Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 149
01.07.2021г. гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на втори юни две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател: Пенка Костова
Членове: Росица Чиркалева
Антоанета Митрушева
при секретаря Мария Койнова и в присъствието на прокурор Елеонора Иванова при Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното от съдия Чиркалева АНД (К) № 383 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Ф.К.И., подадена чрез пълномощник, с посочен адрес за призоваване и връчване на книжа: гр. С., бул. ***, против Решение №260032 от 26.02.2021г., постановено по АНД №31 по описа на Районен съд – Свиленград за 2021г.
В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд било неправилно, незаконосъобразно и необосновано. На първо място се навеждат доводи, че съдът неоснователно направил разширително тълкуване, като приел, че субект на отговорността за неспазване на маршрутното разписание може да бъде както титулярът на Разрешителното за превоз, т.е. дружеството-превозвач, така и непосредственият водач на автобуса. Сочи се, че в настоящия случай както ЗАП, така и Наредба №11/31.10.2002г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари категорично предвиждали отговорността за ползване на издаденото на превозвача Разрешително да е именно на този превозвач, в качеството му на такъв. Разпоредбата на чл.99 от ЗАП в никакъв случай не съдържала, както съдът разширил тълкуването си, възможност физическите лица – водачи на автобусите, които извършват нарушение във връзка с ползването на Разрешителното, да носят отговорност за това нарушение. Грешката в субекта на нарушение била абсолютно основание за отмяна на атакувания акт. Твърди се, че друго самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление било неправилното посочване както в АУАН, така и в НП на нарушената правна норма. Ако било налице извършено нарушение, то била нарушена именно разпоредбата на чл.40 ал.5 от Наредба №11/31.10.2002г., а не тази на чл.40, ал.3, изр.2, както неправилно било записано в АУАН и НП. Неправилни били и изводите на съда по отношение приложението на Европейска спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози (AETR), която била насочена предимно да повиши сигурността на движението, да регламентират някои условия на труда при международните автомобилни превози в съответствие с принципите на Международната организация на труда и не съдържала уредба, касаеща начина на издаване на Разрешителните за превоз, и в частност спазване на маршрутното разписание. Дори да се приеме, че Спогодбата била приложима, то цитираната от съда норма на чл.12, пар.6, б.“б“ от същата, а именно-договарящата страна упълномощава своите компетентни органи да налагат санкции на водачи за нарушение на Спогодбата, което било установено на нейната територия и за което вече не била наложена санкция, дори ако нарушението било извършено на територията на друга договаряща или недоговаряща страна – би могла да бъде приложена само ако в съдебното производство са събрани доказателства, че за установеното нарушение не е наложена санкция в друга договаряща (или не според изключенията) страна. Такива не били представени в съдебното производство, не били събрани данни в тази насока, предвид което извода на съда, че при установено нарушение на режима на международен превоз българските контролни органи могат да наложат санкция, бил направен без да почива на доказателствата по делото. Моли се за отмяна на решението на районния съд, включително и по отношение на разноските, като вместо това се постанови ново, с което да бъде отменено изцяло издаденото Наказателно постановление №43-0000482/10.11.2020г. като неправилно и незаконосъобразно.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Не ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита доводите, изложени в касационната жалба за неоснователни и предлага да бъде оставено в сила решението на Районен съд - Свиленград като правилно и законосъобразно.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а съобразно правилото
на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта,
валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С Решение №260032 от 26.02.2021 г., постановено по АНД №31 по описа на Районен съд – Свиленград за 2021 г., съдът е потвърдил Наказателно постановление №43-0000482/10.11.2020г., издадено от Директор на РД „АА“ Стара Загора, с което на Ф.К.И., за нарушение на чл.99, предл.3 от Закон за автомобилните превози (ЗАвтП) във връзка с чл.40, ал.3, изр.2 от Наредба №11/31.10.2002г. на МТС и на основание чл.99, предл.3 от ЗАвтП, е наложена глоба в размер на 2000 лв.
За да потвърди наказателното постановление, районният съд е посочил, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното на процесуално основание. Приел е за безспорно установено описаното в АУАН и НП нарушение, като е мотивирал съображенията си. Посочил е също, че административното наказание е правилно и законосъобразно определено както по вида си, така и по размер.
Касационната инстанция намира проверяваното решение за правилно.
Обжалваното решение, с което е потвърдено наказателното постановление, е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.
Не са налице допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи административнонаказателното производство. АУАН съдържа всички необходими реквизити по чл.42 от ЗАНН. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН. Наказателното постановление съдържа всички необходими реквизити, визирани в чл.57 от ЗАНН. Ясно са посочени датата на нарушението и в какво се изразява същото, както и нарушените разпоредби. Наред с последното, следва да се има предвид, че в АУАН и НП има направено достатъчно подробно и ясно описание на нарушението и на фактическите обстоятелства, при които е било извършено, поради което не е нарушено правото на санкционираното лицето да разбере за какво се ангажира отговорността му и да организира и осъществи защитата си в пълен обем.
Обосновано съдът е приел, че санкционираното лице, на посочените в НП дата и място е извършил описаното нарушение. Настоящият касационен състав преценява така достигнатите от районния съд правни изводи като доказателствено обвързани, мотивирани и законосъобразни, изцяло ги споделя и препраща към същите по силата на чл.221, ал.2, изр.2 от АПК. Възраженията в касационната жалба, че била налице грешка в субекта на нарушение, са идентични с тези, навеждани и пред районния съд и на практика са били обсъдени и мотивирано отхвърлени като неоснователни от предходната инстанция, поради което и настоящия състав ги преценява като неоснователни. Да се приеме, че субект на отговорността за неспазване на маршрутното разписание е единствено титулярът на Разрешителното за превоз, т. е. дружеството-превозвач, а не непосредствения водач на автобуса, би могло да бъде основателно, ако със специалната приложима административнонаказателна норма бе предвидено единствено налагане на имуществена санкция на ЮЛ – превозвач, какъвто този случай не представлява, понеже с чл.99 от ЗАвтП е предвидена както имуществена санкция за ЮЛ, така и глоба за физически лица – водачи на автобусите, които извършват нарушение във връзка с ползването на Разрешителното. Отговорността на дружеството-превозвач може да се ангажира в случай, че то не е създало организация, гарантираща спазването на маршрутното разписание. В този случай такива данни и твърдения липсват, и единствено поведението на физическия водач на автобуса е причина за неспазване на началния час на превоза, поради което ангажирането на неговата отговорност с налагане на глоба е изцяло съответно на приложимия материален закон.
Както обосновано е приел и районният съд, процесното административно нарушение не разкрива характеристиките на маловажен случай и не представлява такъв. Доколкото тези изводи на съда се споделят от настоящата инстанция, не е необходимо преповтарянето им.
В случая, както е посочил и районният съд, административното наказание е правилно и законосъобразно определено както по вида си, така и по размер.
Не са налице основания измежду предвидените в чл.348 от НПК за отмяна на процесното решение и касационната жалба е неоснователна. Районният съд е постановил валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон решение, което следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.221, ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260032 от 26.02.2021г., постановено по АНД №31 по описа на Районен съд – Свиленград за 2021г.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.