№ 5479
гр. София, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20221110130090 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ вр. чл. 188, т.
1 КТ.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Г. С.
А., ЕГН **********, срещу ...., ЕИК ..., с която моли съда да постанови решение, с което да
отмени като незаконосъобразна Заповед № .../05.05.2022 г., с която му е наложено
дисциплинарно наказание „Забележка“. Претендира разноски.
В исковата молба ищецът навежда твърдения, че се намира в трудово правоотношение
/ ТПО/ с ответника, като заема длъжността „шлосер“ в депо „...“. Поддържа, че му било
наложено дисциплинарно наказание „Забележка“ със Заповед № .../05.05.2022 г., като
ответникът посочил, че при извършена инвентаризация на организатор-склад, депо „...“,
било установено, че липсва резервна част с шифър ... редуцир вентил RV1 4, 4 Bar- един
брой. Ищецът поддържа, че с искане с № ... е направил заявка за отпускане на материали, с
оглед което е получил процесния вентил, но при последваща проверка не успял да го открие
сред предоставените му резервни части и материали. Поддържа, че издадената заповед за
налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна. Твърди, че не са установени
действителните факти по случая, мотивите на заповедта били неразбираеми, не била
установена формата на вина. Сочи се, че заповедта не е мотивирана- не съдържа описание
на фактите, при които е извършено твърдяното нарушение, нито времето на извършване,
вида на наказанието и правното основание. Твърди, че за посоченото в заповедта нарушение
„злоупотреба с доверието на работодателя“ се предполага установяването на умисъл при
извършването му и евентуално вреда за работодателя, каквито в случая липсвали. Оспорва
да е изпълнен фактическият състав на чл. 187, т. 8 КТ.
Ищецът представя писмени доказателства. Прави доказателствено искане за събиране
на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане
1
за установяване на реда за получаване на материали от организатор склад при депо „...“.
Моли ответникът да бъде задължен да представи трудовия договор с ищеца, длъжностната
характеристика, обясненията, дадени във връзка с процесната заповед за налагане на
дисциплинарно наказание, протокола от извършената инвентаризация и искането с № ....
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът ...., ЕИК ..., е подал отговор, с който оспорва
иска като неоснователен. Не оспорва, че страните се намират в трудово правоотношение въз
основа на трудов договор № .../17.09.2018 г., по силата на който ищецът е назначен на
длъжност „шлосер“ към депо „...“. Поддържа, че в периода от 21.03.2022 до 23.03.2022 г. в
склада в депо „...“ е извършена инвентаризация на налични материални запаси и ДМА, при
която проверяващата комисия констатирала липси, недостатъчен контрол на достъп до
складовите помещения и лошо водене на счетоводни документи. Посочва, че обект на
проверката било също подаденото от ищеца заявление № ... от 08.04.2022 г. При проверката
е било изискано от ищеца да представи получената от него резервна част с шифър ...
редуцир вентил RV1 4, 4 Bar- един брой, като ищецът не могъл да я представи, с оглед което
му било наложено процесното дисциплинарно наказание за извършено нарушение
„злоупотреба с доверието на работодателя“. Твърди, че на ищеца е дадена възможност да
даде писмени обяснения, като последният е депозирал такива, като единствено е посочил-
„подписал съм се на нещо, което ми е дадено“. Поддържа, че за наличието на хипотезата на
злоупотреба с доверието на работодателя не било необходимо установяването на извличане
на материална облага за служителя или негов близък. Посочва, че е достатъчно работникът
да извърши действия, с които да компрометира оказаното му доверие, без оглед формата на
вина. Твърди, че евентуалната липса на умисъл не оказва влияние върху квалификацията на
нарушението като „злоупотреба с доверие“. Моли за отхвърляне на иска. Претендира
присъждане на разноски. С отговора на исковата молба ответникът представя писмени
доказателства. Прави възражение срещу допускането на доказателствено искане на ищеца за
събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел.
Съдът, съобразно чл. 235 от ГПК във връзка с наведените в исковата молба
доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:
Не се спори между страните, че между тях към момента на издаване на процесната
заповед е съществувало трудово правоотношение, въз основа на трудов договор №
.../17.09.2018 г., по силата на който ищецът е назначен на длъжност „шлосер“ към депо „...“,
както и че със Заповед № .../05.05.2022 г., на изп. директор на ответното дружество,
издадена на основание чл. 188, т. 1 във вр. с чл. 187, ал. 1, т. 8 от КТ на ищеца е било
наложено дисциплинарното наказание "забележка". В атакуваната заповед, представена по
делото, като нарушение е посочено, че при извършена инвентаризация на наличните
материални запаси и ДМА в депо „...“ в периода от 21.03. – 23.02.2013 г., било установено,
че на 08.04.2022 г. е оформено искане под № ... от името на ищеца Г. С. А. към С. Б. Б. като
организатор склад, депо „...“, като при поискаване на резервните части, посочени в това
искане, а именно резервна част с шифър ..., представляваща редуцир вентил RV1 4, 4 Bar-
един брой, А. не могъл да я представи на проверяващия инж. Д.. С тези си действия според
работодателя, работникът бил извършил нарушение на трудовата дисципилна,
квалифицирано като такова по чл.187, т.8, пр.1 от КТ – „злоупотреба с доверието на
работодателя“. В заповедта за налагане на наказанието се сочи, че на работника били
поискани обяснения по реда на чл.193 от КТ, като ищеца дал такива, в които обяснил, ищеца
бил признал, че „се е подписал на нещо, което му е дадено за подпише“.
По делото е приложено т.нар. „обяснение“ на Г. С. А. от 11.04.2022 г. /приложено на
л.19 от делото/, насочено към Изпълнителния директор на .... – С. Б., в което действително
ищеца е посочил, че „На 08.04.2022 г. подписал съм се на нещо, което ми е дадено да
подписвам“.
В хода на проверката, видно от съставения Протокол за извършената инвентаризация
2
/приложен по делото на л.29/ било установено, че първичните счетоводни документи не се
водят и съхраняват по надлежния ред/т.2/, че има недостатъчен контрол на достъп до
складовите помещения /т.3/ и част от липсващите материални запаси всъщност са вложени
при отремонтиране на метровлаковете, но не са издадени съответните първични счетоводни
документи /т.8/. Видно от докладна записка, изготвена от инж. С. Д. – началник парк М. в
депо „...“ във вр. с извършената проверка на първичните отчетни документи за разход на
резервни части в депото, при проверката било установено още, че по процесното искане с №
.../08.04.2022 г. А. не е могъл да предостави резервна част с шифър ..., представляваща
редуцир вентил RV1 4, 4 Bar- един брой, тъй като „позицията била включена фиктивно без
да се предостави на поискалия резервната част“, т.е. касае се за съставени от МОЛ С. Б. на
документи с невярно съдържание, а именно искания с №№ ..../06.04.2022 г. и №
.../08.04.2022 г., в които последната посочила като издадени на поискалите ги служители,
резервни части, които никога не са напускали склада й. В заключение, изготвилия
докладната прави предложение на служителите А. и П., подписали се без да уверят в
действителните наличности на предоставените им резервни части, както и на г-жа С. Б. за
издадените документи с невярно съдържание, да бъдат наложени наказания „Забележка“
съгл. чл.188, т.1 от КТ.
По делото не са представени други документи, касаещи законосъобразното развитие на
започналото срещу ищеца дисциплинарно производство за налагане на наказание.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Относно иска по чл. 357 КТ:
С процесната Заповед № .../05.05.2022 г., на Изп. директор на ответното дружество, на
ищеца Г. С. А. е било наложено дисциплинарното наказание "забележка". По така
наведените с исковата молба доводи за незаконосъобразност на заповедта съдът намира
следното:
Твърденията за незаконност на наложеното дисциплинарно наказание, очертаващи
основанието на предявения иск, в чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита,
съобразно диспозитивното начало в гражданския процес, са свързани с твърденията, че
ищецът не е извършил твърдяното нарушение на трудовата дисциплина – „злоупотреба с
доверието на работодателя“, нито същото е извършено виновно, че не проведена процедура
по чл.193 от КТ, преди налагане на дисциплинарното наказание, както и че ответникът не е
изпълнил коректно задълженията си да изслуша служителя и да събере и оцени посочените
доказателства, както и че наложеното му наказание не съответства на тежестта на
извършените нарушения.
На първо място, съгласно чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е
извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Липсата на който
и да е от тези реквизити нарушава правото на защита срещу уволнението на служителя, а от
друга страна прави невъзможна проверката на законосъобразността на заповедта за
наказание, която следва да извърши съдът. Съдът не би могъл да разгледа спора по
същество, ако не е ясен и точно определен предметът на съдебния контрол, поради което
следва служебно да следи за наличието на задължителната форма по чл. 195, ал. 1 КТ ( в
този смисъл решение № 1506/10.12.1999 г. по гр. дело № 408/99 г., решение № 23 от
13.04.2001 г., ВКС, III г. о. и др.). Особено съществено изискване към мотивирането на
заповедта е ясното индивидуализиране с всичките му обективни и субективни признаци на
извършеното нарушение, посочването на обстоятелствата, при които е извършено, както и
времето на извършването му.
Съдът намира, че процесната Заповед № .../05.05.2022 г., на Изп. директор на ответното
дружество не отговаря на тези изисквания. Видно от съдържанието на заповедта, отразените
3
в нея нарушения не са индивидуализирани достатъчно ясно и точно, тъй като се твърди, че
ищеца е подписал искане под № .../08.04.2022 г., а при извършената проверка от НПМ в депо
..., инж. Д., не могъл да представи резервна част с шифър ..., представляваща редуцир вентил
RV1 4, 4 Bar- един брой, включена в това искане, като в обяснения дадени на 11.04.2022 г.
до Изп. директор на .... лицето „признало“, че се е подписало на нещо, което му е дадено да
подпише, което деяние според работодателят можело да се квалифицира като „злоупотреба с
доверие“, нарушение по чл.187, т.8 от КТ. В процесната заповед не е посочено конкретно
нарушение и кога е извършено то, а се прави единствено констатация, че ищеца „е подписал
искане, в което се съдържа описание на резервна част, която по-късно не могъл да
предостави при проверка“. Така извършеното описание на нарушението, извършено от
ищеца, според съда не би могло да се квалифицира като дисциплинарно нарушение, още по-
малко това по чл.187, т.8 от КТ – „злоупотреба с довериието на работодателя“.
На следващо място, в заповедта не се сочи, работодателят да е извършил оценка на
тежестта на нарушението и кореспондира ли същото с наложеното наказание. Че такава
оценка не е фактически извършена, красноречиво свидетелства и факта, че в приложената
по делото Докладна записка на инж. Д., предложението към работодателя е за налагане на
едно и също наказание на всички, участници в „схемата“, независимо от качеството на МОЛ
по отношение на С. Б., като завеждаща склада с резервни части, и качеството на ищеца, на
обикновен служител, заемащ длъжността „шлосер“. Не е проведено задълбочено изследване
дали резервната част не е била вложена в ремонт на някой метровлак, а се прави директен
извод, че частта е „формално изписана“. В случай, че се установява такова формално
изписване, то следва, че въпросната резервна част никога не е била в държане на служителя,
а същия е бил подведен да подпише искането от материално-отговорното лице Б., която е
изготвила формално искането /видно, че същото е принтирано от софтуерен продукт, а не
саморъчно направена заявка за материали/ в търсене на начина да оприви „липсващите й
материални запаси, и ДМА“ от инвентаризацията. По материалноправния въпрос относно
критериите при преценка тежестта на нарушението с оглед приложението на чл. 189, ал. 1
КТ е налице трайно установена практика на ВКС, която е и уеднаквена по реда на чл. 291
ГПК /с реш. № 112/7.05.15 по г. д. № 5348/14, ІІІ ГО, реш. № 293/21.11.11 по г. д. № 238/11,
ІІІ ГО, реш. № 227/29.06.12 по г. д. № 1417/11, ІІІ ГО, реш. № 163/13.06.12 по г. д. № 564/11,
ІV ГО и др. /. Преценката на критерия "тежест на допуснатото нарушение" по чл. 189, ал. 1
КТ следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното
дисциплинарно нарушение. За тежестта на нарушението е от значение характера на
изпълняваната работа, степента на отговорност на възложените трудови функции и доколко
те сочат за оказано от работодателя по-високо доверие, респ. са свързани с по-висока
степен на отговорност при изпълнение на работата, значимостта на неизпълнението на
трудовите задължения, с оглед настъпилите или възможните неблагоприятни последици за
работодателя, съответно доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху
работата му, обстоятелствата при които е осъществено неизпълнението, субективното
отношение на работника или служителя към неизпълнението.“.
На следващо място, съгл. чл.193 от КТ работодателят е длъжен преди налагане на
дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените
му обяснения, като събере и оцени посочените доказателства.
4
Правновалидно е искането на обяснения, сачо ако същото е отправено от лице,
притежаващо необходимата да ангажира работодателската воля представителна власт. За да
изпълни това си задължение работодателят, и по точно – субектът на дисциплинарната
власт, е необходимо да поиска такива обяснения от съответния служител, като следва да
поиска обяснения именно за тези нарушения, за които впоследствие би наложил и
дисциплинарно наказание. Съдът намира, че с оглед на представените по делото писмени
доказателства, работодателят в конкретния случай, не е изпълнил задължението си, като по
делото липсват доказателства кой и по какъв начин е поискал обяснения на ищеца, за кое
точно нарушение са поискани такиво обяснения, както и приложените към ОИМ такива /на
л.19 от делото/ дали са относими към дисциплинарната процедура, открита за налагане
именно на процесното наказание „забележка“.
Ответникът, комуто съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК принадлежи доказателствената
тежест, не установи по делото, че ищецът е извършил вмененото му с процесната заповед
дисциплинарно нарушение, квалифицирано като „злоупотреба с доверието“ на
работодателя, по см. на чл.187, т.7, пр.1 от КТ.
С оглед всичко изложено, съдът намира, че процесната Заповед № .../05.05.2022 г., на
изпълнителния директор на ...., с която на ищеца Г. С. А. е наложено наказание „забележка“
е незаконосъобразна, доколкото по делото не беше доказано, че ищецът е извършил
вмененото му с процесната заповед дисциплинарно нарушение, поради което
дисциплинарното наказание следва да се отмени.
Относно разноските по производството:
При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК да заплати изцяло сторените от ищеца съдебни разноски, възлизащи на 600 лв. и
предстадвляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съгл. представения списък по чл.80
от ГПК и договорът за правна защита и съдейсвие от 01.06.2022 г. на л.2 от делото.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
СРС държавна такса в размер на 80 (осемдесет) лв.
Така мотивиран, съдът на осн. чл.235 от ГПК
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед № .../05.05.2022 г. на изпълнителния директор на ...., с ЕИК ..., с
която е наложено на Г. С. А., с ЕГН **********, дисциплинарното наказание "забележка",
като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ...., с ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: ..., представляван от изп. директор С. Б. да заплати Г. С. А. ЕГН **********
сумата от 600. 00 лв. (Шестотин лева) представляваща сторените от ищеца съдебни
разноски в производството, за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК М.“ ЕАД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: ..., представляван от изп. директор С. Б. да заплати държавна такса в размер на
80 (осемдесет) лв. по сметка на Софийския районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 от ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6