Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2263

 

град Пловдив, 08.12.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито заседание на трети декември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурор ЙОРДАНКА ТИЛОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 2774  описа за 2020 година, взе предвид следното:

 

 Производството е по чл. 203, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ),.

Делото е образувано по исковата молба предявена от С.И.А., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник адв. С.Б.,***, обективираща иск за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 350 лева за заплатеното адвокатско възнаграждение в резултат на отменено по съдебен ред незаконосъобразно наказателно постановление /НП/ № 16-0329-000308 от 10.06.2016 г. издадено от Началник група към ОД на МВР Пловдив, РУ Раковски и представляващи сторените разноски за договореното адвокатско възнаграждение в хода на съдебното обжалване на наказателното постановление по АНД № 5502 от 2016 г. по описа на Районен съд Пловдив, ведно със законната лихва от 27.10.2020г. /датата на влизане на завеждане на исковата молба / до окончателото изплащане. Иска се присъждане на разноските направени и по настоящото дело.

В съдебно заседание –  ищецът се представлява от адв. С.Б., който поддържа предвяния иск и моли претенцията да бъде уважена в пълен размер. Претендира се и присъждане на направените по настоящото дело разноски.

Ответникът - ОД на МВР Пловдив, не се представлява, а в писмен отговор, чрез процесуалния си представител юрисконсулт П., счита  иска за неоснователен и недоказан, като моли исковата молба да бъде отхвърлена.

Прокуратурата на Република България, чрез Прокурор от Окръжна прокуратура Пловдив, в свое заключение, предлага исковата молба да бъде уважена изцяло.

Пловдивският административен съд, като прецени доводите на страните, изложили такива и наличните по делото доказателства, по реда и при условията на чл. 154 и чл. 235, ал. 2 от  ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, счита предявеният иск за процесуално допустим, а по същество за основателен, по следните съображения: Няма спор, че наказателно постановление № 16-0329-000308 от 10.06.2016 г. издадено от Началник група към ОД на МВР Пловдив, РУ Раковски, е отмено с влязло в законна сила Решение №1744 от 02.11.2016 г. по АНД № 5502 от 2016 г. на Районен съд Пловдив. Не е спорно, че на лист 18 от приложеното за послужване АНД № 5502 от 2016 година по описа на Районен съд – Пловдив, е представен договор за правна помощ  от 20.09.2016 г., сключен между С.И.А. и адв. С.Б., от който е видно, че е договорена сумата от 350 лева представляваща адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по делото, като същата сума е платена „в брой“ при подписването на договора.

С действията на своите служители по издаване на порочното наказателно постановление ответната организация – юридическо лице, е причинила имуществена вреда на ищеца, изразяваща се в заплащане на хонорар на адв. Б. в размер на 350 лева, с която сума  ищеца е бил увреден. С тези именно съображения е обоснована исковата претенция на ищеца за претърпени имуществени вреди в посочения по-горе размер.

  По делото се установява, че С.И.А., действително е било защитаван по визирания по - горе договор, като упълномощения адвокат е извършвал съответните процесуални действия, в това число и изготвяне на жалба срещу НП, видно от протоколите за проведени съдебни заседания по АНД № 5502 от 2016 година по описа на Районен съд  Пловдив.

Относно доказателствата за извършеното плащане на договореното възнаграждение по представения по делото Договор за правна защита следва да се съобрази разпоредбата на чл.180 ГПК, приложима по силата на чл.144 от АПК, според която този частен документ, подписан от лицата, които са го издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в него, са направени от тези лица.

Съобразно т.1 от ТР № 6/2012г., постановено по тълкувателно дело No 6/2012 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

След анализа на така изложените фактически обстоятелства Съдът съобрази следното от правна страна : Съгласно чл. 203, ал. 1 АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава единадесета, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл. 1 ЗОДОВ постановява, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

За да възникне правото на иск за обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко, кумулативно определени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; причинена вреда - имуществена или неимуществена;  пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 АПК) е административният акт да бъде отменен по съответния ред (в конкретния случай отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление, следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт).

  Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя непротиворечиво се определя като форма на административна (изпълнителна) дейност както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административно наказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на последните. Независимо че наказателното постановление не е административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, определящо обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от административен орган и представлява властнически акт на органите на администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици.

Неговото издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Административната дейност е изпълнителна дейност и наред със съдебната и законодателната дейности е основна проява на държавната власт. Дейността по налагане на административните наказания, свързана с издаване на наказателно постановление, както и извършените в нейните рамки действия или бездействия, се отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на чл. 2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този конкретен случай изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт.

Административният характер на дейността по издаване на наказателните постановления, както и на действията или бездействията по налагане на административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления, действия или бездействия като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото по т.1 от Тълкувателно постановление от 19.05.2015г., постановено по т.д. № 2/ 2014г. на ВКС и ВАС.

Налице са в случая и останалите елементи от фактическия състав на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение съставлява вреда, причинена пряко от отменения акт. Настоящият състав приема, че от извършването на незаконосъобразни действия по издаването на незаконосъобразния акт - процесното наказателно постановление, отменено по съответния ред с влязло в сила решение, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалването на наказателното постановление.

По силата на чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Ищецът в случая не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако не бе издадено незаконосъобразното наказателно постановление от административния орган.

Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по наказателни от административен характер дела, то адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт - наказателното постановление. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на С.А. вследствие заплатената сума за адвокатско възнаграждение, е предизвиканно от издаването на наказателното постановление, с което е наложена санкция, която ищецът е считал за незаконосъобразна.

В този смисъл обстоятелството, че адвокатската защита по делата за обжалване на наказателни постановления не е задължителна, не влече  по необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издаденото наказателно постановление. В съдебната практика се приема, че причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато създава условията за реална възможност от увреждане и когато тази реална възможност се е трансформирала в действителност. Ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси.

Следва да бъде съобразено и ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 от 15.03.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на Върховен административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Тези съображения обосновават извода на съда, че от издаването на незаконосъобразното НП (отменено по съответния ред), за ищеца са настъпили претендираните имуществени вреди. Искът е доказан по основание и размер и като такъв ще следва да бъде уважен.

С ДВ бр. 94/29.11.2019г., в сила от 03.12.2019г. е изменен чл. 63 от ЗАНН, като са добавени три нови алинеи, с които се предвижда, че в съдебните производства по обжалване наказателни постановления пред районен и административен съд, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.  В настоящия случай производството по АНД № 5502 от 2016 г. се е осъществило и приключило преди изменението на ЗАНН.

Към момента на приключване на устните състезания по АНД №5502 от 2016г. законодателят не е предвиждал ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН. Затова и направените от ищеца разходи не биха могли да бъдат възстановени нито по реда на ЗАНН, нито по реда на субсидиарно приложимият НПК, които нормативни актове не предвиждат ред, по който направените разноски в рамките на съдебното производство за осъществена адвокатска защита да бъдат възстановени на жалбоподателя в случай, че издаденият срещу него акт бъде отменен като незаконосъобразен. Следователно, тъй като съдебните разноски не подлежат на присъждане в рамките на административнонаказателното производство, за жалбоподателя не съществува друг правен способ да претендира същите, освен по настоящият исков ред.

За неоснователни съдът намира възраженията на ответника за прекомерност на размера на претендирато обезщетине и на разноските в настоящото производство. Договорените и заплатени размери на адвокатските възнаграждения са ориентирани към предвидените минимуми и държат сметка за важната роля на адвокатската защита при осъществяване правата и законните интереси на страните в съответния процес.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищеца ще следва да бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски, а те се констатираха в размер на 390 лв. за адвокатско възнаграждание и държавна такса.

Ето защо и поради мотивите, изложени по–горе ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –  ІІ отд., Десети състав :

 

Р      Е      Ш      И:

 

ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на С.И.А., с ЕГН **********, с адрес: ***, обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 350 лева, в резултат на отменено по съдебен ред незаконосъобразно наказателно постановление /НП/ № 16-0329-000308 от 10.06.2016 г. издадено от Началник група към ОД на МВР Пловдив, РУ Раковски и представляващи сторените разноски за договореното адвокатско възнаграждение в хода на съдебното обжалване на наказателното постановление по АНД № 5502 от 2016 г. по описа на Районен съд Пловдив, ведно със законната лихва от 27.10.2020г. /датата на влизане на завеждане на исковата молба / до окончателото изплащане на сумата, както и разноски за това съдебно производство в размер на 390 лв. /триста и  деветдесет лева/ за заплатената  държавна такса и адвокатско възнаграждение.

  РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред Върховния административен съд на Република България, в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: