Решение по дело №538/2020 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№…………/11.11.2021 г.

гр. София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI – 2 състав, в публично заседание на 14.05.2021 г. през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

СЪДИЯ : АТАНАС МАДЖЕВ

 

При секретаря Габриела Владова, като разгледа докладваното от съдия Атанас Маджев т. дело № 538/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК:

Образувано е по искова молба с вх. № 4728/04.04.2019 г., подадена от „К.А.“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, Търговски център „Парк Мол Стара Загора“, К.А., **, помещение 2.26, представлявано от назначения временен синдик – Н.Г.Н., заменен от впоследствие назначения постоянен синдик – Е.Н.П., на свой ред заменена от А.К., срещу „Л.И.“  ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Средец“, ул. „*******.

Предявени за разглеждане при условията на обективно кумулативно съединяване са искове, както следва:

1/ иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във връзка с чл. 34 ЗЗД за връщане на сумата в размер от 1 173 552,78 лв. с вкл. ДДС, представляваща сбор на заплатени без основание лизингови вноски по нищожен договор за лизинг № 003459-002 от 18.06.2012 г., сключен между „И Е.Д.Л.“  ЕАД и „К.А.“ ЕООД, ведно със законната лихва, считано от депозиране на ИМ в съда – 04.04.2019 г. до окончателното ѝ изплащане;

2/  иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във връзка с чл. 34 ЗЗД за връщане на сумата в размер от 5 224 773,19 лв.,с вкл. ДДС /уточнение направено на 13.11.2020 г. и допуснато от съда/, представляваща сбор на заплатени без основание лизингови вноски по нищожен договор за лизинг № 003459-003 от 18.06.2012 г. сключен между „И Е.Д.Л.“  ЕАД и „К.А.“ ЕООД, ведно със законната лихва, считано от депозиране на ИМ в съда – 04.04.2019 г. до окончателното ѝ изплащане;

3/ иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на „Л.И.“ ООД, че „К.А.“ ЕООД /н./ е собственик на съвкупност от движими вещи (употребявано оборудване), подробно конкретизирани в молба с вх. № 9735/24.07.2019 г.; и

4/ иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на „Л.И.“ ООД, че „К.А.“ ЕООД /н./ е собственик на недвижим имот, представляващ сграда с идентификатор 68134.4089.553.1, с административен адрес: гр. София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, комплекс „Арена II“, разположена в урегулиран поземлен имот с идентификатор 68134.4089.553, със застроена площ съгласно скица на сграда № 7701/14.09.2010 г. на СГКК – гр. София от 4484 кв.м., с предназначение: Сграда за култура и изкуство, която сграда съгласно документите за собственост е с административен адрес: гр. София, Столична община, район „Младост“, ул. „*******и представлява подобект от Комплекс „Арена II“, а именно: Кино „Арена II“, със застроена площ от 4440 кв.м. и разгърната застроена площ от 15167 кв.м.

В исковата молба се твърди, че с решение от 11.03.2019 г. по т. дело № 376/2018 г. по описа на ОС – Стара Загора по чл. 630, ал. 1 ТЗ по отношение на „К.А.“ ЕООД е открито производство по несъстоятелност, като със същото на дружеството е назначен и временен синдик. Поддържа се, че „К.А.“ ЕООД е титуляр на правото на собственост върху движими вещи (употребявано оборудване) и недвижим имот (сграда), детайлно индивидуализирани в исковата молба и молба с вх. № 9735/24.07.2019 г. Навеждат се твърдения, че на 18.06.2012 г. между „И Е.Д.Л.“  ЕАД и „К.А.“ ЕООД са сключени два договора за лизинг, съответно № 003459-002/18.06.2012 г. и № 003459-003/18.06.2012 г., по силата на които лизингодателят – „И Е.Д.Л.“  ЕАД – се задължил да придобие собствеността върху подробно индивидуализирани движими вещи (употребявано оборудване), по първия договор, съответно върху недвижим имот, представляващ сграда с идентификатор 68134.4089553.1, находяща се в гр. София, р-н „Младост“, по втория договор, както и да предостави същите за ползване на лизингополучателя, който се задължава да ги ползва съгласно постигнатите между страните уговорки и съответно приложимите ОУ към договорите за лизинг. Било уговорено, че цената за ползването на движимия актив възлиза на сумата от 1 043 071 евро /без ДДС/, а тази за недвижимия имот на сумата от 7 856 929,00 евро /без ДДС/. Посочва се, че за да придобие движимото и недвижимото имущество, предмет на договора за лизинг, лизингодателят закупил същото не от трето лице, а от самия лизингополучател – „К.А.“ ЕООД, като това станало с договори за продажба, сключени съответно на 18.06.2012 г. – за движимите вещи – и на 26.06.2012 г. – за недвижимият имот. През м. 02.2013 г. фирменото наименование на лизингодателя било променено на „И А.Б.Л.“ ЕАД, като впоследствие между него, като преобразуващо се дружество, и ответника – „Л.И.“ ЕООД (приемащо дружество) бил сключен договор за преобразуване посредством отделяне чрез придобиване по смисъла на чл. 262в ТЗ, въз основа на който в полза на приемащото дружество били прехвърлени определен обем от права и задължения съставляващи обособена част от лизингова дейност на преобразуващото се дружество – /Артистична и творческа дейност/ в т.ч. правото на собственост върху недвижими имоти по приложение № 1, върху движими вещи по приложение № 3 и № 4, както и всички права и задължения по договорите описани в приложение № 2, между които и правата на собственост върху активите предоставени за ползване по цитираните два договора за лизинг от 18.06.2012 г. Процеса на преобразуване приключил на 25.09.2018 г., когато тази правно-организационна промяна била вписана в ТР по партидите на двете дружества, поради което при сезиране на съда с исковата молба „Л.И.“ ЕООД се легитимира като лизингодател и собственик на активите по лизинговите сделки. От ищеца се прави позоваване, че двата договора за лизинг, както и сключените във връзка с всеки от тях договори за продажба са нищожни, поради наличието на няколко самостоятелни основания заявени в условията на евентуалност. Първият порок водещ според ищеца до нищожност на сделките е сключването им в условията на противоречие със закона и в частност с нормата на чл. 333 ТЗ, уреждаща договора за продажба с уговорка за изкупуване, тъй като при сключването на процесните договори за финансов лизинг било уговорено, че лизинговите активи трябва да бъдат придобити не от трето лице, както гласи нормата на чл. 342, ал. 2 ТЗ, а от самото дружество лизингополучател, което съставлявало даване и получаване на паричен кредит с предварително прехвърляне на собствеността на кредитополучателя на лизинговата вещ с цел обезпечение вземанията на кредитодателя по връщането на кредита с лихвите, таксите и разноските. Отбелязано е, че чл. 333 ТЗ принципно не забранява продажбата с уговорка за обратно изкупуване, но ясно дефинира формата и пределите на възможният срок, в който подобно изкупуване може да се извърши, като при двата процесни договора за продажба, с които активите са придобити от ответника, нямало уреден срок на обратното изкупуване. На следващо място в условията на евентуалност е въведен друг порок водещ до нищожност на лизинговите и продажбени сделки, а именно, че същите са привидни съглашения прикриващи договор за заем и неговото обезпечаване, като и тук е изтъкнато, че атакуваните сделки имали за преследвана договорна цел даване и получаване на паричен кредит с предварително прехвърляне на собствеността на кредитополучателя на лизинговата вещ с цел обезпечение вземанията на кредитодателя по връщането на кредита с лихвите, таксите и разноските. Чрез тези два акта – лизинг и продажба – се осъществявала симулация на скритото съглашение „договор за заем и неговото обезпечаване“ – чл. 152 ЗЗД. Твърденията на ищеца продължават с това, че при недействителни договори за лизинг, то съгласно чл. 34 ЗЗД лизингодателят е длъжен да възстанови на лизингополучателя заплатените от последния суми за периода на ползването на лизинговите активи, а именно: сумата от 901 295,88 лв. с вкл. ДДС, платена по нищожен договор за лизинг № 003459-002/18.06.2012 г., както и сумата от 5 224 773,19 лв. с вкл. ДДС, платена по нищожен договор за лизинг № 003459-003/18.06.2012 г. С два броя нотариални покани, връчени на 14.03.2019 г., „Л.И.“ ЕООД е известило „К.А.“ ЕООД, че прави всички дължими суми по договор за лизинг № 003459-002/18.06.2012 г. и договор за лизинг № 003459-003/18.06.2012 г. предсрочно изискуеми, като е отправил предупреждение, че при липса на предприето плащане на указаните суми в рамките на едномесечен срок от получаване на поканите, то договорите за лизинг ще се смятат за развалени, като „К.А.“ ЕООД ще следва да върне предоставените му лизингови вещи, като се посочва че срокът за плащане на предсрочно изискуемите суми е изтекъл на 14.04.2019 г.

На 18.06.2019 г. ответникът – „Л.И.“ ООД, чрез надлежно упълномощения по делото процесуален представител – адвокат Диков, е подал писмен отговор по депозираната искова молба, с който оспорва изцяло предявените за разглеждане искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във връзка с чл. 34 ЗЗД и чл. 124, ал. 1 ГПК, като излага подробни съображения срещу тяхната основателност, съответно счита, че същите следва да бъдат отхвърлени. Отрича се „К.А.“ ЕООД да е титуляр на описаните в исковата молба движимо и недвижимо имущество, като се твърди, че техен титуляр е именно „Л.И.“ ООД, в качеството му на дружество правоприемник на „И А.Б.Л.“ ЕАД, като придобиваното основание е извършено преобразуване посредством отделяне чрез придобиване по чл. 262в ТЗ, вписано в Търговския регистър на 25.09.2018 г. Поддържа се, че от своя страна „И А.Б.Л.“ ЕАД е придобил собствеността върху тези вещи на основания, годни да го направят собственик в предвидената от закона форма, а именно – договор за продажба на оборудване и нотариален акт за продажба на недвижим имот, сключени съответно на 18.06.2012 г. и на 26.06.2012 г. – като се оспорва същите да страдат от никое от застъпените от ищеца основанията за нищожност. По отношение на първия от сочените пороци – противоречие на закона и в частност с нормата на чл. 333 ТЗ – се сочи, че позоваването на ищеца е неправилно, тъй като диспозитивното правило на чл. 342 ТЗ допуска страните да уговорят, че лизинговият обект ще бъде придобит от самия лизингополучател, а не от трето лице. Добавя се, че договорът за обратен лизинг се признава от съдебната практика, като същият е уреден и в приложими в Република България нормативни актове, а именно Регламент № 1862/03.11.2008 г. на Комисията, с който са приети определени Международни счетоводни стандарти, в т.ч. МСС № 17 „Лизинг“; Националните счетоводни стандарти, които са приети с ПМС № 46/2005 г. В допълнение се поддържа, че сключените два договора за лизинг са съобразени с принципа на договорната свобода уреден в чл. 9 ЗЗД, като се посочва, че освен уредените в ТЗ оперативен и финансов лизинг съществуват и редица други видове лизинг, разновидности на финансовия лизинг, за които се прилага търговският обичай, като се твърди, че т.нар. договор за обратен лизинг се приема и от съдебна практика на Върховния касационен съд, съгласно която договорът за обратен лизинг не противоречи на българското право и представлява действителна правна сделка, сключването на която не води до нарушаване на императивни правила. Относно правилото на чл. 333 ТЗ, ответникът посочва, че същата урежда договорът за продажба с уговорка за обратно изкупуване, а не договорът за обратен финансов лизинг, който представлява инструмент за кредитиране, чрез който на лизингополучателя се предоставя финансиране, като собствеността върху предоставяните за ползване активи се прехвърля на лизингодателя. По отношение на следващото заявено от ищеца основание за нищожност, а именно че договорите за лизинг и за продажба всъщност са привидни такива и прикриват договори за заем и тяхното обезпечаване, ответникът излага съображение, че сделките не са опорочени, защото няма допуснато нарушение на нормата на чл. 333 ТЗ, тъй като договорът за обратен финансов лизинг е познат на българската правна действителност, като за постигане на правните последици на този договор не е необходимо да е налице намерение у страните да сключват друг вид договор, които по същността си да има функцията на прикрит. Прави се съпоставка между договора за обратен финансов лизинг и договора за заем, като се изтъкват отликите в техния предмет и преследвани цели. Основен белег на симулацията е и двете страни по сделката да са постигнали съгласие, че не желаят настъпването на последици, които да произтичат от направените от тях волеизявления, като в разглежданата хипотеза подобно съгласие не е демонстрирано, включително няма издавано обратно писмо в подобна насока. Що се касае до твърдяното от ищеца опорочаване на сделките по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 152 ЗЗД, а именно нищожност на договорите като съглашения чрез които предварително е бил уговорен начин за удовлетворяването на кредитора различен от предвидения в закона, от ответника се противопоставят възражения в насока, че подобен фактически състав на нищожност не е реализиран при атакуваните четири сделки. Посочва се, че договорът за обратен лизинг има своята нормативна опора в регламент на ЕС, които има директен ефект и се ползва с предимство пред вътрешното право, поради което чл. 152 ЗЗД, като национална правна норма, не може да се противопостави на наднационалната регулация на договора за обратен финансов лизинг, и като противоречаща му тя не следвало да намери приложение. Успоредно с това трябвало да се съобразява, че нормата на чл. 152 ЗЗД се прилага тогава, когато в закона липсва допуснато изключение, каквито изключения има в чл. 333 ТЗ и чл. 315, ал. 2, т. 1 ТЗ, като нормативната уредба на обратния лизинг също трябвало да се приеме за изключение от приложение нормата на чл. 152 ЗЗД. Ответникът се спира и на това, че в чл. 152 ЗЗД са въведени две забрани, а именно направата на предварителна уговорка, че ако дадено задължение не бъде изпълнено, то кредиторът ще стане собственик на вещта, но тази хипотеза е приложима само когато кредиторът придобива собствеността върху вещта след допуснатото неизпълнение, а не обратното, както е в разглеждания случай, тъй като „И Е.Д.Л.“ ЕАД е придобило собствеността върху лизинговите обекти към момент предшестващ изпадането на длъжника в състояние да не може да изпълнява основното си задължение по лизинговите сделки. На второ място чл. 152 ЗЗД установява забрана за предварително уговаряне на способи за удовлетворяване на кредитора, които не са предвидени в закона. Добавя се, че и двете поставени изисквания по правната си същност могат да касаят само уговорка за бъдещо придобиване на движими вещи, но не и на недвижими такива, доколкото за последните е установена нотариална форма за действителност. Подчертава се, че съобразно съдържанието на договорите за обратен финансов лизинг страните са възприели, че лизинговия обект е притежание на лизингодателя, а не са го третирали като обезпечение, дадено на лизингодателя, от което същият да се удовлетвори при евентуално неизпълнение на задълженията на лизингополучателя. Недвусмислено са уговорени между страните и условията при които лизингополучателя може да придобие собствеността върху лизинговия актив било по време на договора, било след изтичане на уговорения му срок на действие. Анализът на клаузите на договорите за лизинг показва, също така, че те са съобразени с нормативните изисквания установени в чл. 344 ТЗ и чл. 345 ТЗ, а именно от лизингодателя да бъде предадено или осигурено предаването на правото на ползване върху лизинговия обект и да се предостави свободното ползване на обекта на лизинга в пределите на срока на действие на договора, респективно от лизингополучателя да се заплаща уговорената цена във формата на периодични лизингови вноски, да пази актива и да заплаща разходите свързани с ползването и поддръжката му, както и да върне вещта ако не я изкупи. Изтъкнатото показвало, че няма допуснато нарушение на забраната установена в нормата на чл. 152 ЗЗД, тъй като прехвърлянето на собствеността при сключването на договорите за лизинг е част от задължителното съдържание на сделката по обратен финансов лизинг, които подвид договор за финансов лизинг е напълно действителен според приложимото материално право и формираната съдебна практика. На следващо място ответникът – „Л.И.“ ООД настоява, че извън коментираните основания за придобиването на правото на собственост върху лизинговите активи, а именно продажбени сделки, за него е налице и друго самостоятелно основание правещо го собственик, а именно – изтекла в негова полза и в полза на праводателя му  придобивна давност. В този контекст се заявява, че в целия период след сключване на договорите за продажба и лизинг фактическата власт се е упражнявала или от  „И А.Б.Л.“ ЕАД, респективно от ответника, като това е ставало посредством друго лице – държател. Прави се и позоваване на това, че „Л.И.“ ООД владее вещта на правно основание, което е годно да го направи собственик. В отговорът си ответникът се спира и на предявените против него осъдителни искове по чл. 55, ал. 1, предл. първо във вр. с чл. 34 ЗЗД за възстановяване на суми платени при начална липса на основание – нищожни договори за лизинг – като оспорва тяхната основателност. Най-напред отново подчертава, че лизинговите сделки не страдат от порок, водещ до тяхната нищожност, поради което са произвели целените от страните правни последици. На самостоятелно основание се опонира по твърдението, че „К.А.“ ЕООД е осъществило плащане по договор за лизинг от 18.06.2012 г., което да възлиза на сумата в размер от 901 295, 88 лв. и по договор за лизинг от 26.06.2012 г. в размер на сумата от 5 224 773,19 лв. Акцентира се над това, че една част от заплатените по лизинговите правоотношения суми от страна на „К.А.“ ЕООД покриват не лизингови вноски а застрахователни премии, местни данъци и такси, които плащания не подлежат на възстановяване. При условията на евентуалност, в случай, че по делото бъде установено, че твърдяните от ищеца плащания са били извършени, както и че тези плащания са без основание, ответникът възразява, че вземанията за тяхното възстановяване са погасени по давност. На следващо място, отново при условията на евентуалност, ответникът предявява за разглеждане съдебно възражение за прихващане със свои вземания към ищеца, а именно със сумата в размер на 1 251 685,20 евро /с левова равностойност от 2 448 083,46 лв./, представляваща стойност на заплатена продажна цена по нищожен договор за покупко-продажба на оборудване сключен на 18.06.2012 г., както и законната лихва върху нея за периода от датата на извършване на плащането до окончателното възстановяване на сумата, както и със сумата от 9 469 784,38 евро /с левова равностойност от 18 521 288,38 лв./, представляваща стойността на заплатена продажна цена по нищожен договор за покупко-продажба на недвижим имот сключен под формата на нотариален акт на 26.06.2012 г., както и законната лихва върху нея за периода от датата на извършване на плащането до окончателното възстановяване на сумата. Отново при условията на евентуалност, при достигнат извод за основателност на предявените исковете ответникът противопоставя възражение за право на задържане по смисъла на чл. 90, ал. 1 ЗЗД, доколкото към момента същите не се намират в държане на „К.А.“ ЕООД, а „Л.И.“ ООД, което може да откаже връщането им, докато не получи връщане на платената по нищожните продажбени сделки цена.

На 12.07.2019 г. ищецът – „К.А.“ ЕООД /н./, чрез новоназначения си временен синдик – Е.П. – е подал допълнителна искова молба, в която се посочва, че от момента на назначаването ѝ до този на упражняване на процесуалното право по чл. 372 ГПК от длъжника не е ѝ е предоставена нито документация, нито информация относно търговската му дейност, и в частност относно сключването и изпълнението на коментираните в ИМ договори за продажба и лизинг, което препятствало възможността ѝ да направи допълнителни пояснения и конкретизации по изнесените твърдения в първоначалната искова молба, в т.ч. и нови искани за събиране на доказателства за установяване на обстоятелствата, от които произтичат спорните субективни материални права, предмет на исковата защита в започнатия процес.

На 24.07.2019 г. от С.М., управител на „К.А.“ ЕООД /н./, е постъпила молба-уточнение вх. № 9735/24.07.2019 г., с която се внасят пояснения по обстоятелствата, на които почиват исковите претенции. Извършено е надлежно описание на всяка една от движимите вещи, формиращи съвкупността от употребявано оборудване по договора за продажба сключен на 18.06.2012 г., като същите са индивидуализирани с изписване на инвентарен номер, вид, брой, документ за придобиване, дата на придобиване, дата на въвеждане в експлоатация. Поддържа се, че ищецът е станал собственик на всяка от движимите вещи на основание неформални договори за продажба, а при условията на евентуалност е добавено и основанието придобивна давност. Досежно правата на ищеца върху процесния недвижимия имот, представляващ сграда с идентификатор 68134.4089.553.1, находяща се в гр. София, ж.к. „Младост“, комплекс „Арена II”, се излага, че през 2003 г. по силата на договор за продажба, сключен във формата на нотариален акт, „К.А.“ ЕООД е придобило урегулираният поземлен имот, където впоследствие била изградена процесната постройка, станала негова собственост по приращение на основание чл. 92 ЗС. Посочва се, че през м. 06.2012 г. „К.А.“ ЕООД е продало процесното движимо и недвижимо имущество на „И Е.Д.Л.“ ЕАД с два отделни договора за продажба, сключени съответно на 18.06.2012 г. и 26.06.2012 г., след което дружеството-купувач е сключило договори за обратен лизинг с „К.А.“ ЕООД, по силата на които същите вещи са били предоставени обратно на продавача за временно възмездно ползване под формата на лизингови активи.

На 02.09.2019 г. от „Л.И.“ ООД е постъпил отговор на допълнителната искова молба, с който ответникът поддържа изложените в първоначалния отговор съображения срещу основателността на предявените искове, като се поддържа че процесните договори за продажба и лизинг не страдат от изтъкнатите от ищеца основания за нищожност, поради което са произвели целените от страните правни последици, обвързвайки ги с произтичащите от тях права и задължения. Преповторени са доводите, че се касае за сключени договори за обратен лизинг, каквито действащия правопорядък (общностен и национален) допуска и които са годни да обвържат страните. Обосновава се отсъствието на поддържаните от ищеца пороци, които да обуславя извод за нищожност на атакуваните договори, като ответника отново подробно се е спрял на всеки от фактическите състави поддържани от ищеца излагайки конкретни правни съображения за липсата му. Не се отстъпва и от всички останали възражения упражнени с отговора на първоначалната искова молба, в т.ч. и такива при условията на евентуалност /за изтекла придобивна давност, за изтекла погасителна давност, за прихващане с насрещни изискуеми вземания и за право на задържане/.

Софийски градски съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Представен като писмено доказателство по делото е извадка от инвентарна книга на „К.А.“ ЕООД, изготвена във връзка със сключването на договор за лизинг № 003459-002 от 18.06.2012 г., съдържаща подробни данни за движими вещи, представляващи употребявано техническо оборудване, като всяка отделна вещ е индивидуализирана по наименование, вид, сделка въз основа на която е придобита, дата на която е сключена сделката, стойност, по която е придобита вещта, както и местоположение на вещта, към датата на изготвяне на справката. Наред с това са ангажирани двадесет на брой данъчни фактури, издадени на „К.А.“ ЕООД в периода от 05.01.2009 г. до 01.07.2011 г., установяващи негови задължения като купувач по част от договорите, въз основа на които е закупено процесното оборудване.

По делото е представен нотариален акт за продажба на недвижим имот № 83, том IV, рег. № 10770, дело № 595/25.07.2003 г. на нотариус В.Б., рег. № 302 на НК, вписан в АВ, Служба по вписванията – гр. София, с вх. рег. № 26695, акт № 183, том LXXXIV, дело № 19422/2003 г., по силата на който между „Б.П.С.“ ЕООД, като продавач, представлявано от управителите си Р.А.П.и Щ.Л., от една страна и от друга „К.А.“ ЕООД, като купувач, представлявано от С.С.М., е сключен договор за продажба на недвижим имот, представляващ урегулиран поземлен имот, съставляващ парцел IV – 1443, 1228, 2736, 2623, 2861, 2862, 2863, 2864, 2476, 1616, 1692, 2697, 2814, 2548, отреден за кино комплекс, ресторант, офиси и КОО, по одобрения регулационен план на гр. София, м. „Младост 4“ – бул. „А. ***, целият с площ от 23 751, за сумата от 950 040 евро.

Съгласно разрешение за строеж № 156/08.03.2004 г., издадено от СО, ДАГ на ответника „К.А.“ ЕООД е разрешено изграждането на комплекс „Арена II“, Кино „Арена II“ и паркинги и околно пространство в ПИ № VI, в кв. 24 по плана на гр. София, район „Младост“, намиращ се на бул. „Ал. Малинов“, Младост 4.

Съобразно разрешение за ползване № СТ-12-223/18.05.2005 г., издадено от инж. Наумова, заместник-началник на ДНСК е допусната експлоатацията на  строеж : Комплекс „Арена II“ – Кино „Арена II“ с 15 кинозали, технически и обслужващи помещения, пицария-ресторант „Виктория“, щандове за пуканти – 3 броя, ВИП-Кафе /Виенски салон/, фууд-корт /заведения за бързо хранене/, детски кът с бюфет, офис-администрация, външно ел. захранване, кабели СрН 20kVи 1 kV, трафопост тип МКТП 2х1600кVA/20/0,4кV, външни „ВиК“ отклонения, площадкови инженерни мрежи, вертикална планировка и настилки, районно осветление, надземни паркинги с 482 паркоместа, организация на движението, озеленяване и благоустройство – изграден в УПИ VI, кв. 23 м. „Ал. Малинов – Младост 4“, гр. София, район Младост, Столична община.

Видно от договор за лизинг № 003459-002 от 18.06.2012 г., сключен между „И Е.Д.Л.“ ЕАД, като лизингодател, и „К.А.“ ЕООД, като лизингополучател, по силата на който лизингодателят се е задължил да придобие и предостави за ползване на лизингополучателя употребявано оборудване, подробно описано в приложение № 1, неразделна част от договора, за период от 120 месеца, срещу което лизингополучателят се е задължил да заплаща ежемесечни лизингови вноски съгласно уговорен между страните погасителен план. Предвидено е отдаваното на лизинг оборудване да бъде доставено на лизингодателя от „К.А.“ ЕООД, като уговорената между страните доставна цена възлиза на сумата от 1 043 071 евро.

Ангажиран като писмено доказателство по делото е договор за продажба на оборудване № 003459-002 от 18.06.2012 г., сключен между „И Е.Д.Л.“  ЕАД, като купувач, и „К.А.“ ЕООД, като продавач, по силата на който ищцовото дружество се е задължило да прехвърли на „И Е.Д.Л.“ ЕАД правото на собственост върху движими вещи, представляващо употребявано оборудване, подробно описани по вид и стойност в приложение № 1, представляващо неразделна част от договора, срещу което купувачът се е задължил да заплати продажна цена в размер на сумата от 1 043 071 евро. В договора изрично се посочва, че същият се сключва във връзка със сключен на същата дата между същите страни договор за лизинг № 003459-002 от 18.06.2012 г., като вещите, предмет на договора за лизинг, описани в приложение № 1 към същия, са идентични с тези, предмет на договора за продажба, описани в приложение № 1 от към него.

Приобщен за доказателство е и договор за лизинг № 003459-003 от 18.06.2012 г., сключен между „И Е.Д.Л.“ ЕАД, като лизингодател, и „К.А.“ ЕООД, като лизингополучател, по силата на който лизингодателят се е задължил да придобие и предостави за ползване на лизингополучателя за период от 120 месеца недвижим имот, съставляващ сграда с идентификатор 68134.4089.553.1, с административен адрес: гр. София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, комплекс „Арена II“, разположена в урегулиран поземлен имот с идентификатор 68134.4089.553, със застроена площ съгласно скица на сграда № 7701/14.09.2010 г. на СГКК – гр. София от 4484 кв.м., с предназначение: Сграда за култура и изкуство, която сграда съгласно документите за собственост е с административен адрес: гр. София, Столична община, район „Младост“, ул. „*******и представлява подобект от Комплекс „Арена II“, а именно: Кино „Арена II“, със застроена площ от 4 440 кв.м. и разгърната застроена площ от 15167 кв.м. Срещу предоставянето за ползване на описания актив лизингополучателят се е задължил да заплаща ежемесечни лизингови вноски съгласно уговорен между страните погасителен план простиращ се в  периода от 01.07.2012 г. до 01.06.2022 г. Предвидено е отдаваният на лизинг недвижим имот да бъде закупен от лизингодателя от „К.А.“ ЕООД, като в договора за лизинг е предвидено имотът да бъде придобит срещу сумата от 7 856 929 евро, формираща главничния компонент от лизинговите вноски.

По делото е приет за доказателство нотариален акт за продажба на недвижим имот № 53, том I-A, рег. № 10472, дело № 33/26.06.2012 г. на нотариус Р.Б, рег. № 273 на НК, вписан в АВ, Служба по вписванията – гр. София, с вх. № 26642, акт № 70, том LXI, дело № 12684/2012 г., по силата на който между „К.А.“ ЕООД, като продавач, представлявано от управителя С.С.М., и „И Е.Д.Л.“ ЕАД, като купувач, представлявано от Р.М.В.– пълномощник, е сключен договор за продажба на недвижим имот, представляващ сграда с идентификатор 68134.4089.553.1, с административен адрес: гр. София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, комплекс „Арена II“, разположена в урегулиран поземлен имот с идентификатор 68134.4089.553, със застроена площ съгласно скица на сграда № 7701/14.09.2010 г. на СГКК – гр. София от 4484 кв.м., с предназначение: Сграда за култура и изкуство, която сграда съгласно документите за собственост е с административен адрес: гр. София, Столична община, район „Младост“, ул. „*******и представлява подобект от Комплекс „Арена II“, а именно: Кино „Арена II“, със застроена площ от 4440 кв.м. и разгърната застроена площ от 15167 кв.м., за сумата от 7 856 929 евро.

От служебна справка на съда в търговския регистър се установява, че на 01.02.2013 г. по електронната партида на „И Е.Д.Л.“ ЕАД е вписана промяна на фирмата на търговеца, като новото фирмено наименование на дружеството е „И А.Б.Л.“ ЕАД.

Според договор за преобразуване чрез отделяне в съществуващо дружество по чл. 262в ТЗ с нотариална заверка на подписите, извършена на 09.05.2018 г. от нотариус И.Н., рег. № 40 в НК, сключен между „И А.Б.Л.“ ЕАД – преобразуващо се дружество – и „Л.И.“ ООД – приемащо дружество, в резултат на преобразуването е обособена част от търговското предприятие на преобразуващото се дружество, представляваща обособена част от лизинговата му дейност, свързана с Индустрия „Артистична и творческа дейност“, която е предвидено да премине върху приемащото дружество, а именно (i) право на собственост върху недвижими имоти съгласно Приложение № 1, (ii) право на собственост върху движими вещи, описани в Приложение №№ 3 и 4, неразделна част от договора, както и (iii) всички права и задължения, произтичащи от договорите, описани в Приложение № 2. Видно от представеното като писмено доказателство по делото Приложение № 1, неразделна част от договора за преобразуване, в обособената част от търговското предприятие на преобразуващото се дружество, подлежаща на отделяне чрез придобиване по чл. 262в ТЗ от приемащото дружество, се включва и сграда с идентификатор 68134.4089.553.1, с административен адрес: гр. София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, комплекс „Арена II“, разположена в урегулиран поземлен имот с идентификатор 68134.4089.553, със застроена площ съгласно скица на сграда № 7701/14.09.2010 г. на СГКК – гр. София от 4484 кв.м., с предназначение: Сграда за култура и изкуство, която сграда съгласно документите за собственост е с административен адрес: гр. София, Столична община, район „Младост“, ул. „*******и представлява подобект от Комплекс „Арена II“, а именно: Кино „Арена II“, със застроена площ от 4440 кв.м. и разгърната застроена площ от 15167 кв.м., придобита от преобразуващото се дружество по силата на договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 53, том I-A, рег. № 10472, дело № 33/26.06.2012 г. на нотариус Р.Б, рег. № 273 на НК, вписан в АВ, Служба по вписванията – гр. София, с вх. № 26642, акт № 70, том LXI, дело № 12684/2012 г., сключен с „И А.Б.Л.“ ЕАД. На следващо място по делото е представено и Приложение № 2, неразделна част от договора за преобразуване, съгласно което в обособената част от търговското предприятие на преобразуващото се дружество, подлежаща на отделяне чрез придобиване от приемащото дружество, се включват правата и задълженията на преобразуващото се дружество, произтичащи от договор за овърдрафт и договор за разплащателна сметка, сключени с „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, както и три договора за лизинг, в това число договор за лизинг № 003459-002 от 18.06.2012 г. и договор за лизинг № 003459-003 от 18.06.2012 г., сключени с „И А.Б.Л.“ ЕАД (с предходно фирмено наименование „И Е.Д.Л.“ ЕАД). По делото е представено още и Приложение № 4, неразделна част от договора за преобразуване, съгласно което в обособената част от търговското предприятие на преобразуващото се дружество, подлежаща на отделяне чрез придобиване от приемащото дружество, се включват подробно описани движими вещи, представляващи лизингови активи по договор за лизинг № 003459-002/18.06.2012 г., идентични с описаните съгласно Приложение № 1 към договор за продажба на оборудване № 003459-002 от 18.06.2012 г., сключен между „И Е.Д.Л.“  ЕАД и „К.А.“ ЕООД.

Разпитан, свидетелят А.Б., заявява, че от 2010 г. е изпълнителен директор на „ОББ И.“ ЕАД, а от 2013 г. е и съпредседател на „Българска асоциация за лизинг“ – сдружение с нестопанска цел, в което членуват 19 български лизингови компании, в това число и управляваното от него акционерно дружество. Посочва, че от 2005 г., от когато се води такава статистика, финансовият лизинг е преобладаващ с дял от около 97 % за сметка на оперативния, чийто дял е около 3 %, като през последните години по отношение на същия се наблюдава увеличаване до около 4 %. По отношение на договора за обратен лизинг, чиято специфика се състои в това, че лизингодателят придобива лизинговата вещ от самия лизингополучател, свидетелят посочва, че близо 1/3 от договорите за лизинг в страната са от този вид, като в практиката такива сделки се сключват както за движими, така и за недвижими вещи.

По делото е изслушано заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице Д.Т., което съдът кредитира като компетентно и обосновано, чиито изводи съответстват на останалите доказателства по делото. От заключението се установява, че по данни от счетоводството на лизингодателя извършените от „К.А.“ ЕООД погашения на лизингови вноски по договор за лизинг № 003459-002 от 18.06.2012 г. и договор за лизинг № 003459-003 от 18.06.2012 г., възлизат съответно в размер на сумата от 869 046 лв. – по първия договор – и на сумата от 5 261 947,56 лв. – по втория договор, като в счетоводството на ищеца са отразени погашения в размер на сумата от 841 625,53 лв. – по първия договор, и на сумата от 4 536 563,32 лв. – по втория договор. По отношение на договор за лизинг № 003459-002 от 18.06.2012 г. се установява, че общо погасената сума в размер на 869 046 лв., се формира от сумата в размер на 458 992,02 лв., представляваща сбора на извършени в периода от 04.07.2012 г. до 30.05.2017 г. петдесет и три на брой плащания, и сумата в размер на 410 053,98 лв., представляваща стойността на извършено на 29.06.2012 г. прихващане. По отношение на договор за лизинг № 003459-003 от 18.06.2012 г. се установява, че общо погасената сума в размер на 5 261 947,56 лв., се формира от сумата в размер на 2 084 923,45 лв., представляваща сбора на извършени в периода от 04.07.2012 г. до 30.05.2017 г. седемдесет и шест на брой плащания, и сумата в размер на 3 177 024,11 лв., представляваща стойността на извършено на 29.06.2012 г. прихващане. На следващо място заключението установява, че извършените от „И А.Б.Л.“ ЕАД към „К.А.“ ЕООД плащания по договор за продажба на оборудване № 003459-002 от 18.06.2012 г. възлизат в размер на сумата от            2 448 083,46 лв., съответно плащанията, извършени от „И А.Б.Л.“ ЕАД към „К.А.“ ЕООД по договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 53, том I-A, рег. № 10472, дело № 33/26.06.2012 г. на нотариус Р.Б, рег. № 273 на НК, възлизат в размер на сумата от 18 528 474,74 лв.

Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо във връзка с чл. 34 ЗЗД

Съдът е сезиран със съединени при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо във вр. с чл. 34 ЗЗД, предявени от „К.А.“ ЕООД – в несъстоятелност срещу „Л.И.“  ООД, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 1 173 552,78 лв. и сумата от 5 224 773,19 лв., представляващи сбор на заплатени без основание – поради нищожност на договорите, от които произтичат – лизингови вноски, съответно по договор за лизинг № 003459-002 от 18.06.2012 г. и договор за лизинг № 003459-003 от 18.06.2012 г, сключени между „И Е.Д.Л.“ ЕАД – праводател на ответното дружество по сключен между тях договор за преобразуване посредством отделяне чрез придобиване по чл. 262в ТЗ – и „К.А.“ ЕООД.

Неоснователното обогатяване е уредено като отделни фактически състави – юридически факти, при чието настъпване възниква правоотношение, което изрично е уредено в закона и което се състои от задължението на този, който е получил нещо без правно основание, да го върне на лицето, от което го е получил или за чиято сметка се е обогатил, както и като един общ състав, намиращ субсидиарно приложение. Под „правно основание” се разбира правоотношението, елемент от чието съдържание са вземането с предмет съответната имуществена облага и задължението за предоставянето ѝ – това може да бъде договор, административен акт, самият закон, водене на чужда работа без поръчка и пр. Липсата на правно основание се изразява в липсата на субективно право за дадено лице да получи имуществена придобивка в момента, когато то фактически я е получило или при отпадане с обратна сила на съществувалото към момента на получаването на имуществената облага основание – прекратително условие, разваляне на договор, унищожаване.

Предпоставките за уважаване на иска по чл. 55, ал. 1, предл. първо във вр. с чл. 34 ЗЗД са две: положителна – извършването на определена престация в полза на ответника, в случая наличие на осъществено плащане, и отрицателна – липсата на основание за получаване на престацията, в случая нищожност на договорите, от които произтича задължението за осъществяване на извършената престация.

От изслушаното по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за периода от 04.07.2012 г. до 30.05.2017 г. „К.А.“ ЕООД е извършило в полза на „И Е.Д.Л.“ ЕАД общо петдесет и три на брой плащания, възлизащи в общ размер на сумата от 458 992,02 лв., всяко от които за погасяване на задължения за лизингови вноски по сключен между тях договор за лизинг № 003459-002 от 18.06.2012 г. Установява се също така, че на 29.06.2012 г. между „К.А.“ ЕООД и „И Е.Д.Л.“ ЕАД е постигнато съгласие за извършване на прихващане на част от задължението на „К.А.“ ЕООД за заплащане на лизингови вноски по договор за лизинг № 003459-002 от 18.06.2012 г., възлизащо в размер на сумата от 410 053,98 лв., срещу насрещно задължение на „И Е.Д.Л.“ ЕАД към ищеца в същия размер. С оглед на изложеното съдът намира, че настъпването на първата от посочените две необходими в условията на едновременност предпоставки за основателност на първата от заявените кондикционни претенции, а именно извършено от ищеца плащане, се установява до размера на сумата от 458 992,02 лв., за разликата над която до пълния претендиран размер от 1 173 552,78 лв. плащане не се установява. Извършеното прихващане за сумата от 410 053,98 лв. в случая е без значение и не може да се приравни на плащане, защото при недействителност на основанието, от което бива черпено някое от предявените за прихващане насрещни задължения, прихващането изобщо не би произвело правни последици. Интересът на страната, участвала в прихващането с недействителен дълг се гарантира от недействителността на самото прихващане, като вземането ѝ към насрещната страна остава непогасено и подлежи на изпълнение.

На следващо място от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за периода от 04.07.2012 г. до 30.05.2017 г. „К.А.“ ЕООД е извършило в полза на „И Е.Д.Л.“ ЕАД общо седемдесет и шест на брой плащания, възлизащи в общ размер на сумата от 2 084 923,45 лв., всяко от които за погасяване на задължения за лизингови вноски по сключен между тях договор за лизинг № 003459-003 от 18.06.2012 г. Установява се също така, че на 29.06.2012 г. между „К.А.“ ЕООД и „И Е.Д.Л.“ ЕАД е постигнато съгласие за извършване на прихващане на част от задължението на „К.А.“ ЕООД за заплащане на лизингови вноски по договор за лизинг № 003459-003 от 18.06.2012 г., възлизащо в размер на сумата от 3 177 024,11 лв., срещу насрещно задължение на „И Е.Д.Л.“ ЕАД към ищеца в същия размер. С оглед на изложеното съдът намира, че настъпването на първата от посочените две необходими в кумулативност предпоставки за основателност на втората от заявените кондикционни претенции, а именно извършено от ищеца плащане, се установява до размера на сумата от 2 084 923,45 лв., за разликата над която до пълния претендиран размер от 5 224 773,19  лв. плащане не се установява.

Относно онази част от предявените кондикционни претенции, по отношение на която се установява плащане, а именно до размера на сумата от 458 992,02 лв. – по първата от тях, и на сумата от 2 084 923,45 лв. – по втората, спорът по делото се концентрира върху въпроса за наличието на правно основание за настъпилото в резултат на извършените плащания имуществено разместване, което с оглед твърденията на ответника се състои във вземания на неговия праводател – „И Е.Д.Л.“ ЕАД – към ищеца, произтичащи от сключени между тях два договора за лизинг, а именно договор № 003459-002 от 18.06.2012 г. и договор № 003459-003 от 18.06.2012 г.

Между страните не е спорно, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че на 18.06.2012 г. между „И Е.Д.Л.“ ЕАД, като лизингодател, и „К.А.“ ЕООД, като лизингополучател, са сключени два договора за лизинг, а именно – договор № 003459-002/18.06.2012 г. и договор № 003459-003/18.06.2012 г. – по силата на които лизингодателят се е съгласил да придобие и предостави за ползване на лизингополучателя за период от 120 месеца определен актив, а именно – движими вещи, представляващи употребявано оборудване, подробно описани по вид и стойност в приложение № 1, съставляващо неразделна част от договора – по първия договор, съответно недвижим имот, съставляващ сграда с идентификатор 68134.4089.553.1, с административен адрес: гр. София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, комплекс „Арена II“ – по втория, срещу което лизингополучателят да му заплати 120 лизингови вноски с падеж в периода от 01.07.2012 г. до 01.06.2022 г., формирани от главничен компонент, чиято обща стойност се съизмерява с доставната цена на лизинговия актив, и лихва, от своя страна формирана от базов лихвен процент съгласно чл. 28 от договорите, увеличен с надбавка от 3,15%. В клаузата на чл. 1 от всеки от двата договора за лизинг е предвидено лизинговият актив да бъде доставен на лизингодателя от „К.А.“ ЕООД, като е уговорена и стойността, по която да бъде извършено прехвърлянето, а именно в размер на сумата от 1 043 071 евро – относно движимите вещи, предмет на договор за лизинг № 003459-002/18.06.2012 г., съответно в размер на сумата от 7 856 929 евро – относно недвижимия имот, предмет на договор за лизинг № 003459-003/18.06.2012 г. Спорен между страните е въпросът за валидността на тези два договора за лизинг, съответно за действителността на произтичащите от тях задължения на „К.А.“ ЕООД за извършване плащане на лизингови вноски, заявени от ответника като основание по смисъла на чл. 55, ал. 1 ЗЗД за получаване на претендираните от ищеца суми, като в избраната от ищеца последователност следва да бъде обсъдено всяко от наведените от същия основания за тяхната нищожност.

Първото от основанията за нищожност на процесните договори за лизинг, на които се позовава ищецът, е противоречието им със закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и в частност с нормата на чл. 342 ТЗ, съдържаща общата уредба на договора за финансов лизинг.

Съгласно чл. 342, ал. 2 ТЗ с договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение, като противоречието със закона, на което се позовава ищецът, е между постигнатата между страните по договорите за лизинг уговорка лизинговият актив да бъде доставен на лизингодателя от самият лизингополучател и заложеното в текста на чл. 342, ал. 2 ТЗ изискване същият да бъде придобит от трето лице. В случая се касае до договор за обратен лизинг, който е разновидност на финансовия лизинг, като характерното за него е това, че лизингодателят придобива лизинговия актив от самия лизингополучател. По отношение на останалите си характеристики обратният лизинг не разкрива особености в сравнение с договора за финансов лизинг, поради което по отношение на него се прилагат общите правила за този вид договор, установени в Търговския закон и в Конвенцията за международен финансов лизинг  на UNIDROIT  от 1988 г., по която Република България е страна. Възможността доставчикът и лизингополучателят да са едно и също лице, се обуславя от факта, че финансовият лизинг, се характеризира с особена многостранна структура като сделка, при която основното задължение на лизингодателят е да придобие определена вещ – лизингов актив, който в последствие да предостави за временно и възмездно ползване на лизингополучателят. Това задължение на лизингодателя, е съчетано с възможността на лизингополучателя да придобие собствеността върху вещта в течение на срока на договора или в края му, чрез заплащане на предварително уговорена цена – остатъчна стойност. На следващо място договорът за обратен лизинг намира отражение в т. 58 и сл. на Международен счетоводен стандарт (МСС) 17 Лизинг, приет с Регламент на ЕС № 1725/03 г., където са уредени особеностите при счетоводното третиране на продажбите с обратен лизинг в зависимост от вида на съответния лизингов договор, както и в Национални счетоводни стандарти – СС № 17 Лизинг, където в чл. 6.1. и сл. са регламентирани счетоводните аспекти на продажбата с обратен лизинг като сделка, свързана с продажбата на актив от доставчик и отдаването за ползване на този актив обратно на същия доставчик, при взаимосвързаност на лизинговото плащане и продажната цена. В същото време от показанията на свидетеля А.Б., заеманата от когото длъжност на съпредседател  на „Българска асоциация за лизинг“ предполага широк достъп до информация по въпроса, посочва, че договорите за обратен лизинг съставляват близо 1/3 от договорите за лизинг, сключвани в страната, като в практиката същият намира приложение както за движими, така и за недвижими вещи. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че в частта, която предвижда, че при договорът за финансов лизинг лизингодателят се задължава да придобие предоставяната за ползване на лизингополучателя вещ от трето лице, нормата на чл. 342, ал. 2 ТЗ има диспозитивен характер, като допуска вещта да бъде доставена на лизингодателя, както от трето лице, така и от самия лизингополучател. Ето защо постигнатата между страните по процесните договори за лизинг уговорка лизинговият актив да бъде доставен на лизингодателя от самият лизингополучател не противоречи на нормата на чл. 342, ал. 2 ТЗ.

На следващо място ищецът излага доводи за нищожност на процесните договори за лизинг, поради противоречието им с нормата на чл. 152 ЗЗД, като твърди, че в същите се съдържат уговорки, целящи обезпечаването на кредитора по начин, различен от предвидения в закона.

Съгласно чл. 152 ЗЗД недействително е съглашението, с което се уговаря предварително, че ако задължението не бъде изпълнено, кредиторът ще стане собственик на вещта, както и всяко друго съглашение, с което се уговаря предварително начин за удовлетворяване на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона. Действително в практиката договорът за обратен лизинг се използва като своеобразна форма на кредитиране, като прехвърлянето на собствеността върху вещта, обект на лизинговия договор, при запазване възможността същата да се използва от търговеца, води до освобождаване на финансов ресурс, което създава предпоставки за подобряване общото финансово състояние на лизингополучателя, респективно до възможност, след погасяване на дълга, същият да придобие собствеността обратно. В случая между страните по делото не е спорно, че процесните договори за лизинг са сключени именно с оглед осигуряването на финансов ресурс на лизингополучателя, като възстановяването на същия е гарантирано от прехвърлянето на собствеността върху лизинговите активи в полза на лизингодателя, като по този начин последният се защитава срещу евентуална неплатежоспособност на длъжника. С оглед начина на гарантиране на интереса на лизингодателя договорът за обратен лизинг разкрива редица сходства с продажбата с уговорка за обратно изкупуване, при която, с цел да му бъде осигурено финансиране, продавачът се лишава от собствеността върху определена своя вещ, при запазване на възможността да си я възстанови при заплащане на уговорената цена за изкупуване. Съгласно чл. 333 ТЗ договорът за продажба с уговорка за обратно изкупуване е допустим между търговци, поради, което не може да се приеме, че договорът за обратен лизинг, на свой ред представляващ аналогично средство за финансиране на продавача, представлява предварителна уговорка за удовлетворяване на кредитора по начин различен от предвидения в закона по смисъла на чл. 152 ЗЗД. Напротив, в случая интересът на страната, осигуряваща финансовия ресурс, се гарантира посредством допустимият и изрично уреден в закона договор за финансов лизинг, поради което не би могло да се касае за непредвиден в закона начин на удовлетворяване. Предвид изложеното съдът намира, че процесните договори за лизинг не съдържат уговорки, целящи обезпечаването на кредитора по начин, различен от предвидения в закона, по смисъла на чл. 152 ЗЗД, поради което същите не са нищожни поради противоречие със закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Последното въведено от ищеца основание за нищожност на процесните договори за лизинг е наличието на симулация по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, като се твърди, че действителното намерение на страните е било за сключване на договори за заем, прикрити с лизинговите сделки.

Сходството между договора за заем и договора за обратен лизинг се състои в това, че и двата договора представлява средство за финансиране. За да бъде квалифициран един договор като симулативен е необходимо страните по него да са извършили волеизявления, привидно насочени към пораждането на определени правни последици, без обаче да се желали настъпването на последните. В случая по делото се установява, че при сключване на процесните договори за лизинг страните са действали със сериозно намерение за обвързване, като са целели настъпването на характерните за договора за обратен лизинг правни последици, а именно създаване на задължаване за лизингодателя да придобие съответния лизингов актив и да предостави същия за временно възмездно ползване на лизингополучателя, както и задължаване на последния да заплаща уговорените лизингови вноски за съответния период. В същото време по делото не са събрани каквито и да е било доказателства, внасящи съмнение в сериозността на намерението на страните сключените между тях договори за обратен лизинг да произведат правни последици. Обстоятелството, че сключените между страните договори за обратен лизинг представляват средство за финансиране на лизингополучателя, каквото средство представлява и договорът за заем, не означава по необходимост, че действителното им намерение е било за сключване на договор за заем, чийто фактически състав и правни последици разкриват съществени различия с договора за обратен лизинг. Предвид изложеното съдът намира, че процесните договори за лизинг не са привидни по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД.

Доколкото по делото се установява, че сключените между „И Е.Д.Л.“ ЕАД и „К.А.“ ЕООД договор за лизинг № 003459-002 от 18.06.2012 г. и договор за лизинг № 003459-003 от 18.06.2012 г. не страдат посочените от ищеца пороци, обуславящи тяхната нищожност, съдът намира, че същите са действителни правни сделки, произвели правните последици, към които са били насочени, в това число поетите от „К.А.“ ЕООД задължения за заплащане на лизингови вноски в размер на сумата от 1 961 522,68 лв. – по първия договор, съответно в размер на сумата от 14 344 795,83 лв. – по втория, явяващи се основание по смисъла на чл. 55, ал. 1 ЗЗД за установените по делото плащания, извършени от ищеца, чието възстановяване същият претендира. Предвид наличието на годно правно основание за получаване на процесните суми предявените от „К.А.“ ЕООД (н) срещу „Л.И.“ ООД осъдителни искове при квалификацията на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във връзка с чл. 34 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени, поради недоказаност на тяхното основание.

По исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК

Предявени от „К.А.“ ЕООД – в несъстоятелност срещу „Л.И.“ ООД при условията на обективно кумулативно съединяване са два положителни установителни иска за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е титуляр на право на собственост върху движими вещи (употребявано оборудване), подробно конкретизирани в молба вх. № 9735/24.07.2019 г., както и на недвижим имот, съставляващ сграда с идентификатор 68134.4089.553.1, намиращ се в гр. София, ж.к. „Младост“, комплекс „Арена II”.

Между страните по делото не е спорно, че в периода от 10.02.2005 г. до 01.07.2011 г. е придобил правото на собственост върху процесните движими вещи, подробно описани в молба с вх. № 9735/24.07.2019 г. по делото, по силата на сключени от него с различни контрагенти неформални договори за продажба. Твърденията на ищеца в тази насока не се оспорват от ответника, доколкото последният сам претендира собствеността върху процесните вещи, като основава правата си на частно правоприемство, настъпило в резултат на преобразуването на „И Е.Д.Л.“ ЕАД посредством отделяне чрез придобиване по чл. 262в ТЗ, за което дружество се твърди, че е придобило процесните вещи по договор за продажба, сключен именно с ищеца.

Видно от ангажирания по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № 83, том IV, рег. № 10770, дело № 595/25.07.2003 г. на нотариус В.Б., рег. № 302 на НК, вписан в АВ, Служба по вписванията – гр. София, с вх. рег. № 26695, акт № 183, том LXXXIV, дело № 19422/2003 г., на 25.07.2003 г. между „Б.П.С.“ ЕООД, като продавач, от една страна и от друга „К.А.“ ЕООД, като купувач, в изискуемата от закона нотариална форма е сключен договор за продажба, по силата на който ищецът е придобил правото на собственост върху недвижим имот, представляващ урегулиран поземлен имот, съставляващ парцел IV – 1443, 1228, 2736, 2623, 2861, 2862, 2863, 2864, 2476, 1616, 1692, 2697, 2814, 2548, отреден за кино комплекс, ресторант, офиси и КОО, по одобрения регулационен план на гр. София, м. „Младост 4“ – бул. „А. ***, целият с площ от 23 751. От представените по делото писмени доказателства се установява, че по отношение на така за купения от ищеца урегулиран поземлен имот на същия е издадено разрешение за строеж № 156/08.03.2004 г. за комплекс „Арена II“, Кино „Арена II“ и паркинги и околно пространство в ПИ № VI, в кв. 24 по плана на гр. София, район „Младост“, намиращ се на бул. „Ал. Малинов“, Младост 4. През 2005 г. строежът е завършен и въведен в експлоатация през 2005 г., видно от ангажираното по делото разрешение за ползване № СТ-12-223/18.05.2005 г., издадено от инж. Наумова, заместник-началник на ДНСК, с което на оригинерно основание, приращение по чл. 92 ЗС, ищецът е придобил собствеността върху изградената в собствения му поземлен имот постройка, представляваща Комплекс „Арена II“ – Кино „Арена II“ с 15 кинозали, технически и обслужващи помещения, пицария-ресторант „Виктория“, щандове за пуканти – 3 броя, ВИП-Кафе /Виенски салон/, фууд-корт /заведения за бързо хранене/, детски кът с бюфет, офис-администрация, външно ел. захранване, кабели СрН 20kVи 1 kV, трафопост тип МКТП 2х1600кVA/20/0,4кV, външни „ВиК“ отклонения, площадкови инженерни мрежи, вертикална планировка и настилки, районно осветление, надземни паркинги с 482 паркоместа, организация на движението, озеленяване и благоустройство – изграден в УПИ VI, кв. 23 м. „Ал. Малинов – Младост 4“, гр. София, район Младост, Столична община.

По делото е представен договор за продажба на оборудване № 003459-002 от 18.06.2012 г., сключен между „И Е.Д.Л.“  ЕАД, като купувач, и „К.А.“ ЕООД, като продавач, по силата на който ищцовото дружество се е задължило да прехвърли на „И Е.Д.Л.“ ЕАД правото на собственост върху движими вещи, представляващо употребявано оборудване, подробно описани по вид и стойност в приложение № 1, съставляващо неразделна част от договора, идентични с процесните движими вещи, описани в молба вх. № 9735/24.07.2019 г. по делото, срещу което купувачът се е задължил да заплати продажна цена в размер на сумата от 1 043 071 евро. В договора изрично се посочва, че същият се сключва във връзка със сключен на същата дата между същите страни договор за лизинг № 003459-002 от 18.06.2012 г., като вещите, предмет на договора за лизинг, описани в приложение № 1 към същия, са идентични с тези, предмет на договора за продажба, описани в приложение № 1 от към него.

Представен по делото е и нотариален акт № 53, том I-A, рег. № 10472, дело № 33/26.06.2012 г. на нотариус Р.Б, рег. № 273 на НК, вписан в АВ, Служба по вписванията – гр. София, с вх. № 26642, акт № 70, том LXI, дело № 12684/2012 г., в който е обективирано постигнато между „К.А.“ ЕООД и „И Е.Д.Л.“ ЕАД съгласие за сключване на договор за продажба на недвижим имот, представляващ сграда с идентификатор 68134.4089.553.1, с административен адрес: гр. София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, комплекс „Арена II“, разположена в урегулиран поземлен имот с идентификатор 68134.4089.553, със застроена площ съгласно скица на сграда № 7701/14.09.2010 г. на СГКК – гр. София от 4484 кв.м., с предназначение: Сграда за култура и изкуство, която сграда съгласно документите за собственост е с административен адрес: гр. София, Столична община, район „Младост“, ул. „*******и представлява подобект от Комплекс „Арена II“, а именно: Кино „Арена II“, със застроена площ от 4440 кв.м. и разгърната застроена площ от 15167 кв.м., за сумата от 7 856 929 евро.

Спорен между страните по делото е въпросът за валидността на така сключените между „К.А.“ ЕООД и „И Е.Д.Л.“ ЕАД два договора продажба, като от ищецът се твърди, че същите са нищожни по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, защото са в противоречие с императивна норма на закона, евентуално поради привидност на съглашението по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, прикриващо договор за заем и неговото обезпечение. С оглед твърдяната от ищеца нищожност на сключените между него и „И Е.Д.Л.“  ЕАД договори за продажба същият счита, че собствеността върху процесните вещи не е преминала нито върху купувача, нито върху ответното дружество при преобразуването на „И Е.Д.Л.“  ЕАД. Изложеното налага в последователност да бъде обсъдено всяко от наведените от ищеца основания за нищожност на сключените между него и „И Е.Д.Л.“  ЕАД договор за продажба на оборудване № 003459-002 от 18.06.2012 г. и договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 53, том I-A, рег. № 10472, дело № 33/26.06.2012 г. на нотариус Р.Б, рег. № 273 на НК.

Първото от основанията за нищожност на процесните договори за лизинг, на които се позовава ищецът, е противоречието им със закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и в частност с нормата на чл. 333 ТЗ, където е уреден договорът за продажба с уговорка за обратна изкупуване.

Съгласно чл. 333 ТЗ договорът за продажба с уговорка за обратно изкупуване се сключва в писмена форма, като в същия следва да бъде определен срок, в който правото на изкупуване може да бъде упражнено, след изтичането на който правото на изкупуване се погасява. В случая ищецът обосновава твърдяното от него основание за нищожност, като твърди, че процесните договори за продажба всъщност представляват такива за продажба с уговорка за обратно изкупуване, но доколкото страните не са уговорили срок, в който правото на изкупуване може да бъде упражнено, същият е нищожен поради противоречие с императивното изискване на чл. 333 ТЗ за уговарянето на такъв. Настоящият съдебен състав намира така изложените от ищеца съображения за неоснователни. Неправилно, на първо място, е твърдението, че процесните договори за продажба, сключени между „К.А.“ ЕООД и „И Е.Д.Л.“ ЕАД, са такива с уговорка за обратно изкупуване по смисъла на чл. 333 ТЗ, доколкото в същите изобщо не се съдържа подобна уговорка. Вярно е, че както договор за продажба с уговорка за обратно изкупуване, така и договорът за обратен лизинг, представляват средство за финансиране, чрез което на едната страна се предоставя финансов ресурс, който следва да бъде възстановен от нея – под формата на изкупна цена – при договора по чл. 333 ТЗ, съответно под формата на лизингови вноски – при договора за обратен лизинг. Вярно е, че договорът за обратен лизинг предполага прехвърлянето на лизинговия актив от лизингополучателя на лизингодателя, гарантирайки по този начин интереса на последния от възстановяването на предоставения от него финансов ресурс, но това не означава, че продажбата, въз основа на която се извършва прехвърлянето е такава с уговорка за обратно изкупуване. Напротив, в случай, че продажбата е извършена във връзка със сключен между страните по нея договор за обратен лизинг, възстановяването на предоставените от лизингодателя средства се извършва на плоскостта на учреденото лизингово правоотношение под формата на дължимите лизингови вноски, а не на продажбено правоотношение, като включването на уговорка за обратно изкупуване в съдържанието на договора за продажба би довело до дублиране на средствата на купувача за възстановяване на предоставения финансов ресурс, поради което същата е немислима в изложения контекст. Между страните по процесните договори за продажба изобщо не се установява такава уговорка да е била постигната, поради което същите не позволяват да се квалифицират като такива с уговорка за обратно изкупуване по чл. 333 ТЗ, съответно по отношение на тях не намира приложение изискването за уговарянето на срок за упражняване на правото на изкупуване. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че сключените между „К.А.“ ЕООД и „И Е.Д.Л.“  ЕАД договор за продажба на оборудване № 003459-002 от 18.06.2012 г. и договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 53, том I-A, рег. № 10472, дело № 33/26.06.2012 г. на нотариус Р.Б, рег. № 273 на НК, не са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД поради противоречие с нормата на чл. 333 ТЗ.

На следващо място ищецът излага доводи за нищожност на процесните договори продажба поради противоречието им с нормата на чл. 152 ЗЗД, като твърди, че в същите се съдържат уговорки, целящи обезпечаването на кредитора по начин, различен от предвидения в закона.

Съгласно чл. 152 ЗЗД недействително е съглашението, с което се уговаря предварително, че ако задължението не бъде изпълнено, кредиторът ще стане собственик на вещта, както и всяко друго съглашение, с което се уговаря предварително начин за удовлетворяване на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона. Сами по себе си процесните договори за продажба съдържат единствено уговорки относно съществените елементи на този вид договор, а именно относно вещите, подлежащи на прехвърляне, и относно продажната цена, като не съдържат такива относно начина на удовлетворяване на кредитора, които да бъдат преценявани за съответствие с предвидените в закона. Така по същество твърденията на ищеца се свеждат до това, че с тези договори всъщност се прикрива обезпечение по друг договор – такъв за заем – което обезпечение, доколкото не е предвидено в закона, е нищожно поради противоречие с нормата на чл. 152 ЗЗД. В случая по делото не е спорно, че процесните договори за продажба между „К.А.“ ЕООД и „И Е.Д.Л.“  ЕАД са сключени във връзка и в изпълнение на задълженията на лизингодателя по сключени между същите страни договор за лизинг № 003459-002/18.06.2012 г. и договор за лизинг № 003459-003/18.06.2012 г. Както вече беше посочено в практиката договорът за обратен лизинг се използва като своеобразна форма на кредитиране, като прехвърлянето на собствеността върху вещта, обект на лизинговия договор, при запазване възможността същата да се използва от търговеца, води до освобождаване на финансов ресурс, което създава предпоставки за подобряване общото финансово състояние на лизингополучателя, респективно до възможност, след погасяване на дълга, същият да придобие собствеността обратно. Прехвърлянето на собствеността върху лизинговия актив от лизингополучателя в полза на лизингодателя в случая се явява необходим елемент от разглеждания механизъм за финансиране, подробни съображения относно чиято допустимост бяха изложени по-горе при разглеждане на осъдителните искове. Именно с оглед на това, че договорът за обратен лизинг се явява допустимо от правния ред средство за финансиране, съдържащо в себе си механизъм за гарантиране на страната, предоставяща финансовия ресурс, сключеният във връзка с него договор за продажба не представлява непредвиден в закона начин на удовлетворяване. Предвид изложеното съдът намира, че процесните договори за продажба не нарушават изискването установено в чл. 152 ЗЗД, поради което същите не са нищожни поради противоречие със закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Последното основание за нищожност на процесните договори продажба, на което се позовава ищецът, е наличието на симулация по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, като се твърди, че действителното намерение на страните е било за сключване на договори за заем с представяне на реално обезпечение от заемателя, прикрити с договори за финансов лизинг и сключените във връзка с тях договори за продажба.

Вече беше изяснено, че оспорваните от ищеца договор за продажба на оборудване № 003459-002 от 18.06.2012 г. и договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 53, том I-A, рег. № 10472, дело № 33/26.06.2012 г. на нотариус Р.Б, рег. № 273 на НК, сключени между него и „И Е.Д.Л.“ ЕАД са продиктувани от сключени между същите страни договор за лизинг № 003459-002 от 18.06.2012 г. и договор за лизинг № 003459-003 от 18.06.2012 г., като във връзка с разглежданото основание за нищожност – симулация по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД – ищецът се позовава на отсъствието на действително намерение между страните за обвързването им по силата на договор за продажба. За да бъде квалифициран даден договор като симулативен е необходимо страните по него да са извършили волеизявления, привидно насочени към пораждането на определени правни последици, без обаче да се желали тяхното настъпване. В случая по делото се установява, че при сключване на процесните договори за продажба страните са действали със сериозно намерение за обвързване, като са целели настъпването на характерните за този вид договор правни последици, а именно задължаването на продавача да прехвърли собствеността върху купувача и задължаването на последния да заплати уговорената за придобиването на тази собственост продажна цена. В тази насока по делото не са събрани каквито и да било доказателства, внасящи съмнение в сериозността на намерението на страните сключените между тях договори за продажба да произведат посочените правни последици. Предвид изложеното съдът намира, че процесните договори не са привидни по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД.

Така по делото се установява, че по силата на сключените между „И Е.Д.Л.“ ЕАД и „К.А.“ ЕООД договор за продажба на оборудване № 003459-002 от 18.06.2012 г. и договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 53, том I-A, рег. № 10472, дело № 33/26.06.2012 г. на нотариус Р.Б, рег. № 273 на НК, вписан в АВ, Служба по вписванията – гр. София, с вх. № 26642, акт № 70, том LXI, дело № 12684/2012, собствеността върху процесните вещи, а именно – движими вещи (употребявано оборудване) съгласно молба вх. № 9735/24.07.2019 г., и недвижим имот, съставляващ сграда с идентификатор 68134.4089.553.1, с административен адрес: гр. София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, комплекс „Арена II“, разположена в урегулиран поземлен имот с идентификатор 68134.4089.553, със застроена площ съгласно скица на сграда № 7701/14.09.2010 г. на СГКК – гр. София от 4484 кв.м., с предназначение: Сграда за култура и изкуство, която сграда съгласно документите за собственост е с административен адрес: гр. София, Столична община, район „Младост“, ул. „*******и представлява подобект от Комплекс „Арена II“, а именно: Кино „Арена II“, със застроена площ от 4440 кв.м. и разгърната застроена площ от 15167 кв.м., е преминала върху „И Е.Д.Л.“ ЕАД, като впоследствие, след преобразуване на последното посредством отделяне чрез придобиване по чл. 262в ТЗ, вписано в Търговския регистър на 25.09.2018 г. е преминала в патримониума на ответното дружество – „Л.И.“ ООД.

По изложените съображения, предявените от „К.А.“ ЕООД – в несъстоятелност срещу „Л.И.“ ООД положителни установителни искове за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е титуляр на право на собственост върху движими вещи (употребявано оборудване) съгласно молба вх. № 9735/24.07.2019 г., както и на недвижим имот, съставляващ сграда с идентификатор 68134.4089.553.1, намиращ се в гр. София, ж.к. „Младост“, комплекс „Арена II”, представляваща подобект от Комплекс „Арена II“, а именно: Кино „Арена II“, със застроена площ от 4440 кв.м. и разгърната застроена площ от 15167 кв.м., следва да бъдат отхвърлени.

По разноските:

При този изход на спора право на присъждане на извършените в производството разноски възниква единствено за ответното дружество – „Л.И.“ ООД, от което се установяват реално заплатени разноски по разгледаните искове, възлизащи в общ размер на сумата от 42 722,44 лв., от които 41 972,44 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение – и 750 лв. – депозит за вещо лице, като същите на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъдат възложени в тежест на ищеца. Противопоставеното от същия възражение за тяхното намаляване не следва да бъде уважавано, доколкото материалният интерес по спора във връзка, с който ответната страна се е защитавала обуславя подобно минимално възнаграждение според критериите установени в Наредба 1/2004 г.

Съобразно чл. 620, ал. 5 ТЗ по делото, което се води за попълване масата на несъстоятелността, и по отменителен иск държавна такса не се внася предварително. В случая „К.А.“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК ******* не е внесло предварително следващата се такса за разглеждане на предявените от него искове по настоящото дело имащи характера на такива за попълване на масата му. При разрешаване на спора обаче съдът следва да събере следващите се такси в зависимост от резултата, като в случая този резултат е изцяло неблагоприятен за ищеца, поради което същия трябва да понесе заплащането на пълния размер на таксите. Техният размер възлиза на сумата от общо 443 813,34 лв., като е съобразен материалния интерес по предявените искове /4 % от ¼ от цената на исковете за установяване на собственост-187 880,30 лв. и 4 % от цената на осъдителните искове – 255 933,04 лв./.     

Така мотивиран Софийски градски съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.А.“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, Търговски център „Парк Мол Стара Загора“, К.А., **, помещение 2.26, срещу „Л.И.“  ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Средец“, ул. „*******, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във връзка с чл. 34 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 1 173 552,78 лв., представляваща сбор от подлежащи на възстановяване като заплатени без основание лизингови вноски по нищожен договор за лизинг № 003459-002 от 18.06.2012 г., сключен между „И Е.Д.Л.“  ЕАД и „К.А.“ ЕООД.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.А.“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, Търговски център „Парк Мол Стара Загора“, К.А., **, помещение 2.26, срещу „Л.И.“  ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Средец“, ул. „*******, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във връзка с чл. 34 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 5 224 773,19 лв., представляваща сбор от подлежащи на възстановяване като заплатени без основание лизингови вноски по нищожен договор за лизинг № 003459-003 от 18.06.2012 г., сключен между „И Е.Д.Л.“  ЕАД и „К.А.“ ЕООД.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.А.“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, Търговски център „Парк Мол Стара Загора“, К.А., **, помещение 2.26, срещу „Л.И.“  ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Средец“, ул. „*******, положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е титуляр на право на собственост върху движими вещи (употребявано оборудване), представляващи, както следва : 1./ 13 броя  3Q автоматика, съставляващи кинотехника придобити на 03.05.2005 г.; 2./ 42 броя  4645 - Sub BASS, съставляващи тонколони придобити на 03.05.2005 г.; 3./ 26 броя  ABXriv Rock260-KpocoBbp, съставляващи озвучителна техника, придобити на 03.05.2005 г.; 4./ 13 броя  AW 34R платер, съставляващи  кинотехника придобити на 03.05.2005 г.; 5./ 6 броя BSS кросовър, съставляващи озвучителна техника придобити на 03.05.2005 г.; 6./ 2 броя EON 1562-АКТИВНА КОЛОНА, съставляващи озвучителна техника придобити на 03.05.2005 г.; 7./ 2 броя  EUT24158-безж.микрофон, съставляващи озвучителна техника придобити на 03.05.2005 г.; 8./ 14 броя FM35WQX10 детектор, съставляващи кинотехника придобити на 03.05.2005 г.; 9./ 1 брой  GSM: гейтуей Eicotel ISDN2-120, съставляващ IT техника придобит на 17.06.2005 г.; 10./, 1 брой  IBM Kiosk, съставляващ IT техника придобит на 10.02.2005 г.; 11./ 50 броя LCD МОНИТОР JVC H-40-L2A, съставляващи IT техника придобити на 19.02.2007 г.; 12./ 1 брой озвучителни ракове, съставляващ кинотехника придобит на 03.05.2005 г.; 13./ 1 брой озвучителни ракове-блокове, съставляващ кинотехника придобит на 03.05.2005 г.; 14./ 13 броя P35GPDZ-AT 50Hz проектор, съставляващи кинотехника придобити на 03.05.2005 г.; 15./ 8 броя POS терминал Sure POS 500, съставляващи IT техника придобити на 10.02.2005 г.; 16./ 1 брой UPS 9125 6000VA, съставляващо непрекъсваемо токозахранващо устройство UPS придобито на 10.02.2005 г.; 17./ 13 броя Авто-мото фокус, съставляващи кинотехника придобити на 03.05.2005 г.; 18./ 1 брой Аналогова прожекционна техника CHRISTE, съставляваща кинитехника придобита на 02.06.2008 г.; 19./ 16 броя Аспирационен чадър стенен с маслоуловителни филтри, съставляваща кухненско оборудване придобити на 16.05.2005 г.; 20./           1 брой Бар Детски кът-лице NIZZA3.плот.гръбна мека мебел, съставляваща кухненско оборудване придобито на 16.05.2005 г.; 21./ 1 брой БАРБЕКЮ DE LUXE, съставляващо кухненско оборудване придобито на 08.06.2007 г.; 22./ 1 брой  Баров комбайн GM3 Dihr-Италия, съставляващ кухненско оборудване придобито на 29.05.2005 г.; 23./ 1 брой Бар-плот,чело от НРL, ритло,цокъл,рабoтен плот, съставляващ кухненско оборудване придобито на 16.05.2005 г.; 24./ 1 брой Букви за гръб на сградата /север/, съставляващо сградно оборудване придобито на 11.05.2005 г.; 25./ 1 брой Букви за лицето на сградата /юг/, съставляващо сградно оборудване придобито на 11.05.2005 г.; 26./ 1 брой  Бюро-крака метални, плот от ПДЧ, съставляващо сградно оборудване придобито на 16.05.2005 г.; 27./ 1 брой  Вити метални стълби        , съставляващи сградно оборудване придобито на 11.05.2005 г.; 28./ 1 брой Витрина сладкарска, вградена и бар, съставляваща сградно оборудване придобито на 16.05.2005 г.;  29./ 1 брой Гардероб-плот HPL, съставляващ сградно оборудване придобито на 16.05.2005 г.; 30./ 3 броя Гофретник GES 20, съставляващи кухненско оборудване придобито на 29.05.2005 г.; 31./ 1 брой Доп. оборудване Киномашини,  съставляващо кинотехника придобито на 03.05.2005 г.; 32./ 1 брой Допъл. части към зона за хранене - неутрален модул и цокъл неръж., съставляващи сградно оборудване придобито на 16.05.2005 г.; 33./ 1 брой Допъл. части към комплект щанд пуканки, съставляващо оборудване за кънсешън  придобито на 16.05.2005 г.; 34./ Допълнителни части-фотьол модел Луна-28бр. и информационни паравани, съставляващи сградно оборудване придобито на 16.05.2005 г.; 35./ 1 брой Дясна страна на сградата /изток/, съставляващи сградно оборудване придобито на 11.05.2005 г.; 36./ 4 броя Електрически дюнер GRE 40, съставляващи кухненско оборудване придобито на 29.05.2005 г.; 37./ 1 брой Еднодискова машина BDS 43/150 с окомплектовка, съставляваща кухненско оборудване придобито на 27.04.2005 г.; 38./ 1 брой Екрани Preforated white 1.8gain screen №11-14 14.33 m. Х 6.20 m, съставляващи кинотехника, придобити на 20.11.2008 г.; 39./ 1 брой Екстрактор Puzzi 100 Super, съставляващ сградно оборудване придобито на 10.06.2005 г.; 40./ 4 броя  Ел везна Bizerba, съставляващи кухненско оборудване придобито на 05.05.2005 г.; 41./  4 броя  Ел.фритюрник 2*4 л FT 44, съставляващи кухненско оборудване придобито на 29.05.2005 г.; 42./ 4 броя  Ел.хот-дог машина CS J Е, съставляващи кухненско оборудване придобито на 29.05.2005 г.; 43./ 39 броя Задекранни говорители 4632M/HF, съставляващи тонколони придобити на 03.05.2005 г.; 44./ 3 броя Затоплящ дозатор за сирене, съставляващи оборудване за кънсеншън, придобити на 30.01.2006 г.; 45./ 18 броя Звуков процесор DOLBY СР650, съставляващи кинотехника придобити на 03.05.2005 г.; 46./ 2 броя Звуков процесор DTS 6D, съставляващи кинотехника придобити на 03.05.2005 г.; 47./ 25 броя Звуков рак 77RU, съставляващи кинотехника придобити на 03.05.2005 г.; 48./ 7 броя  Изтривалки, съставляващи сградно оборудване придобити на 24.06.2005 г.; 49./ 3 броя Инсталационни NORSK, съставляващи кинотехника придобити на 03.05.2005 г.; 50./ 16 броя  Киноекран lesna, съставляващи кинотехника придобити на 18.05.2005 г.; 51./ 1 брой киноозвучителна система, съставляващи кинотехника придобита на 11.07.2006 г.; 52./ 1 брой Клиентски плот – Информация, съставляващ сградно оборудване придобито на 16.05.2005 г.; 53./ 8 броя Колона JBL JRX 125, придобити на 26.07.2006 г.; 54./ 20 броя  Комп.фигЛВМ ThinkCentre А50, съставляващи IT техника придобити на 10.02.2005 г.; 55./ 1 брой Конвектомакт 6*GМ 1/1-FM В11ЕЗ, съставляващ кухненско оборудване придобито на 29.05.2005 г.; 56./ 9 броя Конзола SLC20/30 380/415, съставляващи кинотехника придобита на 03.05.2005 г.; 57./ 4 броя  Конзола SLC45R 380/415 50Hz, съставляващи кинотехника придобита на 03.05.2005 г.; 58./ 7 броя Кофи "Бобър", съставляващи сградно оборудване придобито на 16.05.2005 г.; 59./ 1 брой Ледогенератор СВ 249, съставляващ кухненско оборудване придобит на 29.05.2005 г.; 60./ Лявата страна на сградата /запад/, съставляваща сградно оборудване придобито на 11.05.2005 г.; 61./ 44 броя  Маса – свободностояща, съставляващи сградно оборудване придобити на 28.10.2005 г.; 62./ 30 броя  Маса за 4 места, съставляващи сградно оборудване придобити на 28.10.2005 г.; 63./ 8 броя Маса за 6 места, съставляващи сградно оборудване придобити на 28.10.2005 г.; 64./ 7 броя Маса работна 7911,16070.08,  съставляващи сградно оборудване придобити на 29.05.2005 г.; 65./ 2 броя  Маса работна крайстенна долен плот - 7911.19070.08, съставляващи сградно оборудване придобити на 29.05.2005 г.; 66./ 1 брой Маса работна крайстенна-7911.16070.08, съставляваща сградно оборудване придобита на 29.05.2005 г.; 67./ 2 броя Маса работна островна долен плот-7911.19070.08, съставляващи сградно оборудване придобити на 29.05.2005 г.; 68./ 2 броя Маса работна-7911.16070.08, съставляващи сградно оборудване придобити на 29.05.2005 г.; 69./ 4 броя Машина за пуканки с помпа масло, съставляващи оборудване за кънсешън придобити на 03.05.2005 г.; 70./ 54 броя Метален шкаф за дрехи, съставляващи сградно оборудване придобити на 28.10.2005 г.; 71./ 1 брой Метачна машина KMR 1050, съставляваща сградно оборудване придобита на 27.04.2005 г.; 72./ 1 брой Мивка 1 вана 2 плота за отцеждане 50/50/30-7754.16785.13, съставляваща кухненско оборудване придобита на 29.05.2005 г.; 73./ 2 броя  Мивка 1вана 50/50/30-7754.14785.11, съставляващи кухненско оборудване придобити на 29.05.2005 г.; 74./ 6 броя Мивка 1вана 50/50/30-7754.14785.13, съставляващи кухненско оборудване придобити на 29.05.2005 г.; 75./ 1 брой Мивка 2вани 40/40/25-7754.14685.21, съставляваща кухненско оборудване придобито на 29.05.2005 г.; 76./ 1 брой Мивка 2вани 5040/25-7754.12685.20, съставляваща кухненско оборудване придобито на 29.05.2005 г.; 77./ 2 броя Мивка 2вани50/50/30-7754.18785.23, съставляващи кухненско оборудване придобити на 29.05.2005 г.; 78./ 1 брой Миялна машина за 3D ОЧИЛА, съставляваща кинотехника придобита на 20.11.2008 г.; 79./ 1 брой Модул за телефонна централа, съставляващ IT техника придобита на 01.11.2005 г.; 80./ 1 брой  Мокет Granito, съставляващ сградно оборудване придобит на 28.10.2005 г.; 81./ 2 броя  Мокро-сухо смукач ка NT 561 Есо, съставляващи сградно оборудване придобити на 27.04.2005 г.; 82./ 1 брой  Монитор IBM 15" Touchscreen Display, съставляващ IT техника придобит на 10.02.2005 г.; 83./ 15 броя Мониторен блок, съставляващи озвучителна техника придобити на 03.05.2005 г.; 84./ 1 брой  Мониторен блок РМР 1220, съставляващ озвучителна техника придобит на 03.05.2005 г.; 85./ 5 броя  Монтажна маса, съставляващи кинотехника на 30.01.2006 г.; 86./ 1 брой Монтажни -Киномашини съставляваща кинотехника придобита на 30.01.2006 г.; 87./ 4 броя  Навивачка за платер, съставляващи кинотехника придобити на 03.05.2005 г.; 88./ 3 броя Начо отоплителна машина за чипс /3кг/, съставляващи оборудване за кънсеншън придобити на 30.01.2006 г.; 89./ 1 брой Неонови елементи за буквите, съставляващи сградно оборудване придобито на 11.05.2005 г.; 90./ 1 брой  Неонови елементи трети етаж, , съставляващи сградно оборудване придобито на 11.05.2005 г.; 91./ 1 брой  Неонови елементи и кантове за гръб на сградата, съставляващи сградно оборудване придобито на 11.05.2005 г.; 92./ 1 брой Неонови елементи първи етаж, съставляващи сградно оборудване придобито на 11.05.2005 г.; 93./ 1 брой Неонови елементи приземен етаж,  съставляващи сградно оборудване придобито на 11.05.2005 г.; 94./ 1 брой Неръждаеми въжета, съставляващи сградно оборудване придобито на 31.07.2005 г.; 95./ Неутр. клиентски плот - кота 4.2-плжтНРL,5бр.раб.места, съставляващи сградно оборудване придобито на 16.05.2005 г.; 96./ 2 броя  Неутр.плот-раб.плот, декор.решетка.лице HPL, съставляващи сградно оборудване придобито на 16.05.2005 г.; 97./ 2 броя Неутр.шкаф-рукванд2-плот HPL, корпус и врати ,без межд плот, съставляващи сградно оборудване придобито на 16.05.2005 г.; 98./ ./ 2 броя Неутр.шкаф-рукванд3-плот HPL, корпус и врати ,без межд плот, съставляващи сградно оборудване придобито на 16.05.2005 г.; 99./ 1 брой Неутрален клиентски плот-лице НР1.клиент.плот,5бр. раб. Места, съставляващ сградно оборудване придобито на 16.05.2005 г.; 100./ 2 броя Неутрален модул-зона хранене, съставляващи сградно оборудване придобито на 16.05.2005 г.; 101./ 2 броя Неутрален модул-ъглов-д.решетка,раб.плот, съставляващи сградно оборудване придобито на 16.05.2005 г.;      102./ 4 броя Неутрален шкаф за машина за пуканки-ламинат 1 врата, съставляващи сградно оборудване придобито на 16.05.2005 г.; 103./ 2 броя Неутрален шкаф-рукванд1-плот,корпус,врати без межд. Рафтове, съставляващи сградно оборудване придобито на 16.05.2005 г.; 104./ 1 брой Обектив ISCO 40ММ ULTRASTAR, съставляващ кинотехника придобит на 03.05.2005 г.; 105./ 6 броя Обектив ISCO 45ММ ULTRASTAR, съставляващи кинотехника придобити на 03.05.2005 г.; 106./ 4 броя Обектив ISCO 48ММ ULTRASTAR, съставляващи кинотехника придобити на 03.05.2005 г.; 107./ 3 броя Обектив ISCO 65ММ ULTRASTAR, съставляващи кинотехника придобити на 03.05.2005 г.; 108./ 6 броя Обектив ISCO 70ММ ULTRASTAR, съставляващи кинотехника придобити на 03.05.2005 г.; 109./ 4 броя Обектив ISCO 75ММ ULTRASTAR, съставляващи кинотехника придобити на 03.05.2005 г.;  110./ 2 броя Обектив ISC042.5MM ULTRASTAR съставляващи кинотехника придобити на 03.05.2005 г.; 111./ 1 брой Обзавеждане за заседателна зала - 24 бр. столове АРЕНА МЛАДОСТ, съставляващо сградно оборудване придобито на 06.07.2010 г.;  112./ 1 брой Обзавеждане за заседателна зала - 6 бр. маси АРЕНА МЛАДОСТ, съставляващо сградно оборудване придобито на 06.07.2010 г.; 113./ 1 брой Обзавеждане Икис, съставляващо сградно оборудване придобито на 18.05.2010 г.; 114./ 1 брой ОБОРУДВАНЕ ЗА 4 БР. АНАЛОГОВИ ПРОЖЕКТОРИ КИНО, съставляващо кинотехника придобито на 15.09.2007 г.; 115./ 16 броя Оборудване климатична инсталация А2/ТЕРМОСИСТ, съставляващи сградно оборудване придобито в периода от 30.01.2009 г. до 07.06.2011 г.; 116./ 1 брой  Огледало с височина 90 см с кант, съставляващо сградно оборудване придобито на 05.05.2005 г.; 117./ 1 брой ОГЪНАТО СТЪКЛО ВЪРТЯЩА ВРАТА, съставляващо сградно оборудване придобито на 14.02.2007 г.; 118./ 1 броя Озвучителна техника Фактор, съставляващо кинотехника придобита на 03.05.2005 г.; 119./ 1 броя Озвучителна система, тръби кабели, съставляващо кинотехника придобита на 03.05.2005 г.; 120./ 2 броя Озвучителна с-ма -SONY DFP-2000, съставляващи озвучителна техника придобита на 03.05.2005 г.; 121./ 1 брой Озвучителна система, съставляваща озвучителна техника придобита на 03.05.2005 г.; 122./ 1 брой Окабеляване ракове, съставляваща кинотехника придобита на 06.06.2005 г.; 123./ 1 брой  Офис сейф Werthof А 63 CL, съставляващ сградно оборудване придобито на 06.06.2005 г.; 124./ 22 броя Охлаждащ плот с витрина с осветление, съставляващи кухненско оборудване придобити на 16.05.2005 г.; 125./ 4 броя Платер модел MW3R - cep. N *********, N *********, N *********, N *********, съставляващи кинотехника придобити на 06.06.2006 г.; 126./ 1 брой  Плоскости рецепция, съставляващи сградно оборудване придобито на 28.11.2005 г.; 127./ 1 брой Плот за мивки, съставляващ сградно оборудване придобито на 16.05.2005; 128./ 5 броя  Плот за мивки в WC +4, съставляващи сградно оборудване придобито на 16.05.2005; 129./ 3 броя  Плот за мивки в WC +9, съставляващи сградно оборудване придобито на 16.05.2005; 130./ 4 броя   Плот за мивки в WC +4,2, съставляващи сградно оборудване придобито на 16.05.2005; 131./ 2 броя Плот за мивки в WC к.0, съставляващи сградно оборудване придобито на 16.05.2005; 132./ 1 брой Плот за мивки в WC Детски кът, съставляващ сградно оборудване придобито на 16.05.2005; 133./ 10 броя  Подгр.  за пуканки ЕХ Astro Pop, съставляващи оборудване за кънсешън придобито на 03.05.2005 г.; 134./  1 брой  Подов автомат BR 400, съставляващ сградно оборудване придобито на 27.04.2005 г.; 135./ 1 брой Подопочистващ автомат BD 530 със смукателен комплект, съставляващ сградно оборудване придобито на 27.04.2005 г.; 136./ 2 броя Поливна система, съставляващи сградно оборудване придобито на 12.05.2005 г. и 31.10.2005 г.; 137./ 1 брой ПОЧИСТВАЩ АВТОМАТ BD 530. Ер, съставляващ сградно оборудване придобито на 01.06.2010 г.; 138./ 1 брой Поялник за ППР-ВИК съставляващ сградно оборудване придобито на 01.11.2005 г.; 139./ 5 броя Прахосмукачка BV 111, съставляващи сградно оборудване придобито на 27.04.2005 г.; 140./ 2 броя Прекъсвач NS 630 А, съставляващи сградна и външна електроинсталация  придобити на 27.04.2005 г.; 141./ 12 броя Раб.шкаф от ПДЧ*нераж.плот,със заден борд с врати, съставляващи сградно оборудване  придобити на 16.05.2005 г.; 142./ 2 броя Раб.шкаф с вратички –Мебко,  съставляващи сградно оборудване  придобити на 18.05.2005 г.; 143./ 1 брой Работен шкаф от ПДЧ-2бр.и разлика окончат.констат.протоколи Бул, съставляващ сградно оборудване придобито на 28.07.2005 г.; 144./ 1 брой Работна маса с челна облицовка за приемане мръсни съдове, съставляващ сградно оборудване придобито на 29.05.2005 г.; 145./ 2 броя  РАК 1 - ЗАЛА А, съставляващи кинотехника придобита на 03.05.2005 г.; 146./ 8 броя Рекламно пано със сандвич.торта и чаша, съставляващи сградно оборудване придобито на 11.05.2005 г.; 147./ 8 броя Рекламно пано за сладолед, съставляващи сградно оборудване придобито на 11.05.2005 г.; 148./ 1 брой Рекламна пано с лица, съставляващо сградно оборудване придобито на 11.05.2005 г.; 149./ 2 броя Ресийвър Pioneer VSX-915-S, съставляващи озвучителна техника придобита на 25.07.2006 г.; 150./ 1 брой Ринг за осветление NIZZA, съставляващ сградно оборудване придобито на 16.05.2005 г.; 151./ 1 брой  Рукванд-плот, врати, осветл. на клиента,  съставляващ сградно оборудване придобито на 16.05.2005 г.; 152./ 1 брой Сателитна антена Микросатекс, съставляваща IT техника придобита на 02.06.2006 г.; 153./ 9 броя Светещо пано VIP – кафе, съставляващи сградно оборудване придобито на 18.05.2005 г.; 154./ 15 броя Светещо рекламно пано 300/68, съставляващи сградно оборудване придобито на 18.05.2005 г.; 155./ 26 броя  Сешоар за ръце Fumaaalli Magnum, съставляващи сградно оборудване придобито на 09.05.2005 г.; 156./ 1 брой СИСТЕМА ЗА КОНТРОЛ НА СТОКИ /3D ОЧИЛА, съставляваща кинотехника придобита на 05.01.2009 г.; 157./ 4 броя Скара BL, съставляващи сградно оборудване от 29.05.2005 г.; 158./ 10 броя  Система задекранни колони 5644/5674, съставляващи тонколони придобити на 03.05.2005 г.; 159./ 1 брой Снегорин STH 10.71, съставляващ сградно оборудване придобито на 05.12.2006 г.; 160./ 1 брой Стойка за конвектомат-ТВ610, съставляваща сградно оборудване придобито на 29.05.2005 г.; 161./ 1 брой Стълба, съставляваща сградно оборудване придобито на 25.10.2005 г.; 162./ 1 брой Съдомиялна машина-Q82EOMONO, съставляваща кухненско оборудване придобито на 29.05.2005 г.; 163./ 1 брой Сървърен шкаф (19"RACK), съставляващ IT техника придобита на 10.02.2005 г.; 164./ 1 брой Телевизионна система DINACORD, съставляваща IT техника придобита на 18.05.2005 г.; 165./ 1 брой Телефонна централа Сименс, съставляваща IT техника придобита на 17.06.2005 г.; 166./ 1 брой ТОА V 1000 - зонален миксер, съставляващ IT техника придобита на 03.05.2005 г.; 167./ 1 брой Топла витрина за пуканки, съставляваща оборудване за кънсешън придобито на 16.05.2005г.; 168./ 10 броя Топлинна витрина/бен мари/с осветление, съставляващи оборудване за кънсешън придобито на 16.05.2005г.; 169./  9 броя Тостер Faba, съставляващи кухненско оборудване придобито на 29.05.2005 г.; 170./ 1 брой Усилвател GROWN 280МА, съставляващ озвучителна техника придобита на 03.05.2005 г.; 171./ 62 броя Усилвател GROWN СЕ 1000, съставляващи озвучителна техника придобита на 03.05.2005 г.; 172./ 101 броя  Усилвател GROWN СЕ 2000, съставляващи озвучителна техника придобита на 03.05.2005 г.; 173./ 1 брой  Усилвател GROWN СН2, съставляващ озвучителна техника придобита на 03.05.2005 г.; 174./ 10 броя  Усилвател GROWN СНЕ, съставляващи озвучителна техника придобита на 03.05.2005 г.; 175./ 22 броя Усилвател GROWN XS 900, съставляващи озвучителна техника придобита на 03.05.2005 г.; 176./ 23 броя Фискален принтер Datecs, съставляващи IT техника придобита на 16.05.2005 г.; 177./ 4 броя Фризер, съставляващи кухненско оборудване придобито на 03.10.2005 г.; 178./ 11 броя  Хладилна витрина, съставляващи кухненско оборудване придобито на 03.10.2005 г.; 179./ 4 броя Хладилна маса AS Пиеро, съставляващи кухненско оборудване придобито на 29.05.2005 г.; 180./ 1 брой Хладилна маса под бар-плот AS Пиеро, съставляваща кухненско оборудване придобито на 29.05.2005 г.; 181./ 1 брой  Хладилна остъклена витрина, съставляваща кухненско оборудване придобито на 16.05.2005 г.; 182./ 6 броя Хладилна остъклена витрина тип под клиентск плот- стъкпен, съставляващи кухненско оборудване придобито на 16.05.2005 г.; 183./     1 брой Хор. сл. хл. витрина – въртяща, съставляваща кухненско оборудване придобито на 18.05.2005 г.; 184./ 1 брой Шкаф за щанд за пуканки, съставляващ кухненско оборудване придобито на 16.05.2005 г.; 185./ 10 броя Шкаф островен с неръжд.плот с лице-бира, съставляващи кухненско оборудване придобито на 16.05.2005 г.; 186./ 10 броя Шкаф островен с неръжд.плот с лице-кафемашина, съставляващи кухненско оборудване придобито на 16.05.2005 г.; и 187./ 1 брой Щанд за пуканки-плот, чело от HPL, съставляващ кухненско оборудване придобито на 16.05.2005 г.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.А.“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, Търговски център „Парк Мол Стара Загора“, К.А., **, помещение 2.26, срещу „Л.И.“  ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Средец“, ул. „*******, положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е титуляр на право на собственост върху недвижим имот, представляващ сграда с идентификатор 68134.4089.553.1, с административен адрес: гр. София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, комплекс „Арена II“, разположена в урегулиран поземлен имот с идентификатор 68134.4089.553, със застроена площ съгласно скица на сграда № 7701/14.09.2010 г. на СГКК – гр. София от 4484 кв.м., с предназначение: Сграда за култура и изкуство, която сграда съгласно документите за собственост е с административен адрес: гр. София, Столична община, район „Младост“, ул. „*******и представлява подобект от Комплекс „Арена II“, а именно: Кино „Арена II“, със застроена площ от 4440 кв.м. и разгърната застроена площ от 15167 кв.м.

ОСЪЖДА „К.А.“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, Търговски център „Парк Мол Стара Загора“, К.А., **, помещение 2.26, да заплати на „Л.И.“  ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Средец“, ул. „******* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер на 42 722,44 лв., представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА „К.А.“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, Търговски център „Парк Мол Стара Загора“, К.А., **, помещение 2.26, да заплати по бюджета на Софийски градски съд, на основание чл. 620, ал. 5 ТЗ, сумата в размер от 443 813,34 лв., съставляваща начислена държавна такса за разгледаните искове за попълване масата на несъстоятелността, която сума следва да се събере от масата на несъстоятелността на „К.А.“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК *******.  

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                         СЪДИЯ: