Р Е Ш Е Н И Е  № 10

гр. Видин, 10.02.2020г.

 

            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видинският районен съд, гражданска колегия, 3-ти състав, в публично заседание на осми януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                      

                                                                         Председател: Милена Стоянова

                                         

при секретаря М. Евтимова, като разгледа докладваното от съдията Стоянова гр. дело    № 2314 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба на „Дженерали Застраховане” АД – София против ОБЩИНА ВИДИН, с която е предявен иск с правно основание чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./, във вр. с чл. 49, във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.

Претенциите на ищеца произтичат от възникнало застрахователно събитие със застрахован лек автомобил по застраховка „Каско Фамилия”. Твърди се, че на 07.10.2014г. лек автомобил „Мерцедес Е 320 ЦДИ“ с рег. № ВН **** ВХ, собственост на Н.С.Н. и управляван от него, в гр. ****** на бул. ****** в района на надлез ЖП Гара реализира ПТП, при което автомобила попада в необезопасени и необозначени пълни с вода дупки на пътното платно за движение. В резултат на това са нанесени материални вреди на автомобила. Определеното застрахователно обезщетение е в размер на 498.90 лева като от него е прихваната сумата в размер на 36.72 лева, представляваща премия за дозастраховане по полица № ********* с включен 2% данък съгласно ЗДЗП. Ищцовото дружество е заплатило застрахователно обезщетение в размер на 462.18 лева. Във връзка с ликвидацията на преписката дружеството е реализирало обичайни разноски в размер на 15.00 лева.

Посочва се, че ответника има нормативно установено задължение да организира дейностите по поддържане на общинските пътища. Според ищеца, отговорността за настъпване на произшествието, изразяваща се в бездействие, е на ответника. Тази отговорност е гаранционно-обезпечителна и е обективна.

Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от 513.90 лева – главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение и обичайните разноски, ведно със законната лихва, считано от завеждане на иска в съда до окончателното плащане, както и разноските по делото.

Ответникът в срока за отговор е оспорил исковата претенция като неоснователна. Наведени са доводи, че не се установяват обстоятелства, при които е настъпило вредоносното събитие, не е изяснен механизма на ПТП, както и липсва информация за поведението на водача. Не се установява причинно следствена връзка между настъпилото ПТП и вредите. Направено е възражение за съпричиняване на вредата от страна на водача на МПС поради това, че се е движил с несъобразена с пътните условия скорост. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначени и изслушани са съдебно-икономическа експертиза  и  съдебна – автотехническа  експертиза.

С оглед данните по делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от застрахователна полица № ********* от 01.08.2014г. между ищцовото дружество и Н.С.Н. от гр. ******, е сключен договор за застраховка „Каско Фамилия” за лек автомобил марка „Мерцедес”, модел” Е 320 СДИ“ с рег. № ВН **** ВХ със срок на застраховката от 00.00ч. на 02.08.2014г. до 24.00ч. на 01.08.2015г.

На 09.10.2014г. собственикът на  застрахования автомобил е заявил искане за  оценка на вреди  за лекия автомобил  за това, че на 07.10.2014г., движейки се в гр. ****** по бул. ****** в района на надлез ЖП гара при двупосочно движение и поради невъзможност за разминаване е попаднал с дясната част на автомобила в дупки на пътното платно – дълбоки с остри ръбове запълнени с вода, вследствие на което са срязани дясна предна и дясна задна гуми, изкривена дясна джанта. От представения опис – заключение  по щета № 235980 от 09.10.2014г. от застрахователя е видно, че са констатирани настъпилите повреди, а с опис – заключение от 13.10.2014г., е извършена оценка на същите от оценител в размер на 498.90 лева. С ликвидационен акт № 244597/16.10.2014г. е определен размера на обезщетението – 513.90 лева, включващо изчисленото обезщетение в размер на 498.90 лева и ликвидационни разходи в размер на 15.00 лева, но е разпоредено да се извърши плащане на сумата от 462.18 лева, тъй като е прихваната сумата от 36.72 лева, представляваща премия за дозастраховане по застрахователната полица с включен 2% данък. От преводно нареждане от 17.10.2014г. е видно, че застрахователя е изплатил обезщетение на собственика на автомобила в размер на 462.18 лева.

С регресна покана изх. № 3551/13.11.2015г., получена на 17.11.2015г., ответната община е поканена да възстанови на ищеца сумата от 513.90 лева. По делото не са ангажирани доказателства за извършено плащане от общината, нито за представено възражение.

Представена е от ответната община документация във връзка с основен ремонт на надлез над жп линия по бул. Панония и за организация на движението по време на ремонта. От документите се установява, че е предвидено организацията на движението да бъде двупосочно в едната пътна лента, както и поставяне на пътни знаци за временна организация на движението. От Протокола за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия от 28.08.2014г. , на лист последен, се установява, че действително голяма част от пътното платно е с пропадания и пукнатини.  Ремонтираният участък е въведен в експлоатация на 11.05.2015г., видно от представеното разрешение за ползване.   

Свидетелят Н.С.Н. – водач на лекия автомобил установява, че е имал няколко ПТП, заради дупки и прекълцване на гуми, но за конкретния случай не си спомня нищо, спомня си че е получавал обезщетение от застрахователя.

Вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-икономическа експертиза е дало заключение, че ищцовото дружество  е извършило  на 17.10.2014г. превод по сметка на собственика на лекия автомобил на сумата от 462.18 лева обезщетение по щета № 235980/09.10.2014г.

Вещото лице по назначената съдебно-автотехническа експертиза е дало заключение, че повредите по лекия автомобил отговарят на описания механизъм на причиняване на събитието, както и че настъпилите  имуществени вреди се намират в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Вещото лице е оценило повредите по автомобила на 498.90 лева. Посочило е мястото на произшествието, което е в границите на община Видин, а именно надлеза над жп линията Видин – София в северна посока / от Колодрума към магазин Лидъл/. В заключението вещото лице е посочило, че организацията на движение по надлеза е движение в едната половина  от моста с по една пътна лента във всяка посока. В края на дясната пътна лента, по която се е движил процесния ватомобил е имало необозначени, наводнени и с остри режещи ръбове  пътни пропадания / дупки/. Посочило е също, че поради наводнения пътен участък, не е било възможно идентифицирането на дупките, а заради движение в една лента евентуалното им заобикаляне – затруднено. В резултат на преминаването през дупката се е изместил центъра на тежестта на автомобила на дясно, натоварването е било ударно, концентрирано в десните колела и поради това са се получили и повредите по автомобила. В с.з. вещото лице е посочило, че според него водачът на автомобила не е ползвал аварийно спиране, тъй като е пробил  както предната, така и задната гума. Вещото лице посочило също, че не може да се установи скоростта, с която се е движил водача, както и че към момента дупката е заличена и няма как да бъде измерена. Според вещото лице извършените ремонтно-възстановителни разходи са били неотложни, тъй като без тях автомобилът не би могъл да се използва по предназначение.

Съдът кредитира заключенията на вещите лица като компетентно и обективно изготвени.

При така установената фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 1 от Кодекса за застраховането / отм./, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За да възникне регресното право на застрахователя е необходимо да са налице следните предпоставки: деликтна отговорност на третото лице по отношение на увредения застрахован поради причиняване на застрахователното събитие и плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение.

От представените по делото доказателства безспорно се установи, че е настъпило застрахователно събитие с увредения лек автомобил марка „Мерцедес Е 320 ЦДИ“ с рег. № ВН 6111 ВХ. Вредите са пряк и непосредствен резултат от причиненото непозволено увреждане. Установи се, че застрахователното събитие е настъпило в рамките на гр. Видин. В чл. 19 от ЗП е посочено, че републиканските пътища се управляват от АПИ, а общинските пътища – от кметовете на съответните общини. Съгласно чл. 31 от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. При това положение, настоящия съдебен състав намира, че ответната община  отговаря за настъпилото застрахователно събитие, тъй като същото се е случило в границите на  община  Видин. Мястото на произшествието се установи по категоричен начин, както от заключението на вещото лице по приетата по делото съдебна автотехническа експертиза, така и от събраните писмени доказателства. Безспорно е, че по време на настъпилото застрахователно събитие са извършвани ремонтни дейности на пътния участък като движението е било организирано двупосочно в едната пътна лента. По пътното платно е имало пропадания и пукнатини, което е установено в Протокола за откриване на строителна площадка, а  заключението на автотехническата експертиза е посочено, че в края на дясната пътна лента, по която се е движил процесния автомобил е имало необозначени, наводнени и с остри режещи ръбове  пътни пропадания / дупки/ и поради наводнения пътен участък, не е било възможно идентифицирането на дупките или заобикалянето им.  В тази връзка, съдът намира доводите на ответника, че водачът на лекия автомобил не се е бил съобразил с пътните условия за неоснователни, тъй като от една страна дупките са били наводнени и водачът няма как да ги види своевременно, от друга страна, поради ремонтните дейности и двупосочното движение в едната лента, дори да ги види, няма как да ги заобиколи. Ответникът не ангажира категорични доказателства за съпричиняване от страна на водача на лекия автомобил.

Неоснователно е и възражението, че ответната община не била уведомена за настъпилото ПТП. Напротив, видно от представената по делото регресна покана, на 17.11.2015г. общината е била поканена да заплати застрахователно обезщетение. Липсват каквито и да било доказателства общината да е взела становище по получената покана.

Установи се също, че на 17.10.2014г.  застрахователят е платил на собственика на автомобила застрахователно обезщетение в размер на 462.18 лева  за причинените имуществени вреди по сключена застраховка „Каско Фамилия”. Поради това, претенцията ще следва да се уважи именно до този размер, съгласно чл. 213, ал. 1 от КЗ/отм./, който казва, че с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски. Това обезщетение е формирано след като са приспаднати дължими премии по застрахователни вноски на увреденото лице. Уважаването на претенцията в пълен размер ще обогати неоснователно ищцовото дружество, тъй като не се установи цялата искова сума да е постъпила по сметка на Н.С. Найдено, каквото е условието на чл. 213, ал. 1 от КЗ / отм./.

При това положение, предявеният иск ще следва да се уважи до сумата от 462.18 лева, като в останалата част до пълния претендиран размер до сумата от 513.90 лева – ще следва да се отхвърли като неоснователен.

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответната община следва да понесе разноските на ищеца, съобразно уважената част от иска в размер на 44.97 лева за платена държавна такса, 197.86 лева за вещи лица, 8.99 лева за призоваване на свидетел и 100.00 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение определени по чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на  правната помощ във вр. с чл. 37 от ЗПП в съответствие с чл. 78, ал. 8 от ГПК. 

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът също има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Ищецът следва да заплати на ответната община разноски  в размер на  100.00 лева юрисконсултско възнаграждение, определени по чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на  правната помощ във вр. с чл. 37 от ЗПП в съответствие с чл. 78, ал. 8 от ГПК. 

Воден от следното, Съдът:

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА  ОБЩИНА ВИДИН,  представлявана от кмета  д-р Цветан Ценков  да заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Княз Ал. Дондуков № 68 сумата от 462.18 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение от настъпило на 07.10.2014г.  ПТП, ведно със законната лихва, считано от завеждане на иска в съда – 12.08.2019г.  до окончателното плащане, като искът над присъдената сума до претендираната такава от 513.90 лева – ОТХВЪРЛЯ като  неоснователен.

ОСЪЖДА  ОБЩИНА ВИДИН,  представлявана от кмета д-р Цветан Ценков  да заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Княз Ал. Дондуков № 68  разноски по делото в общ размер от 351.82 лева.

ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Княз Ал. Дондуков № 68  да заплати на ОБЩИНА ВИДИН,  представлявана от кмета д-р Цветан Ценков  разноски по делото в  размер на  100.00 лева за  юрисконсултско възнаграждение

Решението може да бъде обжалвано пред ОС - Видин в двуседмичен срок от връчването на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: