Решение по дело №69/2023 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН във вр. с гл.ХІІ от АПК, подадена от П.И.П. ***, против решение №126/22.12.2022г., постановено по АНД №260/2022г. по описа на Районен съд-Белоградчик, с което е изменено Наказателно постановление №242-03-ЗОБВВПИ-2022/04.10.2022г. на Началника на РУ-Белоградчик, с което на касатора на основание чл.184,ал.1 от ЗОБВВПИ са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 1000 лв и „отнемане на разрешението“ за срок от 3 месеца като е намален размерът на наложеното наказание „глоба“ на 500 лв , а срокът на наложеното наказание „отнемане на разрешението“ на 2 месеца.

В жалбата се развиват съображения, че решението е незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния закон и като необосновано. Сочи се , че с касае за маловажен случай с оглед установеното количество на алкохол, като са изложени обстойни съображения. Позовава се на ТР № 19/1985г. , като се сочи , че законодателят и съдебната практика са установили един общ стандарт, спрямо който е прието кога лицата се намират под въздействие на алкохол-0,50 промила. Сочи се , че не е извършено нарушение, поради което неправилно е ангажирана отговорността му.  

Иска се да бъде отменено решението на БРС и да се отмени наказателното постановление изцяло. Претендират се разноските за производството.

Ответникът по делото, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли да се отхвърли. Претендира се ю.к. възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на изплатеното адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства в рамките на посочените от касатора касационни основания и при служебна проверка за съответствието на решението с материалния закон, намира жалбата за неоснователна.

Установено е от въззивния съд, че на 13.08.2022г. около 07,00ч. била извършена проверка на членовете на ловна дружинка в с.Дражинци за употреба на алкохол , вкл. и на касатора П., който бил вписан в  разрешителното за лов.  Проверката била извършена с алкотест дрегер , който отчел 0,42 промила съдържание на алкохол в кръвта на касатора. Представен му бил талон за изследване , но същият отказал , като не възразил срещу показанията на дрегера. Проверката била извършена на площада в селото , пред заведението, намиращо се там, като лицето носело законно притежаваното от него оръжие и било тръгнало на лов с дружинката , като било вписано в разрешителното за лов този ден. Въз основа на горната фактическа обстановка въззивният съд е направил обоснован извод, че касаторът е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение, за което е ангажирана отговорността му като е носел законно притежаваното от него оръжие след като е употребил алкохол.

Съгласно чл.60,ал.1,т.3,б.“е“ от ЗОБВВПИ забранява се  носенето и употребата на оръжие и боеприпаси при или след употреба на алкохол, като от установените фактически обстоятелства по делото е видно , че касаторът е извършил вмененото му нарушение. За нарушението е предвидена административно-наказателна отговорност съобразно чл.184,ал.1 от ЗОБВВПИ , именно въз основа на която е ангажирана и отговорността на касатора, като БРС е намалил размера на наложените административни наказания около минимума , предвиден в разпоредбата, като е отчел конкретните обстоятелства по делото . Направените от съда изводи са законосъобразни и изцяло се възприемат от настоящата инстанция.

Предвид гореизложеното съдът намира, че решението , с което е изменено наказателното постановление, е законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Жалбата е неоснователна. Нарушението е безспорно установено от събраните в административно-наказателното производство и от въззивния съд доказателства като доводите в обратната насока са неоснователни. Неоснователно е и основното оплакване в жалбата за маловажност на нарушението. Районният съд обстойно е обсъдил и това възражение като доводите му се възприемат и от настоящата инстанция. За пълнота следва да бъде посочено , че  цитираната съдебна практика , вкл. и посоченото Тъкувателно решение , са неотносими по спора, а от друга страна сочат и на неоснователност на доводите на касатора. Видно от посочените наказателни състави в тълкувателното решение , в същите се визира „пияно състояние“, за каквото ВС приема наличие на концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила. ЗОБВВПИ не борави с понятието „пияно състояние“ и не изисква изследване на конкретното влияние на алкохола върху поведението на лицето, нито поставя изискване към съдържанието на алкохол в кръвта, а нарушението е осъществено с употребата на каквото и да е количество алкохол, респ. с наличието на каквато и да е концентрация на алкохол в кръвта. Изпълнителното деяние на нарушението е осъществено с носенето и употребата на огнестрелно оръжие при или след употреба на алкохол независимо от конкретното му проявление върху лицето или концентрацията му в организма. Преценката за маловажност при това положение следва да се прави въз основа на конкретните обстоятелства , като в случая не се установяват такива , обуславящи подобен извод. Напротив , установява се типично нарушение от вида си . Не се установява нито, че количеството алкохол се дължи на храна , в каквато насока има доводи , нито че количеството е незначително, а че е такова близко до това , което съобразно соченото ТР на ВС се възприема от ВС като „пияно състояние“ . Касае се за рискова дейност, каквато е дейността с огнестрелно оръжие , което изключва маловажността в случая при установените обстоятелства. 

Предвид гореизложеното решението на РС-Белоградчик , с което е изменено наказателното постановление като са намалени размерите на наложените наказания, като правилно и постановено при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила следва да бъде оставено в сила.  

От ответната страна е поискано присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съобразно чл.63д от ЗАНН следва да бъде присъдено такова с оглед изхода на делото.  Съобразно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ , приета на основание чл.37 от ЗПП, възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв.В случая следва да бъде присъден минималния размер , предвиден в разпоредбата, с оглед липсата на правна и фактическа сложност на делото и липса на извършени процесуални действия , различни от обичайните такива за подобен род дела.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр.с чл.208 АПК Административен съд-Видин

 

                                РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №126/22.12.2022г., постановено по АНД № 260/2022г. по описа на Районен съд – Белоградчик .

ОСЪЖДА П.И.П. *** да заплати на Областна дирекция на МВР-Видин разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80/осемдесет/ лв.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                          2.