РЕШЕНИЕ
№ 21
гр. Бургас, 15.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети януари през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галя Д. Русева
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Галя Д. Русева Гражданско дело №
20232100101913 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Т. С. А. с ЕГН ********** от
***, чрез адв. Николай Димитров и адв. Геновева Стоянова от САК, против
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ" с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света София“ № 7,
ет.5, представлявано заедно от изпълнителните директори Александър Петров Личев и
Румен Кирилов Димитров, с която се претендира осъждането на ответника да заплати
на ищцата сумата от 80 000 лева – главница, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие на пътнотранспортно произшествие
/ПТП/ от 17.02.2023 г., настъпило около 16.00 часа в гр. Бургас, на ул. „Цар Петър“ №
7 с кръстовище на ул. „Конт Андрованти“, между л.а. „Пежо Партнер“ с рег. №
*******, собственост на „Ваня Транс“ ЕООД, управляван от А. Н. С., и автобус
„Ютонг“ с рег. № *******, собственост на „Бургас Бус“ ЕООД, управляван от Н. И. К.,
по вина на водача на лекия автомобил, който в разрез с правилата за движение отнема
предимството на правомерно движещия се в своята пътна лента автобус и предизвиква
ПТП, вследствие на което пострадала ищцата, която пътувала като пътник в автобуса
на градския транспорт, като получила фрактура на лява проксимална тибия, като
сумата се търси, ведно със законна лихва за забава от датата на депозиране на
извънсъдебната претенция пред застрахователя на 25.05.2023 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 2 884,63 лв. – главница, представляваща обезщетение за
имуществени вреди за направените разходи за лечение във връзка с полученото
1
увреждане /медицински консумативи и медикаменти, стабилизации, прегледи и др./,
ведно със законна лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба –
14.11.2023 г., до окончателното й изплащане.
Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърдения за
наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за
процесния лек автомобил „Пежо Партнер“ с рег. № *******, собственост на „Ваня
Транс“ ЕООД, като се сочи, че вследствие на противоправното и виновно поведение на
водача му, за което бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица и
образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б.
„б“ от НК вр.чл.342, ал.1 НК – неприключило, ищцата, която била пътник в автобус
„Ютонг“ с рег. № *******, собственост на „Бургас Бус“ ЕООД, участвал в процесното
ПТП, получила горните увреждания, довели до болки и страдания. Непосредствено
след инцидента била откарана в „УМБАЛ – Бургас“ АД, а оттам - в „Лайф Хоспитал“-
Бургас, като след проведени образни изследвания й била поставена диагноза „контузия
на коляното“. Последвала пункция на коляното и ищцата била изписана с
имобилизация и медикаментозна терапия. Въпреки това, болките продължили, а
подвижността била ограничена, поради което и след съответните консултации й била
поставена диагноза „фрактура на лява проксимална тибия“, като й било проведено
оперативно лечение и последвало продължително възстановяване в домашни условия
с помощни средства, с предписание да не натоварва оперирания крайник. След
изписването й от болницата, ищцата била 104 дни временно неработоспособна, като
първите два месеца се нуждаела от помощни средства за придвижване /патерици/,
приемала медикаменти и била изпратена на ЛКК с мнение за продължаване на
болничния с още 30 дни. На същата била предписана и рехабилитация. Към датата на
депозиране на исковата молба ищцата още се възстановявала, търпяла още значителни
болки и страдания, смущаващи ежедневието и съня й, както и неудобство, че е в
тежест на своите близки – същата не е можела да се облича и обслужва сама и имала
нужда от чужда помощ; все още приемала медикаменти. Излага се също така, че след
инцидента ищцата е с влошено емоционално и психическо състояние, тъй като не
може да се радва на пълноценен личен живот. Получила хипотрофия и контрактура на
коляното. Предстояла й втора операция за премахване на остеосинтетичния материал
/2 бр. от 4 мм канюлирани винтове/. Освен това, хирургичните интервенции оставили у
ищцата дълготрайни загрозяващи белези по тялото й. Преди инцидента тя е водила
активен начин на живот - грижела се е за съпруга си и 4-годишното си дете,
посещавала е лекции в БСУ, където била студентка, посещавала три пъти в седмицата
клуб по народни танци, а след инцидента животът й се променил, изпаднала в
състояние на безсилие, несигурност, безпомощност, емоционално страдание, усещане
за неспособност за справяне с установената ситуация след ПТП, депресия. С оглед на
това, предявяват се настоящите искове, посредством които ищцата намира, че ще бъде
2
справедливо обезщетена.
В съдебно заседание ищцата изпраща процесуален представител, който поддържа
исковете, сочи доказателства и претендира присъждане на разноски, вкл. адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
Правното основание на предявените искове е чл. 432, ал. 1 във вр. с чл. 429, ал. 1,
т. 1-во и чл. 429, ал. 3 от Кодекса за застраховането.
Ответното дружество е депозирало в законоустановения срок отговор на исковата
молба, с който исковете се оспорват като неоснователни по основание и размер.
Оспорва се изложеният в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП, както и
съставеният констативен протокол, за който сочи, че не се ползва с обвързваща за съда
материална доказателствена сила. Оспорва се вината на водача на л.а. „Пежо Партнер“
с рег. № ******* и се сочи вина на водача на автобуса с рег.№ *******, както и
причинна връзка на противоправното му поведение със сочения резултат, доколкото
водачът на автобуса не е изпълнил задължението си преди потегляне и по време на
движение да осигури всички условия за безопасното превозване на пътниците. Заявява
се също така, че липсват доказателства за причина връзка между соченото увреждане
„фрактура на лява проксимална тибия“ и процесното ПТП, тъй като диагнозата е била
поставена месец след инцидента и не било изключено вредата да е настъпила
вследствие на други фактори извън процесното ПТП. Твърди се и съпричиняване от
страна на ищцата, тъй като същата не е потърсила адекватна медицинска помощ
непосредствено след инцидента и извършените медицински прегледи, а освен това,
при самия инцидент не е следяла движението на автобуса и поради това не е успяла да
реагира на инерцията му при рязкото спиране. Сочи се също така, че претендираното
обезщетение за неимуществените вреди е завишено по размер и не отговаря на
принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, както и на реалната икономическа
ситуация в страната, трудовата заетост на ищцата и продължителността на
възстановителния процес, относно която липсват данни, а видно от писмените
доказателства, възстановителният период е протекъл без усложнения и проведеното
лечение е с положителен резултат. Оспорват се твърденията за изживян от ищцата
стрес и психически дискомфорт, поради липса на доказателства за това. Излагат се
доводи за недължимост на лихва за забава от 25.05.2023 г., доколкото не били
представени с исковата молба доказателства за заведена пред застрахователя
претенция на тази дата, и се обосновава евентуално приложимост на разпоредбата на
чл. 497, ал.1 КЗ досежно началния момент на дължимата лихва за забава, а именно –
изтичането на 3-месечния срок от уведомяването на застрахователя за претенцията,
който обаче в случая не бил започнал да тече, тъй като ищцата не била представила
изискани от нея документи във връзка с претенцията й. Т.е. сочи се, че с поведението
си и изпадането си в забава, ищцата е освободила ответника от собствената му забава
3
и поради това, дължимостта на законната лихва за забава би била от датата на
депозиране на исковата молба в съда.
В с.з. ответникът се представлява от адвокат, който ангажира доказателства,
моли за отхвърляне на исковете и претендира присъждане на разноски, вкл. адвокатско
възнаграждение.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид исковата молба, становището на
ответника по нея, събраните по делото доказателства и като съобрази закона,
намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, че на 17.02.2023 г. в гр. Бургас между лек автомобил
„Пежо Партнер“ с рег. № ******* и автобус с рег.№ ******* е настъпило ПТП, при
което е пострадала ищцата Т. С. А..
Не се спори също, че към датата на настъпване на ПТП - 17.02.2023 г., е бил
налице валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност” между ответното
дружество и собственика на процесния лек автомобил „Пежо Партнер“ с рег. №
*******, със срок на действие от 07.02.2023 г. до 06.02.2024 г., както и че ищцата е
завела извънсъдебна претенция пред застрахователя за претърпените вреди. Видно от
доказателствата по делото, същата е била получена от застрахователя на 25.05.2023 г.,
а по образуваната щета е отказано плащане с писмо от 25.08.2023 г., поради това, че
ищцата не е представила в указан й от ответника срок допълнителни документи /л.138
и л.110/.
Безспорно се установява също, че във връзка с настъпилото ПТП е било
образувано ДП № 431 ЗМ 506/2023 г. по описа на І РУ на МВР Бургас, пор. 1752/2023
г. на БРП, което е прекратено с Постановление на прокурора от 27.05.2024 г., по
желание на пострадалата, като по същото не е било привлечено лице в качеството на
обвиняем. Ето защо, вината на дееца, противоправността на деянието и причината
връзка между извършеното противоправно деяние и вредоносния резултат следва да
бъдат изследвани и установени в настоящото производство, вкл. посредством
изясняване на механизма на настъпване на ПТП. В тази връзка, съставеният по повод
процесното ПТП Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 24.03.2023 г. с
рег.№ 769р-440108.04.2023 г. не се ползва с обвързваща за съда материална
доказателствена сила, тъй като ПТП не е било посетено от съответното длъжностно
лице, съставило протокола, видно от направеното в същия отбелязване.
По делото е разпитан св. Н. И. К. – водач на автобус „Ютонг“ с рег. №
*******, собственост на „Бургас Бус“ ЕООД, участвал в процесното ПТП, от
показанията на който се установява, че лек автомобил е пресякъл пътя му в участъка
след спирката на Областна управа в гр. Бургас. Инцидентът настъпил по главния път,
който следва след автобусната спирка на Областна управа, следобед на 17.02.2023 г.
Пътната настилка била суха и времето било хубаво. Имало много пътници в автобуса,
4
който свидетелят управлявал, вкл. много правостоящи ученици. Инцидентът настъпил
вследствие внезапно задействана спирачна система от страна на свидетеля, с цел да
избегне удар с лекия автомобил, който му пресякъл пътя. Водачът на лекия автомобил
не е спрял и е напуснал местопроизшествието, като впоследствие е бил издирван. След
като задействал спирачната система на автобуса, свидетелят отворил веднага вратите,
пътниците слезли на спирката и ги попитал има ли пострадали, като звъннал и на
тел.112. Качвайки се обратно в автобуса, една жена му казала, че била паднала. Дошли
полицаи и линейка, която я взела, а с полицаите съставили протокола за ПТП.
По отношение механизма на настъпване на процесното ПТП, по делото е
назначена САТЕ, изготвена от в.л. Едрева, която е ползвала, освен материалите по
делото, и видеозапис от инцидента, предоставен от „Бургас Бус“ ЕООД. Според
заключението, от записът ясно се вижда, че произшествието е настъпило, след като
автобусът е потеглил от автобусната спирка пред сградата на Областна управа в гр.
Бургас, движейки са в дясната автобусна лента. Лекият автомобил марка „Пежо“ с рег.
№ ******* е завил надясно пред автобуса от лявата лента към ул. „Конт Андрованти“ -
втората пресечка след спирката, без да се престрои предварително в дясната лента.
Произшествието е настъпило в светлата част от денонощието в населено място, при
ясно, сухо време, на прав, равен, сух асфалт. Пътният участък е регулиран с пътни
знаци и пътна маркировка. Автобус „Ютонг“ с рег.№ ******* се е движел по градска
линия № 9, като бил пълен с правостоящи и седнали пътници. От видеозаписа се
установило, че всички правостоящи пътници се държат за дръжки в автобуса. Лекият
автомобил свил рязко надясно, навлизайки внезапно пред автобуса, без да се престрои
и без да подаде сигнал /мигач/. За една секунда лекият автомобил пресякъл осевата
линия и заел цялата дясна лента в непосредствена близост пред автобуса. Това е
времето за реакция на водача на автобуса, плюс времето за сработване на спирачките.
За да не удари лекия автомобил, водачът К. намалил рязко скоростта и причинил
залитане на пътниците, като от 33,7 км/ч намалил рязко до 15 км/ч за 2 секунди.
Вследствие рязкото намаляване на скоростта, в автобуса паднали на пода две момчета
от задната му част, както и една пътничка от предната му част, въпреки че същата се
държала през цялото време за дръжка, както и две правостоящи жени, застанали близо
до вратата на автобуса, като една от тях била ищцата – тя политнала напред и паднала
на пода, въпреки че се държала за дръжка и не я изпуснала. И петимата пътници били
паднали в резултат на рязкото намаляване на скоростта на автобуса. При настъпването
на инцидента поведението на водача на автобуса е било изцяло правомерно, същият е
управлявал МПС-то със съобразена скорост и е реагирал адекватно. Същевременно,
неправомерно било поведението на водача на лекия автомобил, тъй като същият не
подал своевременно светлинен сигнал за извършената маневра „завой надясно“, както
и не се престроил предварително, с което нарушил чл.25, ал.1 и ал.2 ЗДвП, чл.26 ЗДвП,
чл.35,ал.1 ЗДвП.
5
Пострадалата ищца е нямала техническа възможност да предотврати
настъпването на ПТП и причинените й травматични увреждания. Причината за
настъпване на инцидента е неправилно извършена маневра „завой надясно“ от водача
на лекия автомобил „Пежо Партнер“.
Изводите на в.л. Едрева се потвърждават изцяло и от разпита на виновния
водач А. Н. С. в с.з. на 03.10.2024 г.
По делото е назначена СМЕ, изготвена от в.л. Турсунлийска-Йорданова,
заключението по която, след справка с приложената по делото документация и преглед
на ищцата, дава следните изводи: по време на процесното ПТП ищцата е получила
увреждания, тъй като при внезапното спиране на автобуса друг пътник е паднал върху
изправения в коляното й долен крайник, вследствие на което е настъпила фрактура на
проксималната тибия и частична руптура на медиалния колатерален лигамент
предимно в областта на бедрената инсерция, както и контузия в областта на медиален
бедрен епикондил, медиален тибиален ръб, латерален бедрен кондил и латерална
тибиална епифиза. Основната причина за уврежданията е ударът вследствие падането
на друг пътник. При този вид фрактура, механизмът на получаване на увредата е
следният: ударът е от външната страна на коляното и когато същото се огъне в посока
отвън навътре, латералният бедрен кондил нанася удар върху латералния тибиален
кондил под ъгъл и води до счупване с вбиване /импресия/ на латералния тибиалния
кондил. По този начин се нарушава ставната конгруентност и именно затова се прави
операция - да се повдигне вбитият участък, да се възстанови ставната повърхност, а
полученият дистално дефект да се запълни с автоприсадък или със синтетично костно
вещество. При огъването на коляното вътрешната колатерална връзка се преразтяга и
настъпва частично разкъсване, в случая в горната й част, в областта на залавното й
място към бедрената кост. Травматичните увреди на коляното са довели до масивен
излив в коляното /събиране на течност/ - първоначално кръв, а постепенно и
синовиална течност, като същата е довела до ефузия /събиране на синовиална течност/
и в областта на гастрокнемио-семимембранозус бурса.Фрактурата на проксималната
тибия с импресия на латералния тибиален кондил представлява „трайно затрудняване
на движението на ляв долен крайник“ и е лекувана оперативно, като се нуждае от по-
дълъг период за възстановяване, обикновено 4-6 месеца. Останалите травматични
увреждания - контузионни зони на кости на коляното и частична руптура на
медиалната колатерална връзка, се възстановяват за срок около 30 дни и представляват
„временно разстройство на здравето, неопасно за живота“
Ищцата е провела болнично лечение в периода от 19.03.2023 г. до 25.03.2023 г.,
когато е изписана, след като е била оперирана в „УМБАЛ – Бургас“ АД на 20.03.2023
г. Основното травматично увреждане, за което ищцата е била оперирана, е
импресионната фрактура на латералния бедрен кондил, при което е било извършено
възстановяване на ставната повърхност, повдигане на депресията, попълване на
дефекта със синтетично костно вещество и задържането на постигнатата репозиция с
РСОМ с плака за проксимална латерална тибия с пет винта и 2 канюирани такива. При
правилно протичащ възстановителен процес, постоперативното лечение продължавало
с превръзки, сваляне на конците на 12ти-15ти ден, походка с помощно средство
/патерици/ за 2-4 месеца. Пълното възстановяване било за около 5-6 месеца. Относно
възстановяването на частичната лезия на медиалната колатерална връзка, достатъчна
била имобилизация за 20-25 дни с туторна лонгета или ортеза. Останалите контузии на
6
кости не се нуждаели от специално лечение. Получените травматични увреждания
подлежали на пълно възстановяване. В момента нямало неблагоприятни остатъчни
последици от получената травма. Ищцата е със самостоятелна походка, добър обем на
движение в коляното, леко ограничена флексия. Налице е отслабване на бедрената
мускулатура, което изисква лечебна физкултура с насоченост за възстановяване на
същата - упражнения за м.квадрицепс.
В бъдеще не се очаква влошаване на състоянието. След година-година и
половина е желателно отстраняването на остеосинтезния материал чрез нова операция.
В момента по тялото на ищцата има един правилен постоперативен ръбец с гладки
ръбове, белезникав цвят, дълъг около 12 см.
По време на болничното си лечение ищцата е търпяла силни болки и страдания,
затруднение в ежедневието - походка с патерици, тоалет, като се е нуждаела от грижи
и преди оперативната интервенция. Самата операция й е извършена под анестезия, в
следващите дни са й прилагани обезболяващи медикаменти, започната е
следоперативна рехабилитация. Болката е била силна първите 1-2 дни и умерена след
това. По време на болничното си лечение, ищцата се е нуждаела от помощ за тоалета
си /миене, къпане/, за физиологичните си нужди, за обличане, приготвяне на храна,
придружаване и др. След изписването й от болницата, с времето болките намалели,
което кореспондирало с образуването на начеващо костно срастване. Болката в дома й
е била с умерен интензитет. По-големият проблем е било затрудненото
самообслужване - ежедневен тоалет, къпане, обличане, необходимостта ищцата да
бъде съпровождана при контролни прегледи, разходки на фона на ползването на
помощно средство - патерици. Към настоящия момент са изминали 15 месеца след
операцията, пациентката не би следвало да има болки, би следвало да се обслужва
сама, както и да полага грижи за детето си. За в бъдеще не се очакват болки и
страдания, ако ищцата не претърпи операция за отстраняване на метала. Ако се
направи втора операция, болки ще има в първите 15-20 дни, без да се нарушава
опорната функция на коляното, но ще се нуждае от помощ 10-15 дни. След инцидента
не се наблюдават усложнения в здравословното състояние на ищцата, а само лека
хипотрофия - отслабване на мускулатурата на бедрото, която не може да се
квалифицира като усложнение. Ползването на помощни средства е било нужно за
период 2-4 месеца, след което започва частично натоварване за около 15 дни,
последвано от пълно такова. В момента ищцата не се нуждае от помощни средства и е
напълно възстановена.
На въпроса дали при промяна във времето е възможно ищцата да изпитва болки
в областта на претърпяното счупване, вещото лице отговаря, че болката е субективно
чувство в зависимост от прага на чувствителност на всеки човек, и че в момента би
следвало да няма болки в оперираното коляно.
По отношение на описаните и приложени към исковата молба разходно-
оправдателни документи за извършени разходи от ищцата във връзка с претърпените
телесни увреждания, проведено лечение и болничен престой, вещото лице посочва, че
същите са били необходими и съобразени, като единствено покупката на 1 литър 90-
градусов спирт и на тампони за грим не биха се свързали с получената травма. Същите
са на обща стойност от 4,19 лв. /л.54/.
Налице са рентгенови данни за фрактурата на проксималната тибия при
извършеното рентгеново изследване на 17.02.2023 г. съгласно фиш от рентгеново
изследване от 17.02.2023 г., издаден от д-р Рафаелов /Дг Фрактура тибие синистри ин
партис проксималис/. На въпроса, от медицинска гледна точка какви са причините
7
увреждането „фрактура на лява проксимална тибия“ да бъде установено около месец
след пътния инцидент и възможно ли е същото да е вследствие на други фактори и
събития, вещото лице отговаря, че диагнозата" фрактура на лявата проксимална
тибия“ не е установена месец по-късно, тъй като още във фиша от рентгеновото
изследване на 17.02.2023 год. /д-р Рафаелов/ е отбелязано наличието й, но тя е много
дискретна и може да се пропусне. По-късното оперативно лечение е най-вероятно
поради наличието и на други травми на коляното - частична лезия на медиалната
колатерална връзка, контузии на костите - латерален бедрен кондил, медиален бедрен
епикондил, медиален тибиален ръб, латерална епифиза. Тези множество травматични
изменения и фрактурата са довели до масивен ставен излив, липса на достатъчно с
времето възстановяване, поради което ищцата е потърсила повторна консултация с
ортопед, направила е ЯМР, който диагностично е уточнил състоянието на структурите
на коляното й. По данни на ищцата, същата е била посъветвана да направи ЯМР по-
късно, а не в първите дни след травмата. От медицинска гледна точка операциите на
имресионни фрактури на кондилите е желателно да се извършват в първите няколко
дни, когато няма изяви на костно срастване, тъй като по-лесно се извършва
репозицията и операцията е по-малко травматична. По-късното диагностициране и по-
късна операция биха затруднили операционния екип при наместването и операцията
би била по-травматична. При ищцата, обаче, постоперативният резултат е много
добър.
След проведеното оперативно лечение, ищцата е провела курс рехабилитация и
физиотерапия при д-р Метин Челик, първичен и вторичен преглед през м. февруари-
март 2024 год. Била й е назначена и проведена физиотерапия амбулаторно с
интерферентен ток, лечение с нискочестотно магитно поле, електростимулация,
лечение с инфрачервени и видими лъчи. При изписването й същата е била с овладян
болков синдром, подобрени движения в лява колянна става и подобрена мускулна сила
на м.квадрицепс. Походка й е била самостоятелна, без помощни средства. Други
рехабилитационни курсове не са провеждани.
По отношение на здравословното състояние при ищцата, както и лечението,
което й е било необходимо, за да се възстанови, вещото лице посочва, че е било
извършено оперативно лечение, имобилизация с ортеза, множество контролни
прегледи със специалист и изпълнение на препоръките, дадени от тях.
Вещото лице в с.з. на 11.07.2024 г. уточнява, че втората операция на ищцата, която
е за премахване на остеосинтетичния материал, не е задължителна, поставена е в
зависимост от условия, но при млади хора се препоръчва, за да не настъпят изменения.
В случая ищцата е потърсила навременна помощ от лекар, като с оглед продължилите
болки е потърсила и второ мнение, явила се е на два контролни прегледа и тогава,
предвид неотшумяващата болка, ортопедът й е издал направление за ЯМР, което тя е
направила, веднага след като е получила одобрение от НЗОК. След прегледа на ЯМР,
лекуващият я лекар е взел решение за операцията й, което е било обсъдено и с ищцата.
С оглед на горното, съдът намира, че ищцата напълно е изпълнила предписанията
на лекуващите я лекари, не е неглижирала проблема и е спазвала стриктно
препоръките, явявала се е на назначените контролни прегледи и е взела решение да се
подложи на операция в момента, в който такъв вариант й е бил предложен и разяснен.
Поради това, съдът намира, че не се доказва по делото съпричиняване от страна на
8
ищцата относно настъпилия вредоносен резултат, поради закъсняло от нейна страна
лечение.
Ищцата е ангажирала по делото гласни доказателства за установяване на
твърдяните от нея болки и страдания. Разпитани са св. Р. А.-И., майка на ищцата, както
и св. В. С. – във фактическо съжителство с ищцата. Св. И. сочи, че за инцидента
разбрала по телефона от дъщеря си, която веднага й се обадила, плачейки, като й
казала, че изпитва силна болка в крака, който не може да сгъне и го държи само
изпънат. Първо отишли до Окръжна болница в гр. Бургас за рентген, но същият не
работел, след което направили такъв в „Лайф Хоспитал“-Бургас, където й направили и
пункция на коляното и предписали домашно лечение. След като се прибрала вкъщи,
майка й, баща й, баба й и мъжът й били плътно до нея и непрекъснато й помагали и я
обслужвали, тъй като изпитвала много силни болки и не можела нито да лежи, нито да
стои права, нито седнала. Някой непрекъснато трябвало да я придържа, докато отиде
до тоалетна, при сядане на тоалетната чиния и ставане от нея трябвало също някой да я
държи, тъй като кракът й не можел изобщо да се сгъва в коляното и бил изпънат,
обездвижен с шина и не можела нито да го движи, нито да го сгъва; не можела да
лежи спокойно, тъй като при всяка поза при продължително стоене кракът я болял и
взимала обезболяващи. В продължение на цял месец ищцата била с оток на крака и
изпитвала силни болки, била с подут крак и обслужвана от близките си. Чак след
месец ортопед й назначил ЯМР, от който станало ясно, че се налага операция. След
операцията и изписването й от болницата, близките й продължили да се грижат за нея
по същия начин, тъй като по лекарско предписание й било забранено да се движи
около месец, трябвало кракът й изобщо да не докосва земята. Кракът й бил с шина и
ищцата се придвижвала само с патерици или с подкрепата на някой от близките си.
Този период продължил около месец. В емоционален план ищцата не се чувствала
никак добре, тъй като не се чувствала пълноценна, не можела да полага грижи за
домакинството и 5-годишното си дете, което по това време било отглеждано вкъщи.
Плачела непрекъснато, била подтисната от това, че била зависима от помощта на
близките си, че не може да работи. Работела в парти център, където се наложило да се
върне на работа след 3 месеца, тъй като семейството й имало изтеглен кредит и
трябвало да подсигури по-висок доход, да за могат да го изплащат. Преди инцидента
ищцата водела активен начин на живот, ходела на народни танци, спортувала, а в
момента още не можела да върши тези дейности. Бързо се изморявала, при малки
крачки започвала да изпитва болки в крака. С просто око се виждал и се напипвал
имплантът й. Изпитвала страх да се вози в превозни средства. Провела един курс по
рехабилитация и наесен й предстоял втори, както и втора интервенция за премахване
на импланта.
До датата на приключване на устните състезания не са ангажирани доказателства
за проведен втори рехабилитационен курс, както и за извършена втора операция за
премахване на остеосинтезния материал.
Св. С. казва, че след инцидента първоначално са отишли в Окръжна болница в
гр. Бургас, за да направят рентген на ищцата, която била неподвижна, с ужасно силни
болки и през цялото време св. С. трябвало да я носи на ръце. В Окръжна болница
рентгенът се развалил и се наложило да отидат до “Лайф Хоспитал“. След като
станала готова снимката, я прегледал лекар, който не установил някакво счупване,
направил пункция на коляното, изписал шина и болкоуспокояващи. Ищцата била
донесена на ръце вкъщи, където продължила да бъде обездвижена. На следващия ден
9
веднага потърсили второ мнение и записали час при ортопед, който при прегледа
констатирал голям оток и казал, че следва да се изчака, но на втория преглед
препоръчал ЯМР, тъй като отокът не спадал. През цялото това време ищцата вкъщи не
можела да се обслужва сама, детето им боледувало и също било вкъщи, като се
наложило св. С. да си вземе отпуск, за да може да се справя с грижите за ищцата
вкъщи. Тя била обездвижена и почти непрекъснато трябвало да я носят, тъй като
имала закупени патерици, но трудно се обслужвала с тях. След като излязъл резултатът
от ЯМР, отново посетили лекар, който установил счупването на тибията и обяснил, че
задължително следва да бъде направена операция, като веднага определил дата и час.
След операцията ищцата се прибрала вкъщи с много силни болки, като й било
забранено да стъпва на крака си минимум 45 дни. Ежедневното й обслужване било
изключително трудно, не можела да прави нищо от това, което правела преди – нито в
битово отношение, нито да се грижи за детето. След операцията болката не намаляла,
кракът й често изтръпвал, през първите 10 дни от изписването й от болницата същата
не спяла, облекчение настъпило едва след 2 седмици, но продължил процесът по
обгрижването й. В емоционален план ищцата дори била по-зле, отколкото физически,
защото престанала да прави нещата, които правели преди заедно – да се разхождат, да
карат колело. Престанала да спортува, да посещава народни танци, контактите й с
приятели също намалели; който искал да се види с нея, трябвало да посети дома им.
Според свидетеля, ищцата към момента не е възстановена, тъй като дори при малко
натоварване започва да я боли кракът, имплантът й се вижда с просто око, тъй като е
слаба. Когато се върнала на работа няколко месеца след инцидента, ищцата всъщност
работила от вкъщи, тъй като работата й била организационна и е следвало да отговаря
на телефонни обаждания относно партита в един детски център.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, тъй като същите са
непротиворечиви и се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства –
писмени такива, както и от приетите заключения на експертизи.
Представени са също писмени доказателства за установяване на настъпилите
имуществени вреди и техния размер, като предявените имуществени искове не са
оспорени по размер от страна на ответника. Същите са разходи във връзка с проведено
на ищцата лечение по повод получените травматични увреждания, от които, както
стана ясно от заключението на вещото лице по СМЕ, единствено неотносими към
лечението й са закупени спирт и тампони за грим на стойност 4,19 лв. Тоест,
останалите разходо-оправдателни документи, които са за медикаменти, лечение и др.
на стойност 2 880,44 лв., са необходими за възстановяването на ищцата и се намират в
пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на виновния водач.
Въз основа на така установените факти, релевантните за решаването на
делото, съдът намира от правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ предвижда, че увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на
изискванията на чл. 380 – за отправяне на писмена претенция преди завеждане на
делото. Съгласно чл. 429, ал. 1 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска
10
отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие. Доколкото прякото право на увредения,
установено със закона - чл. 432, ал. 1 от КЗ, възниква едновременно с правото на
деликтно обезщетение от деликвента и е функционално обусловено от него, то
застрахователят, като пряко задължено лице, отговаря в обема, в който отговаря и
причинителят на вредата. Т.е при пряк иск срещу застрахователя следва да се установи
противоправно поведение на застрахования, вредите, които е претърпял ищецът,
респективно ищците, причинна връзка между деянието и вредите. Подлежат на
обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, като те могат да са имуществени или неимуществени.
По делото се установява, че са налице елементите от състава на непозволеното
увреждане, като застрахованото лице А. Н. С. – водач на процесния лек автомобил
„Пежо Партнер“ с рег. № *******, виновно е причинил на ищцата описаните в
исковата молба телесни увреждания. Доказан е от заключението на САТЕ описаният в
исковата молба механизъм на настъпване на ПТП, вината за което е изцяло на този
водач. Не се установява неправомерно поведение от страна на водача на автобуса, нито
такова от страна на пострадалата, която по време на ПТП е реагирала правомерно, а
след това е провела и навременно лечение, поради което възраженията за
съпричиняване на резултата са недоказани. С оглед на това, налице е причинно-
следствена връзка между уврежданията на ищцата и поведението на виновния водач,
като липсва основание за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди на
осн.чл.51, ал.2 ЗЗД.
С Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС са дадени указания относно
критериите, по които следва да бъде определено справедливо обезщетение по смисъла
на чл. 52 ЗЗД. Посочено е, че обективните обстоятелства, които следва да бъдат взети
предвид при определяне размера на обезщетението, са характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и др. От значение са и редица друго обстоятелства, които
съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди.
Застрахователят е бил уведомен за претенциите на ищцата на 25.05.2023 г., като от
тази дата се претендират от ищцата лихви за забавата му върху обезщетението за
неимуществени вреди. Върху същото се дължи законна лихва, считано от датата на
уведомлението до застрахователя за предявената от увреденото лице претенция –
25.05.2023 г., до окончателното изплащане /аргумент чл. 429, ал. 3 от КЗ/. Както е
11
прието и в Решение № 50001/03.02.2023 г. по т.д. № 2530/2021 г. на І т.о. на ВКС, след
уведомяване на застрахователя (независимо дали от застрахования или от увредения,
съответно от предявяване на претенцията от увредения, като релевантна е най-ранната
дата) на основание чл.493, ал.1, т.5 във вр. с чл.429, ал.2, т.2 КЗ, застрахователят
покрива спрямо увредения отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава
от датата на предявяване на претенцията пред него, а след изтичане на срока по
чл.496, ал.1 КЗ при липса на произнасяне и плащане, дължи законна лихва върху
обезщетението за собствената си забава. Ето защо, следва да се присъди лихва за
забава върху главницата от 25.05.2023 г. до окончателното изплащане, като
ирелевантно е възражението, че такава лихва се дължи от датата на исковата молба
поради забава в поведението на ищцата да представи изискани от застрахователя
документи, тъй като такова възражение би било относимо при приложение на
разпоредбата на чл. 497, ал.1 КЗ, а настоящият случай не е такъв, тъй като се
претендира лихва не за собствената забава на застрахователя, а за забавата на
деликвента – чл.429, ал.3 КЗ.
В случая съдът намира, че претендираното с исковата молба обезщетение за
неимуществени вреди не отговаря на критерия за справедливост, заложен в чл.52 ЗЗД,
както и на критериите за определяне размера на обезщетението, посочени в
Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС. Претендираното обезщетение не
съответства на характера на уврежданията, претърпени от ищцата, на болките и
страданията, които са съпътствали тези увреждания, както и на продължителността на
оздравителния процес. Същата е била в състояние, което по медицински критерий се
квалифицира като временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като съдът
отчита факта, че ищцата не е напълно възстановена физически и психически и към
настоящия момент, че е претърпяла и продължава да изпитва болки /въпреки даденото
заключение от в.л. по СМЕ, че би следвало да не изпитва болка, но все пак, болката е
строго субективно усещане и свидетелите заявяват наличието на такава и към
момента/. От друга страна, съдът отчита и младата възраст на ищцата, факта, че
същата е следвало да бъде подложена на това тежко физическо и психическо
изпитание в период от живота си, когато собственото й дете е разчитало на нейните
грижи. Възстановителният период, както установява и в.л. Турсунлийска-Йорданова,
не е кратък – около 5-6 месеца, съпроводен със значителни болки и неудобства, с това,
че ищцата е била изцяло зависима от чужда помощ дори за елементарните си
физиологични нужди. Същата се е придвижвала с помощни средства повече от 2
месеца след инцидента. Към настоящия момент все още не се е върнала към активния
си начин на живот, който е водела преди това, като се е лишила от спорт, разходки,
посещения на клубни дейности. По тази причина, съдът намира, че сумата от 50 000
лв. се явява справедливо обезщетение, което следва да бъде присъдено на ищцата,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на претенцията при застрахователя –
12
25.05.2023 г. до окончателното й изплащане, като за горницата над сумата от 50 000
лв. до сумата от 80 000 лв., искът се явява недоказан по размер и следва да се
отхвърли, ведно с лихвата от 25.05.2023 г. до окончателното изплащане.
Съответно, следва да се присъди на ищцата претендираното обезщетение за
имуществени вреди в общ размер от 2 880,44 лв., тъй като разходите за лечението й са
в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите увреждания в резултат виновното
поведение на застрахования водач. Върху това обезщетение следва да се присъди
законна лихва за забава от датата на исковата молба – 14.11.2023 г. до окончателното
изплащане. За горницата над сумата от 2 880,44 лв. до сумата от 2 884,63 лв., искът е
неоснователен и следва да се отхвърли, ведно с претендираната лихва от датата на
исковата молба до окончателното изплащане.
Ищцата е претендирала присъждане на адвокатско възнаграждение. По делото й
е предоставена безплатна правна помощ съгласно чл. 38, ал.2 ЗАдв вр.чл.38, ал.1, т.2
ЗАдв., като в тази връзка е представен Договор за правна защита и съдействие от
11.07.2024 г., от който е видно, че трима адвокати са предоставили на ищцата
безплатна правна помощ, в качеството й на материално затруднено лице /л.222 от
делото/ - адв. Николай Николаев Димитров, адв. Геновева Стефанова Стоянова и адв.
Величка Костова Петрова.
По отношение на претендираното адвокатско възнаграждение следва да се има
предвид, че само един адвокат има право да получи такова, тъй като ответникът дължи
разноски само за един адвокат /арг.чл.78, ал.1 ГПК/. В случая ищцата е била
представлявана от общо трима адвокати, като след датата на упълномощаването по
реда на чл. 38, ал.2 ЗАдв. /тъй като към по-ранен момент няма такива данни за
предоставяне на безплатна правна помощ/, ищцата е била представлявана реално само
от адв. Величка Костова Петрова – същата след дата 11.07.2024 г., от когато е
упълномощаването по реда на чл. 38, ал.2 ЗАдв, се е явила в общо 4 поредни съдебни
заседания, като липсват каквито и доказателства за извършване на други процесуални
действия от някой от представителите на ищцата след тази дата. Ето защо, хонорар по
чл.38, ал.2 ЗАдв следва да бъде определен само на адв. Величка Костова Петрова.
Съобразявайки фактическата и правна сложност на спора, липсата на процесуални
усложнения и размерите на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/09.07.2004
г. на ВАдвС, които могат да служат единствено за ориентир, но не са задължителни за
съда, БОС приема, че предвид заявения общ материален интерес и обема на
свършената работа /явяването в четири съдебни заседания, участие в изслушването на
експертизи и разпит на свидетели/, възнаграждението на адв. Величка Костова Петрова
за настоящото производство следва се определи на 7 000 лв. с ДДС, от което следва да
й бъде присъдена част, съответна на уважената част от исковете, а именно – сумата от
4 460 лв. с ДДС, съгласно чл. 78, ал.1 ГПК.
13
На ответника следва да се присъди сумата от 3 593,06 лв. – разноски съразмерно
на отхвърлената част от исковете.
Следва на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да се осъди ответникът да заплати
държавна такса по сметка на съда върху уважената част от исковете в размер на
2 115,20 лв., както и сумата от 140 лв. – заплатено възнаграждение за вещо лице от
бюджета на съда.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК-
ЗАСТРАХОВАНЕ" с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Света София“ № 7, ет.5, представлявано заедно от изпълнителните директори
Александър Петров Личев и Румен Кирилов Димитров, да заплати на Т. С. А. с ЕГН
********** от ***, сумата от 50 000 лв. главница, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди за понесените болки и страдания, претърпени в резултат на ПТП
от 17.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на
застрахователната претенция при ответника – 25.05.2023 г. до окончателното
изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над сумата от 50 000 лв. до сумата
от 80 000 лв., ведно с лихвата от 25.05.2023 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК-
ЗАСТРАХОВАНЕ" с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Света София“ № 7, ет.5, представлявано заедно от изпълнителните директори
Александър Петров Личев и Румен Кирилов Димитров, да заплати на Т. С. А. с ЕГН
********** от ***, сумата от 2 880,44 лева – главница, представляваща обезщетение
за имуществени вреди във връзка с извършени разходи за лечение, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 14.11.2023 г., до
окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над сумата от
2 880,44 лв. до сумата от 2 884,63 лв., ведно с лихвата от 14.11.2023 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Т. С. А. с ЕГН ********** от ***, да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ" с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет.5,
представлявано заедно от изпълнителните директори Александър Петров Личев и
Румен Кирилов Димитров, сумата от 3 593,06 лв., представляваща направените по
делото разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК-
ЗАСТРАХОВАНЕ" с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
14
ул. „Света София“ № 7, ет.5, представлявано заедно от изпълнителните директори
Александър Петров Личев и Румен Кирилов Димитров, да заплати на адв. Величка
Костова Петрова сумата от 4 460 лв. с ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК-
ЗАСТРАХОВАНЕ" с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Света София“ № 7, ет.5, представлявано заедно от изпълнителните директори
Александър Петров Личев и Румен Кирилов Димитров, да заплати по сметка на
Бургаски окръжен съд дължимата държавна такса за производството по исковете в
размер на 2 115,20 лв., както и сумата от 140 лв. – заплатено възнаграждение за вещо
лице от бюджета на съда.
БАНКОВА СМЕТКА, по която ответникът може да плати присъдените
суми:
IBAN *** – Банка „ДСК“ АД – титуляр Т. С. А..
Решението може да се обжалва пред Бургаския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
15