Решение по дело №283/2017 на Районен съд - Габрово

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 308

 

гр.  Габрово, 20.10.2017 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

                       

РАЙОНЕН СЪД ГАБРОВО, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и седемнадесета  година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯН АТАНАСОВ

     

при секретаря  ЕЛИСАВЕТА ИЛИЕВА

като разгледа докладваното от съдия Атанасов гр. д. № 283 по описа на съда за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от от „ЕМ ДЖИ 05" ЕООД гр. Пловдив, чрез пълномощник адв. С.П. ***, против И.Б.Г. ***.

В исковата молба се твърди, че ответникът е бивш служител в ищцовото дружество, изпълнявал длъжността шофьор на тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона, на основание сключени между страните трудов договор № 306/09.03.2016 г., прекратен по реда на чл. 71, ал. 1 от КТ, и трудов договор № 329/30.06.2016 г., прекратен в резултат на наложено дисциплинарно наказание - уволнение.

Във връзка с изпълнение на задълженията на ответника по трудовите правоотношения на територията на България и чужди държави за периода от месец март 2016г. до месец септември 2016г. ищецът е предоставил, а същият е получил и усвоил фирмени средства под формата на служебни аванси/депозити в общ размер на сумата от 7 627,75 лв. Всички суми са предавани на ответника лично срещу подпис под разходен касов ордер или превеждани по банков път по негова банкова сметка. *** - служебни аванси и депозити са предавани на ответника за покриване на дружествени разходи по време на изпълнение на трудовите му функции и задължения, като същият има задължението да събира, съхранява, разходва и отчита предоставените му суми при упражняване на трудовата му функция. Съгласно текстът на длъжностните характеристики на ответника, той носи материална отговорност за получените от него фирмени парични средства, като като е длъжен да събира, съхранява, разходва и отчита същите. Съгласно длъжностните му характеристики служителят е длъжен да представя документите си за отчет, включително всички разходооправдателни документи за разходване на предоставени му служебни аванси, а съгласно буква „з" в срок до 3 /три/ дни след отчитане, служителят трябва да възстанови дължимите парични средства.

За периода от месец март 2016г. до месец октомври 2016г. ответникът е разходил и отчел, като е представил разходооправдателни документи само за част от предоставената му сума, която е в размер на 664,34 лв. За остатъка в размер на 6963,41 лв. от предоставената му във връзка с изпълнението на сключения трудов договор сума, нито са предоставени документи, доказващи разходването им по предназначение, нито въпросната сума е възстановена на ищеца.

Ответникът не е отчел или върнал намиращите се у него фирмени средства, предоставени му във връзка с изпълнение на възложената му работа в посочения по-горе размер, като и до настоящия момент той не е представил никакви разходооправдателни документи доказващи разходването на фирмените средства в пълния им размер, нито е възстановил остатъка от посочената сума, въпреки ясно посоченото в длъжностната му характеристика задължение за такова отчитане, съответно възстановяване на сумите и въпреки отправянето на изрична покана за това.

Горното поведение и липсата на задължения на дружеството-ищец към ответника, което евентуално да обосновава задържане на сумата или част от нея срещу същите, дава основание за завеждане на настоящото исково производство, съответно правото на ищеца да потърси и реализира защита на правата и накърнението си интереси по съдебен ред, като ангажира пълната имуществена отговорност на бившия си служител - И.Г. за липси на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ.

С оглед на горното ищецът е отправил до ответника и изрична покана с изх. № 6/11.01.2017г., с която го кани в срок до 3 /три/ работни дни от получаването й да представи в дружеството всички разходоправдателни документи за целевото им разходване или да възстанови същите на фирмата. Въпросната покана е получена лично от ответника на дата 12.01.2017г., но същият не пристъпва към доброволно изпълнение, като нито в предоставения му срок, нито след това е представил документи във връзка с разходване на сумите, нито е възстановил същите на ищцовото дружество.

На следващо място, на 09.03.2016 г. на ответника е предадена посредством Приемо-предавателен протокол от ищцовото дружество iPay card № 5338 6391 1000 6688, която може да бъде използвана за заплащане на стоки и услуги в търговски обекти навсякъде по света, пазаруване в интернет, теглене на пари в брой на банкомат, плащане на сметки и т.н. За периода от 09.03.2016г. до 07.06.2016 г., когато е прекратен трудов договор № 306/09.03.2016г., посочената карта се е намирала у ответника и е била ползвана от същия. Видно от електронен отчет за извършените тегления и плащания с издадени на „Ем Джи 05" ЕООД iPay карти, с предадената на ответника карта са извършени две транзакции, съответно на 07.05.2016г. и 18.05.2016г. На 07.05.2016г. е извършено плащане на сума в размер на 67,18 евро, а на  18.05.2016г. са изтеглени в брой 42,18 евро. Общата сума, използвана от ответника чрез намиращата се у него карта, е в размер на 106,36 евро, равняващи се на 213,89 лв., съгласно фиксирания курс на БНБ. За извършените плащания и изтеглената сума ответникът не е представил никакви разходооправдателни документи, не е отчел разходи, направени с предадената карта, като остава неясно за какво е разходвана посочената сума, поради което ищецът претендира възстановяване и на тази сума.

С оглед на горното се достига до извод, че към момента у ответника се намират неотчетени и невъзстановени фирмени средства /служебни аванси и депозити/ в общ размер на 6963,41 лв. и изтеглени средства от iPay card № 5338 6391 1000 6688 в размер на 213,89 лв. или общият размер на претендиралите от ответника липси е 7177,30 лв.

На дата 27.12.2016г. ответникът е преустановил изпълнението на сключения трудов договор, като от посочената дата не се явявал на работа в дружеството-ищец и не изпълнявал трудовите си функции. Поради това трудовото правоотношение между страните, възникнало по силата на втория сключен между тях трудов договор № 329/30.06.2016г. е прекратено по силата на Заповед № 269/12.01.2017 г., с налагането на ответника на дисциплинарно наказание уволнение. Заповедта е връчена на лицето на дата 13.01.2017 г. Това обстоятелство определя и възникване на правото на ищеца да ангажира отговорността на неизправния работник и получи дължимото му се на основание чл. 221, ал. 2 от КТ обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на служителя, за срока на предизвестието при безсрочен трудов договор, какъвто е сключеният между страните.

Съгласно сключения Трудов договор № 329 от 30.06.2016г. уговореното между страните брутно трудово възнаграждение на служителя е в размер на 463 лв., а срокът на предизвестието при прекратяване на договора е уговорен на 30 дни, следователно дължимото от служителя обезщетение на основание чл. 221, ал. 2 от КТ, което се претендира от ищеца е в размер на 463 лв.

Наред с горното и по повод на изпълнението на сключения между страните трудов договор № 306/09.03.2016г. ответникът лично е получил и приел с протокол ново работно облекло на стойност от 472,52 лв., предадено съгласно приемо - предавателен протокол № **********/08.03.2016г. от фирма „Бултекс 99" ЕООД, на която е възложено от ищеца изработката му. По договорка между двете дружества, облеклото се предава директно на служителя, за който е изработено. Въпреки това между дружеството и служителя е оформен и разписан също приемо-предавателен протокол за предаване на работното облекло. Стойността на предаденото и получено от ответника облекло се удостоверява от издадена от „Бултекс 99" ЕООД и заплатена от ищеца фактура № **********/08.03.2016г. за предадените артикули в размер на 472,52 лв. с вкл. ДДС. Въпросното работно облекло е предадено във връзка с изпълнението на трудовото правоотношение, като предаденото облекло не е върнато на работодателя след прекратяване на първото трудово правоотношение и е ползвано от служителя и по време на съществуването и на второто трудово правоотношение.

Срокът за използването на работното облекло, зачислено по утвърден опис с приемо-предавателен протокол е 2 години, от датата на първото CMR. При напускане или уволнение на служителя преди изтичане на посочения 2 годишен срок, същият трябва да заплати остатъчната стойност на предаденото му работното облекло. Нито при напускането си, нито след това ответникът е върнал на дружеството-работодател предоставеното му работно облекло, нито пък е заплатил стойността на същото. Зачисленото на ответника облекло поради прекратяване на трудовите правоотношения реално е ползвано 9 месеца, вместо 2 години, колко е срокът за износването му. Ответникът не е възстановил на ищцовото дружество предоставеното му облекло, като същият дължи заплащане на остатъчната му стойност до изтичане на срока на износване, която е в размер на 295,32 лв.

С оглед на гореизложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което:

1. Да осъди ответника да му заплати сумата 7177,30 лв. - неотчетени и невъзстановени фирмени средства /служебни аванси и депозити/ в общ размер на 6963,41 лв. и изтеглени средства от iPay card № 5338 6391 1000 6688 в размер на 213,89 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, на осн. чл. 211 във вр. с чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ. В случай, че съдът приеме, че не са налице основания за ангажиране на пълната имуществената отговорност на работника на посоченото основание, то въпросните предадени и получени от ответника и неотчетени и невъзстановени парични фирмени средства - служебни аванси/депозити и използваната от iPay картата сума се явяват предадени без основание и като такива водят до неоснователно обогатяване на ответника, поради което при условие на евентуалност ищецът предявява иск за осъждане на ответника да му заплати сумата 7177,30 лв. - неотчетени и невъзстановени фирмени средства /служебни аванси и депозити/ в общ размер на 6963,41 лв. и изтеглени средства от iPay card № 5338 6391 1000 6688 в размер на 213,89 лв., като дадена без основание сума, с която същият неоснователно се е обогатил, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

2. Да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 463 лева, съставляваща дължимо обезщетение, на основание чл. 221, ал. 2 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение на работника за срока на предизвестието, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното им изплащане.

3. Да осъди ответника да му заплати сумата 295,32 лева, съставляваща остатъчна стойност на предаденото му работно облекло, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 221 ал. 2 от КТ. Ако съдът не сподели доводите за заплащане от ответника на остатъка от стойността на полученото от същия работно облекло, то при условие на евентуалност ищецът предявява иск за осъждане на ответника да му върне на доверителя полученото от него съгласно Приемо - предавателен протокол № **********/08.03.2016г. облекло, подробно посочено в исковата молба. Ищецът претендира и направените по делото разноски.

В съдебно заседание адвокат П. поддържа предявените искове. Представя писмена защита, в която развива подробни съображения за уважаването им.

Ответникът се представлява по делото от адв. И.Х.. Представя писмен отговор, в който оспорва изцяло предявените искове като неоснователни, по изложените съображения.

По отношение на иска по чл. 207 от КТ:  

През процесния период ответникът е осъществявал трудова дейност по сключени с ищеца трудови договори, като е заемал длъжността „Шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона". Работата му е била свързана единствено е осъществяване на международни превози на товари за страни от Европа, като курсовете му са траели по три месеца, а в едномесечни периоди между тях е почивал. Действията около сключването на първия трудов договор и заминаването на първия рейс с товарния автомобил са се развили изключително бързо /за около 24 часа/, като за това време единственото, което ответникът е успял да уточни с работодателя е било възнаграждението му, дестинацията и периода на пътуването му, както и да получи устни указания за някои основни правила за работа. С управителя на „ЕМ ДЖИ 05" ЕООД ответникът е постигнал договорка за заплащането му на 1600 Евро за първия тримесечен период, 1700 Евро за периода от 3 месеца до 1 година, 1800 Евро за периода от 1 г. до 2 години и т.н., плюс бонуси. В цитираните суми се включват и командировъчни пари.

Още в началото на изпълнение на трудовите си задължения ответникът установил, че условията му на работа не са такива, каквито трябва да бъдат съгласно законоустановените норми за този вид дейност, както и съгласно договорката с работодателя. Ответникът бил принуждаван от работодателя, с мотив спазване на договорени с контрагенти срокове, да работи повече от законоустановеното и посочено в трудовия му договор работно време от 8 часа. Така в изпълнение на указанията, ответникът е работил по 15-16 часа на ден. Също така е бил принуждаван да извършва разтоварване на превозвания с камиона товар, въпреки, че това не е било негово задължение, като му се е случвало да разтоварва ръчно по около 22 тона. За работата си над законоустановеното работно време, както и за разтоварната дейност, извършвани по указание на работодателя, не му е заплащано допълнително възнаграждение. През време на пътуванията, на работника не са били осигурявани от работодателя изискуемите условия за почивка и хигиена. През паузите ответникът е бил принуждаван да престоява на „черни", неасфалтирани паркинги, без тоалетна и вода, само за да бъдат спестявани разходи.

През време на работата си ответникът е установил, че по банковата му сметка са постъпвали плащания от работодателя, с посочени различни основания за преводите - заплата, командировъчни и „депозит". С основание „депозит" са били заплащани на ответника част от договорените с работодателя при постъпване на работа суми. В нарочен разговор със сина на управителя на дружеството - Г.Ж., ответникът го е попитал защо част от дължимите му се суми се отразяват в плащанията като „депозит". Същият го е уверил, че няма нужда да се притеснява, защото това се прави единствено с цел да не се плащат данъци на държавата и тези пари да остават изцяло във фирмата и работниците. Едва при получаване на поканата с изх. 6/11.01.2017 г., И.Г. е установил, че работодателя му претендира връщане на получените с основание ,депозит" суми, твърдейки че те са били предоставяни за покриване на някакви дружествени разходи при изпълнение на задълженията на работника.

Ответникът заявява, че всички плащания, които е получил с посочено от работодателя основание „депозит", са част от договореното от страните възнаграждение. Твърдението на ищеца, че същите са били предоставяни за покриване на дружествени разходи и че работникът е следвало да отчита направени с тези пари плащания е неоснователно и не отговаря на действителното фактическо положение. В подкрепа на това си становище се излагат следните съображения:

За покриване на служебни разходи през време на пътуванията /когато се налагат плащания в брой/, на ответника са били предоставяни суми с основание „служебен аванс". Те са получавани от лицето лично, с разходен касов ордер, съхранявани са у него и са били в евро, тъй като плащания в лева в страни извън България са невъзможни. Следва да се има предвид, че разходите по пътуванията са свързани единствено с гориво /плащано чрез Shell card/, пътни такси /също заплащани по електронен път/ и паркинги /използването на платени такива е максимално ограничавано от работодателя/. При нужда от заплащане на някои допълнителни разходи /напр. за автомивка/ на ответника е била предоставена допълнително е-pay карта;

Претендираните от ищеца суми са заплащани с посочено по волята на същия основание „депозит", без да е изяснено в исковата молба какъв смисъл се влага в това понятие. Твърди се, че предназначението на този депозит е същия като на служебния аванс - за покриване на дружествени разходи, но различните термини, използвани като основание за плащанията, предполагат и различно предназначение на същите. Въпросните „депозити" са превеждани по банковата сметка на ответника, в лева, което прави изключително трудно и почти невъзможно заплащането от шофьора на такси и други разходи по време на пътуванията. За покриването на служебни разходи ответникът е разполагал със суми, получени като служебен аванс, както и с електронни карти, вкл. е-pay карта, поради което предоставянето му на допълнителни суми за същите нужди, но под друго основание, е било ненужно. Видно от извлечението от банковата сметка на ответника, за процесния  период същия е получил 5 плащания с основание „депозит", на обща стойност 4 302.84 лв., която сума е доста висока и многократно надхвърля разходите за такси по време на пътуванията. След като според ищеца получените „фирмени средства" не са отчитани и през време на работата са останали на разположение на ответника, в случая не е имало нужда от предоставянето му на допълнителни суми през едномесечни периоди от време.

След      прекратяване на първия трудов договор, сключен на 09.03.2016 година, работодателят не е претендирал възстановяване на получени „фирмени средства" от ответника, въпреки, че последния е получавал суми с основание „депозит".    Ако   се приеме, че тези „депозити" са служебни пари, то получаваното от ответника трудово възнаграждение се свежда до сумата от 463.00 лв., който размер не съответства на характера, условията и тежестта на изпълняваната работа. Това възнаграждение е в голямо несъответствие и с възнагражденията, заплащани от българските работодатели за аналогичен вид работа, съгласно тенденциите на пазара на труда. Твърдението, че сумите заплащани с посочено от работодателя основание „депозит" са част от договореното между страните възнаграждение се потвърждава и от обявите за работа, публикувани от „ЕМ ДЖИ 05" ЕООД в различни интернет страници.

 В т. 30, б. "д" от длъжностните характеристики на ответника е вменено задължение за отчитане единствено на разходваните служебни аванси. Това е така, тъй като единствено те са предоставяни с цел заплащане на служебни разходи по време на пътуванията.

Гореизложените обстоятелства сочат, че претендираните от ищеца суми, заплащани на ответника с основание „депозит" не представляват служебни парични средства, предоставени за покриване на дружествени разходи по време на изпълнение на трудовите му функции, а са част от договореното между страните възнаграждение за изпълняваната работа. За тези суми ответникът не може да носи отчетничека отговорност за липси, тъй като с оглед предназначението им не е налице задължение за тяхното отчитане, а по отношение на работодателя липсват причинени вреди.

Що се касае до получените от И.Г. суми като служебен аванс, то същите са изцяло отчетени пред работодателя и ответникът няма задължения, свързани с тях. Сумата от 1000.00 Евро по РКО от 26.04.2016 година е предоставена от ищеца с цел заплащане на глоба, наложена на ответника в Република Унгария на 25.04.2016 г. Санкцията е за работа над допустимото дневно времетраене на пътуването, което нарушение е допуснато в следствие на указанията и настояванията на работодателя, дадени по GPS системата в камиона. За превалутиране на сумата по глобата И.Г. е заплатил и комисионна в размер на 100.00 Евро. Сумата от 550.00 Евро, получена с РКО от 10.03.2016 година, е изразходвана за закупуване на тонконект за отчитане на изминатия път, както и за пътни такси. Всички разходвани средства от получените служебни аванси са отчитани от ответника в офиса на „ЕМ ДЖИ 05" ЕООД в град Гархинг, Германия и за същите са предоставяни нужните документи. За съхранението им от работодателя обаче ответникът не носи отговорност, а и не е имал възможност, както и задължение да притежава фотокопия от тях.

По отношение на претенцията за разходвани средства чрез дигитална е-pay карта, ответникът заявява, че всички направени разходи са изцяло служебни и същите са отчетени коректно на работодателя.

Предвид наличието на правно основание за получаване на процесните суми, неоснователна е и евентуалната претенция на ищеца за връщане на сумите като получени без основание /при първоначална липса на такова/.

По отношение на претенцията по чл. 221, ал. 2 от КТ: Ответникът не оспорва обстоятелството, че е преустановил изпълнението на трудовите си задължения по сключения с ищеца трудов договор. Причините за това са свързани с влошеното му здравословно състояние, в следствие тежките и вредни условия на работа, на които е бил подложен - продължителна работа над законоустановеното работно време, липса на условия за почивка и хигиена, извършване на тежка товаро-разтоварна дейност и др. Другата причина за преустановената работа е свързана също с недобросъвестни действия на ищеца. С поканата за даване на обяснения, работодателят е предявил претенция спрямо И.Г. за връщане на част от договореното между страните възнаграждение, което ищецът по своя воля е превеждал с основание „депозит". С получаване на тази покана ответникът е установил, че е бил въвеждан в заблуждение от работодателя си относно дължимото му се възнаграждение, като по този начин е престирал работната си сила срещу парична престация, близка до минималната работна заплата за страната. Търсейки информация от други свои колеги и интернет форуми, И.Г. се е уверил, че този подход на заплащане е трайна практика на „ЕМ ДЖИ 05" ЕООД, вследствие на която са ощетени много други шофьори. За установяване на законосъобразните действия на дружеството ищец и за защитата на собствените си права, ответникът ще потърси съдействието на компетентните органи.

По отношение на претенцията за заплащане на предоставено работно облекло: При постъпване на работа на ответника действително е било предоставено работно облекло, но поради краткото време преди заминаването същият не е успял да го изпробва, като се е указало, че дрехите и обувките са му малки и същите, с малки изключения, не са носени. Ответникът няколко пъти се е опитвал да върне същото на работодателя, но поради различни, изтъкнати от представители на последния съображения /отсъствие на съответното длъжностно лице/, не е успял да стори това. Поради далечното разстояние между градовете Габрово и Пловдив ответникът няма възможност да посещава често управлението на „ЕМ ДЖИ 05" ЕООД, за да моли да му приемат облеклото. С писмо е поканил управителя на дружеството да му посочи начин, по който да му върне предоставеното работно облекло, но до този момент това не е сторено. В тази връзка счита, че претенцията за заплащане на остатъчната стойност на това облекло е неоснователна, тъй като предвид забавата на ищеца да предприеме действия по приемане на същото, ответникът е бил в невъзможност да стори това. В случай, че все пак съда приеме за основателна претенцията на ищеца, касаеща въпросното работно облекло, то ответникът счита, че следва да бъде уважена евентуалната такава, касаеща връщане на същото.

В съдебно заседание адвокат Х. поддържа становището за неоснователност на предявените искове. Представя писмена защита. Претендира направените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, че същите са били в трудово-правни отношения, като към момента на предявяване на исковете и понастоящем, ответникът е преустановил изпълнението на трудовите си функции при ищеца. Това обстоятелство се установява и от представените по делото трудови договори и длъжностни характеристики: По трудов договор № 306/09.03.2016 г. ответникът е бил назначен на длъжността „шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона”, на осн. чл. 67 ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 70 от КТ, със срок на изпитване 6 месеца. В деня на сключване на договора, на ответника е връчена и длъжностна характеристика. Със заповед № 229/06.06.2016 г. трудовото правоотношение е прекратено от работодателя-ищец.

На 30.06.2016 г. страните по делото са сключили безсрочен трудов договор с № 329 от същата дата, съгласно който ответникът е назначен отново на длъжността „шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона”, съгласно длъжностна характеристика, връчена на ответника на 30.06.2016 г.

В раздел „Отговорности на длъжността”, идентичен в двете представени длъжностни характеристики, е уредена материалната отговорност на служителя за повереното му превозно средство и оборудването към него. Посочено е, че служителят носи материална отговорност за получени парични средства /аванси, депозити/ и използването им по предназначение, като е длъжен да събира, съхранява, разходва и отчита същите. Всички неразходвани суми и/или суми, разходвани не във връзка с изпълнение на трудовите му задължения подлежат на възстановяване в срока съгласно настоящата характеристика. Този срок е посочен в чл. 30 буква „д" и „з” от двете длъжностни характеристики. Според тези разпоредба служителят е длъжен да представя документите си за отчет, включително всички разходооправдателни документи за разходване на предоставени му служебни аванси в срок до два дни от регистрирането си в „КПП” на експлотационния клон, като в срок до 3  дни след отчитане трябва да възстанови дължимите парични средства. Съгласно б. „ж” на чл. 30 при предаване на документите за отчет, служителят е длъжен да декларира получените аванси и други парични средства, както и съответните им източници, както и да отчита и извършените разходи.

В раздел „Други задължения на служителя”, идентичен в двете представени длъжностни характеристики, е регламентирано задължение за работникът/служителя да не използва друго работно облекло в работно време, освен зачисленото му по опис такова. Посочено е, че срокът за използване на облеклото е 2 години, като същото следва да се съхранява от работника/служителя, а при унищожено, невърнато и/или липсващо, независимо по какви причини работно облекло, шофьорът заплаща 100% от стойността му.

От представения приемо-предавателен протокол от 09.03.2016 г. се установява, че ответникът е получил от дружеството карта за извършване на разплащания - iPay card № 5338 6391 1000 6688.

Представена е фактура № **********/08.03.2016 г. за изработено от „Бултекс 99" ЕООД облекло по поръчка на ищеца, на стойност 472,52 лв., както следва:

 

 

Плащане по тази фактура „ЕМ Джи 05” ЕООД е извършило с представеното платежно нареждане от 12.04.2016 г.

Видно от представения приемо-предавателен протокол от 08.03.2016 г., ответникът е получил от „Бултекс” ЕООД гореописаното работно облекло. Отделно е съставено втори протокол за получаване на същото облекло, подписан от ответника и представител на ищеца.

С оглед съвпадащите становища на страните, съдът прие за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелство получаването от ответника на сумата 7627,75 лева, изплатена му от ищеца. За установяване на това обстоятелство от страна на ищеца са представени платежни документи за предоставени на ответника средства: разходен касов ордер от 10.03.2016 г., разходен касов ордер от 26.04.2016 г., извлечение от сметка на ищеца в „ЦКБ” АД за периода от 06.04.2016 г. до 06.12.2016 г. Видно от цитираните документи, превежданите на ответника суми са със следните основания: заплата, служебен аванс, депозит и командировки.

Видно от представената заповед № 269 от 12.01.2017 г., трудовото правоотношение с ответника е прекратено от работодателя, поради допуснато нарушение на трудовата дисциплина – неявяване на работа в рамките на три поредни работни дни. Със заповедта на ответника е наложено дисциплинарно наказание по чл. 188, ал. 3 от КТ - дисциплинарно уволнение. Със заповедта работодателят е разпоредил на ответника да се начисли и същият да му заплати сумата 463 лв. – обезщетение на осн. чл. 221 ал. 2 от КТ. Заповедта е получена от ответника на 13.01.2017 г., видно от представената обратна разписка.

С представеното по делото писмо-покана изх. № 6/11.01.2017 г., ищецът е приканил ответника в срок до три работни дни от получаването й да представи в дружеството всички разходоправдателни документи за целевото разходване на предоставаните му фирмени средства или да възстанови същите /или остатъка от тях/ на фирмата. Ищецът е поканил ответника в същия срок да му възстанови стойността на полученото работно облекло в размер на 295,32 лв. Поканата е получена лично от ответника на 12.01.2017г., видно от представената обратна разписка за получаване.

От ответника е представено съобщение, изхождащо от него до управителя на дружеството-ищец, получено на 09.02.2017 г., видно от приложеното известие за доставяне. В съобщението си ответникът е изложил становището си, че една част от получените средства от работодателя са били дължими на ответника и представляват уговорено между страните трудово възнаграждание, а останалите са изразходени във връзка с изпълняваната от него трудова дейност, като са отчетени от ответника в дружеството.

По делото е допусната и изготвена съдебно-икономическа експертиза, от заключението на която се установява:

Предоставените на ответника фирмени средства за периода от месец март 2016 г. до месец септември 2016 г. включително са осчетоводени в счетоводството на ищеца, както следва: Служебен аванс - 3 324,91 лв., Депозит – 4 302,84 лв., платени с и-пей /е-pay/ карта – 213,89 лв., платени командировки – 11 390,75 лв., общо – 19 232,39 лв. Средствата са предоставени по следния начин: в брой – 3 031,54 лв., по банков път – 13 767,10 лв., по банка, i-pay – 2 433,75 лв.

Счетоводна сметка 422 Подотчетни лица, аналитична партида И. Б. Г., е кредитирана с направените от лицето разходи за сметка на дружеството в размер на 12 045,92 лв., както следва: отчет командировка – 664,33 лв., начислени разходи за командировка – 11 390,74 лв., начислени разходи за телефон – сторно – 9,15 лв.

В счетоводството на ищеца са отразени извършените с и-пей /е-pay/ карта номер 5338 6391 1000 6688 две процесни транзакции: На 07.05.2016 г. – 131,39 лв. „за паркинг” и на 18.05.2016 г. – 82,50 лв. „за мивка Англия”.

За предоставените от ищеца на ответника средства са съставени разходни касови ордери, приложени към делото. Няма осчетоводени операции за върнати от ответника суми.

Общият размер на неотчетените от ответника на ищеца суми от предоставените му фирмени средства, под формата на служебни “аванси/депозити”, ведно с разходваните от него суми от е-pay картата, с номер 5338 6391 1000 6688, възлиза на 7 186,46 лв.

На 31.07.2017 г. сметката е дебитирана, т.е. ответникът е задължен със сумите 463 лв., представляваща претендираното с исковата молба обезщетение по чл. 221 ал. 2 КТ и 295,32 лв., представляваща претендираната остатъчна стойност на невърнато работно облекло.

Вещото лице е посочило, че от представените счетоводни справки и счетоводни регистри по отношение на процесните операции се констатира, че същите са заведени и осчетоводени в съответствие с изискванията на ЗСч. От представената оборотна справка за целия финансов период 2016 г. и при справка в ТР вещото лице е констатирало, че дружеството е публикувало ГФО за 2016 г., ведно с одиторски доклад, съгласно заключението на който финансовият му отчет е пълен, достоверен и изготвен съгласно нормативните изисквания. 

В заключението е посочено, че размерът на брутното трудово възнаграждение на ответника към датата на прекратяване на трудовото правоотношение възлиза на 463 лв., съответно същият е и размера на обезщетението по чл. 221 КТ.

Заключението на експертизата не е оспорено от страните и се кредитира от съда като обосновано и правилно.

За изясняване на спора от фактическа страна по делото са ангажирани и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите: В.Д.И. – по искане на ищеца, С.Г.И. и А.В.А. – по исканe на ответника.

Свидетелката В.И. работи като технически сътрудник в “ЕМ ДЖИ 05” ЕООД. Като такава извършва всички плащания към контрагенти на дружеството, като превежда и пари на служителите. Свидетелката обясни, че на международните шофьори се заплаща трудово възнаграждение по трудов договор, командировъчни, служебни аванси и депозити. Служебните аванси са за предварително известен конкретен разход, за който свидетелката превежда точната сума. Депозитите се превеждат на всички шофьори всеки месец, за евентуални разходи, които могат да възникнат във връзка с изпълнение на задълженията им. Това се прави за сигурност, че те ще разполагат с пари, ако възникне нещо и се наложи да се разплатят в брой. Свидетелката поясни, че шофьорите разполагат с карти “ШЕЛ” и “ДКВ”, които са само за горива, но има разходи, които се плащат в брой. Така например според законодателството на някои държави например шофьорите трябва да правят 45-часовите си паузи само в хотел и тези разходи могат да се платят само в брой, а не с картите. Нерядко има случаи на блокирана или размагнетизирана карта и трябва да се разплати в брой за горивото. Дружеството осигурява на шофьорите и iPay карта, която е с един общ фирмен портфейл и всеки шофьор разполага с такава. Касае се за много карти към една сметка. Картите се ползват в редки случаи, предимно нощем или извън работно време. Лимитът на всички карти е общо 1000 евро и ако бъдат изразходени от една карта, другите не могат да ползват пари от тази сметка. Служебните аванси и депозитите се превеждат на лични сметки на шофьорите и затова те могат да осъществят достъп до тях.  

Свидетелката обясни, че депозитите се отчитат на тримесечие, като шофьорът трябва в края на тримесечието, в тридневен срок от влизането му в България, да представи всички разходооправдателни документи, като това негово задължение е записано и в командировъчната заповед. Когато шофьорът не отчете направените разходи в края на тримесечието, те могат да се възстановят лично от него или да се прихванат от дължимите командировъчни. Шофьорите се прибирали в страната без камионите, с предоставени от дружеството бусове за транспорт.

Сумите, които дружеството превежда като депозити, са едни и същи. За всяка отделна спедиция варират в зависимост от това къде кара шофьорът. Сумите се превеждат сумите в левове. Ако се наложи превалутиране или теглене и плащане в брой, разходите не са за сметка на шофьора, а за сметка на дружеството, въз основа на изисквано от шофьорите банково извлечение.

При представяне на разходооправдателни документи от шофьора, разликата се възстановява или прихваща от депозита. Шофьорите са назначени на минималния праг за длъжността, а размерът на командировъчните и допълнителните възнаграждения се определя от управителя.

Свидетелят С.И. обясни пред съда, че е работил в “ЕМ ДЖИ 05” ЕООД от месец август 2016 г. до средата на месец април 2017 г. Работел като шофьор в Европа и познава ответника като свой колега, изпълняващ същата длъжност. Обяснява, че са им заплащани суми с основание “депозит”. По устна уговорка парите от заплатата, аванса или командировката били „вкарвани” като депозит, а като дойдело време да шофьорът да напусне фирмата, бил съден да върне сумите. Според свидетеля, имало уговорка да се получават по-големи суми от тия, които са уговорени с трудовия договор. Тези суми се заплащат за работа, която шофьорите вършат, като товаро-разтоварна дейност с ръчна количка. Според свидетеля заплатата била 1600 евро, пресмятани по курса за деня и превеждани в лева. Служебен аванс се получавал само за курсове за Гърция, тъй като там се плащало в брой и не можело да се плати с карти. Свидетелят посочва, че няма разлика между служебен аванс и депозит.

Свидетелят твърди, че шофьорите нямат право да спират на платени паркинги и не плащат в брой, като за зареждане на гориво имат Shell карта. Отчитането на разходите в брой при курсове до Гърция ставало чрез попълване на бланка “разходи в брой” в офис на фирмата. Според свидетеля средствата за командировка били като депозит по банковата сметка на шофьора и при невъзможност да се докажат като разходи, дружеството предявявало претенции за връщането им. Свидетелят заявява, че не е бил в един автомобил с ответника и не е присъствал при подписването му на договор с ищцовото дружество, нито на срещи между управителя на фирмата и ответника за уговаряне размер на трудово възнаграждение и служебен аванс.

Свидетелят А.А. обясни, че също е работил в “ЕМ ДЖИ 05” като шофьор международни превози през периода м. декември 2016 г. – м. април 2017 г., като започнал на 2-ри или 3-ти декември 2016 г. Не познава лично ответника. Свидетелят извършвал курсове в Европа и е запознат с начина на заплащане на международните шофьори във фирмата. На него също му била изплащана сума с основание депозит. При започване на работа, заплащането му било съобщено, че ще бъде аванс от порядъка на левовата равностойност на сумата 500 евро, който се заплаща на 25-то число на месеца. След това, на 5-то число на следващия месец се заплаща основната заплата по трудов договор, която е от порядъка на около 400 лв., след което на 10-то число се изплаща останалата сума от уговорената, под формата на командировъчни. След като получил първото си трудово възнаграждение, видял, че на авансовото си плащане основанието е депозит. За него предназначението на този депозит бил авансово плащане на трудовото му възнаграждение, а не със служебна цел.

Свидетелят твърди, че не било практика по време на пътуване в чужбина да се извършват плащания в брой, освен много рядко. Ако се наложел ремонт на камиона или друг непредвиден разход, шофьорите разполагали с две служебни карти - ДКВ карта и ипей карта. В повечето случаи се случвало така, че когато станел въпрос за ремонт на камиона, както в случай, който имал самият свидетел, от дружеството били преведени по негова лична сметка пари и той плащал ремонта. Било му обяснено, че ипей картата има лимит или не може да покрие сумата, или я пазят за по-спешни случаи. През периода, през който свидетелят работел в дружеството, на всички шофьори било заплащано по този начин, доколкото той знае. Заплащането било в лева, а уговорената сума била в евро. Свидетелят обяснява, че не е присъствал на преговорите между ответника и управителя на дружеството преди сключване на трудовия договор между тях.

При така изложената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Предявени са, при условията на обективно кумулативно съединяване, следните искове:

Главен осъдителен иск за сумата 7 177,30 лв., представляващи неотчетени фирмени средства и изтеглени средства от и-пей карта /iPay card/ с правно основание чл. 211 във вр. с чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ и евентуален осъдителен иск за същата сума, като получена без основание от ответника, с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 1-во от ЗЗД.

Главен осъдителен иск с правно основание чл. 221, ал. 2 от КТ за сумата 463 лева, представляваща дължимо обезщетение за срока на предизвестието.

Главен осъдителен иск за сумата 295,32 лева, представляваща остатъчна стойност на предадено на ответника работно облекло, с правно основание чл. 203 във вр. с чл. 211 от КТ във вр. с чл. 14 от Наредбата за безплатното работно и униформено облекло. Предявеният евентуален иск за връщане на полученото от ответника работно облекло при отпаднало основание е с правна квалификация чл. 55 ал. 1 пр. 3 ЗЗД.

Съдът намира предявените искове за допустими, поради което следва да ги обсъди по същество.

По иска с правно основание чл. 211 във вр. с чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ:

За да се уважи този иск е необходимо ищецът да докаже, че е бил в трудовоправни отношения с ответника за процесния период, факта на настъпване на липсата и нейния конкретен размер, момента на настъпването и/или откриването й, както и че липсващите пари са заведени на ответника в качеството му на отчетник, т.е. че са му предоставени с оглед изпълнението на служебните му задължения при ищеца-работодател.

От представените трудови договори безспорно по делото се установи, че страните са били в трудово-правни отношения за периода от 09.03.2016 г. до 06.06.2016 г. /по първия трудов договор/ и за периода 30.06.2016 г. - 13.01.2017 г. /по втория трудов договор/. По силата и на двата договора ответникът е заемал длъжността „шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона” в ищцовото дружество, като задълженията му се съдържат в идентични длъжностни характеристики, получени от него и с които той се е запознал, съгласно положения в същите негов подпис.

В раздел III от длъжностните характеристики на ответника е предвидено, че шофьорът носи материална отговорност за получените парични средства /аванси, депозити/ и използването им по предназначение, като всички неразходвани суми или такива, разходвани не във връзка с трудовите му задължения, подлежат на възстановяване – съобразно чл. 30, б. „д”, ”ж” и ”з”, т.е. следва да се приеме, че ответникът е имал качеството на отчетник по смисъла на чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ. В тази връзка съдът намира за  неоснователен доводът в писмената защита на ответника, касаещ употребата в б. „д” на чл. 30 само на термина „служебни аванси”. Систематичното тълкуване на цитираните разпоредби от длъжностната характеристика и посочения законов текст води до безспорен извод, че ответникът е задължен да отчита всички предоставени му за ползване дружествени средства.

Ответникът не оспорва обстоятелството, че за периода на действие на двата трудови договора е получил от ищеца сумата от 7 627,75 лева, изплатена му в брой и чрез преводи по банковата му сметка, като посоченото основание за изплащане на сумите е служебни аванси и депозити. Това обстоятелство се установява и от представените разходни касови ордери и извлечение от банкова сметка, ***-икономическата експертиза, съгласно която изплатените средства с основание служебен аванс възлизат на 3 324,91 лв., а тези с основание депозит възлизат на 4 302,84 лв.

В счетоводството на ищеца са отразени две транзакции, извършени с предоставената на ответника и-пей /е-pay/ карта - на 07.05.2016 г. на стойност 131,39 лв. и на 18.05.2016 г. на стойност 82,50 лв. Същите са извършени за времето на действие на първия трудов договор на ответника и след удостовереното с протокол от 09.03.2016 г. получаване от негова страна на ипей-карта с № 5338 6391 1000 6688. Протоколът не е оспорен от ответника и същият не е ангажирал твърдения и/или доказателства за предаването на картата на друго лице, респ. за връщането й на ищеца преди посочените две дати на транзакциите. Затова съдът приема, че извършените с картата разплащания са направени от ответника.

Съгласно заключението на съдебно-икономическата експертиза, от предоставените му средства ответникът е отчел, с представени разходооправдателни документи, сумата 664,33 лв. След приспадането й се установява, че общият размер на неотчетените от ответника на ищеца суми от предоставените му фирмени средства, под формата на служебни “аванси/депозити”, ведно с разходваните от него суми от и-пей картата възлиза на 7 177,30 лв. В този размер е и възникналата за работодателя – ищец щета.

Ответникът противопоставя възражение, че не е причинил вреда по смисъла на чл. 203 КТ, тъй като претендираните от ищеца суми не представляват служебни парични средства, а уговорено между страните възнаграждение за изпълняваната работа /първоначално 1600 евро, с постепенно увеличаване – съгласно отговора на исковата молба/. От становището на самия ответник, изложено в писмения му отговор и повторено в представената писмена защита, е видно, че това твърдение не се отнася до средствата, изплатени му с основание „служебен аванс” в общ размер от 3 324,91 лв., т.е. получаването и неотчитането на тази сума не е оспорено от ответника. Възражението му касае единствено предназначението на преведените му по банков път суми с посочено основание „депозит”, възлизащи общо на 4 302,84 лв. В доказателствена тежест на ответника е да проведе пълно и главно доказване на своето твърдение с допустимите от процесуалния закон доказателствени средства. Такива доказателства обаче не бяха представени, а изложените в писмената защита аргументи се основават на твърденията, че заплащането на всички служебни разходи е ставало с предоставените от работодателя електронни карти; че превежданите по личната банкова сметка ***възможно заплащането на разходи, предвид извършването на същите в евро; че плащанията са правени ежемесечно и са на висока стойност, въпреки, че на работника не се е налагало да ползва тези суми за служебни разходи; че ако това са служебни пари, то получаваното от ответника възнаграждение се свежда до сумата 463 лв., който е в несъответствие с характера на изпълняваната работа. Ответникът счита, че твърдението му се подкрепя и от показанията на разпитаните по негово искане свидетели И. и А..

Доводите на ответника съдът намира за неоснователни, тъй като повечето от тях представляват логически съждения, които не се основават на събраните доказателства. Обратно, доказателствата по делото не установяват твърдението, че изплащаните суми с основание депозит представляват уговорено между страните възнаграждение. За да достигне до този извод съдът съобразява, че уговореното между страните възнаграждение не може да бъде доказвано със свидетелски показания, предвид забраната на чл. 164, ал. 1, т. 3, предл. 1 ГПК във връзка с чл. 62, ал. 1 и чл. 66, ал. 1, т. 7 КТ, както и поради изричното противопоставяне на другата страна. Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ трудовият договор се сключва в писмена форма, която е форма за действителност, като изменението на същия относно който и да е съществен елемент /какъвто е размерът на трудовото възнаграждение/ следва да бъде извършено също в писмена форма. Следователно писмената форма се явява, както условие за действителност на договора, а също така и форма за доказване.

От страна на ответника не беше представен друг договор между страните, в което да е уговорено твърдяното от него възнаграждение. Разпитаните по негово искане по делото свидетели не са присъствали при сключването на трудовите договори между управителя на дружеството-ищец и ответника, и нямат информация за уговореното между тях възнаграждение – следователно показанията им не са годни да установят обсъжданото твърдение.

От представеното банково извлечение и заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че през периода от април до декември 2016 г. на ответника е превеждано дължимото съгласно трудовия договор нетно трудово възнаграждение, както и други суми – за служебни аванси, депозити и командировки. За сумите, преведени над и отделно от трудовите възнаграждения, изрично са отбелязани други основания.

Разпитаната по делото свидетелка И. разясни предназначението на превежданите по банковата сметка на ответника суми с основание служебни аванси и депозит. Служебните аванси са с предназначение предварително известен конкретен разход, а депозитите – за непредвидени и неопределяеми разходи, които се налагало да бъдат плащани в брой и не могат да бъдат платени с картите за разплащания. Съдът отчита факта, че свидетелката е служител на ищеца, но намира показанията й за достоверни, тъй като те не се опровергават от показанията на свидетелите, разпитани по искане на ответника. И двамата свидетели не отрекоха, че /макар и рядко според тях/ се налагало по време на пътуване в чужбина да се извършват плащания в брой. Според св. И. това се случвало при курсове в Гърция, а св. А. описа конкретен случай, при който по неговата лична сметка била преведена парична сума, която той използвал за ремонт на управлявания от него товарен автомобил. Свидетелят А. потвърди и показанията на св. И. в частта, касаеща неголемия лимит на и-пей картата и невъзможността тя да бъде ползвана за разплащания на по-големи суми. Свидетелят И. пък заяви, че няма разлика между служебен аванс и депозит, като обясни, че отчитането на разходите в брой ставало чрез попълване на бланка “разходи в брой” в офис на фирмата. При това свидетелите-шофьори са работили сравнително кратко време в ищцовото дружество и впечатленията им са придобити най-вече от собствения им опит, докато свидетелката е служител в дружеството и показанията й се основават на работата на всички шофьори, по сметките на които лично тя превежда парични средства.

В заключение се налага изводът, че получените от ответника средства с основание депозит или служебен аванс не са възнаграждение, което му се дължи за извършена работа, а представляват дружествени средства, чието отчитане той дължи по силата на трудовия си договор и длъжностната си характеристика към него.

Въз основа на изложеното съдът приема, че претендираната от ищеца сума в размер на 7 177,30 лв. представлява вреда с неустановен произход, т. е. липса, тъй като не се установява по каква причина сумата не е била върната, респ. отчетена. Вината на работника или служителя се предполага и в негова тежест е да докаже, че в случая няма такава. Ответникът не е ангажирал доказателства в тази насока, поради което следва да се приеме, че претенцията на дружеството за сумата 7 177,30 лв. е основателна и следва да бъде уважена изцяло, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска /08.02.2017 г./ до окончателното й изплащане.

Поради уважаването на главния иск, предявеният евентуален такъв не следва да бъде разглеждан.

По иска с правно основание чл. 221, ал. 2 от КТ:

Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че със заповед № 269 от 12.01.2017 г. е прекратено трудовото правоотношение между страните, възникнало въз основа на безсрочен трудов договор № 329/30.06.2016 г.

Ответникът не е ангажирал доказателства да е оспорил законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение по реда на чл. 330, ал. 2, т.6 от КТ, в срока по чл.358, ал.1, т.2 от КТ, съответно – уволнението да е било отменено, поради което и на основание чл. 221, ал.2 от КТ дължи на работодателя обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение, а именно – 463 лв., съобразно трудовия договор между тях /така и в заключението на съдебно-икономическата експертиза/. Поради изложеното искът за плащането на тази сума е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

По иска с правно основание чл. 203 във вр. с чл. 211 от КТ във вр. с чл. 14 от Наредбата за безплатното работно и униформено облекло:

Съгласно чл.14, ал.1, т.1 от НБРУО, работникът/служителят връща на работодателя предоставеното му работно и/или униформено облекло при прекратяване на трудовото правоотношение, като в чл.12, ал.2 е предвидено, че ако то е загубено, унищожено или повредено по негова вина, той носи имуществена отговорност по КТ за остатъчната му стойност до изтичане на срока на износване.

Както се посочи по-горе, безспорно е съществувалото трудово правоотношение между страните. Безспорно е и предаването на описаното в исковата молба работно облекло на ответника в качеството му на работник при ищеца. Ответникът не оспорва, че след прекратяване на трудовото правоотношение не е върнал работното облекло, като твърди, че и до момента то се намира при него, без да представя доказателства за това. Съдът намира за неоснователно възражението за недоказаност на определената остатъчна стойност на работното облекло, тъй като според неоспореното заключение на съдебно-икономическата експертиза същата е осчетоводена от ищеца в съответствие с изискванията на ЗСч. 

Затова съдът намира, че ответникът дължи на ищеца заплащане на остатъчната стойност на полученото работно облекло и тази ищцова претенция следва да бъде уважена като основателна в размера, в който е предявена, а именно – за сумата 295,32 лв.

Поради уважаването на главния иск не са налице предпоставките за произнасяне по предявения евентуален иск.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК и съобразно изхода на делото съдът следва да уважи в цялост ищцовите претенции за разноски. При това намира, че в тежест на ответниката следва да бъдат присъдени сторените от ищеца разноски по делото, както следва: сумата 387,10 лв. заплатена държавна такса за трите уважени иска; сумата 318,00 лв. – внесен депозит за възнаграждение на вещо лице и сумата 1620 лв. заплатено адвокатско възнаграждение /ДПЗС и преводно нареждане на л. 178 и л. 179/ - общо 2 325,10 лв. Направените от ответника разноски остават в негова тежест.

Мотивиран от горните съображения, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОСЪЖДА И.Б.Г., ЕГН:**********, с адрес ***, с пълномощник адв. И.Х., да заплати на „ЕМ ДЖИ 05” ЕООД, ЕИК: *********,  със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Стоян Михайловски” № 16, ет. 3, представлявано от управителя Марин Ангелов Желев, с пълномощник адв. С.П. сумата 7 177,30 лв. (седем хиляди сто седемдесет и седем лева и тридесет стотинки), представляваща причинени на работодателя имуществени вреди  от неотчетени и невъзстановени дружествени средства /служебни аванси и депозити/ в общ размер на 6 963,41 лв. и изтеглени средства от и-пей карта /iPay card/ № 5338 6391 1000 6688 в размер на 213,89 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 7 177,30 лв., считано от датата на постъпване на исковата молба в съда – 08.02.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 211 във вр. с чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ.

ОСЪЖДА И.Б.Г., ЕГН:**********, с адрес ***, с пълномощник адв. И.Х., да заплати на „ЕМ ДЖИ 05” ЕООД, ЕИК: *********,  със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Стоян Михайловски” № 16, ет. 3, представлявано от управителя Марин Ангелов Желев, с пълномощник адв. С.П. сумата 463,00 лв. (четиристотин шестдесет и три лева), представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение на работника за срока на предизвестието – поради наложено дисциплинарно наказание ”уволнение”, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда – 08.02.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 221, ал. 2 от КТ.

ОСЪЖДА И.Б.Г., ЕГН:**********, с адрес ***, с пълномощник адв. И.Х., да заплати на „ЕМ ДЖИ 05” ЕООД, ЕИК: *********,  със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Стоян Михайловски” № 16, ет. 3, представлявано от управителя Марин Ангелов Желев, с пълномощник адв. С.П. сумата 295,32 лв. (двеста деветдесет и пет лева и тридесет и две стотинки), съставляваща остатъчна стойност на предаденото му работно облекло, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда – 08.02.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. чл. 203 във вр. с чл. 211 от КТ във вр. с чл. 14 от НБРУО.

ОСЪЖДА И.Б.Г., ЕГН:**********, с адрес ***, с пълномощник адв. И.Х., да заплати на „ЕМ ДЖИ 05” ЕООД, ЕИК: *********,  със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Стоян Михайловски” № 16, ет. 3, представлявано от управителя Марин Ангелов Желев, с пълномощник адв. С.П. сумата  2 325,10 лв. (две хиляди триста двадесет и пет лева и десет стотинки) – разноски по настоящото производство, на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК.

Направените от ответника разноски остават в негова тежест.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

            

                                                                  РАЙОНЕН  СЪДИЯ: