РЕШЕНИЕ
№ 3198
гр. София, 20.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря М.
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20251110208402 по описа за 2025
година
I.). ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл.72 от ЗМВР.
ОБРАЗУВАНО Е ПО ПИСМЕНА ЖАЛБА с вх. № 186930 от
09.06.2025г., подадена чрез ССЕВ на 29.05.2025г. в 10:45 часа на
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ Г. Д. Г., с ЕГН: ********** (и с известна по делото
самоличност), СРЕЩУ ЗАПОВЕД ЗА ЗАДЪРЖАНЕ НА ЛИЦЕ с рег. №
225зз - 806 от 28.05.2025г., ИЗДАДЕНА ОТ В. Б. П. на длъжност
„разузнавач“ в 01 РУ при СДВР към Министерството на вътрешните работи
(МВР), връчена на 28.05.2025г., с която е постановено на основание чл.72,
ал.1, т.1 от ЗМВР задържане за срок от 24 (двадесет и четири) часа в сградата
на 01 РУ - СДВР на ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ Г. Д. Г., с ЕГН: **********.
В ЖАЛБАТА НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ Г. Д. Г. ОТ
УПЪЛНОМОЩЕНИЯ МУ ЗАЩИТНИК АДВОКАТ А. В., и съгласно
постъпилите по делото писмени доказателства и писмена защита, се
инвокират подробни съображения, касаещи предмета на съдебния спор и
водещи до материалната и процесуална незаконосъобразност на постановения
индивидуален административен акт. ПРЕДЯВЯВА СЕ ИСКАНЕ въпросната
обжалвана пред съда заповед да бъде отменена. ПРЕТЕНДИРАТ СЕ
РАЗНОСКИ, като се представят доказателства за тяхното извършване.
ОТВЕТНИКЪТ И ВЪЗЗИВАЕМА СТРАНА ПО ЖАЛБАТА НА
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ Г. Д. Г. - ПОЛИЦЕЙСКИЯТ ОРГАН В. Б. П. на
длъжност „разузнавач“ в 01 РУ при СДВР към Министерството на вътрешните
1
работи (МВР), РЕДОВНО ПРИЗОВАН, СЕ ЯВЯВА, но излага лично и чрез
надлежен процесуален представител, както и в писмена защита, съображения
за неоснователност на подадената жалба. ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ.
II.). СЪДЪТ КАТО ОБСЪДИ на основание чл.13 и чл.14 от НПК
всестранно, обективно и пълно доводите на страните, събраните по делото
писмени доказателства и гласни доказателства, съгласно приложението на
закона и по силата на вътрешното си убеждение, НАМИРА ЗА
УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:
III.). ЖАЛБАТА Е ДЕПОЗИРАНА в законоустановения 14
(четиринадесет) дневен преклузивен срок на 29.05.2025г. чрез ССЕВ и на
същата дата до Софийски Районен съд в законовия срок до 12.06.2025г.;
от процесуално легитимирана страна, с обоснован и доказан правен интерес,
срещу индивидуален административен акт по чл.21 от АПК, връчен на
28.05.2025г., подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и
функционално компетентен съд, като жалбата е редовна от външна страна с
посочване на изискуемите по закон реквизити, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА
ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА при допустимо развило се пред Софийски
Районен съд административно производство с оглед константната съдебна
практика, че първа инстанция по разглеждане на жалби срещу заповеди по
чл.72 от ЗМВР е районният съд, а не административния съд, последният
представляващ касационна инстанция на съдебния акт, поставен от районния
съд в такова производство.
IV.). РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО - ЖАЛБАТА Е
ОСНОВАТЕЛНА.
V.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият
факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Г. Д. Г. с ЕГН: ********** имал чисто съдебно и
своя месторабота. Пътувал е в чужбина, без да се замесва в
противообществени прояви и/или в престъпления на национално и/или
международно ниво. Бил е спортист - плувец. Притежавал е положителни
характеристични данни и изградено достойно име. За него са липсвали
проблеми или свързаност с органите на полицията до 28.05.2025г. Нямал е
никакви криминални регистрации. Конкретно спрямо него не са били
регистрирани в системите на МВР, СРП, СГП и/или НСлСл каквито и да е
било преписки или разследвания по наказателни производства по съставите на
чл.194 и други от НК. Срещу него не е имало образувани въобще каквото и да
е било досъдебни производства и/или прокурорски преписки, включително и
такива конкретно под номерата - № 225 ЗМЕ/К 1016/2025г. по описа на 01 РУ-
СДВР и пр.пр. № 24889/2025г. по описа на СРП или под № 225 ЗМК
1017/2025г. по описа на 01 РУ-СДВР и пр.пр. № 24889/2025г. по описа на СРП.
Действително към 28.05.2025г. с първото действие по разследването по НПК е
било образувано на същата дата реално досъдебно производство с № 225 ЗМК
1017/2025г. по описа на 01 РУ-СДВР и пр.пр. № 24889/2025г. по описа на СРП
за установяването на автора или авторите на престъпление по чл.194, ал.1 от
НК, за това, че на 26.05.2025г., около 18:30 часа от магазин “Patrizia Pepe” в
2
гр.С., бул. „В.“ № ** са били отнети чужди движими вещи - скъпоструващи
три броя чанти с марка “Patrizia Pepe” от владението на Д. Н. - продавач-
консултант в магазина, без нейно съгласие, с намерението да бъдат
противозаконно присвоени. Органите на МВР били задържали по ЗМВР за
срок до 24 (двадесет и четири) часа с цитирането във всяка заповед (като е
нелогично и в тези заповеди да има техническа грешка) на конкретен номер -
№ 225 ЗМЕ/К 1016/2025г. по описа на 01 РУ-СДВР, спрямо четири
(евентуално) съпричастни лица - А. Д. Ч., А. В. З., В. П. Л. и Д. В. Б., родени
съответно през 2008г.; 2006г.; 2008г. и 2009г. (били са младежи към
26.05.2025г. - това е денят на кражбата).
В досъдебно производство с № 225 ЗМК 1017/2025г. по описа на 01 РУ-
СДВР и пр.пр. № 24889/2025г. по описа на СРП липсвали обективни факти по
НПК или оперативни данни по ЗМВР жалбоподателят Г. да е бил свързан с
посочените четири лица или със случая по чл.194, ал.1 от НК от 26.05.2025г.,
около 18:30 часа в магазин “Patrizia Pepe” в гр.София, бул. „В.“ № **.
Жалбоподателят Г., роден през 1995г. (разликата му с посочените четири
лица във възрастово отношение е била над 10 (десет) години) от гр.С., ж.к.
„Л.“, бл.**, вх**, ет.*, ап.**, бил задържан на 28.05.2025г. в 14:15 часа до
29.05.2025г. в 11:00 часа, като изпуснал полети си до В., или за срок до 24
(двадесет и четири) часа от полицейският орган В. Б. П. на длъжност
„разузнавач“ в 01 РУ при СДВР по искане на неговите колеги (оперативни
работници - издирвачи) от т.нар. „Криминална полиция“ при 01 РУ-СДВР или
РУ-Сердика.
Органът П. се съгласил да съдейства на колегите си по тяхно искане, като
следвало да задържи по ЗМВР определено лице, и без да е бил получил или
поискал достъп до материали по преписката, за да прецени самостоятелно по
своя законова преценка по ЗМВР като полицейски орган има ли данни и
основания за задържането на жалбоподателя Г..
Служителят Перянски се насочил със свой колега към дома на
жалбоподателя Г.. Установил го. Същият оказал пълно съдействие и
непротивостоене. В дома му или в негово владение служителят П. не
установил забранени вещества, предмети или откраднати чанти.
Жалбоподателят Г. не е бил например призоваван предварително като
свидетел с оглед даването на сведения (например). Директно бил посетен за
задържането му по ЗМВР. Служителят П. го задържал (с белезници) с
ограничаване на свободното му придвижване за извършване на проверка за
неговата съпричастност към престъпление по чл.194, ал.1 от НК (друг е
въпросът, че цитираното ДП в заповедта е грешно и такова не съществува;
като грешно е цитирано и в четирите заповеди по ЗМВР на четирите
евентуално съпричастни лица към кражбата).
Жалбоподателят Г. бил обискиран по ЗМВР с писмен протокол. Срещу
него била издадена от полицейският орган В. Б. П. на длъжност „разузнавач“ в
01 РУ при СДВР към Министерството на вътрешните работи (МВР) писмена
заповед с рег. № 225зз - 806 от 28.05.2025г. (Жалбоподателят Г. бил след това
отведен в 01 РУ-СДВР) за задържането му за срок до 24 (двадесет и четири)
3
часа. Бил е отразен за влизащо лице в полицейското управление в регистъра на
задържаните лица в 01 РУ-СДВР. В 11:00 часа на 29.05.2025г. бил освободен.
В заповедта било посочено правното основание по чл.72, ал.1, т.1 от
ЗМВР „с оглед извършването на проверка за съпричастност към
извършено престъпление - кражба по чл.194 от НК по досъдебно
производство № 225 ЗМЕ/К 1016/2025г. по описа на 01 РУ-СДВР“.
Други фактически данни за деянието, мястото му, отнетите вещи или
механизма му не са били записани в заповедта за задържането на
жалбоподателя Г. за срок до 24 (двадесет и четири) часа. Такива факти
служителят П. не е съобщавал на жалбоподателя Г., дори в устна форма към
момента на задържането му (защото не е знаел случая и фактите, при което
деянието е било извършено, и на което събитие изначално не е пряк или
опосреден очевидец).
С писмо с вх. № 200658 от 09.06.2025г. от Началника на 01 РУ-СДВР се
уточнявало, че в заповедта срещу жалбоподателя Г. е била „допусната
техническа грешка“ в частта на правилният номер на ДП, който бил и
следвало да се чете като № 225 ЗМК 1017/2025г. по описа на 01 РУ-СДВР и
пр.пр. № 24889/2025г. по описа на СРП.
От друга страна в екземпляра на жалбоподателя Г. не била посочена
прокурорската преписка, както се цитира в писмото на 01 РУ СДВР. Реално в
01 РУ-СДВР не е имало досъдебно производство № 225 ЗМЕ/К 1016/2025г. по
описа на 01 РУ-СДВР, а само такова под № 225 ЗМК 1017/2025г. по описа на
01 РУ-СДВР.
VI.). ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА се установява по
безспорен и категоричен начин от събраните в административното
производство писмени доказателства. Писмените доказателства по делото във
връзка със събраните по инициатива на съда справки (а именно справката за
съдимост, справките от СРП, СГП и НСлСл, справките от СДВР и други) са
единни, категорични и непротиворечиви. Справките и писмените
доказателства по делото са съставени от компетентни длъжностни лица по
установения от закона ред в кръга на техните правомощия (по служба).
Доказателствената стойност на събраните писмени доказателства е висока и
достоверна в значителна степен, съгласно принципите на процесуалния закон.
Решаващата инстанция на Софийски Районен съд, Наказателно
отделение, намира, че писмената доказателствена съвкупност е единна,
последователна и непротиворечива. Фактите по делото се изясняват на базата
писмената документация. Не е необходимо събирането на други доказателства
и доказателствени средства, доколкото за съда случаят е ясен и безспорен.
Съдът е следвал и следва логическата връзка между фактите по делото на
базата на събраната по делото доказателствена съвкупност. Спорът по делото
не е по фактите или по доказателствения материал, а по правото. Съдът
подчертава, че жалбоподателят Г. не е имал никаква свързаност с
престъплението по чл.194, ал.1 от НК. Липсват оперативни данни по ЗМВР
или доказателства по НПК да е познавал четирите лица А. Д. Ч., А. В. З.,
В.П.Л. и Д. В. Б. Тези четири лица въобще не споменават в сведенията си в ДП
4
жалбоподателя Г.. Последният няма връзка с инкриминирания казус. В дома
му не са били намерени чанти - като откраднати или придобити от лицата. В
себе си жалбоподателят Г. не е държал забранени вещества или предмети.
Оказал е пълно съдействие по случая. Според справките на СРП, СГП, НСлСл
и СДВР, които са решаващите доказателства (но не и единствения правен
извод за материалната незаконосъобразност на издадения индивидуален
административен акт), жалбоподателят Г. реално, обективно и фактически е
имал „неизяснена роля“ (връзка, или функция) в разследваното престъпление
по чл. 194, ал.1 от НК.
Фактът на образуване на досъдебно производство по НПК според съда не
предоставя право на полицейски орган по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР да задържа
свидетел, който няма никаква фактическа връзка с основното събитие по НПК
или с оглед извършването на проверка за установяването на съпричастност
към престъплението чрез задържането му по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Според
доказателствата по делото жалбоподателят Г. към инкриминирания период не
е бил например издирван от органите на МВР, съда и/или прокуратурата, за да
има основания за задържането му, защото евентуално се е укривал, след
призоваването му. Не са налице факти, че жалбоподателя Г. е искал да
възпрепятства органите на разследването; нито се установява да е укривал
доказателства; да е предупреждавал свидетели и т.н. Първо е бил задържан по
ЗМВР и след това в негово присъствие е бил извършен обиск по ЗМВР или
оглед на имота му, при които действия не са установени откраднатите чанти
от конкретното ДП.
Не се установява в момента на фактическото задържане на жалбоподателя
Г. същият да е бил уведомен ясно и изрично в този момент, а не по-късно,
защо е задържан, доколкото според заповедта по ЗМВР се е задържал като
извършител с цел установяването чрез проверка на неговата съпричастност
към престъплението по чл.194 от НК, а според справките на обвинителните
власти - същият е имал „неизяснена роля“ в престъплението - включително и
към датата на задържането му на 28.05.2025г.
По делото не е налице категорично и осъзнато обективирано изявление от
жалбоподателя Г., че същия например е отказал да получи адвокатска помощ.
Полицейският орган, дори и при такъв отказ на жалбоподателя Г., ако
защитата му от адвокат е задължителна с оглед вида на разследваното тежко
престъпление, следва да създаде процесуални гаранции първо да гарантира
адвокатска помощ, особено, ако ще последват ограничения спрямо правата на
жалбоподателя Г. (което и на практика се е случило), и едва след този момент
може да бъде разгледан последващ отказ на лицето да получи адвокатска
защита (а не преди това).
