Р Е Ш Е Н И Е
№ 260117
гр. Н., 30.07.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – гр. Н. в публичното заседание на втори юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА
при секретаря Бойка А., като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №966 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:
Предявена е искова молба със субективно и обективно предявени, в условията на евентуалност и кумулативност искове с правно основание по чл.579, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.44 и чл.26, ал.2, евентуално ал.1 от ЗЗД и съединени с този иск претенции по чл.42, ал.2 от ЗЗД; по чл.44, във вр. с чл.31, ал.2, евентуално чл.29 от ЗЗД и съединени с този иск претенции по чл.42, ал.2 от ЗЗД; по чл.40 от ЗЗД; по чл.124, ал.1 от ГПК и по чл.108 от ЗС; както и инцидентен установителен иск с правно основание по чл.44 във вр. с чл.26, ал.2 от ЗЗД, от страна на ищцата К.Г.К. ***, действаща чрез процесуалния си представител адв. Г. К. от *АК, против ответниците В.С.И. ***, П.И.Л. ***, В.Р.В., Е.С.В. и Е.Д.Е.,***.
В исковата молба ищцата К.Г.К. заявява, че е единствен наследник на ГЕ.К.Г. – бивш жител ***, починал на ***г. Той приживе бил собственик по наследство от своя баща на два земеделски имота, които съгласно одобрената за населеното място кадастрална карта представлявали: поземлен имот ***, находящ се в с. В., обл. Ш., в местността „***“, с площ от 24536 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, четвърта категория, при граници: имоти ***; ***; ***; ***; ***и поземлен имот ***, находящ се в с. В., обл. Ш., в местността „***“, с площ от 26808 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, трета категория, при граници: имоти ***; ***; ***; ***.
Наследодателят на ищцата ГЕ. Г. до смъртта си имал фактическо съжителство с ответницата В.С.И.. Той бил с влошено здравословно състояние – страдал от болест на ***, умеренотежка смесена (***ова и ***) ***и ***. По повод тези заболявания наследодателят на ищцата провеждал лечения в МБАЛ „***“ – Н.. На ***г. ГЕ.К.Г. съставил пълномощно с нотариална заверка на подпис и съдържание №***, том І, акт №**от същата дата на нотариус К. К.,*** действие РС – В., с което упълномощил ответницата И. да извърши разпоредителна сделка с процесните имоти на когото намери за добре и на каквато цена прецени, включително да дарява, заменя или извършва други разпоредителни сделки, да договаря сама със себе си или с лица, от които тя е упълномощена на друго основание. В пълномощното било включено и заявление на упълномощителя, че е получил напълно и в брой по банкова сметка *** И. договорената продажна цена на имотите към момента на подписване на пълномощното. На упълномощената ответница били дадени права да преупълномощава трети лица изцяло, или с част от дадените ѝ права. В пълномощното вместо подпис на упълномощителя, бил поставен отпечатък от десния му палец. Въз основа на това пълномощно ответницата И. преупълномощила своя син – ответника П.И.Л. с права да извърши разпоредителна сделка с имотите, за което било съставено пълномощно с нотариална заверка на подпис и съдържание №**, ***, том І, акт №**от ***г. на нотариус М. С., с рег. №**, с район на действие РС – Н.. На ***г. ответникът П.Л., действащ по преупълномощаване от ответницата И., продал сам на себе си гореописаните имоти, за който договор бил съставен нотариален акт №**, том І, рег. №**, дело №**г. на нотариус М. С., с рег. №**, с район на действие РС – Н.. След това ответникът Л. продал имотите с нотариален акт №**, том ІІ, дело №**г. на нотариус М. С., на ответника В.Р.В.. Последният, заедно със съпругата си - ответницата Е.С.В., от своя страна, продали имотите на ответника Е.Д.Е., за който договор бил съставен нотариален акт №**, том ІІІ, дело №**г. на нотариус М. С.. Към настоящия момент процесните имоти били във владение на ответника Е..
Ищцата твърди, че пълномощното с рег. №***, том І, акт №**от ***г. на нотариус К. К.,*** действие РС – В., е нищожно, поради неспазена форма. Положеният отпечатък от десен палец принадлежал на наследотателя на ищцата, но пълномощното не отговаряло на изискванията на чл.590 във вр. с чл.579, ал.2 от ГПК. Липсвала забележка на нотариуса защо е положен отпечатък от десен палец, а не е положен подпис на упълномощителя. Не било ясно коя от законовите хипотези била налице – неграмотност или недъгавост. Наследодателят на ищцата не бил неграмотен, той имал полувисше образование, а ако е счел, че упълномощителят има недъг, свързан с трайно увреждане на здравето, който обуславя необходимост от полагане на отпечатък, то нотариусът следвало да отбележи причините за извършване на удостоверяването по този начин. С допълнителна молба, към този иск, ищцата заявява и друго основание, на което твърди, че посоченото пълномощно е нищожно, което основание заявява в условията на еветнуалност, а именно при неуважаване на посоченото основание за нищожност поради липса на изискуема форма. Ищцата твърди, че това пълномощно е нищожно, тъй като са били нарушени добрите нрави. Нарушението на добрите нрави се изразявало в това, че наследодателят на ищцата извършил упълномощаването при силно влошено здравословно състояние и под въздействието на неговата съжителка, с цел нейното облагодетелстване.
В условията на евентуалност ищцата твърди, че при извършване на нотариалното удостоверяване в пълномощното рег. №***, том І, акт №**от ***г. на нотариус К. К., наследодателят на ищцата не е могъл да разбира и ръководи действията си по смисъла на чл.31, ал.1 от ЗЗД. Приживе по отношение на ГЕ.К.Г. не било инициирано производство за поставянето му под запрещение, но ищцата твърди, че доказателството за недееспособността на наследодателя ѝ произтича от самото пълномощно. В последното било вписано, че Г. получил напълно и в брой по банкова сметка ***те, а пълномощникът не извършила каквито и да са плащания в полза на упълномощителя. По откритата банкова сметка *** „Банка ДСК“ – ЕАД, клон К. не била превеждана сума от ответницата И.. С допълнителна молба, към този иск, ищцата заявява и друго основание, на което твърди, че посоченото пълномощно е унищожаемо, което основание заявява в условията на еветнуалност, а именно при неуважаване на вече посоченото основание за унищожаемост. Ищцата твърди още, че пълномощното е съставено при условията на измама – наследодтелят на ищцата бил подведен от ответницата И. да извърши упълномощаването, чрез умишлено въвеждане в заблуждение, а именно чрез създаване на невярна представа за предмета на сделката, за съдържанието на насрещните права и задължения и правните последици на сделката.
Предвид нищожността или унищожаването на пълномощно рег. №***, том І, акт №**от ***г. на нотариус К. К., отпадали всички права, дадени на ответника Л. с пълномощно №**, ***, том І, акт №**от ***г. на нотариус М. С., с рег. №**, с район на действие РС – Н.. Това упълномощаване, както и договорът, обективиран в нотариален акт №**, том І, рег. №**, дело №**г. на нотариус М. С., били сключени от лице без представителна власт. Правните действия, извършени от двамата ответници И. и Л. били без представителна власт и до смъртта на наследодателя договорът за покупко-продажба на имотите бил в състояние на висящност, до евентуалното му потвърждаване. Към момента тази недействителност била окончателна, тъй като до смъртта си наследодателят не извършил потвърждаване, а след това единственият му наследник – ищцата, в качеството ѝ на универсален правоприемник, изрично се позовавала на недействителността.
При условия на евентуалност ищцата твърди също, че договорът, обективиран в нотариален акт №**, том І, рег. №**, дело №**г. на нотариус М. С., е сключен във вреда на представлявания. Продажната цена общо за двата имота била от 6 600 лв., като било налице драстично разминаване между уговорената по договора и действителната цена на имотите. Наследодателят на ищцата бил в напреднала възраст и в състояние, изискващо полагане на специфично лечение и особени грижи. Със сключената сделка той нямал намерение да възнагради ответницата И. за полаганите от нея към него грижи. От съдържанието на пълномощното, дадено на ответницата било видно, че упълномощителят търсил пазарната стойност на имотите, а не разпореждане на цена много по-ниска от пазарната. Ответницата И. не извършила сделка с имотите, а упълномощила своя син, който увредил интересите на Г., договаряйки със себе си, като няколко месеца след това продал имотите на ответника В.В. за сумата от 56 477, 30 лв., което било индиция, че Л. е запознат с пазарните цени на имотите и, че е извършил прехвърлянето във вреда на представлявания.
Ищцата твърди, че с обявяване недействителността на договора в нотариален акт №**, том І, рег. №**, дело №**г. на нотариус М. С., правото на собственост на ответника Л. върху процесните имоти отпада и независимо, че той отчуждил имотите, то ответниците В. и Е. В. не могли да придобият правото на собственост. По същата причина и ответникът Е.Е. не можел да се счита за собственик на имотите, тъй като ги придобил от несобственици и към момента ги владеел без основание.
По делото е предявен и инцидентен установителен иск от страна на ищцата. Тя твърди, че пълномощно рег. №***, том І, акт №**от ***г. на нотариус К. К., е нищожно, поради липса на съгласие на упълномощителя, който поради *** бил в трайна неспособност да разбира или да ръководи онези свои правни действия, които изисквали умствена пълноценност и в такова състояние той извършил упълномощаването.
Предвид гореизложеното ищцата моли съда да постанови решение, с което да обяви на основание чл.579, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.44 и чл.26, ал.2, евентуално ал.1 от ЗЗД нищожността на едностранно извършената сделка, обективирана в пълномощно рег. №***, том І, акт №**от ***г. на нотариус К. К.,*** действие РС – В., поради липса на форма, евентуално поради накърняване на добрите нрави и в зависимост от това да обяви на основание чл.42, ал.2 от ЗЗД спрямо ищцата недействителността на едностранно извършената сделка по преупълномощаване, обективирана в пълномощно №**, ***, том І, акт №**от ***г. на нотариус М. С., с рег. №**, с район на действие РС – Н., поради преупълномощаване от лице без представителна власт; както и да обяви на основание чл.42, ал.2 от ЗЗД недействителността спрямо ищцата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №**, том І, рег. №**, дело №**г. на нотариус М. С., поради сключването му чрез лице без представителна власт.
В случай, че искът по чл.579, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.44 и чл.26, ал.2, евентуално ал.1 от ЗЗД не бъде уважен, ищцата моли при условията на евентуалност съдът да унищожи на основание чл.44, във вр. с чл.31, ал.2, евентуално чл.29 от ЗЗД едностранно извършената сделка, обективирана в пълномощно рег. №***, том І, акт №**от ***г. на нотариус К. К.,*** действие РС – В., поради невъзможност на упълномощителя да разбира и ръководи действията си по упълномощаването, евентуално поради измама и в зависимост от това да обяви на основание чл.42, ал.2 от ЗЗД спрямо ищцата недействителността на едностранно извършената сделка по преупълномощаване, обективирана в пълномощно №**, ***, том І, акт №**от ***г. на нотариус М. С., с рег. №**, с район на действие РС – Н., поради преупълномощаване от лице без представителна власт; да обяви на основание чл.42, ал.2 от ЗЗД недействителността спрямо ищцата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №**, том І, рег. №**, дело №**г. на нотариус М. С., поради сключването му чрез лице без представителна власт.
В случай, че горепосочените претенции не бъдат уважени, то ищцата моли на основание чл.40 от ЗЗД съдът да обяви спрямо нея недействителността на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №**, том І, рег. №**, дело №**г. на нотариус М. С., поради договаряне във вреда на представлявания.
Ищцата моли да бъде уважен предявения от нея инцидентен установителен иск, като съдът на основание чл.44 във вр. с чл.26, ал.2 от ЗЗД прогласи нищожността на едностранно извършената сделка с пълномощно рег. №***, том І, акт №**от ***г. на нотариус К. К., поради липса на съгласие на упълномощителя.
Ищцата моли също така на основание чл.124, ал.1 от ГПК съдът да признае за установено спрямо ответниците П.И.Л., В.Р.В. и Е.С.В., че тя (ищцата) е собственик на процесните недвижими имоти по наследство; да признае за установено спрямо ответника Е.Д.Е., че тя (ищцата) е собственик на процесните недвижими имоти по наследство и да го осъди да ѝ предаде владението на имотите.
Ищцата моли и да й бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответниците В.С.И. и П.И.Л., представлявани по делото от адв. Пл. Н. ***, в депозираните от тях отговори на исковата молба са изложили идентични становища. Те твърдят, че предявените искове са неоснователни. Относно исковата претенция по чл.579, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.44 и чл.26, ал.2 от ЗЗД заявяват, че ищцата не е посочила правни и процедурни основания за обявяване нищожността на едностранно извършената от наследодателя на ищцата сделка по упълномощаване на ответницата и няма основания за нищожност поради неспазена форма и допуснати процесуални нарушения в хода на нотариалното производство.
Относно предявения в условията на евентуалност иск по чл.44, във вр. с чл.31, ал.2 от ЗЗД ответниците считат, че неспособността да се разбират и ръководят постъпките по смисъла на чл.31, ал.2 от ЗЗД е основание за унищожаемост на сделка, само ако това се дължи на *** или душевна болест. Когато тази неспособност е по причина вън от ***то и душевната болест, тя е равносилна на липса на воля по смисъла на чл.26, ал.2 от ЗЗД, каквато хипотеза не била налице в настоящия случай. Упълномощителят С. не бил слабоумен или душевно болен, не страдал от тежко мозъчно увреждане, което трайно да нарушило интелекта му, да е затруднило възможността му за разбиране и концентрация и да го е лишило от възможност да ръководи действията си. Нямало започнато производство по поставяне под запрещение. Наследодателят извършвал и други сделки по покупко-продажба на недвижими имоти, които не били оспорени от ищцата – през месец септември *** г. продажба на недвижим имот.
За исковете по чл.42, ал.2 от ЗЗД, относно договора сключен от ответника Л. при договаряне сам със себе си и сделката по преупълномощаването, ответниците И. и Л. твърдят, че те не са сключени от представител без представителна власт, тъй като ответницата И. разполагала с представителна власт да извърши преупълномощаване, а ответникът Л. съответно да договаря със себе си.
Претенцията по чл.40 от ЗЗД двамата ответници също считат за неоснователна. Твърдят, че при сключването на договора били отчетени всички обстоятелства, свързани с интересите на представлявания и нямало споразумяване във вреда на представлявания.
Исковете по чл.124 от ГПК и 108 от ЗС ответниците също считат за неоснователни, доколкото ищцата следвало да докаже, че тя е собственик на процесните имоти на соченото от нея основание.
Ответниците И. и Л. оспорват и допълнително въведените от ищцата основания за нищожност и унищожаемост на пълномощното, съставено от Г., като считат, че същите са неоснователни. Оспорват и предявения инцидентен установителен иск, като и него считат за неоснователен.
Ответниците В.Р.В. и Е.С.В., представлявани от адв. А. Ш. ***, в представения от тях отговор на исковата молба заявяват, че считат предявените искове за неоснователни. Относно исковата претенция по чл.579, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.44 и чл.26, ал.2 от ЗЗД считат, че доводите, изтъкнати от ищцата са неправилни. Твърдят, че наследодателят на ищцата е бил грамотен, но поради увредено здравословно състояние той не могъл да се подпише и да изпише трите си имена, което наложило поставянето на отпечатък от десен палец. Ответниците заявяват, че липсва законово изискване при поставяне на отпечатък от десен палец нотариусът да посочва причините за това. Такова задължение нотариусът имал само, ако установи, че лицето не може да положи отпечатък от десен палец. Поради това при извършеното нотариално удостоверяване била спазена изискуемата форма, а упълномощаването било действително. При това действително упълномощаване действително било и преупълномощаването, извършено от ответницата И., а предявеният иск по чл.42, ал.2 от ЗЗД за прогаласяване недействителността на преупълномощаването, бил неоснователен.
Ответниците В. считат също, че договорът, сключен от ответника Л. в качеството му на пълномощник по преупълномощаване и договаряне със себе си също е неоснователен, защото сделката била извършена в съответствие с правата, предоставени му от упълномощителя и пълномощника по преупълномощаване.
За иска по чл.44, във вр. с чл.31, ал.2 от ЗЗД ответниците твърдят, че към датата на удостоверяване на пълномощното – ***г. наследодателят на ищцата имал заболявания, които обаче не му пречили да разбира свойството и значението на това, което извършва, да изразява съзнателна вола и да прави валидни изявления за упълномощаване на ответницата И.. Към тази дата упълномощителят Г. бил дееспособно физическо лице, което могло да разбира и ръководи постъпките си. Преди смъртта на наследодателя не било поискано поставянето му под запрещение. Ищците твърдят, че в исковата молба липсват правно значими доводи затова, че неспособността на наследодателя да разбира и ръководи постъпките си произлиза пряко от пълномощното. От съдържанието на пълномощното не можело да се направи такъв извод. Доводите в исковата молба относно изявленията в пълномощното за цената на имотите – че в него било вписано, че цена е получена, а такава не била дадена, не обосновавали твърдението, че неспособността на упълномощителя да разбира и ръководи постъпките си произтича от упълномощителната сделка. Страните по пълномощното били в близки отношения, те живели на съпружески начала и в последните години ответницата И. полагала грижи за упълномощителя. Всичко това предполагало разширените рамки на упълномощаването. Наред с това, доколкото този иск бил предявен от наследник след смъртта на упълномощителя, то не били налице предпоставките по чл.31, ал.2 от ЗЗД.
Искът по чл.40 от ЗЗД също е оспорен като неоснователен от ответниците В.. Ответниците не приемат твърденията на ищцата, че ответникът Л., действащ като пълномощник по преупълномощаване и договаряйки със себе си, е бил длъжен да купува имотите при средна пазарна цена, което той не направил. Твърдяното от ищцата увреждане не можело да се извежда само от цената на имотите, изолирано от други обстоятелства, свързани с интереса на представлявания. В случая наследодателят на ищцата и пълномощникът – ответницата Лазарова съжителствали на семейни начала от много години. Купувачът на имотите – ответникът И. бил част от това семейство, между чиито членове имало взаимна привързаност и желание за взаимопомощ. Поради това и пълномощното съдържало разширен обем представителна власт, а и самият упълномощител знаел, че пълномощното ще послужи за разпореждане с имотите в полза на сина на съжителката му. Поради това този иск следвало да се отхвърли.
Исковете по чл.124 от ГПК и чл.108 от ЗС също следвало да бъдат отхвърлени, тъй като както упълномощителните сделки, така и разпоредителната сделка, обективирана в нотариален акт №**, том І, рег. №**, дело №**г. на нотариус М. С., били валидни.
Ответниците В. сащо оспорват и допълнително въведените от ищцата основания за нищожност и унищожаемост на пълномощното, съставено от Г., като считат, че същите са неоснователни. Оспорват и предявения инцидентен установителен иск. На първо място считат, че той е недопустим, тъй като няма преюдициално значение относно предявениет искове. Считат го и за неоснователен, тъй като намират, че от доказателствата по делото не се установява, че Г. е бил в състояние на ***..
При отхвърлянето на исковете, ответниците В. молят да им бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът Е.Д.Е., представляван от адв. Б. Б. ***, в представения отговор на исковата молба също оспорва предявените искове и ги счита за неоснователни. Твърди, че не оспорва следните факти: че ищцата е единствен наследник на ГЕ.К.Г.; че до смъртта си Г. е имал фактическо съжителство с ответницата В.И.; че на ***г. е извършено упълномощаване от Г. на И. и че последната е преупълномощила сина си П.Л. със същите права, които има по това пълномощно; че на ***г. е сключен договор за покупко-продажба от Л., действащ като пълномощник по преупълномощаване на ГЕ.Г., като Л. е закупил процесните имоти, договаряйки със себе си; че след това Л. е продал имотите на ответниците В., а впоследствие те ги продали на ответника Е.; че към датата на предявяване на исковата молба имотите са във владение на ответника Е. Е..
Ответникът Е. Твърди, че на ***г. ГЕ.Г. упълномощил ищцата с права да предявява от негово име искове за оспорване на договорите за продажба на процесните имоти; да го представлява при водене на съдебни дела; да подава жалби до полицията и прокуратурата и след като имотите се върнат на наследодателя, то ищцата да се разпореди с тях. Пълномощното било с рег. №**, *** за подпис и съдържание от ***г. на нотариус М. С., с район на действие РС – Н.. На ***г. Г. оттеглил правата, дадени с това пълномощно, като оттеглянето било удостоверено от нотариус Хр. Т., с район на действие РС – Ш. в декларация рег. №**от ***г. На ***г. ищцата било уведомена за оттегленото пълномощно от нотариус М. С..
На ***г. ГЕ.Г. продал свой имот, находящ се в гр. С. на дружество, като сделката била изповядана от нотариус Св. Н., с район на действие РС – В.. На ***г. наследодателят на ищцата, заедно с други съсобственици продал ниви, находящи се в землището на гр. С., която сделка също била удостоверена от нотариус Св. Н.. На ***г. наследодателят лично участвал в нотариално производство пред нотариус Ю. С. ***, като продал недвижими имоти, находящи се в гр. С..
Ответниците В.И. и П.Л. живели с наследодателя на ищцата до кончината му през 2019 г., а ищцата не поддържала никакви отношения с него в продължение на повече от 20 години.
Относно исковете по чл.579, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.44 и чл.26, ал.2 от ЗЗД и чл.42, ал.2 от ЗЗД ответникът Е. твърди, че те са неоснователни, тъй като нямало законово изискване, което да вменява задължение на нотариуса да отбелязва защо се снема отпечатък от десен палец, вместо да е положен подпис на упълномощителя. Заболяването на наследодателя представлявало пречка за полагане на подпис, поради което и през *** г. четирима нотариуси от различни градове удостоверили волята на наследодателя чрез отпечатък от десния му палец.
Иска по чл.44, във вр. с чл.31, ал.2 от ЗЗД ответникът Е. също счита за неоснователен, изтъквайки, че представените медицински документи и фактът на участието на наследодателя на ищцата в четири различни нотариални производства сочи на извод, че ГЕ.Г. при съставяне на пълномощното, с което е упълномощил ответницата И., е разбирал свойството и значението на извършеното от него и е разбирал и ръководил действията си. Преди смъртта му не било поискано поставянето му под запрещение, а и в съдържанието на пълномощното липсвали елементи, които да свидетелстват, или да създават предположение за недееспособност на упълномощителя. Текстът, на който се позовавала ищцата в исковата молба имал продължение и то гласяло, че упълномощителят бил финансово удовлетворен от цената за имотите и нямал никакви претенции към пълномощника, като това изявление се отнасяло за случай на продажба на имотите. Също така в самото пълномощно на две места било отбелязано, че упълномощителят освобождава пълномощниците си от отчетна сделка. Относно свързаните с този иск претенции по чл.42, ал.2 от ЗЗД ответникът заявява, че доколкото няма основания за обявяване на нищожност или за унищожаване на пълномощното, с което е било упълномощена ответницата И., то и претенциите да се обявят за недействителни сделката по преупълномощаване и договора, при който ответникът Л. е договарял със себе си, също са неоснователни. Ответникът счита, че дори и да се приеме, че е налице сделка без представителна власт, то тя е потвърдена косвено, тъй като пълномощното с рег. №**, *** за подпис и съдържание от ***г. на нотариус М. С. и оттеглянето му с декларация рег. №**от ***г. на нотариус Хр. Т. доказвали това, както и фактите, че на ***г. наследодателят на ищцата бил взет от нея с автомобил с няколко човека, за да извърши упълномощаване с права за нея, като бил без документ за самоличност, и четири дни по-късно оттеглил извършеното упълномощаване на ищцата.
