Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260923 / 30.7.2021г. 30.07.2021г. Град П.В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На дванадесети юли
Година 2021
В открито заседание в следния
състав:
Председател:
Петър Боснешки
Секретар:Лили Добрева
Като
разгледа докладваното от председателя гр.д. №00879 по описа на съда за 2021
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.30, ал.3, вр.чл.93 ЗС.
С исковата молба са предявени искове от Е.К.Т., с ЕГН:********** и адрес: *** чрез адв.М.Х., срещу Б.К.Т., с ЕГН: ********** и А.Б.Т., с ЕГН:**********,***, с правно основание чл.30, ал.3 ЗС, вр. чл.93 ЗС, с които се иска ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца, всеки от тях сумата от по 5000,00лв., представляваща обезщетение за полагащата й се част от доходите, получени от възмездно отдаване за ползване под наем от трето лице на общи части -покрив и таван от жилищна сграда с идентификатор ***построена в дворно място с идентификатор ***по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.П.и адрес гр.П.ул.***за периода от 01.03.2016г. до 01.03.2021г. заедно със законната лихва, считано от датата на предявяването па иска до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски.
Ищцата твърди, че е собственик на 3/ 4 ид. части от дворното място, лятната кухня и гаража, както и на 3/4 ид. части от първият етаж на жилищната сграда, състоящ се от три стаи, кухня , санитарен възел и коридор и 3/ 4 идеални части от сутерена, състоящ се от две стаи. гараж и коридор, а ответникът Б.Т. е придобил по наследство 1/ 4 ид. част от дворното място, първият етаж, сутерена, лятната кухня и гаража, построени в дворното място, а двамата ответници в режим на СИО притежават вторият етаж от жилищната сграда. Покривът на жилищната сграда, представляващ обща част по естеството си. Двамата ответници са сключили договор за наем с „Мобилтел" ЕАД , съгласно който на покрива и тавана на жилищната сграда е монтирана базова станция на „Мобил Тел" / към настоящия момент А1 България ЕАД- правоприемник на „Мобил Тел"/. Ответниците не заплащат на ищеца припадащата се част от наемите.
В законоустановения срок ответниците Б.К.Т. и А.Б.Т. са подали отговор, с който са заявили, че исковете са допустими, но следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Ответниците оспорват да има „таван“, който да е обща част на процесната сграда. Същите твърдят, че това представлява трети етаж на сградата, който се владее от ответниците около 40 години, поради което са го придобили по давност. Именно на този трети етаж е поставена стойка, на която е монтирана базовата станция с антена на „А1 България“ ЕАД. Доколкото същият етаж е изключителна собственост на ответниците, то и те не дължат плащане на суми по договора. Ответниците излагат и други две самостоятелни основания за неоснователност на исковете- липса на писмена покана и изтекла погасителна давност за вземанията преди 01.03.2018г.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове са допустими, поради което и следва да се произнесе по съществото на делото.
От фактическа страна:
Видно от удостоверенията за наследници ищецът Е.К.Т. и ответникът Б.К.Т. са наследници на родителите си К.Г.Т. и В.Б.Т..
Видно от Нотариален акт №***год. на нотариус към ПРС бащата на страните по делото К.Г.Т. купува процесния УПИ, който е съставлявал празно дворно урегулирано място по плана на гр. Д., понастоящем гр. П..
Видно от Нотариален акт № ***год. за учредяване /отстъпване/ право на строеж върху чужда земя, бащата К.Г.Т. собственик на УПИ ***по плана на гр. П., отстъпва безвъзмездно на сина си Б.К.Т. правото да построи втория етаж на жилищната постройка, която ще се построи в този му парцел върху площ до 100 кв. м. и съгласно одобрен архитектурен план, като учредителя ще си построи сутерена и първия етаж на тази постройка.
Съгласно Нотариален акт ***г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, майката на страните по делото В.Б.Т. прехвърля на дъщеря си Е.К.Т. собствеността си 1/ 2 ид. част от първия етаж от двуетажна жилищна сграда, 1/ 2 част от сутерен и 1/ 2 от общите части на сградата построена върху дворно урегулирано място, съставляващо парцел ***по плана на гр. П.срещу задължение за гледането и издръжката на майка си В.Б.Т..
Съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №***г., В.Б.Т. продава на дъщеря Е.К.Т. 1/ 2 ид. ч. от дворно урегулирано място, цялото от 356 кв. м. по скица представляващо парцел ***по плана на гр. П.,.
Видно от Договор за групов строеж по чл. 192 от ЗТСУ /отменен/, от 26.06.1979г., сключен между бащата К.Г.Т. и синът му Б.К.Т., страните се задължават да довършат строежа на „***“, -представляваща къща близнак и находяща се в УПИ ***в кв. 42, по плана на кв. „К.“, община П., ул. „***, съгласно утвърдения архитектурен план. В договора за групов строеж е разписана и собствеността, която получават, като бащата К.Б.Т. получава в собственост жилище на първия етаж, състоящо се от три стаи, кухня, сервизни помещения със застроена площ /ЗП/- 99 кв. м., заедно с гараж и два броя мазета в сутерена на обща цена за довършване 3 124 лв., а синът Б.К.Т. получава в собственост жилище на втория етаж, състоящо се от три стаи, кухня, сервизни помещения със застроена площ /ЗП/ - 99 кв. м., заедно с таван съгласно направената корекция на одобрения архитектурен проект на жилищната сграда на обща стойност за довършване 3 125 лв. В Договора е уточнено, че цените на жилищната сграда са определени въз основа на установената сметна стойност на сградата по проверената от ДСК генерална сметка.
Съгласно одобрена корекция от гл. архитект на гр. П.в архитектурния план е направена промяна на инвестиционните намерения в процес на строителството, съгласно действащата нормативна наредба, при което подпокривното пространство - „таван“ се променя в подпокривен жилищен етаж, състоящ се от коридор, баня и тоалетна, кухня, две стаи, и хол с тераса със застроена площ /ЗП/ - 94 кв. м.
Многофамилната жилищна сграда е изградена в периода 1978г.-1982г., като в завършен вид са построени сутерена, първи жилищен етаж и втори жилищен етаж. Таванския жилищен етаж е построен до степен –„груб строеж“.
Видно от показанията на всички разпитани по делото свидетели Х.Й.К., В.Н.А., П.А.Г.и Р.Н.Н.процесната жилищна сграда се състои от сутерен, два етажа и таван.
Видно от съдебно- техническата експертиза на в.л.Е. А. в архитектурния проект и договора за групов строеж е посочено помещението, което ищцата нарича „таван“. Същото представлява самостоятелен обект като достъпа до него е от стълбищната клетка обслужваща всички етажи на къщата. Подпокривния етаж няма качеството на „таван“- обща вещ на етажните собственици, а представлява жилищен етаж. С направената и одобрена корекция на архитектурния план от 20.04.1979г. от Гл. Архитект на гр. П.е направена промяна на инвестиционните намерения в процес на строителството, съгласно действащата нормативна наредба, при което подпокривното пространство - „таван“ се променя в подпокривен жилищен етаж. Архитектурния проект, заедно с одобрената корекция направена върху плановете от Гл. архитект на община П.на основание на променени инвестиционни намерения в процес на строителството на многофамилната сграда, находяща се в УПИ ***по плана на гр. П.е утвърден и е влязъл в сила на 10.08.78 г. Таванският етаж съответства на строителните правила и нормативи, действали в периода на одобрение на архитектурния проект. В действителност това е жилищен етаж, състоящ се от отделни помещения обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. Той съответства на одобрените архитектурен проект и корекция към него от Гл.архитект на община П.. Отговаря на нормите на ЗТСУ /закон за териториално и селищно устройство/ обнародван в ДВ бр. 29 от 1973 год. и Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство, одобрена и обнародвана 1977 г.
Подпокривния жилищен етаж, се състои от коридор, баня и тоалетна, кухня, две стаи, и хол с тераса и е със застроена площ /ЗП/ - 94 кв. м. Общото стълбище обслужва сутерена, първия етаж и втория етаж и осъществява единствения достъп до таванския жилищен етаж и чрез него до покрива на сградата.
При завършване на сградата в груб строеж „статута на тавана“ е бил подпокривен жилищен етаж, състоящ се от коридор, баня и тоалетна, кухня, две стаи, и хол с тераса със застроена площ /ЗП/ - 94 кв. м., съгласно утвърдения архитектурния проект, заедно с одобрената корекция направена върху плановете от Гл. архитект на община П.на основание на променени инвестиционни намерения в процес на строителството на многофамилната сграда, находяща се в УПИ ***по плана на гр. П.е утвърден и е влязъл в сила на 10.08.78 г.
Апаратурата на базовата станция е разположена в една от стаите на подпокривния етаж, която е обособена като самостоятелно помещение и е с вход от стълбищната клетка осигуряваща достъп до всички етажи. Затворена е вратата откъм коридора на таванския жилищен етаж и е отворена врата към стълбищната клетка. Така обособеното помещение е отдадено под наем на мобилен оператор „А 1 България“ ЕАД.
Базовата станция и мачтата представляват две свързани части на едно съоръжение, те представляват едно цяло. Не е възможно базовата станция да функционира като телекомуникационно съоръжение, без която де е от тях.
Антените на базовата станция на „А1 България“-ЕАД са закрепени на метална тръба Ф 108, която преминава през дървения покрив, покрит с битумни керемиди. Тръбата е анкерирана в подовата стоманобетонова плоча на коридора на таванския етаж, който е над втория жилищен етаж, собственост на ответника Б.К.Т.. Тя е укрепена пространствено с три броя подкоси от метални тръби Ф108. Анкерирането на тръбите е осъществено с метални планки, закрепени с метални болтове към стоманобетоновата плоча. Металната тръба с монтираните антени на базовата станция на „А1 България“-ЕАД не нарушават здравината и надеждността на покривната конструкция. Товарът е разпределен в четири точки и се поема от армираната бетонова плоча над втория жилищен етаж, собственост на ответника Б.К.Т..
Не се спори по делото, а видно от Договор за наем от 12.11.2003г., сключен между ответниците и „Мобилтел" ЕАД, / към настоящия момент А1 България ЕАД“, с който на тавана на жилищната сграда е монтирана базова станция на мобилния оператор. Видно от справка от 28.04.2021г. на А1 България ЕАД за периода от 01.03.2016г. до 01.03.2021г. в полза на ответниците е заплатена сумата от по 9371,75лв. на всеки от тях. Тази справка не е оспорена от ответниците, а и в съдебно заседание на ПРС ответникът Б.Т. е заявил, че сумата е получена от ответниците.
От
правна страна:
За да бъде уважен иск с правно основание чл.30, ал.3, вр. чл.93 ЗС ищeцът следва да докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. наличие на съсобственост между страните върху процесния обект при определени квоти 2.сключване на договор за наем с трето лице през исковия период 3. получаване на приходи под формата на наемната цена в претендирания размер.
Съгласно трайната практика на ВКС, когато общата вещ не се ползва лично от един от съсобствениците, а само се добиват ползи от нея, съответна част от тях се дължи на останалите съсобственици без покана. Законът в чл. 30, ал. 3, предл. 1 ЗС не въвежда изискване за писмена покана за разлика от хипотезата на чл. 31, ал. 2 ЗС, където съсобственикът дължи на останалите съсобственици обезщетение за ползата, от която ги е лишил, едва от деня на писменото поискване.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно, че страните по делото са съсобственици на процесния УПИ с идентификатор ***по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.П.и адрес гр.П., ул.“***, ведно с построената в същия *** сграда. Не се спори по делото, че не е извършвана делба между съделителите.
От всички гласни и писмени доказателства е видно, че процесната жилищна сграда се състои от сутерен, два етажа и таван.Основния спорен въпрос по делото е дали таванският етаж е самостоятелен обект на собственост или е обща част по естеството си, която принадлежи на съсобствениците.
Съдът намира, че процесният тавански етаж не се включва в учреденото право на строеж с Нотариален акт № ***., тъй като същият касае само
втория етаж на жилищната страда.
Съдът намира, че Договорът за групов строеж по чл. 192 от ЗТСУ /отм./ от 26.06.1979г. не е породил правни последици доколкото не е сключен в предвидената форма- писмена с нотариална заверка на подписите. Освен това договорът за групов строеж е облигационен договор и същият няма вещно действие преди приемането на окончателния разделителен протокол, представляващ договор за доброволна делба, сключен с нотариална заверка и вписан в книгите на службата по вписванията.
Съдът обаче намира, че Договорът от 26.06.1979г. може да се конвертира в Договор за строителство, който е подвид на договора за изработка и за който е достатъчна обикновената писмена форма. От същия договор е видна волята на страните да довършат строежа на многофамилната жилищна сграда, съгласно утвърдения архитектурен план. В същия договор е разписана и собствеността, която страните ще получат, като бащата К.Б.Т. получава в собственост сутерена и първия етаж, а синът- вторият етаж и тавана. Двата дяла са на приблизително равна стойност, като в единия има сутеренен, а в другия има тавански етаж.
Именно във връзка с Договора от 26.06.1979г. е била направена и одобрена корекция на архитектурния план от 20.04.1979г. от Гл. Архитект на гр. П., с която е направена промяна на инвестиционните намерения в процес на строителството, съгласно действащата нормативна наредба, при което подпокривното пространство - „таван“ се променя в подпокривен жилищен етаж.
Многофамилната жилищна сграда е изградена в периода 1978г.-1982г., като в завършен вид са построени сутерена, първи жилищен етаж и втори жилищен етаж. Таванския жилищен етаж е построен до степен –„груб строеж“. При завършване на сградата в груб строеж „статута на тавана“ е бил подпокривен жилищен етаж, състоящ се от коридор, баня и тоалетна, кухня, две стаи, и хол с тераса със застроена площ /ЗП/ - 94 кв. м.
Заключението на повторната съдебно- техническата експертиза на в.л. Е. А., че се касае за самостоятелно обособен тавански етаж се подкрепя и от заключението по първоначалната експертиза на в.л. Н. Е..
Действително договорът за строителство няма вещно действие. Същият обаче е доказателство за намеренията на страните относно придобиване на вещни права в резултат на давностно владение. Тълкуван във връзка с показанията на свидетелите В.Н.А. и Р.Н.Н.е доказателство за намерението на ответника Б.Т. да придобие собствеността на таванския етаж от къщата. Видно от същите показания от изграждането на тавана до настоящия момент същият се владее от ответниците. Първоначално ответниците са използвали таванския етаж за склад, а впоследствие са започнали ремонт и превръщането му в жилище, тъй като имат двама сина. Това се потвърждава и от показанията на св. Х.Й.К., съгласно които към 2012г. таванският етаж се е използвал като склад за ненужни вещи, а през 2019г. е започнал ремонт за превръщането му в жилищен етаж.
Видно от показанията на свидетелите В.Н.А. и Р.Н.Н.ищците ползват сутерена и първия етаж, а ответниците втория жилищен етаж и тавана. Видно от същите показания между страните не е имало спорове относно ползването на съсобствените имоти, като е било осъществено реално поделяне ползването на същите.
Съгласно Решение № 97/19.10.2020г. по гр.дело 325 /2020г., ВКС, I г.о., за придобиването на недвижим имот по давност в общата хипотеза е необходимо упражняване на владение върху него в период от десет години. Владението от своя страна изисква кумулативно наличие на двата му елемента. Обективният елемент – упражняване на фактическата власт върху вещта. Тя включва извършване на фактически действия, които недвусмислено манифестират власт върху имота, която по съдържание е като на собственика. Субективният елемент на владението – намерението за своене е трудно доказуемо, защото е психическо състояние, поради което законодателят установява законова оборима презумпция в чл. 69 ЗС - предполага се, че владелецът държи вещта като своя, освен ако не се установи, че я дължи за другиго. Намерението се изразява външно чрез различни действия, които фактически запълват съдържанието на правомощието на собственика. В отношенията между съсобственици не е изключено приложението на презумпцията на чл. 69 ЗС, но тук отношенията са усложнени, тъй като всеки от съсобствениците има право да ползва вещта /чл. 31, ал.1 ЗС/. Когато след възникване на съсобственост, някой съсобственик ползва съсобствената вещ, той е владелец на своята част и държател на идеалната част на другите съсобственици. За да придобие частите на останалите съсобственици е необходимо да демонстрира, че е отблъснал намерението на другите съсобственици и е започнал да свои техните части за себе си. Превръщането на държането във владение не изисква някакъв специален акт /макар, че може да съществува и такъв/. Фактическото разделяне на наследствените /съсобствените/ имоти, при което всеки от съсобствениците установи самостоятелна власт върху конкретен имот, живее постоянно в него със семейството си със знанието и без възражение на останалите и при липса на спорове относно начина на фактическо разпределение, ползването и стопанисване на имотите и без претенции за упражняване на права на съсобственик по чл. 30, ал.3 или чл. 31, ал.2 ЗС, са действия, които преценени комплексно демонстрират промяна на намерението за своене и установяване на владение за себе си. /В този смисъл са мотивите към т.1 от ПП-6-74/. Това е така, защото тези действия покриват съдържанието на правото на собственост. При съчетаното им проявление, те установяват признаците на владението, защото са явни – възприемат се от съсобствениците, не са смутени от никой от тях и са непрекъснати. Когато се упражняват в продължение на период от 10 години, предпоставките на придобивната давност, визирани в чл. 79 ЗС са реализирани. Противопоставянето и оспорването на начина на разпределение след изтичане на придобивната давност е без значение, тъй като позоваването на давността не е елемент от фактическия състав на придобиването по давност – ТР № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС. Не е необходимо отношенията между съсобствениците или сънаследниците, /които често са близки роднини/ да са се влошили, да са преустановени контактите между тях, за да се приеме, че е променено държането на идеалните части на другите във владение за себе си. Съществено е действията на своене, покриващи съдържанието на правото на собственост да са изявени пред съсобствениците по начин, че те да могат да разберат, че имота се свои изцяло от този, който упражнява и фактическа власт върху него. Заключването на имота и преустановяване на достъпа на другия съсобственик в него може да бъде действие на отблъскване на владението, но това не изключва възможността съсобствениците фактически да са разпределили съсобствените имоти и всеки да е започнал да владее за себе си имота, който фактически му е разпределен без кавги и разправии между тях. Сам по себе си факта на добри или лоши отношения между съсобствениците е без значение за факта на владение и не е основание по чл. 115 и чл. 116 ЗЗД за прекъсване и спиране на давността. Без значение са и фактите, съставляващи основания за спиране и прекъсване на давността, посочени в тези текстове, които са се проявили след изтичане на срока на придобивната давност, когато правото на собственост вече е придобито.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ответниците са придобили процесният тавански етаж в резултат на давностно владение от 1982г. до сега. Същите са го ползвали като част от установеното фактическо разпределение на ползването на процесната сграда, при което всяка от страните е владяла своята част от сградата. Влошаването на отношенията между страните по делото е станало след 2019г., но същото е ирелевантно за придобивната давност.
Предвид гореизложеното и доколкото не е налице първия елемент от фактическия състав, а именно съсобственост на таванския етаж, то и исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
С
оглед изхода на делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците сумата от 1356,00лв., представляваща направени
по делото разноски за държавна такса, експертизи и адвокатско възнаграждение.
С
оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете, предявени от Е.К.Т., с ЕГН:********** и адрес: *** чрез адв.М.Х., срещу Б.К.Т., с ЕГН: ********** и А.Б.Т., с ЕГН:**********,***, с правно основание чл.30, ал.3 ЗС, вр. чл.93 ЗС, с които се иска ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца, всеки от тях сумата от по 5000,00лв., представляваща обезщетение за полагащата й се част от доходите, получени от възмездно отдаване за ползване под наем от трето лице на общи части -покрив и таван от жилищна сграда с идентификатор ***построена в дворно място с идентификатор ***по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.П.и адрес гр.П.ул.***за периода от 01.03.2016г. до 01.03.2021г. заедно със законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяването па исковете до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА Е.К.Т., с ЕГН:********** и адрес: *** чрез адв.М.Х., да заплати на Б.К.Т., с ЕГН: ********** и А.Б.Т., с ЕГН:**********,***, сумата от 1356,00лв., представляваща направени по делото разноски за държавна такса, експертизи и адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: