РЕШЕНИЕ
№ 206
гр. гр. Хасково, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Таня Т. Тончева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20245640200767 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Ю. М. М. от град Харманли срещу
Наказателно постановление № 23-1253-002553 от 15.12.2023 г. на Началник –
група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково, с което, на
основание чл. 53 от ЗАНН, и по чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на жалбоподателя
са наложени административни наказания: „Глоба” в размер на 50 лева и
„Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 1
месец, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-
2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети общо 8 контролни точки. В
подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на
атакуваното с нея наказателно постановление, поради допуснати съществени
процесуални нарушения в производството по установяване на
административното нарушение, както и в производството по налагане на
административното наказание без да сочи конкретни доводи за това. Моли
1
съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно
постановление на Началник – група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР – Хасково. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково жалбоподателят,
редовно призована, се явява лични и заявява, че поддържа подадената жалба и
в хода по същество излага конкретни съображения в подкрепа на искането си
за отмяна на наказателното постановление, а при условията на евентуалност
поне в частта относно наложеното наказание „Лишаване от право да
управлява моторно превозно средство“ за срок от 1 месец.
Административнонаказващият орган – Началник – група в Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково, редовно призован, не се явява и не
изпраща представител по делото, като в съпроводителното писмо изразява
становище по жалбата и моли наведените с нея доводи да не бъдат вземани
предвид и същата да бъде оставена без уважение. При условията на
евентуалност, отправя и възражение за прекомерност на претендираните от
другата страна разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
На 02.11.2023 г., в около 10:11 часа свидетелите В. М. В. и Х. М. К.,
двамата на длъжност „******“ в СППДММ при ОД на МВР - Хасково
възприели движение на лек автомобил марка „****, модел ***“ в град
Хасково по ул. „****“, който бил управляван от жалбоподателя Ю. М. М. от
град Х., негова собственост, закупен от Кралство Д., който спрели за
извършване на проверка, тъй като имало поставени хартиени номера по
спомен на свид. В. В., а по спомен на свид. Х. К., не си спомня дали въобще
имало поставени регистрационни табели. Било поискано съдействие от
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково и за оказване на такова
бил пристигнал екип, включващ в състава си свид. Д. Т. Л., който извършил
проверка и установил, че регистрационен номер ***** бил валиден, съгласно
2
представеното свидетелство за регистрация на МПС, издадено от съответната
държава и отговарял на превозното средство, но регистрационната табела
била залепена на предния капак на автомобила. С оглед тези констатации, и
след като достигнал до извод за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП, на същата дата, срещу жалбоподателя, на място и в нейно присъствие,
бил съставен от свид. Д. Т. Л. Акт за установяване на административно
нарушение серия GA, бл. № 2400397 за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП,
който жалбоподателят подписал, а в графата за обяснения и възражения срещу
съставения акт вписал, че има такива, като бил уведомен за правото да подаде
възражения в 7 – дневен срок от връчване на акта.
Възражения срещу съставения АУАН не са постъпили допълнително в
рамките на законоустановения срок от връчването му, осъществено на дата
02.11.2023 г., според отразеното в приложената разписка.
При издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН
фактическа обстановка, вписвайки, че жалбоподателят бил извършил:
управлява МПС, на което табелите с регистрационен номер не са поставени на
определените за това места, с което е нарушил чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Изложената дотук фактическа обстановка е установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите В. М. В. и Х. М. К.
относно фактите, възприети от тях при извършването на процесната проверка
– пряко, включително по въпроса относно авторството на деянието и
конкретно относно факта на управление на МПС от страна на жалбоподателя,
но относно липсата в момента на проверката табела с регистрационен номер,
поставена на определеното за целта места показанията им не са особено
убедителни и при наличието на ясен спомен, което ще бъде интерпретирано
по същество при необходимост. До голяма степен липсата на спомен и
непълнотата в показанията на тези свидетели относно момента на регистрация
и мястото на поставяне на регистрационната табела на управляваното от
жалбоподателя МПС се преодолява от изложеното от свид. Д. Т. Л., който
макар и да е пристигнал на място след спиране на автомобила, управляван от
жалбоподателя за проверка, също има преки и непосредствени впечатления
3
именно за тази група факти Дава се вяра на показанията на тези свидетел и
относно възприетите от тях факти, касаещи процедурата по съставяне на акта
за установяване на административно нарушение като логически
последователни и вътрешно безпротиворечиви.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата, в редакцията, относима към датата на деянието, изм. ДВ бр. 105 от
2018 г., в сила от 1.01.2019 г., по пътищата, отворени за обществено ползване,
се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената
пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са
изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. По силата на чл. 175, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който
управлява моторно превозно средство, на което табелите с регистрационния
номер не са поставени на определените за това места. Следователно, деянието,
за което на жалбоподателя са наложени административни наказания е обявено
от закона за наказуемо.
В конкретния случай, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във
връзка с действията по съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и връчването му на жалбоподателя. На същия,
както вече бе посочено, е осигурена възможност да се запознае с неговото
съдържание, както и да направи възражения по него. Съставеният акт за
установяване на административно нарушение отговаря и на изискванията за
неговата редовност по чл. 42 от ЗАНН относно необходимите реквизити, като
са изложени, макар и лаконично, ясно и конкретно твърдения за всички факти
от състава на административно нарушение, за което се цели да бъде
ангажирана отговорността на жалбоподателя и тези твърдения за подведени
под относимата правна разпоредба.
На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено
от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, а при преценка дали в
4
процеса на реализиране на отговорността са допуснати процесуални
нарушения от категорията на съществените е необходимо да бъде отбелязано,
че при описание на деянието е възприета изложената в съставения акт за
установяване на административно нарушение фактическа обстановка, като
налице е необходимото съответствие на съдържанието на санкционния акт с
изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Поради това, не е допуснато процесуално
нарушение, което да окачестви като съществено, съобразно въведения от
законодателя и развит от съдебната практика критерий за това, свързан с
обезпечаване правота на защита на жалбоподателя в пълен обем и
възможността за осъществяване на съдебен контрол.
При преценка в рамките на осъществявания контрол за
законосъобразност на санкционния акт относно деянието, квалифицирано по
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, настоящият съдебен състав намира за уместно да
отбележи следното:
Деянието, без съмнение, формално консумира признаците от обективна
страна на състава на административно нарушение по чл. 140, ал. 1, предл. 2 от
Закона за движението по пътищата, както правилно е квалифицирано,
доколкото макар превозното средство да е било регистрирано по надлежния
ред, от страна на жалбоподателя е осъществено процесното управление без за
моторното превозно средство да е имало табела с регистрационния номер,
поставена на съответното място. Това деяние е наказуемо по чл. 175, ал. 1, т. 1
от ЗДвП, която е подбрана от наказващия орган в съответствие с описаните
факти, а при преценка на материалноправните предпоставки за реализиране на
отговорността, както още на етапа на привличане на жалбоподателя със
съставяне на акта за установяване на административно нарушение, така и след
това - при реализирането й с издаване на наказателното постановление, е
отчетена в необходимата конкретика цялостната фактология по случая и
всички обстоятелства в тяхната взаимовръзка. Тъй като във всеки отделен
случай е необходимо да бъдат изследвани и доказани всички елементи от
състава на административното нарушение, в т.ч. вината, която в
административнонаказателния процес не се предполага, необхоД. е да се
отбележи, че в случая, изначално ясно е, че моторното превозно средство е
било регистрирано по надлежния ред, в чужда държава, но същото не е било с
регистрационни табели, поставени на съответното място, а жалбоподателят е
управлявал същото. То е негова собственост и не е спорно, че е бил наясно, че
5
табелата с регистрационния номер я няма поставена на съответното място и то
преди процесната проверка, както и причината за това. Тезата на
жалбоподателя, че определени обстоятелства, свързани с необходимост от
придвижване с автомобила при различни атмосферни условия са наложили
подхода, който е предприел – да постави хартиена /картонена/ табела на
предния капак на автомобила, вместо на определеното място и че е нямало как
да действа виновно и оттам – да се осъществи субективната страна на
деянието, не се потвърждава. Не може да бъде оправдано от гледна точка
изискванията на закона поведение, в което правните субекти, измежду два
незаконосъобразни варианти на поведение, са избрали по – малко
законосъобразния, тъй като законодателят изисква въздържане от
предприемане на само на по – тежкото, но и на каквото и да е
незаконосъобразно поведение, освен в опредлеени хипотези ясно
регламентирани. Реализирането, при това съзнателно на деяние в разрез със
закона е оценено откъм обществена опасност с предвидените от законодателя
по вид и размер санкции и в настоящата хипотеза е подбрана релативната
именно на това поведение наказваща норма. В случая не се касае за незнание
на факт от обективната действителност, а тъкмо напротив, налице са
доказателства за съзнаване на факта относно начина на поставяне на
регистрационната табела и формиране на интелектуалния момент на умисъла,
като налице е волевият момент, свързан с предприемане на пороцесното
управление. Последното потвърждава и тезата за наличие на виновно
поведение на жалбоподателя.
Осъществено е деяние, което може и следва да бъде санкционирано на
основание чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, както обосновано е приел наказващият
орган, след като процесният случай не може да се приеме, че се отличава с
липсата въобще или с по – ниска, спрямо други случаи, степен на обществена
опасност, независимо от твърденията, че жалбоподателят управлявал
превозното средство по път отворен за обществено ползване с цел
придвижването му до КАТ – Хасково, нито пък от тези за здравословното
състояние на съпругата, които не бяха подкрепени с допустими доказателства.
Все пак в рамките на предоставената възможност и при упражняване на
задълженията си за индивидуализирана на размера на санкцията при
съобразяване на обществената опасност на деянието и нарушителя и при
липсата на установени отегчаващи отговорността обстоятелства, наказващият
6
орган е наложил всяка от кумулативно предвидените санкции в минималния
предвиден размер, респ. срок и не е налице порок и в този аспект на дейността
при реализиране на отговорността, който да налага съдебна намеса за
изправянето му в рамките на упражнявания контрол за законосъобразност
По изложените съображения, подадената жалба се явява неоснователна
и следва да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление, като
законосъобразно и правилно – потвърдено от съда.
С оглед изхода на спора, не е налице основание чл. 63д от ЗАНН, в
тежест на организацията, в чиято структура е административнонаказващият
орган, да бъдат възложени направените от жалбоподателя разноски за
заплащане на възнаграждение на упълномощен по делото адвокат, още повече
при липса на представени доказателства, че същите са действително сторени,
поради което съдът не следва да се произнася с изричен диспозитив по този
въпрос, какъвто се дължи само при присъждане.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-1253-002553 от
15.12.2023 г. на Началник – група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
7