ПРОТОКОЛ
№ 899
гр. Сливен, 12.06.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Петя В. Петрова - Светиева
при участието на секретаря Пенка М. Стоянова
Сложи за разглеждане докладваното от Петя В. Петрова - Светиева
Гражданско дело № 20232230103058 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Ищецът, редовно призован се явява лично. Представлява се от адв. С. К.
от АК – Сливен, надлежно упълномощен с представено по делото
пълномощно от 28.07.2023 година – лист 19 от делото.
Ответната страна Министерство на отбраната не изпраща представител
или пълномощник.
Съдът констатира, че по делото е постъпила молба, вх. №
12320/07.06.2024 година, подадена от ответната страна.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
Като счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото и ПРИСТЪПВА към изясняване фактическата
страна на спора.
АДВ. К.: Поддържам исковата молба по съображенията, изложени в
нея.
Съдът, след като изслуша изразеното становище, ПРИСТЪПИ към
ДОКЛАД на делото:
1
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.
49 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищецът е имал трудови
взаимоотношения с Министерство на отбраната на РБ по силата на Договор за
военна служба № 8/26.05.2010 година, както и допълнително споразумение №
440/19.08.2013 година и допълнително споразумение № 691/09.05.2017
година, като старши специалист II степен по аварийно-спасителни работи в
отделение “Летателно-тактическа подготовка“ на военно формирование 26030
- Безмер.
На 01.08.2018 година, около 09:00 часа по време на парашутни скокове
на временна площадка “Чешнигирово“, при отделяне на летателния апарат,
ищецът е закачил двата си крака в коланите на парашута. Усетил е усукване,
изпукване и силна болка в лявото коляно. След отварянето на главния
парашут се е приземил нормално на здравия си десен крак. Оказали са му
първа медицинска помощ и са го транспортирали в МБАЛ Пловдив към ВМА
София, за което му е издаден Болничен лист Е20182080400/02.08.2018 година
и му е поставена диагноза - травма на няколко структури на коляното, заради
което е излязъл в отпуск до 30.08.2018 година. Тази злополука е
квалифицирана като трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО с Разпореждане №5104-
28-31 от 14.08.2018година, а със Заключение за характера и степента на
увреждане на военнослужещ от 07.11.2019 година, комисията признава, че Д.
И. Д. е получил средна телесна повреда.
На 13.08.2018 година ищецът е посетил ВМА - София, за което му е бил
издаден Болничен лист Е20102134433/13.08.2018 година с диагнозата
изкълчване, навяхване, разтягане на други и неуточнени елементи на
коленната става, а отпускът му е бил удължен до 12.09.2018 година. В
следствие на това започват ежемесечни посещения на ищеца до ВМА - София
за прегледи, необходими за лечението му, за които са издадени болнични
листи, с които му е бил удължаван болничния отпуск. Поради възникнали
усложнения на ищеца е била извършена и медицинска интервенция -
оперативно лечение (синовектомия - коляно) във ВМА - София на 15.01.2019
година, за което има издадена Епикриза.
Освен това, ищецът е имал няколко престоя в СВР-НК Поморие за
периодите от 08.10.2018 година до 15.10.2018 година, от 27.11.2018 година до
2
02.12.2018 година, след това от 05.08.2018 година до 12.08.2018 година и от
26.03.2019 година до 02.04.2019 година, за които има издадени документи.
Със Заповед на командира на военно формирование 26030 № ЛС - 74 от
21.11.2019 година е бил прекратен Договор за военна служба на Д. И. Д.,
поради негодност за военна служба.
С последното Експертно решение №3984 от 161/12.10.2020 година от
МБАЛ “Д-р Иван Селимински“ АД – гр. Сливен, поради последици от травма
на мускул и сухожилие на долен крайник, ищецът е определен с 30% трайно
намалена работоспособност.
Характера на причинените физически увреждания на ищецът са -
скъсване на задния и предния кръстосан лигамент на коляното и лезии на
средната кръстосана връзка на лявото коляно, причинили на пострадалия
трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок по-дълъг от
30 дни, като общия възстановителен период за причинените увреждания е
около 2 години, тъй като е предприето оперативно лечение със закъснение от
5 месеца след травмата - 15.01.2019 година. В последствие се е наложило
провеждане на оперативно лечение на ищеца, след което около 1 месец след
операция е бил на постелен режим, след това ползвал помощни средства -
патерици и наколенка за период от общо около 3 месеца. Възрастта на
пострадалия е била 37 години, към датата на увреждането, а последиците от
преживяна травма и оперативна интервенция налагаща постелен режим са му
причинили изключителен психически и физически дискомфорт, затруднено
придвижване, необходимост от придружител, който да го обслужва в
ежедневните му нужди. Всичко това довело и до ограничаване на социалните
контакти на ищеца, стрес и несигурност за бъдещето му.
Към настоящия момент, макар и приключил възстановителния период,
при ищеца е налице невъзстановима неработоспособност 30% и кръстна
връзка, която с реализиране на травмата при пострадалия се отключва
артрозен процес на износване на ставата, който е по - ускорен от нормалното
възрастово износване.
Във връзка с настъпилата трудова злополука, на ищеца е било
изплатено обезщетение в размер на 6/шест/ брутни заплати по смисъла на чл.
233, ал.1 от ЗОВСРБ на стойност 10 016 лева, както и обезщетение от “Лев
Инс“ на основание чл. 6, ал.1, т.2 от Раздел V - Размер и изплащане на
3
застрахователни обезщетения и суми, в размер на 6 000 лева.
С Решение № 198/28.10.2021 година, постановено по гр.д. № 224/21
година, по описа на ОС -Сливен на ищеца е присъдено обезщетение в размер
на 23 984 лева, за претърпените неимуществени вреди вследствие на
настъпилата трудова злополука, както и сумата от 1 221, 40 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди -
изразходвани средства за лечение, ведно със законната лихва, считано от
01.08.2018 година.
С Решение № 71/28.04.2022 година, постановено по в.гр.д. № 48/22
година, по описа на Апелативен съд - Бургас е отменено Решение №
198/28.10.2021 година, постановено по гр.д. № 224/21 година, по описа на ОС
-Сливен в частта, с която Министерството на отбраната на РБ е осъдено да
заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, причинени по време
на действието на сключения между страните договор за военна служба, в
резултат от претърпяна на 01.08.2018 година, средна телесна повреда за
размера над 8 984 лева до размера от 23 984 лева, ведно със законната лихва
върху разликата над 8984 лева до 23 984 лева, считано от 01.08.2018 година,
до окончателно изплащане на сумата. Решението на Апелативен съд - Бургас
е влязло в законна сила.
За ангажиране отговорност за вреди на възложителя на работата е
необходимо да са налице следните предпоставки - възлагане на работа на
физическо лице, вреда, наличие на причинна връзка, като в случая вредите
следва да са пряка и непосредствена последица от претърпяната трудова
злополука. Лицето, на което ответникът - Министерство на отбраната на
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ се явява възложител на определена работа е
Отделение „Летателно - тактическа подготовка“ на военно формирование
26030 - Безмер, което е част от въоръжените сили на РБ, под командването на
Щабът на отбраната на въоръжените сили, интегриран в министерството на
отбраната по смисъла на чл. 77 и сл. от ЗОВСРБ.
В случая е налице противоправно бездействие от страна на длъжностни
лица на ответника, които не са предприели необходимите мерки за
предотвратяване на увреждането, претърпяно от ищеца. То се изразява в
неизпълнение на задължения на тези лица, които произтичат от закона, от
техническите и други правила и от характера на възложената работа.
4
Именно бездействието на ръководството на Отделение „Летателно -
тактическа подготовка“ на военно формирование 26030 - Безмер и
подчинените му длъжностни лица, длъжни да следят за безопасността на
ищеца при изпълнение на възложената работа - скокове с парашут, е в пряка
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, тъй като вредата не е
настъпила в следствие на непреодолима сила или случайно събитие, а по вина
на ответника, в качеството му на възложител на обучението и военната
подготовка на военнослужещите в Отделение „Летателно - тактическа
подготовка“ на военно формирование 26030 - Безмер.
Вината на ответника е доказана по безспорен начин от представените
към исковата молба писмени доказателства, както и че вредите за ищеца са
настъпили при и по повод изпълнението на служебните му задължения -
скокове с парашут, на посочената в исковата молба дата.
Вследствие на претърпяната трудова злополука, ищецът е загубил
възможността да продължи да изпълнява служебните си задължения по
съществувалото правоотношение на длъжността, която е заемал, докато е бил
трудоспособен, по причина, че здравословното му състояние е влошено и не
може да изпълнява тази дейност.
В настоящият случай, с оглед на влезлите в законна сила съдебни
решения, които са посочени по - горе не е спорно, че между страните е
съществувало служебно правоотношение, настъпването на трудова злополука
и освобождаването на ищеца от военна служба, поради което са налице
всички елементи от фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД за ангажиране на
отговорността на ответника за причинените на ищеца вреди от настъпилата
трудова злополука по време на изпълнение на служебните му задължения.
Поради изложеното се налага извода, че ответникът дължи на ищеца
обезщетение за реално претърпените от него вреди, произтичащи от
невъзможността същият да изпълнява служебните си задължения по
съществувалото правоотношение на длъжността, която е заемал, докато е бил
трудоспособен, по причина, че здравословното му състояние е влошено и не
може да изпълнява тази дейност.
В тази връзка, определянето на размера на обезщетението следва да се
основава на онова възнаграждение, което би получил ищецът, ако
увреждането не е настъпило, като се вземе предвид възнаграждението, което
5
към момента на изискуемостта на претенцията би получавал в случай, че не е
бил прекратен договорът му за тази длъжност и той би продължил да я заема.
Към датата на уволнението си ищецът е получавал брутно трудово
възнаграждение в размер на 1 900 лева месечно.
От датата на прекратяване на служебното си правоотношение с
ответника - 21.11.2019 година до 05.07.2022 година, ищецът не е работил и не
е получавал други възнаграждения за труд, освен обезщетението от трудовата
борса за цялата 2020 година в размер на 1 000 лева месечно.
На 05.07.2022 година, ищецът е сключил трудов договор РД - 15 - 19 -
18/05.07.2022 година, с РД “Борба с градушките“ - с. Старо село, общ. Сливен,
по силата на който получава основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 850.00 лева. На 14.10.2022 година, ищецът е сключил трудов
договор РД - 07 - 05/14.10.2022 година, с ЦГТРА “Астрономическа
обсерватория“ - Сливен, по силата на който получава основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 821.00 лева.
Излага се още, че в тази връзка ищецът за периода от датата на
настъпилата с него трудова злополука - 01.08.2018 година, до датата на
депозиране на настоящата искова молба - 31.07.2023 година би получил
брутно трудово възнаграждение в размер на 114 000 лева, представлява сбора
от 60 месеца умножени по брутното трудово възнаграждение от 1900 лева.
Получените от ищеца суми през процесния период от 01.08.2018
година, до 31.07.2023 година са следните:
1. Обезщетение за временна неработоспособност от ТП на НОИ -
Сливен за периода от 01.08.2018 година до 12.04.2019 година в размер на 11
534, 45 лева;
2.Обезщетение от ВФ 26030 Безмер при освобождаване от военна
служба, поради негодност в общ размер на 32 431, 64 лева;
3.Обезщетение за безработица от Дирекция бюро по труда - Сливен в
размер на 11 835 лева;
Брутно трудово възнаграждение от РД “Борба с градушките“ в общ
размер на 10 200 лева;
Брутно трудово възнаграждение от ЦПРЛ Астрономическа
обсерватория ,Д - р Петър Берон“ - Сливен в общ размер на 7 400 лева;
6
Или в обобщение ищецът твърди, че за горепосочения период е получил
суми, вследствие на трудовата злополука, освобождаване от военна служба,
както и други суми поради прекратяване на договора му за военна служба с
ВФ 26030 - Безмер в общ размер на 73 400 лева.
За целия исков период, имуществената вреда под формата на
пропусната полза за ищеца е в общ размер от 40 600 лева, какъвто е посочен и
в искова молба, представляващ разликата между трудовото брутно
възнаграждение, което би получил и сумите, които е получил през целия
исков период.
Излага се, че в случая са налице всички юридически факти, които са
релевантни за ангажиране на отговорността на Министерство на отбраната по
чл. 49 от ЗЗД за претърпените от ищеца вреди от злополуката, под формата на
пропуснати ползи, настъпила при действието на съществувалото между
страните по делото служебно правоотношение.
От съда се иска да постанови решение, с което да бъде осъдено
Министерството на отбраната на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на
ищеца сума в размер на 9 500 лева, частичен иск от 40600 лева - главница,
представляваща обезщетение за имуществени вреди от трудова злополука,
под формата на пропуснати ползи, претърпяна като военнослужещ при
изпълнение на служебните му задължения, съставляващо разликата между
неполученото брутно трудово възнаграждение и получените от него суми, за
периода от датата на настъпилата с него трудова злополука - 01.08.2018
година, до датата на депозиране на настоящата искова молба - 31.07.2023
година, както и сумата от 4 900 лева, лихва за забава за периода от датата на
увреждането - 01.08.2018 година, до датата на предявяване на иска -
31.07.2023 година, ведно със законната лихва, върху главницата - 9 500 лева,
считано от датата на предявяване на иска - 31.07.2023 година, до
окончателното изплащане на задължението. Претендират се разноски по
делото.
По делото в законоустановения срок от ответната страна е постъпил
писмен отговор на исковата молба, с който се изразява становище по
допустимостта и основателността на иска.
Сочи се, че в исковата молба е посочено, че ищеца Д. има договор за
7
военна служба от 26.05.2010 година с командира на в.ф. 26030 - Безмер, който
е оправомощен затова от министъра на отбраната, Д. е на длъжност старши
специалист 2-ра степен по аварийно-спасителни работи в отделение
„Летателно тактическа подготовка“ в това военно формирование. Посоченото
в.ф. 26030 - Безмер е към Военновъздушните сили, които по силата на чл. 60 д
от ЗОВСРБ са юридическо лице на бюджетна издръжка. Във всички такива
случаи учреждението, в което се изпълнява работата трябва да осигури
необходимите условия, за това то дължи определената заплата и всички други
допълнителни възнаграждения и обезщетения, свързани с изпълнението на
работата. В подкрепа на горното са сочи практиката на ВКС (Решение№ 128
от 29.04.2011 година на ВКС, IV ГО, по гр. д. № 1356/2009 година) и се
излага, че иска следва да се предяви към тях, а не към Министерство на
отбраната.
Предявения иск се явява предявен срещу ненадлежен ответник, а
именно срещу Министерство на отбраната и настоящия състав не следва да го
допуска.
По отношение на обезщетението, което се претендира е характер на
трудово възнаграждение, поради което се прави възражение за изтекла
погасителна давност на основание разпоредбата на чл. 111, б. „б" от Закона за
задълженията и договорите, която гласи, че с изтичане на тригодишна
давност се погасяват вземанията за възнаграждение за труд, за които не е
предвидена друга давност, като следва да се вземе предвид, че трудовата
злополука е станала на 01.08.2018 година, който момент е начален за
определяне на давността - от узнаване на увреждането, а крайният е - датата
на внасяне на иска в съда - 21.12.2022 година. Исковата молба е входирана на
31.07.2023 година, както е уточнено в исковата молба, обезщетението за
временна работоспособност, което се претендира в нея е за периода от
01.08.2018 година до датата на входиране на исковата молба, което попада в 3
—годишния давностен срок.
Също така се прави възражение за изтекла погасителна давност и по
отношение на претендираното обезщетение за лихва върху сумата, която по
смисъла на чл. 111, б.“в“ от ЗЗД изтича след 3-годишен срок, а и е акцесорно
вземане. Погасителната давност е юридически факт, представляващ
определен в закона период от време, след изтичане на който се погасява
8
правото на иск за защита на конкретно субективно материално право. След
изтичане на давностния срок право на длъжника е да откаже изпълнение на
задължението си и именно след като е изтекла давността, то не подлежи на
принудително изпълнение и не следва да му се даде съдебна защита.
Счита се, че е неоснователен по основание и размер иска. Още повече,
че Д. Д. вече бил обезщетен от Министерство на отбраната за причинените му
имуществени вреди на чл. 233, ал. 1 от ЗОВСРБ и са му изплатени 6 (шест)
брутни работни заплати по смисъла на стойност 10 016 лева, както и
обезщетение от “Лев Ине“, в размер на 6 000 лева, които имат обезщетителен
характер.
По силата на Решение № 198 от 28.10.2021 година на Окръжен съд-
Сливен, гражданско отделение, по гр.дело № 224/2021 година, отхвърлено
частично с решение № 71 от 28.04.2022 година на АС- Бургас по възз.гр.д. №
48 от 2022 година - влезли в сила на 01.07.2022 година и въз основа на
изпълнителен лист № 52/ 27.07.2022 година на Окръжен съд- гр. Сливен на
ищеца са изплатени следните суми: 8 984 лв.,представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени по време на действащия между страните
договор за военна служба, в резултат на претърпяна на 01.08,2018година
средна телесна повреда, ведно със законната лихва от същата дата, до
окончателно изплащане на сумата, 1 769 лв. за разноски по делото във
всички инстанции.
Сочи се още, че трябва да се има предвид и наличието на висящо
производство пред Апелативен съд — Бургас - образувано с въззивна жалба,
подадена от Министерство на отбраната срещу решение № 182 от 27.07.2023
година по гр. д. № 536/2023 година на Окръжен съд - Сливен, с което съдът
осъжда Министерство на отбраната на Република България да заплати на Д.
Д., по иска с правно основание чл. 233, ал.5 от ЗОВСРБ, вр. с чл. 49 от ЗЗД,
вр. с чл. 45 ЗЗД, сумата от 19 484.21 лв., частичен иск от общо 73 160 лв. -
обезщетение за имуществени вреди от претърпяна на 01.08.2018 година
средна телесна повреда, представляващи разлика между възнаграждението за
заеманата преди увреждането длъжност, за периода 01.08.2018 година-
21.12.2022 година и получените в същия период обезщетения за временна
нетрудоспособност, обезщетения за безработица и по-ниско трудово
възнаграждение за заемани други длъжности, заедно със законната лихва в
9
размер на 5 926.44 лв. за периода от 22.12.2019 година - 20.12.2022 година,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане
на исковата молба -21.12.2022 година до окончателното изплащане, както и 3
247.54 лв.- разноски по делото, като отхвърля предявеният частичен иск по
чл.233, ал.5 от ЗОВСРБ, вр. чл. 49 от ЗЗД, вр. чл. 45 от ЗЗД - до пълния му
размер 26 000 лв. от общо 73 160 лв., както и акцесорния иск по чл. 86, ал.1 от
ЗЗД - до пълния му размер от 11 584.44 лв.
Иска се спиране на гражданското дело на основание чл. 229, ал. 1, т. 4
от ГПК, съгласно който когато в същия или в друг съд се разглежда дело,
решението по което ще има значение за правилното решаване на спора и е
същите страни и предмет на спора.
Юридическите лица носят отговорност по чл. 49 от ЗЗД, ако са
причинили вредата чрез свои виновни действия или бездействия и при
наличието на причинна връзка между противоправното и виновно поведение
на дееца и настъпилите вреди. Не считат, че има доказана вина от страна на
Министерство на отбраната затова на каква нова работа се е устроил ищеца.
Не се спори факта, че е налице трудова злополука, станала на 01.08.2018
година с Д. Д., но не считаме, че се дължат претендираните обезщетения. МО
не носи отговорност затова какъв е размера на възнаграждението, което
получава ищеца на последваща нова работа. Необходимо е да се докаже
причинната връзка между двете - вина и вреда. Възможно е Д.ието да не е
единствената причина за резултата, тоест вредата, да е предпоставена от
съвкупното въздействие на множество явления/събития.
Когато се преценява наличието на причинна връзка в хипотеза на
твърдяно бездействие, следва по делото да се установи, че само и единствено
от факта на твърдяното бездействие са произтекли претендиралите вреди.
При това в подобна хипотеза на първо място следва да се установи наличие
на предвидено действие, което ответникът е бил длъжен да извърши, като се
прецени и установения в нормативни актове процес по изпълнение на
задължението.
Или както ВКС приема в своята практика, когато ищецът основава
своите искания на твърдения, че е претърпял вреди в резултат на виновно,
противоправно действие или бездействие на ответника, той следва да
установи, че ответникът е осъществил противоправното действие или
10
бездействие (неполагането на дължимата грижа), настъпилите вреди и
причинната връзка между поведението на ответника и вредите. При това
доказването на увреждащото Д.ие, вредите и причинно-следствената връзка
между тях следва да бъде проведено така, че от анализа на доказателствата да
може да бъде изведен еднозначен извод за наличието им — решение № 147 от
19.06.2012 година по гр. д. № 582/2011 година на IV г. о. на ВКС. Съдът може
да уважи иска само ако от установената по делото фактическа обстановка и
при анализ на всички събрани доказателства в тяхната съвкупност следва
извод, че е налице противоправност на Д.ието и липсват обстоятелства, които
да изключат отговорността. При това съдът дължи мотиви дали Д.ието, за
което се твърди, че е причинило увреждането, е противоправно, имайки
предвид, че противоправно е онова Д.ие, което не съответства на дължимото
според предписанията на правния ред и порядък или на публично
позитивната забрана да не се вреди другиму, стига да липсват основания,
които да оправдаят настъпването на вредата. Съдът следва да обоснове и
защо съответното Д.ие е противоправно - какво е било дължимото поведение
според разписаните разпоредби или обичая, морала и добросъвестността,
според необходимостта от съобразяване със субективните права и законните
интереси на пострадалия - решение № 207 от 17.03.2021 година по гр. д. №
165/ 2020 година на IV г. о. на ВКС.
Следва да се отчете обстоятелството, че заеманата от ищеца длъжност
по своя характер е рискова, заради което той има застраховка и съответно е
получил застрахователно обезщетение от „Лев Инс“ в размер на 6 000 лв.
От съда се иска да постанови решение, с което да се отхвърли
предявения иск спрямо ответника като недопустим, неоснователен и
недоказан.
УКАЗВА, че всяка страна е длъжна да установи и докаже фактите и
обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. Съгласно
разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Тази отговорност е гаранционно –
обезпечителна, възложителят не отговаря заради своя вина, а заради вината на
свои работници или служители, на които е възложил работа. Тежестта на
доказване по конкретния казус се носи от ищеца, което следва да установи и
докаже наличието на всички елементи от сложния фактически състав на
непозволеното увреждане.
11
ДАВА възможност за изразяване на становища във връзка с доклада,
дадените указния, както и за предприемане на следващи процесуални
действия.
АДВ. К.: Нямам възражения по доклада и дадените указания.
Поддържам доказателственото искане за назначаване на съдебно-счетоводна
експертиза, като вещото лице да отговори на поставените в исковата молба
въпроси.
По доказателствата, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА назначаване на съдебно-икономическа експертиза с вещо
лице В. Д. Д., което след като се запознае с цялостния събран по делото
доказателствен материал и извърши необходимите справки, да даде
заключение, с което да отговори на формулираните от ищеца в исковата
молба въпроси.
Заключението си вещото лице да изготви при депозит в размер на
300,00 лв., платими от бюджетните средства на съда.
С оглед необходимостта за събиране на допуснати доказателства, съдът
приема делото за неизяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 19.09.2024 година от 11:00
часа, за която дата и час страните да се считат ищецът да се счита редовно
призован лично от съдебно заседание, а ответната страна при условията на чл.
56, ал. 2 от ГПК.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 11:33 часа.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
12