Р Е Ш Е Н И Е
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV-Б въззивен състав, в публичното заседание на четвърти юни две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА И.
мл. съдия
МАРИНА ГЮРОВА
при секретаря Капка Лозева, като разгледа
докладваното от съдия Гюрова в. гр. д. №
483 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 102940 от 24.04.2019 г., постановено по гр. д. № 16229/2018 г.
по описа на СРС, ГО, 167 състав, е признато за установено, на основание чл. 424 ГПК, че С.Н.В., ЕГН **********,
не дължи на „У.К.Ф.“ ЕАД, ЕИК *******, сумата от 1985,95 лв., представляваща главница по договор за потребителски
заем от 04.02.2010 г., ведно със законната лихва за периода от 24.09.2012 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 39,72 лв. държавна такса, за които суми е издаден изпълнителен
лист от 24.01.2013 г. по ч. гр. д. № 44788/2012 г. по описа на СРС,
ГО, 77 състав.
С решение № 183815 от 05.08.2019 г., по описа на СРС,
ГО, 167 състав, постановено по реда на чл. 250 ГПК, съдът е оставил без
уважение молба на С.Н.В., ЕГН **********, за допълване на решение № 102940 от
24.04.2019 г., постановено по гр. д. № 16229/2018 г. по описа на СРС, ГО, 167
състав.
Срещу решение № 183815 от 05.08.2019 г., постановено
по гр.д. № 16229/2018 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав, е подадена въззивна
жалба от С.Н.В., чрез редовно упълномощен процесуален представител - адв. Д.С.,
в която са изложени подробни съображения за неправилност на атакувания акт. Сочи
се, че съгласно сключен на 24.02.2011 г. договор за продажба и прехвърляне на
вземания между „У.К.Ф.“ ЕАД и „Е.М.“ ЕООД, ответникът е цедирал вземането си по
задължение, произтичащо от договора за кредит, като в договора е посочено, че
влиза в сила на 24.02.2011 г., поради което и от тази дата надлежен кредитор на
вземането е било „Е.М.“ ЕООД. Моли се за обезсилване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 27.09.2012 г., по ч. гр. д. №
44788/2012 г. по описа на СРС, ГО, 77 състав и на изпълнителен лист, издаден на
24.01.2013 г., в полза на „У.К.ф.“ АД по ч. гр. д. № 44788/2012 г. по описа на
СРС, ГО, 77 състав.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от „У.К.ф.“ АД не е
депозиран отговор на въззивната жалба.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от третото лице - помагач,
привлечено на страната на ответника „Е.М.“ ЕООД, чрез редовно упълномощен
процесуален представител - юрк. П.К., е депозиран отговор на въззивната жалба.
В отговора се излагат съображения за недопустимост и неоснователност на
изложеното във въззивната жалба. Моли се въззивната жалба да бъде оставена без
уважение.
Софийски
градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата
на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално - легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
решение е валидно.
Решението е недопустимо и като такова следва да се обезсили.
СРС, Гражданско отделение, 167 състав е бил сезиран с иск, с правно
основание чл. 424 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 424 ГПК длъжникът може да
оспори вземането по исков ред, когато се намерят новооткрити обстоятелства или
нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли
да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с
които не е могъл да се снабди в същия срок. В това
производство за съда не е предвидено правомощие да се произнася по издадената
заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Заповедта за
изпълнение може да бъде обезсилена единствено в хипотезата на чл. 415, ал. 2 ГПК от
заповедния съд, когато заявителят не е представил доказателства, че след
подадено възражение от длъжника е предявил иск за установяване съществуване на
вземането, а след дадените разяснения в Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК заповедта за изпълнение следва да бъде
обезсилена в хипотезите на чл. 232 и чл. 233 ГПК при оттеглена
искова молба или отказ от иска, предявени от кредитора на основание чл. 422 вр.
с чл. 415 ГПК.
В обобщение въззивният съд
намира, че искането за обезсилване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на
27.09.2012 г., по ч. гр. д. № 44788/2012 г. по описа на СРС, ГО, 77 състав и на
изпълнителен лист, издаден на 24.01.2013 г., в полза на „У.К.ф.“ АД по ч. гр.
д. № 44788/2012 г. по описа на СРС, ГО, 77 състав, е недопустимо, тъй като не са налице законови и процесуални предпоставките
за това, поради което и районният съд е следвало да го остави без разглеждане,
а не да се произнася по същество.
По изложените съображения и на основание чл. 270, ал.
3 ГПК обжалваното решение следва да се обезсили изцяло.
Предвид изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 183815 от 05.08.2019 г., постановено по гр.д. №
16229/2018 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав и прекратява производството по
искане за обезсилване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 27.09.2012 г., по ч. гр. д. № 44788/2012 г. по описа на СРС,
ГО, 77 състав и на изпълнителен лист, издаден на 24.01.2013 г., в полза на „У.К.ф.“
АД по ч. гр. д. № 44788/2012 г. по описа на СРС, ГО, 77 състав.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.