Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 343/28.06.2018 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в
публично съдебно заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Административен съдия: Соня Камарашка
при секретаря Д*** Д*** с участието на
прокурор Галя Александрова при Окръжна прокуратура гр.Монтана, като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 266
по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно - процесуалния кодекс (АПК) във
вр. с чл. 211 от
Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на А.П.Д. с ЕГН * чрез
пълномощника му адвокат Г.Г. ***, против Заповед №301з-1142/23.04.2018год. на
Директора на ОД МВР - Монтана, с която на основание чл.194, ал.2, т.1 във вр.
чл.197, ал.1, т.1 във вр. чл.198, ал.1 от ЗМВР и чл.204, т.3 от ЗМВР в
качеството му на държавен служител – младши инспектор, му е наложено
дисциплинарно наказание „мъмрене” за срок от един месец. С жалбата се оспорва
законосъобразността на заповедта. Твърди се, че оспорената заповед е
незаконосъобразна и е постановена при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. В заключение се моли за отмяна на
оспорената заповед.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно
призован, не се явява, представлява се от адвокат Г.Г. от МАК с пълномощно
приложено по делото, като поддържа жалбата на заявените в нея основания, по
същество моли за отмяна на заповедта. Излага подробни съображения по съществото
на спора, счита, че липсва извършено дисциплинарно нарушение. Не претендира
разноски.
Ответникът - Директорът на Областна дирекция
на МВР - Монтана редовно призован в съдебно заседание се представлява от главен
юрисконсулт Катя Д*** с надлежно пълномощно приложено по делото, излага
подробни съображения за неоснователност на подадената жалба, като по същество
моли съда да я отхвърли. Излага подробни съображения в представена по делото
писмена защита.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Монтана, конституиран като страна в производството на основание чл.16 от АПК, в
подробно мотивирано писмено заключение и по съществото на делото, развива
доводи за незаконосъобразност на издадената заповед.
Обжалваната заповед №301з-1142/23.04.2018год. на Директора
на ОД МВР - Монтана е ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, (по аргумент от л.5 по делото) от надлежна страна - адресат на акта, имаща право и
интерес от обжалването.
Разгледана по същество настоящият състав я
намира за основателна.
Доказателствата по делото са писмени. Прието
е заверено копие от административната преписка и са изискани допълнителни
писмени доказателства.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на
страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
До Директора на ОД на МВР - Монтана е
изпратено писмо рег.№ 7855р-145/08.01.2018 г. на Дирекция "Вътрешна
сигурност" МВР, в което се съдържат данни за допуснати нарушения при
изпълнение на Организационно-технологичните правила за работа с АИС
"Видеозаснемане на пътен контрол", утвърдени със Заповед №
8121з-1154/01.09.2017год. във връзка със Заповед №8121з-1107/25.08.2017год. на
Министъра на МВР.
С резолюция на Директора на ОД на МВР - Монтана
е разпоредено извършването на проверка за установяване служителите от ОД на МВР
- Монтана, посочени в цитираното писмо, както и проверка за изясняване на
изнесените факти и обстоятелства. Проверката е възложена на Началник група
„ОДПКПД” ст. Инспектор К*** К*** .
След получаване на предварителните данни за
извършени нарушения на служебната дисциплина, Директора на ОД на МВР - Монтана изискал
от Дирекция "Вътрешна сигурност" файловете с видео информацията от
автоматизирана система "Видеозаснемане на пътен контрол" л.13 от
делото, които съответно му били предоставени с придружително писмо.
С Докладна записка рег.№ 5184/09.03.2018 г.
приложена на л.10,11 от делото е установено при преглед на конкретно описани на
л. 12 от делото видеофайлове: че на 09.12.2017 г. за времето от 16,00 часа до 17.00
часа служителите мл. автоконтрольор В*** В*** и мл. автоконтрольор А.Д.
/настоящ жалбоподател/ са извършвали контрол на пътното движение на КПП гр.Лом със
служебен автомобил оборудван със система за видеонаблюдение, монтирана в
автомобил, съгласно утвърден часови график с ежедневна форма на отчетна л.17,20,21
от делото. Било установено от видеофайловете, че по време на спиране на някой
от автомобилите за проверка, единият служител извършва спирането, а другият се
намира в служебния автомобил. В хода на снетите сведения от служителите,
конкретно от настоящият жалбоподател мл. автоконтрольор А.Д. се твърди, че при
извършването на проверки са имали постоянен визуален контакт по между си и през
цялата смяна не са имали конфликт с проверяваните водачи и пътници, като единия
служител е извършвал проверки чрез РСОД в служебния автомобил. За работната
смяна служителите са установили общо 29 нарушения от водачи на МПС и са
съставили 15бр. АУАН и 8бр. глоби с фиш, като са извършвани проверки през РСОД
и е отразявано взетото отношение, видно от приложените ежедневни форми на отчет
и часовия график за деня. По - нататък в справката е посочено, че при
извършваната дейност служителите от сектор „ПП” мл. автоконтрольор В*** В*** и
мл. автоконтрольор А.Д. /настоящ жалбоподател/ са допуснали обаче незначителни
пропуски, изразяващи се в това, че при спиране на автомобилите за проверка от
единия от служителите, другият се е намирал в служебния автомобил, като
независимо от това, че са имали постоянен визуален контакт по между си, не са
се подсигурили в достатъчна степен, за да може да реагират веднага при
възникнала необходимост. Описано е, че служителите са изпълнили много добре
поставените задачи по контрол на пътното движение, като от допуснатите
незначителни пропуски в служебната дейност не са настъпили вредни последици. С
докладната записка до Директора на ОД МВР – Монтана е предложено на служителите
от сектор „ПП” - мл. автоконтрольор В*** В*** и мл. автоконтрольор А.Д.
/настоящ жалбоподател/, да бъде наложено дисциплинарно наказание „мъмрене” за
срок от един месец. Жалбоподателят на 04.04.2018год. се е запознал с докладната
записка, както и че в три дневен срок може да подаде писмени възражения, видно
от собственоръчното изписване върху докладната записка.
В хода на проверката са снети сведения от
жалбоподателят и е приложен протокол от изслушване на осн. Чл.206, ал.1 от ЗМВР
в присъствието на Директора на ОД МВР – Монтана и на старши експерт и мл.
Специалист човешки ресурси, на жалбоподателят - А.П.Д. - мл. автоконтрольор І
степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност”
от сектор „Пътна полиция” при ОД МВР – Монтана, тъй като е допуснал нарушение
на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че на 09.12.2017год. за времето
от 16.00часа до 17.00часа, служителите младши инспектор В*** В*** – младши
автоконтрольор и младши инспектор А.Д. младши автоконтрольор са извършвали
контрол на пътното движение на КПП – Лом. При спиране на някой от автомобилите
единият от служителите е извършвал проверката, а другия се е намирал в
служебния автомобил, като независимо от това, че са били в постоянен визуален
контакт, не са се подсигурили в достатъчна степен, за да може веднага да
реагират при възникнала необходимост. С действията си А.П.Д. е нарушил чл.62,
ал.1 от Инструкция №8121з-749 от 20.10.2014год. за реда и организацията за
осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение – „Проверка на водач
и МПС се извършва задължително при неработещ двигател най-малко от двама
полицейски служители при следните тактически действия: проверяващия полицейски
служител подхожда към превозното средство отзад и отстрани с необходимото внимание,
като застава отстрани на МПС, зад водача извън обсега на отварящите се врати;
проверяващият визуално се ориентира за броя на лицата в автомобила и
превозвания товар.” Установено е, че двамата служители са изпълнявали в
по-голям обем разпоредените им задачи по контрол на пътното движение и са
констатирали множество нарушения, за което са съставили съответните АУАН и фиш.
Като действията на жалбоподателят съставляват дисциплинарно нарушение по
смисъла на чл.194, ал.2,т.1 от ЗМВР „неизпълнение на разпоредбите на този закон
и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите
и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник - министрите и
главния секретар на МВР и на преките ръководители”. Прието е че тъй като отклонението
от изискванията е незначително, а от допуснатите пропуски в служебната дейност
не са настъпили вредни последици, нарушението е квалифицирано като маловажно,
за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „мъмрене” за срок от
един до три месеца. При изслушването на жалбоподателят същият в обясненията си
е отразил, че „нямам възражения”.
На 23.04.2018 г. е издадена и оспорената в
настоящото производство Заповед №301з-1142/23.04.2018год. на Директора на ОД
МВР - Монтана, на основание чл.194, ал.2, т.1 във вр. чл.197, ал.1, т.1 във вр.
чл.198, ал.1 от ЗМВР и чл.204, т.3 от ЗМВР, като дисциплинарнонаказващият орган
е приел, че с действията си жалбоподателят е нарушил чл. 62, ал.1 от Инструкция
№ 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на
дейностите по контрол на пътното движение - нарушение на служебната дисциплина
по смисъла на чл. 194,
ал.2, т.1 ЗМВР и е наложил дисциплинарно наказание "мъмрене” за
срок от един месец. Заповедта е връчена лично на А.П.Д. срещу подпис на 26.04.2018
г.
В настоящето производство съгласно чл. 168, ал.
1, вр. чл. 146 от АПК съдът проверява законосъобразността на обжалвания
административен акт, като прецени дали е издаден от компетентен орган и при
спазване на установената форма, спазени ли са процесуалните и материалноправни
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта на закона.
По делото няма спор, че жалбоподателят А.П.Д.
е държавен служител и заема младши изпълнителска служба - мл. автоконтрольор в
сектор „ПП” при ОД МВР – Монтана, видно и
от приложената кадрова справка.
Съгласно чл. 204, т.3
от ЗМВР дисциплинарните наказания се налагат със заповеди, издадени
по т.3 от същата норма от "ръководителите на структурите по чл. 37 - за
всички наказания по чл. 197 за служителите на младши изпълнителски
длъжности". В настоящия случай, предвид вида на наложеното дисциплинарно
наказание - по чл. 194, ал.2,
т.1 от ЗМВР и длъжността, която заема дисциплинарно-наказващият
орган - Директор на ОД на МВР гр. Монтана, както и длъжността, която заема
наказания служител - младши инспектор - младши автоконтрольор, съдът приема, че
заповедта е издаден от компетентен орган.
Редът за провеждане на дисциплинарното
производство е уреден в чл. 205 и
следващите от ЗМВР. Дисциплинарното производство се образува при
наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение и данни за неговия
извършител, като съгласно чл. 205, ал.
2 от ЗМВР за изясняване на постъпилите данни дисциплинарно
наказващия орган може да разпореди извършване на проверка. В случая
дисциплинарно наказващия орган – директора на ОД на МВР с резолюция е
разпоредил извършването на проверка по получените данни за извършено
дисциплинарно нарушение от държавен служител при ОД на МВР Монтана, отнасяща се
до настоящия жалбоподател и е определил проверяващото лице. Въз основа на резолюцията
дисциплинарно разследващия орган е извършил проверка, обективирана в докладна
записка рег. №5184 от 09.03.2018год., която е предоставена на Директора на ОД
на МВР Монтана, в качеството му на дисциплинарно наказващ орган. В изпълнение
на разпоредбата на чл. 206, ал.
1 от ЗМВР, дисциплинарно наказващият орган преди налагане на
дисциплинарното наказание е изслушал държавния служител.
Настоящият съдебен състав, намира, че
оспорената заповед макар да е издадена от компетентен орган в рамките на
предоставените му правомощия и да не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, то е налице нарушение на материалноправните разпоредби
по издаването й.
Приетата от дисциплинарнонаказващия орган
фактическа обстановка е неясна и противоречива. В оспорената заповед на А.П.Д.
е вменено нарушение на чл.62, ал.1 от Инструкция №8121з-749 от 20.10.2014год.
за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното
движение. Изпълнителното деяние, с което е осъществено нарушението е описано по
следния начин: на 09.12.2017год. за времето от 16.00часа до 17.00часа, служителите
младши инспектор В*** В*** – младши автоконтрольор и младши инспектор А.Д.
младши автоконтрольор са извършвали контрол на пътното движение на КПП – Лом.
При спиране на някой от автомобилите единият от служителите е извършвал проверката,
а другия се е намирал в служебния автомобил, като независимо от това, че са
били в постоянен визуален контакт, не са се подсигурили в достатъчна степен, за
да може веднага да реагират при възникнала необходимост.
От горното следва, че фактическата
обстановка, при която е извършено нарушението, вменено на А.П.Д., е останала
неизяснена – не са разграничени действията на всеки от двамата участници в
наряда, а едно и също действие - извършването на проверката, се вменява във
вина и на двамата, като доказателствата са категорични, че всъщност проверката
е извършвана само от единия от тях.
На следващо място съдът намира, че не са
събрани достатъчно доказателства, сочещи по несъмнен начин, че А.П.Д. е нарушил
разпоредбите на подзаконовия нормативен акт чл.62, ал.1 от Инструкция
№8121з-749 от 20.10.2014год. за реда и организацията за осъществяване на
дейностите по контрол на пътното движение, която изисква вторият
служител от наряда да осигурява извършването на проверката, като застава на
подходящо и безопасно място, осигуряващо добра видимост и визуална комуникация
с останалите служители. По делото не са събрани данни, А.П.Д. да не е изпълнил
това си задължение, тъй като видно от сведенията на дисциплинарно наказаните,
както и в самата Заповед е посочено, че „са били в постоянен визуален контакт”,
като единия се е намирал в автомобила.
Съгласно чл. 62, ал.1 от Инструкция
№8121з-749 от 20.10.2014год. за реда и организацията за осъществяване на
дейностите по контрол на пътното движение действала към момента на издаване на
оспорената заповед, проверка на водач и МПС се извършва задължително
при неработещ двигател най-малко от двама полицейски служители при следните
тактически действия: проверяващият полицейски служител подхожда към превозното
средство отзад и отстрани с необходимото внимание, като застава отстрани на
МПС, зад водача извън обсега на отварящите се врати; проверяващият визуално се
ориентира за броя на лицата в автомобила и превозвания товар; проверяващият
полицейски служител се представя, като произнася длъжността, фамилията,
структурното звено и повода за спиране; проверяващият полицейски служител
изисква от водача и пътниците необходимите документи, като те се предоставят от
тях без служителят да навлиза в пространството на проверяваното ППС; при
поискване полицейският служител показва своята служебна карта или полицейски
знак; при извършването на проверката полицейският служител следи проверяваните
лица да не изхвърлят вещи и предмети. При прочита на посочената като нарушена
разпоредба за съда се налага извод, че тя разписва задължения единствено за
този от двамата полицейски служители, който активно извършва проверката, т.е.
спира проверявания автомобил и изисква документите на водача. В случая това е
бил мл. автоконтрольор В*** В*** , видно от приложеното сведение на л.16 от
делото, а не жалбоподателя, поради което разписаните от т.1 до т.6 на ал.1
тактически действия не са относими за отговорността на А.Д.. Единствено за
относимо по този текст би могло да се счете общото задължение по ал.1 проверка
на водач и МПС да се извършва най-малко от двама полицейски служители.
Тълкувайки тази разпоредба, съдът счита, че вложеният в нея смисъл се отнася до
задължението всяка проверка на водач и МПС да се извършва в наряд от двама
полицейски служители, т.е. нарядът не може да се състои от по-малко от двама
служители, а не означава, че при конкретната проверка на документите на водача
и МПС и двамата полицейски служители следва да се намират извън полицейския
автомобил и да се подсигуряват в достатъчна степен. Аргумент в тази посока са
включително разписаните в ал.1, от т.1 до т.6 тактически действия, които следва
да се извършат при проверка, при които тактически действия се говори за
действията, които трябва да извърши този от полицейските служители от екипа,
който осъществява конкретната проверка-например говори се, че
"проверяващият полицейски служител" подхожда към превозното средство,
" проверяващият" визуално се ориентира, " проверяващият
полицейски служител" се представя, "проверяващият полицейски служител"
изисква от водача и т.н. Самата разпоредба не изисква и двамата, или всичките
(ако са повече от двама) да се намират извън полицейския автомобил и да се
подсигуряват, а вмененото деяния е именно такова - …другият се е намирал в
служебния автомобил, като незавасимо от това, че са били в постоянен визуален
контакт, не са се подсигурили в достатъчна степен, за да може веднага да
реагират при възникнала необходимост.....
Ето защо, след като смисълът на посочената
като нарушена разпоредба на чл. 62, ал.1 от Инструкцията се свежда до това по
време на наряд с оглед извършване на проверки да са налични най-малко двама
служители, а не и двамата съвместно да осъществяват конкретните проверки, то не
е налице и нарушение на тази разпоредба. Аргумент
в посока на горните изводи е и разпоредбата на чл. 62, ал.2, т.1 и т.2 от
Инструкцията действала към момента на издаване на оспорената заповед. Именно тя
регламентира дължимото поведение на втория служител от наряда, в случая
жалбоподателят. Съгласно тези разпоредби вторият служител от наряда осигурява
извършването на проверката, като застава на подходящо и безопасно място,
осигуряващо добра видимост и визуална комуникация с останалите служители; води
непрекъснато наблюдение за поведението на водача и пътуващите в автомобила
лица. Разпоредбата е обща и изисква такова дължимо поведение от втория служител
от наряда, каквото се следва в конкретната създадена ситуация. Тази разпоредба
не предписва конкретно поведение за подсигуряване - тя нито задължава служителя
да стои в автомобила, нито извън него, нито му вменява да застане на точно
определено място - отдясно, отляво, пред или зад полицейския или проверявания
автомобил, нито разписва конкретното отстояние на служителя от полицейския или
проверявания автомобил, нито предписва друго конкретно поведение. Това е и
правилния подход на законодателя, защото във всяка конкретна ситуация вторият
служител от наряда следва да има такова поведение, което е съобразено с
обстоятелствата на конкретно създалата се обстановка. Достатъчно е поведението
му да е от такова естество, че това подходящо и безопасно място, на което е
застанал и което не е разписано точно - то може да бъде и вътре, и извън
полицейския автомобил, да му осигурява добра видимост и визуална комуникация с
останалите служители. В случая не е доказано от ДНО, че като се е намирал в
полицейския автомобил, А.Д. не се е подсигурил в достатъчна степен независимо,
че са били в постоянен визуален контакт. Изискването от същата норма за
непрекъснато наблюдение за поведението на водача и пътуващите в автомобила лица
също не е казуистично и конкретно, не е посочено от кое място следва да се
извърши, още по-малко да е налице подсигуряване в достатъчна степен, то може да
се осъществи и от позицията на жалбоподателят в полицейския автомобил, стига от
тази позиция да има възможност за непрекъснато наблюдение за поведението на
водача и пътуващите в автомобила лица.
За съда се налага извод, че вмененото деяние
на А.П.Д. е общо, бланкетно, непочиващо на конкретно действие и /или бездействия
на наказания и не обоснова ангажиране на неговата дисциплинарна отговорност.
Предвид гореизложеното, Заповедта от
Директора на ОД МВР - Монтана, макар и издадена от компетентен орган, при
спазване на установената форма и административно - производствените правила, е
постановена при съществено нарушение на материалния закон и не е съобразена с
целта на закона, при което се явява незаконосъобразна и следва да се отмени. Жалбата,
като основателна следва да се уважи.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.172, ал.2, предл. второ от АПК, Административен съд Монтана, ІІ-ри състав,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №301з-1142/23.04.2018год. издадена
от Директора на ОД МВР - Монтана, с която на основание чл.194, ал.2, т.1 във
вр. чл.197, ал.1, т.1 във вр. чл.198, ал.1 от ЗМВР и чл.204, т.3 от ЗМВР на А.П.Д.
с ЕГН * в качеството му на държавен служител – младши инспектор е наложено
дисциплинарно наказание „мъмрене” за срок от един месец, като
незаконосъобразна.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба чрез Административен съд - Монтана пред Върховен
административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните.
На основание чл.138, ал.1 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните.
Административен
съдия: