Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Харманли, 24.03.2016 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Харманлийският
районен съд в открито съдебно
заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА
При
секретаря: Т.Ч.
и
с участието на прокурора:
като
разгледа докладваното от
председателя гражданско дело № 294 по описа
на РС- Харманли за 2015г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на част II, дял I от Гражданския процесуален кодекс
Образувано е
по искова молба от М. С.
Р. ***, с правно основание чл. 127, ал. 2, чл. 143, ал. 2 и чл.127а, ал.2 от Семейния
кодекс /СК/ срещу М.А.С. .
В исковата молба ищцата твърди, че с ответника се познавали отдавна, а през
2007г. станали интимни приятели. През м. май 2010г. направили официален годеж,
след който заживели на семейни начала с него в дома на родителите му в гр. Харманли
на ул. „*** . На 29.08.2010г. в гр. Хасково се родила дъщеря им М. М.А. ЕГН **********, която
ответникът припознал като свое дете, тъй като не бяли сключили граждански брак.
Отношенията на ищцата и ответника били на взаимност до 2011г., когато ответникът започнал да
пътува до гр. Лондон, Великобритания, за да работи като общ работник. В
началото на 2013г. ответникът се установил трайно да живее и работи в Лондон и
престанал да се прибира в България, като връзката му с ищцата била само по
Интернет. Ищцата разбрала, че ответникът
установил интимна връзка със своя колежка, което я мотивирало да се изнеса от
дома на родителите му през месец март 2014г. и да се върне в дома на родителите си в гр. Харманли, ул.*****, заедно
с дъщеря им М.. През м. април 2014г. баща й заминал за Германия и ищцата
останала сама с детето без близки хора, без работа и без средства да се
издържа. Ответникът не проявявал интерес към детето и не изпращал пари за
издръжката му. Братът на ищцата й намерил работа и квартира в гр. Улм, Германия.
Свързала се с ответника, но същият отказал да й даде съгласие да вземе дъщеря
си с нея. През м. юли 2014 г. ищцата
заминала с брат си Н. за Германия, като оставила М. при родителите на ответника,
като им обяснила, че е временно, докато се устрои в Германия. Родителите на
ответника не разполагали с подходящи условия за отглеждането на детето М., тъй
като къщата имала три стаи, в които
живеели освен родителите на ответника, баба му и семейството на сестра
му с три деца. М.Р. започнала работа като чистачка в голям магазин „Мьобел
Малер" на фирмата „Епекс Груп Улм ГмбХ" в началото със срочен
договор, а от 27.01.2015г. била назначена с трудов договор за неопределен
срок при почасово заплащане от 9.55 евро с редовно работно време от 35 часа
седмично. Осигурила си хубаво жилище от две стаи и кухня, за което
сключила договор за наем на
01.01.2015, също за неопределено
време. Записала детето в детска градина в гр. Улм, където го очаквали. Периодът на обучение в градината бил от
15.08. всяка календарна година до 15.07. на следващата календарна година, като
градината била във ваканция всяко лято от 15.07. до 15.08. От раздялата си с ответника през м. март 2014г. многократно се
свързвала с него и го молила да и изпрати нотариално заверено съгласие, за да
снабди М. с международен паспорт и да я взема при себе си в Германия., но той
отказвал.
Моли съда да постанови решение, с което на основание
чл. 127 ал. 2 от СК да предостави упражняването на родителските права върху
детето Мюмюне М.А. ЕГН **********, родено от съвместното им съжителство с
ответника, на ищцата; да постанови местоживеенето на детето да съвпада с
местоживеенето на ищцата в момента в гр. Харманли и в гр. Улм, Германия;да
определи режим на свиждане на детето с бащата, както следва: бащата да има
право да се вижда с детето и да го взема при себе си всяка първа и трета неделя
от месеца от 09.00ч. до 18.00ч., като за периода от 15.08. -всяка календарна
година, до 15.07. - на следващата календарна година, свиждането де се
осъществява на територията на Германия, както и един месец през лятото, когато ищцата
не ползва платен годишен отпуск, като лятното свиждане да се осъществява на
територията на България; да осъди ответника
да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 150 лв., считано от датата на
завеждане на иска, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до
настъпване на законни причини за изменението или прекратяването й; да дадете
разрешение на основание чл. 127а ал. 2
от СК детето М. М.А. ЕГН ********** да напуска пределите на Република България
без съгласието на ответника, придружавано от ищцата, или с нейно съгласие, за
неограничен брой пътувания през периода на учебната година в Германия -.всяка
календарна година от 15.08. до 05.07. на следващата календарна година, както и
да дадете разрешение ОД на МВР - Хасково, отдел „Български документи за
самоличност" да издаде международен паспорт на детето за задгранично
пътуване по реда на ЗБЛД, без да е необходимо за целта съгласието на ответника.
Моли на основание чл. 127а ал. 4 от СК да допуснете предварително изпълнение
на решението.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника М.А.С. ***,
с който признава, че с М.С.Р. са живели на семейни начала до м.април 2014г.,
като от съвместното им съжителство се е родила
дъщеря им М. М.А.. Ответникът оспорва иска по чл.127, ал.2 СК, като твърди, че
през месец април 2014г. ищцата заживяла на семейни начала с друг мъж, като
оставила дъщеря им на ответника и му заявила
да се оправя с нея. След което
заминала с този мъж. От раждането си и до момента дъщеря му се отглеждала от майка му. Ответникът
започнал работа във Великобритания, като работил до двадесет дни и се прибирал в страната,
след което отново заминавал, като заплащането било добро и му позволявало да се
грижи за дъщеря си. Счита, че не било в
интерес на детето да напуща средата, в която живее и да се отдели трайно от познатия кръг лица.
Ответникът оспорва искането на основание чл.127 а от СК, като сочи, че в случая
не се касаело за пътуване на детето в
чужбина, а се касае то да живее в Германия. Моли съда да отхвърли предявените
искове с правно основание чл.127, ал.2 и чл.127а СК.
В срока по
чл.131 ГПК е предявен насрещен иск от М.А.С. ***, с правно
основание чл. 127, ал. 2, чл.149, вр. чл. 143, ал. 2 и чл.127а, ал.2 от Семейния
кодекс /СК/ срещу М. С.
Р. ***, приет за съвместно разглеждане по
реда на чл.211 ГПК с определение на съда от 08.12.2015г.
В исковата по молба ищецът по насрещния иск/ ответник
по първоначалния иск/ твърди, че с М.С.Р. живели на семейни начала до м. април
2014г., като от съвместното им съжителство се родила дъщеря им М. М.А. ЕГН **********. От раздялата им през месец
април 2014г. детето живеело при ищеца, като той
полагал грижи за нея и издръжката му. От момента на раздялата на ищеца и
ответницата, последната не се
дезинтересирала от детето, като за този период единствено от 21.09. 2015г. до
26.09.2015г. дошла да види малолетната М.. Счита, че е в интерес на детето е да
пътува в чужбина, за да опознава света, историята и културата и да упражнява езиковите си знания в чуждоезикова
среда, което налагало да му бъде разрешено да пътува с детето и да се снабди с
паспорт. Моли съда да постановите решение, с което да предостави упражняването
на родителски права на детето М. М.А.
ЕГН ********** на бащата - М.А.С.,
ЕГН **********,***, като се определи на майката- М.С.Р.,***, ЕГН **********, режим на лични отношения с детето всяка първа
и трета неделя от месеца от 10,00 ч. до 17ч. и един месец през лятото когато
бащата не ползва редовен платен годишен отпуск, като вземането и предаването на
детето да става по постоянния адрес ма бащата, М.А.С. с ЕГН ********** ***; да
определите местоживеенето на детето по постоянен адрес на бащата, М.А.С. с ЕГН **********
***; да осъди М.С.Р., с ЕГН ********** *** да заплаща на М.А.С. с ЕГН **********
***, като баща и законен представител на М. М.А. ЕГН **********, месечна издръжка в размер на
150,00лв., считано една година преди подаването на насрещната исковата молба –
28.09.2014г. до настъпване на законни причини за изменение на размера на
издръжката или за прекратяването и,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Моли съда с
решението си да даде разрешение на основание чл.127а от СК за издаването на
задграничен паспорт и необходимите документи за задгранично пътуване на М. М.А.
ЕГН ********** , което да замести необходимото съгласие на майката М.С.Р.,
с ЕГН ********** ***, както и детето М.М.А., с ЕГН **********, да излиза извън
пределите на страната, придружавана от баща си М.А.С., с ЕГН **********,***,
или от друго упълномощено от него лице, в рамките на Европейския съюз, за пет
годишен срок считано от влизане на решението в сила, като разрешението замества
предвиденото в чл.76 т.9 от ЗБЛД, нотариално заверено писмено съгласие на
майката М.С.Р., с ЕГН **********о***.
В
срока по чл.131 ГПК е подаден отговор по предявеният насрещен иск. Ответникът по
насрещния иск/ ищец по първначалния иск/ оспорва доводите
изложени в същия, като твърди, че след
заминаването в Германия през м. юли 2014
г. се е връщала в България през всичките си отпуски, които работодателят й е
разрешавал. През м. април 2015г. е
била в България в отпуск за 10 дни, като е взела
детето М. при
себе си,
в дома на родителите си, като през този период е предявила в съда и исковете,
по които е образувано настоящото граждански дело. Ответника по насрещния
иск била повече от месец в
страната, като е поела изцяло грижите за дъщеря си в
дома си в гр. Харманли
на ул. ****.
Между нея и детето съществувала много силна емоционална връзка. Двете били
силно привързани една към друга, а полът и възрастта на детето било
допълнително обстоятелство, определящо майката като по - пригодния родител да
упражнява родителски права върху него. Ответникът по насрещната искова молба намира претенция чл. 127а от СК на ищеца по
насрещния иск за
неоснователна,
с оглед неоснователността на иска на ответника с правно основание чл. 127 ал. 2
от СК, който имал обуславящо значение за този иск. Счита, искането за недопустимо, тъй като ищецът не
бил посочил определен период за напускане и връщане на детето в страната, нито
конкретната държава, която детето ще посещава, а само общ краен срок за
разрешението, което противоречало на установената съдебна практика. Ответницата по насрещния иск счита, че
на претенцията на ищеца по този иск,
по същество означавала
местоживеенето на детето да се установи на място, различно от България, т.е.
различно от поисканото с насрещната искова молба в гр. Харманли, като
не било ясно къде ще е местоживеенето на детето в чужбина. Моли съда да отхвърли предявения насрещен иск,/
ответника по първоначалния иск/ по чл.127, ал.2 СК и чл.127а, ал.2 СК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията
на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
От представения заверен препис на удостоверение за
раждане № ********** от 01.09.2010г., издаден от Община Хасково въз основа на
акт за раждане № 0891/31.08.2010 г., се установява, че страните по делото са
родители на детето М. М.А., родено на ***г.
От трудов
договор за назначаване на работа на лица,подлежащи на осигуряване сключен между
М.С.Р., с
ЕГН ********** и Епекс Груп Улм ГмбХ,
гр. Улм се установява, че ищцата работи в посоченото дружество на
длъжност „ чистачка”, на пълно работно време,като сключеният договор е за
неопределено време, считано от 23.01.2015г., с почасово заплащане 9,55 евро.
От договор за наем от 17.12.2014г. сключен между М.С.Р., с ЕГН **********,
като наемател и К-Х. К., като наемодател е видно, че Р. е наела в гр. Улм,
Германия, в сградата на адрес : **** 2
стаи с кухня, коридор и баня, общо с площ 65 кв.м. за неопределено време,
считано от 01.01.2015г. с наемна цена в размер на 450,00 евро.
На основание чл. 21, т.15
от Закона за закрила на детето е изготвен социален доклад от
социален работник в отдел "Закрила на детето" към Дирекция
"Социално подпомагане" гр. Харманли след проведени срещи с Х.Ю. С., А.
А. С., баба и дядо на детето по бащина линия, М.С.Р., майка на детето.
При извършеното проучване социалния работник е констатирал, че към момента
детето се отглежда от майката на адрес в гр. Харманли, ул.”*****, като
основните му базови потребности са напълно задоволени и са осигурени
необходимите му битови условия. Докато майката е била в Германия за детето М.
са се грижили бабата и дядото по бащина линия, като бащата изпращал средства от
чужбина. Жилището, в което живеят родителите на М.А.С., представлява къща на
един етаж, състояща се от три стаи, кухня и коридор, като едната стая била
обзаведена за детето М.. На 15.09.2015г. след като взема внучката си от
детската градина, Х. С. е посетена от майката на М.. Чувайки гласа на майка си,
малката М. веднага отишла при нея и двете се установяват да живеят в къщата на втория баща на М., Н.,
който живеел в Германия. Това жилище се състояло от 4 стаи, като една от стаите
била обзаведена със маса, столове, телевизор. Същата се обитавала от ищцата и
детето, останалите стаи били в ремонт. Майката в момента работи във фирма „Каванчтекс”
гр. Харманли, като шивачка с месечно трудово възнаграждение в размер на 700
лева. Детето М. посещава ОДЗ „ Ален Мак” гр. Харманли и е в трета група. Бащата
на детето живее и работи в гр. Лондон, Великобритания. Бабата и дядото на детето,
по бащина линия били безработни, с регистрация в Бюрото по труда, като те се
подпомагали от ДСП – Харманли с целеви помощи за отопление. Съдът кредитира
изложените в социалния доклад констатации, предвид, че са дадени от
незаинтересовано от изхода на спора лице и след придобиване на лични
впечатления на социалния работник от условията при които се отглежда детето и
желанията на същото.
По делото са приети като писмени доказателства разписки от MoneyGram за извършени
преводи от М.С. на 09.02.2013 г. в
размер на 90 паунда, на 15.12.2014 г. в размер на 119,76 лв; на 21.07.2014 г. в размер на
118,25 лв; на 20.08.2014 г. в размер на
355,47 лв, както и направен превод от Т.
Т. до Х. С. на 20.02.2015 г в размер на
203,58 лв. От тези писмени доказателства се установява, че само първият превод
е с получател ищцата по делото, останалите преводи са направени от ответника до
Х. С., майка на ответника, като в нито една от разписките за направените преводи с посочените суми по- горе
е визирано, че са за издръжка на детето М.
От събраните гласни доказателства
чрез разпита на свидетелите М.Р. Р., М.А.А. се установява, че
ответникът се е установил да живее и
работи в Лондон в началото на 2013г., като се е прибирал в България за кратко,
което е довело-до влошаване на отношенията на страните и тяхната раздяла през
месец март 2014г. За причина за раздялата между тях свидетелката Р. сочи, че ищцата е била изгонена от
семейното жилище от ответника и е била принудена да се прибере в наследствената
къща на семейството си в гр. Харманли, на ул. ****, където живеела и сега с
детето Мю.. Св. Р. и св. А. посочват като конкретна причина за раздялата на
страните създадена връзка на ответника с друга жена, която също живеела и
работила в Англия. Това обстоятелство се
твърди и от свидетеля Т., с когото ответникът живеел заедно в Лондон от 2012г. От
показанията на свидетелката на свид. Р. и свид. А. се установява, че ищцата
след като е напуснала дома на ответника, е взела детето М.. Последната се е
грижила за детето до заминаването си в Германия през м. юли 2014 г. ., като двете
свидетелки твърдят, че заминаването на ищцата за Германия е било с цел да се
установи трайно в тази държава при семейството си в гр.
Улм, за да си осигури работа, доходи и
добри условия за отглеждане на детето си. Свид. А. заявява, че при заминаването си
ищцата е искала да вземе детето със себе си, но ответникът не е дал необходимото
съгласие, като не е осигурил писмения
документ. Двете свидетелки са категорични, че ищцата е заминала за
Германия през м. юли 2014 г. при по -
големия си брат Н., който бил в чужбина
от много години, като другият брат на ищцата А. бил в гр. Улм, също от много
години заедно със семейството
си. В гр. Улм бил и бащата на ищцата.
Свид. А. сочи, че първоначално ищцата заживяла в гр. Улм заедно със семейството
на брат си А., а впоследствие си наела самостоятелна квартира и започнала работа в голям магазин, като
чистачка, където получавала добро възнаграждение и осигурила детска градина за
детето, в което го очакват. Съдът кредитила показанията на свид. А., тъй като
същите се подкрепят от показанията на свид. Р., с която ищцата след
заминаването си за Германия поддържала непрекъснато връзка по интернет, както и
от писмените доказателства трудов договор, сключен за неопределен срок с
фирмата „Епекс Груп Улм ГмбХ", считано от 27.01.2015г. при почасово
заплащане от 9.55 евро с редовно работно време от 35 часа седмично, и договор за наем, сключен на 01.01.2015г. за
неопределено време. От показанията на свид. Х.Ю. С. се установява, че
за времето, кагато ищцата е била в Германия от м. юли 2014г. до м. септември 2015г. грижи за детето Мю. е
полагала тя. От гласните доказателства /св. Р./, от обясненията на ищцата,
дадени на основание чл. 59 ал. 6 от СК се установи, че в този период ищцата си
е идвала в България за няколко пъти
,като престоят и бил за седмица, или 15 дни, през които вземала детето при себе си в бащината си
къща. Също така се установи,че ищцата е изпращала пари на роднините си, за да
купуват на детето необходими вещи и подаръци /св. Р., св. А./.
От събраните по делото гласни доказателства се установи, че
от м. септември 2015г. ищцата се е върнала
в България, тъй като не е могла
да понесе раздялата с детето М.. В тази насока са показанията на свид.С.,
свид. Р. и свид. А.. От връщането си в България до настоящия момент ищцата
отглеждала детето си сама в бащината си къща с помощта на роднини и приятели,
като е осигурила за детето си добри
битови условия, видно от показанията на св. Р.. Последната твръди, че ищцата ремонтирала едната стая на къщата,
където се установила заедно с детето, започнала работа, за да осигури издръжка
за нея и детето си М. се справяла
чудесно с родителските задължения, държала се добре с детето, а и то било много
привързано към нея. Свид. Х. Ю. С. твърди, че детето посещавало детска
градина, имало редовни контакти с баба си и дядо си по бащина линия, често
гостувало в техния дом /св. С./ и се чувствала добре. Същата заявява, че винаги
когато ищцата си идвала от Германия вземала детето при нея.Съдът
кредитира показанията на тази
свидетелка, в посочената част преценени съгласно изискванията на чл. 172 ГПК,
доколкото са логични и последователни, в резултат на непосредствени и лични
възприятия и подкрепящи се от констатациите изложени в социалния доклад по делото.
От показанията на свидетеля Т. Т. Т. се установява, че
ответникът М.С. е изпращал средства от Лондон,
където той работи, на майка си Х.Ю. С., като свидетелят не
сочи, че сумите са изпращани за издръжката на детето Мю..Същият твърди, че
ответникът трайно се е установил в Англия, като от 2012г. живеели заедно с него
и е установил връзка с друга жена – Р., която също живее и работи в
Лондон.Съдът кредитира показанията на свидетеля Т. в тази част, тъй като същите
се подкрепят от събраните писмени доказателства в тази насока.
При така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявени са при условията на обективно кумулативно
съединение искове с правна квалификация чл. 127, ал. 2 и чл. 143, ал. 2 ГПК и чл.127а, ал.2 ГПК, които
са процесуално допустими.
Безспорно е, че страните по делото не живеят заедно и
не могат да постигнат споразумение относно местоживеенето на детето им,
упражняването на родителските права, режима на лични отношения и дължимата от
тях издръжка, въпреки указана от съда възможност, което обуславя правния
интерес от предявяването на първия иск. Това налага възникналият спор да се
разгледа по същество. При разрешаването му следва да се изхожда от интересите
на детето и необходимостта то да бъде защитено по най-добрия начин. Съгласно
чл. 59, ал. 4 СК, към който препраща разпоредбата на чл. 127, ал. 2, изр. 1 СК in fine, съдът трябва да вземе предвид всички обстоятелства,
имащи значение за конкретния случай, като възпитателските качества на
родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на
родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на
децата, възможността за помощ от трети лица, социалното обкръжение и
материалните възможности.
При съвкупната преценка на събраните по делото писмени
и гласни доказателства и изхождайки от упоменатите по-горе критерии за
разрешаването на спора, съдът намира, че исковете се явяват основателни и
следва да бъдат уважени поради следните съображения:
В спора по искове, с правно основание чл. 127, ал.
2 СК, когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат
съгласие при кого от тях да живее детето им, спорът се решава от Районния съд
по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на
детето, упражняването на родителските права, личните отношения на другия
родител с детето и издръжката му. Такава е и утвърдената съдебна практика,
обобщена в ППВС № 1/12.11.1974 г. (което не е загубило силата си и при
действието на СК, в сила от 01.10.2009 г.). Решението по исковете по чл. 127 СК
следва да се основава на интересите на това дете. Интересът на детето не е
имагинерно понятие. Насоки за определянето му от съда, но и към родителите, за
да определят кое е най - добро за детето, се съдържат в ал. ал. 4, 5 и 6
на чл. 59 СК. В ал. 4 съда изброени обстоятелства, от които зависи
благосъстоянието на детето и които следва да бъдат подложени на конкретна
преценка. Това са: възпитателските качества на родителите, полаганите до
момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността
на децата към родителите, полът и възрастта на децата, възможността за помощ от
трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните
възможности на родителите.
Не се спори по делото, а и от събраните писмени и
гласни доказателства се установява, че страните са живеели на семейни начала,
родители са на детето М. М.А., като от месец март 2014 г. са се разделили.
Безспорно се установява и че детето се е отглеждало от ищцата до заминаването и за Република Германия
през м.юли 2014г. и след връщането и през м. септември 2015г., а в периода от
м.юли 2014г. до м.септември 2015г. е полагала грижи за детето свид. Х.Ю. С., майка на
ответника. Безспорно се установява, че ответника М.А.С.
трайно се е установил в Лондон, Великобритания от 2012г. и е установил връзка с
друга жена, с която живее и работи в Лондон.
От събраните гласни доказателства, социален доклад на ДСП – Харманли се
установява, че ищцата се грижи адекаватно за дъщеря си, двете имат силна
емоционална връзка, освен това притежава подходящи материално-битови условия за
отглеждане на дете, както в Република България, така и в Република Германия и подкрепа
от своите близки, а от друга страна ответникът трайно се е установил в Лондон, Великобритания, и е
създал връзка с друга жена. Дезинтересирал се е от детето, поради което и с
оглед на обективния интерес на детето, е необходимо то да продължи да живее при
ищцата. Ето защо местоживеенето му следва да се определи при майката, на която
се предоставя упражняването на родителските права върху него. Към настоящия
момент майката на детето живее в
Република България, а бащата на детето живее в Лондон, Великобритания. В подкрепа на твърденията си за това, че от м.
юли 2014 година се е установила в гр. Улм, РГермания, молителката представя трудов
договор за назначаване на работа на лица,подлежащи на осигуряване сключен между
М.С.Р., с
ЕГН ********** и Епекс Груп Улм ГмбХ,
гр. Улм на длъжност „
чистачка”, на пълно работно време,като сключеният договор е за неопределено
време, считано от 23.01.2015г., с почасово заплащане 9,55 евро.Също така
представя и договор за наем от
17.12.2014г. сключен между М.С.Р., с ЕГН **********, като наемател и К.-Х.К., като
наемодател, от който се установява, че Р. е наела в гр. Улм, Германия, в
сградата на адрес : *****, 2 стаи с кухня, коридор и баня, общо с площ 65 кв.м.
за неопределено време, считано от 01.01.2015г. с наемна цена в размер на 450,00
евро. Тъй като при заминаването си за Германия ищцата не е имала
съгласието на ответника да вземе с нея детето М. го оставила на бабата и дядото
по бащина линия, но му е осигурила необходимите условия за живот и издръжка.
Това се установява от обсъдените по-горе писмени доказателства, показанията на
свидетелите Р.и А.. Съдът дава вяра на тези писмени
документи, тъй като те са придружени от
надлежно извършен превод и не спадат към категорията документи, за които се
изисква легализация или апостил. Тези две свидетелки сочат, че ищцата е силно
привързана към детето и поради това се е върнала в България, за да бъде уреден законно статутът
на детето.Настоящият състав намира, че следва да се определи местоживеене на малолетното
дете на адреса на майката в Р Германия.Всички обстоятелства за трудов договор
на ищцата и наемният договор доказват
условията, при които детето би живяло в Германия.
При това положение на бащата следва да се определи
режим на лични отношения с детето, като бащата да има право да вижда детето в
България, след като предварително е уведомил за това майката, 10 дни през
пролетната ваканция и 20 дни през лятната ваканция, което време не съвпада с
платения годишен отпуск на майката. Този режим е адекватен и съобразен с
възрастта на детето и необходимостта от запазване на съществуващата му връзка с
бащата и нейното развитие, укрепване и разширяване. При евентуална промяна на
обстоятелствата, същият би могъл да се измени и да се допусне един по-разширен
или по-ограничен режим на контакти между тях.
По отношение на дължимата месечна издръжка следва да
се има предвид, че съобразно разпоредбите на чл. 142 и чл. 143, ал. 2 СК,
приложими и в настоящия случай, такава се дължи независимо дали родителите са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като размерът й се
определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите
на този, който я дължи. Минималната издръжка на едно дете е равна на една
четвърт от размера на минималната работна заплата, която според Постановление №
375/28.12.2015г. е в размер на 420 лева.
Издръжката на
детето се дължи от двамата родители, независимо при кого то живее, но
отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в
пари с оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с
детето и посрещането на разходите на домакинството, част от които са в полза и
на детето. Следователно бащата следва да поеме по-висок размер на паричната
издръжка на детето. Съобразно законовият критерий на чл. 49, ал. 2 и
чл. 50, ал. 1 ППЗЗДет. относно осигуряваните от държавата средства диференцирано според възрастта на детето,
когато то е настанено за отглеждане при роднини, близки или в приемно
семейство, които се равняват на необходимите средства за издръжка на дете до 7 години.Размерът на гарантирания
минимален месечен доход е 65,00 лв., определен с член единствен, ал. 1 на ПМС
№6/2009г.Следователно съобразно посочения критерий минимално необходимите
средства за издръжка на детето М. са в размер на 195,00 лева. Съдът
счита, че така посоченият размер на
средствата за издръжка е критерий за
минимален и жизнено необходим размер на средствата за отглеждането на едно
дете, за което /поради липса на средства или на отглеждане от двама родители,
за настанени за отглеждане в приемно семейство или с ниски доходи/ е предвидена
социална защита от държавата с посочения размер на средствата на база възрастта
на детето и размера на гарантирания минимален доход в страната. В случая обаче
издръжката за детето М.следва да бъде определена така, че на детето да
бъде дадена възможност за отглеждане, задоволяване на всички жизнени
потребности, така както детето би било отглеждано и в семейството от двамата
родители, ако живеят заедно.
При
определяне на размера на издръжката следва да се съобразят, както
непосредствените грижи на родителя при когото живее детето, така и изцяло
интереса на детето, което следва да живее така, както ако живее и с двамата си
родители. При определяне на конкретния размер на издръжката следва да се
съобразят и възможностите на дължащия издръжка и за който по делото не се
установява да е нетрудоспособен или за него да са налице обективни причини да
не полага труд и да не разполага с никакви доходи и конкретните реални нужди на
детето с оглед правилното му отглеждане, възпитание и развитие, както тези
нужди биха били задоволени ако родителите живееха заедно.
За нуждите на
детето М. предвид възрастта му и възможностите на неговите
родители са необходими поне 260 лева средно месечно. Съдът след като съобрази нуждите на детето,
преценени с оглед възрастта, както и възможностите на родителя, намира, че бащата следва да заплаща месечна
парична издръжка за детето М.е в размер на 150. 00 лв. месечно. Липсата на
ежедневното бащино присъствие и липсата на ежедневното полагане на грижи от
страна на бащата налагат последния да поеме така определената част от
издръжката, необходима, за да обезпечи нуждите на детето си, предвид нейната
възраст, общо здравословно състояние, социалната ангажираност и растеж. Това са
потребностите, остойностени като средства за отглеждане и възпитаване на
детето, средства за задоволяване всестранните потребности по изграждането на
личността и, които за напред ще се нуждаят от все по-голяма грижа и разход за
отглеждането и възпитаването и. Съдът намира, че ответника следва да поеме тази
част от месечната издръжка на детето М., тъй като е освободен от полагането на
ежедневни грижи по отглеждането и възпитанието му и не дължи издръжка на други
лица. Този размер е съобразен с разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК, а
останалата част от издръжката следва да се поеме от майката на детето, която
полага непосредствени грижи по отглеждането на детето, като издръжката се дължи
считано от 05.05.2015г.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК, следва да се
постанови предварително изпълнение на решението за издръжка.
Искът с правно основание чл.
127а от СК има характер на спорна съдебна администрация. По делото се
установява, че действително липсва съгласие на бащата М.С. за пътуванията на
детето М. в чужбина, тъй като същият се противопоставя на напускането на
страната от детето М., за да отиде да живее и да учи с майка си в Германия.
Основният довод на ответника е, че при извеждането на детето от страната ще се
наруши режима на личните контакти между него и М., а също така и че детето ще
бъде в една среда твърде различна от средата в която е свикнало детето.
Детето има право да бъде отглеждано и възпитавано по
начин, който да осигурява неговото нормално развитие и както вече бе посочено
по-горе, интересите му са приоритетни пред тези на родителите му. Не може и не
следва да бъде отречено правото на бащата да осъществява лични контакти с
детето М.. Дори напротив, едно подходящо общуване между баща и дъщеря преди
всичко е в интерес на самото дете. Но това общуване не може да бъде за сметка
на останалите интереси на детето, за които съдът е длъжен да следи във всеки
един случай на засягащо детето производство. Настоящият състав намира, че в
случай на уважаване на искането на ищцата, определеният режим на свиждания с
бащата е адекватен и ще може да бъде осъществяван при тези параметри. За
изпълнение на режима определен от съда ищцата М.Р. следва да съдейства на
бащата М.С. и да осигурява изпълнение на
установения режим, като при нарушаването му бащата разполага със
средства за защита, в това число по Хагската конвенция за гражданските аспекти
на международното отвличане на деца в частта за правото на лични отношения и
съдействието на централните органи на договарящите държави. По делото липсват
доказателства, даващи основание да се приеме, че ищцата е склонна да препятства
на бащата да вижда детето, при наличие на реално, а не само декларативно
намерение от негова страна.
В случая интересите на детето предполагат то да може
да пътува неограничено до Германия, като
се определи периода на пътуванията, които следва да бъдат осъществявани за обучение
в градината от 15.08. всяка календарна година до 15.07. на следващата
календарна година, съобразно
законодателството в Германия, тъй като за детето е ангажирано място в детската
градина в гр. Улм, установяващо се от събраните гласни доказателства. Поради
това молбата на М.Р. за издаване на заместващо съгласие следва да се уважи относно
неограничен брой пътувания на детето до Германия през периода от 15.08. всяка календарна година до 15.07. на
следващата календарна година, съобразно визирания в молбата период, без
съгласието на бащата М.С..
Няма
пречка при повдигнат спор по всички или само по някои въпроси, очертани от
разпоредбата на чл. 127 ал. 2 СК, насрещната страна да заяви собствени
претенции за упражняване на родителските права и др., като точно това си право
е упражнил М.С. с предявения насрещен иск за предоставяне упражняването на родителски права
на детето М.М.А. ЕГН ********** на бащата - М.А.С., ЕГН **********, с режим
на лични отношения на майката- М.С.Р. с детето всяка първа и трета неделя от
месеца от 10,00 ч. до 17ч. и един месец през лятото когато бащата не ползва
редовен платен годишен отпуск, като вземането и предаването на детето да става
по постоянния адрес ма бащата, М.А.С. ***; да определите местоживеенето на
детето по постоянен адрес на бащата, М.А.С. с ЕГН ********** ***; да осъди М.С.Р.,
с ЕГН ********** *** да заплаща на М.А.С. с ЕГН ********** ***, като баща и
законен представител на М. М.А. ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на 150,00лв., считано една година преди подаването на
насрещната исковата молба – 28.09.2014г. до настъпване на законни причини за изменение
на размера на издръжката или за прекратяването и, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска; да даде разрешение на основание чл.127а от СК за издаването
на задграничен паспорт и необходимите документи за задгранично пътуване на М. М.А.,
което да замести необходимото съгласие на майката М.С.Р., както и детето М.М.А., с ЕГН **********, да
излиза извън пределите на страната, придружавана от баща си М.А.С.,с ЕГН **********
или от друго упълномощено от него лице, в рамките на Европейския съюз, за пет
годишен срок считано от влизане на решението в сила, като разрешението замества
предвиденото в чл.76 т.9 от ЗБЛД, нотариално заверено писмено съгласие на
майката М.С.Р., с ЕГН ********** ***. Не може да се отрече
правният интерес на родителя в производството по чл. 127 ал. 2 СК да претендира
за себе си упражняването на родителските права. Главната цел на това
производство е да се уреди изцяло положението на детето, при това при спазване
правилото за висш негов интерес. Въпросът за упражняването на родителските
права е основен, а останалите по чл. 127 ал. СК са производни от него, като се
касае за един иск с няколко искания, а не множество съединени искове. Настоящият
състав намира, че за правилното развитие на детето, то следва да има системни и
подходящи контакти и с двамата си родители. Това е основание ответникът да
нагласи начина си на живот не само към своите нужди, но
и към тези на детето. На този етап, М.С. не успява да убеди съда, че ще може
успешно да се грижи за 5 годишното момиченце, без риск за детето. Не се
събраха доказателства за полагане на грижи за детето от страна на ответника.
При отсъствието на майката от страната грижи за детето, цялото ежедневно
обгрижване и покриване на
всички нужди на детето е било осигурено от бабата и дядото по бащина линия. При
спор по чл. 127 ал. 2 СК съдът е длъжен да концентрира вниманието си върху
способностите и отговорността на родители на детето, а не негови дядо и баба.
Тук е мястото да се напомни, че съгласно българското законодателство – чл. 128
ал. 1 СК, дядото и бабата на детето на собствено основание могат да поискат от
съда да определи мерки за лични отношения с него, ако това е в интерес на
детето. Събраните по делото доказателства за родителския капацитет, личната
отговорност, условия и начин на живот на ответникът не позволяват
предоставянето на родителските права върху детето М., поради което насрещният
иск предявен от М.А.С.,
с ЕГН ********** против М.С.Р. за предоставяне упражняването на родителските права на детето
М.М.А. следва да се отхвърли, като
неоснователен. Затова, и впредвид спецификата на този иск и
изложените аргументи по- горе и след
като искът за упражняване на родителските права над детето М. от бащата М.А.С., явяващ се
основен е отхвърлен като неоснователен, то и производните искове следва да се
отхвърлят, като неоснователни.
Съдът
намира, че следва да се отхвърли и предявеният насрещен иск на ответника с правно основание чл.127а,
ал.2 СК за даване на разрешение за
издаването на задграничен паспорт и необходимите документи за задгранично
пътуване на М. М.А., което да замести необходимото
съгласие на майката М.С.Р., както и
детето М.М.А., с ЕГН **********, да излиза извън пределите на страната,
придружавана от баща си М.А.С., с ЕГН ********** или от друго упълномощено от
него лице, в рамките на Европейския съюз, за пет годишен срок считано от
влизане на решението в сила, като разрешението замества предвиденото в чл.76
т.9 от ЗБЛД, нотариално заверено писмено съгласие на майката М.С.Р., с ЕГН **********,
като неоснователен по съображенията изложени от съда по- горе в мотивите на
решението си.
С оглед изхода на делото и че ищцата претендира
разноски, на основание чл.78 ал. 1 ГПК единствено на същата следва да се
присъдят такива, а именно сума 60,00 лв. за платени държавна такса и 800,00
лева за адвокатско възнаграждение. На основани 69, ал. 1, т. 7, вр. чл. 78, ал.
6 ГПК и Тарифата за държавните такси, които се събират в съдилищата по ГПК,
ответникът следва да заплати по сметка на РС-Харманли държавна такса за
присъдената издръжка в размер на 216,00
лева.
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху детето М.М.А. ЕГН ********** на
майката М.С.Р.,
с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата М.А.С., с ЕГН ********** и детето
М. М.А. ЕГН **********, като бащата има право да вижда детето в
България, след като предварително е уведомил за това майката, 10 дни през
пролетната ваканция и 20 дни през лятната ваканция, което време не съвпада с
платения годишен отпуск на майката.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето М.
М.А. ЕГН ********** при майката М.С.Р., с ЕГН ********** в
Германия.
ОСЪЖДА М.А.С.,
с ЕГН **********, на
основание чл.143, ал.2 СК, да заплаща на М.С.Р., с ЕГН **********, като майка и законен представител на детето М. М.А. ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 150,00 лева, считано от 05.05.2015г. до настъпване на законни причини
за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска, считано от датата на падежа до окончателното
й изплащане.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително
изпълнение на решението, в частта относно присъдената издръжка.
РАЗРЕШАВА да се издаде паспорт на детето Мюмюне М.А. ЕГН **********,
само по искане на майката М.С.Р., с ЕГН ********** и без съгласието на
бащата М.А.С.,
с ЕГН **********.
РАЗРЕШАВА на детето М.М.А. ЕГН **********, да пътува
неограничен брой през периода на учебната година в Германия всяка календарна
година от 15.08. до 15.07. на следващата календарна година, без съгласието на
бащата М.А.С.,
с ЕГН **********.
На основание чл. 127а, ал. 4
от СК допуска предварително изпълнение на решението относно заместване на
съгласието на бащата за пътуванията на детето в
Германия.
ОСЪЖДА М.А.С., с ЕГН **********
да
заплати по сметка на Районен съд - Харманли сумата от 216,00 лв.,
представляваща дължими държавни такси върху присъдената издръжка.
ОСЪЖДА М.А.С., с ЕГН **********.да заплати на М.С.Р.,
с ЕГН ********** сумата в размер на 860 лева, за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск от М.А.С., с ЕГН ********** против М.С.Р.,
с ЕГН ********** с правно основание чл.127, ал.2 СК за предоставяне
упражняването на родителски права на детето М. М.А. ЕГН ********** на бащата
М.А.С., ЕГН **********, с режим на лични отношения на М.С.Р. ЕГН **********
с детето всяка първа и трета неделя от месеца от 10,00 ч. до 17,00ч. и един
месец през лятото когато бащата не ползва редовен платен годишен отпуск, като
вземането и предаването на детето да става по постоянния адрес ма бащата в
гр.Харманли, ул*****; за определяне на
местоживеенето на детето М. М.А.
ЕГН ********** ***; за осъждане на М.С.Р., с ЕГН ********** да заплаща на М.А.С. с ЕГН ********** ***,
като баща и законен представител на М. М.А.
ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 150,00лв., считано една
година преди подаването на насрещната исковата молба – 28.09.2014г. до настъпване
на законни причини за изменение на размера на издръжката или за прекратяването
и, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска;
ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск от М.А.С., с ЕГН ********** против М.С.Р.,
с ЕГН ********** с правно основание чл.127а, ал.2 от СК за разрешение за
издаването на задграничен паспорт
на М. М.А. ЕГН **********,
заместващо съгласието на майката М.С.Р.,
ЕГН **********, както и разрешение
детето М. М.А., с ЕГН **********, да пътува извън пределите на страната,
придружавана от баща си М.А.С., с ЕГН ********** или от друго упълномощено от
него лице, в рамките на Европейския съюз, за пет годишен срок, считано от
влизане на решението в сила, като разрешението да замества, нотариално заверено
писмено съгласие на майката М.С.Р., с ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд-Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: