№ 3022
гр. София, 05.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря ЕПИ
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20211110217668 по описа за 2021
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 05.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в
открито заседание на десети май две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар Е. И като разгледа докладваното от съдията НАХД № 17668 по
описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. ИЛ. К. срещу Наказателно постановление /НП/ № 21-
4332-019629 от 29.09.2021 г., издадено от началник сектор в отдел "Пътна полиция"
към СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и
административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от две
години за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
1
Жалбоподателят иска отмяната на НП като счита, че изложената в него
фактическа обстановка не отговаря на действителността.
В съдебно заседание, редовно призованият жалбоподател, чрез своя процесуален
представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и
не изразява становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният
съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното
НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК,
вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане
на административно наказание.
На 17.09.2021 г. В.Д.– мл.автоконтрольор в ОПП-СДВР съставил срещу
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за
извършено на същата дата нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП в присъствие на
нарушителя и на двама свидетели. Нарушителят подписал АУАН, като посочил, че има
възражения, без да ги конкретизира. В предоставения срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не
били депозирани възражения.
Въз основа на АУАН на 29.09.2021 г. ГЛ – началник сектор в отдел "Пътна
полиция" към СДВР издала НП, предмет на проверка в настоящото производство.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП
са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 189, ал. 1 и
ал. 12 от ЗДвП и в срока по чл. 34 от ЗАНН. Формата и съдържанието на АУАН и НП
обаче не съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, доколкото е налице
противоречие при описанието на датата, на която според АНО е извършено описаното
в АУАН и НП нарушение. Посочено е, че нарушението е осъществено на 17.09.2021 от
22.30 ч., когато водачът е управлявал лек автомобил в гр. София, като същевременно е
посочено, че в 01.20 ч. е отказал да бъде тестван за алкохол с техническо средство.
Така, съгласно описанието в АУАН и в НП, жалбоподателят е извършил нарушение
като водач на МПС, преди да управлява това МПС, което представлява лишено от
логика фактическо твърдение, като същевременно, видно от сведение и докладна
записка, приложени към преписката, твърдяното управление на МПС от
жалбоподателя е осъществено на друга дата – 16.09.2021 г. Актосъставителят е имал
безспорно простата задача да отчете, че след полунощ датата се променя и да подреди
хронологично момента на управление на МПС и последвалата го проверка, но не се е
справил с това, като пороците в АУАН са възпроизведени и в НП. Ангажирането на
административно-наказателната отговорност е строго формален процес, при който
АНО следва да опише нарушението и датата, на която то е извършено по ясен и
недвусмислен начин. Неяснотата относно датата на нарушението има съществено
значение за законосъобразността на административнонаказателно производство, тъй
като от една страна рефлектира върху правото на защита на нарушителя, а от друга
възпрепятства преценката на проверяващата инстанция за приложимото
законодателство, както и относно това дали са спазени преклузивните срокове по чл.
2
34 от ЗАНН и давностните срокове за погасяване на административнонаказателната
отговорност. Съдебната практика е непротиворечива, че този пропуск представлява
съществено нарушение на процесуалните правила на ЗАНН и представляващо
самостоятелно основание за отмяна на НП.
За пълнота на изложението и с оглед инстанционна проверка, настоящата
инстанция ще изложи доводи и по отношение на релевантната за правилното
приложение на материалния закон фактическа обстановка.
На 16.09.2021 г. около 22.30 ч. жалбоподателят управлявал лек автомобил модел
"Ланд Ровер Фриландер", с рег. № СВ № РК в гр. София, по улица Княжевска, като
паркирал със затруднения лекия автомобил пред адрес, след което заспал в него.
Поведението му направило впечатлелние на съсед – Г.Г., който подал сигнал до МВР.
На място на 17.09.2021, малко след полунощ, пристигнали служители на ОПП
СДВР, които предприели проверка. Жалбоподателят отказал да бъде тестван с
техническо средство за употреба на алкохол. Издаден му бил талон за медицинско
изследване, като в посочения в талона срок той не представил проба за изследване на
концентрацията на алкохол в кръвта.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа анализ на показанията на свидетелите Г.Г., В.Д., В.Д. и приобщените по реда на
чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – талон за
изследване, протокол за извършена проверка, докладна записка, справка картон на
водач, заповеди и др.
Събраните в настоящото производство доказателства са последователни, логични
и вътрешно непротиворечиви. Жалбоподателят твърди, че не е управлявал МПС, но не
ангажира доказателства в тази насока, въпреки предоставената му възможност.
Разпитан в настоящото п производство св. Г. е категоричен, че е възприел
непосредствено как жалбоподателят управлява и паркира МПС пред блока им, след
което заспива в лекия автомобил. Показанията на свидетеля са логични и
последователни и намират подкрепа в останалите доказателствени материали по
делото, поради което съдът ги кредитира изцяло. Липсват противоречия в
доказателствените материали относно това, че жалбоподателят е бил проверен от
служители на СДВР и че е отказал да бъде тествана с техническо средство за употреба
на алкохол. Не се и установява, че след като й е бил издаден талон за медицинско
изследване жалбоподателкят се е явил за изследване и представил проба.
Въз основа на установената фактическа обстановка съдът намира, че ако не бяха
констатираните и гореизложени нарушения на процесуалните правила жалбоподателят
от обективна и субективна страна би осъществил състава на административно
нарушение по чл. 174, ал. 3, пр.1 от ЗДвП.
Във въпросната разпоредба е предвидено, че водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или
с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
3
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000
лв.
Съгласно трайната съдебна практика нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП въвежда,
както позитивно правно правило за поведение, така и предвиждащата се санкция за
нарушаването му. В тази разпоредба са предвидени няколко алтернативно предвидени
форми на изпълнителното деяние, като е възможно в условията на кумулативност да
бъдат извършени няколкото от тях, но за осъществяване състава на нарушението е
достатъчно реализирането и на само една от тях. Видно от употребата на съюза "или"
нарушението е довършено с обективирането от водача на отказ за извършване на
проверка с техническо средство за употреба на алкохол.
Субект на процесното нарушение е водачът на МПС, като в конкретния случай
от събраните по делото гласни доказателства по безспорен и несъмнен начин се
установи, че на процесната дата жалбоподателят е управлявал МПС. По този повод е
била извършена проверката и след като му е било предложено да бъде тествана за
употреба на алкохол, той е отказал. С оглед на това поведението на жалбоподателя е
съставомерно от обективна страна, като му е представена възможност да посети
медицинско заведение за лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта, но не се твърди или установява той да се е подложил на такова
изследване на посоченото в талона време и място.
От субективна страна, деянието би било извършено при форма на вина пряк
умисъл, тъй като нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици – като водач
на МПС напълно съзнателно е отказал да бъде изследван за употреба на алкохол и е
искал именно това, без да са налице уважителни причини за отказа му.
Наложените на жалбоподателя административни наказания "глоба" и „лишаване
от право да управлява МПС“ са предвидени кумулативно и са с фиксиран в закона
размер и продължителност, като същите са определени съобразно изискванията на
закона.
Въпреки това, с оглед на всичко гореизложено, настоящият състав приема, че НП
следва да бъде отменено като постановено при съществени нарушения на
процесуалния закон.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 21-4332-019629 от 29.09.2021 г.,
издадено от началник сектор в отдел "Пътна полиция" към СДВР, с което на Г. ИЛ. К.
на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 2000 лева и административно наказание „лишаване от право да
4
управлява МПС“ за срок от две години за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– София-град в 14 дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5