№ 483
гр. Ловеч, 08.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на осми ноември през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно частно
наказателно дело № 20214300600469 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 341, ал. 2 вр. чл. 323, ал.2 НПК.
Образувано е по частна жалба срещу Определение № 356/23.07.2021г.
по ЧНД № 20214310200229 по описа на РС – Ловеч, с което е оставена без
разглеждане жалбата на СТ. Р. СТ., с.Крушуна, обл. Ловеч, против
Постановление изх.№ 1831/20 от 02.02.2021г. на РП – Ловеч, с което на
основание чл.244, ал.1, т.2 НПК е спряно наказателното производство по
досъдебно производство № 440/2020 по описа на РУ на МВР и на основание
чл.244, ал.2 вр. ал.1, т.2 НПК е прекратено наказателното производство по
отношение на повдигнатото обвинение на К. АК. К. от с.Крушуна, обл.Ловеч,
като недопустима, поради подадена извън преклузивния срок по чл.243, ал.4
и чл.244, ал.5 НПК.
В жалбата се навеждат доводи, че поради здравословни проблеми
лицето СТ. Р. СТ. не е могла лично да заведе жалбата си до РС – Ловеч чрез
РП – Ловеч като за целта помолила внука си И.Г.А., който живее и работи в
гр.София, да пусне жалбата. Твърди се, че на 02.03.2021г. И.А. предприел
пътуване от гр.София до гр.Ловеч, посетил баба си С.С. и отишъл да
Съдебната палата в гр.Ловеч като е завел жалбата в РП – Ловеч като свидетел
на възникналата ситуация бил Г.И.А.. Твърди се, че жалбата била депозирана
в РП – Ловеч на 02.03.2021 г., но същата е заведена в деловодството едва на
1
04.03.2021г. Навежда правни доводи, че жалбата се счита за подадена в
момента на постъпването й, а не от момента, в който служителят на
деловодството завежда предоставения му документ и поставя вх.номер върху
него като се позовава на чл.184 НПК. Твърди, че съдебния състав неправилно
е приел, че при липсата на доказателства жалбата е подадена извън 7-дневния
срок. Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на РС
– Ловеч за продължване на съдопроизводствените действия. Моли да се
допуснат двама свидетели, които да установят фактите, свързани с
депозирането в срок на жалбата, а именно И.Г.А., ЕГН ********** и Г.И.А.,
ЕГН **********.
В срока по чл.342, ал.2 НПК не са постъпили възражения от страна на
РП – Ловеч и на лицето К. АК. К..
Окръжен съд – Ловеч, след като обсъди изложените в частната
жалба доводи, извърши проверка на атакуваното определение на РС -
Ловеч и оцени събраните по делото доказателства, установи следното от
фактическа и правна страна:
На 17.09.2020г. (л.1, ДП) е образувано наказателно производство за
това, че на неустановена дата в периода месец октомври 2018 – 17.09.2020 в
с. Крушуна, обл. Ловеч, били отнети чужди движими вещи – неустановена
парична сума, от владението и без съгласието на собственичката С.С. от
с.Крушуна, обл.Ловеч, с намерение да бъдат противозаконно присвоени.
Производството е било за престъпление по чл.194, ал.1 НК.
Досъдебното производство е образувано по жалба с вх.№ 1831/20 от
14.09.2020г. от СТ. Р. СТ., ЕГН ********** чрез нейния внук И.Г.А. с
пълномощно за представителство пред МВР, Прокуратура и следствени
органи (л.3-7, ДП).
На 08.01.2020г. (л.52-55) е извършено привличане на обвиняем,
проведен разпит и предявяване на разследването. Като обвиняем е бил
привечен К. АК. К. в присъствието на адв. Илиян Илиев от АК – Ловеч.
С постановление № 1831/20 от 02.02.2021г. на РП – Ловеч по ДП
470/2020 по описа на РУ на МВР е постановено спиране на наказателното
производство по ДП № 470/2020 по описа на РУ на МВР за престъпление по
чл.194, ал.1 НК като заедно с това е прекратено наказателното производство
по същото досъдебно производство по отношение на обвиняемия К. АК. К. от
2
с.Крушуна, обл. Ловеч и е отменена спрямо него взетата мярка за
неотклонение „Подписка“. За да постанови това разпореждане, прокуратурата
е извела мотиви, че няма безспорно установени факти, а обвинението на този
етап почива на предположения. Съществувало индиция за участие на
обвиняемият за участие в това деяние. Счита, че не може да се направи
безспорен и несъмнение извод, че обвиняемият е извършил описаното
деянието. Сочи, че няма достатъчно достоверни източници, които да
сформират пълното му вътрешно убеждение (л.3-4 от ЧНД 229 по описа на
РС - Ловеч). Постановлението на РП – Ловеч било квалифицарано по чл.243,
ал.1, т.2 НПК и чл.244, ал.1, т.2 НПК.
Постановлението е връчено на лицето К. АК. К. на 08.02.2021г. (л.5 от
ЧНД 229 по описа на РС - Ловеч), а на пострадалата СТ. Р. СТ. на
23.02.2020г. (л.5 от ЧНД 229 по описа на РС - Ловеч).
На 04.03.2021г. с вх.№ 1831/20 в РП – Прокуратура е била заведена
жалба от пострадалата С.С. срещу постановление № 1831/20 от 02.02.2021г.
на РП – Ловеч по ДП 470/2020 по описа на РУ на МВР (л.6-7 от ЧНД 229 по
описа на РС - Ловеч). Твърди се, че постановлението е незаконосъобразно и
неправилно, постановено при процесуални нарушения и непълнота на
доказателства. В жалбата се навеждат доводи, че анализът на доказателствата
е частичен, не е извършено обективно и всестранно изследване. Сочи, че не са
събрани достатъчно доказателства относно това дали обвиняемият е
разходвал повече средства. Твърди, че фактическите констатации на
прокурора за това, че е установено че обвиняемият е прескачал неколкоратно
оградата на пострадала, както и че претърсвал стаята в къщата не
съответстват на авторството по чл.170 НК. В тази жалба се моли съдат да
отмени процесното постановление като делото да бъде върнато със
задължителни указания за извършване на процесуално следствени действия и
оценка и анализ на събрания до тази момент доказателствен материал.
По така постъпилата жалба е било образувано ЧНД 20214310200229 по
описа на РС – Ловеч. С Определение № 356/23.07.2021г. по същото дело
жалбата е оставена без разглеждане. За да постанови това определение,
районният съд е приел, че производството е по чл.243, ал.5 и чл.244, ал.5
НПК. В мотивите на определението, съставът на съда е изложил
обстоятелства, че постановлението е връчено на пострадалата на 23.02.2021г.,
3
срокът по чл.243, ал.4 и чл.244, ал.5 НПК е изтекъл на 02.03.2021г., а жалбата
заведена в РП – Ловеч, органът, чрез когото се обжалва, на 04.03.2021г. Съдът
е приел, че жалбата е подадена извън преклузивния срок. Същата била
недопустима, с което на основание чл.243, ал.5 и чл.244, ал.5 НПК оставил
жалбата без разглеждане и прекратил производството пред себе си. В
диспозитива е написал, че определението, подлежи на обжалване и
протестиране пред ОС – Ловеч в седемдневен срок от връчването на страните.
Определението е връчено на РП – Ловеч на 26.07.2021г. (л.9 от ЧНД
229 по описа на РС - Ловеч), на обвиняемият К. АК. К. (л.10 от ЧНД 229 по
описа на РС - Ловеч), а на пострадалата било съобщено на на 01.10.2021г.
чрез нейния внук И.Г.А. (л.13, 15 от ЧНД 229 по описа на РС - Ловеч) по
телефона, за което бил съставен протокол от съдебния деловодител. Внукът
се бил представил за нейн пълномощник, тъй като същата имала заболяване
„деменция“ и той извършвал вместо нея различни действия.
Срещу така постановеното определение на РС – Ловеч в деловодството
на ОС – Ловеч е постъпила въззивна частна жалба с вх.№ 6817/07.10.2021г. от
пострадалата СТ. Р. СТ. чрез процесуален представител адв. П.П. – САК.
Горната фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Жалбата е подадена в преклузевния седемдневен срок от процесуално
легитимирано лице срещу годен на обжалване съдебен акт, поради което
същата е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, поради
което следва да се остави без уважение, а атакуваното определение
потвърдено.
Доводите в жалбата се свеждат до оспорване, че жалбата е доставена в РП
– Ловеч а 02.03.2021г., а входирана (заведена под номер) на 04.03.2021г.
Работата на деловодителят в регистратура на РП – Ловеч обезпечава
процесът на приемане и входиране на документи. Когато документът е
получен и приет, същият се завежда във входящите регистри и се поставя
печат за входящ номер и дата. По съществото си това представлява
волеизявление от длъжностно лице (деловодител), че документът е приет и
заведен в деловодните регистри на службата, т.е. жалбата, тъжбата или друго
писмо е достигнало до знанието на прокуратурата.
Този печат с входящ номер и печат представлява по своята правна
4
същност документ („конкретно изрично обективирано и фиксирано чрез
писмено-езиковата форма изявление на дадено лице с правно значение“,
какъвто случай безспорно“), удостоверяващ, че на съответната дата,
подадената жалба е достигнала до знанието на органа.
Същият е официален документ, тъй като е издаден по установения ред и
форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на
обществеността в кръга на възложената му функция (чл.93 т.5 НК) и
свидетелстващ, тъй като с него се удостоверяват факти и обстоятелства, а не
волеизявление. Материализира се фактът, че на конкретната дата документът
е получен от прокуратурата.
Официалните свидетелстващи документи имат както формална
(авторство), така и материална доказателствена сила (верността).
С оглед изложените в жалбата доводи (твърдение, че документът е
получен на 02.03.2021г., а не на 04.03.2021г.), настоящият състав прие, че по
същество жалбоподателят се опитва да оспори материалната
доказателствена сила на този документ досежно верността, а не
автентичността му.
С оглед трайно установената съдебна практика и норми на ГПК и НПК,
съдът е обвързан от материалната доказателствена сила на официалните
свидетелстващи документи относно факта на осъществяване на
посочените в документи обстоятелства, в случая датата на получаване от
РП – Ловеч.
Предметът на производството по чл. 341 и сл. НПК не е верността,
респективно истиността на документ, а правилността на обжалвания акт,
поради което дори и да е вярно твърдението на жалбоподателя същият не
може в това производство да оспори верността или неверността, респективно
истинността и неистиността, на документа – печат с входящия номер и дата. В
текстовете на НПК няма аналогична норма както чл.17 ГПК и съдът не може
да се произнесе инцидентно по този преюдициален въпрос за верността на
документа.
Оспорване верността на печата с входящия номер и дата се осъществява
чрез исков процес било то като главен иск по чл.124,ал.4 ГПК, като насрещен
или инцидентен установителен иск или възражение по чл.193 ГПК, както и в
наказателното производство по реда на документните престъпления. Ето защо
5
жалбата се явява неоснователна, а искането по чл.345, ал.1, предл.2 НПК за
недопустимо с оглед предмета на въззивната проверка по чл.323 НПК.
При служебна проверка на основание чл.345, ал.3 вр. чл.314 НПК съдът
служебно констатира, че правилно районният съд е приел като доказан факта,
че на 04.03.2021г. е заведена и подадена жалбата. С оглед факта, че този
документ не е оспорен, нито е установено, че с влязла в сила присъда същият
е неистински, удостоверената дата е задължителна за съда, който разглежда
делото.
Въззивния съд следва да отбележи, че 02.03.2021г. е един ден преди
официален празник – трети март (чл.154 КТ), на който ден прокурорската
администрация не работи. Срокът би бил спазен ако се приложи чл.184 НПК
и на основание чл.46, ал.2 вр. чл.62 ГПК (lex analogia), ако жалбата била
подадена не ръчно (до 17:00 часа на съответния работен ден), а по един от
другите алтернативни способи до 24:00 часа на съответния ден, когато изтича
срока. Жалбоподателят твърди разлика единствено в отбелязаната дата, но не
твърди в кой час е посетил Съдебната палата в гр.Ловеч. Макар и да е
отверена след 17.00 часа, то срокът на ръчно входиране на документа изтича
на края на работния ден, а не 24:00 часа на последния ден. Освен това в
жалбата си твърди, че лично е доставил жалбата в сградата на прокуратурата.
Следва да се отбележи, че на основание чл.341, ал.2 НПК жалбите срещу
актове по чл.244 НПК се разгреждат по Глава ДВАДЕСЕТ И ВТОРА НПК,
като на основание чл.345, ал.3 НПК се прилагат разпоредбите на чл.323 НПК.
След като първоинстанционният съд е констатирал, че жалбата е подадена
извън срока, то е следвало диспозитивът да бъде „ВРЪЩА ЖАЛБАТА“, а не
„ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ“. Този непрецизно формулиран диспозитив
на първоинстанционния съд не влияе върху правилността и обосноваността
на атакуваното определение, поради което същото като правилно и
обосновано следва да се потвърди.
Предвид изложеното и на основание чл.345, ал.3 вр. 338 НПК, Окръжен
съд – Ловеч
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 356/23.07.2021г. по ЧНД №
6
20214310200229 по описа на РС – Ловеч, като правилно.
ПРЕПИС от определението да се връчи на:
Районна прокуратура Ловеч;
пострадалата СТ. Р. СТ. чрез нейния процесуален представител адв. ПР.
СВ. П. от САК на адрес: гр.София, ж.к. Света Троица, ул. „Зографски
манастир“ № 15, вх.Г, ет.6;
К. АК. К. на адрес: с. Крушуна, общ. Летница, обл. Ловеч, ул. Стара
планина №4;
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на
основание чл.341, ал.3 НПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7