Решение по дело №207/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 3807
Дата: 27 септември 2013 г.
Съдия: Росица Бункова
Дело: 20131200600207
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 10 май 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Определение № 8

Номер

8

Година

4.1.2013 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

01.04

Година

2013

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Димитринка Гайнова

дело

номер

20124100501458

по описа за

2012

година

Normal;за да се произнесе, взе предвид следното:

С определение № 570 от 29.10.2012г. по гр.д. № 192/ 2008г. по описа на ПРС съдът е оставил без уважение молбата на П. Н. и Ж. Н., двамата от гр.С., по чл.402 от ГПК за отмяна на наложена обезпечителна мярка възбрана върху два недвижими имота, находящи се в гр.С., подробно описани, собственост на ответниците, като неоснователна и недоказана.

Срещу това определение в законоустановения срок е постъпила частна жалба от П. Н. и Ж. Н., двамата от гр.С., чрез пълномощника адв.Дюлгерова. Считат определението на ПРС за неправилно по изложени за това подробни доводи. Молят да бъде отменено обжалваното определение и да бъде отменена наложената възбрана върху недвижимите имоти.

В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба от адв.Йорданов, пълномощник на „Н.” Е.-гр.С.. Счита жалбата за неоснователна по изложени за това съображения и моли същата да бъде оставена без уважение, или алтернативно-да бъде указано на молителите да довнесат още 40000лв. към обезпечението и едва тогава да бъде отменено обезпечението.

Съдът като взе предвид доводите в частната жалба и отговора, и като разгледа и прецени приложените по делото доказателства, намира частната жалба за процесуално допустима и по същество - неоснователна по следните съображения:

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, против подлежащ на обжалване акт, в законоустановения срок, поради което е допустима. По същество същата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл.402 ал.2 от ГПК, за да бъде отменено допуснато и наложено обезпечение на предявен иск е необходимо да се установи, че вече не съществува причината, поради която е било допуснато обезпечението, или че са налице условията по чл.398 ал.2 от ГПК, а именно-да е налице замяна на допуснатото обезпечение със залог в пари или ценни книжа съгласно чл.180 и 181 от ЗЗД.

В случая нито едно от посочените две условия не са налице. С определение № 90 от 18.06.2008г. ПРС е допуснал обезпечение на предявените искове по делото чрез налагане на възбрана върху два недвижими имота, находящи се в гр.С., подробно описани, собственост на ответниците. Видно от делото е, че производството по същото не е приключило, т.е. все още съществува причината, поради която е допуснато обезпечението. Не е налице и другата алтернативно предвидена предпоставка-да са налице условията по чл.398 ал.2 от ГПК, а именно-да е налице замяна на допуснатото обезпечение със залог в пари или ценни книжа съгласно чл.180 и 181 от ЗЗД. Внесената от молителите, ответници по делото, на 09.07.2012г. с две преводни нареждания сума в размер на общо 287527,30 лв., не представлява предвидената в чл.398 ал.2 от ГПК замяна на допуснатото обезпечение със залог в пари, тъй като видно от преводните нареждания, основанието за внасяне на сумата е не замяна на допуснатото обезпечение в пари, а обезпечение за спиране на изпълнението на решението по В.гр.д.№ 58/ 2012г. на ВТАС. Именно поради това, че е внесена посочената сума на това основание, при наличието на молба за спиране на изпълнението на въззивното осъдително решение на ВТАС, ВКС с определение № 705 от 23.07.2012г. по т.д.№ 519/ 2012г. на основание чл.282 ал.2 от ГПК е спрял изпълнението на въззивното решение на ВТАС. Внесената сума има съвсем друга цел и предназначение-да послужи като обезпечение за спиране на изпълнението на въззивното решение, постановено по предявените искове, а не да послужи като замяна на наложеното обезпечение на предявените искове възбрана със залог в пари. Поради това посочената сума не представлява визираната в чл.398 ал.2 от ГПК замяна на допуснатото обезпечение в пари и не може да послужи за тази цел, освен за тази, за която е внесена-като обезпечение за спиране на изпълнението на въззивното решение, която цел е вече постигнатата.

Предвид на това, че не са налице условията на чл.402 ал.2 от ГПК, искането за отмяна на наложеното обезпечение е неоснователно.

С оглед изложеното, и предвид на това, че крайните изводи на първоинстанционния съд съвпадат с тези на настоящата инстанция, обжалваното определение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Частната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 570 от 29.10.2012г. по гр.д. № 192/ 2008г. на Павликенски районен съд.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба № 3903 от 19.11.2012г. на П. Х. Н. от гр.С. и Ж. И. Н. от гр.С. срещу определение № 570 от 29.10.2012г. по гр.д. № 192/ 2008г. на Павликенски районен съд.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове:

Определение

2

E380265C63FB5C53C2257AE90046D68A