РЕШЕНИЕ
№ 1039
гр. Бургас, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Радостина П. Петкова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско
дело № 20222100500646 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по
въззивна жалба подадена от „ГЕОМАР - 07“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. „Братя Миладинови“ бл. 3,
вх. А, ет. 8, ап. 16, представлявано от управителя Георги Стоянов Георгиев,
чрез адв. Иванка Борисова Стойчева, срещу Решение №261223 от 08.12.2021
г. по гр.д. №7859 по описа на Районен съд Бургас за 2020 г., в частта му с
която е прието за установено, че „ГЕОМАР - 07“ ЕООД дължи на Тома
Стоянов Гънев в качеството му на ЕТ „Томи - Н - Тома Гънев“ наем на обект -
заведение, находящо се в гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, пред бл. 64, за м. юли
2020 г. в размер на 1550 лв., както и договорна неустойка за неизпълнение на
същото задължение в размер на 1550 лв. както и законната лихва върху двете
суми, начиная от 01.09.2020 г. до окончателното им изплащане.
Жалбоподателят излага съображения, че решението в обжалваната му
част е недопустимо, тъй като е постановено от съда „свръх петитум”. Твърди,
че в исковата молба липсвало искане за установяване, че ответникът дължи
наем за процесния имот за м. юли 2020 г.„ както и неустойка за неизпълнение
на това задължение. Моли за обезсилване на първоинстанционното решение в
обжалваната част и прекратяване на производството в тази част. Претендира
присъждане на разноските сторени пред въззивния съд. Не сочи
доказателства.
1
Подадена е и въззивна жалба от Тома Стоянов Гънев, ЕГН **********,
в качеството му на ЕТ „Томи - Н - Тома Гънев“ ЕИК *********, чрез адв.
Живко Бойчев срещу Решеиие №261223 от 08.12.2021 г. по гр.д. №7859 по
описа на Районен съд Бургас за 2020 г., в частта му с която са отхвърлени
установителните искове за горницата над уважения до пълния предявен
размер от 13280 лв., представляваща сборна главница, дължима по
споразумение с нотариална заверка на подписите от 07.07.2020 год., сключено
между страните във връзка с договор от 01.01.2020 год. за наем на обект -
заведение, от която 6000 лв. - неплатени наемни вноски, дължими за м.април,
май, юни и юли 2020 год., 6000 лв. - договорна неустойка за неизпълнение,
175.86 лв. - стойност на потребена вода в наетия имот, 653.47 лв. - стойност
на потребена ел.енергия в наетия имот, 450 лв. - обезщетение за вреди на
наетия имот, ведно със законната лихва върху горната сума, начиная от
01.09.2020 год. до окончателното й изплащане.
Жалбоподателят твърди, че първоинстанционния съд неправилно се
позовава на стопанска непоносимост и непреодолима сила. Неправилен бил
извода, че споразумението между страните е недействително. Твърди, че по
делото не е доказано да е налице спад в оборотите на заведението, и поради
това нямало обстоятелства, от които да се направи извод за наличие на
стопанска непоносимост. Излага подробни съображения и твърди, че
наемателят е действал недобросъвестно и не е заплатил дори частично наема
за съответния период. Неправилни били изводите, че са недължими наемните
вноски за месеците март, април и май, тъй като по делото липсвали
доказателства за тяхното заплащане. Моли за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната част и уважаване на
предявените искове. Претендира разноски. Прави доказателствено искане за
допускане до разпит на един свидетел за установяване на договореностите
при сключения наемен договор и споразумението.
В срок е постъпил отговор от „ГЕОМАР - 07“ ЕООД, в който се заявява,
че доводите в жалбата подадена от Г. С. Г. са неоснователни. Твърди, че
доводите относно липсата на доказателства за спад в оборотите на процесното
заведение са неотносими, тъй като първоинстанционния съд се бил позовал
единствено на непреодолима сила. Оспорва допустимостта и относимостта на
искания в жалбата разпит на свидетел. Твърди се, че изводът на съда за
нищожност на процесното споразумение на основание чл. 306, ал. 1 ТЗ е
правилен. Изложени са доводи, че непреодолимата сила е основание,
освобождаващо от отговорност за неизпълнение, което не може да бъде
дерогирано с договорна клауза. Спирането на дейността на търговските
обекти със заповед на министъра на здравеопазването, какъвто бил настоящия
случай, бил ноторно известен факт. Поради тези мерки наемателят изобщо не
е можел да реализира никакъв оборот. В условията на евентуалност се
възразява срещу претенцията, поради това, че „ГЕОМАР - 07“ ЕООД е бил
лишен от ползването на наемания обект за периода 13.03.2020г. до
14.06.2020г., поради което наемодателят бил нарушил договорното си
задължение за предоставяне ползването на имота. С тези съображения се
твърди, че не са налице твърдените от Г. С. Г. пороци на съдебното решение и
2
се моли за отхвърляне на подадената от него въззивна жалба като
неоснователна.
Въззивните жалби са допустими, подадени са в законовия срок и
отговарят на изискванията на чл. 260-261 ГПК.
Съобразно заявеното в жалбите, първоинстанционното решение в
частта в която е уважен установителния иск за наем за половината от м. юни
2020 г. в размер на 775 лв., както и договорна неустойка за неизпълнение на
същото задължение в размер на 775 лв. както и законната лихва върху двете
суми, начиная от 01.09.2020 г. до окончателното им изплащане, не е
обжалвано и е влязло в законна сила.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира,
че обжалваното решение е валидно и отчасти допустимо, поради което
жалбата следва да бъде разгледана по същество.
Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова
молба Тома Стоянов Гънев, в качеството му на ЕТ „Томи - Н - Тома Гънев, за
установяване със сила на пресъдено нещо, че „ГЕОМАР - 07“ ЕООД и Г. С. Г.
дължат солидарно на ищеца сумата от 13280 лв. - сборна главница, дължима
по споразумение с нотариална заверка на подписите от 07.07.2020 год.,
сключено между страните във връзка с договор от 01.01.2020 год. за наем на
обект - заведение, находящо се в гр. Бургас ж/к „Славейков“ пред бл. 64, от
която 6000 лв. - неплатени наемни вноски, дължими за м.април, май, юни и
юли 2020 год., 6000 лв. - договорна неустойка за неизпълнение, 175.86 лв. -
стойност на потребена вода в наетия имот, 653.47 лв. - стойност на потребена
ел.енергия в наетия имот, 450 лв. - обезщетение за вреди на наетия имот,
ведно със законната лихва върху горната сума, начиная от 01.09.2020 год. до
окончателното й изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № 5235/2020 год. на
БРС са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист.
В срока за отговор процесуалният представител на ответниците е
предявил от името на „Геомар-07“ ЕООД, при условията на евентуалност,
възражение за прихващане с вземане на дружеството в размер на 300 лв. -
обезщетение за вреди от неизпълнение на сключения между страните договор
за наем, с вземането на ищцовия търговец в размер на 429.61 лв. - стойност
на ел. енергия за м.юни 2020 год.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства прие за
установено следното от фактическа страна:
Фактическата обстановка възприета от първоинстанционния съд е
правилно установена и отговаря на събрания доказателствен материал.
На 31.12.2019 г. в гр.Бургас, между ЕТ „Томи - Н - Тома Гънев“ -
наемодател и „Геомар-07“ ЕООД - наемател, е сключен договор за наем на
заведение, находящо се в гр. Бургас ж/к „Славейков“ пред бл. 64, за срок от
две години, срещу месечна наемна цена от 600 лв. с вкл. ДДС.
По делото е наличен и друг документ с подобно съдържание на договор
3
за наем, идентичен с вече сключения по отношение на страните и наетия
обект, но носещ дата 01.01.2020 год. и за различен месечен наем - 1350 лв.,
но не по-малко от 690 евро за месеците януари, февруари, март, април,
октомври, ноември и декември, както и 1550 лв., но не по-малко от 792 евро
за месеците май, юни, юли, август и септември.
На 07.07.2020 год. страните са сключили споразумение, с което двамата
ответници - „Геомар-07“ ЕООД и Г. С. Г., са се задължили солидарно спрямо
ищеца - едноличен търговец, за заплащане на дължими по договора за наем
суми, възлизащи на 4830 лв., в срок до 20.07.2020 год., за неплатен наем,
потребени ел.енергия и вода.
С т.2 от същото споразумение солидарните длъжници са се задължили,
в случай, че не заплатят горната сума в срок, да заплатят на едноличния
търговец сумата от 13280 лв. - „действително дължимите суми, произтичащи
от сключения между страните договор за наем“.
Подписите, положени от страните върху това споразумение, са
заверени нотариално и същото, заедно с наемния договор от 01.01.2020 год.,
като несъдебно изпълнително основание, предвидено в т.3 на чл.417 от ГПК, е
послужило на ищеца, за снабдяване със заповед за изпълнение и
изпълнителен лист срещу ответниците.
Считано от 13.03.2020 год. до 13.05.2020 год. наетото заведение е било
принудително затворено с разпореждания на полицейски органи, а от
14.05.2020 год. до 14.06.2020 год. наемателят е бил задължен да организира
дейността си, съобразно цитираните заповеди на министъра на
здравеопазването.
За периода от м.януари до м.март на 2020 год. наемодателят ЕТ „Томи -
Н - Тома Гънев“ е издавал фактури на стойност от по 600 лв. с ДДС всяка, с
получател - наемателя „Геомар-07“ ЕООД, с основание „ наем м.януари 2020
г.“, съответно „наем на търг.обект м.февруари 2020 г.“ и „наем м.март 2020
г.“, приходни ордери за същите месеци на стойност от по 750 лв. за
„доплащане на наем“, както и фактури за префактурирани ел.енергия, вода и
СОТ за периода от м.януари до м.май 2020 год.
От показанията на свидетелят Ваня Ву Нанг Тъ се установява, че
договорът е бил сключен през м.декември 2019 год. пред нея, както и че тя е
заплащала наемните вноски.
С оглед така установеното от фактическа страна, съдът достига до
следните правни изводи:
Настоящата инстанция намира подадената от „Геомар-07“ ЕООД
въззивна жалба за основателна в цялост. Ищецът в настоящото производство
е поискал да бъде признато за установено по отношение на ответника, че
дължи неплатени наемни вноски за м. април, м. май и м. юни 2020 г., като е
посочил в исковата молба, че процесният договор за наем е прекратен на
29.06.2020 г. като е приел за установено, че ответникът дължи наем за
процесния имот за м. юли 2020 г.„ както и неустойка за неизпълнение на това
задължение, съдът се е произнесъл по непредявен иск, поради което в тази
част първоинстанционното решение е недопустимо и следва да бъде
4
обезсилено.
По отношение на възраженията на търговеца Тома Гънев, въззивният
съд намира, че първоинстанционния съд се е позовал единствено на
непреодолима сила, но не и на стопанска непоносимост, която представлява
друг правен институт, неприложим в настоящия случай, поради липса на
искане от някоя от страните по договора. Следва да се има предвид също, че
споразумението от 07.07.2020 г. няма характера на обективна новация, а се
отнася до задълженията на за наем, които са породени от сключения преди
това между страните договор за наем. С това споразумение страните не са
уговорили различен размер на наемните вноски, а единствено са променили
падежът им, като в допълнение са уговорили отпадане на задълженията за
неспазено предизвестие и дължима неустойка при плащане в срок, солидарна
отговорност и запазването им при просрочено плащане. Всички задължения
предмет на споразумението от 07.07.2020 г., са елементи на наемното
правоотношение между страните породено от сключения между тях договор
за наем, а самото то представлява предоговаряне на условията по договора.
Съгласно чл. 306, ал. 1 ТЗ, длъжникът по търговска сделка не отговаря
за неизпълнението, причинено от непреодолима сила. За да е налице
непреодолима сила по смисъла на чл. 306, ал. 2 ТЗ, е необходимо да са
осъществени кумулативно следните предпоставки, визирани в посочената
правна норма: обстоятелствата трябва да са настъпили след сключване на
сделката; обстоятелствата трябва да са непредвидени или непредотвратими;
да са от извънреден характер и да е налице причинна връзка между тях и
невъзможността за изпълнение. Основният характеризиращ белег – елемент,
на "непреодолимата сила", е непредотвратимостта на събитието.
Глобалното заразяване с коронавирус COVID-19 /SARS-CoV-2/ според
настоящия състав носи всички описани белези на "форсмажорно
обстоятелство" и институтът е приложим в отношенията между страните,
които са търговци. На първо място, както разпространението на вируса, така и
наложените ограничения в следствие на обявеното извънредно положение в
страната /със Закон за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. /
представляват непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 306 ТЗ.
Пандемията несъмнено има извънреден характер и се явява непреодолимо
препятствие, настъпило след сключване на договора, което длъжникът не е
могъл и не е бил длъжен да предвиди. Също така безспорно това
обстоятелство е настъпило след сключване на договора за наем.
С приетото от Народното събрание първоначално решение е обявено
извънредно положение върху цялата територия на Република България,
считано от 13 март 2020 г. до 13 април 2020 г. Със закона за мерките и
действията по време на извънредното положение са предвидени редица мерки
касаещи търговския и граждански оборот, за период "до два месеца след
отмяната на извънредното положение". Една от мерките беше абсолютната
забрана за посещения на заведения за обществено хранене за периода от
13.03.2020 до 03.05.2020 г. Доказано е по делото, че с Разпореждания на
полицейски органи е установена забрана за ползване на процесния нает обект
5
от 13.03.2020 год. до 13.05.2020 год., а от 14.05.2020 год. до 14.06.2020 год.
наемателят е бил задължен да организира дейността си, съобразно цитираните
заповеди на министъра на здравеопазването. При това положение се създава
юридическа невъзможност за изпълнение на договорното задължение на
наемодателя да предостави обекта за ползване по предназначение.
Последиците от обективното състояние на непреодолима сила са
визирани в ал. 4 и ал. 5 на чл. 306 ТЗ. Докато трае непреодолимата сила,
изпълнението на задълженията и на свързаните с тях насрещни задължения се
спира. Създадената правна уредба е израз на стремежа на законодателя да
бъде запазено договорното правоотношение, който извод е приложим в
настоящия случай съобразно синелагматичната връзка на насрещните
задължения по договор за наем.
Изводът е, че от 13-ти март до края на месец юни изпълнението на
задълженията на страните е спряно по силата на закона. Докато трае
непреодолимата сила нито наемателят има право да иска от наемодателя да
му осигури необезпокоявано ползване на имота по предназначение, нито за
наемодателят възниква вземане за заплащане на наемна цена.
Налага се извод, че предмет на споразумението от 07.07.2020 г. са
задължения за наем за конкретни месеци, които не са били възникнали към
момента на сключването му. Поради това и защото Споразумението от
07.07.2020 г. има характер на акцесорен договор то е нищожно в цялост
поради невъзможен предмет на основание чл. 26, ал. 2, пред. първо ЗЗД.
Поради липсата на предмет е налице и невалидност на акцесорните клаузи за
неустойки и отстъпки. Споразумението не касае бъдещи вземания, а
конкретно визира наемни вноски за отминали месеци. Невъзможността на
предмета е правна и се установява от доказателствения материал, като съда
може служебно да я установи без да е налице възражение в тази насока.
Макар и съображенията на първоинстанционния съд да са в друга
насока, крайния извод за нищожност на процесното споразумение е правилен.
При това положение е правилен и извода, че не е налице основанието за
ангажиране на солидарната отговорност на физическото лице ответник – Г..
Ето защо в обжалваната допустима част, първоинстанционното решение е
правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на въззивното дело, се уважава в цялост въззивната
жалба подадена от възззивника-ответник и се отхвърля в цялост възззивната
жалба на въззивника-ищец, поради което разноски следва да се присъдят
единствено в полза на въззивника-ответник.
Мотивиран от горното и на основание чл. 271 ГПК, Бургаският окръжен
съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №261223 от 08.12.2021 г. по гр.д. №7859 по
описа на Районен съд Бургас за 2020 г., в частта му с която е прието за
установено, че „ГЕОМАР - 07“ ЕООД дължи на Тома Стоянов Гънев в
6
качеството му на ЕТ „Томи - Н - Тома Гънев“ наем на обект - заведение,
находящо се в гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, пред бл. 64, за м. юли 2020 г. в
размер на 1550 лв., както и договорна неустойка за неизпълнение на същото
задължение в размер на 1550 лв. както и законната лихва върху двете суми,
начиная от 01.09.2020 г. до окончателното им изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №261223 от 08.12.2021 г. по гр.д. №7859 по
описа на Районен съд Бургас за 2020 г., в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Тома Стоянов Гънев, ЕГН ********** в качеството му на
ЕТ „Томи - Н - Тома Гънев“ да заплати на „ГЕОМАР - 07“ ЕООД с ЕИК
********* сумата в размер на 382 лв. представляваща разноски за въззивното
производство.
Първоинстанционното решение в частта, в която е уважен
установителния иск за наем за половината от м. юни 2020 г. в размер на 775
лв., както и договорна неустойка за неизпълнение на същото задължение в
размер на 775 лв. както и законната лихва върху двете суми, начиная от
01.09.2020 г. до окончателното им изплащане, не е обжалвано и е влязло в
законна сила.
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7