Доказателствената стойност и релевантност (правна значимост) на
кредитираните доказателства по делото обуславят извеждането на
фактическите обстоятелства от предмета на доказване в производството като
пълни, последователни, изчерпателни и детайлни. По делото не се установява
непротиворечив доказателствен материал.
Поради еднопосочността и непротиворечивостта на писмените
5
доказателства по делото, съдът не следва да излага още по-подробни
допълнителни съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per
argumentum a contrario”.
VII.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на
правото):
РЕШАВАЩАТА ИНСТАНЦИЯ НА СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
УСТАНОВЯВА, ЧЕ съгласно посоченото в заповедта на въззиваемата страна
В. Б. П., задържането на жалбоподателя Г. Д. Г. е било осъществено на
основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. В заповедта, обаче, органът П. е допълнил
и посочил (дописал е закона) и друго правно основание, което е обвързал с
нормата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР - а именно, за извършването на проверка
чрез установяване на неговата съпричастност към престъплението по
образуваното ДП с № 225 ЗМЕ/К 1016/2025г. по описа на 01 РУ-СДВР. Не е
техническа грешка погрешно посоченото и реално несъществуващо ДП - с №
225 ЗМЕ/К 1016/2025г. по описа на 01 РУ-СДВР. Тази „техническа грешка“ е
била налична и в заповедите на четирите задържани лица А. Д. Ч., А. В. З., В.
П. Л. и Д. В. Б. Напротив, налице е липсващо основание в издадената срещу
жалбоподателя Г. заповед по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Такова ДП не е
съществувало реално. В заповедта не е отразено въобще откъм факти и право
в какво се изразява конкретния случай, който касае и дали касае именно
реалното ДП с № 225 ЗМК 107/2025г. по описа на 01 РУ-СДВР. Цитирана е
нормата на чл.194, ал.1 от НК в заповедта на жалбоподателя Г. и това е
единственото вярно и точно посочено обстоятелство (извън неговата
самоличност и време на задържането му).
Съгласно чл. 30, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ)
всеки има право на лична свобода и неприкосновеност. Разпоредбата на чл. 30,
ал. 2 от КРБ предвижда, че никой не може да бъде задържан, подлаган на
оглед или обиск или на друго посегателство върху личната неприкосновеност
освен при условията и по реда, определени със закон. Според чл. 30, ал. 3, изр.
първо от КРБ, единствено и само в изрично посочените от закона неотложни
случаи компетентните държавни органи могат да задържат граждани, за което
незабавно се уведомяват органите на съдебната власт. В срок от 24 (двадесет и
четири) часа от задържането органът на съдебна власт се произнася по
неговата законосъобразност (чл. 30, ал. 3, изр. 2 от КРБ).
В съответствие с чл. 5, § 1, изр. 1 от Конвенцията за защита правата на
човека и основните свободи (КЗПЧОС), ратифицирана със закон на Народното
събрание от 31.07.1992г. (ДВ бр. 66/1992 г., в сила за РБ от 07.09.1992г. ),
всеки има право на свобода и сигурност.
В юриспруденцията на ЕСПЧ са изведени няколко стандарта при
закрилата на това право.
Първият е изчерпателност на изключенията по чл. 5, § 1, изр. 2, б. „а“ - б.
„г“ от КЗПЧОС, чието тълкуване трябва да е задължително стриктно, а
разширителните обосновки при приложението им са недопустими. Целта е да
се гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от свобода на
основание, което не е предвидено в Конвенцията.
6
Вторият е законност на лишаването от свобода по националния закон,
както от процесуална, така и от материалноправна страна. За целта чл. 5, § 2 -
§ 5 от КЗПЧОС въвежда гаранции относно свеждането до минимум на
рисковете от произвол при ограничаването на свободата. Т. е правото по чл. 5,
§ 2 от ЕКПЧ задържаното лице незабавно да бъде уведомено за основанията
за ареста си при задължение на Държавата чрез компетентния национален
орган да обоснове всяко едно лишаване от свобода на всеки един етап. Същата
тази правна закрила и формираната трайна юриспруденция на ЕСПЧ по чл.5
от КЗПЧОС изключва категорично възможността едно лице да бъде лишено
от свобода, независимо под каква форма и за какъв срок, на неизвестни за него
основания.
Фактите, които пораждат подозрение в извършването на престъпление и
обосновават първоначалното задържане на лицето не трябва да са от същото
ниво както тези, необходими за осъждането му или дори за повдигането на
обвинение, но във всички случаи трябва да бъдат конкретизирани в степен и
да бъдат съобщени, така че арестуваното лице да добие незабавно известна
представа в какво е заподозряно, съгласно Решение на ЕСПЧ от 11.07.2000 г.
по дело D. v T. по жалба № 20869/92 - § 56.
Обратното, недопустимо е по всеки един минимален национален и
международен стандарт фактите, а не правото (изводът е на съда),
обосноваващи подозрението в престъпление, изобщо да не са посочени в акта
за задържане и да не са съобщени на задържаното лице незабавно при
лишаването му от свобода.
СПОРЕД СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ е допуснато съществено процесуално
нарушение на административно-производствените правила на АПК, тъй като
към момента на фактическото задържане на жалбоподателя Г., не му е било
съобщено изрично, ясно, категорично и фактически в този момент от
въззивамата страна П.- за какво е бил задържан и поради какви причини. В
този момент (а не в момента на конвоирането му в сградата на 01-во РУ при
СДВР или при последващото попълване на писмената документация по
делото) не му е била осигурена и адвокатска защита, нито възможност да се
свърже с адвокат, нито са му били разяснени фактически неговите възможни
права - например, че има правото на адвокатска защита; че има правото да не
се самоуличава в престъпление; че има правото да уведоми свой близък, че е
задържан; че има правото да разбере в този момент фактическото и правното
основание за задържането му и други. Липсата на информация за тези факти и
обстоятелства не освобождава административният (полицейски) орган П. от
задължението му да съобщи на жалбоподателя Г. в момента на ограничаване
на правото му на свободно придвижване какви са били основанията за
задържането му - и фактически, и правни. Нещо повече, чрез този пропуск е
нарушено правото на задържаното лице незабавно да бъде уведомено за
основанията за задържането си (към този момент, а не последващо), залегнало
изрично, както в чл. 5, § 2 от КЗПЧОС, така и в практиката на ЕСПЧ по
въпросите относно законността на задържането. В тази насока, съдът се
позова изцяло на казуалното тълкуване от константната съдебна практика на
административните съдилища от Решение № 2890 от 29.01.2025г. по адм.д.
7
№ 8479/2024г. на АССГ; от Решение № 23324 от 07.07.2025г. на АССГ по
адм.д. № 4431/2025г. Т.е. основанията за извършването на полицейски арест и
съгласно постановките на Решение от 25.05.2023г. на СЕС по дело № С
608/2021г. подлежат на незабавно съобщаване на адресата на задържането (за
всяко обвинение) - на достъпен за него език по подходящ начин, за да се
гарантира ефективната възможност задържаното лице да оспори пред съдебен
орган чрез реализирането на правото му да обжалва своето задържане на
основание чл.5, §4 от КЗПЧОС. Съгласно Решение от 25.05.2023г. на СЕС по
дело № С 608/2021г. основанията за задържането на лица, заподозрени или
обвинени в извършването на престъпление следва да съдържат цялата
необходима информация, за да имат те възможност ефективно да оспорят
законосъобразността на задържането си. Тази информация трябва да съдържа
описание на релевантните факти, известни на компетентните органи, сред
които фигурират известните време и място на настъпване на фактите;
формата на конкретното участие на тези лица в предполагаемото
престъпление и дадената неокончателна правна квалификация, като
същевременно се отчита стадия на наказателното производство, така че да не
се вреди на напредването на текущо разследване. В тази насока е Решението
по делото „Фокс, Камбел и Хартлей срещу Обединеното Кралство“ 1990г.
на ЕСПЧ. Изисква се да съществува като реалистична възможността
правното средство за защита срещу задържането да бъде упражнено
практически. За изпълването на тези изисквания се предпоставя спазването на
принципа за незабавност в съобщаването на основанието за задържането на
лицето и необходимото съдържание на съобщението за основанието за
задържането на лицето. В тази насока е Решението по делото „Мируей
срещу Обединеното Кралство“ 1994г. на ЕСПЧ. Само посочването на
правното основание за задържането или цитирането на досъдебното
производство с посочване на неговия предмет не е достатъчно към момента на
задържането на лицето, за да се счита осъщественото задържане по ЗМВР за
законосъобразно. В случая, това изискване спрямо жалбоподателят Г. не е
било гарантирано от полицейския орган П. в момента на фактическото
задържане на лицето на 28.05.2025г. в 14:15 часа, а не в момента на
буквалното издаване на заповедта за задържането му, от която е получил
препис на 29.05.2025г.
Въззиваемата страна не доказва да е връчила препис от заповедта преди
задържането на лицето, нито се установява да е съобщила на жалбоподателя Г.
защо се задържа. В заповедта по ЗМВР не е описано с реквизити какво точно е
осъществил същият или как е извършил престъплението по чл.194, ал.1 от
НК. Отразено е било, че се задържал по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, за да може
чрез проверка тепърва да се установява неговата съпричастност към
престъплението по чл.194, ал.1 от НК, вместо да бъде призован - без усилия и
без ограничаване на права. Без извършване на полицейски произвол. Отчита
се, че не е посочен и размера на съставомерната вреда. Не е достатъчно да се
очертае изпълнителното деяние от хипотезата и диспозицията на правната
норма на престъпния състав с цитирането й или с посочването на цифровото й
изражение. Тези пропуски в действията на въззивмата страна П. са
8
съществени и абсолютни, тъй като опорочават цялостната процедура по
издаването на принудителната административна мярка по чл.72, ал.1, т.1 от
ЗМВР. Жалбоподателят Г. не следва да разбира за основанията за
ограничаване на правото му на свободно придвижване след издаване на
заповедта за задържане или при конвоирането му до 01 РУ-СДВР – а само в
момента, когато му се е отнела свободата образно казано, доколкото
ограничаването на правото на свободно придвижване на всяко лице следва да
се извършва само за постигане на легитимните цели на закона. След като
целите на закона се постигат и без задържането на лицето по ЗМВР,
административният орган следва да предпочете това приложение на закона,
тъй като е пропорционално на допустимата административна намеса. Това
задължение на административния орган по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР следва да е
сторено в точния начален момент преди или в момента на фактическото
задържане на лицето и да е доказателствено обезпечено към момента на
издаването на индивидуалния административен акт по чл.72, ал.1, т.1 от
ЗМВР. По този начин се извършва баланс между интересите на Държавата, и
личните права на задържания субект, доколкото правото на свободно
придвижване е изключителна ценност от конституционен ранг, като
ограничаването й следва да са става по изключение, а не по принцип и то
спрямо свидетели по досъдебните производства. Основанията за задържането
на едно лице не следва да се извеждат от съдържанието на действията, които
се извършват с лицето - например при неговия разпит; при извършване на
обиск; при евентуално претърсване и изземване в негово присъствие, и т.н.
Задържаното лице Г. обективно не е било уведомено за фактическите и правни
основания за ограничаване на правото му на свободно придвижване.
Доказателствата по делото не установяват това да е реално и фактически
сторено, като задължение на полицейския орган П. Последващото
уведомяване на жалбоподателя Г. с издадената заповед от 28.05.2025г. за
неговите субективни права и за правното му положение на задържано по
ЗМВР лице, не води до „саниране“ на допуснатото съществено процесуално
нарушение при издаването на индивидуалния административен акт, което е
ограничило правото на защита на задържания субект. Издаването фактически
на 29.05.2025г. на заповедта за по-ранен час - за 14:15 часа на 28.05.2025г. не
води до саниране на взетото задържане по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР с обратна
сила и не доказва по никакъв начин, че то е започнало именно в този по-ранен
момент, а именно точно в 14:15 часа на 28.05.2025г. Съдът отбелязва, че в
заповедта по ЗМВР не е удостоверено изрично в колко часа е бил връчен
преписа от заповедта - преди задържането или след задържането на обекта на
принудителните действия. Няма логика и не се доказва заповедта за
задържането на жалбоподателя Г. да е издадена по време на фактическото му
задържане, доколкото служителите на 01 РУ-СДВР, сред които е бил и
въззиваемата страна П., са извършвали „обезпечаване на периметъра“ с оглед
извършвания обиск и/или оглед по ЗМВР (като е по-малко вероятно е тези
действия да са били сторени по НПК - липсват в ДП такива доказателства).
РЕШАВАЩАТА ИНСТАНЦИЯ НА СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
СЪОБРАЗЯВА, ЧЕ в този час, жалбоподателят Г. не е имал в 14:15 часа на
9
28.05.2025г. статус на задържано по ЗМВР (а само такъв на пряко уличено (но
е била необходима и изрична проверка) от полицейски власти към
престъпление по чл.194 от НК лице в качеството на извършител, което, обаче
се опровергава от справките на СРП, СГП и НСлСл, че то е имало „неизяснена
роля“ в престъплението). Следва да бъде отчетено, че жалбоподателят Г., след
като е бил първо задържан по ЗМВР, не е държал откраднати вещи в свое
владение; предлагал да посети полицията и без да се задържа; не е
въздействал върху доказателства; не е укривал такива; не е имало опасност да
заличи доказателства или да предупреди свидетели с тяхното повлияване.
Същият не е имал осъждания или криминални регистрации. При тези
проявили се факти е законово недопустимо и нецелесъобразно
жалбоподателят Г., особено като свидетел или като лице с „неизяснена роля“,
която можело да се изясни с проверка, да бъде задържан - липсвала е според
данните от настоящото производство негова фактическа връзка въобще с
престъплението по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР вр. чл.194, ал.1 от НК към момента
на задържането му в 14:15 часа на 28.05.2025г. (а не след това). Липсвало е,
дори възможна заподозряност или уличеност към престъпление - в случая
въззиваемата страна П. не е имал достъп до писмените материали по ДП №
225 ЗМК 1017/2025г. по описа на 01 РУ-СДВР.; същият няма и право на това;
по ЗМВР е изпълнявал на терен на 28.05.2025г. точно определени цели;
полицейският орган не съвместява обвинителни функции; нито има решаващи
правомощия по НПК по досъдебното производство (а само такива по АПК).
Това какво евентуално счита жалбоподателят Г. например не следва да води до
извод, че е извършител на престъпление по чл.194 от НК, за да има основание
и цел приложението на този ред по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за задържането му,
като допустима законова намеса за ограничаването на едно от най-значимите
човешки блага - а именно правото на личната свобода. Законовото
ограничаване на това човешко благо следва, обаче, да се извършва по
изключение (а не като правило на поведение от страна на органите на МВР)
при наличие на доказателства (или доказателствени данни) и при реално
извършено престъпление при фактическа връзка по отношение на неговия
автор (всяко престъпление има своето изражение в определен субект -
неговият автор). По отношение на жалбоподателя Г. липсват и към днешна
дата фактически данни и доказателства за извършено от него престъпление.
Полицейският орган П. не е имал възможност по реда на АПК същият да е
изследвал, проверил или анализирал предварително определена
доказателствена информация, която да го мотивира свободно и независимо по
силата на закона и вътрешното му убеждение, че е налице основание за
задържането на жалбоподателя Г. в 14:15 часа на 28.05.2025г. (а не например,
защото му е било наредено да задържи някого или защото достъп до
материалите от ДП е имал само разследващия орган). Жалбоподателят Г. е
имал право на адвокатска защита, съгласно трайната практика на ЕСПЧ от
този момент. Такава не му е била осигурена. Попълнената към приложената
заповед по ЗМВР декларация за отказ от адвокатска защита от страна на
жалбоподателя Г. не санира това нарушение на органите на МВР (не е ясно
декларацията по какъв начин е била съставена и в кой момент е била
10
попълнена, като дори за съда възникват съмненията за часовото й
антидатиране, като този извод е съотносим и по отношение на издадената
заповед за задържане). Процесната декларация не валидира в същия смисъл и
бездействията на органите на МВР да уведомят жалбоподателя Г. за неговите
права и за правото му на защита от момента, в който събраните в преписката
са го уличавали вероятностно в престъпление. Съдът отчита, че от събраните
по делото писмени доказателства не се установява, като доказано,
фактическото основание на заповедта на въззиваемата страна П. за
задържането на жалбоподателя Г.. Доказателствата по делото не сочат
наличието на свързаност на жалбоподателя Г. с елементи от изпълнителните
деяния на престъпните състави на чл.194 и чл.195 от НК. Този извод се
извежда само в това производство с оглед събраните доказателства към
момента пред настоящият съдебен състав. Изграждането на категоричен извод
за такива факти на база предположения не може да се извършва. ДП се
образува винаги по факта на извършено в обективната действителност реално
престъпление от общ характер. Разследва се извършеното престъпление с
оглед разкриването му и с оглед установяването на неговия извършител. В
преписката по случая жалбоподателят Г. не е имал процесуалното качество на
обвиняем извършител по НПК. Същият не е затруднявал органите на
разследването. Не се е укривал, нито е бил търсен от по-ранна дата. Могъл е
да бъде призован като свидетел (това е несложно правно действие, което не е
намерило приложение, обаче). Било е оказано съдействие, особено при
липсата на избор от негова страна. Целите на ЗМВР са били постигнати с
оглед разкриването на деянието, и без задържането на жалбоподателя Г..
Разпоредената с издадената заповед принудителна административна мярка за
задържането на жалбоподателя Г. противоречи на целта на ЗМВР - същата не е
съобразена със закона и с целта му (чл. 4, ал. 2 АПК). В тази връзка, не е била
съществуваща опасността от отклонението на жалбоподателя Г. - същият е
лице с установена самоличност, с регистриран адрес и с място на установени в
страната трайни фактически връзки, където той е бил съсредоточил своите
жизнени и икономически интереси. Органите на МВР не са били
възпрепятствани да събират доказателства. Жалбоподателят Г. не е бил търсен
въобще от държавните власти. Не е предупреждавал свидетели, нито е
комуникирал с такива. Нито е укривал доказателства. Нито е затруднявал по
никакъв начин към 28.05.2025г. и след това органите на разследването или по
преписката. Задържането му по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е било безпредметно,
непропорционално, неефективно, необосновано, произволно и
нецелесъобразно. Целта на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е преизпълнена от
действията на полицейски орган, които са извън постановеното задържане.
Целите на закона са постигнати и без задържането на жалбоподателя Г., в
чието поведение не се съдържа никаква противоправност и/или укоримост.
Органите на МВР са имали ненарушена възможност да разкрият
престъпността и да й се противопоставят по всички възможни законови
начини съгласно дефинитивните разпоредби на ЗМВР. Административният
орган по ЗМВР следва, обаче, да избере по реда на АПК онази
административна мярка, която е била най-съответна и пропорционална на
11
целите на закона. Ако даден резултат е можел да се постигне и по друг начин,
с по-малко усилия, средства и ресурси, ако същия е по-благоприятен,
административният орган е следвало да приложи този по-благоприятен начин
с причиняване на възможно най-малко вреди. В тази връзка съгласно Решение
на СЕС от 9 февруари 2012 г. по дело „M. U“ C-210/10, т. 23 „при липса на
хармонизация на законодателството на Съюза в областта на санкциите,
приложими при неспазване на условията, предвидени от установен в това
законодателство режим, държавите-членки са компетентни да изберат
санкции, които според тях са подходящи. Те въпреки това са задължени да
упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на
неговите общи принципи, а следователно и при спазване на принципа на
пропорционалността“. Когато по правото на Съюза не се съдържат по-точни
правила за определяне на националните санкции, „санкционните мерки по
национално законодателство не трябва да надхвърлят границите на
подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от
това законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор между
няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко обвързващата
и, че причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение на
преследваните цели“ (т.24 от същото решение). Когато правна уредба по
правото на Съюза препраща към националните разпоредби, член 4, параграф 3
от ДФЕС относно принципа за лоялното сътрудничество, налага на
държавите-членки да вземат всички мерки, които са годни да гарантират
обхвата и ефективното действие на правото на Съюза, като за тази цел,
запазвайки дискреционната си власт по отношение на избора на такива мерки,
те трябва да гарантират, че при всички положения придават на санкцията
ефективен, пропорционален и възпиращ характер. В тази насока е Решение
от 7 октомври 2010 г, дело S. M. S., C-382/09, т. 44 и Решение на СЕС от 9
февруари 2012 г. по дело „M. U“ C-210/10.
С оглед на изложеното съдът намира, че при задържането на
жалбоподателя Г. са допуснати нарушения на процедурата, които в
съществена степен са ограничили възможността на задържаното лице да
разбере причините за задържането си и своевременно да се защити срещу
същото, което се явява достатъчно основание за определяне на задържането
му от 28.05.2025г., записано, че е било започнало в 14:15 часа, като незаконно
от процедурна страна и за отмяна на издадената заповед.
С оглед изложеното съдът следва да постанови решение, с което да
отмени издадената заповед за задържане по ЗМВР спрямо жалбоподателя Г.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
На въззиваемата страна - ответник не са дължими разноски с оглед изхода
на делото.
Отговорността за разноски е обективна, закономерна, причинно
обусловена и логична последица от развитието на съдебния спор и страната
създала виновно предпоставките за образуването му, следва да понесе
санкционните последици за неоснователно му повдигане.
На основание чл.143, ал.1 от АПК административна структура, към която
12
принадлежи ответникът П. като полицейски орган, следва да понесе
разноските за адвокат, сторени от жалбоподателя за всички съдебни
инстанция (и с оглед претендираното) предвид изхода на спора, съгласно
договора за правна помощ за сумата от 1200.00 лева за сторените в
производство разноски за заплатен в брой адвокатски хонорар.
Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата
е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ.
Обемът на процесуалните действия на адвокат А. В. са съответни на
значително положените от него правни усилия като адвокат. Липсват
основания за съда да приеме каквото и да е възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение. Такова само по себе си не е
предявено и би било неоснователно, но и се отчита от съда сложността на
делото - най-вече от правна страна. Правната помощ на адвокат В. е съответна
на реално положения от него по делото значителен адвокатски труд. Адвокат
В. е изготвил жалбата по делото. Представлявал е своя доверител.
Консултирал го е. Извършвал е искания. Излагал е защитни доводи. Положил
е обемни процесуални усилия. Анализирал е доказателства. Изложил е своята
аргументация в жалбата. Изследвал е съдебна практика. Трудът на адвокат В.
е високо квалифициран, всеотдаен и професионален. Съдът отчита вида на
делото. Защитата на адвокат В. е съответна и пропорционално оценена в
разумен и справедлив размер.
VIII.). ПРЕДВИД ИЗЛОЖЕНОТО, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ТИ СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНА И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА
ОБЖАЛВАНАТА ЗАПОВЕД ЗА ЗАДЪРЖАНЕ НА ЛИЦЕ с рег. № 225зз -
806 от 28.05.2025г., ИЗДАДЕНА ОТ В. Б. П. на длъжност „разузнавач“ в 01
РУ при СДВР към Министерството на вътрешните работи (МВР), връчена на
28.05.2025г., с която е постановено на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР
задържане за срок от 24 (двадесет и четири) часа в сградата на 01 РУ - СДВР
на ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ Г. Д. Г., с ЕГН: **********.
ОСЪЖДА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ чрез
законния му представител с административен адрес - гр.София, ул. „Шести
септември“ № 29 ДА ЗАПЛАТИ НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ Г. Д. Г., с ЕГН:
********** на основание чл.143, ал.1 от АПК СУМАТА от 1200.00 (хиляда и
двеста) лева, представляваща сторените в съдебното производство пред
настоящата съдебна инстанция разноски за адвокатски хонорар.
13
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София-град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от
съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14