Присъда по дело №493/2025 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 43
Дата: 13 май 2025 г. (в сила от 29 май 2025 г.)
Съдия: Асен Иванов Даскалов
Дело: 20254430200493
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 21 март 2025 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 43
гр. Плевен, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
заседание при закрити врати на тринадесети май през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
СъдебниАДЕЛИНА Р. ДАНЧЕВА

заседатели:ГРЕТА П. ДИМОВА
при участието на секретаря Иглика Н. Василева
и прокурора И. Сл. И.
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Наказателно дело от общ
характер № 20254430200493 по описа за 2025 година
и на основание доказателствата по делото и Закона
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Ф. М. И. – роден на 1***, български
гражданин, с основно образование, не работи - учи, неженен, осъждан, ЕГН:
********** за ВИНОВЕН в това, че на 12.01.2025г., в с.***, обл.Плевен, като
непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си, отнел чужди движими вещи – парична сума в
размер на 440 лв., хляб „***“ на стойност 1,50 лв. и 1 бр. кутия цигари „***“
на стойност 5,50 лв., всичко на обща стойност 447 лв., от владението на
собственика Й. Р. Г. ЕГН: **********, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.194 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3
НК, поради което и на основание чл.194 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 НК във вр.
чл.58а ал.1 НК ГО ОСЪЖДА на ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, изпълнението на което, на основание чл.69 ал.1 вр.чл.66 ал.1 НК
ОТЛАГА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.
1
На основание чл.189 ал.3 НПК ОСЪЖДА Ф. М. И. ЕГН: ********** да
заплати направените по делото разноски, както следва: 75,40 лв. /седемдесет и
пет лева и четиридесет стотинки/ - по сметка на ОДМВР – ПЛЕВЕН.
Присъдата може да се обжалва и протестира в 15 - дневен срок от днес,
пред Плевенски окръжен съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
/ Присъда №43/13.05.2025г. по НОХД №493/2025г. по описа на РС-
ПЛЕВЕН /


РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН е повдигнала обвинение
срещу Ф.М.И. ЕГН: ********** – за това, че на 12.01.2025г., в с.***,
обл.Плевен, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си, отнел чужди движими вещи –
парична сума в размер на 440 лв., хляб „***“ на стойност 1,50 лв. и 1 бр. кутия
цигари „***“ на стойност 5,50 лв., всичко на обща стойност 447 лв., от
владението на собственика Й.Р.Г. ЕГН: **********, без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.194 ал.1 вр.
чл.63 ал.1 т.3 НК.
В хода на съдебното производство подсъдимият Ф.М.И. отправи
искане за разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК и по –
конкретно – при условията на чл.371 т.2 НПК. Съобразявайки, че направеното
от подсъдимия самопризнание се подкрепя от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, Съдът
на основание чл.372 ал.4 НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще
ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Представителят на РП - ПЛЕВЕН поддържа повдигнатото
обвинение и счита същото за доказано по несъмнен начин. Относно
параметрите на наказателната отговорност счита, че на подсъдимия следва да
бъде наложено справедливо наказание – лишаване от свобода, изпълнението
на което, да бъде отложено за подходящ изпитателен срок.
Защитникът на подсъдимия счита, че обвинението е доказано по
безспорен начин. Пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание
лишаване от свобода в минимален размер, изпълнението на което, да бъде
отложено за подходящ изпитателен срок. Подсъдимият не взима отношение по
съществото на делото.
От направеното от страна на подсъдимия самопризнание
съобразно чл.371 т.2 НПК, както и от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства и доказателствени средства, които ги подкрепят,
Съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Ф.М.И. е роден на ***, обл. Сливен, адрес за призоваване в
страната - с. ***, обл. Плевен, ул. „***, български гражданин, с основно
образование, не работи - учи, неженен, осъждан, ЕГН: **********.
Към 12.01.2025г., подсъдимият И. живеел на горепосочения адрес
заедно със своята баба /и настойник/ - Г.С.. ***та на непълнолетния е
неизвестен, а неговата майка – М.С., още преди години е изоставила сина си и
се е дезинтересирала от него. Ф. И. се води на отчет в ДПС при РУ-ПОРДИМ,
като нееднократно спрямо него са налагани възпитателни мерки по ЗБППМН;
срещу същия са образувани множество /над 10 броя/ ЗМ, във връзка с
различни престъпления против собствеността, преимуществено – кражби.
На 12.01.2025г. около 17:30 часа, подсъдимият, заедно със свои
приятели – свидетелите *** и ***, преминавали по ул.“***“ в с.***. По
1
същото време, свидетелят Й.Р.Г. бил паркирал собствения си л.а. „***“ пред
дома си на ул.“***“ № 10, но бил пропуснал да заключи превозното средство.
Вътре, в близост до скоростния лост, бил оставил свои вещи - портмонето си,
съдържащо парична сума в размер на 440 лв., хляб „***“ на стойност 1,50 лв.
и 1 бр. кутия цигари „***“ на стойност 5,50 лв.
Подсъдимият И. забелязал, че наблизо няма никой и решил да се
възползва, като извърши кражба. Отворил предна дясна врата на автомобила,
извадил и взел парите от портмонето, взел хляба и кутията цигари, всичко
вещи на обща стойност 447 лв. След това, заедно със свидетелите ***,
сполучливо се оттеглил от местопрестъплението. Отново заедно, споменатите
лица отишли в дома на И., където изпушили цигарите, изяли хляба и си
поделили откраднатите пари, които впоследствие похарчили за лични нужди.
От друга страна, малко след така извършената от подсъдимия
кражба, св.*** установил липсата на описаните по-горе вещи от автомобила
си и на 13.01.2025г., сигнализирал РУ-ПОРДИМ. С първо действие по
разследването – разпит на свидетеля ***, извършен при условията на чл.212
ал.2 НПК, започнало досъдебно производство пр.пр.№285/25г. по описа на
РП-ПЛЕВЕН. В хода на наказателното производство, Ф.М.И. ЕГН:
********** бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по
чл.194 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 НК.
Така изложената фактическа обстановка се приема от Съда за
безпротиворечива и в съответствие с направеното от подсъдимия
самопризнание по реда на чл.371 т.2 НПК. Доказва се по убедителен начин от
събраните в хода на наказателното производство доказателствени материали,
както следва:
обяснения на подсъдимия Ф.М.И., дадени в досъдебното производство, в
присъствието на защитник/л.10 – 11 от ДП/;
показания на свидетелите Й.Р.Г., ***, *** /л.2 – 4, л.13 – 14, л.17 - 20 от
ДП/;
заключение по съдебно-оценителна експертиза /л.21 – 23 от ДП/, от което
се установява инкорпорираната в изложението по-горе, стойност на
инкриминираните вещи. Съдът намира експертното заключение за
обосновано, обективно, небудещо съмнение в неговата правилност,
поради което му отдава вяра;
характеристични данни за подсъдимия /л.32 - 33 от ДП, л.9, л.16 – 17 от
делото/;
справка за съдимост /л.19 от делото/.
При така установената фактическа обстановка Съдът намира, че с
действията си, от обективна страна, Ф.М.И. ЕГН: ********** е осъществил
състав на престъпление по чл.194 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 НК - на 12.01.2025г., в
с.***, обл.Плевен, като непълнолетен, отнел чужди движими вещи – парична
сума в размер на 440 лв., хляб „***“ на стойност 1,50 лв. и 1 бр. кутия цигари
„***“ на стойност 5,50 лв., всичко на обща стойност 447 лв., от владението на
собственика Й.Р.Г. ЕГН: **********, без негово съгласие.
Налице е деяние, което се е изразило в прекъсване от страна на
подсъдимото лице на фактическата власт на съответния владелец/собственик
върху предмета на престъплението – изброените по-горе движими вещи, без
съгласието на същия владелец/собственик; след това, подсъдимият установил
2
трайна фактическа власт върху тях, като ги взел със себе си и сполучливо се
оттеглил от местопрестъплението.
Изпълнителното деяние, неговия механизъм и престъпния му
резултат се доказват пряко посредством направеното от подсъдимия
самопризнание по реда на чл.371 т.2 НПК, обясненията на подсъдимия,
дадени в хода на досъдебното производство, показанията на свидетелите ***.
Косвено се доказват от заключенията по съдебно-оценителна експертиза,
показания на свидетелите Й.Р.Г., ***. Съдът намира, че посочените
доказателствени материали се намират в синхрон помежду си и по несъмнен
начин установяват обстоятелствата от разглежданата група.
Авторството на престъплението се установява пряко от
направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл.371 т.2 НПК, както и
от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното производство,
показанията на свидетелите ***, а косвено – от показанията на свидетелката
***. Посочените доказателствени материали взаимно се потвърждават и
способстват за установяване по категоричен начин, че именно Ф.М.И. е
извършител на престъплението, предмет на разглеждане по настоящото
наказателно производство.
От субективна страна, подсъдимият е действал при условията на
пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 НК – съзнавал е
общественоопасния характер на деянието, както и неговите обективни
признаци, предвиждал е неговите общественоопасните последици /прекъсване
на чуждата фактическа власт върху предмета на престъплението и
установяване на собствена такава/ и е имал за цел тяхното настъпване; налице
е и характерното за чл.194 ал.1 НК, намерение за своене на отнетите вещи,
което ярко проличава от последващото разпореждане с тях. Следва да бъде
подчертано, наред с това, че въпреки непълнолетието си, Ф. И. е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното, и да ръководи постъпките
си, като не са установени никакви медицински /в т.ч. – такива от
психиатрично естество/ проблеми, препятстващи го във възможността да
формира вина, още повече, че не са налице никакви доказателства, поставящи
под съмнение психичните годности на непълнолетния подсъдим да участва
във воденото спрямо него наказателно производство. Субективната страна на
деянието се установява по убедителен начин посредством доказателствата и
доказателствените средства, коментирани по – горе, от които се доказва и
неговата обективна страна.
Въз основа на тези доводи Съдът намира, че са налице както
обективните, така и субективните признаци на престъпление по чл.194 ал.1
вр. чл.63 ал.1 т.3 НК. Вината на подсъдимия Ф.М.И. ЕГН: ********** в
извършването на това престъпление, се явява доказана по несъмнен начин.
При решаване на въпросите за индивидуализацията на
наказанието, Съдът отчита степента на обществената опасност на деянието и
личната обществена опасност на дееца, смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства.
Обществената опасност на престъплението по чл.194 ал.1 НК, е
висока - предвидено е наказание лишаване от свобода до осем години, т.е.
престъплението е „тежко“ по смисъла на чл.93 т.7 НК. Съобразно
предвидената редукция за непълнолетните по чл.63 ал.1 т.3 НК, подлежащо на
налагане е наказание до три години лишаване от свобода.
3
Личната обществена опасност на подсъдимия Ф. И., следваща от
приобщената справка за съдимост, е ниска – същият е неосъждан и спрямо
него не е прилаган института на чл.78а НК, към датата на процесното деяние.
Характеристичната справка, представена по делото обаче, съдържа данни за
редица противообществени прояви, извършени от непълнолетния,
включително – налагани възпитателни мерки по ЗБППМН; отбелязано е, че
същият расте без родителски контрол; налице са данни за комуникация с
криминално проявени лица, за употреба на алкохол и наркотични вещества, за
липса на изградена ценностна система, както и за несъответно отношение към
законността и правозащитните органи. Следователно, съвкупно преценено,
степента на лична обществена опасност на И., се преценява като относително
висока.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства, Съдът взе
предвид:
чистото съдебно минало към момента на процесното деяние;
относително ниската стойност на предмета на престъплението;
направеното от страна на подсъдимия самопризнание по чл.371 т.2 НПК,
представляващо продължение на процесуално поведение, способствало
за разкриване на обективната истина /в съответствие със задължителните
указания, дадени с т.7 от Тълкувателно Решение № 1 от 06.04.2009 г. по н.
д. № 1/2008 г. на Върховен касационен съд, Наказателна колегия/;
липсата на адекватна семейна среда, вкл. – родителски контрол.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство Съдът взе предвид
лошите характеристични данни, за които стана дума по-горе.
При така приетите и обсъдени обществена опасност на деянието и
дееца, смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, Съдът намира
следното: налице е формален превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, при висока степен на обществена опасност на деянието и
относително висока – на дееца. Не е налице изключително по характера си,
смекчаващо отговорността обстоятелство. Налице са многобройни такива, но
Съдът намира, че не може да се приеме, че най-лекото наказание – лишаване
от свобода, което Законът предвижда, в случая се явява несъразмерно тежко.
Касае се за непълнолетен, който към момента на деянието е на над
шестнадесет години, регистриран в ДПС за множество противообществени
прояви, преимуществено – свързани с кражби; наред с това, лошите
характеристични данни разкриват, че се касае за личност, която живее без ясен
ориентир за правилно и неправилно, а и не се интересува от същите понятия,
като въпреки множеството опити за корекция в мисленето и поведението,
посредством инструментариума на ЗБППМН, същите се явяват трайно
неуспешни. Поради това, не са налице условия за определяне на наказанието
по реда на чл.55 НК, а същото следва да бъде определено съобразно чл.54 НК,
като в съответствие с чл.58а ал.1 НК, следва да бъде извършена съответна
редукция с 1/3 на наказанието лишаване от свобода. В тази връзка и при
отчитане на многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства и преди
всичко – относително ниската стойност на предмета на престъплението, Съдът
намира, че наказанието следва да клони към минимума, предвиден в чл.39
ал.1 НК, без обаче да бъде в самия минимум, именно предвид вече
отбелязаната относително висока степен на лична обществена опасност на
подсъдимия, включително – трудностите при изправяне на дефектите в
4
правосъзнанието му, при работата с него по ЗБППМН. При едновременно и
балансирано отчитане на всичко изложено в настоящия базац Съдът намира,
че съответно на извършеното престъпление, е наказанието ЧЕТИРИ МЕСЕЦА
И ПЕТНАДЕСЕТ ДНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл.
373 ал.2 НПК вр. чл.58а ал.1 НК да бъде намалено с 1/3, при окончателен
размер – ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На следващо място, Съдът намира, че предвид чистото съдебно
минало на дееца към момента на деянието и неговото непълнолетие, все пак
следва да му бъде даден шанс да се поправи и превъзпита, без ефективно да
изтърпи така наложеното наказание. В този смисъл и доколкото са налице
предпоставките за условно осъждане, следва на основание чл.69 ал.1 вр.чл.66
ал.1 НК изпълнението на наказанието ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, да бъде отложено за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА
– изпитателен срок, който е подходящ по своята продължителност, за да
въздейства индивидуално-превантивно на дееца.
В съответствие с тези съображения, подсъдимият Ф.М.И. ЕГН:
********** е признат за виновен в това, че на 12.01.2025г., в с.***,
обл.Плевен, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си, отнел чужди движими вещи –
парична сума в размер на 440 лв., хляб „***“ на стойност 1,50 лв. и 1 бр. кутия
цигари „***“ на стойност 5,50 лв., всичко на обща стойност 447 лв., от
владението на собственика Й.Р.Г. ЕГН: **********, без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.194 ал.1 вр.
чл.63 ал.1 т.3 НК, поради което и на основание чл.194 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3
НК във вр. чл.58а ал.1 НК е осъден на ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, изпълнението на което, на основание чл.69 ал.1 вр.чл.66 ал.1 НК, е
отложено за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.
Съдът счита, че вида и размера на така наложеното наказание се
явяват достатъчни, за да бъде постигнат необходимия поправителен,
превъзпитателен и превантивен ефект върху Ф.М.И.. Реализираната
наказателна репресия е в обем, съответен на извършеното престъпление,
както и с интензитета да способства за постигане на целите на наказанието по
НК – и в частност, да способства за превъзпитанието на непълнолетния и
подготвянето му за общественополезен труд /чл.60 НК/. Определянето на по-
висок размер на наказанието би било самоцелно, а на по-нисък – не би било
нито справедливо, нито би съответствало на извършеното от страна на
подсъдимия престъпление, в контекста на необходимостта от постигане на
целите по чл.36 НК.
При този изход на наказателното производство, на основание
чл.189 ал.3 НПК, Ф. М. И. ЕГН: ********** е осъден да заплати направените
по делото разноски, както следва: 75,40 лв. /седемдесет и пет лева и
четиридесет стотинки/ - по сметка на ОДМВР – ПЛЕВЕН, сторени във връзка
с експертното заключение в досъдебното производство.

Върху тези мотиви, Съдът основава Присъдата си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ХІІ Н.С.:
5

6
Съобщи за изтекли лични данни