху обичайната емоционалност на
пострадалата и настъпилото от това ограничаване в социалните отношения с
приятели и близки. Съпътстващите и характерни за възрастта на пострадалата
- на 71 г. към датата на ПТП, дегенеративни изменения са способствали
настъпването на травмите и са затруднили оздравителния процес, което обаче
е извън волевото й поведение и поради това не може да се отчита в нейна
вреда и още по-малко като принос за настъпване на вредоносния резултата.
Като цяло – нормалният ход на живота на пострадалата е бил променен
значително в негативен план и трайно – за период от повече от една година,
съобразно което обезщетението от 50 000 лв. съдът намира, че компенсира
справедливо неимуществените вреди, без да води до неоснователно
обогатяване на пострадалата.
На основание чл. 429, ал. 3 във вр. с чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т.
2 КЗ, са дължими и лихви от датата на уведомяването и представянето на
необходимите и съществуващи обективно към същия момент доказателства,
като по отношение на определената от първоинстанционния съд начална дата
– 20.08.2020 г. във въззивната жалба не е направено възражение.
Предвид гореизложеното, решението на първоинстанционния съд
следва да се отмени в частта, с която предявеният от К. Г. К. е отхвърлен над
размера от 20 000 лв. до размера от 40 000 лв., заедно с дължимата законна
7
лихва и в нейна полза да се присъди съответната разлика.
Насрещните претенции на страните за разноски пред настоящата
инстанция следва да се уважат съразмерно.
Мотивиран от гореизложеното
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 371 от 13 декември 2021 година, постановено по
гр. д. № 2501 от 2020 година по описа на Бургаски окръжен съд В ЧАСТТА, с
която предявените от К. Г. К., ЕГН **********, от гр. Бургас, ул. „В.“ № 20,
представлявана по делото от адв. П. Д. Д. – БАК, със съдебен дрес: гр. Бургас,
ул. „Княз Борис I“, № 6, вх. 1, ет. 2, ап. 9, против ЗАД “О. – З.“ АД, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “С. С.“ №7
искове, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания, вследствие на ПТП от 10.08.2018 год. настъпило по вина на водача
В. П. при управление на автомобил «Мерцедес», с рег. № *******, са
отхвърлени над размера от 20 000 лв. до размера от 40 000 лв., ведно със
законната лихва върху разликата от 20 000 лв., считано от 20.08.2020г. до
окончателното изплащане, като вместо това постановява
ОСЪЖДА ЗАД “О. – З.“ АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. “С. С.“ №7 да заплати на К. Г. К., ЕГН
**********, от гр. Бургас, ул. „В.“ № 20, представлявана по делото от адв. П.
Д. Д. – БАК, със съдебен дрес: гр. Бургас, ул. „К. Б.“, № 6, вх. 1, ет. 2, ап. 9
сумата 20 000 лв. (двадесет хиляди лева), заедно със законната лихва, считано
от 20.08.2020 г. до окончателното изплащане допълнително над размера на
присъденото с решение № 371 от 13 декември 2021 година, постановено по
гр. д. № 2501 от 2020 година по описа на Бургаски окръжен съд обезщетение
за неимуществени вреди с обезщетение за забава.
8
ОСЪЖДА ЗАД “О. – З.“ АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. “С. С.“ №7 да заплати на К. Г. К., ЕГН
**********, от гр. Бургас, ул. „В.“ № 20, представлявана по делото от адв. П.
Д. Д. – БАК, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „К. Б.“, № 6, вх. 1, ет. 2, ап. 9
сторените пред настоящата инстанция деловодни разноски в размер на 400 лв.
за заплатената д. т.
ОСЪЖДА ЗАД “О. – З.“ АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. “С. С.“ №7 да заплати на адв. П. Д. Д. – БАК,
със съдебен дрес: гр. Бургас, ул. „К. Б.“, № 6, вх. 1, ет. 2, ап. 9 за
осъщественото безплатно процесуално представителство на К. Г. К., ЕГН
**********, от гр. Бургас, ул. „В.“ № 20, адвокатско възнаграждение по чл.
38, ал. 2 ЗАдв за настоящата инстанция и допълнително за процесуално
представителство пред първоинстанционния съд – в размер на 2 330 лв. (две
хиляди, триста и тридесет лева).
ОСЪЖДА К. Г. К., ЕГН **********, от гр. Бургас, ул. „В.“ № 20,
представлявана по делото от адв. П. Д. Д. – БАК, със съдебен дрес: гр. Бургас,
ул. „К. Б.“, № 6, вх. 1, ет. 2, ап. 9 да заплати на ЗАД “О. – З.“ АД, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “С. С.“ №7
сторените пред настоящата инстанция деловодни разноски в размер на 518 лв.
(хиляда и четиридесет лева) с вкл. ДДС – за заплатено адвокатско
възнаграждение съразмерно на частта, за която жалбата е неоснователна и
след намаляване на присъдените разноски от първоинстанционния съд,
съобразно основателността на исковете.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 371 от 13 декември 2021 година,
постановено по гр. д. № 2501 от 2020 година по описа на Бургаски окръжен
съд в останалата част, в която е обжалвано.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10