Р Е Ш Е Н И Е
№ 281
гр.
Русе, 27.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в публично
заседание на четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЪШЪЛ ИРИЕВА
ЗОРНИЦА ТОДОРОВА – МЛ. СЪДИЯ
при участието на секретаря Анелия
Генчева, като разгледа докладваното
от мл. съдия ТОДОРОВА в.т.д. № 348
по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Постъпила въззивна жалба от З****, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр. С****, ****, представлявано от
изпълнителните директори Й.Ц. и Р.Б., чрез юрисконсулт Н.К., срещу Решение № 1345
от 30.07.2019 г., постановено по гр.д. № 5680/2018 г. по описа на Русенски
районен съд.
В жалбата се излагат съображения за
неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния и
процесуалния закон, и необоснованост. Твърди се, че неправилно първостепенният
съд е приел, че с процесната застрахователна полица е застрахована реколтата на
овощните градини на застраховащото лице. Сочи се, че дружеството ясно и
добросъвестно е изразило волята си да застрахова единствено трайните
насаждения, собственост на ищеца. В този смисъл са изложени съображения за
приложимостта на индивидуалните уговорки в застрахователната полица, когато
същите противоречат на общите условия. Твърди се, че обжалваното решение е постановено
в нарушение на процесуалните правила, тъй като същото е немотивирано по
отношение на извода на съда, че договорът за цесия е влязъл в сила. Излагат се
също така съображения, че процесният договор за цесия не е влязъл в сила, тъй
като не са представени доказателства за плащането на цената, съобразно чл. 3 от
договора.
С въззивната жалба се иска решението
да бъде отменено, и вместо него да се постанови друго, с което съдът да отхвърли
предявеният иск поради липса на увреждания по предмета на застраховка и в
условията на евентуалност като недоказан с оглед липата на доказателства за
влизане в сила на договора за прехвърляне на вземането за процесното
обезщетение..
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не
е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна. Постъпило е
писмено становище с вх. № 12197/11.11.2019 г., с който се изразява становище за
неоснователност на жалба.
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава, следва да се разгледа
по същество.
Съгласно
нормата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта - в обжалваната му част.
По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При изпълнение
правомощията си по чл.
269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение
правилността му, по наведените от въззивната страна доводи за неправилност и
необоснованост на първоинстанционното решение, настоящият състав приема от
фактическа страна следното:
Производството
пред първоинстанционния съд е образувано по искове с правно основание чл. 383,
ал. 4, вр. чл ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
С
обжалваното решение З****, с ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление гр.С****, ****,
представлявано от изп.директори Е.И.и Р.Б., е осъдено да заплати на „Д****“ ООД,
с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление с. К****, общ. С****, обл. Р****, ****,
представлявано от управителя С.Ш.Д., сумите: 25 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение по застрахователна полица №
01800100004349/04.09.2016 г. за настъпило застрахователно събитие градушка,
буря, проливен дъжд на 01.06.2017 г., частичен иск от пълния размер от 115
000,95 лв., ведно със законната лихва, считано от 09.08.2018 г. до
окончателното й изплащане, 5 000 лв. лихва за забава за периода 27.06.2017 г. –
08.08.2018 г., частичен иск от пълния размер от 12 827.90 лв., както и 2 885
лв. деловодни разноски..
Настоящата
въззивна инстанция като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира, че фактическата
обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния
съд.
От представените
по делото писмени доказателства – Анкетна карта за регистрация на земеделски
производител (л. 28-32), Договори за замяна на недвижими имоти (л. 16-27) и
Регистър на земеделски земи, гори и земи в ГФ в землището на с. С****, се установява, че „Д****“ ООД е регистрирано като
земеделски производител и притежава земеделски земи, с трайно предназначение
„овощни градини“.
Видно от
приложения по делото Договор за банков кредит от 12.04.2007 г., „Н****“ АД, сега с променено фирмено наименование на „Б****“ АД е предоставила на ЧЗП С.Ш.Д. банков кредит в
размер на 1200000 лева, а „Д****“ ООД е следвало да сключи договор за
поръчителство в полза на кредитора за целия размер и целия период на ползване
на кредита, както и да учреди ипотеки върху собствени земи в полза на банката.
За обезпечаване на кредита също така в чл. 7, ал. 9 от договора е предвидено
ипотекираните овощни насаждения да бъдат застраховани в полза на кредитора или
в полза на ДФ „Земеделие“, срещу следните застрахователни събития: градушка,
буря, проливен дъжд, наводнение, осланяване, пожар на корен, измръзване и
изтегляне, киша, задушаване, щети от падащи летателни апарати, при минимална
застрахователна стойност 492620 лева, като застраховките се поддържат за срока
на кредита.
Страните не
спорят, че между тях е сключен договор за застраховка на селскостопански култури,
обективиран в полица № 01800100004349, сключен на 04.09.2016 г., с бенефициер
„Б****“ АД и период на застрахователното покритие от 05.09.2016
г. до 04.09.2017 г. Видно от приложената
полица в поле данни на застрахованите обекти е посочено: 1) трайни насаждения с
праскови, с местонахождение с. К****, община С****, област Р****, с
№№ 005008; 011002; 01608, със статус: поникнала/разсадена, с площ 48.61 дка и
2) селскостопански култури, поникнала/разсадена, с площ 258.05 дка. Покритите
рискове и за двата застраховани обекта, съгласно полицата са: Клауза А, Б
(градушка, буря, проливен дъжд и пожар на корен), Клауза Г (осланяване), Клауза
В (измръзване и изтегляне) и Клауза Г (осланяване). Застрахователната сума за
всеки един от покритите рискове е съответно 1972.20 лева за декар за първия
застрахован обект и 1974.49 лева за декар за втория застрахован обект. В
приложената полица, страните са уговорили специални условия, съгласно които
застрахователят изплаща обезщетение за количествени вреди върху основния плод,
възлизащи най-малко на 5 на сто от застрахователната сума, настъпили в резултат
на застрахователното събитие.
Във връзка със сключения
застрахователен договор, страните са обвързани от общи условия на
застрахователя по застраховка на селскостопански култури, подписани и предадени
на застраховащия с приемо-предавателен протокол от 07.09.2016 г.
Представена е
метеорологична справка на НИМХ, филиал Варна, която свидетелства за
регистрирана на 01.06.2017 г. силна гръмотевична буря и умерен до силен
краткотраен валеж от дъжд, като в населените места – селата Р****, Б****, С****, К**** и Ю**** е имало
градушка с размер на грахово зърно и силен вятър.
На 01.06.2017 г.,
застраховащото лице „Д****“ ООД е депозирало пред застрахователното дружество
искания за оглед и оценка на щети на застрахованите селскостопански култури.
Оглед на
застрахованите обекти е извършен, като резултатите са отразени в двустранно
подписани протоколи от 07.06.2017 г., а застрахователното дружество е
представило снимки на овощните градини, направени при огледа.
По така
направената застрахователна претенция застрахователното дружество е уведомило „Д****“
ООД, че отказва заплащането на обезщетение, тъй като счита, че плодовете не са
в обхвата на застрахователната полица.
По делото е
представена и неподписана застрахователна полица № 01800100003047 от дата
04.09.2015 г., сключена между същите страни, с период на покритие от 05.09.2015
г. до 04.09.2016 г. за същите земи, но с обект: новозасадени и млади
неплододаващи трайни насаждения.
Вземането по
процесната застрахователна полица е прехвърлено от „Б****“ АД на „Д****“ ООД с договор за прехвърляне на
вземане от 16.04.2019 г. (л. 127), като по делото е представено и
уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД,
изпратено до застрахователното дружество.
Представено е и
Удостоверение от „Б****“ АД за размера на задължението
на „Д****“ ООД по Договор за банков кредит № 440/12.04.2007 г. към 01.06.2017
г.
При
първоинстанционното разглеждане на делото са събрани гласни доказателствени
средства, посредством разпита на свидетеля С. К. – извършил
огледа по молба на застрахователното дружество на застрахованите
селскостопански култури. В своя разпит свидетелят посочва, че си спомня за
случая, той извършил предварителен оглед на реколтата от праскови и кайсии.
След предявяване на протоколите за оглед свидетелят заявява, че ръкописният
текст е изписан с неговия почерк. Въз основа на огледа информира
застрахователното дружество, че градушката е била силна, че има белези на
застрахователно събитие. Изготвеният протокол е за реколтата, свидетелят няма
компетенции за дръвчетата. Направил снимки и ги изпратил на застрахователното
дружество. Свидетелят посочва, че и по отношение на дръвчетата е имало
разкъсвания на кората.
В хода на делото е прието заключение по изготвената
съдебна агротехническа експертиза, след извършен оглед от вещото лице на
процесните овощни градини. Вещото лице посочило какви са действителните
увреждания и какъв процент от
продукцията е увредена и каква е действителната стойност на увредената
продукция по средни пазарни цени при съобразяване на стойността с необходимите
разходи за поддръжка на насажденията на декар, разделени на получената
продукция на декар. С допълнително заключение вещото лице е посочило какъв е
размерът на дължимото обезщетение във връзка с нанесените увреждания по
овощните градини, както и на мораторната лихва за забава за периода от
27.06.2017 г. до 09.08.2018 г. (датата на предявяване на иска).
Въз основа на така
установените правнорелевантни за спора факти от първоинстанционния и въззивния
съд по възраженията на страните, съдът приема следното от
правна страна:
Основното
възражение, релевирано с въззивната жалба е относно обхвата на застрахователния
договор досежно застрахования обект – дали обект на застрахователния договор са
трайните насаждения – овощни дървета, или реколтата – плодовете. Предметът на
застраховката, съгласно разпоредбата на чл. 345, ал. 1 от КЗ е част от
съдържанието на индивидуалния договор за застраховка, като същият се очертава
от страните по него. Правата и задълженията на страните по застрахователния
договор, както и останалите условия по договора се съдържат в общи условия,
които по силата на чл. 348, ал. 1 от КЗ са неразделна част от застрахователния
договор, ако застраховащият ги и приел писмено. Така също законодателят е дал
предимство на индивидуалните уговорки в договора пред тези в общите условия при
съответно несъответствие. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че
първостепенният съд при изследване уговорките между страните по
застрахователния договор относно застрахования обект се е ръководил от горните
принципи, заложени в КЗ и подлагайки на тълкуване действителната воля на
страните, съобразно разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД е достигнал до правилни
правни изводи. В този смисъл съдът намира, че посочвайки като обект на
застраховката „трайни насаждения с праскови“ и „селскостопански култури –
овощия и овощни разсадници“ в застрахователната полица, страните са целели и
изявили воля за застраховането на реколтата - плодовете на овощните дървета. За
да достигне до този извод съдът изходи от разпоредбите на действащите при този
вид застраховки общи условия на застрахователното дружество, които в случая не
противоречат на индивидуалния договор, а съдържат допълнителни уговорки за
отношенията между страните по този договор. Така в раздел ІІ от общите условия,
озаглавен „предмет на застраховане“ е посочено, че това е реколтата от
селскостопански култури и насаждения, с последващо изброяване на културите, в
това число овощия и овощни разсадници: ябълки, круши, кайсии, праскови, череши,
вишни, сливи, дюля …. и др. В т. 3 на същия раздел е предвидена възможност за застраховане и на
новозасадени и/или млади, неплододаващи, трайни насаждения. Така също в раздел
ІІІ „Застрахователни рискове“ е предвидено
съответното обезщетение в зависимост от предмета на застраховане, като т. 5 от
раздела е посочено, че застрахователят изплаща обезщетение за количествени
вреди върху основния плод, настъпили в резултат на описаните застрахователни
събития (градушка, буря, проливен дъжд, наводнение … и пр.), а в. т. 6 са
посочени условията за изплащане на обезщетение когато предмет на застраховане
са новозасадени и/или млади, неплододаващи, трайни насаждени. Действието на
застраховката също е различно уредено, съобразно предмета на застраховане и
вида на културата, като за овощни видове застрахователното покритие е от
момента на процъфтяването и видимото образуване на плода. Така разграничените
два вида предмет на застраховане при този вид застраховка изхожда от наличието
на застрахователен интерес, доколкото същият е условие за действителност на
застрахователния договор, съгласно нормата на чл. 349, ал. от КЗ. В случая по
делото е установено, че процесните овощни градини представляват плододаващи
праскови и кайсии, като в приетото заключение на съдебната агротехническа
експертиза е посочено, че насажденията с праскови и кайсии са живи, плододаващи
и на видима възраст около 15 години. Заключението на вещото лице се подкрепя и от
приложените към същото снимки, направени за целите на експертизата, както и
представените от застрахователното дружество и направени от негов представител
снимки на плодовете при извършения оглед във връзка със застрахователното
събитие. Ето защо, за въззиваемото дружество е налице застрахователен интерес
за застраховане на реколтата от плододаващите овощни насаждения. Същото обаче
не е важимо по отношение на застрахователния интерес за застраховащия по
отношение на самите дървета. Този извод на съда се подкрепя, както от
представените писмени доказателства, така и от заключението на агротехническата
експертиза. Разпоредбата на т. 3 от раздел ІІ на общите условия към договора за
застраховка ясно и недвусмислено е посочено, че предмет на този вид застраховка
могат да бъдат и дърветата, когато обаче те са новозасадени и/или млади,
неплододаващи. И това е така, защото липсва застрахователен интерес за
застраховане на дърветата, когато те са съзрели и плододаващи – тези дървета
при нараняването им проявяват защитни свойства и образуват клей върху
наранената кора, както е посочило вещото лице в приетото заключение на
съдебната агротехническа експертиза.
Извод за това, че
предмет на застрахователния договор е реколтата от овощните дървета може да се
изведе и от включените в индивидуалния застрахователен договор специални
условия, а именно „застрахователят изплаща обезщетение за количествени вреди
върху основния плод, възлизащи най-малко на 5 на сто от застрахователната сума,
настъпили в резултат на застрахователното събитие“. Тези специални условия не
биха били приложими и не биха били включени в индивидуалния договор, ако
предмет на застраховката са самите дървета.
По възражението на
въззивното дружество, че договорът за цесия не е влязъл в сила, тъй като цената
не е платена, настоящата инстанция намира същото за неоснователно. Действително в разпоредбата на чл. 3 от
представения по делото договор за прехвърляне на вземане между „Б****“ АД и „Д****“
ООД е уговорено, че цесионерът придобива собствеността върху прехвърленото
вземане и транслативният (прехвърлителният) ефект настъпва в момента на
заплащане на уговорената от страните цена, но доказателства за плащането на
цената не са представени. Извод обаче за пораждане действието на договора за
прехвърляне на вземане може да се изведе от волеизявлението на цедента,
обективирано в представеното по делото Уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД,
отправено до застрахователното дружество, с което „Б****“ АД го уведомява за
извършеното прехвърляне на вземането, като в същото се съдържа изрично
волеизявление на цедента, че считано от датата на подписване на договора за
прехвърляне на вземането, дружеството цесионер „Д****“ ООД има всички права по
прехвърленото вземане по застрахователния договор, сключен със З****. Това
изявление на цедента, който е носител на правото да получи цената по договора,
несъмнено представлява изявление, че цесията е породила своето транслативно
действие и цесионерът е придобил всички права. В тази връзка е изпълнено и
условието на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, предвид представеното по делото уведомление
за цесията до З****.
Предвид изложеното
и при положение, че в хода на делото е установено настъпването на
застрахователно събитие, покрито от процесния застрахователен договор, както и
настъпването на вреди върху обекта на застраховане вследствие същото това
застрахователно събитие и техния размер, то фактическият състав обусловил
ангажирането на отговорността на застрахователното дружество е доказан. От
приетото по делото заключение на първоначалната и допълнителната съдебна
агротехническа експертиза се установява, че размерът на действителните
увреждане по реколтата на процесните овощни градини е в общ размер на 115000.95
лева.
Правилно се явява
решението и в частта, с която съдът се е
произнесъл по иска за обезщетението за забава върху застрахователното
обезщетение, предвид необоснования отказ на застрахователя да изплати
застрахователното обезщетение, като е приел, че застрахователното дружество е
изпаднало в забава на 27.06.2017 г. (15 дни след представянето на всички
документи за установяването на застрахователното събитие).
Въз основа на
изложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва
да бъде потвърдено.
При този изход на делото право разноски има въззиваемата
страна. Същата е заявила искане за присъждане на разноски, за които е
представила своевременно списък по чл. 80 от ГПК, както и договор за правна
защита и съдействие с уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 750 лева. Ето защо и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на въззиваемото
дружество следва да бъдат присъдени разноските за адвокатско възнаграждение в
размер на 750 лева, които остават в тежест на въззивното дружество.
Воден от горните мотиви, Русенски окръжен съд
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1345 от 30.07.2019 г., постановено по гр.д. № 5680/2018 г. по
описа на Русенски районен съд
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК З****, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. С****, ****, представлявано от изпълнителните директори Й.Ц. и Р.Б.,
да заплати на „Д****“ ООД, с ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление с.К****, общ.С****, обл.Р****, ****,
представлявано от управителя С.Ш.Д., сумата от 750 лева – разноски във
въззивното производство за един адвокат.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС с касационна жалба, в едномесечен срок от съобщението, при
наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.