Решение по дело №189/2019 на Административен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 27 септември 2019 г. (в сила от 9 юни 2020 г.)
Съдия: Таня Димова Дамянова
Дело: 20197190700189
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 30 юли 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

     114                                              27.09.2019г.                        Град Разград

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският административен съд, в откритото съдебно заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и  деветнадесетата година, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ДАМЯНОВА

 

при секретаря Пламена Мутафова като разгледа докладваното от съдията Таня Дамянова административно дело № 189 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 ЗДДС във вр. с чл. 145 и сл. АПК.

Със заповед за налагане на принудителна административна мярка № 248-ФК/11.07.2019 г., издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б.“а“ и чл. 187, ал. 1 ЗДДС на „Краси 25“ ЕООД е наложена  принудителна административна мярка- запечатване на търговски обект- магазин, находящ се в град Разград, бул.“Княз Борис“  № 63 и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

Против описаната заповед е постъпила жалба от „Краси 25“ЕООД със седалище и адрес на управление в град Разград. В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен и необоснован. Поради това жалбоподателят моли съда да отмени атакуваната заповед.

Ответникът- началникът на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, счита  жалбата за неоснователна и моли за отхвърлянето й и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Разградският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 10.07.2019г. в 14 часа органи по приходите са извършили проверка в търговски обект- смесен магазин, находящ се  в град Разград, бул.“Княз Борис“ № 63, стопанисван от “Краси 25“ ЕООД – град Разград. Направена е контролна покупка на две кафета и две минерални води на обща стойност 3,40 лева, платени  на място в обекта в 13,37 часа. За контролната покупка не е издаден фискален касов бон от монтираното фискално устройство в търговския обект. При проверката е установена разлика в касовата наличност в размер на 13,80 лева.

Горните факти са описани в протокол за извършена проверка серия АА № 0306507 от 10.07.2019 г., който е подписан без възражения от  представляващия дружеството Л. И. М., присъствала на проверката.

Същите факти са отразени и в акт за установяване на административно нарушение № F502291 от 29.07.2019 г., съставен срещу дружеството- жалбоподател за нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на министъра на финансите във връзка с чл. 118, ал. 1 ЗДДС. Актът е  съставен в присъствието на управителя на дружеството и му е връчен.

 Въз основа на тези  фактически констатации е издадена и оспорената заповед, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б.“а“ и чл. 187, ал. 1 ЗДДС на жалбоподателя е наложена  принудителна административна мярка- запечатване на търговски обект- магазин и забрана за достъп до него за срок от 14дни.

Със заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. изпълнителният директор на НАП е определил директорите на дирекция „Контрол“ в териториалните дирекции на НАП и началниците на отдели „ Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на  принудителна административна мярка запечатване на обект по чл.186 от ЗДДС.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският административен съд намира следното:

Жалбата е допустима. Подадена е от лице, което има правен интерес, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Доколкото в жалбата се сочат конкретни съображения за незаконосъобразност най-вече по отношение  на допуснатото предварително изпълнение, в изпълнение на задълженията по чл. 168 АПК съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.

Заповедта е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. С цитираната заповед № ЗДУ-ОПР-16 от 17.05.2018 г. изпълнителният директор на НАП е оправомощил началниците на отдели „Оперативни дейности“ в териториалните дирекции на НАП към ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП да издават заповеди за запечатване на обект по чл. 186 ЗДДС.

Оспореният административен акт е  издаден в установената  писмена форма и съдържа задължителните реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК.  В производството пред административния орган не са допуснати нарушения на процесуалните правила.

Оспорената заповед  съответства и на материалния закон.

Чл. 186, ал. 1, т. 1, б.“а“ от Закона за данък върху добавената стойност  предвижда, че принудителна административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции.

 В конкретната хипотеза се установява, че търговецът не е изпълнил вмененото му от чл. 118, ал. 1 ЗДДС задължение да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Това задължение е  закрепено и в  чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите.

Неизпълнението на задължението за отчитане на продажбите на стоки в търговските обекти е основание за прилагане на  принудителна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б.“а“ ЗДДС  и при това административният орган действа в условията на обвързана компетентност.

Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта.

В разглеждания случай за извършената контролна покупка не е бил издаден фискален касов бон, което съставлява неизпълнение на задължението за регистриране на продажбата, респективно неспазване на реда и начина за издаване на  документ за нея. Като е наложил ПАМ запечатване на обекта и е забранил достъпа до него, административният орган е приложил материалния закон правилно.

Оспореният административен акт е издаден в съответствие с целта на закона и при спазване на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК. Чл. 22 ЗАНН изрично предвижда, че за предотвратяване на  административни нарушения могат да се прилагат принудителни административни мерки. Определеният срок за прилагане на мярката е под средния размер и  съответства на тежестта на извършеното нарушение. Действително покупката, за която не е издаден фискален бон е на ниска стойност- 3,40 лева, но следва да се отчете и обстоятелството, че е налице разлика в  действителната касова наличност и тази по паметта на фискалното устройство, която е в размер на 13,80 лева и е индиция за трайно неспазване на реда за отчитане на извършените продажби в обекта. Ето защо правилно административният орган е определил  срока на прилагане на принудителната мярка около средния размер. Този срок не ограничава правата на търговеца в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на преследваната от закона цел.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 144 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК в тежест на жалбоподателя следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение,  което съдът определи в минимален размер от 100 лева на основание чл. 78, ал. 8, пр. 2 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА жалбата на „Краси 25“ ЕООД със седалище и адрес на управление в град Разград, ЖК „Орел“, бл.12, вх.Г, ап.14 против заповед за налагане на принудителна административна мярка № 248-ФК/11.07.2019 г., издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която  на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б.“а“ и чл. 187, ал. 1 ЗДДС на „Краси 25“ ЕООД е наложена  принудителна административна мярка- запечатване на търговски обект- смесен магазин и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

 ОСЪЖДА “Краси 25“ ЕООД– гр. Разград да заплати на Националната агенция по приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/