По претенцията по чл.40 от ЗЗД ответникът Е. твърди, че в случая няма злоупотреба от страна на пълномощника И. и пълномощника Л.. Продажната цена на имотите надвишавала данъчната им оценка, а и ответницата И. живяла с наследодателя на ищцата на съпружески начала повече от 25 години и се грижила за него, което водело до извода, че намерението на Г. било да я възнагради за полаганите грижи. Затова тази претенция на ищцата също била неоснователна.
С отхвърлянето на горните искове неоснователни се явявали и исковете по чл.124 от ГПК и по чл.108 от ЗС, които също като неоснователни следвало де се отхвърлят.
Ответникът Е., чрез представителя си също счита, че допълнително предявените основания за нищожност и унищожаемост на пълномощното с рег. №***, том І, акт №**от ***г. на нотариус К. К., са недоказани и следва също да се отхвърлят. Относно предявения инцидентен установителен иск счита, че е недопустим, тъй като не е преюдициален по отношение на предявения иск по чл.42, ал.2 от ЗЗД и тези два иска не могат да се съвместяват. Предвид това моли и този иск да бъде отхвърлен.
При отхвърлянето на исковете, ответникът Е. моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: Ищцата К.Г.К. е наследник на ГЕ.К.Г., който е бивш жител *** и е починал на ***г. При смъртта си Г. е бил разведен и освен ищцата, той не е оставил други наследници. Тези обстоятелства се установяват от представеното по делото удостоверение за наследници от ***г., изд. от Община К..
От 1990 г. до смъртта си наследодателят Г. съжителствал на съпружески начала, без сключен граждански брак, с ответницата В.С.И.. Последната от предишен брак има син – ответника П.И.Л..
Приживе ГЕ. К.Г. бил собственик по наследство на следните земеделски имоти, които съгласно одобрената за съотвегтното населено място кадастрална карта представлявали: поземлен имот ***, находящ се в с. В., обл. Ш., в местността „***“, с площ от 24536 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, четвърта категория, при граници: имоти ***; ***; ***; ***; ***и поземлен имот ***, находящ се в с. В., обл. Ш., в местността „***“, с площ от 26808 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, трета категория, при граници: имоти ***; ***; ***; ***.
Горепосочените имоти били възстановени по реда на ЗСПЗЗ на К. Г. С. – баща на ГЕ. К.Г., за което бил съставен нотариален акт за собственост на недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ №**, том Х, дело №**г. на НпРС. Видно от представените удостоверения за наследници №**и №**, двете от ***г., изд. от Община К., ГЕ. К.Г. е бил единствен наследник на К. Г. С., поради което и след смъртта на последния ГЕ. К.Г. е станал едноличен собственик на тези имоти.
На ***г. било съставено пълномощно, с което ГЕ. К.Г. упълномощил съжителката си В.С.И. да продава на когото намери за добре и на цена каквато прецени, включително да дарява, заменя или извършва други разпоредителни сделки, включително да договаря сама със себе си, или лица, от които тя е упълномощена на друго основание; да извършва делба при необходимост, като извършва всички необходими или изискуеми по закона правни и фактически действия пред и спрямо трети лица, включително пред нотариус, относно горепосочените земеделски земи, както и относно още два земеделски имота. С пълномощното също така са дадени права на ответницата В.И. да получава цялата продажна цена, или части от нея, по нейна лична сметка, като е отбелязано, че упълномощителят освобождава пълномощниците от отчетна сделка. Ответницата е упълномощена също от името на упълномощителя да декларира, че той е получил напълно и в брой по банкова сметка ***м момента на подписване на пълномощното; че е финансово удовлетворен от цената и няма никакви претенции към пълномощника. С пълномощното са предоставени още множество права, включително и е дадено право на пълномощника да преупълномощава и други лица с дадените вече права. Пълномощното е с нотариална заверка, извършена от нотариус К.К., с рег. №**на Нотариалната камара, с район на действие РС В.. Същото е регистрирано под №**на ***г. за удостоверяване на подписа /в случая отпечатък от десен палец/ на ГЕ. К.Г. и под №**,том І, акт №**от същата дата за удостоверяване на съдържанието на пълномощното. В деня на заверката наследодателят Г. посетил кантората на нотариуса, като не бил сам, а придружен от лице, с което живеел на един същи адрес, а самото пълномощно не било изготвено от нотариус К., а предварително изготвено и представено на нотариуса. След като нотариусът разяснил на Г. съдържанието на пълномощното, го поканил да го подпише, но наследодателят на ищцата не успял да положи подпис, въпреки направения опит за това. Ръката му треперела и не могъл да изпише нито една дума. Поради това заверката била извършена чрез поставяне в пълномощното на отпечатък от десния палец на ГЕ. К.Г..
На ***г. ответницата В.С.И., в качеството си на пълномощник на ГЕ. Г., преупълномощила сина си – ответника П.И.Л. с всички права, дадени й от Г. относно недвижимите имоти. Съставеното пълномощно било заверено от нотариус М. С., с рег. №**, с район на действие РС – Н., като заверката на подписа на ответницата И. била регистрирана под №** от ***г., а съдържанието на пълномощното под №***том 1, акт №**от същата дата.
На ***г. ответникът П.И.Л., действащ като пълномощник на ГЕ. К.Г., по преупълномощаване, извършил продажба на процесните земеделски имоти, като ги прехвърлил на себе си за сумата общо в размер на 6 600 лв. За този договор за покупко-продажба на недвижими имоти бил съставен нотариален акт №**, том І, рег. №**, дело №**г. на нотариус М. С.. След това, на ***г. ответникът Л. продал същите имоти на ответника В.Р.В. за сумата общо от 56 477, 30 лв., като договорът за покупко-продажба между тях бил сключен с нотариален акт №**, том ІІ, дело №**г. на нотариус М. С.. Към момента на покупката ответникът В. имал сключен граждански брак с ответницата Е.С.В., поради което имотите придобили статут на съпружеска имуществена общност. На ***г. съпрузите Е.С.В. и В.Р.В. от своя страна продали земеделските имоти на ответника Е. Д.Е.. За този договор за покупко-продажба бил съставен нотариален акт№**, том ІІІ, дело №**г. на нотариус М. С.. От момента, в който ответникът Е. закупил имотите, той установил владение над тях, като същият владее земите и към настоящия момент.
Установено е от заключението по назначената по делото съдебно-оценителна експертиза, че през *** г. пазарната стойност двата земеделски имота, предмет на горепосочените разпоредителни сделки е възлизала общо на сумата от 59 662 лв. по метода на пазарните аналози на земеделски имоти в с. В., а по метода на приходите, с капитализиране на доходи от аренда за земи от същото село, двата земеделски имота възлизат общо на сумата от 65 621 лв.
По делото са представени разпечатки за движения на парични суми по банковите сметки на ГЕ. К.Г. в „Банка ДСК” – АД за периода от ***г. до ***г., в които не фигурира постъпила по сматка на Г. сума, която по някакъв начин се свързва с продажба на горепосочените имоти.
Също така през *** г., след като подписал горепосоченото пълномощно, ГЕ. К.Г. подписал и пълномощно, с което упълномощил ищцата да го представлява, като от негово име предяви искове за оспорване на договора за покупко-продажба, сключен с нотариален акт №**, том І, рег. №**, дело №**г. на нотариус М. С., като в това пълномощно е заявено, че Г. не е подписвал пълномощно рег. №***, том І, акт №**от ***г. на нотариус К. К., и не делегирал права на упълномощеното лице да го представлява за разпоредителни сделки. С това пълномощно са дадени и други права на ищцата, включително, като недвижимите имоти бъдат върнати в негова собственост, то ищцата да се разпорежда с тях. В същото пълномощно Г. е поставил отпечатък от десен палец и то е заверено под рег. №**/***г. за подпис и рег. №***/***г., том 1, акт 66 за съдържание на нотариус М. С.. След това с декларация, с нотариална заверка рег. №**/***г. на нотариус С. Г. оттеглил правата, дадени на ищцата с пълномощното.
На ***г. ГЕ. К.Г. участвал в нотариално производство пред нотариус Ю. С.,*** действие РС – В., като бил сключен договор за покупко-продажба на имот, при който Г., в качеството си на продавач, прехвърлил свой имот на друго лице. За този договор бил съставен нотариален акт №**, томІ, рег. №**, дело №**г. на нотариус С..
През *** г., по времето, когато ГЕ. К.Г. подписал пълномощното с рег. №***, том І, акт №**от ***г. на нотариус К. К., наследодателят на ищцата бил с влошено здравословно състояние – същият страдал от глобарна ***. От ***г. той започнал да проявява *** смущения, които с течение на времето се задълбочили. На ***г. Г. бил консултиран от *** – д-р М. В., който му поставил диагноза „*** ***, неуточнена“. ***ът констатирал, че *** и *** на Г. са с дефицит и налице снижение на ***. В следващите три месеца Г. бил наблюдаван от д-р В., който назначил прием на медикаменти с показания за симптоматично лечение на лека до умерено тежка ***при болест на ***. От месец юли *** г. наследодателят на ищцата започнал лечение при *** д-р Х. А., който на ***г. в издаден от същата дата амбулаторен лист, отбелязал, че ГЕ. Г. е с основна диагноза „****** ***“. В същия амбулаторен лист, както и в следващите, издадавани от ***, същият отбелязвал, че Г. от около година започнал да забравя, не можел да се ориентира, забравял текущи събития. През месец август *** г. наследодателят на ищцата бил хоспитализиран в неврологично отделение на МБАЛ „***“ – ЕООД – Н., с поставена диагноза Последици от МСБ /***-*** болест/, Болест на ***, Смесена ***ова и *** умерено тежка ***. На ***г. на Г. било извършено *** изследване от д-р. М. С., при което била поставена диагноза Умерено тежка смесена ***/*** и ***ова/, Болест на ***, последици от МСБ. При това изследване се установило, че Г. започнал да ***, ***, трудно се ориентирал в пространството и трудно се справял с уреди. Изследването показало нарушение на всички ***. През юни *** г. Г. бил отново хоспитализиран в болницата в Н. и изписан с диагноза Ранна болест на ***, последици от МСБ, умерено тежка смесена ***/***ова и ***/, ***. През този период лечението на Г. се провеждало с медикаменти с показания за леки до средно тежки форми на ***. Продължило наблюдаването му от д-р. А., като в издаваните амбулаторни листи били правени еднотипни описания на състоянието му, без ясни данни за обективното състояние на Г.. През *** г. в лечебния му план бил включен лекарствен препарат с индикации за лечение на умерено тежка до тежка степен на болест на ***. През *** г., освен ***, за Г. били установени и психопатологични прояви и той бил насочен към лечение в Държавна психиатрична болница – Ц., което било проведено през месец август същата година. След извършено компютърнотомографско изследване на ***, били описани прояви на ***, без данни за съдови поражения. От есента на *** г. до смъртта на ГЕ. К.Г. липсвала медицинска документация за състоянието му. За близките на Г. и за хората, с които той по-често контактувал /съседи, бивши колеги/, промените в състоянието му първоначално не били ясно откроими, но със задълбочаване на заболяването му било видимо, че той е изпаднал в състояние на ***.
Към датата на подписването на пълномощно рег. №***, том І, акт №**от ***г. на нотариус К. К., ГЕ. К.Г. е бил в състояние, при което той не могъл свободно и осъзнато да формира воля, съгласие, да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи действията си, да се грижи за своите работи и да защитава интересите си.
Гореописаните факти съдът приема, че са доказани безспорно от посочените по делото писмени и гласни доказателства, както и от заключенията на назначените по делото експертизи. Извършените гореописани упълномощавания и сключени договори за покупко-продажба се доказват от самите представени по делото пълномощни и нотариални актове, както и от изисканите и представени в копия нотариални дела. Относно състоянието на ГЕ. К.Г. към момента на подписване на пълномощно с рег. №***, том І, акт №**от ***г. на нотариус К. К., по делото са посочени гласни доказателства, назначени са и съдебно-медицинска и съдебно-психиатрични експертизи – две единични и една тройна. Показанията на свидетелите, посочени от страните, сочат, че през *** г. Г. е бил с влошено здраве и видимо не е бил състояние сам да се грижи за себе си. Липсват, обаче конкретни свидетелски показания за състоянието му конкретно към ***г. Показанията на свидетеля Р.М.А.очевидно се отнасят за период след ***г. В показанията на Л.Д. Е. не се съдържат конкретни данни за видимото състояние на Г. към същата тази дата. Свидетелят П.Ж.Д. съобщава за случай, при който Г. излязъл от жилището, скитал и се загубил; както и случай, при който имало скандал в дома му, придружен с викове и крясъци и колегите му коментирали, че той „не е добре психически“, но този свидетел не сочи кога конкретно са били тези инциденти. Посочените от ответниците свидетели Р.Л.Б.и П.Д.Г.твърдят, че Г. се разболял през *** г., когато вече не можел да се обслужва, а и вече не бил „добре с акъла“, а преди това бил добре. Видно е, обаче, че тези свидетели /Б.. и Г./ свързват дееспособността на Г. единствено с възможностите му да се обслужва сам, да излиза извън жилището си, да се разхожда, и впечатленията им са от инцидентни срещи с Г., при поздрав с него и при обичайни за такива случаи кратки разговори. Макар и да са били съседи на ГЕ. Г. и да са го срещали често, свидетелите, посочени от ответниците не съобщават за случай, в който са били в близки и продължителни контакти с Г., при което да се е налагало вземане на решение от него, становище, въобще справяне с по-сложна ситуация. В частта на свидетелските показания, в които се сочи, че преди *** г. ГЕ. Г. е бил в адекватно състояние да се грижи за своите работи, тези показания противоречат на данните от назначените по делото експертизи, с изключение на заключението, дадено от вещото лице д-р Н. Н.. Съдът счита, че в случая следва да отдаде тежест на данните от съдебно-медицинската и съдебно-психиатричните експертизи, изготвени от вещите лица д-р Р. Б., доц. Д-р Н. А.-Б., д-р Ц. К. и д-р Ст. И.. Експертизите са изготвени при отчитане всички данни за починалия Г., включително свидетелските показания, но най-вече на база наличните медицински документи за здравословното му състояние, което е резонно предвид това, че са били извършвани медицински прегледи и изследвания, с поставена диагноза и провеждани терапии. Заключенията на експертизите на тези вещи лица са категорични в извода си, че към ***г. ГЕ. Г. не е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, като такова е и изразеното становище в разпита на вещото лице д-р Ив. П.. В експертизите, най-вече на тройната съдебно-психиатрична такава, подробно, ясно и обосновано е направен изводът за изпадането на Г. в састояние на ***. Също така в разпита на вещите лица е дадено ясно обяснение за заболяването на Г., за хода на заболяването, за прогресиращото влошаване на ***способности на заболелия, за разпада на неговите *** и интелектуални способности; както и за възможността заболелият видимо да изглежда със съхранени функции, но при сериозни и задълбочени изследвания да се установи тежка форма на ***. Видно е, че изводите на вещите лица от тройната експертиза са направени при отчитане на всички възможни данни за заболелия /свидетелски показания, документация, данни от медицински изследвания/, както и, че заключенията са извлечени при приложен задълбочен професионален подход. Затова съдът счете, че следва изцяло да се довери на даденото заключение на тройната експертиза. Именно поради даденото ясно и обосновано заключение на експертите, съдът счете, че не следва да се доверява на показанията на нотариусите К.П.К. и Ю. Д. С.. При изпълнение на служебните им функции те очевидно не са разпознали състоянието на ***у Г., от една страна, защото фокусът на вниманието им без съмнение е бил насочен към конкретните им служебни задължения, а и от друга страна към този момент заболелият е бил спокоен, видимо непоказващ симптоми на заболяване. Също така на нотариусите не е било съобщавано за диагнозата на Г.. Във всички случаи при посещение при нотариус Г. е бил придружаван от друго лице, или лица, но напр. пред нотариус С., на въпроса й каква е причината Г. да не може да се подпише, отговорът е бил, че той е претърпял инсулт, а не че страда от ***.
Изготвената от вещото лице д-р С. Н. експертиза е дала заключение, в което е изразена хипотеза, че към ***г. ГЕ. Г. все още не е бил загубил способността да се грижи за своите работи и да защитава интересите си и състоянието му не може да се приравни към ***. Този извод вещото лице е направила, отчитайки медицинската документация и свидетелските показания, основно на свидетелите нотариуси. Вещото лице е изразила становище, че диагнозите, вписани в издадените медицински документи са поставени при съмнение за наличие на болест на ***, а не при безспорно установена такава болест. Основание за този извод на вещото лице са дали и твърденията на нотариусите за адекватно поведение на Г. при извършените нотариални удостоверявания. Съдът счита, че не може да основе изводите си за състоянието на Г. на това заключение на експертизата, поради по-горе изложените вече мотиви относно заключението на тройната експертиза, но още и предвид обстоятелството, че именно поведението на ГЕ. Г. в периода месец януари – месец август *** г. разкрива неадекватност. Видно е, че в този период Г. първо е упълномощил ответницата И. да се разпорежда с имотите му, няколко месеца след това е упълномощил ищцата да оспорва договорите, сключени с дадената представителна власт, твърдейки, че не е предоставял такава представителна власт, и няколко дни след това оттеглил даденото на ищцата пълномощно. Тези неколкократни посещения при различни нотариуси с подписване на документи с различен и противоречив смисъл, говорят за изключително податлива на влияние личност, която не е в състояние да вземе решения и за защитава интересите си.
Така предвид данните от писмените доказателства, от свидетелските показания и от заключенията на експертите, съдът, отдавайки тежест най-вече на заключението на тройната съдебно-психиатрична експертиза, счете, че към ***г. ГЕ. К.Г. не е бил в състояние да разбере смисъла на предоставеното му за подпис пълномощно. Видно е от текста на това пълномощно, че то съдържа изявления и декларации, които за болестта на Г. и състоянието му към онзи момент, са представлявали сложни положения, които той не е бил в състояние да разбере.
На база на така установените факти, съдът счита от правна страна следното: Съдът следва да се произнесе по предявените в условията на евентуалност искове, като започне от първия иск по чл.579, ал.1 от ГПК, въввр. с чл.44 и чл.26, ал.2, евентуално ал.1 от ЗЗД, и в случай на неуважаването му да премине към следващия предявен евентуално иск. Съдът следва да се произнесе по предявения инцидентен установителен иск, наред с евентуалните искове. Предявеният инцидентно иск в случая с правно основание по чл.44 във вр. с чл.26, ал.2 от ЗЗД е от значение за исковете по чл.124, ал.1 от ГПК и по чл.108 от ЗС, и по тази причина и съдът го прие за разглеждане. Съдът не споделя становището на ответните страни, че е недопустимо този иск да се разгледа в производството, поради това, че не е преюдициален относно иск по чл.42, ал.2 от ЗЗД. Всъщност иск по чл.42, ал.2 от ЗЗД не е предявен самостоятелно за разглеждане, а като свързан с всеки от предявените в условията на еветуалност искове по чл.579, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.44 и чл.26, ал.1 и 2 от ЗЗД и по чл.44, във вр. с чл.31, ал.2 и чл.29 от ЗЗД. Действително инцидентният иск не е от значение за предявените в условията на евентуалност исконе, тъй като с него се сочи още едно основание за нищожност на пълномощното, но той е от значение, както по-горе се спомена за исковете по чл.124 от ГПК и чл.108 от ЗС и съдът не може да откаже разглеждането му. Затова съдът следва да се произнесе по предявените евентуално искове, след което по инцидентния установителен иск и след това по останалите искове по чл.124, ал.1 от ГПК и чл.108 ЗС.
Относно предявения иск по чл.579, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.44 и чл.26, ал.2, евентуално ал.1 от ЗЗД: Този иск съдът счита за неоснователен и недоказан, относно и двете посочени основания за нищожност. Видно е, че в пълномощно с рег. №***, том І, акт №**от ***г. на нотариус К. К., упълномощителят /ГЕ. К.Г./ е положил не подпис, а отпечатък от десен палец. В случаите, в които някое лице не може да подпише съответния акт пред нотариуса, поради неграмотност или недъгавост, разпоредбата на чл.579, ал.2 от ГПК, препраща към разпоредбата на чл.189 от ГПК, гласяща, че в тези случаи ако “отпечатъкът на десния палец не може да бъде сложен, в документа трябва да се отбележи причината за това, както и с кой друг пръст е сложен отпечатъкът“. Видно е, че настоящият случай не попада във въпросната хипотеза, тъй като Г. е положил именно отпечатък от десен палец, в който случай нотариусът няма задължение да отбелязва с кой друг пръст е сложен отпечатъкът, както и причината, поради което отпечатъкът не е сложен с десен палец. Ето защо в случая соченият от ищцата порок при извършване на нотариалното заверяване на пълномощното, а именно неспазване на изискуемата от закона форма, не е налице.
Второто основание, на което ищцата претендира нищожност на пълномощното е нарушение на добрите нрави. Подобно основание за нищожност също не е налице в случая. Ищцата счита, че добрите нрави са били нарушени, тъй като упълномощаването било извършено при силно влошено здравословно състояние на Г. и под въздействието на неговата съжителка, с цел нейното облагодетелстване. Тези факти, дори и да са били осъществени в случая, не водят до сочения порок за нищожност, тъй като за да се приеме, че една сделка нарушава добрите нрави, то трябва нарушението да изхожда от страните, или страната, по сделката, а не от трето лице, което не е участник в нея. В разглежданата хипотеза сделката е едностранна, упълномощаването е извършено от лице, за което се установява, че не е разбирало свойството и значението на извършеното, при което не може да се приеме, че с нея са нарушени добрите нрави. Ето защо този иск, като неоснователен и недоказан, следва да се отхвърли, както и свързаните с него предявени искове на основание чл.42, ал.2 от ЗЗД, относно последващото преупълномощаване на ответника Л. и относно договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №**, том І, рег. №**, дело №**г. на нотариус М. С., поради сключването му чрез лице без представителна власт, относно твърдението, че са сключени без представителна власт, именно заради нищожност на пълномощното поради липса на форма, както и при нарушение на добрите нрави. При отхвърлянето този иск съдът следва да пристъпи към разглеждане на следващия предявен в условията на евентуалност иск.
Относно иска по чл.44, във вр. с чл.31, ал.2, евентуално чл.29 от ЗЗД: Този иск съдът също счита за неоснователен и недоказан. За да се приеме, че една сделка е унищожаема, то тя следва да е сключена от дееспособно лице, което към момента на сключването й не е могло да разбира и ръководи действията си. Това състояние на лицето, обаче следва да е временно, преходно, а не трайно. Именно затова и унищожаемите сделки могат да бъдат потвърждавани. В настоящия случай е установено, че невъзможността на ГЕ. Г. да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си към момента на полагане на отпечатък от палеца си в пълномощното, е била трайна, необратима, без възможност впоследствие той да може да потвърди действията си. Ето защо в случая не е налице унищожаемост на сделката по упълномощаването по смисъла на чл.31, ал.1 от ЗЗД. Не е налице и соченото основание, предявено за разглеждане евентуално при този иск, а именно измама. Не може лице, което страда от *** и не можи да се грижи за интересите си да бъде въведено в заблуждение. За да се счете сделката за унищожаема поради измама следва измамената страна да е лице, което разбира свойството и значението на своите действия и може да ги ръководи, да е наясно какви са видът, характерът и съдържанието на сделката, но да е въведено в заблуждение чрез създаване на погрешна представа у него за правните последици, които ще настъпят след сключването на съответната сделка. Видно е, че в разглеждания случай подобни факти не са налице. Ето защо този иск следва да бъде отхвърлен, както и свързаните с него искове на основание чл.42, ал.2 от ЗЗД, относно последващото преупълномощаване на ответника Л. и относно договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №**, том І, рег. №**, дело №**г. на нотариус М. С., поради сключването му чрез лице без представителна власт, относно твърдението, че са сключени без представителна власт, именно заради унищожаемост на пълномощното поради това, че при съставянето му Г. е могъл да разбира или да ръководи действията си, както и, че е съставено при измама. При отхвърлянето и на този иск съдът следва да пристъпи към разглеждане на следващия предявен в условията на евентуалност иск.
Относно предявения иск по чл.40 от ЗЗД: Този иск също е неоснователен и недоказан. За да се приеме, че договорът за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №**, том І, рег. №**, дело №**г. на нотариус М. С., е сключен във вреда на представлявания и не е произвел действие спрямо него, съответно спрямо наследниците му /ищцата/, е необходимо договорът поначало да е валиден, като е единственият му порок да е причинената на представляваното лице увреда. В настоящия случай, доколкото представителят по преупълномощаване на Г. е действал очевидно при липса на представителна власт, която не може да бъде потвърдена /предвид това, че ГЕ. Г. към моментта на упълномощаването е бил в състояние на ***/, то въпросният договор е недействителен, като сключен от лице, действащо без представителна власт, което изключва посоченото основание увреждане на представлявания. Въпросният иск е и недопустиво предявен против ответницата И., която не е страна по договора, в която част производството подлежи на прекратяване.
Относно предявения инцидентен установителен иск с правно основание по чл.44 във вр. с чл.26, ал.2 от ЗЗД: Този иск съдът счита, че е основателен и доказан. Съдът счита за установено с категоричност по делото, че към момента на полагане на отпечатък от десен палец под съдържанието на пълномощно с рег. №***, том І, акт №**от ***г. на нотариус К. К., за да потвърди съдържанието му, наследодателят на ищцата не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, която му неспособност е била трайна и необратима. Предвид това извършената от него сделка по упълномощаване е нищожна, поради липса на съгласие. Този порок на нищожност е предвиден за договорите, съгласно чл.26, ал.2 от ЗЗД, но тези правила, съгласно чл.44 от ЗЗД, се прилагат съответно и за едностранните волеизявления, каквото е пълномощното. Ето защо пълномощно с рег. №***, том І, акт №**от ***г. на нотариус К. К. следва да бъде обявено за нищожно.
Към инцидентния установителен иск ищцата не е предявила за кумулативно разглеждане искове по чл.42, ал.2 от ЗЗД, относно последващото преупълномощаване и сключения договор от ответника Л., действайки като пълномощник по преупалномощаване от една страна, и от друга лично, договаряйки сам със себе си. Доколкото, обаче от страна на ищцата в обстоятелствената част на исковата молба е налице твърдение, че това преупълномощаване и този договор са сключени без представителна власт, то съдът счита, че следва да разгледа въпросните твърдения, като следствие на инцидентния иск, доколкото страната може да заяви липсата на представителна власт на сделка, освен чрез иск, още и чрез възражение, но не следва да произнася диспозитиви относно тях. Така извършеното преупълномощаване от страна на ответницата И., с което тя е дала права на ответника Л. да се разпорежда с имотите, е извършено без представителна власт по смисълна на чл.42 от ЗЗД, както и договорът за покупко-продажба, с който той е прехвърлил на себе си недвижимите имоти, договаряйки със себе си, е сключен без представителна власт. Сделките сключени без представителна власт са недействителни, при условието на висяща недействителност, докато не бъдат потвърдени от мнимо представлявания, или докато отпадне възможността да бъдат потвърдени, в който случай недействителността се превръща в окончателна. В настоящия случай упълномощаването, извършено от Г. очевидно не може да бъде потвърдено, нито от него, нито от наследника му – ищцата, поради което следва да се приеме, че извършеното отответницата И. преупълномощаване и сключения от ответника Л. договор с нотариален акт №**, том І, рег. №**, дело №**г. на нотариус М. С., са недействителни.
Относно иска по чл.124, ал.1 от ГПК: Искът, предявен спрямо ответниците В.Р.В. и Е.С.В. е основателен и доказан. Предвид обстоятелството, че договорът, сключен с нотариален акт №**, том І, рег. №**, дело №**г. на нотариус М. С. е недействителен, поради сключването му от лице, действащо без представителна власт, то ответникът П.Л. не е могъл да придобие собствеността върху имотите, доколкото този договор не е произвел вещно-транслативен ефект. Следователно не може да се счита, че Л. е станал собственик на имотие, поради което и не е могъл валидно да извърши разпореждане с тях в полза на ответниците В.. Ето защо съдът следва да приме за установено спрямо ответниците В., че ищцата е собственик на земеделските имоти.
Относно иска по чл.108 от ЗС: Този иск, предявен спрямо ответника Е. Д.Е. също е основателен и доказан. По гореизложените съображеиня относно иска по чл.124, ал.1 от ГПК, съдът приема, че ответникът Е. не е могъл да придобие собствеността върху имотите, предвид това, че праводателите му от своя страна не са били техни собственици, отново поради ненастъпил вещно-транслативен ефект с договора, сключен с нотариален акт №**, том ІІ, дело №**г. на нотариус М. С.. Ето защо съдът следва да признае за установено по отношение на ответника Е., че ищцата е собственик на земеделските имоти. Доколкото по делото е установено, че имотите към момента са във владение на ответника Е., предвид предявения иск по чл.108 от ЗС, съдът следва да осъди ответника Е. Д.Е. да предаде на ищцата владението на имотите.
При този изход на процеса относно разноските по делото съдът счита следното: Разноските, направени от ишцата в настоящото производство са общо в размер на 3 314, 57 лв., съгласно документите по делото и представения списък за разноски. Ищцата не е посочила каква част от тези разноски се отнася за всеки от исковете, предявени против ответниците, поради което съдът приема, че разноските са поравно направени спрямо исковите претенции. Така предвид обстоятелството, че исковете на ищцата спрямо ответниците В.Р.В. и Е.С.В. и Е. Д.Е. следва да се уважат изцяло, то ответниците В. следва да заплатят на ищцата една четвърт от разноските, а именно в размер на 828, 64 лв. Ответникът Е. Д.Е. също следва да бъде осъден да заплати на ищцата една четвърт от разноските, направени от нея в размер на 828, 64 лв. Той следва да заплати и по сметка на РС – Н. и сумата от 155, 25 лв., с която е останал задължен за внасяне на депозит за изготвената по делото тройна съдебно-психиатрична експертиза. Предвид обстоятелството, че предявеният инцидентен установителен иск спрямо ответницата В.С.И. следва да се уважи, а предявените спрямо нея евентуално съединени искове по чл.579, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.44 и чл.26, ал.2, евентуално ал.1 от ЗЗД и по чл.44, във вр. с чл.31, ал.2, евентуално чл.29 от ЗЗД следва да се отхвърлят, както и производството по евентуално предявеният иск по чл.40 от ЗЗД спрямо същата ответница следва да се прекрати, то ответницата И. следва да заплати на ищцата разноски в размер на половината от сумата 828, 64 лв., а именно сумата от 414, 32 лв. Ответницата И. следва да заплати по сметка на РС Н. половината от сумата 155, 25 лв., а именно в размер на 77, 63 лв., с която е останала задължена за внасяне на депозит за изготвената по делото тройна съдебно-психиатрична експертиза. Останалата чст в размер на 77, 63 лв. следва да се заплати от ищцата по сметка на РС – Н.. При частичното уважаване на исковете, предявени спрямо ответницата И., тя има право на разноски, но от нейна страна не е депозирано искане за присъждане на разноски, не е представен списък с разноски. Доколкото предявеният от ищцата спрямо ответника П.И.Л. по чл.40 от ЗЗД иск следва да се отхвърли, то същият има право на разноски, но от негова страна не е депозирано искане за присъждане на разноски и не е представен списък с разноски, поради което и съдът не следва да присъжда такива. Дължимата от него сума в размер на 155, 25 лв. по сметка на РС Н., представляваща депозит за изготвената по делото тройна съдебно-психиатрична експертиза, следва да се възложи на ищцата, доколкото претенцията спрямо ответника следва да се отхвърли.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА на основание чл.44 във вр. с чл.26, ал.2 от ЗЗД, а именно поради липса на съгласие, едностранно извършената сделка с пълномощно с рег. № №***, том І, акт №**от ***г. на нотариус К.К., рег. №**на Нотариалната камара, с район на действие РС – В., с която ГЕ. К.Г., с ЕГН **********, бивш жител ***, починал на ***г. е упълномощил В.С.И., с ЕГН ********** ***, с права относно четири недвижи имота, два от които представляващи: поземлен имот ***, находящ се в с. В., обл. Ш., в местността „***“, с площ от 24536 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, четвърта категория, при граници: имоти ***; ***; ***; ***; ***и поземлен имот ***, находящ се в с. В., обл. Ш., в местността „***“, с площ от 26808 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, трета категория, при граници: имоти ***; ***; ***; ***.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Р.В., с ЕГН ********** *** и Е.С.В., с ЕГН ********** *** че К.Г.К. с ЕГН ********** *** Е СОБСТВЕНИК на следните недвижими имоти: поземлен имот ***, находящ се в с. В., обл. Ш., в местността „***“, с площ от 24536 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, четвърта категория, при граници: имоти ***; ***; ***; ***; ***и поземлен имот ***, находящ се в с. В., обл. Ш., в местността „***“, с площ от 26808 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, трета категория, при граници: имоти ***; ***; ***; ***, по наследство от ГЕ. К.Г., с ЕГН **********, бивш жител ***, починал на ***г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. Д.Е., с ЕГН ********** ***, че К.Г.К. с ЕГН ********** *** Е СОБСТВЕНИК на следните недвижими имоти: поземлен имот ***, находящ се в с. В., обл. Ш., в местността „***“, с площ от 24536 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, четвърта категория, при граници: имоти ***; ***; ***; ***; ***и поземлен имот ***, находящ се в с. В., обл. Ш., в местността „***“, с площ от 26808 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, трета категория, при граници: имоти ***; ***; ***; ***, по наследство от ГЕ. К.Г., с ЕГН **********, бивш жител ***, починал на ***г.
ОСЪЖДА Е. Д.Е., с ЕГН ********** *** да предаде на К.Г.К. с ЕГН ********** *** владението на следните недвижими имоти: поземлен имот ***, находящ се в с. В., обл. Ш., в местността „***“, с площ от 24536 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, четвърта категория, при граници: имоти ***; ***; ***; ***; ***и поземлен имот ***, находящ се в с. В., обл. Ш., в местността „***“, с площ от 26808 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, трета категория, при граници: имоти ***; ***; ***; ***.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Г.К. с ЕГН ********** *** против В.С.И., с ЕГН ********** *** иск с правно основание по чл.579, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.44 и чл.26, ал.2, евентуално ал.1 от ЗЗД, за прогласяване нищожността на едностранно извършената сделка с пълномощно с рег. № №***, том І, акт №**от ***г. на нотариус К.К., рег. №**на Нотариалната камара, с район на действие РС – В., поради липса на форма, както и при нарушение на добрите нрави, както и предявените за разглеждане с този иск претенции на осн. чл.42, ал.2 от ЗЗД против В.С.И., с ЕГН ********** *** и П.И.Л., с ЕГН ********** ***, за обявяване за недействителни едностранната сделка, извършена с пълномощно №**, ***, том І, акт №**от ***г. на нотариус М. С., с рег. №**, с район на действие РС – Н. и договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №**, том І, рег. №**, дело №**г. на нотариус М. С..
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Г.К. с ЕГН ********** *** против В.С.И., с ЕГН ********** *** иск с правно основание по чл.44, във вр. с чл.31, ал.2, евентуално чл.29 от ЗЗД, за прогласяване нищожността на едностранно извършената сделка с пълномощно с рег. № №***, том І, акт №**от ***г. на нотариус К.К., рег. №**на Нотариалната камара, с район на действие РС – В., поради унищожаемост, като сключена от дееспособно лице, което към момента на сключването й не е могло да разбира и ръководи действията си и измама, както и предявените за разглеждане с този иск претенции на осн. чл.42, ал.2 от ЗЗД против В.С.И., с ЕГН ********** *** и П.И.Л., с ЕГН ********** *** за обявяване за недействителни едностранната сделка, извършена с пълномощно №**, ***, том І, акт №**от ***г. на нотариус М. С., с рег. №**, с район на действие РС – Н. и договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №**, том І, рег. №**, дело №**г. на нотариус М. С..
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Г.К. с ЕГН ********** *** против П.И.Л., с ЕГН ********** *** иск с правно основание по чл.40 от ЗЗД за обявяване, че договорът, обективиран в нотариален акт №**, том І, рег. №**, дело №**г. на нотариус М. С., е сключен във вреда на представлявания ГЕ. К.Г., с ЕГН **********, бивш жител ***, починал на ***г.
ПРЕКРАТЯВА частично производството по настоящото дело, а именно отнсно предявения от К.Г.К. с ЕГН ********** *** против В.С.И., с ЕГН ********** ***, иск с правно основание по чл.40 от ЗЗД за обявяване, че договорът, обективиран в нотариален акт №**, том І, рег. №**, дело №**г. на нотариус М. С., е сключен във вреда на представлявания ГЕ. К.Г., с ЕГН **********, бивш жител ***, починал на ***г.
ОСЪЖДА В.Р.В., с ЕГН ********** *** и Е.С.В., с ЕГН ********** *** да заплатят на К.Г.К. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски от 828, 64 лв. /осемстотин двадесет и осем лева и шестдесет и четири стотинки/.
ОСЪЖДА Е. Д.Е., с ЕГН ********** *** да заплати на К.Г.К. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски от 828, 64 лв. /осемстотин двадесет и осем лева и шестдесет и четири стотинки/.
ОСЪЖДА В.С.И., с ЕГН ********** *** да заплати на К.Г.К. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски от 414, 32 лв. /четиристотин и четиринадесет лева и тридесет и две стотинки/.
ОСЪЖДА Е. Д.Е., с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на РС – Н. сумата от 155, 25 лв. /сто петдесет и пет лева и двадесет и пет стотинки/, съставляваща депозит за изготвената по делото тройна съдебно-психиатрична експертиза.
ОСЪЖДА В.С.И., с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на РС – Н. сумата от 77, 63 лв. /седемдесет и седем лева и шестдесет и три стотинки/, съставляваща депозит за изготвената по делото тройна съдебно-психиатрична експертиза.
ОСЪЖДА К.Г.К. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на РС – Н. сумата от 232, 88 лв. /двеста тридесет и два лева и осемдесет и осем стотинки/, съставляваща депозит за изготвената по делото тройна съдебно-психиатрична експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Ш.ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: