РЕШЕНИЕ
№ 37
гр. София, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мариета Неделчева
Членове:Андон Г. Миталов
Виктория Р. Стоилова
при участието на секретаря Мария Д. Абаджиева Господинова
в присъствието на прокурора Е. Г. С.
като разгледа докладваното от Мариета Неделчева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20241800600916 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл.327 и следващите от НПК.
Производството по делото е образувано въз основа на въззивна жалба,
депозирана от а. Б., защитник на подс. А. С. Г. срещу Присъда №
**6/26.03.2024 г., постановена по НОХД № 5/2023 г. по описа на РС – С.. С
присъдата районният съд е признал за виновен подс. А. Г. в извършването на
престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“, пр.2 вр. с ал.1, б. „б“ вр. с чл.342, ал.1 от
НК, за това, че: На 29.05.2021 г. около 16,30 часа по пътя С. – С., на 3,450
километра от табелата за край на населено място „С.“ при управление на МПС
– л.а. „П. П.“ с регистрационни табели С*****, движещо се в посока към гр. С.
и при нарушаване на правилата за движение: чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП: На пътно
платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е
забранено: 1. Когато платното за движение има две пътни ленти – да навлиза
и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или
заобикаляне и чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП: Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват и при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай
1
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, по
непредпазливост е причинил средни телесни повреди на повече от едно лице,
а именно:
на Л. М. Х. – средна телесна повреда, изразяваща с в счупване на
четвърта и пета подкиткова кост на лявата ръка, с разместване и увреждане на
сухожилията на разгъване на увредените пръсти на дясната ръка, довело до
трайно затруднение движението на левия горен крайник за повече от 30 дни,
на З. М. Н. – средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на пета
предкиткова кост на дясната ръка, довело до трайно затруднение на
движението на десния горен крайник за период по-голям от 30 дни,
на Е. И. Х. – средни телесни повреди, изразяващи се в травматично
размачкване на ниво средна и краЙ. фаланга на втори пръст на лявата ръка с
кожен дефект и с частична липса на нокът причинило на пострадалия трайно
затруднение на движението на левия горен крайник и многофрагментно
счупване на долната част на лявата подбедрица, множество счупване на
костите на стъпалото на левия крак, на кубоидната кост, на външната
клиновидна кост, причинило на пострадалия трайно затруднение в
движението на левия долен крайник за срок по-голям от 30 дни.
С присъдата РС – С. е наложил на подсъдимия А. Г. наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 1 (една) година и 3 (три) месеца. Съдът е
постановил на осн. чл.57, ал.1, т.3 вр. т.2, б.“в“ от ЗИНЗС подсъдимият да
изтърпи така наложеното му наказание при „общ“ режим, като на осн. чл. 343г
от НК във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК му е наложил наказание „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 1 (една) година и 9 (девет) месеца.
Първоинстанционният съд е постановил на осн. чл.68, ал.1 от НК подс. А. Г.
да изтърпи и отложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 (шест)
месеца, наложено му със споразумение с последици на влязла в сила присъда
от 02.10.2018 г. по НОХД № **2275/2018 г. по описа на СРС, като на осн.
чл.57, ал.1, т.3 вр. ал.2 б.“в“ от ЗИНЗС е постановил и това наказание да бъде
изтърпяно при първоначален „общ“ режим. На осн. чл.189, ал.3 от НПК е
осъдил подс. А. Г. да заплати на РУ – С. направените по делото разноски в
досъдебното производство в размер на 1 107 (хиляда сто и седем лева) лева,
представляващи заплатено възнаграждение на вещи лица. На осн. чл.189, ал.3
от НПК съдът е осъдил подсъдимият да заплати на частните обвинители Е. Х.,
З. Н. и Л. Х. направените в съдебното производство разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1 000 /хиляда лева/ лева на всеки един от тях.
С депозираната въззивна жалба адв. Б. сочи, че присъдата е неправилна
и незаконосъобразна. В допълнението към жалбата защитникът излага
подробно аргументите си в посочената в жалбата насока, поради което иска
въззивният съд да отмени присъдата и да признае подзащитния му за
невиновен по повдигнатото му обвинение. Намира, че липсват категорични
доказателства за виновността на подсъдимия, тъй като същият е направил
опит за изпреварване, като е дал светлинен пътепоказател, с който да
сигнализира предприемането на маневра. Намира също така, че липсват
доказателства, че подзащитният му е нарушил нормата на чл.20, ал.1 и ал. 2 от
2
ЗДвП, като е контролирал автомобила си, но лекият сблъсък с насрещно
движещ се автомобил му е попречил и е отклонил автомобила, като е навлязъл
вляво с движение по неправилна траектория и последвал удар в лявата
бордова част с лек автомобил „Шевролет - К.“.
В съдебно заседание адв. Б. и подзащитния му А. Г. поддържат
подадената жалба и молят съдът да отмени постановената присъда като
оправдае подсъдимия по повдигнатото му обвинение. Защитникът прави
възражение за прекомерност на заплатените от частните обвинители
възнаграждения за процесуално представителство във въззивната инстанция.
В последната си дума подс. А. Г. моли съда да отмени присъдата и да го
оправдае по повдигнатото му обвинение.
Представителят на Окръжна прокуратура – С. – прокурор Е. С. намира
постановената присъда за правилна, законосъобразна и обоснована и моли
съдът да я потвърди.
Повереникът на частните обвинители Л. Х., Е. Х. и З. Н. – адв. М. Д. – Й.
иска съдът да потвърди обжалваната присъда като правилна и
законосъобразна. Моли съдът да присъди в полза на доверителите й
направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Въззивният съд след като се обсъди становището на страните и провери
първоинстанционната присъда в цялост намери за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана да стори това
страна и в срока по чл.319, ал.1 от НПК, поради което същата е допустима. По
съществото си е частично основателна, като присъдата в определена част
следва да бъде отменена досежно признаването за виновен на подс. Г. в
извършването на нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, а в останалата й част да
бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
Настоящият въззивен състав на Окръжен съд – С. намира, че
първоинстанционният съд е направил правилна интерпретация на събраните в
хода на първоинстанционното съдебно следствие доказателства и е достигнал
до правилни и законосъобразни изводи за виновността на подс. А. Г..
От доказателствата по делото се установява следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият А. С. Г. е роден на ********год. в гр.С., българин,
български гражданин, неженен, осъждан, със средно образование, безработен,
живущ в гр.С., ул.“О. П.“ № **, ЕГН:**********.
Следобеда на 29.05.2021 г., след 16,00 часа подс. А. Г. управлявал лек
автомобил „П. П.“, с регистрационни табели С***** от гр.С. в посока гр. С..
Пътната обстановка била благоприятна за пътуване. Около 16.30 часа подс. А.
Г. бил в района на километър 42+534 от път II-82, където максималната
позволена скорост на движение била 90 км/ч. Пътната настилка била твърда,
асфалтова, равна и суха, осигуряваща добър коефициент на сцепление. Пътят
бил с поставена хоризонтална маркировка. Докато се движел по пътя при
разминаването си с друго моторно превозно средство, за което не съобщава
никакви данни /и не е установено от разследването/, закачил лявото си
3
странично огледало с другия автомобил, тъй като двете превозни средства се
движели в близост до осевата линия. След съприкосновението с другото
превозно средство подс. Г. загубил контрол над управлявания от него
автомобил и вследствие неправилните си субективните действия с органите за
управление на МПС, автомобилът навлязъл в платното за насрещно движение
и там реализирал пътно-транспортно произшествие с лек автомобил
„Шевролет - ****“, с регистрационни табели С******, който се движел в
посока гр.С. – гр.С.. След удара лек автомобил „Пежо“ спрял в крайпътна
канавка, а лек автомобил „Шевролет-К.“ се преобърнал на покрива си.
Лек автомобил „Шевролет-К.“, с рег.№ С****** бил управляван на
29.05.2021 г. от собственика му свид. Е. И. Х. по пътя от гр. С. за гр.С.. С него
в автомобила пътували съпругата му свид. Л. М. Х., която била на задната
лява седалка, свид. Ж. П. А., който седял на предната дясна седалка и
свидетелката З. М. Н., която пътувала на задната дясна седалка. На километър
42+534 по път II-82 водачът Е. Х. се движел със скорост около 90 км/ч, когато
видял, че насрещно движещ се лек автомобил навлиза в неговата лента за
движение и се ударил странично вдясно в управлявания от него автомобил
„Шевролет-К.“, от което автомобилът се преобърнал на таван, а водачът и
пътниците Л. Х. и З. Н. получили наранявания по тялото.
Зад лекия автомобил „Шевролет-К.“ с регистрационни табели С******
се движел лек автомобил „Мазда - **“, с регистрационни табели С*******,
управляван от свид. И. С. М.. В района на разклонението за с.Ш. д., свид. М.
видял, че насрещно движещият се лек автомобил „П. П.“ неестествено се
отклонил от посоката си на движение към гр.С., влязъл в тяхната лента за
движение към гр.С. и ударил лек автомобил „Шевролет К.“, управляван от
свид. Е. Х..
Вследствие на удара, настъпил между лек автомобил „П. П.“ с рег.№
С***** и лек автомобил „Шевролет-К.“ с рег. № С******, свид. Е. Х. получил
следните телесни увреждания, съгласно заключението на изготвената по
делото съдебно-медицинска експертиза от д-р Д. Н. - подкожен хематом
теменно вляво, травматично размачкване на ниво средна и краЙ. фаланга на
втори пръст на лявата ръка с кожен дефект и с частична липса на нокът и
многофрагментарно счупване на долната част на лявата подбедрица,
множество счупване на костите на стъпалото на левия крак, на кубоидната
кост, на външната клиновидна кост и на шиловидния израстък на петата,
предноходилна кост. Установените травматични увреждания са резултат от
действието на твърди тъпи предмети по механизма на удари с и върху такива
и отговарят да са получени при посоченият вид ПТП, като водач на МПС.
Травмата на главата в ляво теменно е причинила на пострадалия Х. болка и
страдание, а останалите увреждания, посочени по-горе са причинили на
пострадалия трайно затруднение на движението на левия долен крайник, за
срок по-голям от 30 дни.
Видно от заключението на вещото лице д-р Д. Н. по изготвената
съдебно-медицинска експертиза пострадалата Л. М. Х. - съпруга на водача Е.
Х., която пътувала на задната лява седалка е получила следните травматични
увреждания: счупване на четвърта и пета предкиткова кост на лавата ръка с
4
разместване и увреждане на сухожилията на разгъвачите на увредените
пръсти на дясната ръка, довело до трайно затруднение движението на левия
горен крайник за повече от 30 дни. Установените травматични увреждания са
резултат от действието на твърди тъпи предмети по механизма на удари с и
върху такива и отговарят да са получени при посоченият вид ПТП ,като
пътник в МПС.
Съгласно горепосоченото заключението по изготвената съдебно-
медицинска експертиза пострадалата З. М. Н., която пътувала на задната
дясна седалка на лек автомобил „Шевролет - ****“, е получила следните
травматични увреждания - счупване на пета предкиткова кост на дясната ръка,
довело до трайно затруднение движението на десния горен крайник за период
по-голям от 30 дни. Установените травматични увреждания са резултат от
действието на твърди тъпи предмети по механизма на удари с и върху такива
и отговарят да са получени при посоченият вид ПТП, като пътник в моторно
превозно средство. По своя медико-биологичен характер, телесните
увреждания на пострадалите Е. Х., Л. Х. и З. Н. представляват средни телесни
повреди по смисъла на чл.129 от НК.
Свидетелят Ж. П. А. е получил контузия на главата вследствие на
претърпяното пътно-транспортно произшествие. Видно от изготвената
съдебно-медицинска експертиза от вещо лице д-р Д. Н., установеното
травматично увреждане е причинило болка и страдание на пострадалия.
Видно от заключението на вещото лице инж. Л. П. по изготвената
съдебна автотехническа експертиза пътната обстановка на 29.05.2021 г. е била
благоприятна за пътуване. Двамата автомобила „Шевролет - ****“ с рег. №
С****** и „Пежо П.“ с рег.№ С*****, към момента на ПТП са били
технически изправни за движение. Вещото лице сочи, че пътно-транспортното
произшествие е станало при следния механизъм и място на удара:
Първа фаза: Движение на лекия автомобил марка „П. П.“, в близост до
осевата линия и в определен момент от пътуването е настъпил контакт с
левите странични огледала на еднаква височина с неизвестен за разследването
автомобил при разминаването, като автомобилът е пътувал в противоположна
на лек автомобил „Пежо“ посока.
Втора фаза: Отклоняване на лек автомобил „П. П.“ с рег.№ С*****
надясно, като неговата дясна част е достигнала ограничителната непрекъсната
линия за 0,104 секунди. Това време е много кратко и е довело до загуба на
управление.
Трета фаза: След отклонение на автомобила в дясно веднага е
последвало отклонение в ляво и движение по неправилна траектория, довела
до навлизането на лек автомобил „П. П.“ с рег. № С***** в насрещната лента
за движение.
Четвърта фаза: Последвал е удар под 20 градуса в лява бордова част на
лек автомобил „Шевролет - ****“ с рег .№ С******, при което са настъпили
деформационни процеси и за двата автомобила.
Пета фаза: Вследствие на съприкосновението между двете превозни
средства, лек автомобил „Шевролет - ****“ с рег.№ С****** се е преобърнал
5
по таван.
Шеста фаза: Отклоняване на ударилите се автомобили в различни
посоки, вследствие кинетичната енергия до окончателното им спиране след
изчерпване на инерционните сили.
Мястото на удара между двете моторни превозни средства е установено
въз основа на протокола за оглед и заключението на автотехническата
експертиза и се намира по дължина на пътното платно, мерено по линията на
огледа посока гр.С. от ориентир /О1/ мястото на удара е на 2 430 метра срещу
указателен знак Д25 „За използване на пътя се изисква заплатена винетна
такса“. По широчина на пътното платно, мерено от базовата линия на огледа
от началото на асфалтовото покритие посока „Изток-Запад“ - 2,90 м.
Вещото лице е изчислило, че скоростта на движение на лекия автомобил
„Шевролет - ****“ с рег. № С****** с водач Е. И. Х. е била 92.8 км/ч.
Скоростта на лек автомобил „П. П.“ с рег.№ С*****, управляван от
подсъдимия А. С. Г. е била 146,8 км/ч. Видно от протокола за оглед
километражът на лек автомобил „Пежо“ е спрял точно на 130 км/ч, което е
заснето и на снимка №12 от фотоалбума към протокола за оглед, но като се
имат предвид деформациите по двата автомобила, скоростта е била по-висока.
Автоекспертът е изчислил, че опасната зона за спиране на лекия автомобил
„Шевролет - ****“ е била 116.68 метра. Опасната зона за спиране на лекия
автомобил „П. П.“ е била 189,98 метра.
Според заключението на вещото лице по съдебната автотехническа
непосредствената причина за настъпване на пътното-транспортно
произшествие е управление на лек автомобил марка „П. П.“ с рег. № С*****
от водача му А. С. Г. с превишена скорост над максимално разрешената и
несъобразена скорост с пътните условия и другите участници в движението.
При така установената скорост от 146.8 км/ч, физическото състояние на водача
и шофьорски умения са били недостатъчни, за да овладее контрола над
управлявания от него автомобил, да намали скоростта или да спре за
предотвратяване на ПТП. От техническа гледна точка ударът е бил
непредотвратим от двамата водачи. По делото е безспорно установено, че
никой от водачите на моторни превозни средства, които са участвали в
настъпилото ПТП не е употребявал алкохол, преди да започне да управлява
съответния автомобил на 29.01.2021 г.
Горната фактическа обстановка се установява въз основа на събраните в
хода на първоинстанционното съдебното следствие доказателства и
доказателствени средства от показания на свидетелите Е. И. Х., Л. М. Х., Ж.
П. А., З. М. Н., В. Г. Н., И. С. М., дадени пред съда, от показанията на свид. В.
Н., дадени на 31.05.2021 г. пред разследващ полицай по ДП № **97/2021 г. по
описа на РУ - С. и приобщени чрез прочитането им в съдебно заседание на
20.06.2023 год. на основание чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК; заключенията
на изготвените по делото на съдебно-медицинските експертизи (л.5-10, л.14-
19, л.24-34, л.39-44, л.49-57, т.2 от ДП); автотехническата експертиза (л.63-71,
т.2 от ДП); писмените доказателствени средства: протокол за оглед на
местопроизшествие, медицински документи, справка за наложени наказания
6
на подс. А. Г. по ЗДвП от КАТ, МВР, справка за съдимост и характеристична
справка на подсъдимия, декларация за семейно и имотно състояние
Първоинстанциянният съд при изграждане на фактическата обстановка
по делото правилно е кредитирал показанията на свидетелите Е. И. Х., Л. М.
Х., Ж. П. А., З. М. Н., В. Г. Н., И. С. М. като логични и вътрешно
непротиворечиви. Показанията на тези свидетели си кореспондират както
помежду си, така и с останалите събрани по делото доказателства.
Показанията на горепосочените свидетели Е. И. Х., Л. М. Х., Ж. П. А., З. М.
Н., И. С. М. са в синхрон помежду си и по един непротиворечив и правдив
начин възпроизвеждат фактите, касаещи настъпването на пътно -
транспортното произшествие и поведението на участниците в него. Тези
свидетели са очевидци на инцидента - свидетелят Е. И. Х. е управлява лек
автомобил „Шевролет-К.“ с рег. № С******, а свидетелите Л. М. Х., Ж. П. А.,
З. М. Н. са пътували с него в автомобила. Свидетелят И. С. М. е управлявал
лек автомобил „Мазда - **“, с рег. № С******* и се е движил зад лек
автомобил „Шевролет - ****“, като всеки от свидетелите възпроизвежда
възприетите от него факти, като в своята съвкупност тези гласни
доказателствени средства изграждат безпротиворечиво картината на
настъпилото пътно-транспортно произшествие между двата автомобила.
Изготвените по делото автотехническа и съдебно-медицинска експертизи са
компетентно дадени и въз основа на изследваните по делото доказателства и
доказателствени средства в пълен обем.
Адв.Б. сочи, че обясненията на подс. А. Г. пред РС - С. имат
доказателствена стойност и същите следва да бъдат кредитирани изцяло.
Видно от материалите по делото подсъдимият не е давал обяснения в хода на
съдебното следствие, които да бъдат взети под внимание от съда.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Подсъдимият А. С. Г. е осъществил от обективна и субективна страна
признаците на престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“, предл.2, във вр. ал.1, б.“б“,
вр. чл.342, ал.1 от НК.
На 29.05.2021 г. около 16.30 часа по пътя С. - София, на 3.450 километра
от табелата за край на населено място „С.“, подсъдимият Г. е управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил марка „П. П.“ с регистрационни
табели № С*****, движещо се в посока към гр.С. и виновно е нарушил
правилата за движение - разпоредбата на чл.16, ал.1, т.1 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/ и на чл.20, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП - На пътно платно с двупосочно
движение на водача на пътно превозно средство е забранено: 1. когато
платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в
лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне;
Съгласно чл.20, ал.1 от ЗДвП - Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
В случая извършеното от подсъдимия А. Г. нарушение на посочените
разпоредби е обективирано в негово деяние, изразяващо се в това, че същият
7
като водач на лек автомобил се е движел в близост до осевата линия с
превишена скорост от 146 км/ч при максимално разрешена скорост от 90 км/ч.
При движение с такава скорост е настъпил контакт с левите странични
огледала на еднаква височина с неизвестен за разследването автомобил при
разминаването, който е пътувал в противоположна на управлявания от
подсъдимия лек автомобил посока. Последвало е отклоняване на лек
автомобил „П. П.“ с рег.№ С***** надясно, веднага след това наляво и
движението по неправилна траектория е довело до навлизането на лек
автомобил „П. П.“ с рег. № С*****, управляван от подсъдимия Г. в насрещната
лента за движение като с тези действия той е извършил нарушение на чл.16,
ал.1, т. от ЗДвП. Вследствие на навлизането на автомобила, управляван от
подс. Г. е последвал удар под 20 градуса в лява бордова част на лек автомобил
„Шевролет - ****“ с рег .№ С******, управляван от свидетеля Е. Х., при което
са настъпили деформационни процеси и за двата автомобила. Вследствие на
съприкосновението между двете превозни средства лек автомобил „Шевролет
- ****“ с рег.№ С****** се преобърнал по таван. Лекият автомобил
„Шевролет - ****“ с рег. № С****** с водач Е. И. Х. се е движил със скорост
от 92.8 км/ч. От гореописаните действия на подс. А. Г. като водач на моторно
превозно средство става ясно, че същият не е контролирал непрекъснато
управлявания от него автомобил, както и не е наблюдавал всеобхватно
пътната обстановка, а именно движещите се в насрещната лента за движение
моторни превозни средства и вследствие на това негово поведение и
навлизането в насрещната лента за движение е реализирал пътно-транспортно
произшествие.
Въззивният съдебен състав намира, че от автотехническата експертиза
става ясно, че главната причина за настъпване на ПТП-то е движението на
подс. Г. с превишена скорост над максимално разрешената и несъобразена
скорост с пътните условия и другите участници в движението. При така
установената скорост от 146.8 км/ч на управлявания от подсъдимия автомобил
„П. П.“ с рег.№ С*****, физическото му състояние и шофьорски умения са
били недостатъчни, за да овладее контрола над управлявания от него
автомобил, да намали скоростта или да спре за предотвратяване на ПТП, като
техническа гледна точка ударът е бил непредотвратим от двамата водачи. Така
обаче приетото в автотехническата експертиза и възприето и в мотивите на
първоинстанционния съд, сочи на извършено нарушение от подс. Г. чл.21, ал.1
от ЗДвП, за което липсват изложени факти в обстоятелствената част на
внесения в съда обвинителен акт. Липсват изложени факти в тази насока, по
които подсъдимият да се е защитавал и въз основа, на които въззивният съд да
може да преквалифицира извършеното от подсъдимия нарушение на
правилата за движение като такова по чл.21, ал.1 от ЗДвП /т.7 от ТР № 2/2016
г. по т.д.№2/2016 г. на ОСНК/, тъй като безспорно установено е по делото, че
при управление на пътно транспортно средство, категория Б, подс. Г. при
максимално позволена скорост на управление е шофирал с 146,8 км/ч или 56,8
км над позволената скорост.
Напротив така както е описана фактическата обстановка в обвинителния
акт и извън рамките, на която въззивният съд не може да излезе, става ясно, че
8
представителят на държавното обвинение е приел, че подс. Г. при управление
на лек автомобил „П. П.“ при разминаването си с друго моторно превозно
средство, закачили страничните си леви огледала, тъй като се движели в
близост до осевата линия. Така след съприкосновението на тези превозни
средства, Г. загубил контрол над автомобила, като и вследствие субективните
му действия с органите на управление на МПС, то навлязло в платното за
насрещно движение и там реализирал пътно-транспортно произшествие с лек
автомобил „Шевролет-К.“. От така изнесените фактически твърдения става
ясно, че се твърди, че подс. А. Г. е извършил нарушения на правилата за
движение, визирани в чл.16, ал.1, т.1 и чл.20, ал.1 от ЗДвП.
Инкриминираната в обвинителния акт пътна обстановка се обхваща и
регулира от правилото за движение по чл.20, ал.1 от ЗДвП, но не и от ал.2 от
ЗДвП. Разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП е обща и възлага на водачите
задължение да „контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват“. Контролът, посочен в чл.20, ал.1 от ЗДвП, представлява владеене
на управляваното моторно превозно средство във всяко едно отношение и той
обхваща всички действия на водача, които засягат не само техническото
състояние на пътното транспортно средство и показанията на съответните
негови уреди, както и възможността пътното превозно средство да се задвижи
само или да бъде задвижено или ползвано от трети лица, но и положението му
спрямо останалите участници в движението, спрямо пътя или терена,
включително и ако се намира в покой /в този смисъл са и решения № 842/1975
г., № 831/1976 г., № 945/1978 г., № 960/1980 г. на 3-то н.о. на ВКС/. В по-
новата практика на ВКС решение № 222/2014 г. на второ н.о. и решение
№59/2011 г. на първо н.о. на ВКС/ е развито и изискването за непрекъснат
контрол на превозното средство и всеобхватното и непрекъснато наблюдение
на пътната обстановка и движението на ППС по пътя, като в хода на процеса
по управление задължава водачите да не отклоняват вниманието си.
Задължението по чл.20, ал.1 от ЗДвП изисква водачът на управляваното пътно
превозно средство по време на движението да не отклонява вниманието си, да
следи внимателно, непрекъснато и всеобхватно пътя, обстановката по него и
движението на автомобила, както и на останалите участници по него, да се
концентрира в достатъчна степен върху процеса на управление. Съгласно
съдебната практика това негово задължение е самостоятелно и няма връзка с
режима на скоростта, като при нарушението му водачът проявява
непредпазливост поради различни външни и вътрешни фактори, които
отклоняват вниманието му или го разсеЙ.т и водят до липса на концентрация
върху осъществяваната дейност. Следователно така както е възприел и описал
фактическата обстановка по делото прокурорът е приел като причина за
настъпване на пътното транспортно произшествие проявеното невнимание от
страна на подс. А. Г. като не е контролирал лек автомобил „П. П.“ и
конкретното му положение спрямо останалите участници в движението, а
именно допуснал съприкосновение на неговия автомобил с друг неустановен
по делото автомобил при разминаване с него, вследствие на което се закачили
страничните леви огледала, понеже и двата автомобила се движели в близост
до осевата линия /л.4 от НОХД №5/2023 г. по описа на РС С./. Посочено е още,
9
че вследствие на съприкосновението между двамата автомобила и на
субективните действия с органите на управление на МПС-то лек автомобил
„П. П.“ навлязъл в насрещното платно и последвал удар в лек автомобил
„Шевролет К.“.
Правилото на чл.20, ал.1 от ЗДвП за упражняване на непрекъснат
контрол върху превозното средство и внимание върху пътната обстановка е с
различно съдържание от правилото за преодоляване на невнезапно и внезапно
възникнала опасност, каквито хипотези са визирани в чл.20, ал.2, изречение 1-
во и изречение 2-ро от ЗДвП и тяхното предотвратяване. Всъщност в
обвинителния акт не са описани каквито и да било действия извършени от
подс. Г., които да се субсумират под нормата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, която
стана ясно съдържа две изречения и в тях са закрепени различни нарушения на
правилата за движение по отношение на дължимото поведение от водача на
МПС при възникването на опасност на пътя. С оглед на гореизложеното подс.
Г. следва да бъде признат за невиновен и оправдан да е извършил нарушение
на правилата за движение визирани в чл.20, ал.2 от ЗДвП, вследствие на което
е настъпило ПТП, тъй като липсват доказателства същият да е извършил
такова.
Безспорно се установява от доказателствата по делото, че вследствие на
пътното транспортно произшествие свидетелите Е. И. Х., Л. М. Х. и З. М. Н.
са получили посочените в съдебно-медицинските експертизи, изготвени от д-р
Д. Н. увреждания, като са уточнени и медико-биологическите им
характеристики. Става ясно от медицинските документи и от заключенията на
съдебно-медицинските експертизи, че с деянието си подсъдимият А. Г. е
причинил на всеки един от свидетелите Е. И. Х., Л. М. Х. и З. М. Н. средна
телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК.
Налице е непосредствена причинна връзка между изпълнителното
деяние на подсъдимия Г., изразяващо се в нарушение на правилата за
движение, установени в чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.20, ал.1 от ЗДвП и
причинения противоправен резултат - средна телесна повреда на повече от
едно лице, а именно на свидетелите Е. И. Х., Л. М. Х. и З. М. Н..
Подсъдимият е действал при форма на вината несъзнавана
непредпазливост, тъй като макар и да не е предвиждал конкретното
настъпване на противоправния резултат, той е могъл и е бил длъжен да го
предвиди, което обосновава извода, че по отношение на причиняването на
средна телесна повреда на повече от едно лице, подс. А. Г. е действал виновно.
С оглед на гореизложеното първоинстанционният съд правилно е приел,
че подсъдимият с деяние по чл.342, ал.1 от НК, изразяващо се в нарушение на
правилата за движение, установени в чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.20, ал.1 от
ЗДвП, е причинил по непредпазливост на Е. И. Х., Л. М. Х. и З. М. Н. средни
телесни повреди и тези обстоятелства обосновават извод, че от обективна и
субективна страна подсъдимият е извършил престъпление по чл.343, ал.3,
б.“а“, предл.2, във вр. ал.1, б.“б“, вр. чл.342, ал.1 от НК.
Неоснователни се явяват възраженията на адв. Б., изложени в
депозираната по делото въззивна жалба, в насока, че пътното-транспортно
10
произшествие се дължи единствено на възникнал технически проблем, а
именно лекия сблъсък на автомобила на подс. Г. с насрещно движещ се
автомобил. От показанията на разпитаните по делото свидетели и от
заключението на изготвената по делото автотехническа експертиза става ясно,
че пътното-транспортно произшествие се дължи изцяло на субективните
действия на подс. Г., който е управлявал лек автомобил „П. П.“ с превишена
скорост от 58 км/ч над позволената такава от 90 км/ч и същият при лек
сблъсък на огледала с неустановено по делото МПС е изгубил контрол над
автомобила, неправомерно е навлязъл в насрещната лента за движение и е
ударил насрещно движещият се лек автомобил „Шевролет К.“.
Въззивният съд на следващо място намира, че правилно РС – С. е
отмерил наказанията, които е наложил на подс. А. Г. при условията на чл.54 от
НК. За престъплението по чл. 343, ал.3, б.“а“, предл.2, във вр. с ал.1, б.“б“, вр.
чл.342, ал.1 от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода“ за срок от
една до шест години, както и лишаване от право да се упражнява определена
професия или дейност съгласно чл.343 г от НК. Правилно
първоинстанционният съд е отчел при определяне на конкретния размер на
наказанието, което следва да се наложи за извършеното от подсъдимия А. Г.
престъпление като отегчаващи отговорността му обстоятелства обременено
съдебно минало, както и предходни регистрирани нарушения и наложени
наказания по Закона за движение по пътищата, съгласно приложената по
делото справката за нарушител, изготвена от ОД на МВР, както и безкритично
отношение към деянието. Първоинстанционният съд е пропуснал да отчете
като отегчаващо вината обстоятелство и превишената скорост, с която е
шофирал подсъдимия, която значително надвишава разрешената скорост от 90
км/ч с 56,8 км/ч за тази отсечка на пътя С. – С.. По отношение на подсъдимия
липсват смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства. С оглед на
горните обстоятелства РС – С. е определил наказание „лишаване от свобода“
близко до минимума в размер на 1 (една) година и (3) три месеца. Предвид
превеса на отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства и допуснатото
грубо нарушение на правилата за движение, както и значително превишаване
на допустимата скорост на движение настоящият съдебен състав намира, че
наказанието следва да бъде отмерено към средния му размер. С оглед обаче
липсата на съответен протест и забраната да бъде влошавано положението на
подсъдимия, съдът следва да потвърди присъдата и тази й част.
На следващо място въз основа на закона РС – С. е преценил, че в случая
липсват предпоставките за прилагане на института на условното осъждане по
чл.66, ал.1 от НК по отношение на подсъдимия, тъй като същият е осъждан на
„лишаване от свобода“ по НОХД № **2275/2018 г. на Софийски районен съд и
не е реабилитиран. Правилно съдът е определил и „общ“ режима на
изтърпяване на наложеното наказание на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
На основание чл.343 г от НК първоинстанционният съд правилно е
наложил на подсъдимия А. С. Г. и кумулативно предвиденото за
престъплението по чл.343, ал.1, б. „в“ от НК наказание „лишаване от право да
управлява моторно превозно средство“. При определяне на конкретния размер
на това наказание съдът е отчел наличието единствено на отегчаващи вината
11
на подсъдимия обстоятелства. Така съдът е наложил на подс. Г. наказание
„лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 1
(една) година и 9 (девет) месеца.
Видно от справката за съдимост с влязло в сила на 02.10.2018 г.
определение по НОХД № **2275/2018 г. на Софийски районен съд, е било
одобрено споразумение и на подсъдимия А. Г. е било наложено наказание 6
(шест) месеца „лишаване от свобода“, като изтърпяването му е било отложено
по реда на чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 (три) години.
Наказанието е било наложено на подс. Г. за извършено престъпление по чл.
343, ал.3, б.“а“, предл.1, алт.2, вр. ал.1, б.“б“, предл.2, вр. чл.342, ал.1, предл.3
от НК. Деянието по настоящото производство е извършено на 29.05.2021 г., т.
е. в изпитателния срок на посочената присъда. Съгласно разпоредбата на
чл.68, ал.2 от НК ако до изтичане на определения от съда изпитателен срок,
осъденият извърши непредпазливо престъпление, за което, макар и след този
срок, му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“, съдът може да
постанови отложеното наказание да не бъде изтърпяно или да бъде изтърпяно
изцяло или отчасти. Въззивният съд споделя становището на
първоинстанционния съд по отношение на неприложимостта на тази
разпоредба в конкретния казус. Престъплението по НОХД №12275/2018 г. по
описа на СРС, за което подс. Г. е бил признат за виновен е с подобна правна
квалификация, като престъплението по настоящото дело, а именно чл.343,
ал.3, б.“а“, пр.1, алт.2 вр. ал.1 б.б“, пр.2 вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК и със
сходен механизъм на извършване. От това следва, че наложеното на
подсъдимия наказание по НОХД №12275/2018 г. по описа на СРС не е
изпълнило своите функции, заложени в чл.36, ал.1 от НК, а именно да поправи
и превъзпита осъдения към спазване на законите и добрите нрави, както и да
му се въздейства предупредително и да му се отнеме възможността да върши
други престъпления. Предвид на тези изводи въззивният съд намира, че
подсъдимият следва да изтърпи изцяло наложеното и отложено с предходната
присъда наказание „лишаване от свобода“, като същото следва на основание
чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНСЗС да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим.
На следващо място правилно и съгласно изхода на делото на осн.
чл.189, ал.3 от НПК е осъдил подс. А. Г. да заплати направените в хода на
досъдебното производство № **97/2021 г. по описа на РУ МВР-С. разноски в
общ размер на 1 107 (хиляда сто и седем лева) лева за възнаграждения на
експертите по съдебно-медицинска и автотехническа експертизи. Съдът е
осъдил подс. Г. да заплати и сумата от 420 (четиристотин и двадесет) лева,
направени разноски за възнаграждения на вещи лица от РС – С.. Правилно се
явява и решението на първоинстанционния съд на основание чл.189, ал.3 от
НПК да осъди подс. А. С. Г. да заплати на частните обвинители Е. И. Х., Л. М.
Х. и З. М. Н., направените в съдебното производство разноски в размер на
1000 лева за адвокатско възнаграждение.
По отношение на направеното от адв. Б., защитник на подс. Г., за
прекомерност на направените от частните тъжители разноски, съдът намира
същото за допустимо и основателно и следва да го уважи. Необходимо е да се
отбележи, че в съдебната практика съществуват две противоположни
12
становища по отношение на възможността за намаляване на адвокатско
възнаграждение поради прекомерност в наказателното производство, подобно
на правилата, закрепени в гражданския процес. Според едното становище е
невъзможно в наказателното производство да се намаляват присъждани
разноски поради прекомерност на възнаграждението, като аргументът в тези
случаи е липсата на идентични разпоредби в НПК, както и неприложимост на
разпоредбите на ГПК поради липса на препращане към тях. Според второто
становище е възможно намаляването на възнаграждение поради
прекомерност, като се отчита празнината в НПК в тази насока, но е прието
възможно прилагането им по аналогия от ГПК. В тази насока, част от
съдебните състави се позовават и на съдебната практика на ЕСПЧ /решение от
18.01.2005 г. по делото Т. срещу България, решение 12.07.2007 г. по делото С.
срещу България, решение от 29.03.2006 г. по делото С. срещу Италия, решение
от 10.03.2015 г. по делото на Х.А.Х срещу България и други/, по който съдът е
постановил, че „правилата за разноските следва да избягват налагането на
прекомерен товар върху страните“, че те не следва да съставляват неразумно
ограничение на правото на достъп до съд“, „че разходи и разноски се
възстановяват само дотолкова, доколкото е доказано, че те са били
действително направени и необходими и са били разумни по размер“.
По разноските, направени в хода на въззивното производство в размер
на 2000 /две хиляди/ лева за заплатено адвокатско възнаграждение на
процесуален представител от тримата частни обвинители, за които са
представени договори за правна защита и съдействие, въззивният съд намира
тези разноски за прекомерни като следва да ги намали на 1500 /хиляда и
петстотин/ лева, които да бъдат изплатени на всеки един от частните
обвинители от подсъдимия. До намаляването на разноските, които да бъдат
заплатени на частните тъжители съдът достигна след като взе под внимание
разпоредбата на чл.13, ал.1, т.3 от Наредба №1/9.07.2004 г. за
възнагражденията на адвокатската работа и обема на извършените действия
от повереника на частните обвинители. Следва да бъде отбелязано, че пред
въззивния съд е проведено едно съдебно заседание, като не са събирани
каквито и да било допълнителни доказателства и не са извършвани
допълнителни процесуално-следствени действия, поради което и
възнагражденията на повереника на частните обвинители следва да бъдат
намалени от 2000 лева на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за всеки един от
частните обвинители, който подсъдимият А. Г. следва да им заплати.
С оглед на гореизложеното и на осн. чл.334, т.3 във вр. с чл.337, ал.1,т.2
от НПК,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № **6/26.03.2024 г., постановена по НОХД № 5/2023
г. по описа на РС – С. като на осн. чл.304 от НПК признава за НЕВИНОВЕН
подс. А. С. Г. за това: На 29.05.2021 г. около 16,30 часа по пътя С. – С., на 3,450
километра от табелата за край на населено място „С.“ при управление на МПС
13
– л.а. „П. П.“ с регистрационни табели С*****, движещо се в посока към гр. С.
да е извършил нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, а именно:
„При избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
ОСЪЖДА на осн. чл.189, ал.3 от НПК подс. А. С. Г., ЕГН: **********
да заплати на частните обвинители Л. М. Х., Е. И. Х. и З. М. Н. по 1500
/хиляда и петстотин/ лева на всеки един от тях, заплатено възнаграждение на
повереник.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14