Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2681 24.10.2019 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, XXXVIII – ми граждански състав
на осми октомври две хиляди и деветнадесета година в открито съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Невена
Ковачева
Секретар: Кина Киркова
Като разгледа докладваното от съдията Ковачева
гражданско дело № 4454 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на С.Д.Т., ЕГН **********,
адрес: *** срещу „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК .............., със седалище и адрес
на управление: ................., управлявано от Р.И.М. – Т., с която се иска от съда да приеме за
установено по отношение на ответника,
че ищецът не му дължи сумата от общо 15064,72 лева, от които сумата от
12336,17 лева главница по договор за потребителски кредит № .........................
г., сумата от 1652,80 лева, представляваща договорна лихва за периода от
26.02.2011 г. до 22.01.2014 г.; сумата от 148,23 лева, представляваща лихва за
просрочие за периода от 26.02.2013 г. до 22.01.2014 г., ведно със законовата
лихва върху главницата, считано от 19.02.2014 г. до окончателното изплащане на
вземането, и сумата от 927,52 лева, представляваща такси и разноски в ч. гр. д.
№ 122/2014 г. на АРС, претендирана от
„ЕОС МАТРИКС” ЕООД на основание договор за цесия, сключен на 18.01.2016 г., с
който „Юробанк България“ АД в качеството си на кредитор е прехвърлило на „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД процесните суми по издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. №
122/2014 г. на РС – Айтос, по който е образувано изп. д. № 20148380404864 по
описа на ЧСИ М.Б.. В условията на евентуалност се иска от съда да приеме за
установено, че ищецът не дължи сумата от общо 15064,72 лева поради изтекла
погасителна давност за вземанията.
Ищецът твърди,
че не дължи сумите по изпълнителния лист, издаден по гр. д. № 122/2014 г. на РС
– Айтос, тъй като договорът за цесия не е породил действие за ищеца. Евентуално
се иска съдът да приеме за установено, че задълженията са погасени по давност,
тъй като са изтекли две години от извършване на последното действие по
изпълнителното дело, поради което последното е прекратено по силата на закона –
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Всички действия, които са били предприети след това,
са нищожни и не прекъсват давността за вземането.
Моли съда да уважи иска и му присъди сторените съдебно-деловодни разноски.
Процесуалният
представител на ответника е посочил, че исковата претенция е недопустима над
размера от 12336,17 лева – размер на главница. Освен това искът е неоснователен
– обстоятелството дали длъжникът е уведомен за цесията не се отразява на
недължимост на вземането, а има значение единствено ако твърди, че е изпълнил
на първоначалния кредитор. Евентуално сочи, че длъжникът е уведомен за цесията
най-късно с получаване на отговора на исковата молба по настоящото дело с
приложено към него уведомление.
Изложени са и
доводи за неоснователност на исковете, тъй като вземането по изпълнителния лист
не е погасено по давност. След образуване на изп. дело 4864/2014 г. на ЧСИ Б.
са искани и са извършвани изпълнителни действия, прекъсващи срока по чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК. Моли се съда да отхвърли исковете и присъди на ответника
съдебно-деловодни разноски.
Съдът намира,
че възражението на ответника за недопустимост на иска над размера от 12336,17
лева, тъй като касае акцесорни вземания, е неоснователно. Предмет на предявен отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК може да бъде оспорено от ищците
материално вземане за главница и лихви за забава, обективирани в издадения изпълнителен лист. Всяка от сумите, посочени от
ищеца – за главница, договорни лихви и разноски в заповедното производство, представлява
част от вземането, предмет на изпълнителния лист, поради което и могат да се оспорват с отрицателен установителен иск.
Правната квалификация
на предявените искове е чл. 124, ал.
1 ГПК във вр. с чл. 439, ал. 1 ГПК.
По заявление по чл. 417 ГПК на
„Юробанк България” АД срещу С.Т. и Т.Л. в качеството им на солидарни длъжници е
издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 122/2014
г. по описа на РС – Айтос.
Видно от приложения препис на изп.
дело № 20148380404864 по описа на ЧСИ М.Б. то е образувано по молба на „Юробанк България“ АД по
така издадения срещу Т. и Л. изпълнителен лист от 25.02.2014 г. по ч. гр. д. № 122/2014
г. на PC – Айтос срещу солидарно отговорните
длъжници С. Т. и Т. Л.. Образувано е на 16.05.2014 г., като на същия ден е разпоредено
да се извършат справки за длъжниците. На 23.05.2014 г. е получена покана за
доброволно изпълнение от Т.. На 16.05.2014 г. са изпратени запорни съобщения до
всички банки за запор на банковите сметки на Т. и Л.. На 25.02.2016 г. е входирана
молба от „Еос матрикс“ ЕООД с искане да бъде конституиран като взискател по
изпълнителното дело предвид прехвърляне на вземането. На 05.07.2017 г. е подадена
от взискателя молба до ЧСИ за извършване на справка за налични банкови сметки
на длъжниците. Изпратени са запорни съобщения до работодател на Т.Л. и до
„Уникредит Булбанк“ за запор на банкови сметки на двамата длъжници. На
24.11.2017 г. от банката са преведени суми от банковите сметки на длъжниците, с
които частично е погасено вземането. На 03.09.2018 г. е постъпила молба от
взискателя за извършване на нови справки и налагане на запори на банкови сметки
и движими вещи, както и за наличие на трудови договори. На 14.11.2018 г. е
постъпило по изпълнителното дело плащане на сумата 200 лева от длъжника Леков.
На
18.01.2016 г. между „Еос матрикс“ ЕООД и „Юробанк България“ АД е сключен
договор за цесия на вземания, като видно от
представеното приложение сред прехвърлените вземания е и това към С. Т. с
размер към 31.12.2015 г. общо 16283,14 лева. Прехвърлителят „Юробанк България“
АД е упълномощил „Еос матрикс“ ЕООД да уведоми съгласно условията на чл. 99,
ал. 3 ЗЗД физическите лица – длъжници за прехвърлянето на вземанията. Към
отговора на исковата молба е приложено и уведомление до Трифонова за
извършената цесия.
По
отношение на предявения главен иск за недължимост на сумата поради това, че
договорът за прехвърляне на вземания между „Еос матрикс“ ЕООД и „Юробанк
България“ АД не е породил действие спрямо Т., съдът намира следното:
Настоящият
кредитор на вземането по договора за потребителски кредит, сключен между „Юробанк
България“ АД, от една страна, и от друга - С.Т. и Т.Л., се явява „Еос матрикс“
ЕООД. Съдът намира, че вземанията са валидно прехвърлени на ответното дружество,
като това се установява от приложените по делото договор за възлагане на
вземания и приложение към него. В случая е налице валиден договор за цесия,
съгласно който „Юробанк България“ АД е прехвърлило вземанията си по процесния
договор за паричен заем на „Еос матрикс“ ЕООД. Неоснователно се явява
възражението на процесуалния представител на ищеца, че не е уведомен за
прехвърляне на вземането, следователно договорът не е породил действие за него,
поради което и не дължи плащане. Смисълът
на изискването за уведомяване на длъжника за цесията е неговата защита – да знае на кого да изпълни и, ако не е бил надлежно уведомен и е изпълнил на стария кредитор, то да е изпълнил валидно. Съобщаването на договора за цесия не
е елемент от фактическия му състав, тъй като вземането преминава върху
цесионера по силата на постигнатото съгласие за прехвърляне на вземането.
Неуведомяването не се отразява на валидността на договора за цесия. До
съобщаването на длъжника той може валидно да изпълни на предишния кредитор с
погасителен ефект, без цесията да може да му бъде противопоставена.
Прехвърленото вземане вече е преминало върху цесионера. В случая обаче следва да се отбележи, че
длъжникът не е изпълнявал на никой от
кредиторите – факт е, че Т. не е заплащала
минималните погасителни вноски. От друга страна, ищецът е получил отправеното
от „Юробанк България“ АД чрез
пълномощника „Еос матрикс” ООД уведомление
за цесията най-късно получавайки препис от отговора на исковата молба с
приложенията към нея, включително договор за цесия и уведомление за цесия.
Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от
значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при
решаването на делото с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК. Ето защо
следва да се приеме, че договорът за цесия има действие за длъжника, въпреки че
това няма значение за валидността на самия договор. Тъй като ищецът не твърди и
не доказва, че е извършил плащане на прехвърлената сума на стария кредитор, то
цесионерът – ответник се явява носител на това вземане.
При така
изложените мотиви предявеният главен иск се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен. Поради това следва да бъде разгледан евентуалният иск съдът да
приеме за установено, че задълженията са погасени по давност, тъй като са
изтекли две години от извършване на последното действие по изпълнителното дело,
поради което последното е прекратено по силата на закона – чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, и всички извършени действия след тази дата са нищожни и не прекъсват
давността.
На първо място
следва да се отбележи, че вземането на
ответника е от двама длъжници при условията на солидарност, като чрез исканите
от взискателя различни изпълнителни способи в изпълнителното дело се осъществяват
едни и същи притезания. Удовлетворяването на взискателя чрез осъществяването на
изпълнителни способи с предмет имущество на един от солидарните длъжници има
прекратителен ефект по отношение на изпълнението на останалите съдлъжници,
поради което е достатъчно да бъдат извършвани изпълнителни действия по
отношение на един от длъжниците, за да се осуети настъпването на перемция.
Съгласно чл. 117, ал.
2 ЗЗД, когато вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е всякога 5 години. По силата на чл. 116, б. „в” ЗЗД
давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение
на вземането. Съгласно даденото в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015
г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС задължително тълкуване погасителната давност не спира, докато трае
изпълнителният процес. Върховният съд
е приел, че в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В
изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали
да действа. Взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на
изпълнителния процес. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.
В разглеждания случай, видно от
приложената преписка по изп. д. № 20148380404864 по описа на ЧСИ М.Б. са извършени
следните действия, които са прекъсвали давността относно вземането:
На 16.05.2014 г. по молба на „Юробанк
България“ АД въз основа на издаден изпълнителен лист е образувано
изпълнителното дело по описа на ЧСИ Б., като е възложено налагане на запор на
банкови сметки на Т. и Л. и запор на дружествени дялове, притежавани от Л.. На
25.02.2016 г. е входирана молба от „Еос матрикс“ ЕООД с искане да бъде
конституиран като взискател по изпълнителното дело предвид прехвърляне на
вземането и принудителното изпълнение да бъде насочено срещу всички задължени
лица. На 05.07.2017 г. е подадена от взискателя молба до ЧСИ за извършване на
справка за налични банкови сметки на длъжниците. Изпратени са запорни съобщения
до работодател на Тончо Леков и до „Уникредит Булбанк“ за запор на банкови
сметки на двамата длъжници. На 24.11.2017 г. от банката са преведени суми от
банковите сметки на длъжниците, с които частично е погасено вземането. На
03.09.2018 г. е постъпила молба от взискателя за извършване на нови справки и
налагане на запори на банкови сметки и движими вещи, както и за наличие на
трудови договори, което е извършено. На 14.11.2018 г. е постъпило по
изпълнителното дело плащане на сумата 200 лева от длъжника Л..
В случая съдът намира, че
изпълнителното дело не е било прекратено по силата на закона на 16.05.2016 г., както
счита ищецът, тъй като на 25.02.2016 г. ответното дружество е подало молба по
чл. 429 ГПК за конституирането му като взискател по изпълнителното дело, с
което срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е бил прекъснат. Съгласно
мотивите на т.
10 от посоченото тълкувателно решение
присъединяването на кредитор прекъсва давността. Поради това с конституирането на „Еос матрикс“ ЕООД като взискател на мястото на „Юробанк България“ АД на
25.02.2016 г. давността е прекъсната и е започнала да тече нова петгодишна давност.
По изложените съображения и предвид извършваните регулярни изпълнителни
действия по отношение на двамата длъжници изпълнителното дело не е било
прекратено по право, както счита ищецът. Ето защо и всички действия, извършвани
по изпълнителното дело, са прекъсвали общата 5-годишна давност, която не е изтекла към подаване на исковата молба, поради
което решаващият състав приема, че вземането на ответника в размер на исковата
сума не е погасено понастоящем по давност. Ето защо предявеният евентуален иск
по чл. 124 ГПК се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК на ответника следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в размер на
300 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на С.Д.Т., ЕГН **********,
адрес: *** срещу „Еос матрикс” ЕООД, ЕИК ................., със седалище и
адрес на управление: ...................., управлявано от Р.И.М. – Т., с които се иска от съда да приеме за установено по отношение на ответника,
че ищецът не му дължи сумата от общо 15064,72 лева по издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. №
122/2014 г. на РС – Айтос, от които сумата от 12336,17 лева главница по договор
за потребителски кредит № FL567326/26.01.2011 г., сумата от 1652,80 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 26.02.2011 г. до 22.01.2014 г.;
сумата от 148,23 лева, представляваща лихва за просрочие за периода от
26.02.2013 г. до 22.01.2014 г., ведно със законовата лихва върху главницата,
считано от 19.02.2014 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от
927,52 лева съдебно-деловодни разноски, на основание договор за цесия, сключен
на 18.01.2016 г. с „Юробанк България“ АД, по който е образувано изп. д. №
20148380404864 по описа на ЧСИ М.Б., както и предявения в условията на
евентуалност иск за приемане за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата
от общо 15064,72 лева по издадения изпълнителен лист по ч. гр. д. № 122/2014 г.
на РС – Айтос поради изтекла погасителна давност за вземанията.
ОСЪЖДА С.Д.Т., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на „Еос матрикс”
ЕООД, ЕИК ................, със седалище
и адрес на управление: ......................, управлявано от Р.И.М. – Т., сумата 300 лева (триста лева) юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала
Ж. С.