Р Е Ш
Е Н И Е
№ 819 /27.12.2016 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на двадесет и осми ноември две хиляди и шестнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Петър Вунов
секретар: Павлина Николова
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 839 по описа на съда за 2016
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял
І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба от Н.Н.А., Н.М.А.
и М.М.Ф., чрез пълномощника им адв. Меглена Гунчева, с правно основание чл. 133, ал. 1 от Търговския закон /ТЗ/ и чл. 134, ал. 3 ТЗ срещу „ЕМ-99" ООД.
Ищците твърдят, че били наследници
на М.Ф.А.,*** починал на 18.09.2013 г., който бил съдружник в „ЕМ-99" ООД. След
неговата смърт, първата от тях
била приета като съдружник в ответното дружество на мястото на съпруга си. В изготвения и обявен в
Търговския регистър счетоводен баланс на дружеството към 31.12.2014 г. в раздел
„Пасив" , група „Други задължения над 1 година" била посочена сумата 126 000 лева, която според обяснение от
счетоводителя включвала три групи задължения: задължения към съдружниците за направени от тях
допълнителни вноски /сметка 107/, от които задължения към съдружника Е. Ч.- 11 259.20 лева /сметка
107/1/ и задължения към наследници М.Ф. - 13 409 лева /сметка 107/2/; задължения към
съдружниците от начислен и неизплатен дивидент /сметка 425/, от които
задължения към съдружника Е. Ч. – 4 750 лева /сметка 425/1/ и задължения към наследници М.Ф. – 4 750 лева /сметка 425/2/; задължения за лихви по
договор за паричен заем с Е. Ч. /сметка 496/1/ - 91 613.94 лева. При това положение общото задължение на ответника към наследодателя на ищците М.Ф. било в общ размер 18 159
лева, но до
настоящия момент то не им било изплатено, въпреки отправената от тях покана, получена от дружеството на 03.09.2015 г. Поддържа се, че управителят
отказвал да
даде достъп до счетоводните документи на дружеството, от които можело да се получи пълна и
подробна информация за претенциите по двете пера. По отношение
на допълнителните парични вноски се сочи, че през
Ответникът оспорва предявените искове като
неоснователни и недопустими. Твърди се, че по отношение на Н.М.А.
и М.М.Ф. липсвала активна процесуална
легитимация, тъй като само Н.Н.А. била съдружник в „ЕМ-99" ООД. Освен
това в исковата молба не били посочени периодите, за които се претендира дивидент по
години, както и кои били допълнителните парични вноски, кога и по какъв начин били извършени. По отношение на сумата от 13 409,00 лева се сочи, че нямало доказателства за взето решение от съдружниците за извършване на такива допълнителни
парични вноски и за срока, за който се правили. Всякакви други внасяния на суми от съдружниците в
касата на дружеството или по банков път нямали характер на допълнителни парични вноски след като нямало решение на ОС за тях и в
зависимост от тяхното основание те подлежали на връщана или не. По отношение на сумата от 4 750 лева също липсвало решение на общото събрание на съдружниците, обективирано в
съответния протокол, за финансовите
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема
за установено от фактическа страна следното:
С Определение № 1415/26.10.2016 г. е прието за безспорно между страните и ненуждаещо се от
доказване, а и се установява от представените удостоверение за наследници с
изх. № 1382/21.03.2016 г. от Община Хасково и договор от 17.12.2013 г. с
нотариална заверка на подписите, че ищците са наследници
на М.Ф.А.,***, починал на 18.09.2013 г.,
който е бил съдружник в
„ЕМ-99" ООД и че след неговата смърт Н.Н.А. е приета като съдружник в
ответното дружество
на мястото на съпруга си, след като другите двама ищци са й дарили своите по
1/3 ид. ч. от оставените им в
наследство дружествени дялове от капитала на същото дружество.
По делото са представени посочените в исковата
молба и описани по-горе счетоводен баланс към
31.12.2014 г. на ,,ЕМ-
По делото са събрани и други писмени
доказателства, които съдът счита, че не следва да обсъжда, тъй като се явяват
неотносими към изхода на настоящия правен спор.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът
кредитира напълно като компетентно, обосновано и неоспорено от страните, се установява, че на 10.01.2011 г. със сумата от 2 000,00 лв. е задължена сметката на съдружника М.Ф.
(аналитична партида 2 на сметка 107) и е заверена сметка каса, т.е. внесени са
2 000,00 лв. от
М.Ф. в касата на „ЕМ-99“ ООД. На 01.09.2011 г.
със сумата от 2 110,00 лв. е
задължена сметката на съдружника
М.Ф. (аналитична партида 2 на сметка 107) и е заверена сметка
каса, т.е. внесени са 2 110,00 лв. от М.Ф. в касата на „ЕМ-99“ ООД. За цялата
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са при условията на обективно кумулативно и субективно активно съединение искове с правна квалификация чл. 133,
ал. 1 ТЗ и
чл. 134, ал. 3 ТЗ, които са процесуално допустими. Не могат да бъдат споделени доводите на ответника за тяхната недопустимост, тъй
като процесуалната легитимация следва от твърденията на ищците, въведени с исковата
молба. Въпросът дали тези
твърдения отговарят на действителното правно положение по спора е относим към
основателността на претенциите,
а не към допустимостта им.
Следва да се отбележи и че при осъдителните искове правен интерес е
налице винаги, когато ищците твърдят, че притежават изискуемо и неудовлетворено притезание
срещу ответника. От
друга страна, те са изложили достатъчно ясни и възможно
конкретни с
оглед спецификата на случая обстоятелства, на които се
основават претенциите им за присъждане на начислен
и неизплатен дивидент. Обстоятелството,
че ответникът е взел подробно становище в отговора си, обосновава извода, че е в
състояние ефективно да осъществява защитата си и по тези искове.
Разгледани по същество, исковете се явяват неоснователни
поради следните съображения:
Първият спорен въпрос по делото е
дали ищците са носители на процесните вземания на
соченото от тях основание – по силата на наследяване от М.Ф.А.,***, починал на
18.09.2013 г., който е бил съдружник в ответното дружество. В случая, според настоящия съдебен състав на този
въпрос трябва да се даде отрицателен отговор. Това е така, защото членственото му правоотношение не е наследимо, а след смъртта му те са наследили дружествения
му дял, респ. правото
да получат паричната му равностойност, както и евентуално дължимите дивидент и
направени допълнителни парични вноски. Следва да се има предвид, обаче, че на 17.12.2013 г. Н.М.А. и М.М.Ф. са прехвърлили своите общо 2/3 ид.ч. от дружествените дялове на М.Ф.А. в „ЕМ-99“ ООД на Н.Н.А., която впоследствие е станала съдружник в ответното дружество. В тази
връзка е уместно да се отбележи, че решението на съда
трябва да отразява правното положение между страните по делото такова, каквото е то в
момента на приключване на устните състезания. Ето защо, настоящият съдебен състав счита, че при това положение надлежна активна материалноправна легитимация притежава само ищцата Н.Н.А., но на друго, различно от горепосоченото основание, а именно в качеството
си на съдружник в „ЕМ-99“ ООД. Само като
констатация следва да се посочи, че тя е предявила и такива искове, като с влязло в сила Определение № 939/12.07.2016 г. производството
по делото в тази му част е прекратено и изпратено по подсъдност на родово компетентния
Окръжен съд – Хасково. С оглед изложеното е безпредметно да се обсъждат всички останали доводи на страните относно спорните права,
доколкото това не би могло да доведе до по-различен резултат.
По тези съображения съдът счита, че предявените искове са неоснователни и недоказани, поради което следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото и че ответникът претендира разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, единствено на същия следва да се присъдят такива в размер на 800,00 лв. за платено адвокатско възнаграждение. Възражението на процесуалния представител на ищците по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно предвид действителната правна и фактическа сложност на делото.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.Н.А., Н.М.А. и М.М.Ф.,
съдебен адрес:*** - адв. Меглена Гунчева, срещу „ЕМ-99"
ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ж.к. „Бадема“ бл. 28, вх. А,
ап. 35, искове с правно основание чл.
133, ал. 1 ТЗ и чл. 134, ал. 3 ТЗ за присъждане поравно на всеки един от тях сумата от 18 159,00 лева, от която 13 409,00 лева,
представляваща направени от наследодателя им М.Ф.А. и невърнати допълнителни
парични вноски в „ЕМ-99" ООД и 4 750,00 лева, представляваща начислен
и неизплатен дивидент.
ОСЪЖДА Н.Н.А., Н.М.А. и М.М.Ф., съдебен адрес:***
- адв. Меглена Гунчева, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплатят на „ЕМ-99"
ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ж.к. „Бадема“ бл. 28, вх. А,
ап. 35, сумата от 800,00 лева, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
/п/ не се чете.
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!
Секретар: /П.Н./