№ 679
гр. Благоевград, 02.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юни през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело
№ 20251200500038 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Депозирана е пред съда въззивна жалба от П. Г. Г., ЕГН **********, от ***, чрез
пълномощника адв. А. Б., насочена срещу Решение № 90065/28.07.2027г., постановено по
гражданско дело № 891/2021г. по описа на РС Благоевград.
С въззивната жалба са изведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното съдебно решение, поради противоречието му с материалния закон. Навадени са
доводи че обжалваното решение на РС Благоевград е постановено при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се от въззивния съд, същото да бъде
отменено изцяло.
Оспорва се с въззивната жалба като неправилен и необоснован от събраните доказателства,
изводът на първоинстанционния съд, че в полза на Г. като прокурист на ЕТ не са били
предоставени права за сключване на сделки сам със себе си, включително на запис на
заповед, както и че липсва съгласие на ЕТ за това. Излагат се доводи, че Прокурата е
учредена и вписана през 2004г., с Решение № 2329 от 03.08.2004г. по ф.д. № 1007/1994г. по
описа на ОС Благоевград. Поддържа се, че от тогава и до 2017год., Г. е управлявал и
представлявал търговеца, като всички действия във връзка с търговската дейност са
осъществявани от него. Затова той е имал не само съгласие от страна на Я., но и одобрение
на извършеното от прокуриста. Нещо повече - тези задължения са включени в сумите, които
Я. е осчетоводила като задължения на ЕТ към трети лица в размер на общо 215 000лв., с
което от страна на същата е направено признание и потвърждаване на сделката по смисъла
на чл. 301 ТЗ. Твърди се с въззивната жалба, че поради допуснато от съда процесуално
нарушение, изразяващо се в отказ да допусне назначаването на допълнителна експертиза за
1
изследване на изрично посочени въпроси, един от които касае и адълженията, включени в
сумата от 215000лв., осчетоводена като други задължения на ЕТ, този въпрос остана
неустановен. Следователно неизясняването на делото от фактическа страна, в това число
наличието на признание и потвърждаване на извършените действия от Г. по съставяне на
записа на заповед, е последица от допуснатите от съда процесуални нарушения, а не от
бездействието на страната.
Застъпва се становище, че във връзка с горното PC не е взел предвид, че в текста на чл. 8 от
договора за прокура не е предвидена форма за предоставяне на съгласието на търговеца. Ето
защо доказването на това съгласие може да става с всички доказателствени средства, едно от
които е именно експертизата, която да изследва счетоводните документи, както и
свидетелите, които са поискани от ищеца.
Във връзка с оплакването за допуснати процесуални нарушения, поддържа се с въззивната
жалба че първоинстационният съд не е извършил тълкуване волята на страните по договора
за прокура по см. на чл. 20 ЗЗД. Ако се приеме за вярно становището на съда, че израза „своя
сметка” в текста на чл. 8 от договора следва да се разбира като „в своя полза или „със себе
си” то тогава е следвало да обсъди и останалата част на същия текст, в която се забраняват
сделки и ,.за чужда сметка”. При влагане на едно и също тълкуване на думата „сметка“ като
„полза“, то би се стигнало до забрана за прокуриста за сключване на сделки както в своя
полза, така и в чужда полза. Поддържа се от въззивната страна, че всяка една двустранна
сделка е в полза и на трето лице, доколкото по всяка една такава сделка има и права, и
задължения и за двете страни. Ако с текста на чл. 8 от договора за прокура се вложи смисъла,
посочен от РС Благоевград, то той би забранил на практика прокуриста да извършва каквито
и да било сделки, а от там - това би влязло в противоречие както с текста на чл. 22 от ТЗ,
така и с текста на останалата част от договора /чл. 2, чл. 3 т. 4, 5, 8 и др./. с който на практика
се възлага пълно управление на ЕТ и осъществяване на всички видове сделки във връзка с
дейността му. Смисъла на прокурата е именно предоставяне права за управление, в това
число представителство при сключване на сделки, което би се забранило напълно при
тълкуването, направено от първоинстанционния съд на оспореният текст на чл. 8 от
договора.
Излагат се доводи от пълномощника на жалбоподателя, че противно на горното и ако в
израза “сметка" се вложи именно понятие свързано с лице, поемащо разноските /сметката/,
то не би се стигнало до подобно противоречие, каквото се посочи и по-горе. Забраната на чл.
8 в този смисъл би звучала като забрана сделките да се извършват чрез разход на прокуриста
или на трето лице, което е напълно различно от смисъла, вложен от PC и не би довел до
противоречие нито с останалата част от договора, нито с текста на чл. 22 от ТЗ.
Оспорва се с въззивната жалба, че неправилно съставът на първоинстанционния съд е приел
за неоснователно възражението за нищожност на клауза от договора за прокура - чл. 8 от
същия, поради противоречието и със закона. Застъпва се становище,че след като целта на
прокурата е именно заместване на търговеца по повод на дейността му, то недопустимо е
ограничаване извършването на всякакви сделки. Безспорно в предмета на дейност на
2
търговеца се съдържа сключването на сделки и изключването на същите с текста на чл. 8 на
практика прави невъзможна дейността на прокуриста, а от там и дейността на търговеца,
факт е, че дори покупката на материали за дейността на ЕТ представлява по естеството си
сключване на сделка и ако се приеме, че те са изключени от правата на прокуриста /както в
своя, така и в чужда сметка според формулировката/, то ЕТ изобщо не би могъл да действа
по какъвто и да било начин чрез прокуриста. Това противоречи на института на прокурата и
респ. е в противоречие на закона, а от там и клаузата е нищожна. В тази връзка от значение е
обстоятелството, че в случая не се ограничават част от правата на прокуриста, а на практика
всички негови права, което е недопустимо от гледна точка на института на прокурата, а
именно - представителство пред всички лица.
С оглед на изложеното и като не е тълкувал действителната воля на страните при сключване
на договора за прокура, БРС е допуснал процесуално нарушение, което от своя страна е
довело и до формиране на неправилни правни изводи в насока липса на представителна
власт за сключване на процесната сделка - запис на заповед.
Предвид изложеното иска се от въззивния съд да постановите решение, с което да отмените
като незаконосъобразно решението по гр.д. № 891/21г. на БРС и да присъди разноските за
двете инстанции.
С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.
В предвидения по чл. 263 ал. 1 от ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпил писмен
отговор от адв. Ц. Р., като пълномощник на ЕТ „САТУРН- Р. Я.“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, ул. „Сергей Румянцев“ № 1, с който се
оспорва депозираната въззивна жалба като се иска от състава на ОС Благоевград да остави
същата без уважение като неоснователна. Поддържа се от ответника по жалбата, че
решението на РС Благоевград е правилно и законосъобразно, като същото следва да бъде
потвърдено от въззивната инстанция.
В писмения отговор се застъпва становището, че първоинстанционния съд правилно е
възприел фактическата обстановка и е стигнал до верни правни изводи, след като е
анализирал подробно и задълбочено всички събрани по делото доказателства в съответствие
с процесуалния закон.
Излагат се доводи от процесуалния представител на ЕТ, че макар да не става ясно от
обстоятелствената част на исковата претенция, но видно от приложения към ч.гр.д. №
196/21г. по описа на РС Благоевград- оригинал на запис на заповед, негов издател е ищецът
П. Г., който е издал процесния запис на заповед от една страна като прокурист на собствения
ми едноличен търговец ЕТ „Сатурн- Р. Г.“ в полза на физическото лице П. Г. Г.. Така на
практика ищецът Г. е договарял сам със себе си, издавайки процесната заповед и то за
сумата от 10 000 лева.
Сочи се с отговора на въззивната жалба, че ищецът П. Г. Г. и собственика на ответника ЕТ- Р.
Б. Я., са били в брак до 2017г., когато с Решение № 4405/29.05.2017г., постановено по гр. д.
№ 566/2017г. по описа на РС Благоевград, брака им е бил прекратен.
3
Сочи се още че със заявление по образец Б1 с вх. № 20080915095414, ответникът вписал в
Търговския регистър по партидата на търговеца ЕТ „Сатурн - Р. Г.“- П. Г. Г. като прокурист.
За целта е вписан и подписаният с нотариална заверка на подписите от 02.08.2008г. договор
за търговски управител /прокурист/. Съгласно този договор и предвид семейната им
обвързаност и липса на каквито и да било користни цели по това време, П. Г. е приел да
управлява търговеца като прокурист без възнаграждение /арг. чл. 1 от договора/. Съгласно
договора за управление, чието съдържание е напълно в унисон с изискванията на ТЗ, Г. е
имал ясно разписани права като прокурист, посочени в чл. 3 от него, съобразно обичайната
дейност на търговеца.
Съгласно чл. 8 от подписания договор за управление /прокурист/ от 02.08.2004г.,
прокуристът е длъжен да не извършва търговски сделки за своя или за чужда сметка.
Предвидено е и изключение на това правило в ал. 2, даващо право на такива сделки в полза
на прокуриста, но само със съгласието на търговеца.
Със заявление по образец Б1 с вх.№ 20170418122151 ищецът Г. е заличен като прокурист.
Твърди се с отговора на въззивната жалба, че нито до датата на заличаването му като
прокурист, нито след това П. Г. е уведомявал ответника- ЕТ „Сатурн- Р. Г.“, че в качеството
си на прокурист на ЕТ, е издал в своя полза три записи на заповед, една от които е и
процесната по настоящото дело. Нещо повече- установява се по делото, че ответникът не е
уведомяван както от П. Г. за тези задължения, нито за основанията за тях, така и от
счетоводството на ЕТ, че търговецът има такива задължения спрямо Г..
Поддържа се от въззиваемата страна, че в хода на производството се установява, че
ответникът не е уведомяван за този запис на заповед преди м. февруари 2021г.. нито е давал
съгласие за задължението, което е поел от името на едноличния търговец П. Г. като негов
прокурист. Такъв документ липсва в книгите на търговеца, липсва в счетоводството на
търговеца, както не е осчетоводяван като задължение към Г..
Поддържа се с отговора на въззивната жалба, че такова задължение в размера на посочената
в представения запис на заповед не е отразявано в ГФО, не е осчетоводявано и никой не знае
за него. Между страните по настоящото дело няма сключени търговски сделки, договори
или договорни отношения, които да са били осчетоводени при ответника- ЕТ и които да са
били свързани с предоставени стоки, извършени услуги, заеми или други активи. В
счетоводството на ответника няма счетоводни записвания, свързани с представения запис на
заповед, визираните в него суми и не съществува осчетоводено вземане, нито задължение в
размер на 10 000 лв. към ищеца П. Г..
Сочи се с отговора на въззивната жалба, че в тази насока са и изводите от комплексната
експертиза, приета по делото. И с това доказатествено средство, по искане на ищеца в РС
Благоевград, същият не е успял да докаже основателността на иска си. Напротив, изводите
на вещите лица изцяло споделят възраженията на ответника за неоснователност на
претенцията.
Поддържа се от въззиваемата страна, че видно от съдържанието на приложения към
4
писмения отговор на исковата молба- договор с нотариална заверка на подписите от
02.08.2004г, за търговски управител /прокурист/ е, че П. Г. Г. като прокурист е бил овластен
от ЕТ „Сатурн - Р. Я.“ с извършването на действия, свързани с осъществяване на
представителство, ръководство и контрол на дейността на дружеството, действия по
стопанисване и опазване на имуществото на търговеца, сключване на сделки, свързани с
търговската дейност на търговеца, представителство в трудовите правоотношения на
търговеца с трети лица, наети на работа, контрол на приходите и разходите, действия,
съобразени със стопанския интерес на търговеца, да получава и разполага със средства на
търговеца, необходими за търговското управление.
С оглед охрана интересите на едноличния търговец, когото представлява като прокурист и
като такъв П. Г. е поел задължението да осъществява търговското управление лично и с
грижата на добрия търговски управител, а съгласно конкретната разпоредба на чл. 8 от
договора за управление, въззивника П. Г. се е задължил да не извършва търговски сделки за
своя или чужда сметка в пределите на търговското управление без съгласието на
търговеца.
Излага се становище с отговора на въззивната жалба, че при анализа на съдържанието на
договора за управление /прокурист/ безспорно се установява, че липсва изрично
упълномощаване за поемане на менителнични задължения. Видно от съдържанието на
записа на заповед е, че в него също липсват данни за издадено в полза на прокуриста П. Г.
конкретни пълномощия за поемане на менителнични задължения от името на
представлявания търговец, чиито прокурист е.
Поддържа се от въззиваемата страна, че разпоредбата на чл. 537 ТЗ сочи, че за записа на
заповед се прилагат съответно, доколкото са съвместими с естеството му, правилата за
менителницата. Съгласно чл. 462 от ТЗ при липса на представителна власт, той се счита за
издаден лично от лицето, което го е подписало. С оглед на изложеното, в настоящия случай
следва да се приеме, че ефектът не е проявил действието си спрямо ответника и по никакъв
начин не може да задължи едноличния търговец, от името на който е подписано, респ. от
името на което е поето задължението по записа на заповед, а именно ЕТ „Сатурн - Р. Г.“.
Поддържа се с отговора на въззивната жалба, че процесната запис на заповед не е
потвърдена от собственика на едноличния търговец Р. Я. при условията на чл. 301 от ТЗ,
напротив- веднага след узнаването за нея Р. Б. Я. е възразила в срока че не дължи посочената
сума, но и че не знае за съществуването на тази ценна книга. Доколкото вземането на ищеца
се основава на записа на заповед и от изложеното по- горе се установява, че същият няма
действие по отношение на ответника, поради липсата на изрично пълномощно за поемане на
менителнично задължение, то искът, предявен по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415,
ал.1 от ГПК се явява неоснователен, поради което се иска от съда да го отхвърли.
Излагат се правни съображения от ответника ЕТ, чрез пълномощника адв. Р., че Записа на
заповед е едностранна сделка с абстрактен характер. В конкретния казус записа на заповед е
съставен и подписан от кредитора по него. В исковата си молба ищеца не сочи конкретна
кауза за издаването му и предвид на обстоятелството, че ответника не е издал лично, нито
5
подписал този запис на заповед, то е невъзможно за него да се защити с дадените му
процесуални способи затова в това производство. Видно от приложения към заповедното
производство оригинал на запис на заповед е, че подписите както на издателя, така и на
поемателя са на едно и също физическо лице, което прави ценната книга нередовна от
външна страна, тъй като управителят е действал („договарял” по смисъла на чл. 38, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД) в своя полза.
Поддържа се, че въз основа на горното, правилно първоинстанционният съд е приел, че
процесния запис на заповед е нищожен, поради което не е породил целените от неговия
издател правни последици, тъй като той е издаден от управителя/прокуриста на едноличния
търговец- ответник, в собствена полза - като физическо лице (т. нар. „договаряне сам със
себе си” по чл. 38, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 44 ЗЗД уреждащ правна забрана
представителят на един правен субект да договаря от името на представлявания лично със
себе си). Не се установява по никакъв начин, че е годен правопораждащ юридически факт,
т.е. че тази формална абстрактна едностранна сделка е действителна и е породила целените
от неговия издател правни последици.
Тъй като процесният запис на заповед е издаден от едноличния търговец чрез своя
представител - прокуриста ищец П. Г., то ремитент по тази ценна книга на заповед е
физическото лице П. Г.. Менителничният ефект, послужил като изпълнително основание за
издаване на Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, е нищожен- тази едностранна
формална абстрактна сделка е сключена в противоречие с императивни правила на закона-
по арг. от чл. 38, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 44 ЗЗД и чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД./В този смисъл
е и константната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК с Решение № 217 от
10.03.2016г. на ВКС по т. д. № 2296/2015г., I т. о., ТК/. Следователно, менителнично вземане,
обективирано в този запис на заповед, не е възникнало и не съществува в обективната
действителност, поради което предявеният положителен установителен менителничен иск с
правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 535 ТЗ е неоснователен и трябва да бъде
отхвърлен.
За пълнота сочи се пред въззивния съд, че между същите страни се развиха и приключиха
други две аналогични производства по представени от ищеца други две записи на заповед,
както следва:
-гр.д.№ 894/2021г. по описа на БРС за сумата от 14 000 лева. По този иск БРС отхвърли
претенцията на ищеца, което първоинстанционно решение беше потвърдено с влязло в сила
решение № 508/18.08.2023г., постановено по вгр.д № 573/23г. на БлОС, с което въззивният
съд прие, че процесния запис на заповед е нищожен;
-т.д. № 53/21г. по описа на БлОС за сумата от 96 000 лева. Това производство е прекратено с
определение № 68/08.02.2024г. на БлОС и исковата молба е върната на ищеца.
По изложените съображения, иска се от състава на ОС Благоевград да постанови решение, с
което да отхвърлите изцяло като неоснователна въззивната жалба и потвърдите изцяло като
правилно и законосъобразно пъровинстанционното решение, като присъди на въззиваемата
6
страна сторените по делото разноски съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 във вр. с чл. 262 ГПК
намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от
легитимирана страна с правен интерес, срещу валиден съдебен акт, подлежащ на въззивно
обжалване и последващ инстанционен съдебен контрол. Същата е редовна и отговаря на
изискванията на закона за форма и съдържание.
С въззивната жалба са направени оплаквания досежно правните изводи на
първоинстанционния съд и във връзка с правилното приложение на материалния закон- за
обосноваността на първоинстанционното решение от събраните по делото доказателства,
относно неговата допустимост и правилност, като същите са по съществото на делото и
съдът ще се произнесе по тях с въззивното си решение.
Писменият отговор на въззивната жалба е редовен, доколкото съдържа подробни доводи на
насрещната страна срещу оплакванията на жалбоподателя с жалбата, като същият е с
изискуемото се от закона съдържание, депозиран е в установения от закона срок и е
депозиран от лице легитимимирано да депозира отговор по реда на чл. 263 ал.1 от ГПК.
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по делото, за 26.06.2025г. от 09.30
часа, за която дата страните и техните пълномощници да бъдат редовно призовани.
Водим от горното и на основание чл. 267 ГПК във връзка с чл. 262 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 26.06.2025г. от 09.30 часа, за която дата
да се призоват страните и техните пълномощници.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7