Р Е Ш Е Н И Е
№
,гр.Пазарджик, 05.12.2019 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, в открито заседание на пети ноември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА
при секретаря Стоянка Миладинова,
като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №4804
по описа на съда за 2018г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е установителен
иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.
Подадена е
искова молба от „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, ул.”Христо Г. Данов” №37, чрез юрисконсулт Б.К., с адрес *** против Е.Н.К., с ЕГН **********,***, в
която ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че на 27.06.2018г. е подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК пред Районен
съд-Пазарджик за вземанията си към Е.Н.К. в размер на 124,60 лв. Твърди, че по
входираните документи е образувано ЧГД №2535/2018г. По посоченото дело е издадена
заповед за изпълнение, същата е връчена на длъжника при условията на чл. 47
ал.5 ГПК, поради което ищцовото дружество подава искова молба в срока по чл.415
ал.2 ГПК.
Твърди, че
ищецът ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, в качеството си на краен снабдител,
съгласно разпоредбата на чл.98а от Закона за енергетиката, продава електрическа
енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи
условия през процесния период са Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение
на ДКЕВР №ОУ-013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл.35
ал.1 от общите условия, същите влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите. Общите условия са публикувани на сайта на дружеството, който е
посочен.
Твърди, че
по силата на чл.7, т.1 от общите условия ищцовото дружество е поело задължение
да снабдява с електрическа енергия следния обект на ответника: обект с ИТН
3097971, находящ се в гр.Пазарджик, ул.„*********“ №*, ап.* , съгласно
приложена справка от отдалечен регистър на Агенция по вписвания гр.Пазарджик.
Сочи, че за
Е.Н.К. е открит клиентски номер **********.
Твърди, че
ответникът от своя страна, съгласно чл.11, т.1 от общите условия се е задължил
да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа
енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл.18 ал.1 и ал.2. Съгласно
чл.27 ал.1 от общите условия при неплащане в срок на дължими суми клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
В изпълнение на задълженията си по общите условия ЕВН България
Електроснабдяване ЕАД е доставило на обекта на Е.Н.К. за периода 02.07.2016г. -
01.10.2016г. електроенергия на обща стойност 105,60 лв., която до този момент
не е заплатена. Поради забава в заплащане на горепосочената главница,
ответникът дължи законна лихва в общ размер от 19 лв. за периода 23.08.2016г. -
26.06.2018г. Законна лихва за забава се дължи по всяка една фактура отделно за
период от датата на падежа на същата до датата на образуване на настоящото
производство. Срокът за плащане на фактурата е посочен в същата. Издадените
фактури, техният падеж и период, както и размерът и периодът на дължимата лихва
за забава, са подробно описани в приложения препис-извлечение от клиентската
сметка на ответника.
Моли съда да
постанови решение, с което да установи със сила на присъдено нещо съществуването
на вземанията на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД към Е.Н.К., както следва: 105,60
лв., представляващи стойността на консумираната от обекта на потребителя
електрическа енергия за периода 02.07.2016г.-01.10.2016г., 19 лв., представляващи стойността на
законната лихва за забава за периода 23.08.2016г. - 26.06.2018г., законна лихва
върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение в съда - 27.06.2018г. до окончателното изплащане на
задължението.
Моли съда на основание
Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк. дело №4/2013г., т.12 да
осъди Е.Н.К. да заплати на ищцовото дружество присъдените в заповедта за
изпълнение по ЧГД № 2535/2018г. разноски в размер на 175 лв.
Моли в тежест на
ответника да бъдат присъдени направените по делото разноски, а именно държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение.
Към исковата молба
са приложени писмени доказателства, подробно описани. Направено е
доказателствено искане – за прилагане на заповедното производство.
В срок по делото е
постъпил писмен отговор на исковата молба от назначения особен представител на
ответницата. Оспорва изцяло предявения
иск по основание и по размер и моли съда да го остави без уважение.
Твърди, че облигационно
правоотношение между страните въз основа, на което ищцовото дружество
претендира заплащане на процесната сума не съществува. Съгласно разпоредбата на
чл.104а от Закона за енергетиката (ЗЕ) крайните клиенти използват електропреносната
или съответната електроразпределителна мрежа, към която са присъединени, при
публично известни общи условия. Съгласно чл.104а ал.3 от ЗЕ операторът на
електропреносната или на съответната електроразпределителна мрежа задължително
публикува общите условия най-малко в един централен и в един местен
всекидневник като общите условия влизат в сила, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. Възразява, че ищцовото дружество не е
представило писмени доказателства да е публикувало общите си условия в един
централен и един местен всекидневник, както и същите да са одобрени от ДКЕВР на
основание чл.98а от ЗЕ, както и че остава недоказано и влизането им в сила и
действието им в отношенията между ищеца и ответницата. Твърди, че по делото има
приложени общи условия, но не може да се установи публикуването им и съответно
липсват доказателства за влизането им в сила. Същите са и абсолютно нечетливи.
В случай, че съдът
приеме, че за процесния период между страните е било налице валидно
облигационно правоотношение, то твърди, че липсват доказателства за реалното
потребяване на осчетоводената от ищеца електрическа енергия.
Оспорва верността
на частните свидетелстващи документи - фактури за дължими суми за използвана
електрическа енергия. Същите удостоверявали факти, които не отговарят на
истината. Твърди, че ищецът не установява вземането си по основание и по
размер. Искането за заплащане на законна лихва за забава е неоснователно,
поради недължимостта на претендираната главница.
Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли като неоснователен предявения срещу
ответницата иск.
Не възразява да се
приемат представените от ищеца писмени доказателства.
Прави
доказателствено искане.
В проведените по
делото съдебни заседания, ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа
предявения иск и моли съда да го уважи. Претендира разноските. Представя списък
на същите по чл.80 от ГПК.
Особеният представител на
ответницата взема становище, че предявеният иск е недоказан и неоснователен и
моли съда да го отхвърли. Излага доводи по същество.
Съдът, след като се запозна с
твърденията, изложени от ищеца в исковата молба и възраженията на особения
представител на ответницата в писмения отговор и като обсъди и анализира
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
На 27.06.2018 год., ищцовото
дружество е подало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответницата, в качеството й на длъжник, въз основа на което е
образувано ч.гр.дело №2535/2018 год. по описа на Пазарджишкия районен съд.
Същото е било уважено и съдът е издал Заповед №1325 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК на 28.06.2018 год., с която е разпоредил ответницата-длъжник
да заплати на ищеца-заявител и кредитор следните суми: сумата от 105,60 лева - главница – стойност на
електрическа енергия, доставена за периода от 02.07.2016 год. до 01.10.2016
год., сумата от 19,00 лева – обезщетение за забавено плащане
за периода от 23.08.2016г. до 26.06.2018г. и законната лихва върху главницата, считано от 27.06.2018г. до изплащане на вземането, както и сумата от 25,00 лева - разноски по
делото за държавна такса и сумата от 50,00 лева - за юрисконсултско
възнаграждение.
Посочено е, че вземането
произтича от неизпълнение на задължението
за заплащане стойността на електрическата енергия, доставена за периода от 02.07.2016
год. до 01.10.2016 год., за обект на потребление: гр.Пазарджик, ул.»Яков
Матакиев» 74 А, ап.5, ИТН: 3097971.
Заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника при условията на
чл.47 ал.5 от ГПК, поради което на кредитора са дадени указания и срок за
предявяване на установителен иск за съществуване на вземането му. В законния едномесечен срок,
дружеството-ищец е предявило настоящия установителен иск с правно основание
чл.415 ал.1 от ГПК.
Предвид горното съдът приема, че
предявеният иск е процесуално допустим и подлежи на разглеждане. По съществото
му, съдът счита следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.98а от Закона за енергетиката, ищцовото дружество „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД продава електрическа енергия на клиентите си
при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния
период са Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР
№ОУ-013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г.
Съгласно
чл.35 ал.1 от общите условия, същите влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите. Общите условия са публикувани и на сайта на дружеството.
По силата
на чл.7, т.1 от Общите условия ищецът е поел задължение да снабдява с
електрическа енергия следния обект, собственост на ответницата: обект с ИТН
3097971, находящ се в гр.Пазарджик, ул.„*********“ №*, ап.* . За ответницата Е.Н.К.
е открит клиентски номер **********.
Съгласно
чл.11, т.1 от Общите условия ответницата като потребител е задължена да заплаща
всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в
сроковете и по начините, определени в същите - чл.18 ал.1 и ал.2 от Общите
условия.
Съгласно
чл.27 ал.1 от Общите условия при неплащане в срок на дължими суми клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
Общите
условия на ищцовото дружество, ведно с доказателства за тяхното публикуване в
един местен и в един централен всекидневник са представени и приети по делото.
Предвид на
това неоснователно се явява възражението на особения представител на
ответницата, че по делото няма представени надлежни доказателства за тези
обстоятелства.
По делото са
представени и приети като доказателства, заверени копия на фактури, както
следва: фактура №**********/09.08.2016 год. на стойност 45,08 лева, с падеж
22.08.2016г.; фактура №**********/09.09.2016 год. на стойност 29,84 лева, с
падеж 20.09.2016г. и фактура №**********/09.10.2016 год. на стойност 30,68 лева,
с падеж 20.10.2016г. Видно от тях е, че доставчик
на описаното количество електрическа енергия - е търговското дружество-ищец, а
получател е ответницата. Фактурите са за общата сума от 105,60 лева, с включен
ДДС. В тях подробно са описани възможните начини за плащане.
От
приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно-икономическата
експертиза се установява, че ищцовото дружество има одобрен сметкоплан и
счетоводна политика в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството.
В предприятието се прилагат международните стандарти за финансови отчети.
Изготвен е одиторски доклад, потвърждаващ спазването на счетоводните стандарти.
Всички процесни фактури са осчетоводени като са: дебитирана е сметка 411 –
вземания от клиенти и са кредитирани сметки 701 – приходи от продажби и 4532 –
начисен ДДС. Всички процесни фактури са включени в дневниците за продажби за
месеца, през който са издадени фактурите от ищеца. Надлежно е деклариран
дължимия за тях ДДС. Вещото лице е изчислило, че мораторната лихва за забава за
плащане на главница от 105,60 лв. за периода 23.08.2016г.-26.06.2018г. е равна
на 19,74 лв.
Въз основа
на горното, съдът приема, че процесните фактури съдържат нужните реквизити и ги
цени като доказателства по делото.
Установява
се от приетото и неоспорено заключение на съдебно-техническата експертиза, че
за исковия период 02.07.2016г. – 01.10.2016г. до обект с ИТН 3097971, с адрес:
гр.Пазарджик, ул.“************“ №* ап.* с титуляр Е.Н.К. има доставена
електрическа енергия, измерена с монтиран на 03.05.2016г. Електромер с
фаб.№*********, който е преминал всички изискуеми проверки, съгласно Закона за
измерванията в срокове, съгласно Заповеди №А-441 от 13.10.2011г. и Заповед
№А-333 от 29.05.2014г. на Председателя на държавната Агенция за метрологичен и
технически надзор с периодичност на проверките – 6 години и е притежавал
необходимите стикери, пломби и знаци за това. Доставеното количество електроенергия
за исковия период 02.07.2016г.-01.10.2016г. е в размер на 611 KWh, от които битова дневна – 314 KWh и битова нощна - 347 KWh. В периода 02.07.2016г.-01.10.2016г.
електромер фабр. №********* е отчитан ръчно с оптична глава от отчетник Иван
Дамянов, който ги е предавал в отдел „Билинг“ на ищцовото дружество, чрез
клавиатура от терминал 24002 КЕЦ Пазарджик. Отчетената ел. енергия по
показанията на Електромер фабр. №********* съвпада с фактурираната ел. енергия
в отдел „Билинг“ на ищеца за същия период.
Ответницата
не представи доказателства за плащане на дължмите суми по процесните фактури. Не
противопостави други правопогасяващи или правоизключващи факти и обстоятелства.
Въз основа
на така приетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск с правно
основание чл.415 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД – за заплащане на цената на доставена електрическа енергия и за лихви за
забавено плащане е процесуално допустим и основателен по следните съображения:
Въз основа на представените и приети
по делото писмени доказателства, както и от приетите и неоспорени заключения на
съдебно-техническата и съдебно-икономическата експертизи, съдът приема за
установено по делото, че през процесния период от време, ищецът е доставял на
ответницата електрическа енергия и че в имота й са ползвани такива в количествата,
посочени в писмените документи и в заключението на съдебно-техническата
експертиза и на стойност, отразена както във фактурите, така и в заключението
на вещото лице-икономист. Установи се по делото, че електромерът, който е отчитал
електрическата енергия в имота на ответницата е бил надлежно проверен и в изправност.
Ответницата не е изплатила на
ищеца дължимите суми по процесните фактури в размер общо на 105,60 лева за
консумираната електрическа енергия за периода от 02.07.2016 год. до 01.10.2016
год.
Вземането е съществуващо и изискуемо
и длъжникът-ответницата дължи заплащането на претендираната сума като главница
на обща стойност 105,60 лева на ищеца, тъй като не е сторила доброволно това и
до настоящия момент.
Върху главницата,
ответницата дължи и законната лихва, считано от датата на подаването на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 27.06.2018 година до окончателното й
изплащане.
Ответницата
е в забава на плащанията, тъй като е изтекъл падежът за плащане на сумите по
процесните фактури за процесната ел. енергия. Затова ответницата дължи на ищеца
обезщетение в размер на законната лихва върху дължимата сума от деня на
забавата до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Вещото лице от съдебно-икономическата експертиза е изчислило общ
размер на това задължение от 19,74 лева. Затова исковата претенция за вземане в
размер на 19,00 лева ще следва да се уважи изцяло /тъй като не е налице увеличаване
размера на иска по реда на чл.214 ал.1 от ГПК/.
Предвид изхода
на делото, ответницата дължи на ищеца сторените от него разноски, както в
заповедното, така и в настоящето исково производство в размер общо на 910,00
лева, съгласно представения Списък на разноските по чл.80 от ГПК и приложените
разходни документи.
По изложените
съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
По иска на „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”Христо Г. Данов” №37, чрез юрисконсулт Б.К., с адрес *** против Е.Н.К., с ЕГН **********,***, с
правно основание чл.415 ал.1 от ГПК: ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.Н.К., с ЕГН **********
дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ********* сумите, както следва: 105,60 лв., представляващи
стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за
периода 02.07.2016г.-01.10.2016г., 19
лв., представляващи стойността на законната лихва за забава за периода
23.08.2016г. - 26.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда - 27.06.2018г. до окончателното изплащане на задължението, за
които е издадена Заповед №1325 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 28.06.2018 год. по ч.гр.дело №2535/2018 год. по описа на Пазарджишкия
районен съд.
ОСЪЖДА Е.Н.К.,
с ЕГН **********,*** да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, ул.”Христо Г. Данов” №37 разноски в заповедното и в исковото производство в размер общо на 910,00
лева.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: