Решение по дело №1135/2020 на Районен съд - Плевен

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 №

гр. Плевен, 15.06.2020 год.

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             ПЛЕВЕНСКИ  РАЙОНЕН СЪД,  VII-ми граждански състав в открито съдебно  заседание на десети юни през две хиляди и двадесета година в състав:                                        

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ : ЗОРНИЦА БАНКОВА

 

При секретаря Поля Цанева, като разгледа докладваното от съдия Банкова гражданско дело №1135 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното :         

Производство по реда на чл.127а от СК.

Пред Плевенски районен съд е постъпила молба от Н.И.В., като майка и законен представител на малолетните деца ***В., род. ***г. и ***В., род.***г., против М.Г.В..В молбата се твърди, че с влязло в сила решение №1161/05.08.2015г. по гр.д.№3435/2015г. по описа на ПлРС, с което е утвърдено споразумение между страните за прекратен с развод брак, родителските права върху родените от брака деца, че са предоставени на майката, а на бащата определен режим на лични отношения. Посочва се, че  между майката и децата е налице силна емоционална връзка, че живеят при нея в България след развода, както  и че майката от края на 2019г. се е установила да живее и работи в Австрия. Същата многократно е провела разговори с ответника относно пътуването на децата, но той категорично изразявал несъгласие да подпише необходимите документи за излизане на децата в чужбина.Въз основа на изложеното, моли да се даде разрешение от съда, което замества съгласието на другия родител, за пътуване на детето до Австрия, страните членки на Европейския съюз, като и Турция / с цел почивка/, за срок от пет години и  и се разреши издаването на нов задграничен паспорт.

Ответникът, чрез процесуалния си представител е оспорил искането, като се развиват подробни съображения в с.з.

         Дирекция „Социално подпомагане” гр. Плевен ангажира становище, че е в интерес на децата да се уважи молбата.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

 Видно, е от представеното копие от удостоверение за раждане от ***г***, че като родители на детето ***В., род. на ***г., и като родители са посочени Н.И.В. и М.Г.В.. 

 От направена служебна справка се установява, че с решение №1161/05.08.2015г., постановено по гр.д.№3435/2015г. по описа на ПлРС,   упражняването на родителските права върху децата, са предоставени на майката, като на бащата е определен режим на лични контакти с децата.

 Представени са доказателства, че майката живее и работи легално в Австрия.

         При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

С разпоредбата на чл.127а от СК се уреждат отношенията между родителите при разногласие между тях относно пътуването на дете в чужбина. В този случай липсата на съгласие между родителите се замества от решението на съда. Конкретният казус попада в приложното поле на визираната разпоредба, доколкото съгласно чл.76, т.9 от ЗБЛД, за пътуване в чужбина на малолетни и непълнолетни лица и поставени под пълно запрещение лица, е необходимо нотариално заверено писмено съгласие от родителите, настойниците или попечителите, като при разногласие между родителите спора се решава по реда на чл.127а от СК. Няма съмнение, че даването на съгласие съгласно цитираните разпоредби на закона, са част от кръга правомощия на родителите в отношенията им с децата, поради което следва да се приеме, че при липса на съгласие по тези въпроси спорът следва да бъде решен по исков ред от районния съд. В този смисъл предявеният иск се явява допустим.

 С оглед на спорните въпроси, дали са налице условията за уважаване на молбата, е допуснато изслушване на детето, което е навършило десет години, съгласно ЗЗДетето, приет е социален доклад.

В с.з. детето *** е посочило, че е в добри отношения и с двамата родители, живее с баба си, дядо си по майчина линия и братчето си.Посочва, че желаят да отидат при майката, но бащата не е съгласен, тъй като го е страх, че няма да се виждат.посочва, че майката не е забранявала контакти с бащата. Заявява, че е говорила с баща си и има намерение пак да разговаря, тъй като желае да запази връзката с него.Социалния работник заявява, че детето е адекватно и разбира ситуацията.

 От представения социален доклад се установява, че е видно, че е проведен разговор с децата и същите са заявили желание да отидат при майка си.Посочва се, че бащата е изразил опасения , че няма да може да ги вижда и затова не е съгласен да даде разрешение.Изложено е, че децата са се разстройвали от думите на баща си, когато е  казвал, че не го обичат и затова искат да пътуват при майка си, Детето *** е посочила в разговор със социалния работник, че, бащата нееднократно е говорил лошо за майката,“ че докато е ходил да изкарва пария, тя е ходила по мъже“. Посочено е, че детето *** е споделило, че бащата има пушка и пистолет и са стреляли с пистолета един път.

Съдът намира, че предявеният иск от ищцата за даване на  разрешение на децата да пътува до Австрия и страните членки на Европейския съюз, без съгласието на баща му е основателен, като съображенията за това са следните:

        След съобразяване с всички доказателства по делото, съдът счита, че е в интерес на децата да им бъде разрешено да пътуват до Австрия и страни членки на Европейския съюз,както и  Турция/ за почивка/,  без съгласието на бащата, тъй като на майката е предоставено упражняването на родителските права с влязло в сила решение, майката пребивава постоянно в страна- членка на ЕС, има възможност да се грижи за децата и може да създаде нормални условия за живот същите.

Съдът счита, че ограничение в броя на пътуванията, времето и продължителността им, при съобразяване режима на лични отношения с бащата, не се  налага, тъй като майката е задължена по силата на решението за упражняване на родителските права да спазва режима на лични отношения. Съдът отчита, че в семейноправните отношения съгласно закона и трайната съдебна практика, върховенство имат интересите на детето. Освен това осъществяването на правото на свободно предвижване е регламентирано в Конституцията на Република България. Съдът е взел и предвид съдебната практика, съгласно която съдът може да разреши конкретни пътувания-за определен период от време, до определени държави  или неограничен брой пътувания, през определен период от време, до определени държави./Р№789 от 13.01.2011г. на ВКС по гр.д.№45/2010г., III г. о, ГК/.В случая съдът приема, че са налице условия да се разреши децата да пътуват за период три години от датата на влизане на съдебното решение. Следва да се съобрази и чл.10, т.2 от Конвенцията на ООН, за свободно предвижване на лицата в страната и  извън страната.

        Доводите на представителя на ответника, че пътуванията на детето зад граница биха могли да възпрепятстват възможността му да се вижда с него, са ирелевантни за спора. Ответникът разполага с влязло в сила съдебно решение, с което е определен режимът на лични контакти и при неизпълнението му от страна на ищцата, ответникът разполага с правна възможност за защита на интересите си.

Поради изложеното, молбата се явява основателна и следва да се уважи.

Останалите възражения не следва да ги обсъжда, като неотносими към спора.

          По така изложените съображения съдът

 

                                                                  Р Е Ш И :

           РАЗРЕШАВА на основание чл.76, т.9 от Закона за българските лични документи във вр. чл.127а от СК на Н.И.В., ЕГН**********, както майка и законен представител на децата ***В., ЕГН********** и  ***В., ЕГН**********,  да  снабди  децата ***В., ЕГН********** и  ***В., ЕГН**********, с паспорт за пътуване в чужбина,

          РАЗРЕШАВА на основание чл.76, т.9 от Закона за българските лични документи във вр. чл.127а от СК на малолетните деца ***В., ЕГН********** и  ***В., ЕГН**********, да пътуват със своята майка Н.И.В., ЕГН********** или с изрично упълномощено от майката лице, без съгласието на бащата М.Г.В., ЕГН**********, до Република Австрия, до други страни-членки на Европейския съюз, и Република Турция/ с цел почивка/, за период- три години, считано от влизане в сила на решението.

            ДОПУСКА на осн. чл.127а, ал.4 от СК ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението.

             След влизане в сила на решението заверен препис от същото да се изпрати на ОД на МВР гр. Плевен и ДСП ОЗД-Плевен за сведение.

            Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: