№ 24750
гр. София, 14.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20231110111033 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на А. Н. И. срещу „А.Т.Е.Г.“ АД.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. с чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК, чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, чл. 10а, ал. 2 ЗПК, чл. 143, ал. 2,
т. 5 ЗПК, вр. с чл. 146 ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 27.01.2023 г. между нея и ответника „А.Т.Е.Г.” АД е сключен
договор за потребителски кредит от разстояние № 535951. Страните са се договорили
отпуснатият заем да бъде в размер на 500 лв., срок на кредита до 26.02.2023 г., с дължима
една погасителна вноска, размерът на годишната лихва е посочен в допълнително
приложение – 40,54 %, с размер на годишния процент на разходите – 49,00 %. Посочва, че
размерът на общата сума, която следвало да върне е 665,16 лв., формирана по следния
начин: 500 лв. - главница, 16,66 лв. - договорна лихва, 50 лв. - такса за пакет
„Преференциално (ВИП) обслужване“ и 98,50 лв. - неустойка в случай на непредоставяне на
обезпечение. Посочва, че в Приложение № 3, неразделна част към договор за потребителски
кредит № 535951, страните уговорили, че заемателят ще се ползва от условия за ползване на
пакет „Преференциално (ВИП) обслужване“ към процесния договор, за което ищцата
следвало да заплати на кредитодателя такса в размер на 50 лв., която такса се заплащала с
вноската по кредита. В Приложение № 5, неразделна част към договор за потребителски
кредит № 535951, страните уговорили, че се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен
с гарант - две физически лица, с доход не по-малко от 1500 лв. или банкова гаранция в полза
на институцията, отпуснала кредита, като съгласно чл. 4 от Приложение № 5 в случай на
неизпълнение на задължението си по договора да представи обезпечение в срока по
предходната алинея, заемателят дължи на заемодателя неустойка, която ще бъде посочена в
погасителния план и следва да се заплаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните
вноски. Ищцата твърди, че й била начислена неустойка в общ размер на 98,50 лв., тъй като
не представила в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение, посочени в
процесния договор, като месечната погасителна вноска била увеличена на 665,16 лв.
Твърди, че е погасила изцяло кредита. Счита клаузата за неустойка за нищожна поради
противоречие с добрите нрави, поради неспазване на нормите на чл. 11, чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр.
1
с чл. 22 ЗПК, както и за неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП.
Посочва, че неустойката представлява още едно допълнително обезщетение за неизпълнение
на акцесорното задължение, от което обаче не произтичат вреди, а уговарянето й е в
нарушение на чл. 33 ЗПК. Посочва, че клаузата не е индивидуално уговорена. Твърди на
следващо място, и че сключеният кредит е нищожен, тъй като не е налице съществен
елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите по кредита.
Твърди, че в пряко нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 1 и ал. 4, вр. с чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК ответното дружество не е включило в ГПР разходите за „допълнителна
услуга“ „Преференциално (ВИП) обслужване“, която е свързана с отпускането, усвояването
и управлението на заема, по своята същност представлява печалба за кредитора, надбавка
към главницата, която се плаща периодично, поради което следва да е част от годишния
лихвен процент (ГЛП) и ГПР. Твърди, че услугата за „Преференциално (ВИП) обслужване“
изобщо не е изпълнявана от ответното дружество, а дори и да е изпълнявана, то тя е част от
управлението на кредита, поради което кредиторът няма право да събира такси за нея – чл.
10а ЗПК. С оглед гореизложеното се иска от съда да постанови решение, с което да прогласи
нищожността на клаузите на чл. 3, чл. 4, чл. 5 в Приложение № 3 и на чл. 4 в Приложение №
5, представляващи неразделна част от договор за потребителски кредит № 535951, както и
да осъди ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 148,50 лв., представляваща
недължимо платени, при липса на основание суми както следва: 50 лв. - такса за пакет
„Преференциално (ВИП) обслужване“ и 98,50 лв. - неустойка в случай на непредоставяне на
обезпечение на кредитора по договор за потребителски кредит № 535951, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба (01.03.2023 г.) до
окончателното изплащане, както и да й бъдат присъдени сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника, с който оспорва
предявените искове. Не се оспорват твърденията на ищеца, че между страните е бил
сключен договор за кредит с посочените в исковата молба параметри. Счита, че неустойката
не е нищожна, като същата не надхвърля предвидените за това функции. Начисляването на
неустойка в настоящия случай се извършва и произтича от неизпълнение на задължението
на кредитополучателя да учреди и/или представи надлежно обезпечение на кредита –
поръчители или банкова гаранция, като според ответника тя не следва да се включва към
годишния процент на разходите. Сочи, че неустойката се дължи само при неизпълнение на
договора от страна на заемателя. Твърди, че неустойката е индивидуално уговорена между
страните. Посочва, че съгласно сключения между страните договор за кредит, размерът на
годишния процент на разходите е изчислен съгласно формулата, посочена в Приложение 1
от Преходните и заключителни разпоредби на ЗПК. Твърди, че клаузата за преференциално
обслужване на кредита не е нищожна, като същата не е свързана с усвояване или
управление на кредита. Кредитополучателят самостоятелно е избрал опцията да получи
допълнителен пакет от услуги при кандидатстването за кредита, като договорът е можело да
бъде сключен и без тази услуга. Оспорва ищцата да е погасила сумата в размер на 148,50
лв., с оглед на което моли за отхвърлянето на предявените искове. Претендира разноски.
Разпределение на доказателствената тежест:
По исковете с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 19, ал. 4 и ал. 5
ЗПК, чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, чл. 10а, ал. 2 ЗПК, чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗПК, вр. с чл. 146 ЗПК,
евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже, че оспорените клаузи са
2
нищожни на заявените с исковата молба основания, а именно, че чрез същите се нарушават
изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 33 ЗПК, чл. 10а ЗПК, че са неравноправни клаузи по
смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗПК, евентуално, че оспорените клаузи накърняват добрите
нрави, т. е. че накърняват принципите на справедливостта, добросъвестността в
гражданските и търговските взаимоотношения.
В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, както и че на
потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да
бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на
договора.
По иска с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищцата е да
докаже, че е заплатила твърдените суми, че те са постъпили в патримониума на ответника, а
ответникът следва да докаже, че сумите са платени на годно правно основание.
СЪДЪТ ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване между страните по делото фактите, че между страните е
сключен процесният договор за кредит, както и че същият е с посоченото в исковата молба
съдържание, ведно с Приложение № 3, в което е уговорено заплащането на такса в размер на
50 лв. за ползване на пакет „Преференциално (ВИП) обслужване“ и Приложение № 5, в
което е уговорена неустойка за непредоставяне на обезпечение.
Съдът обявява на страните, че служебно следи за неравноправност на клаузи от
договора за потребителски кредит, за което предоставя на страните при условията на
състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на
неравноправност на клаузи от договора.
По доказателствата:
Съдът намира, че следва да приеме представените към отговора на исковата молба
писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на
правния спор.
Съдът счита, че искането на ищцата по чл. 190 ГПК следва да бъде отхвърлено,
доколкото към отговора на исковата молба ответникът представя процесния договор и
приложения, а относно твърдението за плащане на исковата сума тежестта е на ищцата,
освен това за установяване на това обстоятелство е поискана ССчЕ, което искане е
основателно и следва да бъде уважено.
Искането на ищцата за издаване на съдебно удостоверение следва да се остави без
уважение като неотносимо, доколкото по настоящето дело се оспорват конкретни клаузи на
сключен между страните договор, като между страните не се спори, че договорът е сключен,
както и че въпросните клаузи са включени в него, като фактите по сключени между
страните други договори са неотносими за настоящия правен спор.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 11.10.2023 г. от
09:45 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
3
настоящото определение.
ПРИЕМА представените с отговора на исковата молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата по чл. 190 ГПК, както и искането за
издаване на съдебно удостоверение.
ДОПУСКА на основание чл. 195, ал. 1 ГПК съдебно-счетоводна експертиза, вещото
лице по която, след като се запознае с доказателствата по делото и извърши необходимите
справки, да отговори на всички формулирани въпроси в исковата молба, като ОПРЕДЕЛЯ
депозит в размер на 300 лв., вносим от ищцата, в едноседмичен срок от получаване на
съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице А. Т. Б., която да се уведоми за възложената експертиза
и да се призове за съдебно заседание след представяне на доказателства за внесен депозит,
като в призовката бъде посочено, че заключението следва да бъде представено не по-късно
от една седмица преди съдебното заседание с преписи за страните.
УКАЗВА на страните, че следва най - късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по - късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.governmentbg/MPPublicWeb/defaultaspx?id=2).
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните препис от настоящото определение, а на ищцата - и
препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4