№ 1329
гр. Бургас, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:В. Г. Узунова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20222100501597 по описа за 2022 година
Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по
жалбата на Р. П. П., срещу Решение №1339/22.06.2022г., постановено по гр. дело
№8675/2021r. по описа на PC - Бургас, XXXVII гр. състав, в ЧАСТТА, с която е отхвърлен
предявеният от него иск с правно основание чл. 59, ал.9 от СК и В ЧАСТТА , с която е
отхвърлено искането му по чл. 127а от СК, да получи заместващо съдебно съгласие да
извежда извън пределите на Република България дъщеря си С. П.а и през уикендите, в
които му е определено да осъществява режима си на лични отношения с нея.
В атакуваните части, горепосоченото решение се сочи за неправилно,
незаконосъобразно и немотивирано, без да се излагат конкретни съображения.
Моли се за отмяна на Решение №1339/22.06.2022, постановено по гр. дело
№8675/2021r. по описа на PC - Бургас, XXXVII гр. състав в атакуваните части и се иска
постановяването на ново, с което бъдат уважени предявените от въззивника искове. Дирят
се съдебно- деловодни разноски за съдебното производство. Не се ангажират нови
доказателства.
В предвидения от закона срок е постъпил писмен отговор срещу въззивната
жалба на Р. П. П., подаден от В. С. Ч. ЕГН ********** от Б., ж.к....,чрез пълномощник адв.
И. Кирязова- Кожухарова, с адрес на упражняване на дейността – гр. Бургас, ул.“Христо
Фотев“№22, ет.1. В отговора жалбата се сочи за неоснователна, моли се да бъде оставена без
уважение, а процесното решение в обжалваната му част да бъде потвърдено.
Излагат се съображения: че жалбата е бланкетна-не са въведени каквито и да е
основания за незаконосъобразност на решението на БРС в обжалваната му част, от което с
оглед чл. 269 ГПК страната заключава, че БОС дължи служебна преценка само за това дали
актът на първата инстанция е нищожен, а в обжалваните части-допустим, но не дължи
произнасяне за неправилност, поради липсата на конкретни оплаквания.
Намира решението на БРС за правилно и обосновано, както и, че съдът е обсъдил
1
всички събрани по делото доказателства и е постановил законосъобразен акт, който
обосновава извода, че искът по чл. 59 от СК е неоснователен, ръководейки се единствено от
най-добрия интерес на детето.
Поддържат се мотивите на съда, сочещи, че детето посещава баща си и спазва
режима на лични отношения с него, но срещите им пораждат негативни емоции у
малолетната С., т.к.тя ги изпълнява по задължение и под давлението на своята майка, а
също, че не са настъпили нови обстоятелства, налагащи изменение на сега действащия
режим на лични отношения, че той е достатъчен и ясно определен.
Страната поддържа изложените в отговора си на исковата молба подробни
аргументи относно неоснователността на искането за промяна на решима за лични
отношения на бащата с дъщерята.
Намира неоснователно и необосновано искането за допълване и изменение на
решението в частта, да се даде от съда заместващо разрешение детето да пътува в чужбина
без съгласието на майката и за времето, когато е при баща си по така определения режим,
защото това не би било в интерес на детето.Поддържа, че произнасянето на РС е изцяло
съобразено с Тълкувателно решение 1 /03.07.2017г. на ВКС по този въпрос- разрешено е
детето да пътува за определен срок и до определен кръг страни. В случая следвало да се
съобрази възрастта на детето, училищната му заетост, неговата сигурност и спокойствие,
възможността да се подготвя за училищни занимания и извънкласни форми на обучение
дори и по времето, когато е при своя баща. Даването на разрешение за пътуване всеки път,
когато детето е при баща си, според майката би нарушило ритъма му на живот и в
значителна степен би нарушило правата на С.. Страната дири съдебно –деловодни разноски
за две инстанции.Не ангажира нови доказателства.
Извършената от съда проверка по чл.267 от ГПК с Определение №
2303/03.10.22г. по настоящото дело, сочи въззивната жалба за допустима, а служебната
проверка на БОС по чл.269 от ГПК, определя решение като валидно, а в обжалваната
част и като допустимо.
По съществото на спора, в отговор на въведените от жалбоподателя оплаквания за
неправилност на съдебното решение, при съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и в приложение на действащото право, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:.
Производството по делото е образувано пред БРС по молба на Р. П. П. против В. С.
П (Ч.), за изменение в режима на лични отношения между ищеца и роденото от съвместното
съжителство на страните малолетно дете - С., определен с решение по гр.д. № 6115 / 2014
год. на БРС, като се иска разширяването му( претенция с правно основание чл.59, ал.9 от
СК).
Обективно с горната е съединено искането по чл.127а от СК за даване на
разрешение, заместващо съгласието на майката, детето да пътува с бащата до страните от
Европейския съюз и Р Т, като майката бъде задължена да предоставя на бащата всеки път,
когато детето е при него, задграничния му паспорт, до навършването на пълнолетие на С.
П.а.
На същото основание е подадена и насрещна молба по чл.127а от СК от ответницата
В. С. П против Р. П. П., за даване на разрешение, заместващо съгласието на бащата, детето
да пътува до страните от Европейския съюз, РТ, РСърбия, РСеверна Македония, РБосна и
Херцеговина, Албания, Великобритания, Северна Ирландия, Швейцария и Норвегия, за срок от
пет години, както и за организирани училищни мероприятия в чужбина- за срока на
мероприятието, при допускане на предварително изпълнение на решението.
За да обоснове претенцията си, ищецът е заявил, че настоящият режим е спазван от
ответницата до м.ноември 2016 год., след което изпълнението му е възпрепятствано от нея и е
възстановено едва от м.септември 2020г.,след приключване на наказателното производство,
срещу П, в което по реда на чл.78а НК й е наложено административно наказание“глоба“, заради
неизпълнението на съдебното решение за осъществяването на контактите на бащата с детето.
2
Освен това ищецът преценява определените до сега мерки като изключително
рестриктивни и отразяващи се неблагоприятно на детето, с оглед потребността му да контактува
повече и по-пълноценно с баща си и невъзможността да осъществи това в рамките на определения
режим.
Искал е разширяването му в следния смисъл : всеки първи, трети и четвърти уикенд от
месеца в петък, след приключване на учебни занятия, да взема детето и да го води в понеделник на
училище, а ако уикендът съвпада с почивен ден в петък, понеделник или вторник, да взема детето
в последния учебен ден от седмицата и да го води на училище в първия учебен ден от следващата
седмица; през пролетната ваканция и 1 месец през лятната ваканция;пет дни около Коледа през
всяка нечетна година и пет дни около Нова година през всяка четна година или обратно; в деня
след рождения ден на детето- от 10.00ч. до 18.00 часа на следващия ден.
Ответницата е оспорила претенцията по чл.59,ал.9 от СК по реда на чл.131 от ГПК ,
като неоснователна, излагайки съображения, че не е налице промяна в обстоятелствата, налагаща
изменение в досегашния режим на лични отношения на бащата с дъщерята, че определеният
режим се спазва, но бащата злоупотребява с правата си по осъществяването му, т.к. постоянно
взема детето, придружен от органи на МВР, поискал е да го вземе и по времето, когато е било
поставено под карантина.
На следващо място намира поисканите по делото промени в режима на лични отношения
и разширяването му за крайно неблагоприятно отразяващи се на детето, т.к. от една страна това ще
ограничи контактите му с майката до един уикенд месечно, а от друга- С. е на 12 години,в
пубертетна възраст, предстои й кандидатстване след 7-ми клас, което налага посещаването на
допълнителни уроци, т.е. е необходимо да разполага с допълнително време за тях.
Намира за важно детето да спортува, а плуването е любимият му спорт, като занятията
обикновено са в понеделник и петък, но бащата не способства за посещенията им. Предлага
евентуално други варианти на промени в режима на лични отношения.Излага, че предвид
несъгласието на бащата, желае да бъде разрешено детето да пътува до изброените в отговора й
държави, в каквато насока отправя искане.
Подаден е и насрещен иск за изменение размера на присъдената с предходното съдебно
решение месечна издръжка на малолетната С., но той не е приет за разглеждане по делото, а
отделен в друго съдебно производство.
С обжалваното решение съдът е разгледал молбите по чл.59, ал.9 от СК и по чл.127а от
СК, отхвърлил е тази за промяна на режима на лични отношения, т.к. не е установил изменения в
обстоятелствата, които да я обосноват и т.к. поисканото изменение не е в интерес на
детето.Отправените му молби за заместващо съгласието на другия родител разрешение за
пътуване на детето в чужбина, е уважил частично, отново аргументирайки се с интересите на
малолетната С..
Предмет на настоящата жалба са само отхвърлителните части на първоинстанционното
съдебно решение, касаещи претенциите на ищеца П..
Въззивният съд изцяло споделя крайните правни изводи на първата инстанция за
неоснователност на първата и частична неоснователност на втората претенция, което
обосновава така:
Фактите, релевантни за спора, са установени от първата инстанция, съобразно събраните в
процеса доказателства и не са предмет на спор пред БОС. Страните са родители на детето С. Р.
П.а, като с решение по гр.д. № 6115 / 2014 год. на БРС, поради възникнал спор, упражняването на
родителските права над детето е предоставено на майката, а на бащата е определен режим на лични
отношения с него и той е осъден да му заплаща месечна издръжка.Този режим на лични контакти
постановява детето да бъде с баща си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа в
събота- до 18.00 часа в неделя с преспиване, един месец през лятото, когато майката не ползва
платения си годишен отпуск, както и през деня, следващ рождения ден на детето- от 17.00 часа на
този ден, до 08.00 часа на следващия ден, с преспиване.
При определянето му родената на 21.07.2009г. С. е била на пет години, а сега е вече на 13
годишна възраст.Тогава родителите на детето са били във фактическа раздяла и сега също не
3
живея заедно, като според данни по делото, майката е създала друго семейство, в което полага
личната грижа за отглеждането и възпитанието на детето.
Според изслушания в делото от 2014г. доклад на ДСП –Бургас, майката и детето са имали
изградена много силна емоционална взаимна връзка, която се установява и в доклада на
дирекцията, представен в настоящото производство.Промени в такава насока не се констатират.
Няма установени промени в родителския капацитет на майката- той и понастоящем е
добър. Има данни за санкциониране на майката в наказателно производство за възпрепятстване
изпълнението на съдебното решение от 2014г., касателно режима на контакти на бащата с детето,
но съобразно признанията на ищеца П., от м. септември 2020г.и понастоящем, режимът се
изпълнява.
Показанията на св. С.- без родство със страните, приятел и колега на бащата, присъстващ
всеки път на срещите между него и детето, сочи, че бащата подкрепя инициативите на детето си да
спортува, грижи се за него, осигурил му е добри условия за пребиваването в неговия дом и
двамата прекрасно се разбират.
Свидетелката Г., водена от ответницата, също без родство със страните, явяваща се
съседка на майката посочва, че бащата редовно идвал да вземе детето от дома му с полиция, детето
не искало да отиде при него, плачело, но бащата го дърпал. Г. се познавала със С. и семейството
й, разговаряла често с детето, включително и насаме.Детето й споделяло, че ходи при баща си по
задължение, защото майка й обяснила, че така трябва. С. обичайно не била в настроение, като се
връща от срещите с бащата и много страдала от това, че родителите й не комуникирали помежду
си. Бащата отказвал контакти и постоянно говорел против майката.
Разпитан в съдебно заседание пред БОС, в изпълнение изискването на чл.59,ал.6 от СК,
бащата изтъква като основен мотив да иска изменението на режима, желанието си за по-
продължителен контакт с детето, а също това, че майката на С. го е лишила да бъде близко до
дъщеря си между 2016г. и 2020г. и, че иска да прекарва и празници с дъщеря си, както и повече от
ваканциите, че не иска конфликтите с майката да рефлектират и върху отношенията му с детето.
Разпитана в съдебно заседание пред БОС, в изпълнение изискването на чл.59, ал.6 от СК,
майката заявява, че намира сега постановения режим за лични отношения на бащата със С. за
достатъчен, с оглед интересите на детето, неговата възраст, ангажиментите му в училище- С. е
седми клас, ходи на три школи, има много домашни и една промяна в този режим, както е поискан
от бащата, би довела до нарушаване на баланса и ритъма й на живот.В отговора си в първа
инстанция е обяснила, че детето се подготвя за предстоящо кандидатстване в добро учебно
заведение след седми клас.
Съдът не е постановил разпит на малолетната С., макар да е навършила 10-годишна
възраст, при съобразяване изключението, предвидено в разпоредбата на чл.15 от ЗЗД, за
ненакърняване на интересите й.Тя е в тийнейджърска възраст и в деликатни отношения с баща си,
видно от доклада на ДСП и от установения от св.Г. начин на осъществяване на контактите им(в
присъствието на св. С., с предаване чрез полицейски органи и с чувството, че детето изпълнява
натрапено му задължение ), т.е. за да се избегне излишно емоционално травмиране на детето,
което все още се адаптира към връзката си с другия родител. Освен това съдът намира за осигурена
необходимата за казуса информация от изчерпателния доклада на ДСП-Бургас, заявяващ
категоричното становище на детето, че не желае разширяване на режима за лични контакти с баща
си.
В този доклад е обяснена както сложността на отношенията между двамата родители, с
дългогодишна давност, така и обстоятелството, че конфликтът им се задълбочава, че детето е
въвлечено в него и това го натоварва силно негативно.
Предвид оценката на риска от въвличане на С. в родителския конфликт, върху този
проблем ДСП работи усилено, спрямо детето е предприета мярка за закрила в семейна среда в
предходен период, останала активна към м. март 2022г., когато е изготвен докладът, но намесата за
минимизиране на родителския конфликт и извеждане на детето от състояние на конфликт на
лоялност към родителите, е определена като неуспешна.
Изтъкнато е и това, че бащата не взема участие в разрешаването на този проблем, в
4
програмите за преодоляването му и не откликва на предложенията на ДСП, предприети в интерес
на детето, като отказва да контактува със социалните работници.
От същия доклад се установява,че С. известно време е отказвала да се вижда с баща си, че
от м. септември 2020г. контактите й с него са възобновени, съобразно предписанието на съдебното
решение, но детето е споделило пред психолог, че е „принудено“ за това от майка си и, че бащата
продължава да нарича майката с обидни думи, което детето не одобрява. С оглед изпълнението на
режима на лични отношения, между С. и баща й се изграждат емоционални връзки, които търпят
своето развитие. Извън темата с междуличностния конфликт на родителите, детето няма
забележки към средата, предлагана му от бащата при осъществяването на личните им контакти- в
насока битови условия, занимания, родителско и близко обкръжение, за което е изразило
собствена положителна оценка.
На фона на горното, детето е изразило становище за необходимост от конкретизиране на
известни промени в режима за контакти с баща си, но в различна от заявената от него по делото
насока. Намира съдебно определения досега режим на лични отношения за достатъчен.
С оглед така установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Производството за изменение на режима за лични отношения на родителя (неупражняващ
родителските права) с детето му, изисква установяването на промени в обстоятелствата, които са
го обусловили, а бъдещото изменение следва да се постанови в защита на детския интерес. По тази
причина успоредно с диспозитивното , тук се развива и служебното начало.
От намиращото задължително приложение в настоящия казус ППВС 1/74г. е изрично
изводимо, че изменението на обстоятелствата следва да е трайно и съществено, като може да
се прояви по принцип в няколко насоки: промени, касаещи родителите, техните
възпитателски качества, морал, жилищни и битови условия, ритъм на работа, изтърпяване
наказание лишаване от свобода, заболяване, трайно напускане на страната, загуба на
родителски авторитет, невъзможност за справяне с детето, негативна промяна в социалната
среда,сключване на брак с трето лице, лишаване от родителски права и др. подобни,
рефлектиращи върху детето;
промени, засягащи мерките и тяхната ефективност, когато: те в течение на времето са
се оказали неподходящи и неблагоприятни за детето, невъзможни за изпълнение, поради
поведението на самото дете, заболяване на същото или наличие на други обективни
причини, препятстващи изпълнението;
нововъзникнали обстоятелства- имащи отношение към ефикасността на защитата
на децата и тяхното положение, като: настъпило родителско отчуждение, осуетяване
изпълнение на определен режим, нарушаване на същия, невръщане на детето след
осъществен контакт, неоказване на лична грижа за детето и ред други, т.к. тези са само
примерно изброени от законодателя.
Всички промени следва да касаят важими за детския интерес според чл.59 от СК
обстоятелства(възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и
отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите,
пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите,
социалното обкръжение и материалните възможности).
Съотнесено към фактическата обстановка по делото, от горното следва , че нито
силното желание на неупражняващият родителската власт родител за по-чести срещи с
детето му, нито предходното поведение на другия родител, възпрепятствало в определен
период(но вече не) режима му за лични контакти с детето, могат да се приемат за
удовлетворяващи горепосоченото разбиране на законодателя за изменение в
обстоятелствата, налагащи съответна промяна в мерките за лични отношения.
Единствената настъпила в случая обективна промяна в обстоятелствата от предходното
5
определяне на режима на лични отношения, изтъкната като аргумент от бащата, е
увеличената възраст на дъщеря му, но сам по себе си този факт не е предпоставка за
въвеждането на по- чести и по- продължителни контакти на двамата. В процеса не се
твърдят, нито доказват допълнителни причини, от които да се заключи, че промяната в
исканата от ищеца насока на разширение на мерките се налага в интерес на детето. Както
пола на последното(женски), така и възрастта му и свързаните с това физически, психични и
емоционални промени и израстване, предпоставят по-скоро заздравяване на връзките на
дъщерята с майката, отколкото сближаване с бащата.
Освен това доказателствата обрисуват една сложна картина на взаимоотношения
родител-дете, очевидно силно обременени с конфликта между родителите, които натоварват
негативно детето. Знак за последното е както собствената му оценка, изразена свободно пред
трети лица(свидетелката и социалните работници), така и оценката на ДСП, че
продължителното прилагане на мерки за минимизиране на родителския конфликт и
извеждането на детето от него, не дава особен резултат.
Въззивният съд взема предвид и това, че С. изпълнява първоначално определения й
режим за лични отношения с бащата едва от м.септември 2020г., все още чувствайки се „под
натиск“ от страна на майка си и без особено желание, но показвайки воля за адаптация към
заявените изисквания и стремеж към положителна промяна, за което се изисква още време.
Следва да се съобрази още, че сега детето има сериозен ангажимент за подготовката
си за кандидатстване в учебно заведение след седми клас, което изисква реорганизация на
времето, отделянето на повече такова за допълнително обучение, а разширеният режим на
лични отношения с бащата, така, както е поискан, би затруднил тази полезна за интересите
на детето дейност.
Не на последно място съдът преценява и становището на малолетната С. по
исканията на баща й за разширен режим на контакти, защото тя вече не е малко дете, а
тийнейджър със собствено мнение за човешките взаимоотношения, включително за
ситуацията между родителите й. Тя преценява определения й дотук режим за лични
отношения като достатъчен и не желае на този етап неговото разширяване.
Не се споделя от този съд и доводът на жалбоподателя, че понастоящем действащият
режим за осъществяване на лични отношения между бащата и дъщерята е рестриктивен и
вреден за нея.
В същност този режим е съобразен с дългогодишно определяните от съда обичайни
мерки за регулиране контактите на родителите с техните деца при развод или когато не
живеят заедно, ако не са се споразумели за това.
В обобщение на гореказаното, съдът намира, че по делото не се установяват
необходимите и изискуеми от закона предпоставки за промяна в посока разширяване на
режима на бащата за лични отношения с дъщеря му С.. Искането следва да бъде
отхвърлено, в какъвто смисъл се е произнесла и първата инстанция.
Въззивният съд преценява като неоснователно и обжалването на
първоинстанционното съдебно решение в частта, отхвърляща втората претенция на П.- по
чл.127а от СК, за даване на съгласие, заместващо това на другия родител, детето С. да
пътува, придружавано от баща си и в почивните дни (уикендите), в които му е определено
да осъществява режима си на лични отношения.
В постоянната практика на ВКС се приема, че интересите на детето са главен
критерий при решаването както на спора на родителите относно мерките на лични
отношения между тях и детето, така и при разногласие на родителите относно пътуването на
детето зад граница (В този смисъл Решение № 697 от 1.11.2010г. на ВКС по гр. д. №
1052/2010г., IV г.о. Решение № 403 от 29.02.2016г. на ВКС по гр. д. № 6903/2014г., IV г.о.,
Решение № 126 от 30.05.2014г. на ВКС по гр. д. № 6871/2013г., III г.о. и др.).
6
Въззивният съд намира, че в случая изводите следва да се формират на база
изложените по-горе аргументи за защита на детския интерес, извлечени от установената по
делото фактическа обстановка. Понастоящем интересът на С. изисква съсредоточаване на
усилията и времето й, при съответна помощ и от страна на нейните родители, в
подготовката за предстоящото й кандидатстване в подходящо учебно заведение, в което да
премине среден курс на обучение. Приоритетът на този интерес определя като неуместно
честото напускане на пределите на страната, с цел провеждане на екскурзии в
чужбина.Даденото от първата инстанция разрешение детето да излиза извън границите на Р
България с баща си напълно задоволяват според този съд потребностите на С. в настоящия
момент, което налага отхвърлянето на молбата на баща й по чл.127а от СК за разрешаване
на посещения в чужбина и през уикендите, в които осъществява контактите си с детето.
Съвпадението на изводите на двете съдилища по спора, налага потвърждаването на
съдебното решение в обжалваните части.
По отношение дължимостта на съдебно-деловодни разноски съдът поддържа същото
становище, като изразеното в решението на БРС, че т.к. настоящото производство
представлява спорна съдебна администрация, на страните не следва да се присъждат
разноски, а всяка следва да понесе сторените от нея такива.
Мотивиран от горното, Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1339/22.06.22г. по гр.д.№8675/2021г. по описа на БРС в
обжалваните части.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на
страните, с касационна жалба, пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7