№ 13072
гр. С., 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря С.Н.
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20221110123716 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл.
240, ал. 1 ЗЗД и чл. 240,ал.2 ЗЗД чл.86,ал.1 ЗЗД и осъдителни, за вземанията, отхвърлени от
заповедния съд.
По ч. гр.д.№ 67863/2021г., СРС е издал заповед за изпълнение на парично
задължение против Н. Б. Н. с ЕГН: ********** и адрес: ***, за вземане на заявителя П.К.Б.
ЕООД с ЕИК: *** и адрес: ***, общ. С., обл. С. (столица) за : сумите 875,24 лева ,
представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 26.11.2021 г. до изплащане
на вземането, сумата 416,43лева представляваща мораторна лихва за период от 31.07.2019
г. до 25.11.2021 г., сумата 23,05лева представляваща мораторна лихва за период от
13.03.2019 г. до 31.07.2019 г., сумата 30,00лева представляваща такса за период от
27.03.2019 г. до 31.07.2019 г., 157,09лева представляваща неплатено договорно
възнаграждение за период от 12.03.2019 г. до 31.07.2019 г., като с разпореждане, влязло в
сила, заявлението е отхвърлено за 1035.46 лева възнаграждение за пакет допълнителни
услуги, сумата 30 лева такса. Ищецът твърди сключен с ответника договор за потребителски
кредит, по силата на който ответникът получил в заем парична сума от 900 лева при
задължение да я върне за срок от 24 месеца, при вноска от по 55,64 лева, при уговорен ГПР
49,90 %, лихвен процент от 41,17 %, както и че ответникът закупил пакет допълнителни
услуги на стойност 1080,48 лева, с което се съгласил към погасителната вноска да се добави
още сумата 45,02 лева.
Заповедта за изпълнение е връчена на основание чл.47,ал.5 ГПК.
Ответникът, получил препис от исковата молба лично, на 17.8.2022г., не е подал
писмен отговор.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от фактическа и правна страна следното: От представените по
делото доказателства – искане за отпускане на потребителски кредит, декларации и
стандартен формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, както и
писмена преддоговорна информация, договор, общи условия, споразумение за предоставяне
на допълнителни услуги и погасителен план, всички- с подпис на ответника, се установява,
че на предварително изготвени на компютър формуляри, с положен на ръка подпис на
потребителя и служител при ищеца, между страните е сключен писмен договор, при
следните, посочени в договора и останалите документи условия: по направено искане от
ответника за отпускане на паричен заем, в размер 1800 лева, е сключен договор за сумата
900 лева главница. В искането за отпускане на кредита, е посочено с вписване на компютър
„да”, че клиентът желае да се възползва от услуга „бонус”, каквато услуга е подвигната на
компютър и в договора. В писмена допълнителна информация е посочено, че пакетът
допълнителни услуги представя право на приоритетно разглеждане и изплащане на
кредита, възможност за отлагане на определен брой вноски, възможност за намаляването на
определен брой вноски, възможност за смяна на падеж, улеснена процедура за получаване
на допълнителни средства.. В договора са вписани параметри: сума на кредита 900лева, срок
24 месеца, размер на вноската 55,64 лева, ГПР 49,90 %, ГПЛ 41,17 %, при възнаграждение за
допълнителен пакет услуги – 1080,48 лева, размер на вноската за тях - 45,02 лева и общо
задължение 2415,84 лева, общ размер на вноската – 100,66 лева. Видно от вписването в
допълнителната преддоговорна информация, относно допълнителните услуги, дори
длъжникът да погаси предсрочно договора, възнаграждението за тях се дължи в пълен
размер. Представени са подписани ОУ, декларации и погасителен план. Ищецът е
представил доказателства, че на 17.12.2018г. е превел по банков път на ответника сумата 900
лева. Ищецът е представил извлечение от сметка, в което е вписано плащание по договора,
както следва: на 14.1.2019г. е платена сумата 100,66 лева.
Съгласно разпоредбата на § 13, т.1 ЗЗП, "Потребител" е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност, и всяко физическо лице, което, като страна по договор по този
закон, действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Сключеният
между длъжника и ищеца договор за кредит е договор за заем, сключен от потребител,
поради което и е договор за потребителски кредит, който не попада под изключенията на
чл.4 ЗПК, поради което ЗПК се прилага в правоотношението.
Ищецът е доказал предоставянето на сумата 900 лева на 17.12.2018г.. по банкова
сметка на ответника, с посочено основание – номера на договора за кредит.
Относно претенцията на ищеца за заплащане на възнаграждения за допълнителни
услуги.
Разпоредбата на чл.10а ЗПК предвижда възможност на кредитора да събира такса и
2
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но при
две условия – първо – да не се изискват такси за действия, свързани с усвояването и
управлението на кредита / чл.10а,ал.2/ и второ, за едно и също действие да не се събира
такса повече от веднъж. /ал.3, същата разпоредба/ Законът въвежда правилото видът,
размерът /***на таксата/ и действието, за което тя ще се събира, да бъдат ясно и точно
определени в договора. При систематическото тълкуване на разпоредбите, се налага извод,
че таксата е дължима, само ако е уговорено по ясен и разбираем начин за какъв вид действие
ще се събира тя, какъв е нейният размер. Същевременно, дори ясно да е посочено горното,
кредиторът не може да събира такса, ако същата е свързана с усвояването или управлението
на кредита. Видно от посоченото по – горе, допълнителната услуга Е свързана с
управлението на кредита, следователно, не се дължи, и на двете основания. Отделно от
това, разпоредбата е нищожна, защото противоречи на чл.143,ал.1,т.15 ЗЗП -налага
изпълнение на задължение от страна на потребителя да заплати таксата, дори и кредиторът
да не изпълни своите задължения, както и защото не предвижда насрещно задължение за
кредитора, освен да разгледа искането на потребителя. Следователно, на основание
чл.19,ал.5 ЗПК, разпоредбата на договора, предвиждаща възнаграждение за допълнителни
услуги , е нищожна. От своя страна, разпоредбата, предвиждаща размер на ГПР е нищожна,
тъй като не е спазена разпоредбата на чл.19,ал.2 ЗПК, защото неясно е какво се включва,
според договора, в нея. И това основание е достатъчно да се посочи, че на основание чл.22
ЗПК, договорът е нищожен, поради непосочването на годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
По изричното разпореждане на ЗПК, прави договора недействителен. Изложените
обстоятелства за много по – големия риск, който ищецът поема при сключване на договора
от банкова институция, отново е неотносим – към датата на сключването, такъв риск не е
поет от ищеца – в договора е посочено, че възнаграждението се дължи без значение дали
услугата е използвана от клиента, без значение дали вземането е погасено предсрочно,
предвидените ууслуги не предвиждат насрещно задължение на ищеца да предостави на
длъжника приоритетно разглеждане на кредита и изплащане на кредита, нито задължение
кредиторът да се съгласи с исканата промяна на погасителния план, а единствено правото на
длъжника да поиска извършването на тези услуги. Отделно от това, възнаграждението е
дължимо и при предсрочно погасяване на вземането. Следователно, както се посочи по –
горе, за допълнителните услуги длъжникът е задължен да заплати такса, без за таксата да се
следва насрещно задължение на кредитора, което противоречи на чл.143,ал.1,т.15
ЗЗП.Съдът намира, че договорът е нищожен, и на друго основание. Когато към
претендираната възнаградителна лихва се прибави и възнагражденията за допълнителни
услуги, ГПР възлиза на над 50 %. Договорът е нищожен, поради заобикаляне на закона,
поради следното. Легалната дефиниция на „годишен процент на разходите“ в чл.19,ал.1 ЗПК
предвижда, че в него следва да се включи и това възнаграждение за гаранта, тъй като попада
под хипотезата „възнаграждение от всякакъв вид“ – в частност за управление на кредита. А
3
заобикаляне на закона е налице, защото, за да се избегне да се превиши ГПР, в размера,
посочен в чл.19,ал.4 ЗПК, е уговорено, че ответникът няма да дължи възнаградителна лихва,
а възнаграждение за допълнителни услуги, за които кредиторът няма право да получава
такова. Законната лихва възлиза на 50 %, като при главница 900 лева, общо дължима сума
2415,84 лева, остатъкът възлиза на 1515,84 лева, която сума надвишава 50 %.
Разпоредбата на чл.23 ЗПК дава основание на кредитора да получи дадената чиста
стойност по договора. Пренебрегвайки разпоредбата, поради факта, че ищецът заявява
договорно, а не извъндоговорно основание означава разбирането първо, че ищецът дава
правна квалификация, а не съда; и второ – да се осигури възможност на длъжника, получил
чистата стойност на креди въз основа сключен с него договор, да не върне същата – в
частност, дори да се приеме, че разпоредбата на чл.23 ЗПК въвежда особена хипотеза за
преодоляване на неоснователно обогатяване, буквалното й тълкуване в контекста на
възраженията на ответника би означавало както неоснователно обогатяване на самия
ответник с чистата стойност на кредита. С разпоредбата на чл.23 ЗПК, законодателят
приема, че отговорността на потребителя при обявен за недействителен, на основание чл.22
ЗПК договор за потребителски кредит не следва да отпадне изцяло, поради което и
разпоредбата следва да се приложи от съда. При изложеното, съдът съобразява
постановеното определение № 395 от 18.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3855/2021 г., IV г. о.,
ГК, с което е допуснато касационно обжалване, по този въпрос.
С оглед изложеното, и при съобразяване на платената от ответника сума от 100,66
лева, посочени по – горе, ответникът следва да върне на ищеца сумата от 799,34 лева, за
която исковете са основателни / 900 лева-100,66 лева/, заедно със законната лихва от
заявлението, а за горницата, следва да се отхвърлят.
За претенцията по заявлението от 30 лева такса, сумата 23,05лева представляваща
мораторна лихва за период от 13.03.2019 г. до 31.07.2019 г., иск не е предявен в срока по
чл.422 ГПК, следователно, заповедта следва да се обезсили с решението.
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.
Ищецът доказва разноски – за заповедното производство 100,75лева – 50,75 лева
държавна такса, като следва да му се определи 50 лева юрисконсултско възнаграждение, от
които на ищеца / въз основа на целия интерес по заявлението 2537,27 лева – 53,05 лева –
сумите, за които заповедта се обезсилва, защото иск не е предявен за нея или общата сума
2484,22 лева/ се следва сумата 32,42 лева; за исковото производство – държавната такса
върху 4 – те иска, предявени за разглеждане, възлиза на 191,42 лева, като от тази сума се
извади платената по заповедното производство – 50,75 лева, като държавната такса, която
ищецът е следвало да внесе по исковото производство, възлиза на сумата 140,67 лева. Към
исковата молба е представено платежно нареждане за сумата 49,68 лева, поради което
последващите указания на съда за погрешни. След приспадане и на тази сума, оставала е
дължима сумата 90,99 лева. Следователно, на ищеца, при поискване, следва да се възстанови
сумата 8,58 лева от внесената на 15.5.2022г. такса от 99,57 лева и цялата внесена държавна
такса 50 лева на 3.6.2022г.
4
От дължимата държавна такса за исковото производство – 140,67 лева, и определено
юрисконсултско възнаграждение от 100 лева, въз основа на основателната част от исковете,
въз основа предявения интерес от 2484,22 лева, на ищеца се следва сумата от 77,44 лева.
При тези мотиви Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че Н. Б. Н. с ЕГН: ********** и адрес: *** дължи на
П.К.Б. ЕООД, ЕИК ***, с адрес *** сумата от 799,34 лева неплатена главница по договор
за потребителски кредит № ********** сключен на 13.12.2018г., заедно със законната
лихва от 26.11.2021г. до плащането, за която сума по гр.д.№ 67863/2021г. на СРС, 125- ти
състав е издадена заповед по чл.410 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.К.Б. ЕООД с ЕИК: *** и адрес: ***, общ. С., обл. С.
(столица) иск за установяване на вземане по заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена
по гр.д.№ 67863/2021г. на СРС, 125- ти състав – за горницата над уважения размер от 799,34
лева до пълния предявен размер на главницата 875,24 лева , сумата 416,43лева
представляваща мораторна лихва за период от 31.07.2019 г. до 25.11.2021 г., 157,09лева
представляваща неплатено договорно възнаграждение за период от 12.03.2019 г. до
31.07.2019 г.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена
по гр.д.№ 67863/2021г. на СРС, 125- ти състав за : сумата 23,05лева представляваща
мораторна лихва за период от 13.03.2019 г. до 31.07.2019 г., сумата 30,00лева
представляваща такса за период от 27.03.2019 г. до 31.07.2019 г..
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.К.Б. ЕООД, ЕИК ***, с адрес *** по реда на
чл.415,ал.3 ГПК иск за осъждането на Н. Б. Н. с ЕГН: ********** и адрес: *** да заплати
сумата от 1035,46 лева възнаграждение за допълнителни услуги, за които заявлението е
отхвърлено.
ОСЪЖДА Н. Б. Н. с ЕГН: ********** и адрес: *** да заплати на П.К.Б. ЕООД, ЕИК
***, с адрес *** сторените разноски: сумата от 32,42лева по гр.д.№ 67863/2021г. и сумата
от 77,44 лева. по гр.д.№ 23716/2022г.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5