Р Е Ш Е Н И Е
№ 473/7.6.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик,
XI
касационен
състав, в открито заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА
КРИВИРАЛЧЕВА
Членове: ГЕОРГИ
ВИДЕВ
ДИЯНА ЗЛАТЕВА -
НАЙДЕНОВА
при секретаря Радослава
Цоневска, и с участието на прокурора Паун Савов,
като разгледа докладваното от съдия Златева – Найденова
КАНД № 456 по описа за 2022 година на Административен съд - Пазарджик, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. чл.
208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
касационната жалба на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Пазарджик,
срещу Решение № 52/08.03.2022 г., постановено по АНД № 507/2021 г. на Районен
съд-Велинград, с което е отменено Наказателно постановление № 13-2100044 на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“-Пазарджик. Релевирани са доводи за неправилност на обжалваното
решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуални
правила и неправилно приложение на материалния закон, по които се претендира
отмяната му. В съдебно заседание, жалбоподателят не се представлява, поддържа
жалбата с представено писмено становище. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът – „Мид Биотрейд“
ЕООД, със седалище гр. София, с представен писмен отговор оспорва касационната
жалба. Счита решението на Районен съд – Велинград за правилно и обосновано.
Изразява становище, че в хода на административнонаказателното производство са
допуснати съществени процесуални нарушения с оглед липсата на конкретизиране на
нарушението. В съдебно заседание ответникът се представлява от адв. Х. и адв. Н.,
които оспорват жалбата.
Заинтересованата страна -
Дирекция „Инспекция по труда“-Пазарджик, не изпраща представител в съдебно
заседание, не изразява становище.
Представителят на Окръжна
прокуратура-Пазарджик дава мотивирано заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от
АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е
процесуално допустима.
Производството пред
районния съд е образувано по жалбата на „Мид Биотрейд“ ЕООД, срещу Наказателно
постановление № 13-2100044/10.12.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“-Пазарджик, с което на посочено правно основание чл. 416, ал. 5 във вр.
чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ), във връзка с извършено административно
нарушение на чл. 63, ал. 2 във вр. ал. 1 КТ, му е наложена имуществена санкция
в размер на 1 500 лв. Съдът е приел за установено, че на дружеството е
съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 13-2100044/05.10.2021
г., затова че на 08.07.2021 г., около 10.30 часа, в обект на контрол „Цех за
преработка на диворастящи гъби и плодове“, гр. Ракитово, м. „Гърбът“,
управителят е допуснал до работа като „шофьор тежкотоварен автомобил“ лицето С.С.Г.,
без да му е предоставил копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от
ТД на НАП. Нарушението е установено при извършена съвместна проверка от
служители на ДИТ, ОДМВР-Пазарджик, БАБХ и ЦУ на НАП, резултатите от която са
обективирани в констативен протокол от 08.07.2021 г., към който е приложен
списък на установените на място лица, извършващи трудова дейност. От извършена
в периода 20.09.-04.10.2021 г. проверка на документи от инспектори в дирекция
„Инспекция по труда“-Пазарджик е установено, че С. Г. е допуснат до работа без
работодателят да му е предоставил копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ,
тъй като договорът на лицето е регистриран със справка на 08.07.2021 г. в 21:17:04
часа в ТД на НАП. Актът за установеното нарушение е подписан без възражение от
управителя на дружеството, като въз основа на него е издадено обжалваното
наказателно постановление.
За изясняване на фактите по
делото, районният съд е събрал административнонаказателната преписка и е
изслушал показанията на свидетелите, вкл. актосъставителите и С. Г.. За да
отмени наказателното постановление съдът е приел, че атакуваният акт е издаден
от компетентен орган в кръга на делегираните му правомощия, без при това да са
допуснати съществени нарушения на процесуални правила в
административнонаказателното производство, но при установяване, че липсва
извършено нарушение.
По делото е разпитан
свидетелят С. Г., който е заявил, че е вуйчо на управителя на санкционираното
юридическо лице, както и че помага при необходимост да извозва гъби. Посочва,
че има сключен трудов договор, но не помни от кога, тъй като когато се пътува
зад граница се изисква трудов договор.
За да достигне до извод за
незаконосъобразност на наказателното постановление съдът е приел, че
жалбоподателят е санкциониран за това, че на 08.07.2021 г. е допуснал до работа
лицето С. Г. без да му е предоставил копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ. Съдът обаче е приел, че към момента на проверката лицето С. Г. се е намирал
в обекта на контрол и реално не е престирал труд като шофьор, както и че към
началото на проверката не се е установило лицето да е изпълнявало задължения
като шофьор.
В диспозитива на решението
обаче, съдът е отменил наказателно постановление с друга дата, а именно: №
13-2100044 /12.10.2022 г.
Доколкото по делото няма
данни на дружеството да е извършвана предхождаща проверка, настоящият състав не
разполага с възможността или правомощията служебно да провери дали действително
е налично друго наказателно постановление с номер № 13-2100044 но с дата
12.10.2021 г. Дори и да е имало, същото не е предмет на настоящото дело.
Касационната инстанция единствено разполага с възможност при направената
служебна проверка да констатира, че съдът е сезиран с жалба срещу Наказателно
постановление № 13-2100044/10.12.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“-Пазарджик“, но в диспозитива на решението е потвърдено Наказателно
постановление с номер № 13-2100044/12.10.2021 г. Касационната инстанция не може
да заменя волята на първоинстанционния съд или да прави тълкуване дали в
съдържанието на мотивите или в диспозитива на решението е изписан правилният
акт, по който съдът се произнася. В този смисъл следва да се изтъкне, че
мотивите на съдебния акт представляват формираната воля на съда, а
диспозитивът-нейното външно изразяване. Следователно под съдебно решение следва
да се разбира тази част от съдебния акт, с която съдът се произнася по
съществото на спора въз основа на вече формираната си воля. Сами по себе си
мотивите на съдебния акт не отразяват волята на съда по съществото на
повдигнатия пред него правен спор, а само начина на формиране на тази воля,
поради което не се ползват със сила на пресъдено нещо и не са задължителни за
страните. За последните е задължително решението на съда относно спора между
тях. Мотивите като част от съдебния акт нямат задължителна сила, каквато
притежава решението, докато диспозитива, който е и същинското решение по
смисъла на чл. 172а, ал. 2 от АПК представлява изрично изразената воля.
Силата на прeсъдено нещо и
доказателствената сила на мотивите на решението се различават. Докато СПН важи
само относно спорното право между страните по делото и не може да се оборва
инцидентно, то доказателствената сила важи относно фактите, потвърдени или
отречени с мотивите, противопоставима е и на трети лица и може да се оборва
инцидентно. Със СПН се ползва само решението, а с доказателствена
сила-мотивите. В този смисъл от съществено значение е точното и правилно
индивидуализиране на оспорения акт в диспозитива на решението, доколкото именно
с последния пряко се засягат правата на адресатите на акта.
Относно доказателствената
сила на мотивите на влязъл в сила съдебен акт е даден отговор в т. 18 от ТР № 1
от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно т. 18 на ТР № 1/2001 г. със сила на
пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално
право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. С
решението съдът подвежда фактите под правната норма, и ги обявява в диспозитива
като правни последици, които се ползват със сила на пресъдено нещо. За това
диспозитивът на решението, който чл. 189, б. "г" ГПК визира като
констатация относно спорното право, представлява източника на силата на
пресъдено нещо – изводи приложими и по отношение на чл. 172а, ал. 2 от АПК.
Мотивите към решението според чл. 189, ал. 2 ГПК не са част от него.
Нарушаването на изискването за мотивираност на съдебният акт не означава липса
на решение, а е основание за неговата отмяна като неправилно, т. е. те са
елемент, но не иманентна негова част. В мотивите се съдържат редица констатации
относно доказателствените и правнорелевантните факти, които не са обхванати от
спорния предмет.
Нещо повече – дори
посочването на грешна дата да е техническа грешка на съда, тя няма как да бъде
изправена, защото НПК не предвижда такъв ред. Датата обаче има съществено
значение за давностните срокове по ЗАНН и НК. От друга страна, влязлото в сила
наказателно постановление е публично държавно или общинско вземане, съгласно
чл. 162, ал. 2, т. 7 от ДОПК и годно изпълнително основание. Безспорно датата
на издаването му има съществено значение за правилното изчисляване на
давностните срокове, разписани в чл. 171 от ДОПК.
С оглед на изложените
по-горе изводи и мотиви, Административният съд намира че делото следва да се
върне на Районен съд – Велинград за ново произнасяне - чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, тъй като е налице допуснатото съществено нарушение на процесуалните
правила-касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК.
Предвид изхода на спора,
разноски не следва да се присъждат.
Мотивиран така и на осн.
чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Решение
№ 52/08.03.2022 г., постановено по АНД № 507/2021 г. на Районен съд-Велинград.
ВРЪЩА
делото за ново произнасяне от друг състав на Районен съд – Велинград.
Решението е окончателно.
Председател: /П/
Членове:
1. /П/
2.
/П8