№ 21254
гр. София, 22.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ХР. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20221110167166 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по предявени от “***” АД против
Т. С. Я. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422
ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено, че ответникът дължи на ищеца половината от сумите по
Заповед за изпълнение № 1391/20.04.2022 г. по гр.д. № 2168/2022 г. по описа
на РС П., а именно: сумата от 516,11 лв. - главница за доставена от
дружеството топлинна енергия до имот с адрес: гр. П., кв. „***, през периода
от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците
считано от входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
съда - 18.04.2022 г., до погасяване на вземанията и сумата от 55,76 лв. - лихва
за забава за периода 09.07.2020 г. - 31.03.2022 г. Претендира разноски.
В исковата молба ищецът сочи, че ответникът като собственик или
ползвател на ½-ра ид.ч. от имота дължи суми за ТЕ, като до имота през
исковия период е доставяна ТЕ за битови нужди.
Подаден е писмен отговор в срок от ответника. Оспорва да е собственик
или ползвател на имота и до него да е доставяна ТЕ в посочените количества.
1
Оспорва ответницата да е потребител на ТЕ.
Като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид
становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, съдът
намери следното:
Установителният иск е предявен от процесуално легитимирана страна и
при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим.
Правният интерес от воденето му се обосновава от приложеното ЧГД №
02168/2022 г. по описа на ПРС. От него е видно, че със заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1391/20.04.2022 г., ответникът е
осъден да заплати на ищеца вземанията, предмет на предявения
установителен иск.
В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът е подал възражение срещу
издадената заповед. Искът за установяване на вземането по чл. 415, ал. 1, т. 1
от ГПК е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Разгледан по същество главният иск е частично основателен.
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия
ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между
страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за
процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване.
От приетия по делото договор за продажба на държавен недвижим имот
по Наредбата за държавните имоти от 11.03.1993г., се установява, че въз
основан а заповед № 533/05.03.2993г., ИК ОНС (СНС) продава на С.С.Р.
2
апартамент № 41, находящ се в гр. П. на ул. „***.
От приетото по делото Удостоверение с изх.№ 271/02.22.2022г. от „П. И.“
ЕООД, се установява, че недвижим имот, находящ се в гр. П. на ул. „***“,
жилищна сграда бл. 10, вх. Б, ет.5 е идентичен по сега действащия
административен адрес на гр. П., кв. „***
От приетото по делото удостоверение за наследници с № *** от
22.03.2010г., издадено от община П., се установява, че С.С.Р. е починал на
22.02.1995г., като е оставил наследници по закон С.Ф.Р. – съпруга, син В.С.Р.
и дъщеря Т. С. Я..
От горното съдът може да направи извод, чрез верига от косвени
доказателства, като взе предвид договорът за продажба на държавен
недвижим имот по Наредбата за държавните имоти от 11.03.1993г., както и
удостоверение за наследници с № *** от 22.03.2010г., издадено от община П.,
че процесният недвижим имот е придобит по време на брака в режим на СИО
от С.С.Р. и от С.Ф.Р..
След смъртта на С.Р., съгласно чл. 9, ал.1 ЗН преживелият съпруг
наследява част, равна на частта на всяко дете. След като се съобрази, че
имотът е придобит в режим на СИО и ½-ра ид.ч. от него представлява лична
собственост на преживелия съпруг, то наследниците по закон наследяват
равна част от останалата ½-ра ид.ч, а именно по 1/6-та всеки. Така делът на
С.Ф.Р. в процесния недвижим имот заедно с притежаваните от нея ½-ра ид.ч
се увеличава до 2/3-ти ид.ч. (½-ра ид.ч, + 1/6-та = 2/3-ти), а квотите на
низходящите от първа степен В.С.Р. и Т. С. Я. възлизат в размер на по 1/6-та
ид. ч.
Следователно и на основание чл.5, ал.1 ЗН ответницата се легитимира
като собственик на 1/6 ид.ч. от процесния недвижим имот.
Предвид цитираната норма на чл. 153 ЗЕ, ответницата, като собственик на
идеална част от топлоснабдения имот е обвързана по силата на закона от
облигация с ищцовото дружество по отношение на доставяната до имота му
топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от нейна страна, че
желае да закупува доставяната в имота от ищеца топлинна енергия, поради
което и същата дължи заплащане на цената на доставяната до имота му
топлинна енергия.
3
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите
условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.
150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото
си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно чл.143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез
индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово
разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по
наредбата. При кредитиране заключението по СТЕ, съдът приема за
установено по делото, че постъпващата в АС ТЕ е измервана с ултразвуков
топломер № 60094614, с изтекъл срок на метрологична проверка и с неясна
годност, което представлява сериозно нормативно нарушение и вещото лице
не може да потвърди сумата за БГВ, начислени за периода 14.06.2020г.-
11.08.2020г. която възлиза в размер на 99.63лв. Начислените при ищеца
количества потребена от ответника топлинна енергия са съответни на
отчетената от измервателните уреди, като сумата /главница/, която абонатът
дължи за ТЕ възлиза в размер на 1027.36 лв., от която сума следва да бъде
извадена начислената сума за БГВ в размер на 99.63 лв. Така сумата
/главница/ възлиза в размер на 927.73 лв. Ответницата, като собственик с
квота от 1/6-та ид.ч. от процесния недвижим имот следва да отговаря до
размера на притежаваната от нея идеална част. Така ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 154,62 лв., като до пълно
предявения размер, искът следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
По иска по чл. 415, ал.1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД:
Когато вземането е срочно, то е изискуемо на срока, и длъжникът изпада в
забава ако не плати на падежа, без да е нужна покана за изпълнение - чл. 84,
ал. 1 ЗЗД. В ОУ е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат
4
месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 -дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, като е предвидено, че при
неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер
на законната лихва. През 30 -дневния период от време вземането е ликвидно,
а след изтичането на този срок вземането става и изискуемо. В ОУ изрично се
посочва, че неполучаването на съобщение за стойността на ТЕ, не
освобождава потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума.
В случая, ответникът има задължение да плати стойността на доставената и
използвана ТЕ, което не е изпълнено в 30 -дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнася, поради което ответникът е в забава, за което по
гореизложените съображения не е нужна покана, поради което възраженията
на ответника в обратен смисъл са неоснователни. Лихвата за забава върху
главницата за процесния период следва да се изичисли въз основа на
установената по делото главница, която настоящия съдебен състав определи
съобразно притежаваната от ищцата квота в размер на 154, 62 лв. за периода
09.07.2020 г. - 31.03.2022 г., лихвата забава върху главницата от 154,62 лв.
възлиза в размер на 27.10 лв. до която сума искът следва да се уважи, а за
разликата до пълно предявения размер, следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът, съобразно уважената част от исковете. Предвид
обстоятелството, че уважената част от исковите претенции съставлява 29,85
%, в този смисъл дължимите разноски, направени в производството по чл. 410
ГПК са в размер на 21,72 лв., представляващи заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение. За исковото производство ответникът
следва да заплати на ищеца сторените от него разноски, съобразно уважената
част от исковете в размер на 36,19 лв., представляваща заплатена държавна
такса, и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по чл. 78, ал. 8
ГПК.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски,
съобразно с отхвърлената част от исковете в размер на 284,19 лв. за исковото
производство. Ответникът няма право на отделно адвокатско възнаграждение
в заповедното производството за подадено възражение и такова не следва да
5
му бъде присъждано /в този смисъл Определение №45/23.01.2019г. по ч.т.д.
№3074/2018г. на ВКС, I ТО, Определение №140/19.03.2020г. по ч.т.д.
№236/2020г. на ВКС, II ТО и др./.
С оглед обстоятелството, че възнаграждение на вещото лице по
назначената СТЕ в размер на 300 лв. е заплатено от бюджета на съда,
разноските следва да се разпределят съобразно уважената/отхвърлената част
от исковете в тежест на страните, като бъдат възложени по реда на чл.77 ГПК
в полза на съда.
Така на осн. чл. 77 ГПК, ищецът следва да заплати в полза на съда сума в
размер на 213,14 лв. пропорционално на уважената част от исковете, а
ответникът сумата от 86,86 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Т. С. Я., ЕГН **********, да дължи
на „*** П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.П., ж.к.
”**”, ТЕЦ „**“, сумите, както следва:
– на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ,
сумата от 154,62 лв., главница за доставена от дружеството топлинна енергия
до имот с адрес: гр. П., кв. „***, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главниците считано от депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 18.04.2022 г., до
погасяване на вземанията и сумата от 27,10 лв. - лихва за забава за периода
09.07.2020 г. - 31.03.2022 г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ за заплащане цената на топлинна енергия до пълния предявен
размер от 516,11 лв., както и иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД до
пълния предявен размер от 55,76 лв., представляваща лихва за забава,
начислена върху вземането за топлинна енергия за периода от 09.07.2020 г. -
31.03.2022г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Т. С. Я., ЕГН **********, да
заплати на „*** П.” АД, ЕИК ***, сумата от 21,72 лв., представляваща
разноски в заповедното производство по чл.410 ГПК по №02168/2022г. по
6
описа на ПРС, както и сумата от 36,19 лв., представляваща разноски в
исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „*** П.” АД, ЕИК ***, да
заплати на Т. С. Я., ЕГН **********, сумата от 284,19 лв., представляваща
разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Т. С. Я., ЕГН **********, да заплати в полза на Софийски
районен съд, сумата от 86,86 лв., представляваща дължими разноски, на осн.
чл.77 ГПК.
ОСЪЖДА „*** П.” АД, ЕИК ***, да заплати в полза на Софийски
районен съд, сумата от 213,14 лв., представляваща дължими разноски, на осн.
чл.77 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7