Р Е Ш Е Н И Е
№………./…...11.2019 год.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на осми ноември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ТОНИ КРЪСТЕВ
при секретар Мая Иванова,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1272 по описа за 2018 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са
обективно съединени искове
от Предявени са обективно
съединени искове от "Банка ДСК" ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, ул. "Московска" № 19, срещу Н.К.К. - Б., ЕГН **********, с
адрес: ***, за признаване за установено в отношенията между страните, че Н.К.К.
- Б. дължи на "Банка ДСК" ЕАД следните суми: 192 902,39 /сто
деветдесет и две хиляди деветстотин и два лева и 39 ст./ лева – главница; 141 346,39
/сто четиридесет и една хиляди триста четиридесет и шест лева и 39 ст./ лева –
договорна (възнаградителна) лихва за периода от 29.09.2010 г. до 26.04.2018 г.;
1 946,85 /хиляда деветстотин четиридесет и шест лева и 85 ст./ лева – лихва
обезщетение за забава, от които: 1 571,79 лева по т. 20.1 от Общите условия към
договора за кредит за периода от 30.10.2010 г. до 19.04.2018 г.; 375,06 лева по
т. 20.2 от Общите условия към договора за кредит за периода от 20.04.2018 г. до
26.04.2018 г.; 1 687,17 /хиляда шестстотин осемдесет и седем лева и 17 ст./
лева – такси и разноски, от които: 120,00 /сто и двадесет/ лева – такса
изискуемост; 460,00 /четиристотин и шестдесет/ лева –
такса управление; 597,07 /петстотин деветдесет и седем 0,07/ лева – застраховка
на обезпечението; 510,10 /петстотин и десет 0,10/ лева – такса
подновяване на ипотека; ведно със законната лихва върху главницата, считано от
27.04.2018 г., на основание договор за ипотечен кредит от 21.09.2007
г. и допълнително споразумение от 18.09.2009 г., за които суми е издадена
заповед за незабавно изпълнение в производството по ч.гр.д. 6024/2018 г. по
описа на Районен съд – гр. Варна въз основа на документ по чл. 417 от ГПК –
извлечение от счетоводни книги на банката.
Твърденията
и възраженията на страните, разграничаването на спорните и безспорни релевантни
за спора факти и разпределянето на тежестта за тяхното доказване е извършено с
доклада по делото в открито съдебно заседание от 22.05.2019 година.
Ищецът твърди, че по силата на Договор за
жилищен кредит от 21.09.2007 г., Банка ДСК ЕАД предоставила на Н.К.К. - Б.
ипотечен кредит в размер на 192 000,00 лева със срок за издължаване 360
месеца като кредитът следвало да се погасява на месечни вноски, съгласно
погасителен план при уговорена лихва, формирана от базов лихвен процент за този
вид кредит, определян периодично от кредитора, и уговорена надбавка. На
18.09.2009 г. било сключено допълнително споразумение. Поради допусната забава
в плащанията за период повече от 90 дни, кредиторът обявил предсрочната
изискуемост на кредита. Поканата била получена лично от ответницата на
18.04.2018 г., а на 20.04.2018 г. кредитът счетоводно бил отразен като
предсрочно изискуем. До предявяване на молба за събиране на кредита по съдебен
ред, остатъкът от кредита бил олихвяван с договорения лихвен процент, увеличен
с наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта. На 27.04.2018 г. Банка
ДСК ЕАД подала заявление по чл. 417 от ГПК за снабдяване със заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист, което било уважено. На 16.07.2018 г.
Банка ДСК ЕАД била уведомена да предяви иск на основание чл. 415 от ГПК.
В подаден в срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК
отговор на исковата молба ответницата Н.К.К. – Б. оспорва исковете като изцяло
неоснователни. Прави възражение за недопустимост на исковете на основание чл.
299, ал. 1 от ГПК, поради влязло в сила решение по гр. д. № 393/2014 г. по
описа на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявения от „Банка ДСК“ ЕАД
иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във връзка с чл.415 ал.1 ГПК за
установяване съществуването на вземанията за главница и лихви – предмет на
издадена на 25.05.2011 г. заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№7562/2011 г. описа на PC гр.Варна. Прави
възражение срещу разглеждане на спора по реда на гл. 32 от ГПК, като един от
аргументите за това е възможността да ползва правна помощ при разглеждане на
делото по общия ред. По основателността на исковата молба възразява, че банката
не е упражнила надлежно правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и че
надлежно волеизявление на банката не е достигнало до длъжника. Прави възражение
за нищожност на конкретни клаузи в договора за банков кредит от 21.09.2007г. и
на допълнителното споразумение към него от 18.09.2009г., както и възражение за
нищожност на Общите условия към договора и към допълнителното споразумение
поради неравноправност. Прави възражение по отношение размера на главницата,
тъй като не е дала съгласие за капитализиране на лихвата с допълнителното
споразумение от 18.09.2009 г., както и на заемни такси. Възразява за
неправомерно начисляване на лихва върху лихва поради нищожност на уговорката за
капитализиране на лихви. Оспорва вземането по размер, в т.ч. към датата на настъпване
на предсрочна изискуемост 20.04.2018г. Възразява за липса на клауза в
допълнителното споразумение за начина на формиране на променения лихвен процент
от 8,79%. и че клаузата за промяна на лихвения процент не е индивидуално
договорена. Оспорва задължението за договорна лихва поради нищожност на
клаузите на договора за кредит и допълнителното споразумение относно начина на
определяне на лихвите по кредита. Възразява, че извършените плащания по лихвите
са без правно основание, а неплатените такива са недължими. Възразява, че не
дължи наказателна лихва, тъй като същата е начислена без основание –
предсрочната изискуемост на сумата за главница по договора не е настъпила към
момента на подаване на заявлението.
В допълнителна искова молба ищецът поддържа,
че БЛП е правилно изчислен съгласно „Методология за определяне на Базов Лихвен
Процент (БЛП) използван за определяне на лихвения процент по кредити на
физически лица", а оспорените клаузи не са неравноправни по смисъла на ЗЗП.
Счита, че фактът, че клаузите на Договора за кредит и общите условия не са
индивидуално уговорени, сам по себе си не ги прави неравноправни, тъй като те отговарят
на изискването за добросъвестност и не водят до значително неравновесие между
правата и задълженията на страните. Поддържа, че банката е имала право да
променя едностранно договорения лихвен процент и, че няма законово задължение
да уведомява кредитополучателите за промяната, когато последната произтича от
промяна на определен референтен лихвен процент, направен публично достояние.
Позовава се на постигнатите индивидуални договорености с кредитополучателя, в
т.ч. съгласие да бъде извършено капитализиране на редовна/договорна лихва към
главницата, като в случай, че кредитът стане предсрочно изискуем извършената
капитализация отпада.
В допълнителен отговор ответницата релевира
възражение за погасяване на вземанията на ищеца по давност, която е изтекла в
периода от датата на подаване на първото заявление за издаване на заповед за
изпълнение – 20.05.2011 г. до 20.05.2016 г. Заявява също,че тъй като банката не
е обявила надлежно кредита за предсрочно изискуем, дължими съгласно
извлечението от счетоводните книги на Банка ДСК към 27.04.2018 г. са само
просрочените 90 вноски (29.10.2010 г. до 29.03.2018 г.), т.е. вноските с
настъпил падеж с общ размер 146 113,52 лева като тази сума включва главница и
лихва. Независимо от това сочи, че 5 годишната давност за първите 30 вноски (от
29.10.2010 г. до 29.03.2013 г.) общо в размер на 48 353,72 лева е изтекла,
при което сумата, която остава и която би трябвало да се претендира от Банка
„ДСК" ЕАД в това производство е общо 97 759,80 лв. /главница и
лихви/.
Предявените искове са с правно основание 430, ал. 1 и 2
от ТЗ, чл. 79, ал. 1, чл. 92 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във
вр. с чл. 422, ал. 1 ГПК.
І. По допустимостта на исковете.
Влязлото в сила решение по гр. д. № 393/2014 г. по описа на Софийски
градски съд не е пречка за разглеждане на исковете. Видно от представеното
решение (л. 216-218), СГС е отхвърлил исковете единствено с мотива, че банката не
е отправила волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и не е
уведомила надлежно длъжника за това обявяване преди подаването на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение. Настоящият иск е основан на заявление за
издаване на заповед за изпълнение при твърдения за настъпил нов факт –
обявяване на предсрочна изискуемост на кредита с покана, получена от
ответницата на 18.04.2018 г. Едностранното волеизявления на страната е
последващо спрямо постановеното решение на СГС и представлява нов факт,
възникнал след приключване на съдебното производство. Породената СПН не
представлява пречка да се предявяват с нов иск правните последици на
новонастъпили факти, вкл. когато тези правни последици са насочени към
пораждане на правото, отречено от нея.
Видно от приложеното ч.гр.д. 6024/2018 г. на Районен Съд – Варна, на 27.04.2018
г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК за сумите посочени в исковата молба. По заявлението е издадена заповед № 2846/30.04.2018
г. срещу длъжницата Н.К.К. - Б.. Последната е подала възражение на 29.06.2018
г. Възражението е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, доколкото видно от
поканата за доброволно изпълнение, същата е връчена от ЧСИ Д. С. на 22.06.2018
г. Заявителят е уведомен за постъпилото възражение на 16.07.2018 г. Искова
молба е подадена на 14.08.2018 г., т.е. в преклузивния едномесечен срок по чл.
415, ал. 4 от ГПК.
Ето защо, съдът намира исковете за допустими.
ІІ. По съществото на спора.
За да се произнесе по спора, очертан от твърденията и доводите на
страните, съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
В тежест на ищеца е да докаже валидно възникване на облигационно
правоотношение по договор за кредит, усвояване на кредита от кредитополучателя,
настъпила предсрочна изискуемост на вземането по кредита към датата на подаване
на заявлението по чл. 417 от ГПК, основанието и размера на претендираните
вземания по отделни пера, основанието за изменение на лихвения процент.
Ответницата не оспорва изложените в исковата молба факти, че по силата на Договор за жилищен кредит от
21.09.2007 г., Банка ДСК ЕАД е предоставила на Н.К.К. - Б. ипотечен кредит в
размер на 192 000,00 лева със срок за издължаване 360 месеца като кредитът се
погасява на месечни вноски, съгласно погасителен план. Уговорена е била лихва,
формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от
кредитора и договорена надбавка. Към датата на сключване на договора, базовият
лихвен процент е бил 4,19%, стандартната надбавка – 3,1 % или лихвения процент
по кредита бил общо 7,29%. На 18.09.2009 г. между страните е било сключено
допълнително споразумение, с което на кредитополучателя бил предоставен
гратисен период от 12 месеца за издължаване на главницата по кредита без да се
променя крайният срок на договора.
Горната фактическа установеност се подкрепя и от приетите по делото
писмени доказателства.
Видно от приетото като доказателство Допълнително споразумение към
Договор за кредит № 14550933 (л.16), подписано на 18.09.2009 г., страните са уговорили още, че по
време на гратисния период кредитополучателят заплаща част от месечната лихва по
погасителен план в размер на 707,23 лева, а непогасената част от начислената
лихва се капитализира към остатъка от главницата на кредита. Посочено е, че в случай,
че след изтичане на гратисния период кредитът стане предсрочно изискуем, отпада
капитализацията на лихви, считано от датата на предсрочната изискуемост и
капитализираните суми се считат отново за дължима лихва.
Видно от представените Общи условия за предоставяне на ипотечни
кредити (л. 7), в сила към датата на сключване на договора за кредит, в т. 8.1
е предвидено, че кредитът се олихвява с фиксирана и/или плаваща лихва, състояща
се от базов лихвен процент и надбавка, посочени в договора. Кредиторът има
право да променя базовия лихвен процент, за което уведомява кредитополучателите
по подходящ начин. Съгласно т. 24.3 от Общи условия за предоставяне на жилищни
и ипотечни кредити версия 04.12.2008 (л. 150-152), едностранната промяна на
лихвения процент може да бъде извършена при наличие на някое от изрично
посочените условия. Общите условия в двете версии са приети и подписани от
кредитополучателя.
От представените с исковата молба застрахователни полици се установява
сключени от името на кредитора за сметка на ответника договори за застраховка
на обезпечението, за които са начислени застрахователни премии в общ размер
597,07 лева. По делото е приета като доказателство молба – заявление за подновяване
вписването на ипотека, по която е начислената такса в размер на 710,10 лв., от които
непогасеният остатък е в размер на 510,10 лв.
По
делото е прието заключение на вещото лице Г.Г. по допусната съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира до степента изложена
по-долу, в т.ч. в частта на направените от вещото лице устно в о.с.з. на
08.11.2019 г. допълнителни уточнения. Според експертизата, процесният жилищен
кредит е усвоен на 25.09.2007 г. в размер на 192 000 лв. като усвоената сума е
разходвана за рефинансиране на друг кредитен продукт на титуляря, заплащане на
административни такси и теглене на суми в брой. В периода 21.09.2007-27.04.2018
г. са извършени погашения по кредита в общ размер на 41126,40 лв, от които 3
902,54 лв. представляват погашения на просрочени и отсрочени задължения чрез
капитализирането им към главницата. Последното текущо извършено плащане е на
20.01.2011 г. – 500 лв., с което са погасени част от лихвите по първата месечна
вноска след гратисния период (№ 13 от погасителния план към Допълнителното
споразумение) с падеж 29.10.2010 г. Следващо плащане в размер на 200 лв. е
постъпило по сметката на 22.03.2018 г. В т. 4 от допълнителното заключение е
уточнен размера на дължимите суми при условие че вземането е обявено за
предсрочно изискуемо на 18.04.2018 г. в два варианта – А) при извършена
капитализация на лихви и Б) без да е извършена капитализация на лихви. Вещото
лице е извършило изчисления и при условие на ненастъпила предсрочна изискуемост
на кредита до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – т. 5. Вещото лице е установило, че прилагания от банката ГЛП по
кредита е променян както следва: • 7,29 % за периода 25.09.2007-01.04.2008; •
7,79 % за периода 02.04.2008-20.10.2008; • 8,79 % за периода от 21.10.2008 до
27.04.2018 г. Промяната е извършена на основание Протокол № 13/20.03.2008 г. на
Комитета за управление на активите и пасивите (КУАП) на Банка ДСК, в който е
посочено, че във връзка с изменение над 1% за месец на стойностите на индексите
LEONIA и EURIBOR и изменение над 0,5% на месец на индекса на потребителските
цени за България (CPI) през последното шестмесечие, считано от 02.04.2008 г.
БЛП за жилищни и ипотечни кредити на физически лица в лева е изменен с 0,5
пункта - от 4,19% на 4,69%, и Протокол № 46/16.10.2008 г. на КУАП, в който е
посочено, че във връзка с изменение над 1% за месец на лихвените проценти за
индексите LEONIA, EURIBOR и LIBOR и изменение над 0,5% на месец на индекса на потребителските
цени за България (CPI) през последното шестмесечие, считано от 21.10.2008 г.
БЛП за жилищни и ипотечни кредити на физически лица в лева е изменен с 1 пункт
- от 4,69% на 5,69%. В т. 7 от допълнителното заключение в съдебно заседание
вещото лице е уточнило компонентите на дълга в случай, че базовият лихвен
процент не бе променян – А) при извършена капитализация на лихви и Б) без да е
извършена капитализация на лихви. Видно от протокола от проведеното на
08.11.2019 г. съдебно заседание, във вариант А – с капитализация, размерът на
остатъка по главницата е 187 854,79 лв, в това число и просрочена главница
– 17 160,23 лв., възнаградителна лихва – 109 291,80 лв, от която
108 226,66 лв. – просрочена и 1065,14 лв. – непадежирала по месечната
вноска с падеж 29.04.2018 г.; наказателна лихва – 1509.96 лв., заемни такси –
1 568,13 лв., такса управление – 855,00 лв. Във вариант Б на въпрос 7 – без
капитализация на лихви, дължимата главница е 187 311,31 лв, в това число
падежирала просрочена – 17 163,19 лв. възнаградителна лихва – 109 479.80
лв, от която 108 417,74 лв. – падежирала просрочена лихва и 162,06 лв –
непадежирала лихва по месечната вноска с падеж 29.04.2018 г., наказателна лихва
– 1 517,52 лв., заемна такса – 1568,13 лв. и дължими такси управление –
855,00 лв.
Видно от приложената по ч.гр.д. № 6024/2018 г. по описа на ВРС покана-уведомление
до Н.К., ищецът е уведомил ответницата в качеството й на кредитополучател по
процесния договор за кредит, че поради забава в погасяване на задълженията по
договора банката обявява кредита за изцяло предсрочно изискуем. Видно от
извършеното върху представеното с поканата придружително писмо удостоверяване
от ЧСИ Л. С., същата е връчена на 18.04.2018 г. лично на ответницата, който
факт не се оспорва от последната.
Съдът
приема, че банката ищец е упражнила надлежно правото си да обяви кредитния дълг
за предсрочно изискуем. Налице е изрично волеизявление на кредитора за
предсрочна изискуемост на кредитния дълг при спазване на фактическия състав,
установен в договора, а именно допусната забава в плащанията на главница и/или
лихва повече от 90 дни съгласно т. 20.2 от Общите условия версия 04.12.2008.
Изявлението предхожда инициираното заповедно производство, тъй като е връчено
лично на ответницата на 18.04.2018 г.
Възражението,
че освен размера на отпуснатия кредит на 21.09.2007г. – 192 000,00 лева, поканата
не съдържа никаква друга информация, не води до извод за липса на надлежно
упражнено право от страна на кредитора да обяви вземането за предсрочно изискуемо.
Вземането е достатъчно ясно индивидуализирано чрез посочване на датата на
договора, размера на отпуснатия кредит и номера на заемната сметка. Изискването
за добросъвестно изпълнение на задълженията по договора, регламентирано в чл.
63 от ЗЗД, възлага в тежест на длъжника, ако желае да изпълни задължението си,
да прояви необходимата активност, в т.ч. като поиска от кредитора допълнителна
информация за размера на непогасения дълг, в случай че не може да го установи
посредством собствени изчисления.
Възражението,
че избраният от кредитора способ за връчване на волеизявлението чрез ЧСИ е
недопустим, е неоснователно. След изменението на чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ (ДВ бр. бр.
86 от 2017 г.) частният съдебен изпълнител може да връчва всякакви покани,
съобщения и отговори във връзка с гражданскоправни отношения.
По
възраженията за нищожност на общите условия и конкретни клаузи от договора за
кредит съдът намира следното:
Възражението,
че общите условия към договора за кредит били изцяло нищожни, тъй като били
изготвени предварително и не били индивидуално договорени, е неоснователно. Съгласно
чл. 146, ал. 1 от ЗЗП нищожни са неравноправните клаузи в договорите, а не
тези, които не са уговорени индивидуално. Индивидуалното договаряне е основание
една неравноправна клауза да бъде приета за действителна, при условие, че е
формулирана ясно и недвусмислено. Същевременно, съгласно 146, ал. 5 от ЗЗП
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води до
неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи.
Уговорката
на т. 6 от договора за банков кредит от 21.09.2007 г. не е недействителна, тъй като
в т. 5 е посочено, че кредитът се издължава на месечни вноски съгласно
погасителен план, какъвто страните са подписали.
Предварителното
изготвяне на Общите условия не води до тяхната нищожност, а същите са подписани
от ответницата, поради което уговорките в т. 11 от договора и т. 11 от
допълнителното споразумение от 18.09.2009 г. не са нищожни.
Клаузата
на т. 7 от договора за кредит не е недействителна. Няма законова пречка
лихвеният процент да се състои от постоянен и променлив компонент.
Възражението
за недопустимо кумулиране на обезщетение за забава с договорна лихва е
неоснователно. Договорната лихва представлява цена на предоставеното ползване
на парични средства, докато обезщетенията, предвидени в т. 20.1 и т. 20.2 се
дължат като санкция за забавено плащане на дължима погасителна вноска.
Основателно,
но ирелевантно, е възражението за недействителност на чл. 14 от договора
относно правото на банката едностранно, без съгласие на кредитополучателя да изменя
Общите условия. В случая, изменението на Общите условия е прието от ответницата
при подписването на допълнителното споразумение от 18.09.2009 г., когато са
подписани и Общи условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити версия
04.12.2008. Едностранна промяна в тарифата досежно дължими от ответницата такси
в посока завишаване не се установи по делото.
Възражението
за недействителност на т. 8.1. от Общите условия, в частта, предвиждаща право на
банката едностранно да променя базовия лихвен процент е основателно. Т. 8.1 от Общите условия – версия от 01.01.2007 г.,
гласи: „Кредитът се олихвява с фиксирана и/или плаваща лихва, състояща се от
базов лихвен процент и надбавка, посочени в договора. Кредиторът има право да
променя базовия лихвен процент, за което уведомява Кредитополучателите по
подходящ начин.“
Съгласно чл.
146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Едностранната
промяна в условията на договора на непредвидено в него основание се счита за
случай на неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 10 от ЗЗП. Основанието
не е предвидено, когато търговецът сам определя въз основа на какви критерии и
по какъв начин да измени условията, в частност лихвения процент по кредита.
Простото посочване, че банката може едностранно да променя лихвения процент, не
може да се квалифицира като предвидено в договора основание. Клаузата на т. 8.1
от общите условия не предвижда автоматична промяна на лихвата, която да се
дължи на външни причини и да не зависи от волята на кредитора. Предвидено е
изменението на лихвения процент да се извършва посредством промяна на един от
двата компонента, от които е съставен, а именно т.нар. „базов лихвен процент“
(БЛП). Тази промяна се извършва по усмотрение на банката, след нейна субективна
преценка на фактори, които самата банка е избрала за релевантни и е определила
тяхното относително тегло. Кои са тези фактори и по каква методология банката
взема предвид тяхното влияние, не е уговорено в договора за кредит или в общите
условия. Не е налице изключението по 144, ал. 2, т. 1 ЗЗП. Договорът за кредит
от 21.09.2007 г. и общите условия към него имат за предмет доставка на
финансова услуга, но не предвиждат нито наличие на основателна причина като
условие за едностранна промяна на лихвата, нито задължение за банката да
уведоми кредитополучателя в 7-дневен срок, нито право на последния да се откаже
от договора. При преценката относно действителността на спорните клаузи е
меродавно уговореното между страните към момента на сключване на договора.
Следователно уговорката в т. 8.1 от общите условия – версия от 01.01.2007 г.,
„Кредиторът има право да променя базовия лихвен процент, за което уведомява
Кредитополучателите по подходящ начин“ е неравноправна. По делото не се
установи същата да е уговорена индивидуално или да попада под някое от
изключенията, визирани в ЗЗП, следователно е нищожна. В допълнение, общите
условия версия 04.12.2008, в т. 24.3 от които са
предвидени условия, при които банката има право едностранно да променя лихвата
са подписани от кредитополучателя на 18.09.2009 г., докато повишенията на БЛП
са извършени от банката съответно на 02.04.2008 и 20.10.2008 г., т.е. не са
приети от ответницата.
Основателно
е и възражението на ответницата за нищожност на уговорката в допълнителното
споразумение от 18.09.2009 г. за капитализиране на част от начислените лихви.
Съгласно решение № 66 от 29.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1504/2018 г., II т.
о., ТК, уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит за
прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви,
върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по см.
на чл. 10, ал. 3 33Д, който е допустим само при уговорка между търговци на
основание чл. 294, ал. 1 ТЗ. Олихвяването на просрочено задължение за такси,
вкл. чрез прибавяне на таксата към главница по кредит, върху които се начислява
възнаградителна лихва, не представлява анатоцизъм по см. на чл. 10, ал. 3 33Д.
Изложеното в цитираното решение се споделя изцяло от настоящия съдебен състав.
При
това положение следва да се съобрази заключението на вещото лице по приетата
ССЕ във варианта, при който задълженията на ответницата по отделни компоненти
са изчислени без да е извършвано увеличение на лихвения процент и без
капитализация на лихви, т.е. вариант Б на въпрос № 7, така както вещото лице
отговори в с.з на 08.11.2019 г., а именно: дължима главница – 187 311,31
лв., възнаградителна лихва –108 417,74 лв., наказателна лихва –
1 517,52 лв.
Що
се касае до посочените от вещото лице заемна такса – 1568,13 лв. и дължими такси
управление – 855,00 лв., от уточняващата молба (л. 53) е видно, че ищецът не
претендира заемни такси, а таксата управление се претендира в размер на 460
лева. Очевидно вещото лице не е взело предвид извършени погашения, както и не е
съобразило дали се касае за такси или за разноски. В тази част, на осн. чл. 162
от ГПК, съдът ще определи размера на дължимите суми посредством собствени
изчисления въз основа на събраните по делото доказателства.
С допълнителния отговор на исковата молба ответницата е релевирала
възражение за погасяване на цялото вземане на банката по давност. Независимо,
че изложените от ответницата аргументи са свързани с издаването на изпълнителен
лист по предходното заповедно производство от 2011 г., съдът намира, че
смисълът на възражението е да се отрече цялото вземане на банката за главница,
лихви и неустойки (л. 124).
Съдът приема, че възражението не е преклудирано и следва да бъде разгледано
по същество по следните съображения:
С отговора на исковата молба ответницата е направила възражение срещу
разглеждане на спора по реда на Гл. 32 от ГПК. Като аргумент за това е
посочила, че разчита съдът да и разреши да ползва безплатна правна помощ –
служебен адвокат. Следва да се отбележи, че съдът неправилно е указал на
ответницата с разпореждането за връчване на препис от исковата молба, че по
търговски спорове не може да се ползва правна помощ. Едва след постъпване на
допълнителния отговор на исковата молба съдът е пристъпил към разглеждане на
искането за правна помощ като междувременно ответницата е заявила, че е
ангажирала адвокатска защита при приемливи за нея финансови условия.
В случай, че в срока за отговор на исковата молба ответникът подаде молба
за предоставяне на правна помощ, същата прекъсва срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК
и той спира да тече докато молбата се разглежда. В случай, че същата бъде
уважена, новият срок за отговор започва да тече от връчване на препис от
исковата молба на назначения служебен адвокат, а ако молбата се остави без
уважение новият срок започва да тече от влизане в сила на определението за това
(арг. от чл. 259, ал. 2 – ал. 4 ГПК).
В случая, едва с разпореждане № 3412/01.04.2019 г. съдът се е десезирал от
разглеждане на молбата за предоставяне на правна помощ. Възражението за изтекла
давност е направено с допълнителния отговор, постъпил на 18.02.2019 г., към
която дата е бил прекъснат и не е течал срокът за отговор на исковата молба. Следователно,
възражението не е преклудирано.
Доводите на ответницата за погасяване на целия дълг по давност, която е
изтекла на 20.05.2016 г., т. е. пет години след подаване на първото заявление
за издаване на заповед за изпълнение, не могат да бъдат споделени.
Предявяването на иска, предмет на гр.д. № 393/2014 г. по описа на Софийски
градски съд не е довело до прекъсване на давността, респ. спиране на давностния
срок, тъй като искът е отхвърлен, а съгласно чл. 116, б. (б) от ЗЗД, ако искът не бъде уважен,
давността не се смята прекъсната. С решението на СГС не е отречено самото
вземане, а само настъпването на неговия падеж. Следователно, вземането е
продължило да съществува във вида, в който е, а изтичането на давностните
срокове следва да се преценяват от гледна точка на настоящото съдебно
производство.
Съгласно чл. 422, ал.1 от ГПК искът за съществуване на вземането се смята
предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, в случая – от 27.04.2018 г. Настоящият състав споделя изложеното в
Решение № 261 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 795/2010 г., IV г. о., ГК,
разбиране, че при договора за заем е налице неделимо плащане. В случай, че е
уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на определени
дати, то това не превръща тези вноски в периодични плащания. Договореното
връщане на заема на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да
приеме изпълнение от страна на длъжника на части – аргумент за противното
основание от чл. 66 ЗЗД. Това обаче не превръща този договор в такъв за
периодични платежи, а представлява частични плащания по договора. Ето защо, по
отношение на главницата е приложима общата петгодишна давност, т.е. всички
погасителни вноски за главница с падеж преди 27.04.2013 г. са погасени по
давност.
При това положение просрочената и падежирала преди 27.04.2013 г. главница в
размер на 6361,69 лева, съгласно Приложение № 6 от заключението на вещото лице
(л. 271) е погасена по давност.
По отношение на претенцията за изтекли лихви важи кратката тригодишна
давност – чл. 111, б. (в) от ЗЗД. Погасена по давност е договорната лихва,
начислена до 26.04.2015 г., която, видно от заключението на вещото лице (л. 272),
е в размер на 67 452,76 лева – просрочена лихва начислена до 29.03.2015
г., и договорна лихва за 28 дни, начислена за периода 30.03.2015 г. –
26.04.2015 г. в размер на 1062,06 лева, или общо 68 514,82 лева.
От претендираното обезщетение за забава, имащо характер на неустойка,
погасени с кратката тригодишна давност – чл. 111, б. (б) от ЗЗД са сумата
763,65 лева, начислена до 29.03.2015 г., и санкционна лихва за 28 дни,
начислена за периода 30.03.2015 г. – 26.04.2015 г. в размер на 24,76 лева, или
общо 788,41 лева.
С
оглед на изложеното, основателни се явяват исковите претенции за главница в
размер на 180 949,62 лева, за договорна (възнаградителна) лихва в размер
на 39 902,92 лева и за 729,11 лева – наказателна лихва по т.
20.1 от Общите условия към договора за кредит.
Горните
изчисления са извършени въз основа на посочените от вещото лице (л. 272, л. 300)
стойности към 20.04.2018 г. – датата на настъпване на предсрочната изискуемост
на кредита във вариант Б на въпрос 7 – без капитализация на лихви и без
увеличение на договорения лихвен процент, като е взето предвид, че кредиторът
има право да претендира договорни лихви единствено за просрочените и изискуеми
месечни вноски до датата на предсрочна изискуемост.
Наказателната
лихва (неустойка) по т. 20.2 от Общите условия към договора за кредит (17,29 %
годишно) за периода от 20.04.2018 г. до 26.04.2018 г., изчислена върху главница
в размер на 180 949,62 лева, е 608,34 лева, поради което искът е основателен в предявения
размер от 375,06 лева.
По отношение на исковете за такси и разноски съдът намира следното:
Таксите „изискуемост“ в размер на 120 лева и „управление“ в размер на 460
лева са предвидени в тарифата на банката и са дължими. Разходите за застраховка
на обезпечението са доказани по основание и размер – 597,07 лева. Доказано е и
извършеното подновяване на учредената ипотека, следователно и този разход в
размер на 510 лева е дължим. Възражение за погасяване по давност на такси и
разноски не е релевирано. При това положение исковете за заплащане на
начислени от ищеца такси и разноски ще бъдат изцяло уважени.
Основателно е акцесорното искане с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на лихва за забава върху
уважената искова претенция за главница от датата на предявяване на иска – 27.04.2018
г. до окончателното погасяване на задължението.
ІІІ. Отговорност за разноски.
С оглед изхода от спора право на разноски, съразмерно на уважената,
респ. отхвърлената, част от исковете имат и двете страни.
Съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК (л. 238) и молба от 20.11.2019 г., ищецът е направил
разноски за държавна такса в размер на 6925,17 лева, съдебно-счетоводна
експертиза в размер на 1792,00 лева и претендира възнаграждение за юрисконсулт
в размер на 450 лева, или общо 9167,17 лева, от които му се следва сумата 6067,73
лева.
Ответницата следва да заплати и сторените в заповедното производство
съдебно-деловодни разноски съразмерно на уважената част от исковете, а именно
сумата 4 505,97 лева от общо 6 807,66 лева.
Процесуалният представител на ответницата е представил списък и
договор за правна помощ за дължим адвокатски хонорар на осн. чл. 38, ал. 1, т.
2 от ЗАдв в размер на 10 644,00 лева за производството пред настоящата
инстанция, от които ищецът ще бъде осъден да заплати сума в размер на 3 598,76
лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Н.К.К.
- Б., ЕГН **********, с адрес: ***,
ДЪЛЖИ на "Банка
ДСК" ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. "Московска" № 19, на
основание договор за ипотечен кредит от 21.09.2007 г. и
допълнително споразумение от 18.09.2009 г., следните суми: 180 949,62 лева (сто и осемдесет хиляди деветстотин четиридесет
и девет лева и 62 ст.) – главница; 39 902,92 лева (тридесет и девет хиляди деветстотин и два
лева и 92 ст.) – договорна (възнаградителна) лихва за периода от 27.04.2015
г. до 19.04.2018 г.; 1 104,17
лева (хиляда сто и четири лева и 17 ст.) – обезщетение за забава (неустойка),
от които: 729,11 лева по т. 20.1 от Общите условия към договора за
кредит за периода от 27.04.2015 г. до 19.04.2018
г. и 375,06 лева по т. 20.2 от Общите условия към договора за кредит за периода
от 20.04.2018 г. до 26.04.2018 г.; 1 687,17
лева (хиляда шестстотин осемдесет и седем лева и 17 ст.) – такси и разноски,
от които: 120,00 (сто и двадесет) лева – такса изискуемост; 460,00
(четиристотин и шестдесет) лева – такса управление; 597,07 (петстотин
деветдесет и седем 0,07) лева – застраховка на обезпечението; 510,10
(петстотин и десет 0,10) лева – такса подновяване на ипотека; ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 27.04.2018 г. до окончателното издължаване, на основание чл. 430, ал. 1
и 2 от ТЗ, чл. 79, ал. 1, чл. 92 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 422, ал.
1 ГПК, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение в производството
по ч.гр.д. 6024/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Варна въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК – извлечение от счетоводни книги на банката.
ОТХВЪРЛЯ исковете на "Банка ДСК" ЕАД, ЕИК
*********, срещу Н.К.К. - Б., ЕГН **********, за признаване за установено в отношенията
между страните, че Н.К.К. – Б. дължи
на "Банка ДСК" ЕАД на
основание договор за ипотечен кредит от 21.09.2007 г. и
допълнително споразумение от 18.09.2009 г. следните суми: разликата над
180 949,62 лева до предявения размер от 192 902,39 лева – главница; разликата
над 39 902,92 лева до предявения размер от 141 346,39
лева – договорна (възнаградителна) лихва за периода от 29.09.2010
г. до 26.04.2018 г.; разликата над 729,11 лева до предявения размер от
1571,79 лева обезщетение за забава (неустойка) по т. 20.1 от Общите условия към
договора за кредит за периода от 30.10.2010 г. до 19.04.2018
г., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение в производството
по ч.гр.д. 6024/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Варна въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК – извлечение от счетоводни книги на банката, като
неоснователни.
ОСЪЖДА
Н.К.К. - Б., ЕГН **********, с
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на "Банка ДСК" ЕАД, ЕИК
*********, гр. София, ул. "Московска" № 19, сумата 6067,73 лева, представляваща сторени пред настоящата инстанция
съдебно-деловодни разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съразмерно на уважената
част от иска.
ОСЪЖДА
Н.К.К. - Б., ЕГН **********, с
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на "Банка ДСК" ЕАД, ЕИК
*********, гр. София, ул. "Московска" № 19, сумата 4 505,97 лева, представляваща сторени в заповедното
производство по ч.гр.д. 6024/2018 г. по описа на Районен съд –
гр. Варна съдебно-деловодни
разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съразмерно на уважената част от
иска.
ОСЪЖДА "Банка ДСК" ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул.
"Московска" № 19,
ДА ЗАПЛАТИ на адвокат П.Й.Н.,***, офис 6, сумата от 3 598,76 лева на осн. чл. 38, ал. 2
от Закона за адвокатурата, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК, съразмерно на
отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: