Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 13.06.2022г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав в
публичното заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и втора година,
в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия Магделинова гр.дело №5154/2020год. и за да се произнесе,
взе предвид следното.
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал.1 от Кодекса за
застраховането.
Ищцата Т.А.Д. излага в
исковата молба, че на 08.08.2019 г., около 21.20ч., в гр. София, л.а. марка
„БМВ“, модел „520 И“ с рег. № ******, управляван от Х.Д.,***, блъска пешеходеца
М.А./неин брат/, който умира. Във връзка със смъртта му чувства болка и
страдание. Станала апатична, самоизолирала се, нямала
желание за ежедневни дейности, нарушил й се съня. Имала близка връзка с
по-малкия си брат, която не прекъснала в годините на разделно живеене. По повод
наличната застраховка „ГО“ подала на 20.02.2020 г. молба пред ответника за
парично обезщетение за неимуществени вреди, по която липсва произнасяне. Въз основа на изложеното
претендира от ответника обезщетение на болките и страданията от смъртта на брат
й в размер на 120 000 лв., ведно със законна лихва от 20.05.2020 г.
(изтичане на тримесечния срок за произнасяне) до окончателното плащане.
Претендира разноски.
Ответникът оспорва исковете по основание и
размер. Твърди липсата на елементи от деликтния състав на отговорността.
Поддържа наличието на изключителна вина на пострадалия, тъй като същият се е
намирал на платното за движение в пияно състояние в условията на падащ мрак. В
условията на евентуалност твърди съпричиняване в размер на 4/5. Оспорва
наличието на емоционална връзка между лицата предвид на обстоятелството, че за
периода 08.03.1978 г. – 10.01.2007 г. загиналият е излежавал девет пъти присъди
лишаване от свобода. При условията на евентуалност счита, че обезщетението не
трябва да надвишава 5 000 лв. и би следвало да е 1 000 лв. Претендира
разноски.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна
следното:
С определение от 24.03.2021г. е прието за безспорно
наличието на застрахователно правоотношение по договор за
застраховка "Гражданска
отговорност" между ответното дружество и собственика на л.а. марка „БМВ“, модел
„520 И“ с рег. № ****** и настъпилата
смърт на брата на ищцата. Представени са писмените доказателства
по ДП №11270/2019г. по описа на СДВР.
Приета е автотехническа експертиза,
по която е направено следното заключение:
-На база документите от досъдебното производство е
направен извод за механизма на ПТП, което е настъпило по широчината на платното
за движение на ул.“Каменоделска“ на около 2,8м вляво от десния бордюр по посока на
движението на автомобила и по дължина на платното за движение, на около 230м.
преди линията на ориентира по посока
движението на същия автомобил. Ударът е настъпил изцяло върху пътната лента, по
която се е движил процесния автомобил;
-Скоростта му в момента на удара е
била 50 км.ч., а непосредствено преди настъпване на ПТП 68 км.ч;
-От техническа гледна точка причината
за ПТП са субективните действия на водача на лекия автомобил БМВ, който се е
движел с по-висока скорост от максимално допустимата, поради което не е имал
възможност да спре преди мястото на удара в момента на първата възможност да
забележи пешеходеца, осветявайки с
фарове, както и субективните действия на пострадалия пешеходец, който се е движел
върху дясната лента за посоката на автомобила, където не е било обозначено за
движение на пешеходци.
Приета е съдебно-медицинска експертиза, по която са
дадени следните отговори:
-Описани са настъпилите увреждания при починалия А.и е
описан конкретен механизъм, по който е получена всяка една.
-Според вещото лице, при наличните данни следва да се
приеме, че основна причина за настъпилата смърт е тежка съчетана
черепно-мозъчна травма, гръдно-коремна и на опорно-двигателния апарат.
-Установените при аутопсията и проведените изследвания
болестни промени и алкохолното опиянение нямат пряко отношение към настъпване
на смъртта.
Събрани са гласни доказателства, от които се установява
следното:
Свидетелката А., дъщеря на ищцата, дава показания, че на
08.08 закарала майка си в „Сити клиник“ за постъпване в болница, за да й направят байпас,
когато й се обадили роднини, че е станала катастрофа, при която чичо й е
починал. Майка й била в отчаяно състояние, опитала се да се хвърли от терасата.
Тя била с брат си като едно семейство. Той бил като баща на свидетелката и я
отгледал, заедно с майка й. Свидетелката няма баща. Нейната майка и чичо й били
винаги заедно, той се трудел за тях, нямал семейство. Майка й отгледала чичо
й, тъй като майка им починала рано. Те
имали и други братя и сестри, които починали преди години. Нейната майка и М.се
виждали често и заедно се прибирали вкъщи. Лятно време чичо й повече прекарвал
при тях. През другото време идвал в София в кв. Орландовци. Нямал семейство, но
имал приятелка, с която се виждал от време на време. Две години след смъртта на
чичо й, майка й все още си седи и не пазарува. Откъдето и да минава се отдава
на спомени, свързани с чичо й. Знае е, че той е бил в затвора и с майка й
винаги му ходели на свиждане. Правел пакости, за да задоволи нуждите на свидетелката,
когато й липсвало нещо. За първи път бил
в затвора през 1978г., когато тя още не била родена.
Свидетелят Д.помни ПТП, в което участвал, и настъпило на
ул.“Каменоделска“. Прибирал се вкъщи към
кв.„Орландовци“ и се движел в тази посока. Имало ремонт на улицата и едното
платно било разделено на две части за движение в две посоки, а в средата имало
разделителни пътни знаци, сравнително високи. По време на движението му по улицата, от
лявата му страна, откъм знаците, изскочил
мъж, на което реагирал веднага и
спрял, но го ударил. Било тъмно, нямало
тротоар. Той се движел по платното за движение и изскочил от знака. Идвал от
платното за насрещно движение към неговото платно. Движел се със скорост от 50- 60 км.ч. Не
помни на какво разстояние е бил пешеходецът, когато го забелязал за първи път,
но бил близо. След удара веднага слязъл
от автомобила, за да види как е и се обадил на тел.112.
Направена е справка за заявените адреси от ищцата и М.А.,
от които се установява, че същите са живели на различни адреси и в различни
населени места.
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко
от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност".
Между страните не е спорно наличието на застрахователно
правоотношение по договор за застраховка "Гражданска отговорност"
между ответното дружество и собственика
на лек автомобил марка „БМВ“, модел „520 И“ с рег. № ******
и настъпилата смърт на брата на ищцата.
От заключението на АТЕ, което съдът кредитира като
обективно и обосновано, се установява, че причина за настъпване на ПТП е
поведението, както на водача на лекия автомобил, който се е движел с по-висока
скорост от максимално допустимата, поради което не е имал възможност да спре
преди мястото на удара, и субективните действия на пострадалия пешеходец, който
се е движел върху дясната лента за посоката на автомобила, където не е било
обозначено за движение на пешеходци. Не е спорно, че в резултат от настъпилото
ПТП е починал М.А., брат на ищцата.
По отношение на това дали братя и
сестри на починал при пътнотранспортното произшествие могат да получат
обезщетение за неимуществени вреди следва да се вземе предвид тълкувателно
решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, според което материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък
са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25. V. 1961 г. и Постановление № 5
от 24. ХІ. 1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай
е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказана особено
близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
В мотивите на цитираното по-горе
тълкувателно решение на ОСНГТК на ВКС се посочва, че когато поради конкретни
житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на
единият от родствениците-брат е причинила на другия -сестра морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и
на преживелия родственик. Прието е, че това право възниква по изключение, като
в тежест на претендиращият е да докаже, че е изградил с починалия особена
близка и трайна житейска връзка и търпи значителни морални болки и страдания от
неговата загуба с продължително проявление във времето. В мотивите е посочено,
че връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна
грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие.
Следователно когато е предявена
претенция от лица, които не са наследниците по закон на починалото лице, трябва
да бъдат разгледани както съществувалите преди процесното ПТП отношения между
тях, така и въздействието на загубата на лицето върху ищците.
В тази връзка са събрани гласни доказателства чрез разпит
на свидетелката А., дъщеря на ищцата и племенница на починалия. Същата
свидетелства за това, че майки й била привързана към брат си, тъй като го
отгледала поради ранната смърт на майка им. Били като едно семейство. Той бил
като баща на свидетелката и я отгледал, заедно с майка й. Нейната майка и чичо
й били винаги заедно, той се трудел за тях, нямал семейство. Нейната майка и М.се
виждали често и заедно се прибирали вкъщи. Лятно време чичо й повече прекарвал
при тях. През другото време идвал в София
в кв. Орландовци.
Съдът приема, че от показанията на свидетелката не се
установява починалият да е живеел
заедно с нея и майка й, тъй като от направената справка за адресната му
регистрация е видно, че е заявил различен
от техния адрес, в друго населено място. Показанията й относно времето, което
са прекарвали заедно, като семейство, са противоречиви, поради което съдът
приема за недоказано, че те са били винаги заедно и той се трудел за тях, че
влизал в затвора, защото искал да подсигури на свидетелката това, което й
липсва. От справката за адресната регистрация на починалия се установява, че е
живял на територията на гр. Шумен към 1999г., като от 02.07.2001г. е с адресна регистрация в гр. София.
Установява се, че по това време те не са живели на един адрес, тъй като ищцата
е заявила различен от неговия настоящ адрес в друго населено място.
Показанията на свидетелката А. следва да се преценяват по
реда на чл.172 от ГПК и да не се кредитират по отношение на заявеното от нея,
че чичо й я отгледал като баща, че са били особено близки с майка й, че са били
постоянно заедно, тъй като не съответстват на останалите събрани по делото
доказателства.
Предвид изложеното съдът приема, че от
показанията на свидетелката А. не се установява наличието на много по-силна,
извън обичайната, трайна, емоционална връзка на ищцата с починалото лице, чиято
загуба да е понесена много тежко от нея,
причинявайки й болки и мъка, които надминават обичайното страдание, нормално
присъщи за съответната родствена връзка. Настоящият състав приема, че не е установено,
при условията на пълно и главно доказване, че претърпените от ищцата като сестра
на починалия болки и страдания надминават обичайното страдание, свързано
със смъртта на близък човек. Поради това следва да се направи извод за
недоказаност на твърденията за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в изключителни морални болки и страдания. Следва да се приеме, че извън
формалната връзка на родство по делото, не се доказват останалите предпоставки
за обезщетение на претърпени неимуществени вреди, визирани в решение по т.
д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, тъй като не е доказано по несъмнен начин
ищецът да е претърпял пряко,
непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални
болки и страдания. От събраните по
делото доказателства се установява, че ищцата и брат й са живели в различни
домакинства и различни градове, като не
се установява да са имали контакти, които да се различават от обичайните.
Предвид изложеното отговорността на ответното дружество за обезщетяване на
претендираните от ищцата неимуществени вреди от загубата на брат й не
следва да бъде ангажирана и предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
Предвид направения извод за неоснователност на
исковете, не следва да се обсъжда възражението за съпричиняване и събраните във
връзка с него доказателства.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищците дължат на ответника направените по делото разноски в размер на 35,00лева
деловодни разноски и 450,00лева юрисконсултско
възнаграждение .
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Т.А.Д. с ЕГН********** срещу З. „Б.И.“АД с ЕИК
******иск с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на
120 000,00лева, настъпили в резултат от смъртта на брат й М.А. А.при ПТП от
08.08.2019г.
ОСЪЖДА
Т.А.Д. с ЕГН********** да заплати на З. „Б.И.“АД
с ЕИК ******на
основание чл.78, ал.3 от ГПК направените
по делото разноски в размер на 35,00лева
деловодни разноски и 450,00лева юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщението до страните.
СЪДИЯ
: