О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ............/05.07.2019г.
гр. Варна.
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЕДИНАДЕСЕТИ състав, в закрито
заседание, проведено на пети юли през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гр.дело №
211
по описа за 2018г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Подадена е искова молба от:
ИЩЦИ:
1/ С.И.А., ЕГН **********, с адрес: ***;
2/ Е.А.Х., ЕГН **********, с адрес: ***;
3/
М.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***;
4/ А.А.С., ЕГН **********, с
адрес: ***;
срещу
ОТВЕТНИК: „...“ АД, вписано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК ..., седалище и адрес на управление: гр. София
1404, община Столична, район „...“, бул. ...“ 85, предсртавлявано от В И К – Д –
изпълнителен директор, З.Р.Р. – изпълнителен директор и И Ц Б.
Съдът, като взе предвид, че в рамките на предоставения срок по чл. 131, ал.
1 ГПК, ответникът по делото е депозирал отговор на исковата молба, като отговор
е депозиран и от третите лица помагачи на ответника, намира, че на основание чл.140, ал.3 ГПК
производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се съобщи проект за
доклад по делото.
По предварителните въпроси:
От ответника е направено възражение за нередовност на подадената искова
молба, което е неоснователно. Ищците са приложили надлежни адвокатски
пълномощни, установяващи представителната власт на адв. Р.Д. и адв. Владимир
Йорданов, както е и заплатена дължимата държавна такса за производството.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.10.2019г. от 09:30 часа, за която дата и час да
се уведомят страните.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА
ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, на основание чл.140, ал.3 ГПК:
I.ОБСТОЯТЕЛСТВА ОТ КОИТО ПРОИЗТИЧАТ ПРЕТЕНДИРАНИТЕ ПРАВА И ВЪЗРАЖЕНИЯ:
ИЩЦИТЕ
твърдят, че са законни наследници на А А А- б.ж. на гр. Варна, ЕГН **********, починал на 02.03.2010 г. Първата ищца е
негова съпруга, втората, третата и четвъртата ищци са негови дъщери. В
това си качество те са собственици при квоти: 5/8 ид. части
за първата ищца и по 1/8 ид. част за втората, третата
и четвъртата ищци на следния недвижим имот: ПИ с идентификатор ...... по
кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, който имот се намира
в гр. Варна, Община Варна, Област Варна, Местност „Траката", с площ от 1356
кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване / до 10 м/, при граници и съседи по скица: имоти с
идентификатори ......и 10135.2566.64.
Историята
на придобиване на имота от наследодателя била следната:
Към 1972
г. имотът е бил собственост на лицето Ц А.А. - сестра на А А А, която го е
придобила по силата на нотариален акт за дарение № 186, том I, дело №
370/14.02.1972 г. от дядо си А В Н. Тогава имотът се е водил като „Място с
градина от 1 дка - 1000 кв.м, находящ се във Варненското землище, местност
„Траката", при граници на имота: от двете страни - Л Д К, Евксиноградско
шосе и държавен имот. Впоследствие имотът е бил отчужден от Ц
А.А. за държавни нужди, а след приемането на реституционното законодателство
след станалите в страната демократични промени, по направено искане от Ц А.А.
/вече с новата фамилия по мъж - Н/ й е бил възстановен като собственост с
решение № 1617/30.03.1993 г. на Община Варна на основание чл.2 от ЗВСВНОИ.
Стъпвайки на това решение и легитимирайки се със стария си нотариален акт за
собственост - № 186, том I, дело № 370/14.02.1972 г. Ц А. Н е дарила този имот
на брат си - А А А/наследодател на четирите ищци/ с два броя сделки: Отначало с
нотариален акт за дарение № 157, том XLI, дело № 10102/ 15.09.1993 г. тя му
дарява 1/2 от този имот, а след една година с втори нотариален акт за дарение №
186, том XLI, дело № 15647/13.10.1994 г. тя дярява на брат си и другата
половина от имота.
А А Апродава
този имот на лицето С П. А, ЕГН ********** с нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 60, том XII, дело № 3843/13.04.1995 г. на нотариуса при PC
Варна Диана С..
По протест
на ВОП с искане
Решение № 1617/30.03.1993 г. на Община Варна за реституция на имота на името на
Ц А. Н да бъде отменено и обявено за нищожно, е образувано гр.д. № 559/1995 г. на Окръжен съд Варна - Административна колегия.
Искането е мотивирано с това, че Ц Н е закъсняла със своето
искане за отмяна на отчуждаването на имота, не е спазила срока по чл. 4 ЗВСВНОИ и е била с преклудирани права. С решение от 10.07.1995 г.
по това дело е обявено за нищожно Решение № 1617/30.03.1993 г. на Кмета на
Община Варна. Практически с постановяването на необжалваемото съдебно решение с
дата 10.07.1995 г. имотът станал отново общински, и все едно никога не е бил
възстановяван и реституиран.
Междувременно
обаче, в страната настъпват нови законодателни промени, позволяващи да се
правят искания за отмяна на станалите отчуждавания и възстановяване на право на
собственост в нов 6-месечен срок. Възползвайки
се от тази нова възможност, Ц А. Н на 27.03.1998 г. упълномощава нотариално
брат си А А Аотново да поиска възстановяване на правото на собственост върху
процесния недвижим имот. Мотивировката й е, че имотът подлежи на възстановяване,
тъй като е бил отчужден през далечната 1974 година по ЗТСУ за детски дом в
местност „Траката" - мероприятие, което така и не е осъществено. По молбата на пълномощника на Ц А. Н - нейния брат А А Ае образувана
преписка вх. № СС-94-А./167/13.04.1998 г. на Комисията по реституцията
при Община Варна и по предложение на тази комисия Кметът на Община Варна -
тогава инж.Христо Кирчев издава Решение № 63/04.06.1998 г.,
с което правото на собственост върху имота се възстановява на Ц А. Н, ЕГН **********.
През следващата година Ц А. Н си изважда и констативен нотариален акт за
собственост върху възстановения й недвижим имот - КНА № 123, том I, per. №
3647, дело № 450/29.05.1999 г. на Нотраиус Диана С. - вече регистрирана като
частен нотариус под № 192 на Нотариалната камара. Няколко дни по-късно на
02.06.1999 г. пред същата нотариуска е изповядан и нотариален акт за продажба
на процесния недвижим имот № 142, том II, рег.№ 4000, дело № 482/02.06.1999 г.,
с който Ц А. Н продава на брат си А А Апроцесния имот. Тъй
като по онова време А А Ае в брак с първата ищца, имотът е придобит в условията
на СИО помежду им.
Оттогава
насам, А А Аактивно встъпва в правата си на собственик на този имот и е
третиран като такъв от държавните и общински органи -заплаща данъци за имота,
адресат е на ред писма, касаещи намеренията на общинските власти относно
съдбата на този имот. Освен че си плаща коректно
данъците за имота и е третиран от властите като негов собственик. След настъпилата негова смърт през 2010 г. ищците точно и коректно
продължават да си плащат данъците на процесния имот.
На 28.06.2016 г.
обаче, пред Нотариус Роза Кожухарова -нотариус в съдебен район Варна, рег.№ 212
на Нотариалната камара се явява лицето С П. А /приобретател на имота от
13.04.1995 г. и с отпаднали права/, придружен от двете си деца П С П. и М С. И
/ тъй като съпругата му е междувременно починала след 1995 г./, и легитимирайки
се със стария нотариален акт за продажба № 60, том XII, дело № 3843/13.04.1995
г., те тримата продават процесния имот на лицето Г.П.Ч., ЕГН **********. Тази продажба
се извършва с нотариален акт №20, том П,рег. № 8914, дело № 154/28.06.2016 г.
на нотариус Роза Кожухарова. Впоследствие купувачът по тази сделка и съпругата
му Д.С.Ч. ипотекират този имот в полза на „..."АД, а по-късно /и това е
последната, касаеща имота сделка/ имотът е прехвърлен с нотариален акт за
прехвърляне право на собственост върху недвижим имот вместо изпълнение на
паричен дълг № 13, том I, рег.№ 342, дело № 13/25.01.2018 г. на Нотариус Борис
Василев - per. №
124 на Нотариалната камара на приобретателя „..."АД. Като прехвърлители по
въпросната сделка са се подписали съпрузите Чунгарови, които обаче не могат да
бъдат негови собственици, тъй като те самите са го придобили от несобственик - С
П. А и неговите деца П С П. и М С. И. Понастоящем имотът се владее от ответника без правно основание, като ищците го
считат за свой и продължават коректно да си изпълняват данъчните задължения,
свързани с него.
В срока по чл.131 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА е постъпил отговор на
исковата молба, в който изразява становище, с което сочи, че исковата претенция е допустима, но неоснователна.
Оспорва
материално-правната легитимация на ищците, доколкото твърди, че към исковата молба е представено копие на
Удостоверение за наследници, издадено преди пет години и половина и същото не
установявало качеството им на наследници.
Процесният
недвижим имот е собственост на "..." АД, на която е прехвърлен за пълно
погасяване на парично задължение към "..." АД, произтичащо от Договор
за кредит за оборотни средства №7377-9 от 21.02.2017 г. Този договор бил
обезпечен по силата на Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №56,
том I, рег.№1095, дело №33 от 27.02.2017 г., по описа на Ивелина
Обретенова-нотариус, с район на действие района на Районен съд-гр.Варна, вписан
в регистъра на НК под №561. Нот. Акт е вписан в Службата по
вписванията дв.вх.рег. 4242, вх.№4211 от 27.02.2017 г.,
акт №47, том II, дело №1835. За учредяване на договорната ипотека била издадена
и скица на имота от АГКК, в която бил вписан собственик Г.П.Ч..
Прехвърлителят по сделката Ч. бил установил правото си на собственост върху
имота с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 20, том II, per.
№ 8914, дело № 154 от 28.06.2016 г. по описа на нотариус Роза Кожухарова, per.
№ 212 в НК, вписан в АВ - СВ - Варна с вх. per. № 14997 от 28.06.2016 г., акт №
164, том XXXIX, дело № 8310/2016 г. Г.П.Ч. бил придобил описания недвижим имот
от С П. А на 13.04.1995 г. От този момент до 2016 г., когато С Абил прехвърлил
правото си на собственост на същия този имот на Г.Ч., имотът бил владян от
Стоян Ангелов, а от 2016 г. до 25.01.2018 г. бил владян от Г.Ч., след което
имотът се владеел от „..." АД до настоящият момент. Преди учредяването на
договорната ипотека /27.02.2017 г./ Община Варна била издала на Г.Ч.
удостоверение рег.№АУ007831ВН 007ВН от 20.02.2017 г. Областен управител на
Областна администрация при Област Варна също бил издал удостоверение
изх.№РД-17-9400-50(3) /10.02.2017 г. „..." АД била ангажирала и експерт,
който преди учредяване на ипотеката изготвил експертиза за установяване на
идентичност на имота предмет на ипотеката. Оспорва, че ищците са
станали собственици на имота, като твърди, че собственик на имота е Стоян
Ангелов, от когото праводателите на ответника са закупили имота.
Твърди, че
от придобиването на имота през 1995 г. до 2016 г., С А е владял процесният имот
лично и чрез наемател и по-късно и чрез предоставяне на имота за послужване на
заемател. След разпореждането от страна на С А на 28.06.2016 г.,
владението върху процесния имот е упражнявано от Г.Ч.. „..." АД
упражнявала владение върху процесния недвижим имот от 25.01.2018 г., датата на
придобиването му.
Твърди, че „..."
АД е собственик на имота и на основание присъединено
давностно владение от 1995 г.
В срока по чл. 131 от ГПК от третите лица – помагачи на ответника е постъпил отговор на исковата молба. В отговора твърдят, че исковата
претенция била допустима, но неоснователна.
Твърдят,
че ищците не са собственици на имота на
твърдяното от тях основание-наследяване от А А А/техен съпруг и
баща/, който приживе го бил придобил чрез сделка за покупко-продажба,
обективирана в нот. акт No 142 том II
per. No 4000 дело No 482/1999 г.
Сделката
за покупко-продажба, на която се позовавали ищците, не била породила
вещно-правно действие за наследодателя им, тъй като към тази дата
прехвърлителката Ц А. Н не е била собственик на имота. Към
датата 2 юни 1999 г. имотът е бил собственост на техния праводател С П. А-
придобит бил от него на 13.04.1995 г. чрез сделка за покупко-продажба,
обективирана в нот. акт No 60 том XII дело No 3843/95
г. Отношенията, развили се по повод евентуално постановеното решение по адм. дело No 559/1995 г. не обуславяли твърдяните в исковата
молба правни последици за сключените преди това сделки- автоматично отпадане с
обратна сила на правата, придобити по предходните сделки: за дарение на
½ ид. част
от процесния недвижим имот, сключена между Ц А. Н и брат й А А А/ нот. Акт No 157 том XLI дело No 10102/ 93 г. на ВН/; за дарение на
останалата ½ ид. част от процесния
недвижим имот, сключена между Ц А. Н и брат й А А А/нот. акт
No 186 том XLI дело No 15647/ 94 г. на ВН/ и за покупко-продажба на целия имот,
сключена между А А А и С П. А /нoт.
акт No 60 том XII дело No 3843/ 95 г. на ВН/.
Оспорват
автентичността и действието на представеното решение по адм. дело No 559/1995 г. на Варненски окръжен съд-същото не
съдържало официална заверка на съда, който го бил постановил, т.е. така
представено решението нямало доказателствена сила на официален документ. На следващо място решението било постановено в производство, в
което праводателите на третите лица
-помагачи не били участвали-както те, така и ответниците не били
обвързани от силата на решението, ако бъдело установено, че такова действително
било постановено в административното производство. Заявяват,
че първоначалното искане за отмяна на отчуждаването било направено в срока по
чл. 4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др., поради
което Решение No 1617/30.03.1993 г. на Кмета на Община Варна било валидно и произвело действие, а повторното решение No
63/04.06.1998г. на Кмета на Община Варна бил нищожен
административен акт, тъй като бил постановен по недопустимо последващо искане
на едно и също лице.
В
отношение на евентуалност и ако бъдело установено наличие на действително
постановено решение по адм. дело No 559/1995 г. на Варненския
окръжен съд, съответно валидност на повторния административен акт- Решение No
63/04.06.1998 г. на Кмета на Община Варна, считат, че решението било постановено
в полза на едно и също лице- реституирания собственик, за един и същи имот и
било с идентично съдържание относно предпоставките на реституцията, поради
коетои правата на техните праводатели следвало да се запазят.
Твърдят,
че за решението по адм. дело No 559/1995г.
праводателят им С П. А не е бил уведомяван от А Адо смъртта му, настъпила през
2010 г. Също така праводателят им не бил имал представа и за сделката за
покупко-продажба, обективирана в нот. акт 142 том II
per. No 4000 дело No 482 от 2 юни 1999 г., по силата на която А А Акато
пълномощник на сестра си „продал" на себе си имота, с който преди това
през 1995 г. като негов едноличен собственик лично се бил разпоредил в полза на
С П. А с този имот, след като получил продажната му цена. Считат
тази сделка за нищожна, тъй като противоречала на добрите нрави. Противоречието следвало от фрапантното нарушение на принципа на
добросъвестността и на забраната за злоупотребяване с права, прогласени от гражданското
право. А Асключил сделката, обективирана в нот.
акт 142 том II per. No 4000 дело No 482 от 2 юни 1999
г. в своя полза, без да уведоми лицето, на което през 1995 г. вече бил продал
същия имот за постановеното решение по адм. дело No 559/1995г.
, за повторно подаденото от него като пълномощник искане за
възстановяване на собствеността върху имота, както и за постановеното Решение
No 63/04.06.1998 г. на Кмета на Община Варна. При сключване на сделката той бил
представил пълномощно към него от продавача, заверено от нотариус в гр. Монтана, при положение, че нямало никакви данни продавачът- негова
сестра, да има връзка с този град. Укриването на важни обстоятелства,
свързани със собствеността върху имота, станали известни на продавача след продажбата
му през 1995 г., които можели да рефлектират върху правото на собственост на
лицето, на което той е прехвърлил собствеността, определя сделката по
придобиване отново от продавача на този имот през 1999 г. за нищожна като
противоречаща на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал. 1 пр.
3 ЗЗД.
След
придобиването на имота през 1995 г. С Анадлежно го бил
декларирал и заплащал данъците за него до отчуждаването му към третите лица- помагачи,
полагал грижи за този имот, вкл. чрез трети лица, на които предоставил ползването му чрез
различни правни сделки. Заявяват, че представените към исковата молба
доказателства- писма от Община Варна не им били
известни, нито на праводателите им- наследодателят на ищците не бил предприел
никакви действия в отговор на представеното до него писмо от 26.08.2003 г. /с
неясно искане/- в имота нямало изградена масивна ограда и за него
нямало
одобрен ПУП.
Заявяват,
че евентуалното възражение на „..." АД за придобиване по
давност от ответника на собствеността върху имота чрез присъединяване на
владението на неговите праводатели - С П. А и на третите лица -помагачи било
основателно. Праводателят С П. А
бил добросъвестен владелец, тъй като не е могъл и е нямал никаква
представа, че праводателите Ц А.А. и А А Ане са били собственици на имота към
датата на придобиването му- 13 април 1995 г. Твърдят, че дори и да не се
възприемат доводите им за саниране действието на сделката за покупко-продажба,
обективирана в нот. акт No 60 том XII дело No 3843/ 95
г. на ВН с постановяване на Решение No 63/04.06.1998 г., праводателят им С П. А
бил придобил собствеността с изтичане на кратката пет годишна придобивна
давност.
II.ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ПРАВАТА ПРЕТЕНДИРАНИ ОТ ИЩЕЦА И ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА
ОТВЕТНИКА
Предявен от ИЩЦИТЕ: 1/ С.И.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***; 2/ Е.А.Х.,
ЕГН **********, с адрес: ***; 3/ М.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***; 4/ А.А.С., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу ОТВЕТНИКА: „...“ АД, вписано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК ..., седалище
и адрес на управление: гр. София 1404, община Столична, район „...“, бул. ...“
85, предсртавлявано от В И К – Д – изпълнителен директор, З.Р.Р. – изпълнителен
директор и И Ц Б, е ревандикационен иск
с правно основание чл.108 ЗС съдът да признае за установено в отношенията
между страните, че ищците са собственици на Поземлен имот с
идентификатор ...... по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед No РД
–18- 92 от 14.10.2008г. на
Изпълнителен директор на АГКК, находящ се в гр. Варна, община Варна, област
Варна, местност Траката с площ от 1356 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до
10м./, при граници и съседи по скица: имоти с идентификатори: ......и ......както и да бъде осъден ответникът да предаде
на ищците владението върху същия.
Направено в рамките на производството от страна на ответника, в условията
на евентуалност, е и възражение с правно
основание чл. 79 ал.1 от ЗС, че същият е придобил процесния имот въз основа на давност чрез упражнено непрекъснато
владение /чрез присъединяване на владението на праводателите/ в периода от 1995г.
до настоящия момент.
III.РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ
В тежест на ищците е да
установят в условията на пълно и главно доказване, че са придобили правото на
собственост върху процесния имот на твърдяното в исковата молба придобивно
основание – покупко-продажба на имота от техния наследодател и наследяването по
закон. В тежест на ищците е да установят
и че ответниците упражняват фактическа власт върху процесния недвижим имот. В
тежест на ищците е да докажат и че действително е
постановено решение по адм. дело No 559/1995 г. на
Варненския окръжен съд, което обвързва и праводателите на ответника.
В тежест на ответника и третите лица
-помагачи е да установят фактите по възраженията си, от които черпят изгодни за себе си последици. В
рамките на настоящото производство, защитата на ответника се базира на
обстоятелството, че той упражнява фактическа власт върху имота на правно
основание и съответно носи доказателствена тежест за установяване на това
обстоятелство, както и за установяването на фактите и обстоятелствата по всички
свои правоизключващи и правопораждащи възражения. Ответникът следва също да
установо, че е собственик на процесния имот на твърдяното в отговора на
исковата молба основание, както и твърдението в условията на евентуалност за
придобиване по давност на имота чрез присъединяване на владението на
праводателите си и в тази връзка, че същите са упражнявали необезпокоявани фактическа
власт върху процесния имот с присъединяване на владението от 1995г. до подаване
на исковата молба. Същите факти и обстоятелства следва да се възложат и в
тежест на третите лица –помагачи, които поддържат направените от ответника
възражение, както и лично направените от третите лица помагачи на ответника
възражения за това, че решението по адм. дело No 559/1995 г. на Варненския
окръжен съд не обвързва техния праводател, респективно и тях, както
и да установят всички факти и обстоятелства по възражението си за нищожност на
сделката за покупко-продажба от 1999г. поради противоречие с добрите нрави.
ПО ДОПУСКАНЕ НА
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
ДОПУСКА ДО СЪБИРАНЕ като писмени доказателства по делото, представените с исковата молба и
уточняващата я такава писмени документи, надлежно заверени по реда на чл.183 от ГПК, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на ответната страна да се изискат техните оригинали, доколкото
изразеното общо оспорване не налага изискване на оригиналите.
ДОПУСКА ДО СЪБИРАНЕ като писмени доказателства по делото, представените с отговора на исковата
молба писмени документи, надлежно заверени по реда на чл.183 от ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА ищците най-късно до първо о.с.з. да представят официално заверен препис от
решение по адм. д. No 559 / 1995г. на ВОС, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на третите лица –помагачи да се изиска от ищците да представят
пълномощно рег. No 5419 / 28.08.1998г. на нотариус, гр.
Монтана, доколкото не се оспорва издаденото пълномощно.
ДА
СЕ ИЗИСКАТ от нотариус Д С.-***
действие Варненски районен съд, вписан в Регистъра на НК под №192 нотариално
дело №450 от 20.05.1999 г. и нот.дело №482 от 1999 г.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ответника, чрез
процесуалния им представител, съдебно
удостоверение, по силата на което да се снабдят с друго такова
от Община Варна, Дирекция „Местни и данъци и
такси" и от което да е видно кога
С П. А, с ЕГН:********** е декларирал процесния
недвижим имот с идентификатор ...... по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед No
РД –18- 92
от 14.10.2008г. на Изпълнителен директор на АГКК, находящ
се в гр. Варна, община Варна, област Варна, местност Траката с площ от 1356
кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10м./, при граници и съседи по скица: имоти с
идентификатори: ......и ......като УКАЗВА
на ответника да заплати
дължимата държавна такса от 5 лева за
съдебното удостоверение по сметка на Окръжен съд – Варна в тридневен срок от получаване на съобщението с препис от
настоящото определение. УКАЗВА
на ответника, че следва
да представи посоченото доказателство,
от което ще се ползва и за което се издава и съдебното удостоверение най-късно в първото открито съдебно
заседание.
ДОПУСКА ДО РАЗПИТ /по
искане на ответника/ общо двама
свидетели при режим на водене, които да установят обстоятелствата,
конкретизирани от ответника в отговора на исковата
молба, а именно: упражняването
на фактическата власт с намерение за своене върху процесния недвижим имот от С
П. А и семейството му, в периода от 1995 г. до 28.06.2016 г. и впоследствие от
третите лица – помагачи в периода от 2016 г. до м.01.2018г.
УКАЗАНИЯ КЪМ СТРАНИТЕ:
УКАЗВА на страните, че тази страна, която отсъства повече от
един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който й е връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощника на страната. При
неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
НАПЪТВАНЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ ИЛИ ДРУГ СПОСОБ ЗА ДОБРОВОЛНО
УРЕЖДАНЕ НА СПОРА
НАСОЧВА страните към процедура по
медиация, която могат да заявят и осъществят в Център за медиация, разположен
на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителната служба при
Районен съд – Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел
Кънчев“ №12, служител
за контакт Веселина Тодорова, тел.052/662 596,
стая 502 в основната сграда на ВРС.
НАПЪТВА
на основание чл. 140, ал. 3 ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на
спогодба посредством взаимни отстъпки от
страна на всяка от тях ще доведе до бързото и
ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства
процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца, на основание чл.
78, ал. 9 ГПК.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото в хода на насроченото по делото съдебно заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото,
както и да предприемат съответни процесуални действия, съобразно изразеното от
всяка от тях становище, на основание
чл. 146, ал. 3 ГПК.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните по делото, на основание
чл. 140, ал. 3 ГПК, а от депозираните отговори на исковата молба – на ищеца по
делото, с Приложение № 6 към чл. 2, т. 6
от Наредба № 7/22.02.2008г. на МП за утвърждаване на образци и книжа, свързани
с връчването по ГПК.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: