№ 7037
гр. София, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело
№ 20231100501701 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 13578/28.11.2022 г., постановено по гр. д. № 48083/2021 г.
по описа на СРС, ГО, 160 състав, съдът е допуснал извършването на съдебна
делба между Н. Д. К. и С. Н. К. на:
1. Двуетажна еднофамилна жилищна сграда /източен близнак/ с
идентификатор 68134.4336.456.1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.4336.456, с адрес: гр. София, р-н „Овча купел“, ул.
*******, с предназначение: жилищна сграда, еднофамилна, брой етажи:
два, със застроена площ от 66 кв.м., състояща се от: на първи етаж -
кухня, дневна и сервизни помещения, на втори етаж - спални помещения,
с мазе и таван, при следните квоти: за Н. Д. К. – 1/2 идеална част и за С.
Н. К. – 1/2 идеална част;
2. Поземлен имот с идентификатор 68134.4336.456, с площ от 423 кв.м., с
адрес: гр. София, р-н „Овча купел“, ул. *******, трайно предназначение:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до /10
метра/, при съседи: 68134.4336.2042, 68134.4336.457, 68134.4336.2032,
68134.4336.2031, 68134.4336.455, номер по предходен план: 456, квартал
- 9А, парцел XIV, при следните квоти: за Н. Д. К. – 1/2 идеална част; за С.
Н. К. – 1/2 идеална част.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба
от съделителя-ответник – С. Н. К., в която са изложени оплаквания, че е
недопустима делба на съсобствен парцел, когато съсобствеността не е
1
възникнала по регулация, ако в него има две или повече самостоятелни сгради,
които са изключени от съсобствеността и принадлежат на отделни
съсобственици. Излага, че в конкретния случай, дворното място обслужва
освен процесната, но и построените в поземления имот сгради и други
постройки, които са индивидуална собственост на ответника. Спрямо
делбения имот и останалите сгради и постройки земята се явявала като
неделима според предназначението си обща част и поради това следва да
остане обща част като принадлежност на всеки един от обектите, за да може
последните да отговарят на критерия за обект на основно застрояване със
съответните принадлежности – прилежащ терен Сочи, че при
индивидуализирането на жилищната сграда с нейните съществени
характеристики съдът неправилно и необосновано е приел, че тази сграда е
със застроена площ от 66 кв.м. Видно от заключението на вещото лице инж.
Х. по допуснатата и изслушана по делото СТЕ, застроената площ на сградата е
55.00 кв.м. и РЗП от 110.00 кв. Установената от вещото лице допълнително
пристроена към сградата площ (11.00 кв.м. пристроена към първия етаж и
14.00 кв.м. пристроена към втория етаж), поради което намира, че
представлява незаконен строеж и не може да бъде обект на делбено
производство.
Моли за отмяна на решението на СРС, с което е допусната делба на
поземлен имот с идентификатор 68134.4336.456 и е посочена застроена площ
от 66.00 кв.м на допуснатата до делба двуетажна еднофамилна жилищна
сграда (източен близнак) с идентификатор 68134.4336.456.1. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна Н. Д. К. изразява становище за неоснователност на
жалбата и правилност на първоинстанционното решение. Намира, че в случая
не е налице хипотеза на недопустимост на делбата с оглед естеството или
предназначението на застроения урегулиран недвижим имот, тъй като не
всички съсобственици имат самостоятелни обекти. Затова дворното място не
се явява обща част по смисъла на чл. 38 ЗС. Сочи, че никъде в
първоинстанционния съдебен акт съдът не е приемал, че процесната сграда е
със застроена площ от 66 кв. м. а само че същата е на два етажа.
Моли съда да потвърди изцяло обжалваното решение. Претендира
разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество, съдът намира същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
2
от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо:
Производството е за делба във фазата по допускане.
Образувано е по искова молба подадена от подадена от Н. Д. К., с която
против С. Н. К. са предявени обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 34 ЗС вр. чл. 341 и сл. ГПК за делба на два недвижими
имота, както следва: двуетажна еднофамилна жилищна сграда /източен
близнак/ с идентификатор 68134.4336.456.1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.4336.456, с адрес: гр. София, р-н „Овча купел“, ул.
*******, с предназначение: жилищна сграда, еднофамилна, брой етажи: два,
със застроена площ от 66 кв.м., състояща се от: на първи етаж - кухня, дневна
и сервизни помещения, на втори етаж - спални помещения, с мазе и таван;
поземлен имот с идентификатор 68134.4336.456, с площ от 423 кв.м., с адрес:
гр. София, р-н „Овча купел“, ул. *******, трайно предназначение:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до /10 метра/, при
съседи: 68134.4336.2042, 68134.4336.457, 68134.4336.2032, 68134.4336.2031,
68134.4336.455, номер по предходен план: 456, квартал - 9А, парцел XIV.
Между страните не е спорно, че са съсобственици на процесните имоти
с по 1/2 идеална част за всеки от тях, което се установява от събраните
доказателства.
За двуетажната жилищна сграда:
Имотът (идентификатор 68134.4336.456.1) е разположен в поземлен
имот с идентификатор 68134.4336.456, гр. София, р-н „Овча купел“, ул.
*******, с площ 66 кв.м.
Придобит е от Н.С. К. чрез договор за доброволна делба от 1959 г. След
смъртта му през 1987 г. наследници са съпругата му М. К.а К.а и двете му деца
– С. и Д. К.и, всеки с по 1/3 идеална част.
След смъртта на М. К.а К.а през 2005 г., С. и Д. наследяват нейната 1/3
част, като всеки получава по 1/2 идеална част от имота.
След смъртта на Д. К. през 2016 г., неговите 1/2 идеални части са
наследени от съпругата му А. и децата му Н. и К., всеки с по 1/6 част.
През 2018 г. А. и К. даряват своите дялове на Н. К., който става
собственик на 1/2 идеална част, а другата 1/2 част остава собственост на С. К..
За поземления имот:
Поземленият имот (идентификатор 61834.4336.456, площ 423 кв.м) е
придобит през 1998 г. от М. К.а К.а, С. и Д. К.. Делът на Д. е в режим на
съпружеска имуществена общност (СИО) със съпругата му А..
След смъртта на М. К.а през 2005 г. нейният дял от 1/3 е наследен от С. и
Д., като всеки получава по 1/6 част.
След смъртта на Д. неговите дялове преминават на съпругата му А. и
децата му Н. и К..
През 2018 г. А. и К. даряват своите части на Н., който става собственик
3
на 1/2 от имота, а другата 1/2 остава на С..
По делото са представени и приети писмени доказателства (Нотариален
акт от 17.04.2003 г., разрешение за ползване от 10.12.2001 г., заявление по чл.
56, ал. 2, т. 2 ЗТСУ от 18.10.2000 г., заявление по чл. 183, ал. 1 ЗУТ от
13.11.2001 г.), които установяват, че ответникът е изключителен собственик на
три сгради, построени в урегулирания поземлен имот с идентификатор
61834.4336.456, както следва: Сграда с идентификатор 68134.4336.456.2, с
адрес гр. София, р-н „Овча купел“, ул. *******, функционално
предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна, едноетажна, със застроена
площ: 28,00 кв.м, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-
51/15.07.2010 г.; Сграда с идентификатор 68134.4336.456.3 с адрес – гр.
София, р-н „Овча купел“, ул. *******, функционално предназначение:
Жилищна сграда – еднофамилна, едноетажна с ателие, със застроена площ:
62,00 кв.м. съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-51/15.07.2010 г.;
сграда с идентификатор 68134.4336.456.4: с адрес: гр. София, р-н „Овча
купел“, ул. *******, функционално предназначение: постройка на допълващо
застрояване, едноетажна, представляваща басейн, застроена площ: 52,00 кв.м.
съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-51/15.07.2010 г. Според
изготвената по първоинстанционното дело съдебно-техническа експертиза
самостоятелни обекти, по смисъл на закона, представляват само сградата с
идентификатор 68134.4336.456.3 и тази с идентификатор 68134.4336.456.4., но
сгради с идентификатор 68134.4336.456.2 и 68134.4336.456.3 са обединени
помежду си, представляват стаи, кухня с кухненски бокс и санитарен възел и
според вещото лице могат да представляват самостоятелен обект.
Вещото лице е изложило, че пристрояването на първия етаж е с размери
610см./180см., или пристроената площ за първи етаж е 11,00кв.м.
Пристрояването на втория етаж е с размери 610см./230см. с включено еркерно
издаване на второ ниво, или пристроената площ за втори етаж е 14,00кв.м. От
предоставен от страна на ответника архитектурен проект за сградата близнак,
застроената площ на първи етаж е 55,00 кв.м.; на втори етаж е 55,00 кв.м.
Съгласно експертизата РЗП (разгънатата застроена площ) на сградата преди
пристрояването e 110 кв.м., от които застроената площ на първи етаж е 66,00
кв.м., на втори етаж е 69,00 кв.м. Общо РЗП на сградата е 135,00 кв.м. Общата
РЗП на сградата от 135,00 кв.м. е нейното актуално състояние.
Според заключението по възложената във въззивното производство СТЕ
в рамките на Поземлен имот с идентификатор 68134.4336.456 са налице две
сгради към настоящия момент – с идентификатори 68134.4336.456.1 и
68134.4336.456.5, като са обединени трите сгради в дъното на имота, с
предходни идентификатори 68134.4336.456.2, 68134.4336.456.3 и
68134.4336.456.4, които не са в съсобственост между страните. Новата сграда
68134.4336.456.5, е с функционално предназначение жилищна сграда –
еднофамилна, на два етажа, със застроена площ 112 кв. м.
Съдът приема, че посочените доказателства удостоверяват правото на
собственост на ответника върху горепосочената сграда с идентификатор
68134.4336.456.5.
4
С оглед изложеното от фактическата страна на спора съдът
възприема следното от правна страна:
Производството по иска за делба в първа фаза има за предмет
установяване кои са собствениците и какъв е обема на техните права и тези
въпроси се решават в първата фаза на делбата, като постановеното решение се
ползва със сила на пресъдено нещо.
Настоящият състав намира, че в проведеното производство СРС е
изпълнил служебното си задължение да осигури участие в делото на всички
лица, които се легитимират като съсобственици, като задължителни другари
по иска за делба.
Частично неоснователни са доводите на въззивника-ответник за
недопустимост на иска за делба и за неправилност на постановеното решение.
Недопустимостта на делбата в тези случаи се основава на правния принцип,
че целта на делбата е окончателно ликвидиране на състоянието на
съсобственост, което трябва да се осъществи по начин, съвместим със закона.
Когато предназначението на имота не е в конфликт с възможността за
физическо разделяне, делбата се допуска.
В настоящият случай съгласно заключението на СТЕ във въззивното
производство процесният имот представлява поземлен имот с идентификатор
68134.4336.456 е с площ от 423 кв.м., поради което е неподеляем – не отговаря
на минималните изисквания за площ. Имотът не отговаря на изискванията на
чл. 19 ЗУТ за минимална площ, вземайки предвид и допустимите намаления
при делба. Прилежащата площ към съсобствената между страните по делото
сграда с идентификатор сграда 68134.4336.456.1 е общо 87 кв.м представена
на схемата неразделна част от заключението, който е ограничен от
съществуващата сграда, външните граници на имота и линия на отстояние 3 м.
от сградата. Прилежащата площ към сграда 68134.4336.456.5 е 98 кв.м –
определена при същите условия. Общата застроена площ е 178 кв.м, която
практически надхвърля максимално допустимата към настоящия момент по
ОУП на град София одобрен 2009 г. – 40 % от 406 кв.м.
В т.1, б.“д“ на ППВС 2/1982 г. се приема, че е недопустима делба на
парцели, в които е изградена етажна собственост. Съображенията са, че в тези
случаи земята има характер на обща част, а съгласно чл. 38, ал. 3 ЗС общите
части не могат да се делят. Същевременно се приема, че недопустимостта на
делбата на общия парцел не изключва възможността да бъде извършена делба
между наследниците на един от съсобствениците върху правата, които е имал
в този парцел, без да засяга собствеността на неделимия парцел. Приема се, че
може да се иска делба на една от сградите, построени върху общия парцел,
като в този случай ще се подели между съсобствениците само сградата и
припадащата й се част от парцела. От тези разяснения следва, че когато всеки
от етажните собственици притежава идеални части от дворното място, които
съответстват на чл. 40, ал. 1 ЗС, място е обща част и е неделимо по правилото
на чл. 38, ал. 3 ЗС. Това обаче не изключва възможността да се подели
съсобствен /наследствен/ самостоятелен обект в етажната собственост, като в
този случай до делба се допуска самият обект, заедно с припадащата му се
5
идеална част от мястото, без самото място да се допуска до делба като отделен
обект. Това се приема и в решение № 83 от 10.II.1987 г. по гр. д. № 640/86 г., I
г. о.; решение № 54 от 20.06.2016 г. по гр. д. № 4977/2015 г. на ВКС, I-во г.о. и
цитираната в него практика на ВКС: решение № 89 от 19.07.2013 г. по гр. д. №
588/12 г. на ВКС, І ГО; решение № 309 от 18.11.2011 г. по гр. д. № 215/2011 г.
на ВКС, ІІ ГО, решение № 279 от 20.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 915/2010 г., I
г. о. Недопустимостта на делбата на общия парцел не изключва възможността
да бъде извършена делба между съсобствениците според идеалните части в
съсобствения парцел, без да се засяга собствеността на неделимия парцел.
Делбеният поземлен имот с идентификатор 68134.4336.456 има статут на
обща част, тъй като е изпълнено основното изискване на чл. 38, ал. 1 ЗС – в
мястото има отделни жилищни сгради, които са собственост на различни лица
– тази с идентификатор 68134.4336.456.5 е изключителна собственост на С. Н.
К., а другата с идентификатор 68134.4336.456.1 е съсобствена между двамата
съделители С. Н. К. и Н. Д. К., като и двамата са съсобственици на дворното
място с по 1/2 ид. част. В тази хипотеза мястото продължава да бъде неделимо
на основание чл. 38, ал. 3 ЗС, без това да бъде пречка да се подели
съсобствената жилищна сграда, като до делба се допусне и припадащата се
към този етаж 1/2 ид. част от мястото. Това правно разрешение следва от
цитираната по-горе практика на ВКС. В настоящия случай делба е допусната
на сградата с идентификатор 68134.4336.456.1 между двамата съделители, в
която част настоящият въззивен състав споделя изцяло изводите на
първоинстанционния съд. Към делбената сграда принадлежи 1/2 от дворното
място като обща част по смисъла на чл. 38, ал.1 ЗС. Тази 1/2 ид. част следва да
се допусне до делба, но именно като припадаща се част към допуснатата до
делба сграда. Искът за делба на останалата 1/2 ид. част от имота следва да
бъде отхвърлен.
Заедно с пристроената площ за първи етаж (11 кв.м.) общата застроена
площ е 66 кв.м., което напълно отговаря на приложената схема, комбинирана
скица от КККР и предходен кадастрален план, преди изработване на
кадастралната карта. Съдът намира за неоснователно направеното във
въззивната жалба възражение, че установената от вещото лице в
първоинстанционното производство допълнително пристроена към сградата
площ от 11 кв.м. към първия етаж и 14 кв.м. към втория етажа на процесната
сграда, предмет на делбата, представлява незаконен строеж и делбата й не
следва да бъде допускана. Основната сграда е законно изградена, поради
което тя може да бъде предмет на делба, дори ако има незаконно
пристрояване. В този случай пристрояването не се включва като
самостоятелен обект в делбата, а се разглежда като неотделима част към
първи и втори етаж на имота.
При така изложеното, съдът намира че обжалваното решение следва да
бъде отменено по отношение на допускането на 336/423 идеалн част от
поземлен имот с идентификатор 68134.4336.456 и постановяване на ново, с
което да бъде отхвърлен искът за делба на същата част от поземления имот. В
частта, с която е допусната делба на 87/423 поземлен имот с идентификатор
68134.4336.456, както и на двуетажна еднофамилна жилищна сграда /източен
6
близнак/ с идентификатор 68134.4336.456.1 при определените квоти,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Въззиваемият претендира разноски в размер на 1050 лв., от които 750 лв.
за платено адвокатско възнаграждение и 300 лв. за депозит за СТЕ. При този
изход на спора в полза на въззиваемата страна Н. Д. К. следва да бъдат
присъдени разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в общ размер на 745,50 лв.,
от които 532,50 лв. за платено адвокатско възнаграждение и 213 лв. за депозит
за СТЕ.
Воден от горното
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 13578/28.11.2022 г., постановено по гр. д. №
48083/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, в частта, с която е допусната
делба на 336/423 идеални части от поземлен имот с идентификатор
68134.4336.456, с площ от 423 кв.м., с адрес: гр. София, р-н „Овча купел“, ул.
*******, трайно предназначение: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване до /10 метра/, при съседи: 68134.4336.2042, 68134.4336.457,
68134.4336.2032, 68134.4336.2031, 68134.4336.455, номер по предходен план:
456, квартал - 9А, парцел XIV, при следните квоти: за Н. Д. К. с ЕГН
********** – 1/2 идеална част; за С. Н. К. с ЕГН ********** – 1/2 идеална
част, и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска за делба, предявен от Н. Д. К. с ЕГН **********
против С. Н. К. с ЕГН **********, на 336/423 идеални части от поземлен имот
с идентификатор 68134.4336.456, с площ от 423 кв.м., с адрес: гр. София, р-н
„Овча купел“, ул. *******, трайно предназначение: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване до /10 метра/, при съседи:
68134.4336.2042, 68134.4336.457, 68134.4336.2032, 68134.4336.2031,
68134.4336.455, номер по предходен план: 456, квартал - 9А, парцел XIV.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 13578/28.11.2022 г., постановено по гр. д.
№ 48083/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, в останалата му част.
ОСЪЖДА С. Н. К. с ЕГН ********** да заплати на Н. Д. К. с ЕГН
********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски пред въззивната
инстанция в размер на 745,50 лв.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8